реших, че ще ви е интересно: http://www.beinsa.info/tmp/quiz.php?quiz=test
- Публикувана: 11 авг. 2007, 23:57 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2007, 20:20 ч.
Тест: Как възпитаваме своето дете
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
и при мен
така Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
и при мен
така 
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Много готин тест! 
Ето моя резултат.
Ето моя резултат.Цитат
Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? » И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? » И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
и при мен
така 
Но теста ми достави удоволствие. 
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Като порасне ще видим дали е така
Като порасне ще видим дали е така
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
и при мен
така Но теста ми достави удоволствие. 
Според мен теста е доста добър Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Даамм.Това и мен ме озадачава.
Ама разбира се, че ще постеля всички юргани за да го предпазя и това не ми пречи да му показвам любовта си!!!
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
И на мен.Ама до някъде е вярно.май съм прекалено заета да го пазя от всичко.
И на мен.Ама до някъде е вярно.май съм прекалено заета да го пазя от всичко.
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
И на мен.Ама до някъде е вярно.май съм прекалено заета да го пазя от всичко.
И на мен.Ама до някъде е вярно.май съм прекалено заета да го пазя от всичко.
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..
И аз съм към тая групичка.
Но естествено това е чисто хипотетично, като се има в предвид, че въпросите са за деца-ученици, а моя сладур е на 7 месеца. Може би след време ще давам други отговори, знам ли 
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Брех ,че строга съм била .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Брех ,че строга съм била .
Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Честно казано не мисля че целя точно това, т.к. никога не съм се влияла от мнението на околните.
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Честно казано не мисля че целя точно това, т.к. никога не съм се влияла от мнението на околните.
--------------------------------------------------------------------------------
Точно това, от което искам да избягам като модел на възпитание. Явно трябва да преосмисля методите и принципите си.
Обаче смятам да го направя още веднъж, защото при възпитанието на децата се съобразявам с индивидуалните особености на детето.
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
И на мен.Ама до някъде е вярно.май съм прекалено заета да го пазя от всичко.
И на мен.Ама до някъде е вярно.май съм прекалено заета да го пазя от всичко.
Ох и при мен така. Явно трябва да променя някои неща.
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Много интересен тест!
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Много интересен тест!
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Много интересен тест!
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Много интересен тест!
И на мен това ми се получи
ама аз съм и съгласна с това Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Честно казано не мисля че целя точно това, т.к. никога не съм се влияла от мнението на околните.
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Честно казано не мисля че целя точно това, т.к. никога не съм се влияла от мнението на околните.
и при мен излезе това
Тестът е добър.Очаквах подобен резултат!
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Даааа, за момента май наистина така мисля, да видим какво ще се случи реално:)
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Даааа, за момента май наистина така мисля, да видим какво ще се случи реално:)
Много полезно четиво е резултата, а и самият тест (поне за мен). Благодаря ти отново за това, че споделяш ценните си материали с нас. Аз продължавам да ви се радвам на цялото семейство и да следя публикациите ти
Ето моят резултат, надявам се да бъда добра майка в очите на детето си
Ето моят резултат, надявам се да бъда добра майка в очите на детето си
Цитат
Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? »
И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? »
И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? » И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
Много весел тест
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? » И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
Много весел тест
Цитат
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Хехе, много е забавен тестът, браво
Особено този отговор тук:
Моят е още малък, доста хляб има да изям,докато сигнем ситуациите,описани в теста,
но ми беше интересно
Особено този отговор тук:
Цитат
Хващате детето в момент, в който чупи клонче. Какво ще му кажете?
«Не чупи клончето. Все пак това е градинка, не е като в гората».
«Не чупи клончето, ще се одраскаш».
«Не чупи клончето, то е живо». А ако не спре, го плясвате.
Предлагате му да дойдете през нощта и да изскубнете цялото дърво.
«Не чупи клончето. Все пак това е градинка, не е като в гората».
«Не чупи клончето, ще се одраскаш».
«Не чупи клончето, то е живо». А ако не спре, го плясвате.
Предлагате му да дойдете през нощта и да изскубнете цялото дърво.
Моят е още малък, доста хляб има да изям,докато сигнем ситуациите,описани в теста,
но ми беше интересно
Тестът ми хареса но нещо няма резултат не знам защо така?! Утре пак ще пробвам стана ми интересно наистина
Утре пак ще пробвам стана ми интересно наистина и при мен така - дава ми Internet Explorer cannot display the webpage като натисна за резултатите...
Тестът ми хареса но нещо няма резултат не знам защо така?! Утре пак ще пробвам стана ми интересно наистина
Утре пак ще пробвам стана ми интересно наистина и при мен така - дава ми Internet Explorer cannot display the webpage като натисна за резултатите...
И аз не можах да разбера резултата от теста.
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
И при мене се получи това.
на мен ми се падна това, хммм
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
Тестът ми показа това:
Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вероятно тoва как се отнасят околните с вас самият, е ваш принцип в живота, на който просто сте «зациклили». Етикетът в крайна сметка, си е просто «етикетче», виси някъде, на нещо; много по-важно е какво има зад него.
Например, какви чувства изпитва, в крайна сметка, човекът към околните. Доброто отношение към света е много по-важно от наложената, фалшива вежливост. Всъщност, етикетът не ни забранява да сме самите себе си. Човекът сам си слага рамки. Слагаме си ги – и привикваме към тях. И тогава тези рамки-ограничения се превръщат в клетка. В резултат не можем да се заемем както трябва с каквото и да било.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вероятно тoва как се отнасят околните с вас самият, е ваш принцип в живота, на който просто сте «зациклили». Етикетът в крайна сметка, си е просто «етикетче», виси някъде, на нещо; много по-важно е какво има зад него.
Например, какви чувства изпитва, в крайна сметка, човекът към околните. Доброто отношение към света е много по-важно от наложената, фалшива вежливост. Всъщност, етикетът не ни забранява да сме самите себе си. Човекът сам си слага рамки. Слагаме си ги – и привикваме към тях. И тогава тези рамки-ограничения се превръщат в клетка. В резултат не можем да се заемем както трябва с каквото и да било.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Тестът ми показа това:
Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вероятно тoва как се отнасят околните с вас самият, е ваш принцип в живота, на който просто сте «зациклили». Етикетът в крайна сметка, си е просто «етикетче», виси някъде, на нещо; много по-важно е какво има зад него.
Например, какви чувства изпитва, в крайна сметка, човекът към околните. Доброто отношение към света е много по-важно от наложената, фалшива вежливост. Всъщност, етикетът не ни забранява да сме самите себе си. Човекът сам си слага рамки. Слагаме си ги – и привикваме към тях. И тогава тези рамки-ограничения се превръщат в клетка. В резултат не можем да се заемем както трябва с каквото и да било.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
Вашият девиз е: «дръж се културно» (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).
Към какво води: ориенираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.
Вероятно тoва как се отнасят околните с вас самият, е ваш принцип в живота, на който просто сте «зациклили». Етикетът в крайна сметка, си е просто «етикетче», виси някъде, на нещо; много по-важно е какво има зад него.
Например, какви чувства изпитва, в крайна сметка, човекът към околните. Доброто отношение към света е много по-важно от наложената, фалшива вежливост. Всъщност, етикетът не ни забранява да сме самите себе си. Човекът сам си слага рамки. Слагаме си ги – и привикваме към тях. И тогава тези рамки-ограничения се превръщат в клетка. В резултат не можем да се заемем както трябва с каквото и да било.
Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?
И на мен това ми излезе
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...[/И при мен така.
Леле, какава лоша майка съм според теста