Умеете ли да се наслаждавате пълноценно на нещата?

  • 2 078
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 212
Та въпросът ми е умеете ли след като сте се стремили към нещо, като това нещо може да бъде какво ли не...някакво любимо ястие, а защо не просто сладолед, някаква вещ, дългоочакваната почивка и постигнете това нещо, умеете ли да му се наслаждавате пълноценно докато трае...т.е. докато го консумирате...
Аз например, забелязвам и се дразня, че примерно цял ден ми се яде сладолед, но по ред причини чак преди малко излязох и си купих. Да, ама толкова бързо го изядох, че сега все едно не съм яла...а ми се ще бавно, спокойно да му се насладя...и с друга храна така се е получавало...или понякога с очаквана почивка... идва моментът на удоволствието и аз вече мисля за следващото нещо по график и не мога да се радвам на мига...
То май стана доста банален въпрос, дали се радваме и дали умеем да изживяваме пълноценно всеки миг...ама аз май не така както ми се иска  Rolling Eyes

# 1
  • Мнения: 7 837
Всяка неделя си купувам големия неделен вестник и никога не успявам спокойно да му се насладя. А толкова искам...

# 2
  • Мнения: 25 662
О, да! Много мразя ако се наложи да изконсумирам нещо мечтано набързо. Цялото удоволствие отива на кино.
Обичам да му се наслаждавам дъъъълго, колкото може по-дълго!  Grinning

# 3
  • Мнения: 634
Аз умея.
И на почивката си се наслаждавам така, както съм я чакала цяла година.
И на любимите си храни се наслаждавам.
И на най-хубавото крем брюле в София се наслаждавам и ако някой ме слуша от съседната маса докато го ям....... Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 4 740
 Консумирам бързо. Отчитам го като грешка от моя страна.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 750
Определно обичам да отделям нужното внимание на любимите си неща, да им се насладя, както казваш ти. За съжаление все по-рядко успявам, поради липса на време и това малко ме потиска. Но все пак намирам няколко минути да изям любимия си черен шоколад с кафе, например, и да се насладя на всяко зрънце в него... Успявам да се насладя и на любимите си песни. Виж, за филмите, които искам да гледам вече не ми остава време, щото не ме кефи идеята да ги гледам на пресекулки, между двете спанета на малката.

# 6
  • Мнения: 750
Мисля,4е умея!
Ето сега си хапвам любимото ,,Kinder pingui,, .....с такава наслада,бавно,за да мога по дълго да се насладя на вкуса му!Не 4е няма още такива у дома...но ми е хубаво да се усещам с цялото си същество приятният му вкус който ме изпълва! Sunglasses

# 7
Когато мечтая за нещо желая го и го чакам дълго време, насладата иудоволствието което изпитвам
са невероятни. В момента жадувам и чакам "нещо" прекрасно да се случи, толкова силно го искам и
от толкова дълго време го чакам, че ще му се радвам и наслаждавам докато съм жив newsm44

# 8
  • Мнения: 2 495
Аз май не съм така...искам нещо, ама толкова силно го искам и то с месеци, а когато го получа и някакси радостта си е заминала.Но и друго мога да кажа-най-пълноценно се наслаждавам на неочакваните, хубавите събития-тръпката тогава е най-голяма Peace

# 9
  • Мнения: 2 212
Tatalina, като спомена за любими песни - ето затова обожавам и музиката, и поезията, защото на любимите си песни и стихове може с многократно слушане и четене да им се наслаждаваш...това си е направо върховно удоволствие, когато всеки следващ път преоткриваш това чувството на наслада.

# 10
  • Мнения: 5 370
Мисля , че умея да се наслаждавам до последната глътка шварц кафе с мляко. Най-сетне открих къде в София се прави шварц-Кофи Хаус-и ставам върл фен на заведението. Party Party

# 11
  • София
  • Мнения: 3 099
Основна житейска философия ми е да се наслаждавам на всичко, което ми се случва, на което попадам, което консумирам. Понякога губя мярка и се пренасищам, но знам, че съм изчерпила потенциала и продължавам смело напред удовлетворена. Мисля, че това ме прави перманентно поддържаща състоянието "щастлива".

# 12
  • София
  • Мнения: 1 750
ester, пък и от тях не се пълнее, а и не свършват... Wink

# 13
  • Мнения: 5 539
На храната и напитките - да. На други неща ми е по-трудно да се наслаждавам.
Особено на почивката - докато свикна и й се насладя, и тя свършила Rolling Eyes Или пък докато почивам, си мисля, че правя не точно нещата, които ми се иска на мен, а се съобразявам с другите.
Такива ми ти работи...

# 14
  • Мнения: 2 212
ester, пък и от тях не се пълнее, а и не свършват... Wink
Определено, това исках да кажа също, но ти си го прочела правилно между редовете. И с филмите, и книгите е така...но с храната, пфу, понякога стигам до n на брой сладоледа, точно защото не мога да се насладя правилно на един...

ivonska, точно това е щастието и според мен.

# 15
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
На храна, да, мисля, че умея да се наслаждавам. Пък съм и чревоугодник. Heart Eyes
Но на други, по-съществени неща, не напълно. Понякога, да. В повечето случаи, не.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 423
Основна житейска философия ми е да се наслаждавам на всичко, което ми се случва, на което попадам, което консумирам.
Знам, че си заслужава да ти се запомни ника.
Подкрепям.
Много мразя изобщо да бързам.
Всичко, от сутрешното ми отваряне очите започвам, бавно, с наслада да върша сутрешните ми занимания, душ, кафе, цигарата ми с кафето, след това важната задача да избера какво да облека, след това да се полюбувам на вида си в окончателния му вариант, след това излизам, в колата слушам музика, а когато стигна в офиса, започва нов ритуал, преди който не поемам никога ангажимент- да си включа компютъра, кафе, разбира се, мейла да си видя и чак след цигарата с кафето, мога да приема когото и да е, дори и шефа ми, освен, ако не иска да сподели сутрешното ми офисно кафе, но от личен опит знае, че едва ли ще чуя какво ми говори.
Ето, какво признание направих, цяла житейска философия събрана в една сутрин.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 750
Може би ще изместя малко темата, ама да питам: Умеете ли да се наслаждавате пълноценно и на любовта или и с нея "преяждате"? За мен и тя е към графа нетрайни и имащи край в повечето случаи. Освен любовта към детето ми, към нея мога да се връщам всеки миг и да я преоткривам постоянно.

# 18
  • Мнения: 2 212
Аха, бавно е ключова за темата дума... а в повечето действия, най-учудващо, дори в приятните такива, едно надбягване с времето, галопиране и какво...за къде толкова сме се разбързали като се замислиш ...  ooooh!

# 19
  • София
  • Мнения: 1 750
Бавно, но и отдаващо се на самото изживяване, глътка или хапка. Щото, ако докато хапваш сладолед бавно, си мислиш за купа мръсни чинии, например, къде отива удоволствието?!

Последна редакция: нд, 12 авг 2007, 22:50 от Tatalina

# 20
  • Мнения: 2 212
Tatalina, дори съм ти благодарна за изместването на темата...това също е много интересна страна на нещата... и точно любовта също е най-сладка, когато умеем да и се наслаждаваме...но там пък, примерно когато знаем, че можем да сме с някой постонянно и винаги, когато поискаме, не умеем да му се радваме, но когато знаем, че е за кратко или пък когато сме влюбени в началото и пепрудите пърхат тогава...времето и цяла вечност да е минава като миг и все не ни достига, и все не сме се насладили достатъчно... Тантрата (за която ме просветли Кейси) учи на такова бавно отпиване от чашата на удоволствието...ама пусто като те изгаря страстта и хормоните, как да го "изядеш" бавно човека  Crazy

# 21
  • Мнения: 5 370
Бе какво ти бавно изяждане, когато е бил, примерно, в командировка известно време? Grinning
Апропо, сетих се нещо-не знам колко е вярно.
Стинг и жена му Труди били спецове по тантрическия секс и го "откарвали" докъм 7 часа на сеанс.
Е те това ако ме просветлите как става. Shocked Пък и си е загуба на време, все пак.
(Естер, приеми извинения за леко майтапския ми уклон.) Grinning

# 22
  • София
  • Мнения: 3 423
Аха, бавно е ключова за темата дума... а в повечето действия, най-учудващо, дори в приятните такива, едно надбягване с времето, галопиране и какво...за къде толкова сме се разбързали като се замислиш ...  ooooh!
Бавно е ключова дума, Естер.
Но да не го бъркаме с флегматично.
Бавно, означава ленивата грация на мързелуващ и протя-я-я-ягащ се хищник, което, обаче, изобщо не означава, че всяка една секунда не може да скочи и да впие зъби във вратната артерия, пардон, в щастието.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 099
Или бързо и продължително....  Thinking

# 24
  • Мнения: 2 212
Не, не го бъркам с флегматично...за мен флегматично носи отрицателен заряд - нещо, което правя с неудоволствие, насила, едва-едва...а бавно, това бавно, което имам предвид е точно с наслада и потапяне в удоволствието и стремжа да се задържиш по-дълго на гребена на вълната...

# 25
  • Мнения: 2 070
Зависи от настроените ми, от състоянието ми в момента. Ако нещо ми е нервно не мога съвсем да се отдам на дребните удоволствия. Понькога пък присъствието на детето не го позволява - ако е книжка, списание, шоколад...

# 26
  • Мнения: 2 891
Хмм, не мога да отговоря. Някои неща, които много съм искала и съм получила, усещам че приемам като даденост. Дали се изразих добре? Толкова много съм ги искала, че е "задължително" трябва да станат и като станат, все едно е било по план. Виж, изненадите са друга работа  Grinning

Сега се сетих с какво удоволствие наблюдавахме новата ни пералня, преди три години. Беше първото нещо, което заедно бяхме купили. Гледахме я как центрофугира с огромно удоволствие. После събирахме пяната, защото Вальо беше сипал прах за ръчно пране и стана мамо, мила майчице  Mr. Green

Последна редакция: пн, 13 авг 2007, 09:33 от jj okocha

# 27
  • Мнения: 803
И да и не...Когато дойде времето на дългочаканата почивка се опитвам да попия всеки миг, да го запечатам в съзнанието си и да му се наслаждавам до последно. Но докато се наслаждавам на всичко, в съзнанието ми се прокрадва мисълта, че след 4 дни (примерно) почивката свършва...И е много гадно, защото хем се наслаждавам, хем мисля за края. Close

# 28
  • Мнения: 1 684
Случвало ми се е, да забравя, че умея Grinning
Рядко, за мое щастие.
Понякога като се окажа на ръба, буквално, преносно, и се осъзнавам бързичко, че нещата трябва да са бавни и си спомням, че може да е за последен път. Нищо не отрезвява толкова качествено като усещането за обреченост и край. И почвам да си пуша по-бавно цигарата, да си пия на малки глътки кафето, да не слагам припряно децата в леглата вечер, да не гледам часовника и да смятам колко малко време ми е останало за спане... Обикновено ми се получава и съм една самодоволна и благодарна на самата себе си, че съм се научила на това Wink

# 29
  • Мнения: 9 865
Не, изобщо не умея.

# 30
  • Мнения: 494
О, да! Правя всичко възможно да си давам (макар и рядко) мъничко мое време и съвсем целенасочено му се наслаждавам. Правя си подаръчета,съвсем миниатюрни понякога,но им се радвам като малко дете.Когато не мога да се отпусна ,надувам някоя любима моя музика  и се "откъсвам" от действителността.Изкарвала съм много приятни минути,на някоя отдалечена от шума пейка ,със спящото бебе в количката или рисувайки с тебешири по асфалта,заедно с големия ми син.Много ясно,че не винаги успявам,но "щастието...",както казва съпругът ми,"...е нещо,което сами си изработваме,стига да не ни мързи". Simple Smile

# 31
  • Мнения: 3 268
Да,умея да се наслаждавам на дребните на пръв поглед неща.Това ме прави много положителен човек и това ми личи.За съжаление мъжът ми е изключително черноглед и единствено това ми пречи понякога да бъда напълно щастлива от нещо.

# 32
  • Мнения: 1 732
Не умея. Непоправим песимист съм.
Дори и в най-хубавия момент от живота ми (двете чертички върху теста), ми минаваха и черни помисли.
Лошото е, че се оправдаха. За пореден път.

# 33
  • Мнения: 3 268
Не умея. Непоправим песимист съм.
Дори и в най-хубавия момент от живота ми (двете чертички върху теста), ми минаваха и черни помисли.
Лошото е, че се оправдаха. За пореден път.
Ето такъв е и мъжът ми.Това качество е много лошо,защото с негативните си мисли, ти предизвикваш лоши неща.Сама казваш за случилото ти се.Има една книга "Внимавай какво си пижелаваш",прочети я.

# 34
Колко умея незнам,може би забравям понякога
Но всяка сутрин отделям време за себе си:пия кафе и му се наслаждавам Grinning

# 35
  • Мнения: 9 904
научила съм се в много случаи. Може би започнах да го правя една пролет преди десетина години, когато, отивайки на работа, видях, че тревата е поникнала и храстите са напъпили, а аз съм пропуснала, че е вече пролет.
В момента ми се случва много често, ежедневно, да се наслаждавам на различни дребни неща, които нямаше да забелязвам, ако работех непрекъснато. Знам, че няма да е вечно, затова го правя. Не бързам почти с нищо, дори с досадните битовизми, защото знам, че ако в бързината прецакам нещо, ще си отнема от времето за релакс. Така се оказа в един момент, че се наслаждавам и на гладенето Simple Smile

# 36
  • Мнения: 2 952
Понякога умея , понякога - не
Зависи от много неща-от обстановката , от времето и от мясото, от околните....абе изобщо....понеже хората  живеем  в  един пренаселен свят (с мисли, с хора , с какво ли не..)...трудно е да се абстрахираме , де да имахме едно копче на челото...обаче нямаме... Simple Smile

# 37
  • Мнения: 7 114
Май тепърва се уча.  Embarassed
Виждам и нещата, които преди съм подминавала. За никъде не бързам.

# 38
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Научих се.
С тоя мой живот непрекъснато на педал, ако не бях успяла, щях винаги да съм нещастна.

# 39
  • Мнения: 516
Винаги съм го можела. Може би е въпрос до характер. Затова пък съпругът ми е тотален песимист. Сигурно за да има равновесие в семейството. За щастие дедето на мен май се е метнало. Twisted Evil

# 40
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
.... дали се радваме и дали умеем да изживяваме пълноценно всеки миг...

Не, не умея.
От разни други притеснения не мога да се отпусна и да "попия" тотално хубавите моменти.

# 41
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
И да и не...Когато дойде времето на дългочаканата почивка се опитвам да попия всеки миг, да го запечатам в съзнанието си и да му се наслаждавам до последно. Но докато се наслаждавам на всичко, в съзнанието ми се прокрадва мисълта, че след 4 дни (примерно) почивката свършва...И е много гадно, защото хем се наслаждавам, хем мисля за края. Close
И аз така си мисля,значи хем умея,хем не Crossing Arms

# 42
  • Мнения: 1 937
Не свързвам възможността да се наслаждаваш пълноценно на "нещата" с това дали си песимист, или преливащ от оптимизъм човек.

На мен наслаждаването не ми се отдава. Приемам го като забавяне на темпото и способност да се абстрахираш от купчина фактори. Аз не успявам. Причината - обикновено съм на скорост. И да, отчитам го като недостатък.

# 43
  • Мнения: 3 251
Да, умея!
Преди ден се завърнахме от Рила/Паничище - невероятно преживяване/за n -ти път/.
Всеки път щом се качим на Рила ме обземат неописуеми емоции и се чувствам малка и безсилна пред тази мощ и божествена красота и все е различно и още по-хубаво от предишното качване.
Всеки път намирам по нещо, което съм оставила неоткрито или много бързо пораснало...
Всеки път запомням  храст, дърво или пътека и всеки път я намирам недостатъчно променена- за да я позная и някаква дребна, незначителна разлика, която да запомня и да търся в следващото ни пътуване.

Няма друго такова място като Рила!

# 44
  • Мнения: 516
Verdad, мисля, че има голяма връзка между оптимизма и възможноста да се наслаждаваш. По моите скромни наблюдения хората, които са с положителна нагласа към живота са тези, които могат да се наслаждават на малките неща. Просто защото мозъкът им не включва веднага "ами ако еди какво си стане...". Тук не включвам тортичките обаче. Защото на тортички не мога да се насладя. Ям ги за секунди, а после съжалявам.

# 45
  • Мнения: 984
Не ми остава достатъчно време наистина да се насладя на нещата, които са ми любими /да чета, да танцувам, да гледам любими филми/. Сега имам други любими неща, с които се занимавам /разходки, миене на дупета и мръсни ръчички, приготвяне на вкусна храна и т.н./Понякога се усещам, че бързам, без да има смисъл да го правя.

# 46
  • Мнения: 1 937
Дона Флор, черпя те тортичка тогава Simple Smile
Мисълта ми беше в друга посока - не съм песимист. Просто живея бързо. Мисля с ход напред, защото искам още, усещам, че мога още, заслужавам повече... Твърде бързо консумирам. Признах си, че това ми ръби.

# 47
  • Мнения: 516
Ох, недей, че панталоните тип цигара щели да са модерни през есента. Joy
Разбрах, какво имаш предвид. Точно по тази причина предпочитам да стана час по- рано, но да си  изпия кафето на спокойствие. А у дома съм забранила да се говори за работа. Когато съм в отпуск изключвам мобилния си и предупреждавам всички, че съм неоткриваема... Наистина мисля, че е въпрос на вътрешна нагласа.

# 48
  • София
  • Мнения: 4 966
Не,не умея.
Или поне напоследък. Confused
Главата все ми е ангажирана с нещо друго,което не ми позволява да се отпусна напълно и да се наслаждавам на момента.

Тъпа работа.

Общи условия

Активация на акаунт