Ето едно леееко определение:
"Правило ли ви е впечатление, че когато не владеем добре езика, на който говорим, мисълта ни е доста осакатена, защото тя трябва да бъде облечена само в думите, които знаем. И тогава се достига до много спасителни еднотипни изрази, до много еднотипни определения. Подобно спасително средство е например използваното местоимение нещо, с което като че ли може да се каже много. Подобно спасение е определението интересен, с което всъщност не казваш нищо. В публичните изяви много често подобни думи започват непрекъснато да се натрапват в конкретното изказване, а могат да се възприемат и изобщо като "паразити" за речта на даден човек"......"Друг паразит е нали. Той също преобладава в речта на много хора, за да се достигне до изречения като Аз смятам... нали,... че... или Винаги съм смятал това... нали" (В.Мурдарев)
Аз си "признавам" първа-
ужасно често употребявам думите:
-ужасно/ен/на/ни
и
- (в) смисъл
Вие сте
п.с. офтопик - от една година това ми е първата тема , пусната в Клюкарника