Как се справяте когато децата тръгнат на училище ?

Има занимални - държавни, частни. Вторите особено - вземат децата от у-ще, хранят ги, пишат уроци, играят и накрая се упражняват.
Честно казано, не усетихме миналата година, че у дома имаме ученичка  всички грижи пое занималнята.

Това е супер

И ние ще имаме първолаче...записали сме я на занималня / държавна- до 16.00/16.30ч. е/, след това ще се прибира сама вкъщи /живеем срещу училището/, има вече ключове и се учи сама да си отключва /проблемна й е входната врата/. 

като ти дойде ще се организирате на бързо

на времето когато големия ми беше 1 кл. та 4ак до 4ти бях като такси.Но у4илището не беше близо и нямаше как да се прибира сам.Имаше и занималня на която ходеше И така -мъжа ми го караше сутрин,а аз (бях на собствено раб.време) го прибирах около 17.00.

ДРугия вариант е (ако нямате баби) ти да спреш работа,или да вземете жена Аз бих предпо4ела втория

ДРугия вариант е (ако нямате баби) ти да спреш работа,или да вземете жена Аз бих предпо4ела втория
[/quote]

Имаме баби, ноне искам да ги ангажирам, още повече майками отгледа детето, а пък е и млада и ходи на работа. Ше го измисля де, има време

Имаме баби, ноне искам да ги ангажирам, още повече майками отгледа детето, а пък е и млада и ходи на работа. Ше го измисля де, има време
[/quote]

ок,зна4и нямаш много варианти.А и бабите искат малко по4ивка Пак ще ни трябват.Аз ли4но моите ги щадя,щото си ги оби4ам и едва когато е много напе4ено ги организирам

Направих избора си да имам второ дете целенасочено именно когато големият ми син тръгна в първи клас, за да съм в къщи и да се занимавам с него поне през първия срок. Исках аз да се занимавам с първокласника, а не баби, лели, стринки, учинайки и т.н. Исках аз да му създам първите навици за самостоятелна подготовка.
След това тръгнах на работа, когато той започна втория си срок. Взимаше го от училище баба му и го водеше в къщи, където той оставаше с бебето и бавачката. По този начин хем не е без надзор, хем има възможността самостоятелно да се занимава, без да привиква към вредоносното постоянно висене на главата.
Сега, през лятото, когато тръгна на работа, предварително съм му дала задачи- работа за не повече от час, с цел да го накарам да се научи сам да разпределя времето си и да степенува нещата по важност. Не мога да кажа, че всичко върви гладко, то не е и нормално, тъй като създаването на полезни навици у децата е едно от най- трудните и важни родителски задължения.
Смятам във втори клас отново да организирам само довеждането му от училище до в къщи и да продължа да наблягам на самостоятелната работа, която контролирам и ще контролирам след прибирането си от работа.

Аз също като Judy планирах второ дете, когато голямото започна 1кл. по същите причини.
Следващата година се върнах на работа, но за щастие бяхме в една смяна и отново си бях с него(аз също ходя на училище ).
Не желая да посещава занимални. Против тях съм.

Само заради децата си все още не съм си сменила нископлатената ми професия, която обаче ми дава възможност да съм повече време с тях и да работя и вкъщи.

Лиляна е учител и има виждане по отношение на занималните. Аз не съм учител, но и аз съм против тях от наблюдения първо върху мои съученици и второ върху съученици на сина ми. Моля те, Лиляна, сподели причините, поради които лично ти не ги одобряваш.

Моя син тази есен ще бъде вече трети клас, но преди да започне първи си намерихме госпожа /пенсионирана начална учителка/, която го взима от училеще или го води зависи коя смяна е и отиват в къщи и се занимава с него половин ден - учат, пишат и четат. Аз съм много доволна от нея и живот и здраве сега ще бъде трета година с него. Това за мене е по добро решение от занималнята, там са повече от 10 деца и не може да им се обърне нужното внимание както на едно в къщи. Но всеки сам решава за детето си

Занималнята не може да замени подготовката вкъщи. Аз лично предпочитам тишина и спокойствие, а и първо почивка и след това уроци.
Не навсякъде, но в повечето случаи за да стане по-бързо им пишат домашните и ги пускат да играят, това за по-малките.
Освен това аз обичам да контролирам как се пише, чете, смята.
Общо взето затова съм против, а и не съм от тези родители, които смятат да постигат самостоятелност още от първи клас, това става постепенно.

Да хубаво е когато има човек вкъщи или възможност на половин работен ден ,но повечето майки имат доста дълъг и напрегнат трудов ден . Моят син сега ще е втори клас. Миналата година първоначално го записахме на редовната занималня в училище .Не ми се припомня,това си беше чист зверилник , децата щурееха ,тичаха ,скачаха,пръскаха се със вода и изобщо правеха всичко друго ,но не и да пишат. Вечер до 8 часа продължавахме всичко в къщи ,синът ми плачеше и се изморяваше много.
Така изкарахме само две седмици. След , което около 3 месеца използвах всякакъв вид машинации с болнични ,отпуска на половин ден и др. и се постарах да му създам навици . Намерих и частна занималня където първолаците бяха 3 деца. Много съм доволна ,жената се грижи много добре за тях , винаги са написали и прочели. Така в къщи остава време да се видим и поговорим .

Е добре, ама не всички имаме педагогическо образование или подход.
Аз, например, съм ужасно нервна и припряна и ако се занимавам с подготовката на дъщеря ми за училище резултата почти винаги е по-зле.

Държавните занимални към училищата са ми ясни, там ако не попаднеш на съвестен учител, общо взето си е загуба на време. Племенницата ми посещава такава, пишат домашни до посред нощите.

Но в частните става въпрос за съвсем друго нещо - те самите имат полза учениците им да са научили добре, иначе ги губят.
Обръщат внимание конкретно на всяко дете, знаят какви са силните и слабите им предмети. Справят се много по-добре от мен, все пак са професионалисти (а аз абсолютен лаик).

Подкрепям напълно мнението на eta , и при мен нещата се изнервят доста. А и преди да реша как да постъпя разковарях и с класната ръководителка , която също ме увери , че вмалка група и с педагог детето ще се справя много добре и точно така стана. Тази година отново ще сме в същата занималня.Вчере се обадихме да предопредим госпожата.

Така е- въпрос на късмет е, наистина.

Дъщеря ми (сега вече ще е 2- ри клас)
посещаваше тази- в училището и съм супе- доволна.

Много се извинявам за въпроса, но какво толкова учите с децата си и какво толкова ги контролирате?
Дъщеря ми вече две години е в държавната занималня, където НЕ им пишат домашните и се справя с всичко сама. От любопитство проверявах в първи клас какво е правила, а във втори я оставих на абсолютен самотек - тя искаше да е самостоятелна, а на мен така ми отърва. Резултат : двама пълни отличници в класа една, от които е тя  
Миналата година я пробвах за месец в частната (която също е в сградата на училището), но я махнах, защото се правиха на по-католици от Папата. Искаха им отделни бележници, пишеха си домашните първо в тетрадка за занималня, която след това трябваше да преписват в тетрадка за домашна работа. Резултат: времето не им стигаше и като се прибереше в къщи сядаше да преписва отново и отново.
Единственото, с което съм съгласна е, че от занималня децата се умарят повече, отколкото ако прекарат следобеда у дома.

Доказателство, че при еднакъв подход резултатът може да бъде различен и че две еднакви решения за двама различни души няма.
Аз, напр., просто не харесвам занималнята в училището на сина ми, защото децата там са много- групата включва 35 деца. и за мен, специално е безсмислено посещението му там. Когато си дойде в къщи подготовката му, честно казано , е за не повече от един час на ден, след което си взима гуменките и якенцето и- на вън! Той предпочита да играе извън контрола на родители и учители и това е напълно разбираемо.
Никак не обичам да се прекалява с писането и ученето. Особено при толкова малки деца, дето животът им е в играта.

И на мен ми е интересно как една работеща майка да организира отглеждането в 1-3 клас. Не всички имат възможност да родят второ дете или да минат на половин работен ден. И за мен занималните са не само да си напишат домашните, ами и да ги гледат до края на работното време на майките. Струва ми се малко детето да се остави само в къщи.
Може ли да кажете до колко часа работят занималните и каква е таксата за частните?

Занималнята в училището на сина ми е съобразена с работното време- до 17.00 часа. Дете не е оставяно в двора на училището. Ако родителят закъснее то си стои в сградата, мисля до бодигарда вътре, но не и навън. Това изрично беше разяснено на родителските срещи миналата година при нас, тъй като, разбира се, повечето родители работят на пълен работен ден.

Нашата занималня също уж е до 17.30 , но всъщност почти всички родители са там към 18.15 , случвало ми се е и повече да закъснея - госпожата му дава да рисува или нещо друго и ме чакат.Всеки ден с мен се разговаря къде ,какво са свършили итака. Освен това го взема от училище ,х одят на обяд в стола ,настоява да се нахрани ,понякота когато прецени , че не е ял достатъчно ,част от храната се взема за по-късно. Самия факт , че детето се привърза толкова , че покани жената на Празника на буквите на мен ми говори много.

При нас държавната занималня е до 17,30 ч.
Частната струва 80 лв/месец и е до 18 или 18,30 часа (не съм сигурна точно), като има опция доплащане за допълнителен престой.

При нас с 75 лв. и няма такава опция.

В нашата занималня изчисляват таксата според присъствените дни - един ден струваше миналата учебна година 8лв.
Това включваше храната (обед+закуска) и транспорта (макар че са близо до училище, при лошо време ги взимат с кола).

При нас си е твърда за месеца . Храната е отделно по 1 лев на ден ,но тя така или иначе и в частна и в държавна занималня децата трябва да се хранят. А и мисля че лев на ден за 1.2.3 дори е малко.

Ние решихме проблема с детегледачка, училището ни е много далече, а и детето е по- палаво и не може само в къщи. Занималня до 17 часа не ми решава проблема, защото се прибирам в 19ч. Така и дребния ще е в къщи с лелята, а не на градина и на мен ми е по-спокойно.

Аз искам да попитам за добра частна занималня в района на храм-паметника "Александър Невски". Моля ако някой е доволен от такава да сподели, ще бъда много благодарна   

Все още не ми е ясно точно как ще се организираме от 15.09.
За сега сме решили - таткото да я води на училище, а аз да водя малкият на градина. После вечерта трябва аз да ги прибирам и двамата, като първо ще вземам ученичката, а после малчо от градина(те поне могат да стоят до 18.00 часа).
  Ще ходи на занималня, въпреки моето нежелание - просто нямаме друг вариант. Занималнята е до 17.30 часа, но казаха ,че няма да оставят децата навън сами при евентуално закъснение от родителя. В първи клас занималните са само от малките, но след втори клас са платени и са от 1 до 4 клас. Ако видим, че не става ще мислим нещо друго - ама какво ли ще бъде.
  Мисля си, че догодина (евентуално)мога да я вземам на обяд да я карам вкъщи и пак да се връщам на работа. Но сега ме е страх да стои сама.
 Мислех да говоря в работата да си тръгвам по-рано, но не знам дали ще се прояви разбиране - при всички положения в 17.00 часа трябва да съм изязла от офиса.

При нас има занималня към самото учлище, отделно има в района още 3-4 частни занимални. Взимат ги от училището, водят ги на стол, след това имат около 1 час игра, след което започват с уроците. Пробвахме с едното дете и частната занималня, и държавната. Държавната си беше според очакванията - незадоволително. И госпожицата имаше трески за дялкане, и бройката на децата беше сериозна, и времето не ни устройваше. В частната е по-добре. Нямат подсигурена храна обаче. Специално тази, в която е Ангел. Първокласниците бяха 4, общо бяха 8-10 деца до 4-ти клас. Всяка вечер го проверяваме какво е работил през деня, ако има за дооправяне - преписва или написва, ако нещо е пропуснал, ако има за учене наизуст, учим. И така. Има винаги какво да се "пипне" и след занималнята.

С Наталия избрахме вариант "баба". Едната баба остави работата си и сега се занимава с нея. Общо взето като при частната занималня е. С тази разлика, че Наталия почти всеки ден имат по нещо наизуст, което при бабата се учи. Обикновено с това смогват. Дъщеря ми е почти по цял следобед на тренировки, та вечер учи. Да, контролирам я. Всичко минава през мен. Проверявам, какво е направила сама и ако намеря грешки или нещо не харесам я връщам да преписва/поправя/доизкусурява. Ако се пише съчинение, преразказ или нещо подобно, бабата пак го оставя за през мен.

Сутрин аз водех в ДГ, баща им в училището, аз взимам и тримата. Сега най-малкият ще е в първи клас. Не знам как точно ще го подредя. Знам само, че ще го измисля някак и ще се организирам, но д..е да ми е яко.

Справянето през учебната година е сериозен проблем и съчувствам на всички във въртележката. Имам предвид и родителите, и децата.
Нашите не ходят на занималня, но като гледам съучениците им, ми дожалява.

При нас въпросът се реши от самосебе си - останах вкъщи. Не зная защо отстрани изглежда, че на майките, които са останали вкъщи, денят им минава по кафенетата и магазините. Независимо дали ходим на работа или не, всички сме в бозата с образованието и децата. Разликата е в използваните техники за изплуване. А справянето на моменти изглежда непостижимо и довеждащо родителите до крайно изтощение (включително и мен)


В началото и аз се притеснявах, че нямам педагогически заложби, опитвах се да контролирам какво и как пишат и др. подобни. Дори си мислех, че ако си намеря работа и прекарвам повечето си време навън, ще ми бъде по-лесно. От това само се изнервяхме - и те, и аз. Сигурно за много майки е позната картинка. Сега се обръщат към мен само при някакви трудности в "разбирането" на някоя задача. Така и аз имам някакво време да се занимавам с моето учене.

И аз съм се спряла на варианта - до обяд на училище, следобед на частна занималня. Просто, ако трябва в обедната почивка да го прибирам в къщи и после пак да се връщам на работа ще губя повече от час, а и не мога да разчитам, че той сам ще си подготвя уроците. Доколкото го познавам ще гледа ТВ.

Ще го водя и прибирам аз, а също и сестра му до ДГ. Поне училището и ДГ да бяха близо едно до друго .....

С големият беше много лесно - училището е на 2 минути от дома ни, ходи сам от 1 клас. Опита в началото да посещава занималня, но не му хареса и се подготвя сам в къщи. Ако има нещо по - неразбираемо му помагам след работа. Самото дете обаче е много отговорно и самостоятелно и проблеми с него съм нямала до сега. С малкият обаче, предвид опърничавия му нрав, съм сигурна че ще ми е много по - трудно след време!

И при нас се надявам да е така!

Моите и двамата ходят на занималня. Училището им предлага два варианта - държавна и частна. Ние избрахме частната, защото предлага и език. Честно казано, бях скептик по отношение на занималнята изобщо, и аз самата не съм ходила като дете. но сега си промених мнението. Моите си идват с научени уроци, езикът е на високо ниво и в къщи не се налага да помагам. Мин. година изобщо не усетих, че имам първокласник. Освен това наистина се научиха на самостоятелност, преди в къщи само се лигавеха и трябваше някой да им стои над главите за да учат. Не пропускам и момента, че остават в среда на деца и се социализират много по-добре. Малкият сега не иска и да чуе да си остане с баба си в къщи, иска да ходи с приятелите си в занималнята.
А цената на занималнята е около 80лв, варира от начина на плащане - наведнъж или на части.