Момичета изтрещявам

  • 1 817
  • 29
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2 471
Момичета изтрещявам, гони ме параноя. Нощем непрестанно ходя до креватчето на детенце и до стаята на майка ми за да разбера дали дишат. Денем също го правя, но нощем е направо идиотско. Да ме видите как слухтя на вратата на горката женица.......
Снощи дори събудих детенце без да искам, щото си сложих ръката на коремчето и. Имам нужда от лечение. Някой да има моите страхове?

# 1
  • Мнения: 2 401
И аз съм ги имала тези страхове, но те са на периоди. При теб  от колко време продължава?

# 2
  • Мнения: 1 671
Всяка майка има подобни страхове. Успокой се.
Ако ще се чувстваш по-добре, вземи детето да спи при теб или помоли мъжа ти да го наглежда.

# 3
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 230
е чак до там не съм я докарала, въпреки че и аз съм паника. това от самото начало ли е при теб, или е провокирано то някаква случка? Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 2 353
  Човек понякога изпада в разни паранои и в това няма нищо ненормално. Защо не потърсиш добър психотерапевт, в такива моменти не е лошо човек да си поговори с професионалист?

# 5
  • Мнения: 2 673
Нещо наистина е провокирало този страх - възрастна майка?..болест, смърт на близък човек, ? филм, разказ??

Преди да си легнеш направи нещо за себе си. АМА хубаво, релаксирай,
самовнушавай си, повтаряйки на глас, че утре ще станете всички, ще закусите заедно, ще пазарувате, ще се разхождате и т.-н...
Аз така правя, когато съм в депресия и ме гонят бесовете..

 Човек понякога изпада в разни паранои и в това няма нищо ненормално. Защо не потърсиш добър психотерапевт, в такива моменти не е лошо човек да си поговори с професионалист?
...уф, май е по-добре на Хапка предложението, ама къде да го намериш психотерапевта newsm78

# 6
  • Мнения: 4 451
И аз съм имала такива периоди. Като деца (по-скоро тийнейджърки) със сестра ми спяхме в една стая. Най-редовно се ослушвах дали диша. По-късно като ми се роди детенце. го правих още известно време. Слава Богу, отмина и това.
Кaril ти е дала чудесни идеи. Peace

# 7
  • Мнения: 2 353
  Мога да попитам една бивша преподавателка, стига авторката да иска.

# 8
  • Мнения: 2 471
Ми наистина за кратко време починаха моят баща, брат и зет. Майка ми също преди 2месеца щеше да си отиде. Но бебка я следя откакто е родена.  Кошмарно е, не съм спала дълбоко от много време. Аз съм много поспалива принципно. Направо съм за психиатър

# 9
  • Мнения: 2 891
Аз, ако можех сама на себе си щях да проверявам пулса, толкова ме е страх от смъртта.

# 10
  • Мнения: 7 837
Ако в БГ продават вече бебешките монитори-подложки, индикиращи дишането (слагат се под матрака), по-добре си вземи един. Една параноя по-малко.

# 11
  • Мнения: 2 471
 Мога да попитам една бивша преподавателка, стига авторката да иска.


Искам, как да не искам. Толкова съм изнервена вече.

# 12
  • Мнения: 2 471
Ако в БГ продават вече бебешките монитори-подложки, индикиращи дишането (слагат се под матрака), по-добре си вземи един. Една параноя по-малко.

Ще потърся, ако няма ще поръчам да ми донесат

# 13
  • Мнения: 6 167
подобни паранои са нормални, според мен.
хората са измислили и лек - сензорен контрол. това е нащо като бейбифон, превантира синдрома на внезапната смърт.
струва стотина долара.
улавя дишането на бебето и липсата му до 20 секунди активира аларма, за да дотърчиш и да окажеш първа помощ.
сигурно продават и в бг.
аз бих се успокоила по този начин, точно защото се познавам и знам, че ще гледам дали диша нон стоп.



http://item.express.ebay.com/Baby_Baby-Safety-Health__Bebe-Sound … QQcmdZExpressItem

# 14
  • Мнения: 2 471
Благодаря Ви. Това, че го споделям ми отпуска малко душата

# 15
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 673
Ми наистина за кратко време починаха моят баща, брат и зет. Майка ми също преди 2месеца щеше да си отиде....

Със сигурност тези ужасни случки имат голямо отношение към това, което ти се случва.

# 16
  • Мнения: 2 471
Само да можех да не си мисля глупости. Щом задремя и се стряскам. Снощи поне 4 пъти съм обикаляла къщата. Вече на нищо не приличам.  Като съм с детенце в градинката, ако не се движа имам чувството, че спя с отворени очи

# 17
  • Мнения: 2 401
Мисля, че си преуморена. Няма ли начин да се отделиш за няколко дни от къщи и да се отдадеш на глезотии - масажи, разходки - най-добре в друг град, просто да се откъснеш. Знам, че сега ти се струва невъзможно, но ще ти помогне.

# 18
  • Мнения: 4 111
Съжалявам, дано намериш адекватна помощ. Виждам от лентичката, че си имаш рожденничка. Да ти е жива и здрава!   bouquet

# 19
  • Мнения: 2 353
  Честито! Пожелавам й да е жива и здрава и спокойна и щастлива мама!

# 20
  • София
  • Мнения: 1 750
Същата съм и аз, от първия ден. Е, само дето нещем не ставам. Съзнавам, че този страх не ми е полезен, но не винаги мога да го контролирам. Опитвам се на всяка страшна мисъл за детето ми, да противопоставям по една хубава. Или пък си казвам наум нещо успокоително и хубаво. Моля се Бог да я пази!

Идеите, които са ти дали другите са добри. Дано при теб нещата се нормализират скоро!   Simple Smile

# 21
  • Мнения: 332
Повтаряй си, че всичко лошо в живота ви е преминало, преодолели сте го и сега ви предстоят само хубави моменти. Това ти състояние е напълно обяснимо след толкова много стрес. Аз винаги съм вярвала, че в живота ни има някакъв баланс, за това мисли положително.
Да ти е жива и здрава рожденничката   bouquet

# 22
  • Мнения: 2 386
Aз стадах от подобен проблем - боях се, че аз ще се задуша..
Провокира го една неприятна случка - моя приятелка си глътна езика пред мен..
Нито лекарствата, нито лекарите ще ти помогнат. Трябва ти време, което да заличи спомените, положетелни емоции, които да изместят лошите спомени... и евентуално транквилантче за сън в началото.

И, за Бога, вземи това чудо, което ти препоръчват Кейси и Лени!

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Натрупването на негативни емоции е отключило страха от загуба.Сама едва ли ще се справиш,трябва ти професионална помощ. Психолог, който ще работи по проблема със загуба на близки  хора. Не можеш да се отърсиш и проектираш страха си върху най-значимите за теб хора.А купуването на разни машинарийки няма да те отпусне, щом проблема е в главата ти ще се измести в друга посока, това няма да ти даде нужното спокойствие.

# 24
  • Мнения: 71
Аз не съм майка но доста често ги
слушам моите девоики дали дишат
докато спят. Не се притеснявай не
си чак толко изтрещяла

# 25
  • Мнения: 3 500
Аз знам, че това е нормално и при повечето майки се получава. При мен тоя страх го нямаше и не съм ставала нощем, но пък много често умирам от страх дали нещо няма да й се случи. Направо панически страх съм изпитвала. Вече не е така. Всичко това отминава. Свеки казва "така ще е цял живот, винаги ще се притесняваш за тях, деца са ти".

# 26
  • Мнения: 2 723
Мисля, че си си съвсем наред.
И аз като се събудя посред нощ и не чуя дребо да сумти, ставам да го проверя.
И днес пак. Аз съм на работа, мъжът ми гледа малкия, че яслата е във ваканция. Та обажда ми се той и вика, няма да те взема от работа щото детето още спи, смятам аз бързо наум, че малкото си е легнало в 1, до 5 са си 4 часа.... Та уж на шега го питам мъжа ми дали е проверил дали детето диша и той  - оооо, няколко пъти  hahaha

През уикенда бяхме с дребо при наще, че татито имаше работа при свеки, та събуждам се посред нощ, и по път към тоалетната не чувам нищо, тишийна... И на пръсти се промъкнах в стаята на майка ми и баща ми да ги проверя дали са живи  ooooh! Спяха си... Whistling

Ама мен тия паранои ме гонят откакто една позната за малко да си отиде така. Събудил се мъжът и  не я чук да диша, бутнал я, - ц, нема никой, та изкуствено дишане, линейки... ужас, сега си е добре, ама съм сигурна, че мъжът и повече няма да има спокоен сън Tired

# 27
  • Мнения: 2 471
Добре че мъжът ми бълнува, че сигурно и него щях да проверявам нон стоп

# 28
  • Мнения: 212
Консултирай се със специалист - психиатър или психотерапевт. Понякога тези страхове не са толкова безобидни колкото ни се струва.... Нищо няма да ти стане ако потърсиш помощ от специалисти.

# 29
  • Мнения: 358
Със сигурност имаш проблем. Свързано е с тежките загуби. Аз загубих майка преди седем години и чак сега, от разстоянието на времето осъзнавам, че ми е било много, много по-тежко, отколкото мислех, че ми е. Искам да кажа, че съм била около 2-3 години в някаква мъгла от мъка. Освен, че си крайно изтощена, тази ужасна мъка просто смазва човек. Прегръщам те! И не ходи на психиатър, ако имаш възможност посети псиотерапевт. 

Общи условия

Активация на акаунт