Изповед

Вече близо 14г. съм подложена на едно и също от страна на мъжа ми,докато не стигнах до извода ,че това е домашно насилие.Неговото държание спрямо мен е изпълнено с упреци обиди ,по някого и удари ,но не такива които да оставят белези.Ако няма за какво да се заяде започва ,да ме упреква ,че не съм добра майка ,че не съм поддържала добра хигиена в къщи,че ял едно и също ядене 2 дни.Вечно е недоволен от всичко ,пречат му моите роднини ,често ги обижда пред трети лица,че види тели те не му давали нищо,а той се грижил за тях.В къщи нищо не пипа ,седи и само нарежда и проявява капризи,защото се чувства силен тъй като изкарва добри пари ,и по този начин манипулира хората.Чувства се всесилен.Но най-много ме боли ,че дъщеря ми е свидетел на това,и я виждам как страда.
По някого ме е срам от себе си ,че допускам да се държат с мен така.Не зная ,как да придобия сила и да го напусна.Срам ме е от хората ,защото виждам едно съжаление в очите им, и упрека "Как го търпиш?"Нямам отговор на този въпрос единствено може би страхът от него.Не знам как съм се оженили за този човек ,човка ли ми изпи мозъка преди толкова години.Това не е живот ,единия да живее за сметка на другия,да подхранва своето его като си търси жертва.Изпитвам огромна вина към детето си ,че го подлагам на това,че не мога да защитя роднините си .Мисля си за раздяла но ме е страх и срам.Срам от близките си и от себе си и страх от него.Срамът ми е породен от чувството че съм се провалила ,и че съм допуснала това да ми се случи.Но твърдо съм решила да променя нещо,и като за начало споделих част от моя живот с вас.БЛАГОДАРЯ ВИ!