Какви са ви професиите в семейството - еднакви или различни. Имате ли наблюдения в кои случаи семейството е по-здраво. Ако мъжът и жената имат еднакви интереси и професии и дори работят на едно и също място (напр. двама инженери) или ако са с различни професии (например поетеса и инженер) и работят на различни места.
- Публикувана: 16 авг. 2007, 17:07 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2007, 23:35 ч.
Еднакви или различни професии в семейството..
Различни и толкова далечни една от друга, че на практика никога не можем да си говорим за работа.
На втория въпрос - нямам наблюдения професиите да оказват влияние върху стабилността на една двойка. Има страхотни семейства, където идвамата са учили едно и също, работя едно и също, даже понякога работят и заедно - не им пречи. Познавам и комбинации между ит - специалист и тур-оператор, лекар и технолог в хим. промишленост, юрист и програмист - също никакви грижи. До хората си е това, не до работата им
На втория въпрос - нямам наблюдения професиите да оказват влияние върху стабилността на една двойка. Има страхотни семейства, където идвамата са учили едно и също, работя едно и също, даже понякога работят и заедно - не им пречи. Познавам и комбинации между ит - специалист и тур-оператор, лекар и технолог в хим. промишленост, юрист и програмист - също никакви грижи. До хората си е това, не до работата им
С мъжът ми винаги сме работили заедно, с изключение на няколко месеца, въпреки, че той е инженер, аз икономист- така се получи. За нас е перфектно, но доколкото имам наблюдения, повечето двойки се страхуват от този вариант, лично пространство, не знам си какво
Харесва ми и това, че когато обсъждаме нещо служебно, не го правя, колкото да му замажа очите, че ме интересува, а наистина е така и разбирам какво говори
Май това, че сме разделени е единствения недостатък на майчинството ми
Харесва ми и това, че когато обсъждаме нещо служебно, не го правя, колкото да му замажа очите, че ме интересува, а наистина е така и разбирам какво говори
Май това, че сме разделени е единствения недостатък на майчинството ми
pretty, защо чак толкова крайно?
В моя случай сме с много различни професии, но съм имала връзка с колега (еднакви професии и едно и също работно място), която завърши с напускането ми на фирмата (от личен опит съм толкова крайна)
Много различни, но това не ни пречи да си говорим за работа.
Мога да кажа, че с годините аз доста започнах да разбирам в неговата сфера, и той се уграмоти в моята..
Предполагам, че ако работехме заедно (практикувахме една и съща професия, още повече на едно и също място) нямаше да ни е толкова интересно..
Мога да кажа, че с годините аз доста започнах да разбирам в неговата сфера, и той се уграмоти в моята..
Предполагам, че ако работехме заедно (практикувахме една и съща професия, още повече на едно и също място) нямаше да ни е толкова интересно..
Еднакви професии - може, но в никакъв случай в една фирма или в една сграда!
Имаме различни професии, но сме работили повече от година на едно място и още близо година близко един до друг.
Работата заедно е удобство, но най-важното е да не се смесват лични и професионални отношения.
По-добър вариант беше близо един до друг, но на различно място.
А еднаквите професии не означават автоматично и сходни интереси - по професия аз съм икономист, мъжът ми е инженер, но имаме много общи интереси, теми за разговор, общи цели и мечти и т.н.
Просто вкъщи не говорим за работа /дори и когато работехм заедно/ - работата няма нищо общо със съвместния ни живот.
Никой от двама ни дори си няма понятие от същността на работата на другия.
В някои отношения имаме и различни интереси, но и разбирания, но така е дори по-интересно:
заедно говорим за книги и филми /имаме различни вкусове за тях/, слушаме музика /харесваме една и съща/, излизаме по заведения /харесваме един тип заведния и еднаква кухня/, ходим на екскурзии /а съм фенът, а той ме следва/, ходим на плаж /той се "пържи", а аз под чадъра или в басейна/...
Идеята ми е, че не е важна еднаквостта, а и на двамата да им е приятно да са заедно и да им е интересна гледната точка на другия.
Работата заедно е удобство, но най-важното е да не се смесват лични и професионални отношения.
По-добър вариант беше близо един до друг, но на различно място.
А еднаквите професии не означават автоматично и сходни интереси - по професия аз съм икономист, мъжът ми е инженер, но имаме много общи интереси, теми за разговор, общи цели и мечти и т.н.
Просто вкъщи не говорим за работа /дори и когато работехм заедно/ - работата няма нищо общо със съвместния ни живот.
Никой от двама ни дори си няма понятие от същността на работата на другия.
В някои отношения имаме и различни интереси, но и разбирания, но така е дори по-интересно:
заедно говорим за книги и филми /имаме различни вкусове за тях/, слушаме музика /харесваме една и съща/, излизаме по заведения /харесваме един тип заведния и еднаква кухня/, ходим на екскурзии /а съм фенът, а той ме следва/, ходим на плаж /той се "пържи", а аз под чадъра или в басейна/...
Идеята ми е, че не е важна еднаквостта, а и на двамата да им е приятно да са заедно и да им е интересна гледната точка на другия.
И двамата сме инженери, но работим в различни специалности. Все пак имаме нещо общо- аз съм в търговска фирма, той има търговска фирма. Имаме много теми за разговор за работата и общо взето боравим с еднаква тематика.
Моите житейски наблюдения са, че единствено двойките с много различно ниво на образованост / образование имат съществени проблеми. Това съм го видяла във всички такива семейства, който познавам / т.е. те не можаха да просъществуват като семейства/. И винаги жената беше с много по-висок ценз от мъжа.
А пък най-щастливото семейство приятели от обкръжението ми- тя е професионален музикант- класически инструменти, той има брокерска фирма за недвижими имоти.
Моите житейски наблюдения са, че единствено двойките с много различно ниво на образованост / образование имат съществени проблеми. Това съм го видяла във всички такива семейства, който познавам / т.е. те не можаха да просъществуват като семейства/. И винаги жената беше с много по-висок ценз от мъжа.
А пък най-щастливото семейство приятели от обкръжението ми- тя е професионален музикант- класически инструменти, той има брокерска фирма за недвижими имоти.
В една и съща област, не е изключено някой ден да работим и на еднакви длъжности.
Често се случва да се събират хора със сходни професии - образование на едно и също място, приятелски кръгове със сходни занимания.....
+помагаме си с акъли в работата
- караме се за работа
Както казах и другото си има кусури. Не е лесно и да си мерите ... ммм таковата по работа .
Често се случва да се събират хора със сходни професии - образование на едно и също място, приятелски кръгове със сходни занимания.....
+помагаме си с акъли в работата
- караме се за работа
Различни и толкова далечни една от друга, че на практика никога не можем да си говорим за работа.
Както казах и другото си има кусури
. Не е лесно и да си мерите ... ммм таковата по работа . 
Професиите ни са различни, но в една сфера. Случвало се е да работим на едно място. На практика не се виждахме повече, освен на път за работа и за вкъщи, защото бяхме много заети. Говорим си на професионални теми, отвреме-навреме си даваме идеи, спорим, допълваме се...Няма отношение към връзката ни, по работа си говорим като колеги.
Няма отношение към връзката ни, по работа си говорим като колеги.
Когато работехме на едно място там си говорехме като колеги, но извън работа, когато говорехме за проектите беше като партньори. Не виждам лошо в това, не ни се е отразило на отношенията, даже ми липсва това време. По принцип сме в една сфера, но вече на работим на едно място. Все пак професията ни заема мозъка и не можеш да си оставиш всичко в работата, често говорим за това, даваме си идеи и т.н. разтоварваме се на път за вкъщи.
Нашите професии бяха еднакви и работехме на едно и също място, карахме се постоянно по служебни въпроси, просто имаме различни възгледи за работата. Това се пренасяше в къщи, а проблемите там-на работа. Това не е много професионално, на напрактика така се получаваше. Сега аз работя на същото място, той-на друго, но в същата сфера, през деня се чуваме по служебни въпроси, семейните -оставяме за вечерта. Неписано правило вече е-в къщи много рядко се говори по служба, и проблемите от преди ги няма. И просто да уточня-аз съм собственикът на фирмата , в която работя, а той-на неговата фирма. Аз съм търговец на авточасти и аксесоари, той-на автомобили втора употреба, на практика различни неща , но много тясно свързани, но преди просто се задушавахме един друг с постоянното си присъствие наоколо!
Когато професиите са еднакви, години наред можете да поддържате илюзията, че все още има за какво да си говорите
Ние сме типичната двойка от българските филми - учителка и инженер 
Всъщност аз не работя от няколко години. С мъжа ми все се бъзикаме на тема професии:
Той: Ех, ако беше и ти строителен инженер, какви пари щяхме да изкарваме двамата!
Аз: Ако и аз бях, кой щеше да ни гледа децата?
Като знам колко е ангажиран в професията си и как няма събота-няма неделя...
Познавам дългогодишни семейства от двама архитекти и от архитект и строителен инженер.
Ами, нещата не са много розови
Така че по-добре с различни професии
Всъщност аз не работя от няколко години. С мъжа ми все се бъзикаме на тема професии:Той: Ех, ако беше и ти строителен инженер, какви пари щяхме да изкарваме двамата!
Аз: Ако и аз бях, кой щеше да ни гледа децата?
Като знам колко е ангажиран в професията си и как няма събота-няма неделя...
Познавам дългогодишни семейства от двама архитекти и от архитект и строителен инженер.
Ами, нещата не са много розови
Така че по-добре с различни професии
Нашите професии бяха еднакви и работехме на едно и също място, карахме се постоянно по служебни въпроси, просто имаме различни възгледи за работата. Това се пренасяше в къщи, а проблемите там-на работа. Това не е много професионално, на напрактика така се получаваше. Сега аз работя на същото място, той-на друго, но в същата сфера, през деня се чуваме по служебни въпроси, семейните -оставяме за вечерта. Неписано правило вече е-в къщи много рядко се говори по служба, и проблемите от преди ги няма. И просто да уточня-аз съм собственикът на фирмата , в която работя, а той-на неговата фирма. Аз съм търговец на авточасти и аксесоари, той-на автомобили втора употреба, на практика различни неща , но много тясно свързани, но преди просто се задушавахме един друг с постоянното си присъствие наоколо!
Какво съвпадение и в професиите и в проблемите на работното място. Май ще си сменям работното място, че мъжът ми е собственика на фирмата.
Професиите са ни различни, но работим заедно, един бизнес, като всеки се занимава с различните му етапи, които пък отговарят на професиите ни.
От една страна проблемите ни са общи и заедно търсим решението им, от друга страна рискът да останеш без доход е по-голям, защото цялото семейство чака пари от едно място.
От една страна проблемите ни са общи и заедно търсим решението им, от друга страна рискът да останеш без доход е по-голям, защото цялото семейство чака пари от едно място.
Той: Ех, ако беше и ти строителен инженер, какви пари щяхме да изкарваме двамата!
Аз: Ако и аз бях, кой щеше да ни гледа децата?
Като знам колко е ангажиран в професията си и как няма събота-няма неделя...
Така че по-добре с различни професии
Аз: Ако и аз бях, кой щеше да ни гледа децата?
Като знам колко е ангажиран в професията си и как няма събота-няма неделя...
Така че по-добре с различни професии
Хи-хи-при нас нещата са същите,но доалога е обърнат:
Той:Ако и аз бях строителен инженер вечер и аз щях да чертая.Тогава повече пари щяхме да изкарваме.
Аз: Да,ама тогава трябва детегледачка да наемаме вечер.
...Случвало се е да работим на едно място. На практика не се виждахме повече, освен на път за работа и за вкъщи, защото бяхме много заети. Говорим си на професионални теми, отвреме-навреме си даваме идеи, спорим, допълваме се...Няма отношение към връзката ни, по работа си говорим като колеги.
И при нас е същото. Беше. Никога не сме страдали от това, че се виждаме всеки ден, в работата винаги бяхме колеги. Дори околните се учудваха на деловите ни отношения. Когато напуснах му беше кривичко да пътува сам... липсвам му явно.
Ние е сме в една сфера на изкуството.Имам предишен негативен опит с различни професии оттам и различни интереси.Смятам ,че добре се отразява на продължителността и стабилността на брака еднаквите предпочитания за музика,храна,книги,развлечения и обмяната на опит при сходни професии.''Важното е НЕ да се гледаме един друг а в една посока".. 
Еднакви професии - може, но в никакъв случай в една фирма или в една сграда!
Да, и аз също. Не толкова заради личното пространство, а защото като имаш проблеми в работата, и вкъщи не можеш да избягаш от тях. При сестра ми и зет ми се получи така, работиха заедно известно време и започнаха спорове и караници във връзка с работата, добре, че беше за кратко. Сега пак работят на различни места.
Нашите професии са различни.
Ние сме от тип поетеса и инженер. Всъщност - буквално този тип. Мен ме влече изкуството - от малка пиша, занимавам се с театър...Избрах да уча филология, влекат ме и окултни науки...Той е инженер в сърцето, ума и душата си, вечно с отвртките и схемите 
Ми ние във всичко останало имаме еднакъв вкус - музика, мода, книги, развлечения (с изключение на неговия спорт и моето суши)...Само дето опит не можем да си обменяме. Но като го слушам какви идиотски анализи прави на литературни произведения, добре че и не си обменяме...
НСмятам ,че добре се отразява на продължителността и стабилността на брака еднаквите предпочитания за музика,храна,книги,развлечения и обмяната на опит при сходни професии.'
Различни.
Изобщо не смятам, че хармонията в семейството е свързана с професиите по някакъв начин.
Изобщо не смятам, че хармонията в семейството е свързана с професиите по някакъв начин.
Подкрепям
Като се запознахме със съпруга ми работехме заедно в местен вестник и работата ни беше вързана. За радост мен ме съкратиха и пътищата ни в професионален план се разделиха, което мисля че и за двамата е по добрия вариант...някак си не мога да си представя да сме заедно и да си дишаме във врата нонстоп - като гаджета да, но за цял живот ми се вижда в повече 
И образованието и професиите са ни близки. Горе долу като психиатър и хирург - все е медицина, но много различна.
Понякога си говорим на професионални теми, спорим или обсъждаме нещо, случило се през деня. Мисля, че ако останат да ни свързват само професионалните теми ще го усетим неминуемо. Така че на нас конкретно сходните професии не ни пречат.
Освен това тези сходни професии ни помагат да имаме сходен стандарт и начин на живот преди брака, социални контакти. Което пък определено помага в съвместния живот.
Понякога си говорим на професионални теми, спорим или обсъждаме нещо, случило се през деня. Мисля, че ако останат да ни свързват само професионалните теми ще го усетим неминуемо. Така че на нас конкретно сходните професии не ни пречат.
Освен това тези сходни професии ни помагат да имаме сходен стандарт и начин на живот преди брака, социални контакти. Което пък определено помага в съвместния живот.
Професиите ни са различни, но интересите сходни. Не мога да си представя да работим заедно 
Еднакви са ни професиите, длъжностите и работното място, но мъжът ми е lead.
В работата си помагаме, обсъждаме, не сме се задушили, леко отдалечени са ни бюрата и работим по различни проекти (но и по един проект да сме, даже още по-добре), обядваме и пием кафе заедно.
Вкъщи рядко спорим за работа и то по допълнителната - кой какво да свърши, кога (защото ни се спи, а срокът наближава), или пък всеки иска неговата идея да бъде изпълнена В общи линии, нищо сериозно.
Домашни проблеми на работа обсъждаме по icq и много по-бързо се оправяме, пред колегите не правим циркове
Голям плюс ми е, че има кой да ме кара на работа и после до яслата - пеша ще се сгърча от бързане.
В работата си помагаме, обсъждаме, не сме се задушили, леко отдалечени са ни бюрата и работим по различни проекти (но и по един проект да сме, даже още по-добре), обядваме и пием кафе заедно.
Вкъщи рядко спорим за работа и то по допълнителната - кой какво да свърши, кога (защото ни се спи, а срокът наближава), или пък всеки иска неговата идея да бъде изпълнена
В общи линии, нищо сериозно. Домашни проблеми на работа обсъждаме по icq и много по-бързо се оправяме, пред колегите не правим циркове
Голям плюс ми е, че има кой да ме кара на работа и после до яслата - пеша ще се сгърча от бързане.
ако бяхме с еднакви професии все ми е на акъла, че при нас щеше да се получи нещо като състезание кой е по-по-най.
имам няколко такива примера пред себе си и от двата фронта - двойка, които се съревновават и такива които не го правят. Професиите не са определящи за една връзка - ако нивото на образование е едно и също и парите, които печелят не са фрапантно различни (примерно 300лв и 3000лв) , иначе при гореописаните ситуации си мисля, че може да има избиване на комплекси и оттам проблеми по темата : и двамата сме инженери, но с различни специалности, които все пак не са коренно различни (т.е. можем да си говорим за работа и да се разберем
) и съответно не чак толкова различна сфера на дейност. Мечтата ни е да почнем семеен бизнес ако бяхме с еднакви професии все ми е на акъла, че при нас щеше да се получи нещо като състезание кой е по-по-най.
не ангажирам никой с мнението си, само споделих че ПРИ НАС е вероятно да стане така,не мога да съм сигурна,само прадполагам
ако бяхме с еднакви професии все ми е на акъла, че при нас щеше да се получи нещо като състезание кой е по-по-най.
не ангажирам никой с мнението си, само споделих че ПРИ НАС е вероятно да стане така,не мога да съм сигурна,само прадполагам
извинявам се помислих, че става въпрос за генерален извод 
ако бяхме с еднакви професии все ми е на акъла, че при нас щеше да се получи нещо като състезание кой е по-по-най.
не ангажирам никой с мнението си, само споделих че ПРИ НАС е вероятно да стане така,не мога да съм сигурна,само прадполагам
извинявам се помислих, че става въпрос за генерален извод споко
на всеки са случва
Различни.
Изобщо не смятам, че хармонията в семейството е свързана с професиите по някакъв начин.
Изобщо не смятам, че хармонията в семейството е свързана с професиите по някакъв начин.
Подкрепям
