Моля ви споделете ми как се справяте с чувството на паника?Знам че няма формула,но...въпреки всичко.Питам за тази паника(ако тя има видове разбира се),която блокира мисловният ни процес и се чувстваме празни,безсилни,с изострено чувство на страх!Паниката от раздяла,от това че може да ни махнат от работа,от смъртта.....тази ,която е последна фаза(ако мога така да се изразя),в смисъл че нещата се случват,колелото е завъртяно и вие сте изпаднали в ужас,паника.....
- Публикувана: 16 авг. 2007, 19:23 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2007, 16:18 ч.
Как се справяте с чувството на паника?
Зависи - ако паниката е оправдана, с цигара, споделяне с близки и с приятели, разсейване с музика, филм и т.н.
Но мисля, че описаното състояние не е точно паника, а граничи с т.нар. паническо разстройство. За него най-добре помага психолог.
Не съм имала такива панически пристъпи - само, докато карах следродилната депресия - говорих с моя близка, която е психолог и тя много ми помогна.
Но мисля, че описаното състояние не е точно паника, а граничи с т.нар. паническо разстройство. За него най-добре помага психолог.
Не съм имала такива панически пристъпи - само, докато карах следродилната депресия - говорих с моя близка, която е психолог и тя много ми помогна.
2 пъти ми се еслучвало паническо състояние. И 2-та пъти беше абсолютна убеденост на лекарите, че много близък човек ще умре до часове. И 2-та пъти влязох в църква, молих се както мога, сълзите ми течаха на воля, без да се притеснявам и да трябва да обяснявам на някого какво става. Единия път се оказа, че съм стояла 1.5 часа в църквата, без да разбера кога е минало времето. Просто си "говорех" на иконите. Излизайки от църквата вече поне можех да мисля, бях си върнала силата и надеждата. Е, моят близък оживя въпреки всички доктори и всичко отмина, но аз никога няма да забравя как стоях насред църквата и се молех.
Не съм набожна, не знам молитви, но знам и вярвам, че има сили, които ни помагат. И аз в най-тежки моменти се обръщам към тях.
Не съм набожна, не знам молитви, но знам и вярвам, че има сили, които ни помагат. И аз в най-тежки моменти се обръщам към тях.
Това не е паника, а ежедневни размисли и бързоминаващи мисли. Стресиращи са, особено ако фантазията ти е необятна или скоро си преживяла нещо ужасно и го превърташ в съзнанието си. Такива моменти отминават бързо.
При проблемите обикновено и аз действам като Chanel, мисля ги или в движение или изобщо.
При проблемите обикновено и аз действам като Chanel, мисля ги или в движение или изобщо.
Моментната паника, който е свързана със сърцебиене, задух, можеш да овладееш с мисълта си - дишаш дълбоко, пийваш водичка, опитваш да се отпуснеш, да разсъждаваш трезво. А страха от уволнение и др. житейски несгоди 
може би с оптимизъм и отново опит да се отпуснеш, за да можеш да мислиш за решения при създалата се ситуация. Ако ти помага иди се помоли в някоя църква.
може би с оптимизъм и отново опит да се отпуснеш, за да можеш да мислиш за решения при създалата се ситуация. Ако ти помага иди се помоли в някоя църква. 
Не е много добро решение, но с цигара 
.
.И аз така, добавям и концентрат
OOOO, tozi muj i az go tursya!!! ))) Shte stava boy, ako se poyavi tadyava...... 
))) Shte stava boy, ako se poyavi tadyava...... Три сме за сега,има още една мацка със сигурност знам,че ще се бие и тя
Пробвах всичко момичета!Помогна ми това да не мисля.....и дишането-дишам и не мисля и си казвам,все нещо ще се случи и аз най-вероятно ще приема и новосъздалата се ситуация!
Иска ми се обаче "да участвам" в нещата ,а в такива моменти просто блокирам и ни приемам,ни предавам!
Хммм...само като го срещнете тоя мъж да не ви обхване паника 
?
Сега сериозно. Имала съм два пристъпа на паника. Първият след загуба на любим човек. Изпаднах в депресия, от която едва се измъкнах. Може и да е странно, но точно този панически пристъп ме стресна. Бях на лекарства известно време и се оправих. Но щом се върна към спомена за него, отново усещам, че ще се повтори пристъпът. Затова се опитвам да мисля само за хубави неща. Детето, съпругът ми, приятелите ме "спасяват".
Вторият пристъп преди седмица. Почувствах се зле, помислих за смъртта и... Сега пак си пийвам хапченца. Не съм ходила на психиатър или психолог, защото все още "контролирам" нещата. Пък и личният ми лекар така прецени.
Времето лекува... ако не се връщам назад.
Пристъпът на паника си е медицински проблем, колкото и да не ми се искаше да вярвам. Даже по-скоро психологически. Ако усещаш, че не можеш да се справиш, моят съвет е да потърсиш помощ от лекар. И споко...не сме луди. Просто стресът, в който живеем ни се отразява така.
?Сега сериозно. Имала съм два пристъпа на паника. Първият след загуба на любим човек. Изпаднах в депресия, от която едва се измъкнах. Може и да е странно, но точно този панически пристъп ме стресна. Бях на лекарства известно време и се оправих. Но щом се върна към спомена за него, отново усещам, че ще се повтори пристъпът. Затова се опитвам да мисля само за хубави неща. Детето, съпругът ми, приятелите ме "спасяват".
Вторият пристъп преди седмица. Почувствах се зле, помислих за смъртта и... Сега пак си пийвам хапченца. Не съм ходила на психиатър или психолог, защото все още "контролирам" нещата. Пък и личният ми лекар така прецени.
Времето лекува... ако не се връщам назад.
Пристъпът на паника си е медицински проблем, колкото и да не ми се искаше да вярвам. Даже по-скоро психологически. Ако усещаш, че не можеш да се справиш, моят съвет е да потърсиш помощ от лекар. И споко...не сме луди. Просто стресът, в който живеем ни се отразява така.
И аз да се оплача. С доста силен и непоколебим характер съм, но въпреки това тревожните мисли не ме напускат, откакто се родиха децата и почина майка ми.
Денонощно се тревожа, какво ще стане с тях, ако с мен се случи нещо, как ще живеем, ако остана без работа, ами като остарея и остана немощна, с една мизерна пенсийка. А дали се справям добре в работата си.
Имам такива пристъпи на тревожни мисли вечер, преди да заспя. Отдавам го на това, че се чувствам сама в живота - почти нямам роднини, на които да разчитам, а и нямам голямо доверие на собствения си мъж.
Засега никак не се справям.
Денонощно се тревожа, какво ще стане с тях, ако с мен се случи нещо, как ще живеем, ако остана без работа, ами като остарея и остана немощна, с една мизерна пенсийка. А дали се справям добре в работата си.
Имам такива пристъпи на тревожни мисли вечер, преди да заспя. Отдавам го на това, че се чувствам сама в живота - почти нямам роднини, на които да разчитам, а и нямам голямо доверие на собствения си мъж.
Засега никак не се справям.
Радвам се на силни хора,които успяват да овладеят ситуацията! 
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
Радвам се на силни хора,които успяват да овладеят ситуацията!
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
Аз се опитах да си представя разни ситуации...и пак не виждам да изпитам паника...Оф,не знам!
Как ще се паникьосам,за какво...и как така ще блокирам?!
Маргало, как си?
Справяш ли се пристъпите на паника? Успяхме ли да ти помогнем?
Надявам се да е така! И помни "Всичко е в главата".
Справяш ли се пристъпите на паника? Успяхме ли да ти помогнем?
Надявам се да е така! И помни "Всичко е в главата".
Абсолютно си права-всичко е там горе!!!
Мъча се,правя разни упражнения
В смисъл,че се старая вместо ситуацията да владее мен,аз да се помъча да я "яхна",трудно ми е но и секунден успех да имам ми поникват крилца!!!!
Набивам си в мозъкът,че съм невероятна,умна,успешна.....
глупости,но няма как трябва... Радвам се на силни хора,които успяват да овладеят ситуацията!
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
Аз се опитах да си представя разни ситуации...и пак не виждам да изпитам паника...Оф,не знам!
Как ще се паникьосам,за какво...и как така ще блокирам?!
Предполагам ,че е въпрос на темперамент,не знам може и да греша!
за мен е от голямо значение да работя,работата ми е най-важното нещо след детето,жизненоважно,мисля си ,че ако остана без работа ще полудея(което най-вероятно не е така),но когато усетя,че почвата се "клати" изпадам в това състояние,кошмарно е и ме демобилизира още повече!Знам,че с нищо не си помагам по-този начин,но не зависи от мен,както споменах-блокирвам!
И аз съм със силен характер, обаче гепа ли ме паниката, става много лошо ! Добре, че ми се случва рядко засега 
Обикновенно съм подложена на голям стрес в работата ми и ми се налага да вземам важни решения в рамките на един телефонен разговор - справям се без паника и страх, но виж както си седя на компютъра в нас и изведнъж настане странна тишина откъм детската ( където допреди малко бебо е гукал), изстивам и галопирам натам 
Тези пристъпи на паника за детето са ми нови и плашещи... По време на бременността ми се появиха и страхове от бързо каране, от катастрофи, от дълбоко и от високо... но се търпи Една позната на майка ми каза, че ще ми мине след около 18-20 години Като се сетя преди каква дивачка бях, а сега мъжо ме подиграва каква лигла и страхливка съм станала 
Маргало, надявам се да се справиш ! И се надявам и аз да се справя
Обикновенно съм подложена на голям стрес в работата ми и ми се налага да вземам важни решения в рамките на един телефонен разговор - справям се без паника и страх, но виж както си седя на компютъра в нас и изведнъж настане странна тишина откъм детската ( където допреди малко бебо е гукал), изстивам и галопирам натам Тези пристъпи на паника за детето са ми нови и плашещи... По време на бременността ми се появиха и страхове от бързо каране, от катастрофи, от дълбоко и от високо... но се търпи Една позната на майка ми каза, че ще ми мине след около 18-20 години Като се сетя преди каква дивачка бях, а сега мъжо ме подиграва каква лигла и страхливка съм станала Маргало, надявам се да се справиш ! И се надявам и аз да се справя
Хм, странно
Казвам това, защото ми се е случвало около два - три пъти и последния път беше ужасно.
Това сърцебиене - мислех, че ще се побъркам - не познавах себе си, не бях аз.
Опитвах се да дишам дълбоко и да броя - това донякъде ме спаси от необмислени (т.е. много сериозно обмисляни в момента) действия, за които знаех, че не са ми присъщи и после ще съжалявам. Опитах се да заспя - е не стана, но дишането определено помогна. Започнах да уча - предстоеше ми сериозен изпит скоро (който по обясними причини не успях да мина, но не съжалявам, поправимо е) - е не успях, но можах да се разсея поне за малко. Пийнах две "варилянчета" на екс и когато бях готова да говоря, го направих - съпруга ми не знаеше за какво иде реч и се беше панирал здраво (не ме е виждал такава) Важното е в такива моменти да накараме да заработи чувството за самосъхранение и да намерим бърз изход от ситуацията. Трябва да се пазим от такива изживявания, а ако ни връхлетят - да се опитваме да ги премахнем бързо, защото иначе може и да полудеем... Била съм съдебен секретар преди доста време и в дела по закона за здравето съм виждала доста хора в млада възраст, които вече не са себе си - страшно е.
Казвам това, защото ми се е случвало около два - три пъти и последния път беше ужасно.
Това сърцебиене - мислех, че ще се побъркам - не познавах себе си, не бях аз.
Опитвах се да дишам дълбоко и да броя - това донякъде ме спаси от необмислени (т.е. много сериозно обмисляни в момента) действия, за които знаех, че не са ми присъщи и после ще съжалявам. Опитах се да заспя - е не стана, но дишането определено помогна. Започнах да уча - предстоеше ми сериозен изпит скоро (който по обясними причини не успях да мина, но не съжалявам, поправимо е) - е не успях, но можах да се разсея поне за малко. Пийнах две "варилянчета" на екс и когато бях готова да говоря, го направих - съпруга ми не знаеше за какво иде реч и се беше панирал здраво (не ме е виждал такава)
Важното е в такива моменти да накараме да заработи чувството за самосъхранение и да намерим бърз изход от ситуацията. Трябва да се пазим от такива изживявания, а ако ни връхлетят - да се опитваме да ги премахнем бързо, защото иначе може и да полудеем... Била съм съдебен секретар преди доста време и в дела по закона за здравето съм виждала доста хора в млада възраст, които вече не са себе си - страшно е. Трябва да се пазим от такива изживявания, а ако ни връхлетят - да се опитваме да ги премахнем бързо, защото иначе може и да полудеем...
Понеже имам личен опит с паническо разтройство и съм изчела стотици медицински класификации, ходила съм при психиатър, пила съм антидепресанти, а сега ходя на психотерапия заявявам
Прпистъпите на паника, не са нито следствие, нито предпоставка за психическо и/или физическо заболяване!!!!. Това е временно и обратимо СЪСТОЯНИЕ на психиката!!!!И е един от сигурните симтоми, че сте психически здрав! Може да ви звучи абсурдно, но е доказан факт!!!!
Трябва да се пазим от такива изживявания, а ако ни връхлетят - да се опитваме да ги премахнем бързо, защото иначе може и да полудеем...
Понеже имам личен опит с паническо разтройство и съм изчела стотици медицински класификации, ходила съм при психиатър, пила съм антидепресанти, а сега ходя на психотерапия заявявам
Прпистъпите на паника, не са нито следствие, нито предпоставка за психическо и/или физическо заболяване!!!!. Това е временно и обратимо СЪСТОЯНИЕ на психиката!!!!И е един от сигурните симтоми, че сте психически здрав! Може да ви звучи абсурдно, но е доказан факт!!!!
Дано си права Fantа
maznislava, описала си точните симптоми. Същото преживявам и аз в моментите на "криза".
Но съм съгласна с fanta. Паническото разстройство е резултат от пренатоварване или преживян стрес. Просто психиката реагира по някакъв начин, а това е знак, че е здрава, колкото и странно да звучи. Нещо като клапан, който изпуска парата като се покачи налягането.
Но съм съгласна с fanta. Паническото разстройство е резултат от пренатоварване или преживян стрес. Просто психиката реагира по някакъв начин, а това е знак, че е здрава, колкото и странно да звучи. Нещо като клапан, който изпуска парата като се покачи налягането.
Познато ми е. Опитай се да не мислиш какво лошо може да се слу4и, защото това ти пре4и да се наслаждаваш на хубавите моменти и да живееш в настоящото.
При мен помагат разли4ни неща в зависимост от проблема. И аз оби4ам да ходя на църква в такива моменти - просто 4увствам нужда, вярвам си по мой на4ин.
Още ми помагат: йога (силно стимулира позитивното мислене), определени книги, ароматна терапия (с етери4ни масла), спорт,разходки сред природата, медитация (особено визуализация), 50г алкохолно питие, кафе с приятелки.
Има една книга, която си купих от БГ за силата на позитивното мислене. Горещо я препоръ4вам - казва се "Подсъзнанието може вси4ко".
Пиши ни как си!
При мен помагат разли4ни неща в зависимост от проблема. И аз оби4ам да ходя на църква в такива моменти - просто 4увствам нужда, вярвам си по мой на4ин.
Още ми помагат: йога (силно стимулира позитивното мислене), определени книги, ароматна терапия (с етери4ни масла), спорт,разходки сред природата, медитация (особено визуализация), 50г алкохолно питие, кафе с приятелки.
Има една книга, която си купих от БГ за силата на позитивното мислене. Горещо я препоръ4вам - казва се "Подсъзнанието може вси4ко".
Пиши ни как си!
Всички сте страхотни,това което описвате......ТО Е!!!! Радвам се,че ми помагате и дано всъщност си даваме кураж,за да се справяме с това изживяване!!!
"Подсъзнанието може всичко" -от както си я купих не излиза от чантата ми! В момента я чета и препрочитам,тя ми дава енергията да не потъна! Давате ми енергия и вие,за което
"Подсъзнанието може всичко" -от както си я купих не излиза от чантата ми! В момента я чета и препрочитам,тя ми дава енергията да не потъна! Давате ми енергия и вие,за което
Помисли дали имаш нещо, заради което не можеш да си простиш.
Ако криеш дълбоко в себе си чувство за вина, нищо чудно да си решила да се "самонакажеш" по този начин, с пристъпи на паника.
Когато разбереш за какво се "наказваш" , пристъпите ще изчезнат.
И така до следващия път.
Ако не изчезнат - поговори с психолог - най-лесния начин да се опознаеш
П.П> Говоря от личен опит.
Ако криеш дълбоко в себе си чувство за вина, нищо чудно да си решила да се "самонакажеш" по този начин, с пристъпи на паника.
Когато разбереш за какво се "наказваш" , пристъпите ще изчезнат.
И така до следващия път.
Ако не изчезнат - поговори с психолог - най-лесния начин да се опознаеш
П.П> Говоря от личен опит.
За психолога съм абсолютно ЗА! Но за съжаление в нашият град не можах да открия специалист,които да ме спечели! Иска ми се да се запозная със Мадлен Алгафари! Чета от нея всичко,което ми попадне,слушам интервюта и много ми допада ,като начин на мислене,позитивна и излъчва зареждаща енергия!!!
ЗИска ми се да се запозная със Мадлен Алгафари! Чета от нея всичко,което ми попадне,слушам интервюта и много ми допада ,като начин на мислене,позитивна и излъчва зареждаща енергия!!!
Аз също сам изчела книгите й, и те са прекрасни, но моето мнение е, че тя прекалено се комерсиализира и 80 лв. на сеанс ми идват прекалено, в сравнение с тези 18 лв., които аз давам.
Уау! Това е лудост! 80 лева!!!! 
Тия хора луди ли са!!!!
Жалко ,тази ми надежда умря!!!
Дразни ме в психотерапевтите при които съм ходила,че излизам от кабинета им ядосана повече от колкото преди това......нещо не успяват да ме грабнат!
Говорят: стегни се,повярвай,мечтай,усмихни се,бъди това което искаш да бъдеш,но.......неподплатено..и едва ли не се разсърдват,ако ти кажеш,защо не можеш да го направиш....
Бях при една преди време,говорих,говорих...говорихме..мина месец ,накрая нямах възможност да ходя известно време и тя вместо да каже нещо заключително,нещо което да ме държи докато мога пак да си го позволя(финансово) ми каза:ами айде,като имаш пари ще говорим пак
Тия хора луди ли са!!!!
Жалко ,тази ми надежда умря!!!
Дразни ме в психотерапевтите при които съм ходила,че излизам от кабинета им ядосана повече от колкото преди това......нещо не успяват да ме грабнат!
Говорят: стегни се,повярвай,мечтай,усмихни се,бъди това което искаш да бъдеш,но.......неподплатено..и едва ли не се разсърдват,ако ти кажеш,защо не можеш да го направиш....
Бях при една преди време,говорих,говорих...говорихме..мина месец ,накрая нямах възможност да ходя известно време и тя вместо да каже нещо заключително,нещо което да ме държи докато мога пак да си го позволя(финансово) ми каза:ами айде,като имаш пари ще говорим пак
Идете при хомеопат - хем ще ви излекува болестите, хем ще ви разнищи душицата като истински психолог. Не се шегувам, моята хомеопатка я ползвам вместо психолог.
И аз така
Говорят: стегни се,повярвай,мечтай,усмихни се,бъди това което искаш да бъдеш,но.......неподплатено..и едва ли не се разсърдват,ако ти кажеш,защо не можеш да го направиш....
Това е недупостимо, наистина си попаднала не при когото трябва!
Дразни ме в психотерапевтите при които съм ходила,че излизам от кабинета им ядосана повече от колкото преди това......нещо не успяват да ме грабнат!
Говорят: стегни се,повярвай,мечтай,усмихни се,бъди това което искаш да бъдеш,но.......неподплатено..и едва ли не се разсърдват,ако ти кажеш,защо не можеш да го направиш....
Бях при една преди време,говорих,говорих...говорихме..мина месец ,накрая нямах възможност да ходя известно време и тя вместо да каже нещо заключително,нещо което да ме държи докато мога пак да си го позволя(финансово) ми каза:ами айде,като имаш пари ще говорим пак
[/color][/b] 
Определено не е била твоя терапевт.Незнам в кой град си, но мъжо е психолог, та около него все психолози и терапевти. Ако искаш пиши на ЛС , откъдето и да си - все ще може да препоръча някой, който ще се занимава внимателно с теб, а не с парите ти
80лв не е реална цена
Нали има разлика м/у психолог и психотерапевт?
Или греша?
Или греша?
Разбирам защо, но понякога пък аз завиждам на тези мадами чиито мъже не са
Сещаш се