- Публикувана: 16 авг. 2007, 19:38 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2007, 10:19 ч.
Вие ли напускате първи?
Говоря си тези дни с една дружка,
прехвърляме прочетените вестници
и установяваме, че нея, все така се
случва, че мъжете я зарязват, пък аз
досега не съм научила какво е мъж да
ти бие дузпата. При вас как е? И кой е
по-силен - този, който си тръгва, или този,
който до последно се бори за връзката?
прехвърляме прочетените вестници
и установяваме, че нея, все така се
случва, че мъжете я зарязват, пък аз
досега не съм научила какво е мъж да
ти бие дузпата. При вас как е? И кой е
по-силен - този, който си тръгва, или този,
който до последно се бори за връзката?
И съм си тръгвала, и са ме отсвирвали...
Долавям лекичка разлика - мисля, че аз съм го правила по-елегантно, но не зная как са го възприемали другите, може да са го приемали за грубо.
Борила съм се за връзка - аз го разчитах като сила, той - като слабост.
Вероятно борбата е опит да се спазариш за нещо, което ти мислиш за важно, но другият - не.Така че, мисля тази битка за излишна.
Долавям лекичка разлика - мисля, че аз съм го правила по-елегантно, но не зная как са го възприемали другите, може да са го приемали за грубо.
Борила съм се за връзка - аз го разчитах като сила, той - като слабост.
Вероятно борбата е опит да се спазариш за нещо, което ти мислиш за важно, но другият - не.Така че, мисля тази битка за излишна.
Била съм и жертва, и подлец 
не са лоши и двете.
не са лоши и двете. 
Ами...Досега съм имала 2 сериозни връзки и 2 мимолетни. В първата мимолетна, мен ме зарязаха. Аз не си го сложих на сърце. Във втората мимолетна, аз прекратих нещата - бях тръгнала с този човек просто ей така, без да изпитвам чувства към него...Беше готино момче и си мислех, че може постепенно нещата да потръгнат.
В сериозните ми връзки винаги аз съм оставала до последно,винаги аз съм се борела до последно, дори отдавна да са ми затръшнали вратата под носа..Не събирам силите да си тръгна, дори да виждам, че си причиняваме само болка, че колкото и да се опитвам няма да успея дао оправя нещата. Не знам дали това е сила. Според мен е по-скоро смесица от опърпана надежда, останки любов, доза страх и щипка отчаяние. А и като си тръгнал да падаш е по-лесно да се оставиш на течението, отколкото коренно да промениш посоката.
Така че хич не се смятам за силна. Макар доста хора да ми казват, че съм. - заради компромисите, които правя, заради нещата, които приемам...Ама дали е сила или е глупост...
В сериозните ми връзки винаги аз съм оставала до последно,винаги аз съм се борела до последно, дори отдавна да са ми затръшнали вратата под носа..Не събирам силите да си тръгна, дори да виждам, че си причиняваме само болка, че колкото и да се опитвам няма да успея дао оправя нещата. Не знам дали това е сила. Според мен е по-скоро смесица от опърпана надежда, останки любов, доза страх и щипка отчаяние. А и като си тръгнал да падаш е по-лесно да се оставиш на течението, отколкото коренно да промениш посоката.
Така че хич не се смятам за силна. Макар доста хора да ми казват, че съм. - заради компромисите, които правя, заради нещата, които приемам...Ама дали е сила или е глупост...
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият 
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!
Щото понякога другият не иска, колкото и знаци да му даваш. ЗАкачил се е като удавник за сламка и не ще да схване какво искаш да му кажеш. Тогава се налага да се жертваш и да си тръгнеш пръв
Обикновено ме зарязват мен, дори когато нещата от много време не вървят. Мекосърдечието не е от най-себесъхранителните ми качества, но като че ли с годините се понаучих и аз да слагам точка, без да мисля особено за последствията за другата страна. Но като цяло...не мисля, че има огромно значение кой кого зарязва, по-важно е какво има между тези двама. Да, имало е моменти, когато съм се чувствала измамена, излъгана и изоставена, но проблемът е бил и в мен - дълго време съм подхранвала една напразна илюзия.
Обикновено ме зарязват мен, дори когато нещата от много време не вървят. Мекосърдечието не е от най-себесъхранителните ми качества, но като че ли с годините се понаучих и аз да слагам точка, без да мисля особено за последствията за другата страна. Но като цяло...не мисля, че има огромно значение кой кого зарязва, по-важно е какво има между тези двама. Да, имало е моменти, когато съм се чувствала измамена, излъгана и изоставена, но проблемът е бил и в мен - дълго време съм подхранвала една напразна илюзия.
Нещо такова е и при мен. Веднъж като заобичам и край. Тези мимолетните, обаче го отнасят и задругите.
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!
Щото понякога другият не иска, колкото и знаци да му даваш. ЗАкачил се е като удавник за сламка и не ще да схване какво искаш да му кажеш. Тогава се налага да се жертваш и да си тръгнеш пръв
Ти си права за това последното - за мен най-унизителното нещо беше когато едно мое гадже не искаше да се разделяме и ми падна на колене, хвана ме за крака и ревейки ми се молеше да не го оставям. Беше ужасно! И за мен и за него!
А да те зарежат не е по-добрия вариант, особено ако си имал чувства и то силни! Самочувствието ми яко страда, още повече че и 2-та пъти в които са ме зарязвали е било заради по-грозни и по-ограничени жени. И аз какво да си мисля в такива моменти?
Обикновенно са ме зарязвали заради нова звезда. И то след дълга връзка.
И пак така след време се натискат да се върнат при мен, за да ги отсвиря окончателно.
И пак така след време се натискат да се върнат при мен, за да ги отсвиря окончателно.
Да, това помага на самочувствието.
А да те зарежат не е по-добрия вариант, особено ако си имал чувства и то силни! Самочувствието ми яко страда, още повече че и 2-та пъти в които са ме зарязвали е било заради по-грозни и по-ограничени жени. И аз какво да си мисля в такива моменти?
Е, на какво отгоре тогава ще страда самочувствието ти?Напротив..Щом тази заради която си била зарязана не е по-добра от теб
А аз съм забелязала, че точно така става в живота- мъжете, които зарязват жените си, обикновено е заради по-грозни и ако щете тъпи жени от техните собствени. Странно, но факт. Явно хормоните не подбират. А като се усетят е твърде късно
Но като цяло да те зарежат заради друг е много гадно!Никога не съм го правила!Винаги първо си зарязвам гаджето и после си намирам ново а не обратното. На пук на повечето хора, сякаш...
А да те зарежат не е по-добрия вариант, особено ако си имал чувства и то силни! Самочувствието ми яко страда, още повече че и 2-та пъти в които са ме зарязвали е било заради по-грозни и по-ограничени жени. И аз какво да си мисля в такива моменти?
Е, на какво отгоре тогава ще страда самочувствието ти?Напротив..Щом тази заради която си била зарязана не е по-добра от теб
А аз съм забелязала, че точно така става в живота- мъжете, които зарязват жените си, обикновено е заради по-грозни и ако щете тъпи жени от техните собствени. Странно, но факт. Явно хормоните не подбират. А като се усетят е твърде късно
Но като цяло да те зарежат заради друг е много гадно!Никога не съм го правила!Винаги първо си зарязвам гаджето и после си намирам ново а не обратното. На пук на повечето хора, сякаш...
Изобщо не е странно, но е факт. Искат да се чувстват по-...
Относно жертвата и подлеца - не е задължително зарязаната страна да е жертвата, а зарязващия - подлец. Зарязаната страна може да е смазала една връзка, да е превърнала любовта си в тирания, да е злоупотребила по всякакъв начин с нея и когато мухата в паяжината си тръгне да се изживява като жертва. Подлецът може да се е опитвал и борил до последно и най-накрая да е проявил сила на характера и да си е тръгнал, носейки товара на вината под мищница. Така че, всичко е относително.
За истинска жертва смятам само родител, който е зарязан с децата, заради някой който има много сини очи. Но това няма нищо общо с любовта.
За истинска жертва смятам само родител, който е зарязан с децата, заради някой който има много сини очи. Но това няма нищо общо с любовта.
). 
Никога не подновявам стара връзка, колкото и да са ме молили.
Aз съм го правила. Мекушава съм. И не мога да обърна гръб на нещо много силно от раз. Разбира се след това пак аз съм губещата, нощо, че съм си тръгнала първа....
Имам силна интуиция за такива отношения и когато усетя, че нещата отиват към край слагам една бутилка с питие на масата, изяснявам всичко с когото трябва и прекратявам ако трябва, овреме.
Имало е случаи и когато съм се борила за връзка, но пак съм била първата, която я прекратява - като усетя началото на края ....
Имало е случаи и когато съм се борила за връзка, но пак съм била първата, която я прекратява - като усетя началото на края ....
Първа опция.
Винаги съм си тръгвала първа, просто така се е налагало. Ако се страхуваш да не нараниш другият, никога няма да предприемеш първата крачка и ситуацията става по сложна. А и не съм сигурна, че ако другият реши да е първи, няма да ми спести страданието. Винаги има прецакан в случая.
Все пак не съм застрахована и нищо чудно някога да попадна и във втора опция, но ще се боря, ако си заслужава.
Винаги съм си тръгвала първа, просто така се е налагало. Ако се страхуваш да не нараниш другият, никога няма да предприемеш първата крачка и ситуацията става по сложна. А и не съм сигурна, че ако другият реши да е първи, няма да ми спести страданието. Винаги има прецакан в случая.
Все пак не съм застрахована и нищо чудно някога да попадна и във втора опция, но ще се боря, ако си заслужава.
Зарязвали са ме само веднъж. Първата ми любов 
Ей така, просто един ден каза "седни сега да си поговорим, виж, аз не те обичам вече" Не ща да се сещам 
Сто пъти предпочитам аз да искам карят на една връзка, а не отсрещната страна. Мъката, че нараняваш е доооста по-преживяема от мъката, когато ти разбиват сърцето
Ей така, просто един ден каза "седни сега да си поговорим, виж, аз не те обичам вече" Не ща да се сещам Сто пъти предпочитам аз да искам карят на една връзка, а не отсрещната страна. Мъката, че нараняваш е доооста по-преживяема от мъката, когато ти разбиват сърцето
А кое е по болезнено - да зарежеш някой по телефона , на публично място в заведение да му го сервираш без да ти мигне окото , у тях така , че да ти направи сценка или ... вие ще кажете .
да си смениш името и фасона!
А кое е по болезнено - да зарежеш някой по телефона , на публично място в заведение да му го сервираш без да ти мигне окото , у тях така , че да ти направи сценка или ... вие ще кажете .
да си смениш името и фасона!
Целта е да му е гадно , а не да се притеснява къде съм .
А кое е по болезнено - да зарежеш някой по телефона , на публично място в заведение да му го сервираш без да ти мигне окото , у тях така , че да ти направи сценка или ... вие ще кажете .
Има ли значение мястото?
Важен е начинът, но той зависи от манталитета, възпитанието и културата на зарязващият.
А кое е по болезнено - да зарежеш някой по телефона , на публично място в заведение да му го сервираш без да ти мигне окото , у тях така , че да ти направи сценка или ... вие ще кажете .
да си смениш името и фасона!
Целта е да му е гадно , а не да се притеснява къде съм .
А кое е по болезнено - да зарежеш някой по телефона , на публично място в заведение да му го сервираш без да ти мигне окото , у тях така , че да ти направи сценка или ... вие ще кажете .
Казвам лично - на заведение е добре.
Веднъж ме зарязаха. Много ми беше гадно, болеше. Изстрадах го, но малко по-късно имах възможността да си го върна. Исках го. В момента в който успях, не се почувствах щастлива, а удовлетворена. Явно любовта си беше отишла, докато страдах, просто съм имала нужда да се докажа. Знам ли, странна работа.
...
Не, аз също го правя тет-а-тет.
Не, аз също го правя тет-а-тет.
Рзабира се, така и трябва, дължиш го на човека с/у теб, аз също така постъпвам.
Не можеш просто да напишеш една бележка или каквото и да е там и край, трябва да излезеш с достойнство от играта, очи в очи.
Е, не винаги по телефона е тъпо да зарежеш. Има случаи, в които е даже много по-добре. Последният път прекъснах връзката си по телефона. Човекът ми се обади да ми каже, че ще дойде в страната, в която живеех да ме види (от 1 година бяхме разделени в различни държави и се виждахме на няколко месеца веднъж). Казах му да не идва и му обясних защо. Какво трябваше да направя - да изчакам да бие толкова път и да хвърли толкова пари, само за да има удоволствието да бъде зарязан тет-а-тет? Между другото специално за него нямам кой знае какви угризения. Беше доста изненадан, но си даде ведър вид и даже взе да ми пожелава всичко най-добро, да ми казва, че най-важното било аз да съм щастлива, бъра-бъра от този род... По едно време се усети и ми каза, че направо било абсурдно да го отрежа така изведнъж, а той така да ми се радвал. А аз мисля, че негодникът просто беше облекчен, че аз сложих край на тази връзка и свърших това, което на него не му стискаше. Но той обичаше да разиграва театри, така че му отиваше такова държание. А на мен ми олекна, че този път нямаше драми.
А аз мисля, че негодникът просто беше облекчен, че аз сложих край на тази връзка и свърших това, което на него не му стискаше. Но той обичаше да разиграва театри, така че му отиваше такова държание. А на мен ми олекна, че този път нямаше драми. 
50:50
Не съм сигурна, кое е по-гадно. Винаги има начин, обаче, да бъде спестено "гадното", поне в голяма степен. Имал си връзка с някой, предполага се, че го познаваш, и е въпрос на уважение към самия себе си да намериш начин да прекратиш въпросната връзка, без да оставяш "трупове" след себе си. Естествено, би трябвало да е валидно и обратното т.е. ако другия е решил, че вече няма място за теб в неговия живот, дължи една достойна раздяла. До колко и за кого е болезнен края, струва ми се, е последващ момент.
Инак, от собствената ми статистика, на мен ми е най-интересен факта, че когато аз съм напускала първа, не ми е хрумвало въобще после да се върна. Виж, досега не ми се е случило да са ме напуснали и след н-време да не последват мейли, смс-и, обаждания и "случайни срещи".
Не съм сигурна, кое е по-гадно. Винаги има начин, обаче, да бъде спестено "гадното", поне в голяма степен. Имал си връзка с някой, предполага се, че го познаваш, и е въпрос на уважение към самия себе си да намериш начин да прекратиш въпросната връзка, без да оставяш "трупове" след себе си. Естествено, би трябвало да е валидно и обратното т.е. ако другия е решил, че вече няма място за теб в неговия живот, дължи една достойна раздяла. До колко и за кого е болезнен края, струва ми се, е последващ момент.
Инак, от собствената ми статистика, на мен ми е най-интересен факта, че когато аз съм напускала първа, не ми е хрумвало въобще после да се върна. Виж, досега не ми се е случило да са ме напуснали и след н-време да не последват мейли, смс-и, обаждания и "случайни срещи".
Препоръчани теми