Как най-добре ви върви приказката...

  • 2 275
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Явно е седмица за отчитане в Клюкарника, та да пусна и аз една такава тема.
Пък ако искате, освен с да и не кажете и нещо по въпроса.

Човек на масата ли сте? От тези дето могат да заседнат и цяла вечер да лафят за щяло и нещяло и държат да има и обилно похапване. Това предпоставка ли е да се отпуснете?
Аз например, ако се застоя повече от час-час и полвина в заведение, особено на отрупана маса - честно, малко сякаш са ме хванали натясно. Почва я гръб, я кръст, я дупе да ме боли... И изобщо не ми се приказва кой знае колко. Виж, ако се движа, разхождам се - друго нещо - веднага ми тръгва приказката...
Разбира се с голяма компания няма как да тръгнем всички да се разхождаме, но в един момент почва да ми писва да седя на едно място. Виж, ако е шезлонг с коктейл и прочие - по-става, опвам се, по-свободно ми е.

# 1
  • UK
  • Мнения: 3 959
Зависи от компанията. Има компания, с която ми е най приятно да се пръскаме с водни пистолетчета посред лято или да се тъпчем в задуш(ев)на книжарницав три през нощта... Или да видим по пейките в центъра на Бургас цяла нощ и да търсим денонощен магазин. Зависи.

# 2
  • Мнения: 2 891
Винаги съм за приказките, независим какъв е поводът. Бира да има  Mr. Green

# 3
  • Мнения: 3 491
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.

# 4
  • Мнения: 984
Във всички заведения се пууууши, така че не се заседавам дълго. Не съм човек "софраджия", предпочитам умерените гостувания. Освен ако някой не е дошъл у дома за повече време /гости от друг град примерно/.
Присъствала съм на доста "софраджийски" изцепки докато бях студентка. Не живеех в Студенски град, но често съм присъствала на купони в общежитията. УжасТ, особено №42а. Не знам, струва ми се отврат застояването...

# 5
  • Мнения: 2 070
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.

Ауу, много ми е неприятно да вися на вратата. Изобщо да вися на едно масто и да пристъпвам от крак на крак. Наистина, ако е интересен събеседника, ама ако е така - по-добре да не е ставал от масата /щом говорим за масата вкъщи или някъде на гости/...

# 6
  • София
  • Мнения: 4 423
Не обичам да стоя повече от два, три часа на софра, но в къщи, като дойдат гости - не си тръгват въобще, дете малко, имам си работа, учтиво се прозявам - но няма тръгване. Confused
Откачам понякога, за това не обичам да се застоявам, просто съм потърпевша и знам колко неудобно може да се почувства един домакин от загори тенджери в къщи.
А приказката най ми върви по телефона и в леглото.

# 7
  • Мнения: 3 491
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.

Ауу, много ми е неприятно да вися на вратата. Изобщо да вися на едно масто и да пристъпвам от крак на крак. Наистина, ако е интересен събеседника, ама ако е така - по-добре да не е ставал от масата /щом говорим за масата вкъщи или някъде на гости/...
Laughing Е, аз си подбирам хората, с които да го правя, и чувствата са взаимни. Спокойно, няма вероятност да се засечем в такава ситуация.  Simple Smile

# 8
  • Мнения: 4 740
На маси не ми е много по вкуса да сядам. Шило в торба стои ли  Laughing

# 9
  • Мнения: 2 353
  И мен ме хваща лудницата, да заформим една масова разходка с бира в ръка?

# 10
  • София
  • Мнения: 18 679
И аз не обичам да вися по масите много-много. Все нещо ме схваща ooooh!
Виж, в легнало положение ставам много общителна hahaha

# 11
  • София
  • Мнения: 1 750
Най-добре ми върви приказката с хора от "един отбор", т.е. близки до начина ми на мислене и интересите ми. А понякога и с хора, които са тотална противоположност, получават се добри спорове, от които научавам доста. Обичам да седя на маса, стига да са приятни мястото (незапушено и просторно) и компанията.

# 12
  • Мнения: 5 877
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.

Един приятел описваше това като същностна характеристика на българското общуване. Седиш  у някого на масата, цъкаш с език какви са тапетите и каква чубрица само са сложили на картофите, чудиш се за какво да приказваш и като тръгнеш да си отиваш, една приказка като ти се отворииииии..... за чудо и приказ!

# 13
  • Мнения: 2 070
  И мен ме хваща лудницата, да заформим една масова разходка с бира в ръка?

Форумска среща-разходка? хахха
Шествие на форума - лафче в Борисовата, Южния, Заимов..
Като дойда в Сф може да спретнем някой и друг поход до някъде. Алкохола по желание.

# 14
  • Мнения: 4 740
Виж, в легнало положение ставам много общителна hahaha
Това в какъв смисъл? Не съм присъствала или канила някого на "легнало гости" Laughing

# 15
  • Мнения: 2 891
Но след 6 и в почивен ден. Аз съм за. И без това не остана много от лятото.

# 16
  • Мнения: 984
Виж, в легнало положение ставам много общителна hahaha
Ех, мила, трябва да е обратното, бей! Joy Joy

# 17
  • Мнения: 2 070
Виж, в легнало положение ставам много общителна hahaha
Това в какъв смисъл? Не съм присъствала или канила някого на "легнало гости" Laughing

Що бе... С приятелка някоя, ако си някъде - екскурзия, лагер, домашно посещение. Не сме живели и спали цял живот с мъже все пак, макар, че Белиндата може би това имаше предвид. И на мен в легло много ми се отваря приказката. И тъмно да е - съвсем.

# 18
  • Мнения: 2 353
  Дещовиди, да! Но ако ще е толкова грандиозно, нека да е и с идея. "Не карам пил. Ходя пеша." Sunglasses

# 19
  • Добрич
  • Мнения: 207
И аз не обичам да се застоявам на едно място. По добре ми е ако стоя права или се разхождам. Но обичам да ни идват гости все пак съм си в у дома и ми е удобно. Обожавам да говоря по телефона тогава ми е най-сладко

# 20
  • Мнения: 3 491
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.

Един приятел описваше това като същностна характеристика на българското общуване. Седиш  у някого на масата, цъкаш с език какви са тапетите и каква чубрица само са сложили на картофите, чудиш се за какво да приказваш и като тръгнеш да си отиваш, една приказка като ти се отворииииии..... за чудо и приказ!
Така ни учеха в началното училище, да не говорим на маса, в столовата имаше плакат "Когато ям, съм глух и ням".  Mr. Green
Който както ще да си приказва всъщност, като чувството е приятно и взаимно какво значение има. И не знам дали е съвсем българско, в народопсихологически теории не вярвам.

# 21
  • Мнения: 2 673
Аз не съм човек за на маса
Когато съм след работа заспивам на масата. Всички ме питат какво ти е...
Ама покрай мен - фризьорки, козметички, домакини..а аз ...Работя като пчела, тичам и денем и нощем..Тежък ама много тежък труд.  TiredПсихически и физически. Плачеше ми се направо\когато не бях по майчинство, де\.
И ...така забравих ЩО Е ДА ЗАСЕДНЕШ на маса и просто да си бъбреш, пийваш и за нищо да не мислиш. Мозъка ми все работи на бързи обороти.
Приказка ми се отваря само във форума.

# 22
  • Мнения: 2 070
 Дещовиди, да! Но ако ще е толкова грандиозно, нека да е и с идея. "Не карам пил. Ходя пеша." Sunglasses

"Не карам пил. Ходя пеша."
 Кърмя пет години и съм зелена...Аз съм Просто Естествена..."  Mr. Green

# 23
  • Мнения: 2 070
А вкъщи ми се сърдят, че приемам хапването като абсолютно физиологичен акт и почти никога не ги изчаквам да седнем заедно на вечеря /това сега вкъщи с наще и сестра ми/... Пък аз не обичам да вечерям късно, до 7 трябва да съм яла, те се прибират в седем и нещо...пък се къпят, пък салати режат...пък после се почва едно висене на масата. Ако съм седнала с тях само се наяждам и офейквам с детето някъде навън или във форума, ужас.

# 24
  • Мнения: 5 468
Трябва ми двойно кафе с безалкохолно, кутия цигари в кафене с тиха музика..., кръстосвам краката и ми се отваря приказката яко Peace.
Много обичам да е зима, да вали сняг и аз да се свра в някое кафене с някоя приятелка след работа... и да дуднем, дуднем...
На гости не обичам да стоя на софрата. Стяга ме шапката.

# 25
  • Мнения: 2 792
 Аз мога навсякъде да се отпусна, стига да ми е приятна компанията и да ми е интересно и по опашки съм се забавлявала, последно на една опашка в НАП преди половин месец, бая се посмях с напълно непознати хора, самата ситуация беше толкова абсурдна, че чак комична.
 

# 26
  • Мнения: 2 673
Трябва ми двойно кафе с безалкохолно, кутия цигари в кафене с тиха музика..., кръстосвам краката и ми се отваря приказката яко Peace.
Много обичам да е зима, да вали сняг и аз да се свра в някое кафене с някоя приятелка след работа... и да дуднем, дуднем...
На гости не обичам да стоя на софрата. Стяга ме шапката.

ох, страхотно Hug ..случвало ми се е ..чак ми се прииска да завали Mr. Green

# 27
  • Мнения: 3 521
Ако е приятна компанията и има кой да сменя редовно чашите с вино/бира мога да осъмна в дуднене Mr. Green

# 28
  • Мнения: 1 334
Навсякъде ми върви приказката, важно условие е да има с кой. Мога в заведение да пия бира/вино/мента/мохито.Също така на пейка, или облегнала се на нечие удобно рамо Laughing

# 29
  • Мнения: 5 877
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.

Един приятел описваше това като същностна характеристика на българското общуване. Седиш  у някого на масата, цъкаш с език какви са тапетите и каква чубрица само са сложили на картофите, чудиш се за какво да приказваш и като тръгнеш да си отиваш, една приказка като ти се отворииииии..... за чудо и приказ!
Така ни учеха в началното училище, да не говорим на маса, в столовата имаше плакат "Когато ям, съм глух и ням".  Mr. Green
Който както ще да си приказва всъщност, като чувството е приятно и взаимно какво значение има. И не знам дали е съвсем българско, в народопсихологически теории не вярвам.

Нямам наблюдения върху други народи, обаче на мен ми е симпатично и нямам нищо против да го цапцарапна като местен колорит.

По темата - нямам нищо против да си говоря и на маса, стига на нея да има място за жестикулация, а да не е отрупана с десет вида кИфтета. И по време на разходка нямам нищо против да говоря, даже ми е твърде приятно. Единствено възразявам срещу опитите да се говори с мен през вратата на тоалетната и когато съм заседнала пред компютъра.

# 30
  • Мнения: 3 491

Нямам наблюдения върху други народи, обаче на мен ми е симпатично и нямам нищо против да го цапцарапна като местен колорит.

И на мене ми е симпатично, и ето на, сега е точно такъв момент, защото я подхвана приказката точно когато съм на вратата и трябва да излизам да си вземам децата от летен лагер, така стават тези неща в живота, поне моя, на който и континент да е, пък Дещовиди да се възмуща де що може.

# 31
  • Мнения: 803
Зависи от хората, с които съм.
Но честно казано ми е по-комфортно, ако сме седнали някъде - независимо дали е заведение, кафене, нечий хол, или дори поляна.
Обичам да ми е уютно , така по-лесно се концентрирам. Защото ако се разхождаме и някой ми говори, го слушам с половин ухо - много лесно се разсейвам от всичко, което се движи около мен. Blush

# 32
  • Мнения: 2 257
С хора, с които сме от една порода, мога да приказвам и само с очи.
Върви ми приказката основно на маса - и в БГ, и в чужбина - най-сладките ми сближавания са ставали на маса, по късни доби, с питие и запалена свещ.
Манджи и мерудии не се явяват афродизиак за взаимните ни логореи.

# 33
  • Мнения: 2 254
Аз съм  бърборана по природа...върви ми всякак...край софрата,на разходка,виртуално(ако щеш)...това,че компанията е крастави магарета,се  подразбира,нал'тъй....
 

# 34
  • Мнения: 3 447
Най-добре ми върви на градус  Simple Smile Ако заседна някъда на джин тоник, мога да откарам с часове. Наличието на храна обаче ме изнервя. И аз като Дещовиди приемам яденето като физиологичен акт, нещо интимно, а не като ритуал за сближаване и общуване. По тази причина не обичам и кръчмите като място за срещи.

# 35
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Аз съм  бърборана по природа...върви ми всякак...край софрата,на разходка,виртуално(ако щеш)...това,че компанията е крастави магарета,се  подразбира,нал'тъй....
 

И аз така, но без виртуалното. Виртуално запецвам, пък било то и с питие в ръка.

# 36
  • Мнения: 3 622
Аз съм  бърборана по природа...върви ми всякак...край софрата,на разходка,виртуално(ако щеш)...това,че компанията е крастави магарета,се  подразбира,нал'тъй....
 

И аз така, но без виртуалното. Виртуално запецвам, пък било то и с питие в ръка.

И аз съм така все много приказвам не млъквам   Laughing  но виртуално хич ме няма

# 37
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Дядо има една приказка-С туткал на дупето.
Аз съм алкохолик за добра компания. Стига да не съм в огромна дупка и компанията да не е много стягаща (тогава ме избива на простотии  Rolling Eyes), нямам спирка. Мога да говоря на маса, до кюфтета, на врата, на крак, в кино, в тоалетна, с/без алкохол-няма проблема.
И съм като пияна германка-карам го като за първи и последен път  Flutter

# 38
  • Мнения: 516
А вкъщи ми се сърдят, че приемам хапването като абсолютно физиологичен акт и почти никога не ги изчаквам да седнем заедно на вечеря /това сега вкъщи с наще и сестра ми/... Пък аз не обичам да вечерям късно, до 7 трябва да съм яла, те се прибират в седем и нещо...пък се къпят, пък салати режат...пък после се почва едно висене на масата. Ако съм седнала с тях само се наяждам и офейквам с детето някъде навън или във форума, ужас.
И аз имам тоя проблем. Другите, докато седнат спокойно да вечерят, аз вече ставам. Повече от 15 мин. на масата си е чиста загуба на време за мен. Мъжът ми така и не свикна с това и все се сърди. Но когато имам приятна компания се заседявам. Обикновено на заведение. Наблягам на приказките и цигарите ( за съжаление).

# 39
  • Мнения: 2 492
Приказката ми върви навсякъде ... и надолу с главата да съм , ако срещу мен е интересен събеседника не ми пречи .
На едно място дълго не ме свърта , тоест повече от час - два , но виж на плажа мога цял ден да си лафя с някой .  Grinning

Но има дни , когато може да не обеля и дума ... вчера например на колегата ми за осем часов работен ден успях да му кажа само - здрасти и като си тръгвах чао . Като не ми е приятно , не мога да бърборя насила .

Последна редакция: пт, 17 авг 2007, 10:54 от nepukistka

# 40
  • София
  • Мнения: 6 803
Определено на маса. Нещо не съм разхождащ се тип. Особено от планинарско разхождащия. Хващат ме дяволите да обикалям канари и чукари. Основното е , обаче, че ми върви приказката с хора от моята кръвна група, както и на всички, предполагам. В неприятна компания най-много да спретна някой мини скандал, от яд, че съм с неподходяща компания /по неволя, случва се/.

# 41
  • Мнения: 619
Няма никакво значение каква е обстановката .И на челна стойка с подходящата компания мога да не млъкна (стига да ме слушат Mr. Green)
Но подходящо е да нма нещо ,което ме разсейва Wink

# 42
  • Bapнa
  • Мнения: 762
2 часа на софра ми стигат - после или трябва да се пренасочим към най-близката дискотека да се раздвижа, или отивам да спя  Peace Но пък през двата часа не млъквам

# 43
  • Мнения: 2 700
Още 1 брой софраджийка.
Независимо дали на кафе или на ядене с пиене, на маса съм по-приказлива.

# 44
  • Мнения: 1 339
Стига да съм в добра компания си приказвам сладко, сладко. Може вървейки, може на пейка, може на кафе, може на маса. Истината е в добрата компания  Simple Smile  Не ми трябват и много хора. Може и само с 1 човек да съм пак ще си приказвам сладко  Grinning

# 45
  • Мнения: 1 172
По телефона най-ми върви приказката Wink

Факторът "добра компания" е много важен, без значение дали на маса, в парка, по телефона, или в коридора на офиса Wink

# 46
  • Мнения: 1 113
Щом компанията е добра, приказката ми върви навсякъде - на софра, на кафе, на разходка, по телефона. Всъщност най-малко ми върви в интернет - мързи ме да пиша, по-точно отегчава ме. Затова и почти не ползвам ICQ, предпочитам Скайп.

# 47
  • Мнения: 2 070
Ох и аз по телефона много бърборех преди, но отдавна я няма тази опция..взе скъпо да става, БТК не прощават. В следучилищните години с един приятел сме гледали и МТВ и филми по телефона, ходим взимаме нещо за хапване, насам-натам - и пак почваме...той у тях, аз у нас.. по тир часа сме откарвали. сега посмъртно не може да ми се случи, май ме изнервя телефона вече, това от офиса може би ми остана.

Довечера ми идва приятелка от София и се предполага, че ще изпробваме всички варианти на бъбренето - по всяко време на денонощието и навсякъде. Пък тя хич не е мълчалива.

# 48
  • София
  • Мнения: 3 099
Аз съм професионална обядваща и вечеряща!

# 49
  • Мнения: 494
Най-добре ми върви приказката когато съм в приятна комапния и се чувствам спокойна.Дали е на маса,по телефона,в скайпа ,със или без алкохол,със или без кафе-все ми е едно.Тръгне ли ми веднъж приказката...като фуражомелка съм Laughing.Мога да започна от разговор за памперси и да го докарам(по малките часове) до екзистенциалните проблеми на човека от всички времена и епохи... Laughing.

# 50
  • Сопот
  • Мнения: 165
Важен е събеседника!Когато е кофти колкото и алкохол да изпиеш приказката не върви!
Но виж когато е приятен: с/без алкохол лаф да става.Понякога си мисля че мога да говоря безкрайно Mr. Green

# 51
  • Мнения: 2 070
На мен не ми е важен събеседника толкова, колкото някаква моментна нагласа, натроение. Е, ясно, че и човека отсреща, но има моменти, в които и с перфектния събеседник не ти се занимава.

# 52
  • Мнения: 750
Винаги ми върви приказката.... Mr. Green

# 53
  • Мнения: 6 164
Мога да си откарам и 6 часа да си дрънкам и няма да ме хване секлето. А пък пийна ли си, не можеш да ми затвориш устата... Laughing

# 54
  • Мнения: 3 674
Няма проблеми...приаказката винаги върви.. Sunglasses  Обичама контактите  с  много хора и местата където има  много смях и веселие.... Heart Eyes

# 55
  • Мнения: 2 849
На маса повече от час трудно се задържам,хваща ме нервата .Ставам,разхождам се ,ако сме на гости ,гледам да помогна на домакинята .Виж на кафе или в бар с приятна музика ...друго е .Пък си зависи с кого си говориш ,има хора с които не усещам времето .

# 56
  • София
  • Мнения: 3 421
 На мен всякак ми върви приказката - по-скоро трябва да се замисля, кога не ми върви.
 Много съм приказлива, но ако ми  се развали настроението понякога не ми се отваря устата независимо с кой и къде съм.
 Снощи бяхме с едни колеги намъжът ми, та ми се наложи малко да се стегна и да намаля приказката, че хората да могат да вземат думата - ами те не ме познават и културно ме изчакваха да свърша...само дето не знаят, че мога да си говоря постоянно.

Общи условия

Активация на акаунт