А защо децата не знаят български?

Аз още не мога да кажа за нашето,
защото е още много малко. Не знам,
дали другите деца проговарят късно.
Педиатрите казват, че било нормално
да е по-късно проговарянето. В един
и същи разговор ние говорим трети език.
А поотделно с детето говорим на своите си.
В подфорум Родители в чужбина има доста
по тази тема. Всякакви резултати.

Изглежда малко объркано, но явно се справяте чудесно.

За кои езици става дума? български, немски - кой е третият език?

Много е хубав теоретичният подход, само докато не се сблъскаш с практиката. И аз съм чела как се оперира минискус, ама не мога да твърдя, че ако ме пуснат да го направя ще се справя както трябва.
И аз четох много книги, статии и приемах умни съвети, докато не дойдохме да живеем в Щатите.
Калин проговори на 5 месеца, на български( двамата родители сме българи). До година и 3 месеца живяхме в България и се развиваше прекрасно в говорно отношение. Пристигнахме тук ( ние говорим САМО на български, не се употребява друг език помежду ни) и Калин тотално се обърка. Никой не го разбираше като излезем навън, спря да говори въобще. Постепенно започна да казва няколко думи на английски, ако обаче ние се обърнехме към него на английски ( например ако сме в парка и общуваме с други деца), отказваше да говори с нас и нямахме идея колко знае. Тръгна за 2 месеца на градина. Пак спря тотално да говори. Направи възпаление на ушите и спря да чува въобще. Слухът му се възстанови 4 месеца след тръгването на градина. Тогава вече нито нашите родители в БГ го разбираха, нито някой тук. Много травматично го изживяваше той. Казва думи, старае се, повтаряме, но просто са му трудни, дори сам си казва колко му е трудно и плаче и ми се сърди, когато го карам да повтаря по 100 пъти. Отскоро започна да прави изречения правилно на английски, като речников запас също дръпна много напред, на български има повече лексика, отколкото на английски, но граматиката е леле мале. Когато е с други деца тук, дори и да са българчета си говорят само на английски. Като питаме по-големите, казват, че това вече им е навик, но аз мисля, че по-малките просто не правят разлика кои деца говорят български, кои не..понеже са свикнали от началото, че децата "там" говорят на чуждия език и затова се объркват.
В момента мога да кажа, че Калин не говори добре български както връстничетата си в БГ и ми е много мъчно за което, но повече от това, което вече правя просто не мога да направя. За писане и четене в момента въобще не си и помислям, докато не почне да говори нормално на български, защото съвсем ще се обърка. Сега тръгва на училище тук и ми е страшно притеснено как ще се справя, защото децата на тази възраст реагират много на това, че другарчето им не говори правилно или не говори техния език. Много се надявам това да не го стресира и пак да спре да говори.
Така че като коментирате "перфектно" говорещи деца, посочвайте и възрастта им, понеже моето на 4 все още не говори добре български, но след 4-8 години може и да го говори.

Та желанието е хубаво нещо. И аз винаги съм си мислела как е възможно дете на двама българи в чужбина да не говори български, но факт е, че има причини, при това основателни. Имаше една приказка, че за да опознаеш един човек истински трябва да ходиш с обувките му половин живот, определено вече мисля 2 пъти преди да съдя хората.

Tandoori, много съжелявам, че детенцето ти така се объркало и преболедувало този шок.
Ние сега сме си в БГ и аз говоря на млакия само на български, батко му има американски учебни програми-игри и само от там учи английски , смятам да му запиша и уроци. Мъжът ми обаче се сърди (той не е българин) и настоява у дома да говоря на английски, а на вън на български. Опитвам се всячески да му обясня, че толкова малко дете като малкия, ще се обърка тотално ако един човек му говори и на двата езика, сега тъкмо започна да изговаря думи на български.
Теорията ми е като заминем за Щатите догодина да продължа да говоря на български у дома, а на вън да учи английски и от баща си също. Как ще на практика обаче и аз незнам... Защото в старанието си и аз да осъваршенствам чуждият език, забравям да мисля на български, а в БГ забравям английския.

Сина ми е още малък, но щe ви дам пример с баща му(американец). Той говори няколко езика.  Владее български писмено и говоримо(не за хвалба казвам това, а за да стане ясно, че езици учи без затруднение). Докато живеехме в България, нямахме проблем да общуваме на български. В началото тук за дълго време говорехме само на български, по негово настояване, за да не го забрави. Да но последните 3 години с магистърската степен, имаше мнооого за четене, после започна да прекарва много време в университета с англоговорящи. И като цял ден е мислил, чел, говорел на английски, му ставаше все по трудно да привключи на български. Сега от 90% български у дома е около 20%. Aз мога да видя, че неговия български не е на същото ниво, трябва да се замисля  или е забравил въпросната дума.
  Аз докато живях в Англия, не познавах българи, само когато се обаждах в къщи( веднъж на седмица) говорех на български. Аз не съм от тези дето, живеят в чужбина и забравят българския . Но определено думитe ми идваха първо на английски и някой път трябваше да се замислям как е на български. Сега няма този проблем защото съм всекидневна из форумите . В смисъл, че езика на който общуваш най- много ти става първи език. Без значение дали ти е родния или втория език
С тези примери искaм да покажа, че не е до родителите само. Не е лесно, когато 90% от времето детето гледа телевизия , в училище в извънкласни занимания, c приятели говори на английски примерно .... Естествено това да му стане първи език. А особено, когато става на въпрос за по-малко дете е още по трудно. Логично е, вдуезичните деца да проговарят по-късно, най-малкото докато разделят двата езика и кои думи от кой са. Tе едва ли правят разлика на тези години и осъзнават, че една дума е на единия език, друга е на другия.
Не разбирам какво има толкова за чудене? А майката дадена за пример в оригиналния постинг, сигурно е казала нещо на детето  и не е искала всички да разберат. Както ние говорим на български по общеcтвени места тук по същите причини

Страшно може да стане обаче,
ако родителите се амбицират да
учат децата си да пишат. И като
им предадат думи като "съжелявам"
и "осъвършенствам", написани в този
им вид. Може би е добре родителите
да учат децата си да говорят, но за
писмения български език да потърсят
помощта на обучени специалисти.

В детската градина на дъщеря ми помолиха родителите в никакъв случай да не учат децата си на четмо и писмо...   

Лисо, много си права!
Да споменем ,че и Татяна/ немската мама с , която даде пример/ е посещавала българско училище в Берлин.

аз не разбирам каква е тази вечна българска мания да си врете носовете в чуждите семейства и проблемите им, както и да обсъждате материя, от която си нямате грам понятие - визирам тези в БГ, както и тези без деца

всяко дете е индивидуално, както и по индивидуален начин му влияе околната среда и промяната и
има деца, проговарящи от 1 годинка на 3 езика
има и такива, които се нуждаят от първите 3 години, за да се справят само с един език
и между тези 2 групи има още много подгрупи
а ако нещо се промени в околната среда, всяко дете реагира различно

та хайде моля да си спестите критиките, щом не знаете причините за един такъв "проблем"
спестети си и примерите от рода на "аз пък познавам ..."
не е меродавно
отгледайте поне едно дете в такава среда и тогава
дотогава всичко е чесане на клавиатури
както е казала Тандури - и аз знам как се прави трахеотомия (мой вариант), ама не го правя

нормално е да не знаят български при положение,че не живеят в БГ. Все пак там няма с кого да контактуват,освен с родителите си,а това не е достатъчно,едва ли от работа на хората им остава много време  и за това. А като дойдат на гости при баби и дядовци,за месец могат да усвоят доста неща,но като заминат отново всичко се забравя. Не бива да се обвиняват за езика,трудно е

И добре са ги посъветвали.

Смешно ми е -защото  не мисля 4е точно това е правилният начин за научаването на чужд език - предпочитам  оригинални преподаватели - в случаят англичани. И аз говоря добър английски, но никога не си позволявам да говоря на децата си - искам да учат езиците от извора. 
Моята майка не ми е говорила на английски - пък виж - аз взех ,че го научих перфектно...../ но не от български учители/   И други езици знам, но не се правя на умница пред децата си - като му дойде времето,ще се постарая да са сред хора,чийто матерен език,е този,който искам детето/децата ми да знаят... Никой не може да ме убеди,че ходейки на курсове по английски например, те научава повече,от това да си сред англичани...

А и много неща са ми смешни ,когато се разхождам в парка, и гледам да си се посмея - светът е оцелял защото се е смял

Братовчед на мъж ми живее в САЩ. Децата му много трудно разбират и почти не говорят български. Сега голямата ходи на неделно училище и учи български, но баба й и дядо й се принудиха да ходят на уроци по английски! Комично е, поне за мен.


Кумата ми е мома англичанка. живее повете от 10 години в БГ. Децата й са абсолютно двуезични - говорят еднакво добре и български, и английски. Никога не са смесвали думи от двата езика в изречение. Просто приеха, че английският е езикът на мама и толкова.
А самата тя говори страхотно български език - това също е важно.

Може би някои от българите в чужбина желаят да скъсат с българското и затова не учат децата си на майчиния език 

Мама Крокодилка, ти се смееш, обаче майка ми ми е говорила още от бебе само на френски език. Ефектът е, че това, което съм научила, никога не мога да го забравя! говоря без грам притеснение. Някои правила ги прилагам, без дори да ги знам - по усет.

Мама Крокодилка,
на мен пък ми е смешно, когато някой твърди , че английски език може да се научи перфектно само от англичани. смешно и еснафско.

Ламьо, не виждам нищо странно бабата и дядото да проговорят английски, особено ако имат планове да прекарват някакво време в Щатите. Дори ми се струва задължително. При ония разстояния изобщо не завиждам на български баби и дядовци, които са на гости за по месец-два  да не могат да излязат от къщи преди децата да се върнат от работа, да не могат да се оправят на улицата, в магазина, в транспорта - такива хора познавам няколко броя и ми е много мъчно , като отидат да гледат внуци и са като затворници. Дори новините не могат да разберат, и са напълно зависими от децата си. Мисля, че даже има курсове за възрастни хора точно с тая цел. Да са по-независими.

Лени, няма странно, ако бабата и дядото не са на по 80 години...
Много е хубаво да се учат чужди езици, ама не винаги става.