Копиране на чуждо поведение или кой прави лошите деца

и ти какво сега? смяташ, че за нормалното поведение на едно дете, което осъзнава, че може да манипулира, са виновни другите деца? 

Няма нищо по-хубаво от това да продължавате да водите детето в парка. Все пак нали не искате да отгледате дете в саксия, което един ден няма да е способно да се защити, да отстоява себе си и т.н. И се радвайте, че имитира другите деца, с възрастта сам ще разбере кое е лошо и кое добро. Но докато не види и двете страни на монетата, няма да може да направи разлика между двете. Детето трябва да общува с деца, социализацията е важно нещо, макар Самуил да е малък още.
Голямата ми дъщеря е със заболяване от аутистичният спектър и не умее да имитира ничии действия. Как бих се зарадвала да се развика като друго дете или да направи нещо друго, което е видяла.

Да, ако средата е лоша, няма как
детето да има фини обноски.
Ако има опасност Мирена да те
спука от бой, не го води в парка.
Не смятам, че има нещо нередно
в това, детето да се тръшка, все
пак едва ли си очаквал, че вечно
ще е доволно, може стресът да си
е казал думата - впечатления, това-
онова. Видяло е, че не е единственото,
конкуренцията го е дестабилизирала.
Споки, тепърва ще се овълчва.
Това с ходенето, лъжицата и прочее,
също не трябва да ти е проблем.

и друго... това, че ти не искаш да се социализираш не значи, че детето ти също трябва да живее така.. остави го да се развива и да общува...

http://www.die-waldfamilie.de/

Просто ми е трудно да приема, че детето така безпрепятствено копира чуждо поведение, но явно е така. То е като снимачна камера, снима всичко. Защо обаче да се учи на лошо поведение? У дома го пазим да не вижда грозни сцени на насилие по телевизията, да не слуша караници и викове. Уви, навън трудно можеш да "угасиш телевизора" на другите деца и възрастни.

А може би алтернативата е Валдорфска детска градина, като тази в София?

За детето ти -- чел съм, че много от новите индигови деца погрешно се диагностицират с хиперактивност или аутизъм, защото просто не се вписват в цивилизацията ни. Някои от тях, например проговарят чак към 3-тата година, защото не виждат смисъл в използването на реч за общуване. Виж този репортаж от българска телевизия: http://ludmil.multiply.com/video/item/6

Казваш,че живеете на почти безлюдно място.Нормално е детето ти да види нещо ,невидяно отникъде до този момент,да му стане интересно,и да го изкопира.Медала има две страни..."лошо поведение","лоши деца"....А кои деца са "Добри"Незабелязващите се,които не изискват"Много грижи"?!Социалната среда оформя индивида.Добра или лоша,тя е нужна за оформянето на характера и поведението на всеки от нас.Недейте да превръщате детето си в цвете в саксия.Като как виждаш ти сина си след 15-20 години?Забранения плод е най-вкусен.

..описаното поведение по никакв начин не бих нарекла "нехармонично",по-скоро абсол.типично за възрастта на детето ви;
*
..има доста писано по книгите за етапите през които минава един човек растейки,ако Мирена се интересува би могла да поразлисти..
*
...аз намирам за нередно дете да седи у дома само,с майка си, след 6-8 мес.вързраст,но това е личното ми мнение,с което не задължавами никого..
*
и последно -  клякнето и социализацията не са свързани според моя опит с 2 деца по никакъв начин..

Не мисля, че детето ви се държи така, защото е прекопирало поведението на децата от парка. Просто то расте и това е нормално поведение за дете на тази възраст. Колкото и да не ви се иска, то лека полека ще излиза от "хармоничния" модел, който искате да постигнете. И това няма да е, защото прекопирва нечие поведение, просто порастващото дете не е като милото, сладко, гучещо в леглото си бебче. За порастващите деца е типично да нарушават хармонията и желаните от родителите им модели на поведение  Вместо да ги изолираме от останалите деца ние можем лекичко да ги връщаме пак в желания от нас път.

Аз не бих спряла посещенията в парка щом само там детето среща други дечица. Нали все пак е под ваш надзор и веднага може да прекъснете нещо, което на вас ви се струва неприемливо. Ако пък види нещо нередно вие ще сте там да му обясните. Все пак надали смяташ, че детето ти ще може да живее в изолация или в един избран от вас хармоничен кръг до края на живота си.

И аз не виждам връзката между това, че Самуил не може да прави определени неща с липсата на социални контакти.
Моята дъщеря нито се е научила да ходи като гледа другите деца, нито да кляка, нито пък да яде сама. Това го научи като стана готова за него, с помощ от мен и баща си.

мисля, че зависи какво искате вие за детето си - да расте добро според вашите разбирания и неизискващо грижи или социално и виждащо и други мнения освен вашите.

Бих искал и двете, но без да попада под пагубни влияния, което струва ми се в града е невъзможно.

Ако трябва да се върна на заглавието -- кой прави нашите деца "лоши" ще ви покажа нещо шокиращо, което заснех не къде да е а точно пред входа на голяма гимназия, недалеч от детска градина. Стотици деца, малки и големи, виждат това сатанинско послание (нямам други думи за него) всеки ден на отиване и връщане.

http://redsky.hit.bg/poster.jpg

Млада двойка практикува орален секс, а ангелът отброява поредният грях. Това всичко е съчетано с похотливия надпис "Гготовили сте за (грях) довечера". Е, как ще предпазим децата си, когато тези неща са пред очите им?

Това не е изолиран случай и тези сатанински послания не се появяват току така точно на места, където се знае, че са насочени хиляди детски погледи. Дори докато заснемах големия билборд, чувах как учениците от по-горните класове минават покрай него с цинични коментари. Тези изображения са внимателно програмирани от опитни психолози с цел да заложат определена извратена ценностна система в посъзнанието на децата ни.

Това, разбира се става с благословията на управляващите или по-точно благодарение безхаберието им към децата.

Дъщеря ми се среща с много деца, контактна е, но не се сещам да е копирала другите като малка.

Започна от скоро и то само в процеса на игра - влиза в роля и след това излиза.
Единственото, за което се сещам е, че от както видя как яде бебето на една приятелка, иска да е "бебе Митко", т.е. да я храня от бебешко бурканче, да я държа за ръцете уж не може да ходи, прави се, че плаче и т.н., но това пак е игра 

Никога не бих я изолирала  почти съм сигурна, че след това ефектът ще е обратен. Моето мнение е, че трябва да я оставя да види поведението на другите, а ние родителите сме за това - да обясним кое е правилно и кое не.

Що се отнася до секса, нямам намерение да я предпазвам, живот и здраве да стане голяма, но не искам да има табута на тази тема, защото е нещо естествено.

За рекламата, девойката май не е много добра, като гледам, младежът спи 3-ти сън 

не искам да споря с теб, но според моя мироглед "сатаната" е част от света и неговото равновесие. толкова ли нямате доверие във вашето родителско влияние, че ви е страх да изложите сина си на различни послания и страшното влияние на другите деца  ?

Мисля, че разбирам какво имаш предвид. За съжаление, в България се ширят странни теории за "възпитание" на децата, в голямата си част служещи за оправдаване на родителската безотговорност. Невъзпитани деца - под път и над път и това рядко е свързано със социалния статус на семейството.
Има впечатлителни деца, които обичат да копират поведението на околните. И, естествено, магариите са по-интересни и привлекателни за копиране.  А и са по-лесни и близки до първичното, отколкото шлифованата култура на човешкото общуване. Всъщност, точно това прави възпитанието толкова трудно. 
Конкретният ми съвет е да намерите няколко семейства с деца на възраст, подходяща за контакти с вашето дете и да ги събирате да си играят. Имам предвид деца, чието възпитание не е занемарено и няма опасност от "лошо влияние". Мисля, че това е най-удачният вариант, поне докато детето ви е още малко и е по силите ви да контролирате средата му. А и толкова малко дете няма нужда от прекалено много деца, за да се социализира. 1-2-3 са достатъчни като бройка. Не е зле някое от тях да е по-голямо. Малките си умират да копират по-големите и... така се развиват по-бързо. 

Нормално е детето да прави опит да копира всичко видяно.
Вашата роля като родители е да му покажете кое може да прави и кое не, а не да му ограничавате погледа върху света.

Не можах да изчета всички отговори, сори, ако се повтарям с някой...


"Хармонично поведение" и дете на година и нещо  Замисли се сам и честно си отговори на въпроса как ти се връзват двете понятия.

Аз бих продължила да си водя детето в парка. Да речем, че сега го опазите от "пагубното" влияние на останалите деца, какво ще се случи след време? До кога ще го държите изолирано? Как ще се социализира по - късно? Повярвай ми, шокът за детето ще бъде още по силен и околните влияния още по - големи.
Да го срещаш с други деца, не означава да не го възпитаваш и отглеждаш по начина, който вие намирате за добър. Но може да обяснявате на детето, защо това или онова не ви харесва. Да го научите само да се справя с подобни ситуации.

Чудесно е, че се опитвате да предпазите детето от караници и конфликти в семейството. Мисля, че му давате достатъчно добър пример и възпитание и няма защо да се страхувате. Но е хубаво да види и "другата страна", за да може един ден да отсее доброто от лошото. Разбира се, като за начало с ваша помощ. Не го спирайте да ходи в парка. Там е толкова интересно за децата, виждат много нови и интерсни за тях неща.

добрата новина е, че Самуил се осъзнава като индивид и пробва различни модели на поведение.
"лошата" новина е, че ще трябва да зачетеш усилията му да бъде различен по свой си начин от вас - двамата родители. В никой от случаите Самуил не е направил нищо нередно, а хармоничността на един характер може да бъде разглеждана по много начини.
не бих спряла детето да се среща с други деца, просто бих удвоила старанието си да обяснявам кое  е добре, и кое не според семейните разбирания; нали не очакваш, че винаги детето ще расте почти без грижи? Светът, слава Богу, не е само правилно изхождане.

Независимо къде го отглеждате, детето няма да е вечно лесно и доволно, просто няма начин. Дете е все пак, не робот.

1. Лоши деца няма.
2. Детето ти пораства.
3. Не се опитвай да го сравняваш с другите на негова възраст, моля те, не го прави! Всяко дете има собствен ритъм на нещата.
4.Ти ще избереш дали ще го държиш в саксия или ще го оставиш  да приеме света такъв какъвто е. Тогава ти и майка му с вашия модел на поведение ще бъдете неговия стълб и то ще вземе каквото трябва от вас, а не от някой друг. И това че се е тръшнало два пъти, не е болка за умиране! Радвай се, че имаш будно дете.

Намерете компания на Самуил. Никоя групичка не е случайна. Хората се групират по интереси, така че нека играе с деца на ваши приятели. В парка все ще среща деца, чието поведение няма да ти се нрави, но Самуил сам ще усети с кои деца му е приятно да общува. Като чета как го възпитавате, едва ли ще е с "калпазаните".
Според мен дете, което пищи и се храни с лъжица не е нито лошо, нито зле възпитано. Освен на възпитание и пример, това е и въпрос на темперамент.

Само на мене ли тук ми прави впечатление промъкването
на Валдорфската педагогика и отричането на слабоумните
постижения на българската рекламна индустрия в темата?

о не. не само на теб.

Не сте сами  Но не се учидих хич.

чакам ЕБХ....

Мисля, че грешиш, когато приписваш реакции и действия на сина ти копирани от други деца.
Моето дете играе сред деца от много малко, живея в града сред много други хора, всекидневно се събираме с най-различни по характер и темперамент деца.
Имахме период на тръшкане, който отмина сравнително бързо(а големият пък въобще не е минавал през такъв). Не е удряла и не удря и сега, не се бие, не е агресивна, но вижда много деца да правят това.

Трябва да избереш сам за себе си и детето си - дали ще го отглеждаш напълно изолирано и то ще копира само теб, или ще го впишеш в средата на връстниците му и ще се стараеш да го възпитаваш в добродетели, т.е. да му обясняваш кое е добро за него и кое не. Аз съм избрала  втория вариант и нито за миг не съм си мислила да изолирам децата си.

Чела съм те преди, когато жена ти роди у дома.

Още снощи ми се наби в очите линкчето и се замислих дали Людмил въобще пита сериозно и наистина се интересува от мненията ни или просто е пореден опита за зарибявка с неговите идеи, ама реших да си замълча, че да не развялам хармонията 

  Защо не оценявате труда на Людмил?! Човека е отишъл до града,намерил е билборд,снимал го е,качил ни го е тук,за да започнем и ние да се възмущаваме!!! Това е по-добро занимание,отколкото да заведеш детето си при лошите деца...Че без него току виж сме останали непросветени
Всъщност,ти каква "опитност"искаш да споделиш с нас? И не ми отговори на въпроса:"Как виждаш сина си след 15-20 години?"      

ПОдкрепям.Не мисля че можеш да избягаш от истината на света.Подобре сега да ги прави тези неща като всяко дете отколкото после да ти доиде по нанагорно.Всяко дете има свои характер.Не можеш да го предпазваш вечно.Хбаво е че искаш да  не е  попива лошите навици
но такъв е живота.Аз самата например никога не бих си лишила детето от разходка от красив парк и с много дечица.Много се забавлява с тях.До сега никога не ми е създавала лошо впечатление  след игра с тях

Всички деца го правят това с удрянето... детски пубертет се нарича ... хубава възраст, в която детето се научава да отстоява себе си и открива границите на позволеното ... това е свързано до някъде с конкуренцията с останалите деца, но повече е конкуренция с родителя .... много е важно, защото детето ти е част от обществото ... нали не искаш като тръгне на училище децата да го мачкат, защото незнае как да иска и отстоява своето ... насърчавай вземането на собствени решения, щуротията, като вие само го направлявате ... според мебн това е най- правилния подход ... и мисля, че прекалено много изискваш от детето си ... не може ли само да предлагаш любов и грижа без очаквания ... тях ги извади , когато детето навлезе в пубертета ... Представи си какъв възрастен искаш да стане малкия - самоуверен, оправен, комуникативен или свит, срамежлив, неспособен на конкуренция ... или нещо между двете ...

Детето ти има нужда от много стимули, за д асе развива- различни видове музика, цветове, форми, книжки....

Не съм чела другите отговори, просто се записвам своеобразно.

Людмиле,  при дъщеря ми се появиха тези пристъпи изведнъж. Беше много кротко дете и никога не се тръшкаше. Всичко стана от днес за утре. На улицата. На мен ми се стори като гръм от ясно небе. 
Сега си давам сметка, че може да е имало дребни признаци преди това, но да не съм обърнала внимание.
Но да, според мен наблюдават и копират поведението.
Нито за миг обаче не съм си помислила, да не я събирам с други деца.
Сега нещата се поуталожиха и всичко си идва по местата.
Според мен е нормално, особено ако детето късно е проговорило или ако не умее още да изкаже чувства, мисли и нужди, да реагира по този начин.


_{Възмутена съм от тази реклама!! Оралният секс бил грях..}
 



И аз. И му  се възхищавам.

Що не го турнеш туй твоето дете под един похлупак да си седи самичко и да е най-идеалното?
Какво се занимаваш да го водиш по парковете с простачетата, дето правят това, което правят всички на тяхната възраст.
Пък това детска градина, училище............забрави, да знаеш там какви ги вършааат.........



Тъкмо се чудех кога ще пуснеш поредната умопомрачителна тема

Аз пък много обичам някое дете да се разпищи и затръшка, и въобще - да се държи лошо.  Защото това е един чудесен пример. Гледаме заедно случката, обсъждаме я. Дава добри резултати. 

не мисля, че Самуил е почнал да се тръшка и да капризничи, защото го е видял в парка от други деца. моят син започна да се опитва да прави същото без да е виждал такива примери. мисля, че си им е част от развитието. усещат, че могат евентуално да манипулират.

не го спирай от общуване с деца - би било голяма грешка.

Баш.
Според мен, трябва да използвате подобни случки както е описала Василиса.
А също и да свиквате, че Самуил тепърва ще се опитва да ви манипулира всячески.

Мен по-скоро ме притеснява това, че не кляка, не ходи напред-назад, не носи разни неща и не се опитва да се храни с лъжица.

Не за друго, а защото това са елементарни дейности, които са показателни за развитието на моториката и психиката.
Дори да не искате да го срещате с много и случайни деца е добре да се грижите за тези му способности и да ги стимулирате, ако искате да имате действително хармонично развито дете.

А кой прави децата лоши...труден въпрос, ако трябва да говорим обобщително.

П.П. На мен ми е странно и това с рекламата на Флирт.  Ако съм дете и я видя, може да си помисля, че момичето е разпиляло нещо, което събира а онази какичка в бяло драска по колата нещо там. При положение, че детето ми направи асоциация със сексуален контекст, други неща ще започнат да ме притесняват.

Браво, браво - направо от ръцете ми го измъкна този коментар!
Людмиле, както четеш и се информираш старателно за децата - индиго и ЕБХ, аз ти препоръчвам да се информираш относно детската психология и развитие. Ще научиш много неща, които ще ти помогнат да разбереш детето си. Моето лично мнение е, че крайностите са вредни - колкото повече го изолираш от света това дете, толкова повече проблеми ще има то след време. Защото аз съм сигурна, че то едва ли ще прекара живота си в гората само. Моето дете бе слънчево, ведро и усмихнато. Изведнъж рязко се промени-стана агресивен, буен и избухлив. За мен също това е проблем и се боря с разрешаването му, но не обвинявам другите хора за това. Убедих се, след като попрочетох малко книжки, че това е естествен период от развитието на децата и е преходен етап, през който повечето 2-3 годишни минават. Така че никой не ти е виновен. Този период не е лесен за родителите и децата, сега трябва да подпомогнем децата си, да ги успокояваме, да тушираме деликатно тази агресивност и да подпомогнем моделирането на една нова, светла личност, туко що осъзнала индивидуалността си и търсеща стабилност. Аз се съсредоточавам върху тази задача, а ти ако искаш се скрий и изолирай проблема на село.  

 

Людмиле, няма лоши деца!!! Има деца с лошо поведение! Не е зле, освен 2-3 неща, с които проглуши ушите на форума да прочетеш и туй онуй за ПСИХОЛОГИЯТА на децата. То няма лошо да пита човек, ама в постингите ти личи пълно непознаване на периодите, през които преминава детето.

П.С. Честно казано винаги съм се учудвала жена ти както как взима участие в решаването на тия въпроси. Имам чувството, че като кажеш НИЕ имаш предвид АЗ. То, вярно, твоя работа си е, но може би ако послушаш нейния майчин инстинкт би разсъждавал по друг начин!

Не мисля,че причината да не прави като другото дете-момиченцето,е в липсата на контакти на Самуил.Моята дъщеря проходи късно,по-плашлива и по-предпазлива е в сравнение с др.деца.Кога едно дете ще проходи стабилно,кога ще кляка ,ще се катери,ще бяга или ще се храни самостоятелно си е в-с на индивидуален темп на развитие,на тип нервна система,на наследственост дори.
   Относно копирането на чуждо поведение-случвало се е моята дъщеря да копира,да ми прави сцени подобни на видените,но това е епизодично,детето просто се пробва в тази роля,но това не значи,че винаги ще прави така.Мое мнение въз о-ва на моя опит.

И само още нещо да добавя!!! Агресията при хората е вследствие не на копиране на поведението по градинките, а вследствир липсата на любов и внимание в семейството!!! Относно билборда дето си пляснал без да се съобразиш с правилата във форума (пак не четеш....470х600 е допустимият размер  ) Та този билборд дъщеря ми на 4 г. надали изобщо ще го загледа, пък да го разбере... то ти не си го разбрал много, много... "Готови ли сте за флирт?"


А пък Julie какъв пример дава на децата дето четат тук с аватара си...  . Да земеш да го смениш, да не те анатемосат набързо 

Людмиле, аз също се ядосвам, когато дъщеря ми копира поведението на друго дете и то не е хубаво. Видя, че едно по-голямо момче се катери по дърветата, тръгна и тя..., а преди не й е минавало през ума, че дървото е за катерене. Види, че някой пие жълт сок, хвърля своя червен и иска и тя жълт, който е по-гаден от нейния... Някое дете крещи и се тръшка... вечерта, като се приберем и тя крещи и казва, че правила както онова дете. Дори отказа шишето с биберон, защото видя, че братовчед й вече не пие от шише с биберон..., а преди не искаше да чуе за отказване.
Много се дразня от това. Не понасям имитатори и подражатели..., ама с който и да говоря - това не може да се избегне.
А сега и тръгва на градина. Няма как. Тя ще научи нещо лошо от друго дете, някое друго ще научи от нея... и така. Не е хубаво да изолирате детето си от другите, заради ваши разбирания. Все някой ден ще тръгне на училище и пак ще попие нещо, което на вас не ви харесва.
А разходките сред другите деца, са най-хубавото преживяване за децата .

Това което ми идва на ум като чета всичко тук е, че не бива да забравяме, че монетата винаги има две страни. Прекрасно е, че сте успели да създадете за детето си дом далеч от стреса и мърсотията на града - това е просто прекрасно за едно дете, но както си забелязал и ти като сте вън от цивилизацията на детето му липсват социални контакти. От друга страна в града има бол социални контакти, но сякаш човещината у хората е на изчерпване и напрежението и стреса ни поглъщат...
Не съм съгласна с това, което повчето майки тук казват, че е съвсем нормално децат на тази възраст да се тръшкат и пищат - да за нашите деца е нормално, за децата които растат в тази забързана и изнервена лудница е нормално - и как няма да е нормално като родителите им все бързат и нямат време за нищо, като всички наоколо сякаш са полудели, като шума и бетона ни обгръща ... това че нашите деца се държат така за съжаление не означава, че това е нормалното детско поведение - аз не съм се държала така като малка, нито децата с които съм общувала, нито пък брат ми ... а сега детските нервни кризи възприемаме за нормални 
Людмиле, аз на твое място щах да спра да водя детето си в близкия град в парка. Докато е малко и невинно щях да го оставя на село, там където то е спокойно, заобиколено от семейната си среда. Социализацията щях да започна към 3год. когато детето ми вече си имастеротип на поведение и не копира такасляпо абсолютн всичко, което види...
Моето дете живее в София и ходи на ясла от годинка и половина - дали е социализиран - ооо да, абослютно е социализиран. Дали се инати за всичко и дали нервничи без причина - за съжаление също да... Здраве и живот второто ми дете също ще живее в големия град, но то няма да ходи на ясла от малко, защото мама не планира да работи слд като го роди, а ще се опита да му създаде малскимално спокойна семейна среда за живот, а ако даде Господ да мога да родя и трето дете ... тогава ще направя всичко възможно то да живее в среда, каквато описва Людмил ... сред природа, тишина и човещина ... пък вие си говорете за липсата на социалзация и за кризата на 2-3 годишните ... така разсъждавам аз ...това, което сами си причиняваме никой друг не може да ни причини ... лошото е, че не го причинваме само на себе си, а и на невинните си деца, които най-вероятно като достигнат нашата възраст психоаналитиците ще са незименна част от живота им ... ако до тогава не променим начина си на живот и респоективно техния живот

И сега какво в инкубатор ли?
Всички деца минават през тръшкане и инатене. И само да го държиш, то ще мине през този период. Като се усети като отделна личност ще си потърси начин да я наложи, без значение гледал ли е друг, или не.
Социалните контакти са най-важните за детето. Научил нещо лошо и какво? А не научи ли и нещо хубаво? Или не забелязваш това?
Крис например говори повече, когато е с други деца и слуша тях. Вкъщи по цял ден му повтарям някаква дума и ми мълчи, а като излезе и чуе друго дете да казва нещо, веднага почва да бърбори с него.
Това са нормални неща, не лишавай детето от компанията на връстници.

Един умен американец /не му помня името/ е казал: "Който е готов да жертава свободата си в името на измамна сигурност - не заслужава нито свобода, нито сигурност..."

Това за мен се отнася и за отглеждането на вашето дете. Заменили сте му свободата да опознава света със затворен, стерилен свят в името на това да го отглеждате по определен начин... нищо чудно един ден детето ви нито към света да е в състояние да се приспособи, нито вашите идеи да прегърне. 

Не забелязвате ли,че Людмил пуска тема и после изчезва.Дали въобще чете това,което пишем?Дали наистина иска нашето мнение,за да извлече това,което му е полезно(ако намери такова,разбира се),или само стои отстрани и гледа,подготвяйки следващата тема,съдържаща линкове към "Как родихме у дома" или "ЕБХ"?

Нормални са, разбира се!! Винаги са били и са част от израстването. Прочети за детския пубертет, той е доста сходен с другия. Детето на този етап от живота си не знае как да се самоопредели.. като бебе или като дете. Същото е в големия пубертет. Дали си малко момиченце или жена. Всичко това е израстване и то няма нищо общо с шума и бетона. Разбира се, че спокойния и чист живот е за предпочитане, но той няма нищо общо с етапите на израстване!

това си мисля и аз.

ми и така да е, няма лошо. аз много му се радвам на темите на людмил, винаги демонстрират необичаен поглед върху нещата и ме развеселяват. кога друг път ще срещна мисълта, че е лошо едно дете да се среща със себеподобни освен в негова тема? нека си пише човека и да продължи да ни радва, на никого не пречи като се изживява като пророк и просветител.

Още малко  и Людмил трябва да се свре в ъгъла и да се срамува, че е дръзнал да направи нещо различно от общоприетото..

Фактът, че го е казал американец, ми е достатъчен..
При тях понятията "свобода" и "сигурност", пък и много други понятия, са доведени до крайност..
Въпрос на гледна точка.

Впрочем, аз не съм наясно, дали тези - как ги нарекохте- "детски нервни кризи" са съществували винаги..Даже май се съмнявам в това... Вие чели ли сте някакви изследвания отпреди 100 години, да речем?... Според родителите ми и хора от тяхното поколение, ние не сме били такива... Може би различната педагогическа школа е причината

а според майка ми аз от невинна детска възраст като съм свършела да си играя с някоя играчка, съм я прибирала на мястото и съм си сгъвала дрехите като съм си съблечала вечер преди лягане, какви били тези моите деца дето не постъпвали така... аз нещо нямам спомени за тези събития, напротив... според всички възрастни тяхното поколение е било по-добро от днешното, бъди сигурна .

И това ми мина през главата...
Но и днешните деца са много презадоволени  във всяко едно отношение... Това консуматорско  отношение към всичко, бълващата отвсякъде информация, замърсената среда, пък ако щеш и
......
Почти съм убедена, че всичко това оказва голямо влияние върху крехката детска психика.

Не съм привурженик на излоацията, дори и тя да е в идеална стерилна среда, но трябва да признаете, че света, в който отглеждаме децата си е много далеч от понятието "нормален" - говоря за живота в големия град, където за да оптидеш и да се върнеш от работа дневно отделяш по 2часа висене в задръствания, клаксони и изнервени подвиквания. Хващам се, че все по-често казвам на Дими припряно "хайде по-бързо", дори когато не бързаме, защото забързаното темпо ми е станало нещо като рефлекс и не оставям Детето докато се разхождаме да се шляе бавно без цел и посока, разглеждайки любопитно света ... Със сигурност навремето, когато родителите ми се прибираха от работа още в 16:30 и цял следобяд се разхождахме четиримата и гледахме дърветата в парка и мравките в тревата.... със сигурност тогава нито аз, нито брат ми ни е хрувало да пищим и да се въргалямеп земята, така както правят днешните деца ... инатенето в тази възраст наистина е нормално, но едно е да се инатиш, друго е да правиш истерия ... едно е детето да откаже да облече определена дреха или да яде определена храна или каквото и да било там само, за да покаже индивидуалнст, съвсем друго е направи нервна криза, само защото се опитваш да го облечеш или нахраниш ... замислете се

В крайна сметка светът не е идеален и никога не е бил. Има и добро и лошо и колкото по-бързо децата ни осъзнаят това толкова по-добре. От нас като родители зависи да ги научим да ги различават и съзнателният им избор в постъпките им да е към доброто. Обаче е много трудно.
Людмиле, ти в колиба в Тибет ли отрасна и оформи като личност? Или в джунглата на цивилизацията? Не подценявай сина си - щом ти си успял, неговите шансове са не по-малки!

Не е различна педагогическа школа. Д-р Спок потърси из нета кога е роден. Д-р Додсън е роден 1923 г. Аз и горе го писах. Човек има перисоди на равновесие и нестабилност от начлото на живот си. Личността на дадени моменти се изгражда чрез бунт (детския пубертет и големия пубертет да точно такива кризи, в които детето отрича всичко до този момент като поведение. Точно това го кара да премине на по-високо ниво в психическото и интелектуално развитие). Аааа, вече имам чувството, че споря с хора дето нито са наблюдавали децата си, нито са прочели един ред литература независимо от коя педагогическа школа. Искам да пуснете линкове към обратното твърдение, че няма бунт при децата и той се дължи на времето, в което живеем. Иначе си е пълно голословие това.

А според родните според, които ние не сме били такива. Аз не познавам възрастни хора дето да не кажат за младото поколение...пфууу какво е това младо поколение, ние не бяхме такива 

Това едва ли някой ще го отрече!!! Никой не е казал, че времето не оказва влияние върху психиката на децата и на човека като цяло. Но нестабилните периоди са си част от физическото развитие и нямат общо със средата. Имат дотолкова общо, че зависи каква ще е реакцията на бунт, но да се каже, че децата преди 100 г.  нямали кризи изобщо е смешно.

А човешката личност се формира от средата. Тя не може да бъде само мама и тате. Не е възможно, защото в един момент мама и тате няма да ги има и какво... Живота на село си е ОК, спокоен и чист. Тук не става дума за спокойния живот, а за изолация. Да не водиш детето си сред деца, защото 2 годишното съседче викало тази лопатка си е моя... не знам това как да го нарека. Всеки човек си има свои вещи. Защо пък съседчето да няма своя лопатка. Това е изолация, която прави това дете напълно неприспособимо за в бъдеще. Лично мен най- ме е страх детето ми да контактува с такива хора, защото за мен те се изкривяват. Людмил сега може да си мисли, че прави добро на детето си, но в същото време да възпита един човек с изкривена психика. Или ако не е такъв, то на определен етап ще се сблъска със света и едва ли ще може да се справи. Тогава риска от проблеми с психиката е огромен. Или какво.. както е роден Самуил вкъщи така ще учи вкъщи, ще работи вкъщи.. без допир с цивилизацията. Има такива общества, но все пак колкото и на мен лично да са ми странни, те са ОБЩЕСТВА. Имат си свой живот и са повече като брой от мама и тате.

Твоята детска криза може просто да е протекла по друг начин.. да си изразила бунта си по друг начин. Аз пък не съм отказвала да обличам определени дрехи, но съм се инатила по друг начин. И тук изобщо не говорим за нервни кризи. Имаш ли представа изобщо какво значи нервна криза???? Ако дете прави нервни кризи си е за лекар. Ти ако се ядосаш на мъжа си и му се развикаш това не е нервна криза.  Разберете, че децата ви имат нужда да изразят и отрицателните си емоции!!! Ако не моагт или вие го подтиснете това определено вече е проблем. Не разбирам, защо родителят е щаслив да види само ПОЛОЖИТЕЛНИ чувства у детето си. Аз пък се радвам когато моята дъщеря се гневи, защото така освобождава орицателните емоции. Иначе ще стане затворен човек, неспособен да изразява каквито и да било чувства. Гнева е нормална емоция при всичко хора и ако го подтискаме, не означава, че той изчезва 

А за времето... аз бих казала, че е нормално. По времето на нашите родители е било нормално за тях, на нашите баби е било нормално тяхното време, за нас нашето. Винаги е имало неща, които не са хубави и такива, които са хубави.

Абсолютно 

Мерси, че го написа вместо мен. Подтискането на емоциите, това че на децата все им се казва да 'слушат' и да са 'добри' после ги превръща в малки бомби агресия... Да не говоря какъв голям процент от 'възрастните' не са в състояние да се справят с негативните и позитивните си чувства и емоции. Последица от това, че вместо да се учат да ги овладяват, разбират и канализират са били принудени да подтискат емоциите си.

В крайна сметка не разбирам какво толкова лошо и позорно има в това детето да се тръшне на земята? За мен е много по-дразнещо да слушам истерични майки /бивши 'послушни' дечица/ 

Nellie , съгласна съм с написаното от теб.

Хубаво е, че има толкова много специалисти по детското поведение тук. Обществото ни не е загубено, значи..

Иначе съм съгласна, че много хубаво не е на хубаво.

Не е нужно да си специалист за да разбираш детското поведение на собствените си деца. Да усещаш кое е добро и кое не за тях.

Ваче, така както си го написала излиза, че по-спокойните деца са едва ли не нещо не в ред. Интересно ми е това за гнева. Би ли споделила Александра как го изразява на своите 4 години? Особено навън сред себеподобните. В първия пост се споменава освен тръшкането и посягането. За първото разбрах, че е приемливо и индикация за правилно психично развитие, второто не го коментирахте а е често срещано.
В крайна сметка нещата не опират само до подтискане и /или изразяване на чувствата. Отрицателните би трябвало да се контролират в крайна сметка ... или греша? Не говоря за 1-2 годишните деца, но от някаква възраст при която комуникацията е на добро ниво това трябва да започне.

Александра към мен гнева си го изразява като се тръшка или вика срещу мен. Аз не се притеснявам, защото е само на 4 г. Ако крещи срещу мен на 8 е съвсем различно. Аз отразявам чувстава й и тя се успокоява. Сядам срещу нея и лице в лице започвам да говоря "Сега си ядосана, защото... еди какво си" Тя ми отговаря положително. И много бързо се успокоява и ми обяснява проблема. Така хем е показала, че е ядосана, хем аз съм показала, че съм я разбрала и че няма нищо лошо в това човек да покаже какво чувства. Постепенно ще започне да го прави по различен начин. Убедена съм в това! Посягането.. какво значи посягане. Ако посяга да удари това е проблем, Тя не го прави точно защото е изразходвала отрицателната енергия викайки срещу мен. Пак казвам, аз не го намирам за ненормално на тази възраст. Това не е агресия. Ако аз си помисля, че много ме дразниш и сега ще ти врътна един шамар е много по-различно от това да ти го врътна наистина. Това е защото мога да се контролирам. Викайки срещу мен тя не натрупва отрицателната енергия, която рано или късно избива във физически удар, а не словесен. С времето човек се научава, че не бива да вика, а трябва просто да обясни защо е ядосан, може би с по-остър тон, но не крещейки...

А спокойните деца са си съвсем в ред, разбира се. Проблема тук е, че става дума за темперамент може би. Хората са различни по емоционалност, децата също. Моето е много емоционално и ако е неразбрана става кошмарна. Затова се възползвам много често от метода на отразяване на чувствата.

А с другите деца... да ти кажа Александра никога не е била агресивна към децата. И в градината казват същото. Казват, че е лидера в групата, но успява да е такава по много мек начин. Не знам как го прави. Наблюдавам я и по площадките как се държи. Ми няма конфликти. Не ходи да се дърпа с децата или нещо такова, ако й дръпнат на нея играчка не ходи да се бие. Като цяло сред себеподобни е съвсем спокойна. Възрастните, обаче си ни върти на пръста и това е причината да седна и да чета, да чета и после да наблюдавам и нея и други деца. Да пробвам някакви неща и смятам, че са успешни.

И само искам да добавя, че колкото е гневна на моменти като фурия, толкова е обичалива, ласкава и мила. Оня ден каза на баща си "Аз не те обичам!" Той беше потресен и реагира... каза й, че е обиден или нещо подобно. Дръпнах го настрана и му обясних, че не бива така... За нея "Не те обичам" означава "Много съм ти ядосана"  Ето това е типичен пример.. По 100 пъти на ден ни казва "Обичам те" и ние се разтапяме, а когато е ядосана и каже "Не те обичам" ние се ядосваме. Няма защо.. това е начина да покажеш отрицателни чувства на 4 г.  Та исках да кажа, че моето дете е ужасно емоционално (което донякъде намирам за нестабилност ), но аз също съм такава и я разбирам напълно! Колкото бързо се ядоса и после й минава и пак ни обича 

В много случаи тръшкането или агресията са всъщност негативна реакция към нещо друго, което детето дори не е отразило.
Няколко пъти забелязах, че Дариа реагира бурно и остро с голям рев на някоя глупост около 10-15 минути след като сме се разделили с баща й. Например отказва да слезе от колата и пищи и реве... Първия път, в който 'зацепих' вместо да я оставя да се изреве както правех до тогава, просто я попитах: "Мъчно ти е, защото тати си тръгна ли?" - Тя каза: "Да" и млъкна като по чудо... Аз естествено й заобеснявах как утре пак ще го видим и прочие. Важното е, че открих това, което е предизвикало това поведение, а за нея, че разбра от какво е породен гнева й вместо просто да го подтиснем.

Разбира се в повече от 50% от случаите неясния гняв си осава неясен за мен. 

Isa, точно това е отразяване на чувствата. Ако предположението ти не е вярно детето ще си каже.. например "Не, не ми е мъчно, а съм ядосана, защото..." Т.е. така разбираме точно къде е проблема и колкото повече отразяваме собствените им чувства толкова повече те се разтоварват и остават с чувството, че родителя ги разбира. Същото е и със страховете. Колкото повече му казваме на детето "Не се страхувай", толкова то задълбава. Ако седнем и го накараме да ни разкаже какви са страховете му, да обсъдим как изглежда страшния вълк, толкова по-ясно то вижда колко е нелеп страха му и се успокоява. Моята щерка понякога такива ми ги разправя, че ако разкажа тук не знам какви отзиви ще има 

Людмиле, нормално е детето да копира. Досега е копирал само вас, сега има възможност да се запознае и с друг модел на поведение. Моят син има две сестри, но копира само по-малката, и от най-неподходящите неща. А тя е дете със сериозни проблеми. Ако се самозаблуждавах, бих я причислила към индиговите деца, защото припокрива на  90% процента характерните признаци, за съжаление не е така. Повечето родители, докато децата им са в тази крехка възраст, създават на детето образ, който съответства на техните очаквания и мечти, но не винаги на реалността. Това с индиговите деца на мен лично винаги ми звучи тревожно
Разбирам тревогата ти и възмущението ти от съвременната реклама, конкретно тази и аз смятам за твърде порнографска, за да виси на билборд, но имаш възможност в следващите 12-13 години да възпиташ детето си така, че тя да не сепревърне в модел на поведение.
Запозната съм и с Валфдорфската философия, не съм сигурна обаче че в съвременото общество е приложима в чистия й вид, но има много какво да се взаимства от нея.

Ludmil, искаш да кажеш че децата стават лоши, защото играят в парка с други деца ?!?

Аз пък го разбрах в смисъл, че в парка има деца, които не се държат добре (не са научени на което) и той се опасява, че детето му ще започне да копира поведението им.
Което е и моето мнение - голяма рядкост е едно дете да се впечатли от доброто поведение на друго дете и да започне да го копира. Напротив, много по-атрактивно за тях е лошото поведение и много по-подходящо за имитиране им се струва... 
Някой да е видял дете, което се е научило да казва "благодаря", "моля, ако обичате" от друго, непознато дете на площадката? Аз не. Но пък пищящи и тръшкащи се деца, копиращи други, колкото щеш. И "лошите" думички много бързо се научават пак от другите деца... 

така е , Как' Сийка, обаче...ако детето ти не се запознае с лошото, няма да може да го различава. такова поведение може да служи за добиване на опит.

не можеш да държиш едно дете в изолатор - рано или късно ще се сблъска с действителността и тогава няма да има критерий за отсяване на лошото поведение. то ще му се стори супер интересно и детето ще го копира.

Естествено, че не може да бъде държано в изолатор. Но един родител все пак може да подбира компанията му. Което всички правим всъщност повече или по-малко и не само, когато децата ни са малки, но и когато пораснат (по-добри училища, по-добра компания...). Всеки родител се стреми да подбере за детето си такава среда, която да го издига "нагоре", а не да го дърпа "назад".

Ха-ха, колко забавна ситуация! За съжаление нямам време да изчета какво са ти казали другите, но от мен - това: социализацията не е нито само добра, нито само лоша. Има и от едното, и от другото. Раят е другаде, не е на земята. Изолирайки детето от света, го предпазвате от много неща, но и лишавате от още много други. Накрая можете да нанесете повече вреда, отколкото полза - все едно да го отглеждате под стъклен похлупак и да го спасите от всички микроби и вредни чужди тела. Ако го вържете или затворите в клетка, че да не пада и да не се удря - още повече ще го предпазите. Но на каква цена? Малко е крайно сравненеието, но и вашият подход, изолация от света и отрицание на всичко, свързано с хората и цивилизацията, също са откровено крайни.

За мен най - важно е какво поведение и какви отношения вижда детето у дома. Колкото и да му подбираме средата, няма как да го изолираме. Ако сме си свършили добре работата в къщи, с времето то ще отсее доброто от лошото.

Е, не мисля, че е изпаднал в изолация!
Това, че се опитва да осигури на семейството си нормални и човешки условия на живот, далеч от мръсотията на съвременните градове, е нещо съвсем различно. Явно имат съседи, общуват си с хората, на снимката виждам, че и гости им идват. Беше казал, че съседите си купуват хляб от тях.
Не си спомням Людмил да е скочил срещу някоя мама, която е възмутена от поведението на друго дете в парка или в детската градина.
Още нещо: За каква изолация говорите, като си има човек интернет и бг- мама?!

Мдааа... И в името на добрата стара социализация и за да проверите колко добре сте си свършили работата с възпитанието вкъщи, поощрявате децата си да играят само с биещи се, псуващи, крадящи дечица, масово дремите по цели нощи пред детските градини и училищата в гетото,  за да успеете да ги вкарате там, насърчавате ги да дружат с наркомани и изобщо с деца с престъпно поведение, защото всички сте убедени, че скъпите дечица ще успеят да отсеят доброто от злото и не само няма да се поддадат, но и ще вкарат в правия път съгрешилите си приятелчета... 

С това съм напълно съгласна.
Имам приятелка, която много сполучливо и адекватно обяснява на детето си кое е добре и кое не. Непрекъснато сме заедно и аз забелязвам как моето дете слуша какво тя обяснява на дъщеря си, и го спазва.  Щом на нея не е позволено да хвърля пясък върху пързалката, значи и за него не е.
Ако обаче сме в парка, където има само непознати деца, две от които късат цветя и хвърлят настрани става лошо. Моето веднага отива да къса, аз казвам, че не бива, то поглежда към другите късащи деца и после пак мен с изражение тип " за кучета и котки може, а за....." и моите думи отиват на вятъра.
Затова събирането с деца за мен е много важно, но не събирането на случаен принцип.

И аз така мисля и така правя. 

Е, Как' Сийке никой не е казал че поощрявам детето да играе само с биещи се псуващи и т.н. деца. Естествено, подбирам средата му, ама дори в т. нар. елитни детски градини има деца от всякакви семейства. Моят на вторият ден беше научил псувня, няколко пъти обяснихме че не е хубаво да се казват такива думи и като осъзна, че ние с баща му и приятелският кръг не ги употребяваме престана.  Същото се случи и когато вследствие видяното от градината, ритна едно момиченце на катерушката. Обяснихме, че проблемите не се решават с насилие и че това е най - примитивният начин за надмощие и повече не сме имали такъв инцидент, защото детето не вижда насилие у дома. Не казвам че резултатите се постигат лесно, иска се личен пример, много търпение, здрави нерви, последователност,  разговори и не на последно място личният опит на самото дете в различни житейски ситуации.

Koлкото и да не ви се иска, все някой ден, ще трябва да извадите Самуил от стъклената вазичка....защото ако не го направите, той сам ще излезе и тогава ще стане страшно.

Ще започне да поглъща всичко негативно-за вас като родители и ще излива всичко обратно срещу вас. Ще има пропищели други родители от вашето дете, което ще обижда, ще псува и ще се бие на ред.

Извадете го от стерилната гора докато е време, защото както знаем и в гората всичко е диво.

п.п. И аз се сблъсках преди време с една случка, която не искам да я разказвам тук, защото майката пише и чете постоянно.
Говорих с нея от далеч, видях, че тя не мисли като мен, за това поговорих с дъщеря си, казах и аз какво мисля по въпроса и, че е много рано за такива "игри", че тя е момиченце и че трябва да се пази самичка.

Много неща в този свят не ни харесват, но ако не се пазим сами, никой няма да ни опази.

Не мисля, че има лоши деца. Има лоши постъпки, лоши думи, но това не прави децата лоши. Лошотията се корегира като се съпоставя с добрината, а не като се изолираме от нея и се преструваме, че не съществува.

Като не искате да водите дето в паркове и не искате то да знае в какъв свят живее, тогава отидете още по-надалеч от хората. Станете отшелници и живейте сами. Възпитавайте го в каквото сте преценили за най-добро. Пък след 20тина години като порастне пишете какви са резултатите

Аз си мисля, че има лоши деца. И тема бях пускала по въпроса. Забраних на дъщеря ми да си играе с такова дете, лъжливо, завистливо и злобно, имам предвид съвсем премерена и обмислена завист, оттам и злобеенето, не детски работи. Става дума за 8 годишни, не за дребосъци.
Всъщност, аз не забраних, говорихме и обсъдихме поведението на детето, след което решихме, че не е добро приятелче за игра и така. Аз лично ненавиждам завистта и лъжата, в това възпитавам и децата си.

Ох и ние наскоро се сблъскахме точно с този проблем  На площадката зад блока има 3 такива дечица - на 2, 3 и 4 години съответно. Та те реват за всяко нещо, едва сме стъпили на площадката и идват от чантата направо да ни вземат играчките. Поне да питат дали може. Майките им си седят почти безучастно на пейката, а те какво ли не правят. Ива ги наблюдава 2 дни и на 3-тия започна и тя да дърпа играчки от чужди ръце - нещо, което никога не беше правила преди. А когато се опитаха на нея да й вземат играчка се разрева, ама яко - също не го беше правила, едва я успокоих. Не помагат и обясненията ми, не иска да ме чуе... Направо ме е страх да я водя там, като ги видя. Надявам се да е така!

Не харесвам деца, чиито майки са ги "изоставили" по площадките да се оправят сами. Да бъркат в нечии чанти, да взимат играчки без да питат и тем подобни.

Не мисля обаче, че трябва цял живот аз да стоя до нея и да я пазя от тези деца или възрастни, които в последствие ще се опитат да я надскочат в образованието, в работата и в живота.

Внимавам и седя до нея, за да не нарани по- малко дете или да вземе нещо без да пита. Все още я уча...но няма да е за дълго!
Цял живот за полата на мама, не ми се нрави като идея, въпреки, че не ми се иска никой в този свят да я нарани. За съжаление и това ще стане, ще опита от всичко.

Не отглеждайте цвете в саксия....имам си го като брат- за пример. Толкова пазен, че сега не може да се оправя сам без мама.

а моят син в момента е в такъв период да взима чужди играчки без да пита. Всъщност той не може да говори, затова и не пита. Бърка само в моята чанта. Но честно казано, никой досега не си е признал моят син да травмира неговото дете. Обикновено реве само той, понеже му се карам. Сигурно изглежда доста невъзпитан и лош за някои от вас.

Твоят е още бебе

А Самуил голям ли е? Май не е на повече от две.

Не знам на колко е, но те го пазят много и то прекалено....мое мнение разбира се!

Аз също разбрах, че го пазят много. Но точно защото и той е бебе, то и да ходи и да не ходи в парковете при другите деца, пак ще си проявява бебешките истории. Няма начин да не мине през всички периоди. Домашното възпитание, според мен, е достатъчно, онова, което е копирано, да не продължи да го прави, след като у дома не се държат така. Така че - страшно няма, ще го израсте, но не бива да го спират да общува.

Така мисля и аз ... че възпитанието , което получават децата навън се сравнява с това вкъщи и докато е малко детето трябва да се сблъсква, не нарочно, но то се случва,  с лошо поведение и родителят да му показва , че не го одобрява, да му говори много , въпреки възрастта ... децата усещат какво имат предвид големите, дори да не знаят думите.... защото идва един момент, когато авторитета вече не се намира вкъщи ...а в училище и на улицата и тогава вече е трудно да се овладява копираното лошо поведение, ако до тогава не е говорено за него

Ваче, Иса,  това което сте описали и двете го знам, в смисъл да -така е и досега си мислех, че всички родители подхождат по този начин към децата си. Очаквах нещо...революционно:-))))) Е, не знаех, че "отразявам" чувства, по-скоро се интересвам от състоянието на децата си и разговарям с тях за това. Между другото не пропускам да споделя и за това как аз /или някой друг засегнат/ се чувстваме от станалото например. Всички сме еднакво важни. Зададох въпросите си заради думите на Ваче, че някои подтискали нег. емоции на децата си и четох назад ама не намерих някоя да е описала подобно поведение, не умея да чета между редовете. Това, че конкретно тръшкането и писъците са неприятни за околните и искат те да престанат за мен не означава подтискане...по-скоро минаване на по-горно ниво. Има неща за които не мога и не искам да чакам 'да му дойде времето'. Сега се сещам...май е време да спра да отразявам чувствата на Гого, че е мъж на 18 почти а аз още действам като Мара подробната - инфаркт ще получа ако го видя ядосан например и не разбера какво става и не разнищим ситуацията докато кротне. Че като се ядоса да не си му насреща...

Едно време майка ми ми подбираше средата. Забраняваше ми да се виждам с един хулиган, ревеше, следеше доколкото можеше. Мисията беше обречена, така или иначе след 8 ми клас живеех и учех в друг град, после избягах още по-далеч заедно с хулигана, оттатък в хола е.

Вини, пусна фитила, замлъкна и събуди клюкарката в мен.

како, все пак, в случая на Людмил става дума за шушон на година и 3 месеца, който уж копирал от други шушони на подобна възраст. не се уливай!

нито можеш да ги учиш на "държание" на тази възраст, нито те копират едно от друго нещо. синът ми е на същата възраст, всеки ден общува с наборчета и виждам за какво става дума. всяко се занимава само, изобщо не се поглеждат толкова на тая възраст.

твоите реалии и постинги са за по-нататък. в случая, предположенията на Людмил са абсурдни, още повече, той смята, че синът му е изкопирал "невъзпитаното" поведение за 1-2 посещения в парка.