Първата цигара и първата чаша алкохол...

Да, бих дала, но когато е достаъчно голям.Преди това бих обяснявала колко са вредни.....може би както сега обяснявам как лютата чушка не трябва да се яде (страшно сравнение направих ).

 Може и да пропусна момента, времената са различни.Аз запалих първата цигара на 18г., едва ли и синът ми ще го направи тогава.Сега започват да водят полов живот на по 12-13г., дано нацеля момента с алкохола и цигарите.Ако не, здраве да е!Целта ми е да науча детето си да споделя с мен.Не е толкова важно дали ще пуши и пие пред мен, важното за мен е да ми го казва!

И двете ми деца "употребяват алкохол". Виж за цигарата идеята не ми допада. И няма да ги уча да пушат. За алкохола смятам, че една жена трябва да може да пие. Не да излочи един бидон и да си метне мъжа на рамо даси го отнесе. Не това. Или да се лигави цяланощ около 14 грама ликьорче. Или да стои като пукъл и да брои чашките. Просто да умее.
Децата пият шампанско на Нова година. Лили пие вино на Бъдни вечер. Това се все пак първи стъпки в алкохолизма 
Но вярвам, че за тези неща трябва да научават в къщи, а не от улицата. Или поне да сверяват наученото на улицата в къщи.

Не пуша, та нямам какво да дам.
Виж, пиене бих поделила с кеф.
Стига да не е още утре.
Днес баща му му даде да близне кафе.
Това брои ли се?

Не!

Аз сама, и той - сам!

Тези възрожденски възгледи, познати от класиците,че ако си го има вкъщи, няма да му е интересно навън, не са за мен.

Достатъчно е, че ме вижда как пуша.Ама баща му - не.Така че, изборът е негов.
Няма да опита от ръката ми.

А ако е непълнолетен и го усетя, ще му спра парите.Да пуши и пие, като се самофинансира.

Ами моите са  любопитни като маймуни - няма начин да пропусна този момент. Винаги си топкат пръстчетата в чашите ни, за да опитат. Коктейлите определено им харесват, но като им кажа, че има алкохол се дърпат като опарени /виждали са разни квартални пияндета и имат страх от това вещество/. А от цигарите /слава Богу/ са направо отвратени /заради моето пушене/ - дано да им държи и в тинейджърска възраст.

Ако е с цел да го отвратя-ще му дам да се задави с глътка 60 градусова скоросмъртница, та да не пожелае после да близне.
Обаче цигара? У дома никой не пуши, включая и котката.

Добре де. В такъв случай ще му предложиш ли да запали първата пред теб,
или ще предпочетеш варианта да се крие и да пуши тайно с приятели на вън?

Не вярвам, да има българска къща, в която децата да не са топнали пръстче в чашата на дядо.
Така че историята с алкохола е ясно от къде започва.С цигарите е друго.Те май са приоритет на уличното възпитание.Или поне желанието да видят другите колко си голям.Бих искал да имам някакъв контрол над нещата.Но...

Още не съм се замисляла над този въпрос, но може би е по-добре от мен да научат всичко.

Майка ми и баща ми не пушат.Аз не съм се научила от тях.

Предпочитам да е вкъщи. Аз близнах алкохол за първи път удома - не ми хареса и досега не опитвам друго освен вино или бира, и то по повод... Цигарите ги почнах сама, но пък няколко месеца по-късно запалих пред нашите (на 14 бях) и те реагираха спокойно. Само да отбележа, че 4 години по-късно спрях въобще да пуша. Иначе имам приятелки, които още се крият от родителите си, че пушат   Не ми се ще и моето да се крие

не. предполагам, че с мен няма да е кой знае колко забавно. аз лично не пия с родителите ми. пия с приятели.

Ако е за идеята-може би да. Не знам. Ще се опитам първо да му втълпя, че това е достатъчно вредно.

Проблемът е много сериозен. Как да предпазим децата си, от пороците? Много ще ни бъде полезно, ако се включат родители, които са имали успех в това начинание. Понякога си мисля, че е рано още да се притеснявам, но може би не е така.
Имах навремето една приятелка, която не пушеше, а родителите й пушеха като комини. Майка й ми беше разказвала, че тя й е предложила първата цигара, момичето се отвратило и така. Но само това надали е достатъчно, а и надали ще сработи при всички деца. Трябва да се говори и обяснява много, и то може би отсега. Надеждата ми е в това, че вече пушенето не е на мода, много се говори и пише за вредата от цигарите. С алкохола, не знам. Като започнат да се събират в компании и да ходят по купони, мисля, че е неизбежна употребата му. Въпросът е как всичко да остане в едни нормални граници. Най ме притеснява проблема с наркотиците, но темата не е затова.

Наркотиците наистина са много по- страшни!
Но всичко започва от някъде. Най- често това е първата цигара.
И наистина- най- важното е да ги научим да ни имат доверие
и да вярват, че безграничното говорене е,
защото им мислим единствено и само доброто...

Дъщеря ми знае, че цигарите са вредни.Каза, че се тровя като ги пуша.Но няма да се учудя, ако някой ден пропуши.

Това е на дневен ред при мен.Опитвам се по всевъзможен начин да комуникирам с дъщеря ми.Държа се с нея, все едно ми е приятелка, но в същото време й давам да разбере, че съм й и майка.

малкия , чичовците, го научиха да пие бира още на година и половина
и сега като види бира, ела виж кво става, ако не му се даде 1-2-3 глътки
твърд алохол ,поне за сега , не пие...
каката пък , да я похваля , нищо не иска - ни алкохол близва , ни цигари/ даже се кара , на татко си , защото се трови/
по темата - нищо не бих им дала , доброволно

Да де, то въпроса е, кое е по-малкото зло.


Да, точно така е. Аз много пъти като се карам или обяснявам нещо на дъщеря ми, все й казвам, че го правя единствено и само, защото много я обичам и не искам да й се случи нищо лошо. Смятам, че е много важно децата да усещат и чувстват любовта ни. Не трябва да се уморяваме да им го повтаряме. Естествено, това в никакъв случай не трябва да се бърка с разлигавянето. Едното няма нищо общо с другото. Аз съм много строг родител, но безброй пъти на ден прегръщам дъщеря си и й казвам колко я обичам. Дано сме на прав път.

Това вече е сериозна игра.
Моите свекъри са бивши хипита,
нищо не им е непознато, не мисля
обаче, че ако си оставя детето там,
ще се напушват заедно. Впрочем,
никое от децата им не употребява
леки или нелеки дроги. То е ясно, че
всеки е опитвал, на някой му харесва,
на някой не, така е и с цигарите и алкохола.

Тя едва ли ще иска да пие и пуши с мен .
Но що пък не... нека запали пред мен първата цигара, за да успея да я отвратя навреме... Както я отвратих от газираното. Сега като го види и вика: "Газирано - гадно е!" Дано имам същия успех и с цигарите и с алкохола. Но знам, че няма да седне да пали първата си цигара пред мен. Трябва да е много задръстена госпожица, за да го направи .

Ню, и мойта голямата я бях отвратила от газираното,
щото й боцкаше. В момента, в който взе да пораства и
гледаше нейните връстници как пият кока- кола и им се чудеше
в първите моменти как харесват тая боцкаща джбльоджа,
така взе да се замисля, дали пък тя не е назад с материала и пропи.
В началото се мръщеше, после взе да я пие с кеф.

Давам ти го тоя пример, защото децата много се влияят и попиват от връстниците си.
 Лошото е обаче, ако примера от приятелите започне да измества тоя, от къщи.
И даже "примера" не е най- точната дума. По- скоро "съветите" от домашните.

Точно затова проблема е много деликатен. Хващам се за газираното, но всъщност подхода важи за всички вредни неща. Според мен крайното забраняване и отричане на вредните храни, напитки, защо не цигари и алкохол, не е най-правилното решение. За цигарите и алкохола, както стана ясно вече, нямам опит. Но дъщеря ми не яде зрънчо и всичките му там производни, бомбоните, сама обяснява колко са вредни и т.н.., отнася се за много вредни неща. Но никога не съм я отвращавала от тях и не съм й ги забранявала. Когато беше съвсем малка и не разбираше, й купувах, умерено разбира се. Но когато започна вече да разбира, започнах внимателно да й обяснявам, колко са вредни, защо са вредни и прочие. Не стана от един път, отне време, но мисля, че сега наученото е трайно. Понякога ако други деца ядат, никога не изпадам в драми, позволявам й да си вземе. Смятам, че част от решението е в търпението, деликатността, уважението към детето, и да не се изпада в крайности.

Та той нашият от сега си близва бира и си взима мезе

А за цигарите кво ще кажеш?
Къде и как си представяш нървата му запалена?

А тя и мойта си близва бира, но мезето нещо не й върви.

Точно.
Винаги съм била против това.
Баща ми беше строг с мен.Не ме пускаше на бригадите и на военното(аз естествено отидох ), защото, цитирам:"Ще се научиш на любов и на цигари"
Казах му, че ако искам да се "науча" ще го направя не само там.Може и в училище да се "науча".
Е, точно защото ми се забраняваше, аз правех всичко напук.
Забранения плод е най-сладък.

Да, за съжаление децата, ако решат винаги може да се научат.
Затова предпочетох отговор с навън.

Майка ми не беше нито крайна, нито либерална, но все пак от строгите си падаше. И цигари пропуших много малка и алкохол пропих, но вкъщи не съм кусвала.

Мога само да се надявам, че децата ми сами ще стигнат до извода, че това е вредно.
Съпругът ми никога не е пушил заради спорта.

E, точно тук е проблема. За себе си отдавна съм намерила и проумяла доста истини, благодарение и на опита си и на наблюденията си, но въпреки всичко, все се съмнявам и страхувам. И аз не съм крайна, не съм и прекалено либерална, строга съм, но дали е достатъчно? Все трябва да има още нещо. Споменах споделената и показана любов, уважението към детето, търпението. Всичко това, плюс вярата в себе си, да се довериш на сърцето си, и на това, което то ти подсказва за правилно, на майчинския си инстинкт. Най-важно е да обръщаме внимание на децата си, да се поставяме на тяхно място и да сме до тях.

Мисля, че на първо място е възпитанието вкъщи,а след това приятели и училище.
Гласувах "да опитаме заедно".

По-скоро да опитаме заедно
Все си мисля, че плюс малко повече говорене и обяснения предварително могат да се спестят доста грижи в последствие.

За първото питие съм съгласна да е в къщи. Никой от родителите ми не е пълен въздържател и винаги са ми давали да опитам от всичко - бира, вино, уиски и т.н.
Що се отнася за цигарите - не са пушачи, но и не оправдавам това собственият родител да дава на детето си цигара.

Гласувах за първата опция.
 Както е казала  

И аз така казвах на майка ми, но... пропуших, макар и на 25 години.
И дълго време се криех и от нея и от баща ми, точно заради това, че години наред съм мърморела за тези цигари, пък сега и аз пафкам.

Ако ще пуши щерката - да пуши пред мен. Няма да ми е кеф, но не виждам смисъл да се крие и да го прави.
Колкото до това дали ще й дам да пробва - по скоро не.

На 25 вече си с друг акъл
Не искам щерката или сина да се крият от мен.Не виждам смисъла от това.

Вкъщи. И само истината. Така се гради доверие. С отричане и дебнене, не ми се струва добър подход.

Според мен родителят не трябва да отрича положителните страни на пушенето, пиенето  и т.н., защото вероятно има такива (колкото и малко да са). Но не трябва да пропуска и отрицателните. Родител, твърдящ, че "наркотиците са гадни" или "алкохолът е лош" ще има доверието на детето си, само до преди то ги да опита. Оттам нататък този родител е загубил. Какво ще си мисли един тинейджър, току-що вкусил водка? Според мен няма да е по-различно от "Майка ми/баща ми нищо не разбира, как може да твърди, че това е гадно....".  А истината е, че пиенето и пушенето не са гадни (даже бих казала че са приятни в краткосрочен план), гадни са последствията от тях.

Жалки са и винаги ще ми изглеждат такива родителите, които се изправят пред цялата рода или пред колегите и заявяват "аз не пуша/ не пия, и мойте деца никога не са опитвали"... а ние познаваме децата им и знаем как се крият от родителите си за по 1 фас или 1 малка водка. Такъв родител отдавна е загубил позиции пред детето си. Не искам да съм в такова положение. Кому е  нужна тази неизвестност и илюзорна сигурност? Мен по-скоро би ме вълнувало какво прави детето ми, а не хорското мнение за мен като родител.

Не пия и не пуша. В този ред на мисли - няма начин дружно с децата да се уча тепърва. Баща им засега също не пуши /отказа ги преди година, но какво ще става по-нататък не знам/, но пие. Като го познавам, едва ли ще седне на разпивка с децата. Отговорът ми е не.

Моите родители бяха заклети пушачи. И двамата се разболяха много млади и много тежко. И двамата отказаха цигарите след това. Винаги с брат ми сме знаели, че няма да им е приятно да ни видят налапали цигара. Аз така и не пропуших, брат ми - да. Докато баща ми почина брат ми не запали пред него. Не от страх, а от уважение. Просто знаеше, че на татко не му е приятно да го гледа. Естествено, родителите ни от самото начало знаеха, че той пуши. Надявам се и моите деца да изпитват същото уважение към мен и да ми спестят пафкащата гледка. Войни с тях по този повод не смятам да водя. Просто ми се иска да знам, ако го правят. За ползите и вредите да се надявам, че ще са наясно. За алкохола нямам против, стига да не изпадат в крайности.

Сърце няма да ми даде да й предложа цигара и алкохол съзнателно. Впрочем, тя май бира и сама е надигала, май и ракия.

Аха, аз също. Без котката.

Нито пък аз.

Все още се крия от майка ми...

предпочитам да е в къщи,..... с мярка всичко може според мен, но с мярка, прекалява ли се всички знаем последствията...

Руске, не намерих своя отговор.

А той е:

Не знам, като му дойде времето ще го мисля.

 

 

Чашка - ДА

Цигара - НЕ, в никакъв случай.

Представи си, че е дошло! 
Е?

Oх, пуша от 16 годишна и не се гордея с това ама никак.Син4ето много се дразни като ме види с цигара,но съм дале4 от мисълта 4е цял живот ще е на това мнение.За пиенето и с него не се гордея ,но си пийвам в компания.Не ме питайте колко 4есто се събираме. Така 4е не виждам смисъл да забранявам нещо което и аз самата правя.

Ох....абе, незнам бе. Ако кажа "да" - нож с две остриета е...
Ако кажа "не" - пак...

Та, за да има баланс - ще пийне у нас, цигарите да ги учи навън!

За чашката- ще му предложа вкъщи.За цигарите-не съм сигурна, но по-скоро не.Аз пропуших много рано, и въпреки това мина доста време, преди да запаля цигара пред майка ми и баща ми(и двамата са върли пушачи)Не знам, на този етап това си мисля, но май ще се решава според както дойде.

Ако родителите пушат и пият, не върви да забраняват на децата си, намирисва на безсилие. Особено пък за цигарите - "Много е лошо, гледай ме мене - искам да ги спра, но не мога". Това внушава единствено, че родителят е слаб. Не можем да очакваме детето да разбере неговата гледна точка. От друга страна пък сам да набуташ цигара в ръцете на детето си също ми се струва неестествено.
С алкохола нещата са малко по-различни - от гледна точка на това, че е част от някаква празнична семейна традиция, дава усещане за  приобщаване, да речем.  
С две думи - вероятно бих му сипала 2 пръста вино за някоя Коледа, но цигара не бих му дала.

За цигарите - бих предпочела да се крие и аз да се правя, че не знам. Ще пуши значително по-малко, ако не може да пуши в училище, по заведенията/дотогава сигурно ще забранят/ и вкъщи.
За алкохола - да, бих дала да пробва, но съм убедена, че това няма значение. Така или иначе все някога ще се напие и то не пред мен.

Помня, че като пубер много исках да се напия, но така и не посмях. После се понаучих, но и до днес рядко ми доставя кой знае какво удоволствие.
За дъщеря ми  (14 год.)- демонстрира интерес по темата, но само за да подражава на изявени съученици(-чки). Не очаквам да е въздържател, но да се научи да се контролира. Изпаднах в потрес на концертите на Сити - изнасяха на ръце безпаметно пияни тийнейджъри. От такива състояния бих  .
За алкохола -  разрешавам малко вино или бира на празници
За цигарите - абсолютно не.
А какво  правят навън...........дано да научаваме първи.

Сега се сещам как запалвах първите си цигари-
на вън, естествено...Хващах цигарата с клечки,
че да не ми се умрисват пръстите...
...после, за всечи случай размазвах розова пъпка между тях...
...или борови връхчета- всичко се отмирисваше 

Не искам и моите деца да се крият от мен...
От друга страна, пък съм против изобщо да пушат...

Откъде я изровихте тая тема?

И аз това се чудя, но пък  е все още актуална...

Докато темата е отлежавала, щерката порасна.
Направила е първото смукване от цигарка с приятели.
Твърди, че само пробвали. Ще ми се да вярвам.
Не го приех тежко, въпреки че бях уверена, че ще я размажа.
Не я размазах. Поговорихме.
Но малката задължително ще отнесе боя  

Моята се изпусна, че в междучасията е при пушачките (казала ми е кои са). На въпроса ми "Защо???" отговори : Какво да правя като с тях ми е по-интересно. А иначе не пуши (твърди тя и аз все още й вярвам) .
Занток, мен повече ме е страх от попийването, че нали знаеш какво се случва с девойките на чашка по купони и дискотеки. Все още дишам - не ходим по такива места.

Друг път ще ви разкажа моята историйка с пропушването.

Темичката си е чудна, що?????

И моето синче ми разказва как пушачите от класа с нетърпение чакат звънецът да ги предупреди за следващата цигара. Той също бил опитвал, но не му харесало. И ние поговорихме много по-спокойно отколкото съм предполагала, че би могъл да бъде един подобен разговор. Може би защото баща му е страстен пушач, който ту ги спира, ту ги започва отново и синът ми не гледа с добро око на това. Аз също му вярвам, че не пуши, но си имам едно наум.
По повод алкохола - на семейни празници и на празници изобщо му позволяваме да опита. И не виждам нищо ненормално в това.

Отказаха ме рано-рано от цигарите,като ми казаха колко струва една кутия и как те пари за цигари няма да ми дават.После се вманиачих по белите зъби,и това използваха.
За пиене желание нямам,пробвала съм глътка бира и червено вино,не са ми вкусни.

Компанията влияе лошо,хора.

У дома винаги са ми показвали как се пие - с мярка и качетсвен алкохол. И сега, вече предпочитам да пия само минерална вода, наместо евтина водка (да речем). Тоест, не може да предпазите децата от пороците, освен ако не ги затворите в някакъв ултра изолиран и стерилен свят. Трябва да се знаят границите.
За цигарите пък -тати пушеше много силни цигари до преди 8 години. Когато аз бях на 4-5, той ми даде да си дръпна, след което 5 минути седя до мен, докато кашлях, сякаш самите си дробове ще изкашлям. От тогава дори и да ми предлагат, ръгали са ми в устата цигари, не паля. Който ще - да се трови, мойте зъби са си достатъчно зле...

Бобс,  преди години баща ми ме  обучаваше като вашите на пиене. Няма лошо, в умерени количества даже е съдоразширяващо и полезно. Аз също учих детето си, сега съм спокойна - знае да пийне умерено, за удоволствие. За цигарите - бях против, роди се недоносена, неразвити дробове. Но баба и почти насила я научи. Оплаквала съм се доста за това.
Но за алкохола - трябва ние възрастните да ги научим как, кога и по колко да си пийват, да си знаят мярката.

ох и мен ме чака този момент
за цигари засега не се притеснявам, ама за алкохола....
в къщи пие по чаша вино /малка де/ на празници и мноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооого рядко по няколко глътки бира
и то бирата като ме няма мен му я дава дядо му, защото съм казала, че с мен на маса ще пие алкохол чак като стане на 16 год
за сверка, сега е на 14 години младежа
ходи на купони, където се пие, но определено засега се въздържа и сам
ще видим докога

а цигари каза, че е опитал, но не му харесало
а дано да продължи да не му харесва

Все още си мисля,че ми е рано да мисля по този въпрос......но децата сега изпреварват времето.
Не пуша от 4г., но още има моменти в които като усетя цигарен дим ми харесва - как да кажа на детето ,че цигарите не са хубави.Пия умерено,колкото да правя компания за аперитив.Мъжа ми пуши и пие - умерено.
Когато дойде време искам да знам.Не знам дали ще искам да ги виждам с цигари,но искам да знам,че пушат.За алкохола предпочитам да пият в къщи, че поне ще съм сигурна какво пият, да не купуват някои "дървета" от магазинчето без лиценз за алкохол, че е по - евтино.

Аз пропуших на 18 години. И ден не съм се крила - работех и сама с мои пари си купувах цигарите. Още при първата кутия казах на нашите.
После ме беше срам да пуша пред тях и окъдявах моята стая. Една вечер майка ми дойде и ми каза, че е по-добре да пуша в кухнята, отколкото там където спя.
Бира пред тях пропих още в 9-ти клас, баща ми ми наля на една вечеря.
Мисля да съм като моите родители - ще обяснявам колко е вредно, но няма да забранявам. Забраненото е по-сладко!
Най-много ме е страх от наркотиците, дано никога не влязат в живота на децата ми!

В училището на сина ми, деца отиват пушейки на у-ще, поздравяват учителите и излизат да запалят до двора, а в магазинчето отсреща се продава алкохол, цигари, кафе. Училището е Основно!
колко ли от родителите си затварят очите, че тяхното дете не е едно от тези?

Цигарата у дома няма шанс, ама никакъв 
Таткото ни е пред изхвърляне по този повод 
Винце и биричка на дъното на огрооомна чаша, празничен повод и родителско присъствие може   

Е, добре, откъде да знам, че му е дошло времето и да му предложа? Винаги ще си задавам въпроса дали пък не съм подранила? Коя е подходящата възраст за първа среща с пороците - 12, 15, 17 год.?
Вероятно ще изпусна момента и той вече ще е пробвал навън.  не бих предложила вкъщи. То ние и не пушим, де, но за алкохола все ще си мисля, че му е рано.
У нас не съществува т. нар. "пръстче"-традиция.

Аз пуша,дъщеря ми не пуши.На Нова година тя пие чаша шампанско.На събирания не пие алкохол,не защото аз й казвам:заклеват те,не пий!А защото има достатъчно здрав разум.Аз лично се осланям точно на този здрав разум,а също така на самочувствието,което има.А това самочувствие и увереност й помагат,да не се страхува да бъде различна  и да не посегне към водката,само защото повечето деца го правят.Има приятели,които пушат.И същите тези деца казват:не ти трябва,не е хубаво.Парадокс.Толкова малки,не им харесва,а го правят.Обаче има вече и отказали цигарите. Няма формула в тази ситуация.Нашите деца са различни,с различни семейства.Но голяма глупост е това,че майката и бащата като пушат,то и децата автоматично започват.Понякога й казвам:хайде ела с мен на терасата да изпуша една цигара.Искаш ли и ти?А тя:направо ти се чудя как ги пушиш.Аз:ти себе си контролирай,не мен.

 
 Това  не го разбирам...
Предвид всичко казано преди това от теб, подстрекател ли се явяваш?
Приятелите и са против, а ти 

Ти луда ли си?

Колко добре си личат бебешките мами 
Или още нестаналите мами.

Сега ти обърнах малко повече внимание.Цигарата у вас има шанс,уважаема госпожо.Дори цигара след секс в леглото има шанс след време.Не защото звездите ми говорят,а защото с този кашкавален пистолет и тази категоричност,освен да предизвикаш прилив на противопоставяне в самото дете,друго няма да постигнеш.А що се отнася до татко ви-помисли за минута,кой постъпва по-умно:този,който реве-ще те изхвърля,ако те хвана с цигара.Или този,който уж между другото пита детето си:пушиш ли?искаш ли да те почерпя?Манипулация,уважаема,лека,хитра манипулация.Знаеш ли колко пъти,посредством тази манипулация,съм постигала своето,относно детето си?И след време си говорим и аз,разбира се,честна до мозъка на костите си,й казвам:аз направих това и това,за да направиш ти това,което искам.Учи се,след време ти да постъпваш така с твоите деца.Обзалагам се,че не ме разбра.

Шанел, смешна си с тези клишета за тарикатско възпитание 
Някои деца се нуждаят от честност, други от манипулации...
Хора разни, семейства също, както казваш

О,посмей се,защото вчера аз също се посмях на възрожденските похвати,които използвате у вас.Манипулация никак не е мръсна дума.Манипулацията е едно насочване на детето,без да си го стиснал за врата.Манипулацията също така не изключва честността.Но и двете стигнахме до заключението,че нашите семейства са от различни планети.

И давайки му възможност да излезе с достойнство от ситуация, в която очевидно е губещата страна. Ако се манипулира правилно, де. 

Ти си много умна жена.Имам предвид Кака Сийка,някой да не си помисли,че говоря за другата госпожа.

Ние у дома наистина сме трезвеници и даже непушачи. Много ще ми е трудно да го видя ,но предпочитам да го направи първо у дома.Въпреки ,че такъв случай маи не знам.Всички опитват първо с компания, с приятели.
В една определена възраст ,според мен около 15-16 години всички искат да опитат.Надявам се да съумея до тогава да го подготвя.

Не бих дала на дъщеря си  алкохол или цигари у дома, но и тя не би ги взела и на вън. Много пъти сме говорили за вредните навици, за последиците...
Забелязала съм, че съучениците й смятат за голямо геройство пиенето тайно от родителите, но все пак пред други, за да се покажат колко са "пораснали" и правят всичко каквото пожелаят...
Страшно е!

а то понеже евентуалните лоши последици са спирали нас едно време от какви ли не постъпки

Зависи от много неща какво ще стане детето ти...
Все пак всеки си има право на избор, аз съм имала възможност да пуша и да пия без да съм спирана от родителите си. На моята дъщеря също не й е забранено, но не съм аз тази която ще я накарам да запали цигара. И тя няма да го направи, не само заради последиците, то си е до възпитание и до мислене 

Ето това ме плаши много и мен!
По темата - вкъщи пием само по поводи и й давам да опитва.
Всички сме непушачи - аз, съпругът ми, свекър, свекърва, сестрата на мъжа ми (живеем всички в една къща на различни етажи), сестра ми, мъжът й, неговите родители...
Ние сме 4 деца от родители страстни пушачи и само аз никога не пропуших. Сестра ми пушеше 10години, но малко преди да забременее ги отказа и вече повече от 4години не е палила.
Тук цигарите са скъпи, няма шанс да пуши 

не пушим и никога не сме го правили. някакси не мога да приема идеята децата ми да пушат в моя и на мъжа ми дом. когато си имат техен да си правят каквото искат там. за пиенето пак не пием. в къщи алкохол няма. е аз мога да изпия 1 бутилка Бейлиз на веднъж в годината , но е това + 2-3 чаши вино за период от 1 година в някой ресторант. та вино може да пийнем в къщи , поскоро да се чукнем по някакъв повод, по една чашка. т.е. алкохол бих дала аз, но цигари не. както казаха преди мен ако разбера че пушат остават без пари и това е. аз всъщност недоумявам как хората пропушват. питала съм защо го правят и казват от скука. е на 13-20 години каква скука  аз лично се прибирах пребита от умора и заспивах.

Моите родители никога не са пушили.Аз бях общо-взето послушно дете,но пропуших още в осми клас(е,сега го правят мнооого по-рано).Каквото и да са ми казвали,не спирах.Чак,когато забременях,ми дойде на ума,че и аз така ще изливам пред детето си от пусто в празно и полза няма да има.Спрях ги и тръпна-дано дъщеря ми не пропуши.
Но пък с чаша вино поне да не се чукне в компания-това вече е прекалено.

Нямала съм за пример родители - пушачи и съответно не пуша.
Мисля, че това може да е достатъчно мотивиращо за децата ми. Върл противник съм на това злодеяние. 
Колкото до пиенето - мен почти не могат да ме видят с чашка... Та и тук добре се представям 
Иска ми се да вярвам, че сами ще достигнат до правилното за тях решение, по отношението на тези и на всички останали пороци.

Ние със съпруга ми сме пушачи, а децата ни мразят цигарите.
Историята е следната: На 4 години дъщеря ми каза "Аз като порасна ще пуша като мама!". Аз казах "Защо като пораснеш? Я опитай сега!" и й дадох да си дръпне от моята цигара. То беше едно кашляне и плюене ... Вече е на 19 години - не пуши и никога не е искала. Казва, че още помни онова велико кашляне. Синът ми повтори репликите на сестра си като беше на 5 години - и той щял да пуши като порасне! И аз (вече мама с опит  ) дадох и на него да си дръпне от моята цигара. Да, ама на него му хареса, нямаше кашляне и плюене ...  Чак се притесних, че съм сбъркала. Слава богу за сега не проявява мераци да пуши (на 14 години е вече).
Историята обаче има продължение с неочакван край!  Ние със съпруга ми имахме навика вечер като седнем да гледаме телевизия в хола всеки да си вземе по един пепелник ... и димна завеса!  Децата мрънкаха, мрънкаха - не се дишало, много миришело и т.н. И преди 2 години ние решихме - никакво пушене в хола - ще пушим само в кухнята! Така е и до ден днешен. В началото търчахме на всяка реклама до кухнята за по една бърза цигара, после почна да ни помързява да ставаме от диванчето ... и сега се оказва, че вечер почти не пушим в къщи! 

Изводът: И децата могат да ни научат на нещо полезно!     Ние поне намалихме количеството изпушени цигари!
Благодаря дечица!     

Първа цигара зорлем няма да набутам в устата на дъщеря ми, но ако разбера, че пуши ще й разреша да го прави пред мен. Майка ми постъпи така с мен и май тогава най-силно се сближихме в смисъл, че на кафе с цигара с майка ми се отпусках да й споделям много повече, отколкото преди това. Аз нямаше нужда да се крия и респективно да бягам от къщи, за да го правя.
А за алкохола - бих й предложила да пробва различни видове алкохол когато преценя, че е достатъчно голяма. Засега не е.
Нравоучения от сорта колко са вредни и двата порока не пропускам, но самата аз/ние не съм/сме светци...
Освен това смятам, че за да можеш да забраняваш, трябва да си отсял и какво да разрешаваш. В моята ценностна система наркотиците са табу и затова към алкохол и цигари бих била по-толератна.