Проблемът беше, че този месец той ми даде по- малко пари от предния, тъй като излезе непредвиден разход, за който ми сподели или по точно съобщи, когато ми даде парите. Аз съм в майчинство и изцяло завися от него.
Всички знаем, че цените скочиха доста, а тези пари, които ми даде са главно за храна. И определено няма да ми стигнат. Предложих му да си ги вземе обратно и да пазари той, ама не ще.
Всъщност, когато се роди бебето, моите и неговите родители сами предложиха да ни помагат с някои сметки, докато аз започна работа. И скарването стига да там, моите колко са дали, твоите колко са дали и стана дори малко грозно.
Моето мнение е /и му го казах/, че когато имаме непредвидени разходи би следвало да поговорим, кое, как, защо и въобще как ще се справим като семейство с проблема, като тези неща се правят предварително, а не "ето ти ... лв, защото трябва да платя ..., оправяй се."
Друго, което му казах е, че помоща която идва от отвън /т.е от неговите и моите родители/ не е задължителна от тяхна гледна точка и се прави, защото хората имат желание, не защото са длъжни. Така че нямаме право да съдим и да надничаме в техния семеен бюждет.
Да, обаче той започна "твоите това, моите онова" и аз не останах по- назад и въобще скарахме се много гадно.
И сега се чудя да му звънна ли и въобще какво да му кажа, а ако му се обадя, ще си помисли, че се чувствам виновна и т.н, а аз всъщност мразя да сме скарани.
Това е в общи линии.