Не питай старило,питай патило!

Здравейте.Аз също си гледам близнаците сама.Напълно съм съгласна с думите на Милка,всичко това се отнася и за мен с изключение че нямаме батко в къщи.При мен с количката беше друго-значи аз първо си я свалях и след това взимах децата но заедно,защото ме беше страх да ги оставям самички. Вече са на 3 годинки и са доста самостоятелни,само заради това че нямах около мен дразнители и така е доста по добре защото ми отпаднаха доста неща като това да ги храня,обличам,обувам и събувам.Така че Гоца смело на пред и споко човече.

  За разходката, аз държах количката в багажника на колата пред входа и по този начин не ми се налагаше първо нея да свалям. Докато бяха съвсем малки ги свалях двете заедно в порт-бебетата. По-късно едното в слинга, а другото в ръка, сега вече сами си ходят и ги държа за ръчичка.
   milka ти си моя идол. Как успяваш да се справиш с всичко? Ние сме сами с таткото и едва ми остава време от малките да сготвя по нещо и леко да изчистя докато спят. Но да си призная че по принцип не съм от най-добрите домакини, а пък и този форум е като краста 

Да споделя и аз . От 42-рия ден съм си съвсем самичка. Но, за да се подготвя, няколко дни, преди да остана сама, започнах да си ги храня един след друг. Измислих нещо много удобно - подпирах шишетата до главичките им с едни възглавници и така ги храних едновриминно, докато не започнахме с пюретата. Много хора си мислиха, че като започнат да се въртят, ще избутват шишетата, но... кой бяга от хубавото .
С чистенето нямах трудности, защото до 4-тия месец са спали през цялото време -даже ги събуждах, за да ги храня.
С излизането ми беше малко по-трудно: свалям първо количката, приготвям я долу, след това се качвом, взимам ги и двамата (поставянето е малко трудно в началото, но се свиква) и долу си ги слагам. С прибирането ми леше къде-къде по-лесно, защото от входа всички са много добри и ми помагаха, а и почти не съм се прибирала без някоя приятелка. Помощ все се е намирала.
Когато започнат за си държат главите здраво изправени е голямо улеснение .
Сега вече са на 1г и 6мес, много ми е лесно вкъщи - имат си стая, сами си стоят почти през целия ден (освен, ако сме навън или им е скучно сами), играят си, а аз мога спокойно да си изчистя, да си сготвя и дори да уча (че ми предстои държавен изпит ).
Ще се справиш, Гоца, не се притеснявай!!!

Записвам се и аз да следя темичката.От ден на ден се убеждавам,че е по-добре човек сам да си ги гледа.На мен ми помага свекърва ми,не се оплаквам от нея,жената е страхотна,но те станаха доста разглезени-свикнаха непрекъснато да има човек при тях,като останат сами започват да плачат, трудно се заиграват,все протягат ръчички да ги взимаме,особено като видят бабите си и това вече започна доста да ме изнервя и притеснява Научихме ги да се хранят едновременно,аз единия,свекърва ми другия,чудя се ако се наложи да остана сама как ще се справя .Като бяха само на АМ беше наистина по-лесно,никога не се събуждаха едновременно.
Не искам никой да плаша,но ти си е самата  истина,че колкото повече порасват гледането им става още по-трудно.
Да са ни живи и здрави,прекрасно е,че ги имаме!
Поздрави на всички настоящи и бъдещи мами на близнаци,прегръщам ви!

И аз да се включа,като минала вече по този път малко по-отдавна.
Децата си гледам сама.Майка ми дойде първото лято и следващото като проходиха за 3м. и това беше.После мъжът ми поемаше щафетата като се върнеше от рейс.
И така:
Купих си бебефон.
Кърмех на две възглавници двете бебета едновременно,седнала по турски на леглото.
Спяха до 6-я м. в 1 кошара, като ревнат посреднощ да ги обслужвам по лесно.
Хранех от 1 купичка с 1 лъжичка на 2 шезлонга върху леглото.
Пеех песнички за да баламосвам.
Къпех след храна в една вода и двамата.В банята в легена.Нямаше кой да ми мъкне корито в спалнята.
Светвах лампи с чело и отварях врати с крак,ако са ми заети ръцете.
Сменях памперси на масата в/у одеалце и чаршаф и всички мазила/за да не остана без кръст/,като на конвейер.
Купих си 2 колички тип чадър /след 6-м./и ми дадоха приспособление за събиране на количките  от други близнаци.Свалях количките /разделени/ с децата вътре, съединявах ги пред входа и на разходка.Прибирах се в обратния ред.На отиване с боклука, на връщане с пазарските чанти.
Къпех се на отворена врата и те пред вратата да ме виждат/ако не спят/
Готвех по две тенджерки със зеленчуци,на едната добавях яйце , на другата месо, разсипвах в кутийки и във фризера. Записах ги на кухня на 1 г. Каката като свърши градината/за 1 кл/тя ходеше за храната.
След годинката спрях да гладя.
Простирах като спяха.
Връзвах /изпразвах/всички чекмеджета и шкафове/и фурната дори/.
Разчистих всички секции от падащи предмети на 1м 20 от земята.
Сложих райбери на тоалетна,баня и килер и ключове по стаите със забрана.За тези места мога да разкажа какво се е случвало.
Капачки на контактите!Много важно!
Вдигнах коша за боклук на високо.И от там са яли!
За разходка първо обличах себе си после децата, за да изляза по най-бързия начин.
На вън носех термос с топла вода и сипано АМ в шишетата,готово за разреждане.
Може и да има още неща ,но за това се сетих.Гледах да си улесня живота,че всичко мен чакаше.
Дано съм била полезна и да не съм Ви отегчила.
Няма страшно,ще се справите.
Има нещо,което е проверено,на силните Господ и праща близнаци, за да види колко ще издържим.
И ще издържим!

И аз да кажа. Гледам си ги сама от първият ден. Не обичам да ми се пречат из краката. Храним се едновременно. Слагам ги в кошничките за кола и им тикам бибите в устите.Като сме на разходка по същият начин в количката но им подпирам главичките за да са по- в анфас че иначе не ми е удобно. Те вече почти не спат през деня (аз за това и не съм влизала тук отдавна) и все се кокорят и искат внимание. Обличам ги за разходка преди да ги нахраня. Приготвямм багажа-гореща вода, студена вода, храна, памперси и т.н. , гримирам се , храня ги, оригвам и се обличам. След това свалям превозното средство качвам се и вземам тях и чантите и вече вир вода потегляме.След работа нашия татко ни прибира от някъде . Аз мисля че всичко е въпрос на организация. Както е писала и Aila и аз не съм супер домакиня, ама у нас е чистичко и подредено.Не готвя всеки ден ама аз и преди не готвех постоянно.Ако не съм изгладила дрехите а ми трябва нещо го гладя на момента.А за прането? Просто натискам копчето
Успех и да не ти пука

Момичета благодаря ви за съветите и най важното вдъхвате ми кураж.
ponpon ние с вас ме на една възраст,аз още не съм опитвала на вън едновременно да ги храня ама и това ще стане,ще ги подпирам.Направими впечатление ча даже и се гримираш за което те поздравявам.
отивам да пусна прахосмукачката докато спят,а после ако ми оставят време ще прегледам форума,само той ми е развлечението

  Аз пък както споделих форума е една от причините да не ми стига времето, не бебетата 
  Опитайте се да накарата татковците да помагат повече. Това което ми направи впечатление е че при нас явно той доста помага.
  Първо къпала съм ги един или два пъти. Това си е негово задължение и се случва да ги къпя само ако е в командировка, тогава също и аз не пълня ваничката защото после не мога да я изпразня.
  Първите месеци му се налагаше не само да ги къпе, но и да готви и подрежда след работа, сега вече няма нужда.
  Кърмя ги едновременно. Вариант на хранене заедно с шише, но няма ли нещо че не трябва да се оставят самички толкова малки бебчета с шишета, питам не съм запозната.
   Тук също има една мама която използваше две единични колички свързани, но става за по-големи бебета, от тези тип чадър.
   Също ги храня с една лъжичка от една купичка. Захранваме се педагогически, тоест хапват от нашите манджи. Просто се старая почти да не слагам подправки. Реално пилешка супа за нас и за тях няма разлика. Добавяме си каквото ни трябва после с таткото. Така не се налага да се мъча да готвя нещо отделно за тях. Сядаме да ядем заедно.
    Винаги почти си имам за компания някоя мама с мен навън с едно бебе. Така ако нещо се наложи винаги има възможност да гледа едната мадама за пет минутки.
    Браво за гримирането и от мен    Аз по принцип не се гримирах и преди не че нямам време. Та както казах вместо да пиша можеше да пооправя. Ставам 

Aila ами аз немога да ги оставя със шишета сами,по скоро ме притеснява това че единия яде по бързо и трябва да го оригвам,можеби за минутка подпряно шишето на другия и под погледа ми няма да има проблем.Нашия татко помага колкото може,редуваме се за спането при тях чисти простира пазарува,разхожда кучето,храним ги заедно разхожда ги сам когато трябва да поспя,къпе момчетата а аз им правя масажа.Има доста майчета около нас,но за трети път се опитвам да направя контакт с тях а те почват да ми дават съвети как да му стисна устата за да лапне биберона как да си приготвя храна за бебетата без да ги питам,можеби все на всезнайки попадам.
Кажи за педагогическото захранване?

   Имате време до захранването  Ще споделя, но при мен е нещо средно между стандартното и ПЗ. Опитай да откриеш някоя мама от форума която живее наблизо или от отчетните. Ние сме си така три мами дружки с бебета на една възраст и ни е доста приятно. А за съвети винаги и навсякъде ще се намери някой да ти дава съвети, особено ще се отнася до гледането на близнаци 

 

да цитирам драгата съфорумка azaf, излиза, че близнаци се гледат по-лесно от едно дете
Оставяла съм си дацата винаги да се развиват самостоятелно- след съответно обезопасяване и винаги нащрек, и сега могат да се пазят и да са физически значително по-активни от наборчетата за ужас на бабите по площадките

А вие пък как се справяте И с кучето  Няма ли много косми от него, как почистваш??

Ние имаме хъски и с космите е някакъв ад в момента... Аз вече не излизам на разходка с него, макар, че ми е много приятно да го разхождам - някакси се сливаш с природата и се оттърваш от ежедневните проблеми за малко... Надявам се след раждането пак да ми е толкова приятно да излизам с кучо 

Между другото, разгледах сайтчето на Марк-Антоний... голям сладур е 

Alia, завиждам ви за таткото. Нашият е толкова нервен и несмаслен  До ден днешен не се е научил да държи дете - носи ги като котета - метва ги на гърба си и айде. Взема ги и ги слага в леглото така грубо, че чак мен ме заболява глава от разтрисането. Не само че не искам да ми помага ами и трябва едва ли не да пазя децата от него.
И какви са тия деца дето спят нон стоп до 4я месец  . Убеждавам се, че както не може да се сравнява гледането на едно дете, така е и неудачно да се сравняват близнаци. Моите нищо че се родиха недоносени, от първия ден си се цъклеха и реват нон стоп - все нещо им е несгодно. През деня не спят повече от 15 мин, а ако са будни си реват за носене. С майка ми по цял ден го влачим. За къщна работа време не остава, нито да обърна капка внимание на баткото. На разходка като излезем винаги носим минимум едното, а често и двете. Не спят изобщо в количката. Всяко излизане е кошмарно, надуят ни главите и ни откачат ръцете.  А кето ги нося и кърмя едновремеено как си ходя по улиците - неволята ме научи, щото само това им затваря устата. Слагам в слинг или кенгуро да позакрия и продължавам да си вървя правейики се на приятно разсеяна.
Абе... изобщо това, което го пишат някои хора ми изглежда невероятно. Кви са тези деца бре, на вас с близнаци ви е по-лесно дори отколкото на мен ми беше с 1 дете. Направо ви  завиждам

  НикиФин и моите бяха така в началото, не че все още не се носим понякога, но все пак вече и ходят и е по-лесно. И на мен ми се е случвало да кърмя носейки едното в слинга а другото в другата ръка. Често се случва и да нося двете и тикам количката, няма да ти обяснявам как ме гледат хората. А пък за кърменето навън вече толко отдавна не ми пука, но какво да правя като това е най-бързия и лесен вариант да успокоя едната преди другата да е ревнала. От към 3-тия месец почнаха да ми спят навън, но в момента в който се събудеха се прибирахме че трябваше веднага да ги сложа да сучат иначе опищяваха света. Чак от деветия месец някъде може да сме навън докато са будни защото се заглеждат.
  Аз също винаги съм завиждала на спокойни бебета, а моите дори и залъгалка не пожелаха.

Nikifin,ама твоите сладури ще те побъркат.Моите като бяха толкова малки никога не съм ги вадела от количката,нахранвам ги в къщи,излизаме и вън спят по 3-4 часа.Случвало се е да ги прибера,че е време за хранене,а те продължават да спят по още един час в коридора в количката.
Дано да се успокоят малко,да не ги  мъчат колики?

Незвам на мойте какво им става но не спират да реват на ръце се успоят и пак почват,до кога ще е така?Биберони не помагат плюят ги и реват после за тях,заглеждат се по играчка ама за кратко после пак рев,пея подскачам нищо не помага.

Aila слинга от къде го взе и дали ще стане с него да ги свалям едновременно че с кенгурото нестава като се наведа да оставя едното в количкато това дето е в кенгурото се изисипва,вчера това тренирахме с таткото?
meglenita ами чисти таткото всеки ден и реши кучето пак всеки ден имаме специален гребен за триминг,вадещ подкосмието.

  Еми има едно място откъдето може да си го поръчаш, но излиза скъпичко. Аз просто дадох да ми го ушият.
  Ето това е сайта за поръчка - http://www.babysling-lana.hit.bg/4medic.html
  Предимстовото на слинга пред кенгурито е, че става и за съвсем малки бебчета в напълно легнало положение. Трябава обаче малко практика за да свикнеш да го ползваш.
  Моят е от типа с халки има и тип шал, при които е малко по-сложно поне така ми се струваше начина на носене.
  За двете така и не мисля че е удобно едновременно носене, въпреки че съм опитвала.
  http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=2076181
  Нещо не ми се отваря сайта с интрукциите - ето един друг сайт - http://slingokonsultant.ru/descriptions/ring-sling.php
  http://slingokonsultant.ru/makesling/ring-sling-1hour.php
  Купува се само плат и халки и даваш някъде да ти го ушият. Това е.
 

Предполагам че си правиш шегички с мен. Въпреки че допускам и да е вярно, като гледам майки с колички и спящи бебета вътре. Даже всички са така покрай мен. Аз имам 3 деца и ни едно от тях не обича количката.  Къде бъркам не разбирам. Но едва ли са колики, защото са си така нон стоп

Е как ще се шегувам,съвсем сериозно,но беше зима,хладничко,предполагам,че на твоите им е топло и затова така плачат.А сега и моите вече трудно ги задържам в количката,но са почти на година,до преди десетина дни си ги разхождах всеки ден сама,съвсем спокойно.
Поздрави!

           Не мисля че бъркаш, просто всички деца са си индивидуални и някои са по-кротки, а други имат нужда постоянно да усещат близостта на майката. Мисля че ние бяхме почти като вас поне в началото. Във връзка с това именно днес се сетих за теб, когато забелязах че мадамите се заиграват, смеят една на друга и реално изобщо не се интересуваха дали съм в стаята и къде съм. Спомних си първите месеци когато не можех до тоалетната да отида или някой ме викаше посредата на къпането ми, защото и двете ревят и освен на гърда няма как да се успокоят. Така че има светлина в тунела. Е вярно след една година при мен, но важното е че доживях и този момент.
           Аз например да поваля младежите на НадяЕвро че бяха точно от този тип кротки бебета. Познавам ги от третия им месец и никога не ги бях чувала да ревят, стояха си кротко в количката и спяха или гледаха. Виж сега вече са опасни