Как въздейства Yu-Gi-Oh?

не съм психолог
филмчето не ми харесва, общо взето съвременната анимация не ми харесва
ама как така пускат такива филмчета в детската градина?
Дияна е в 1ва група, гледат филмчета на Дисни и т.н. Даже и по-големи да са ... не мисля, че точно това филмче е възпитателно. Убиване на времето, хубаво, но може и с други неща да се направи
Моята също от време на време казва "ю ги йо", но заради картите, които са напускали по кроасани и чипсове

Какъв е този случай в Минесота?Би ли написала повече.
Аз съм се видяла вече в чудо с това филмче.Батковците-на 14г и на 10г са полудели по него,както и всичките им приятели.Само за картите мислят,за филмчето,правят си медальоните,щита...направо се изприщвам от този  Yu-Gi-Oh
Говорим,обяснявам,че това е една измислица и няма нищо общо с реалността,но това си е направо масова психоза сред децата...и въпреки това се опитвам максимално да ограничавам,защото иначе се превръща в мания...големия ми син беше започнал да си навива часовника за 6 00 ч. сутринта,за да стане да гледа филма ...бре,чак пък толкова...сега вече не го прави,защото доста поговорихме...опитах се да крия и картите,защото те започнаха само за това да мислят и училището остана на заден план...известно време потърпяха,но ги усетих,че тайно пак си взимаха картите,пък и  хич не ми се иска да ги ограничавам от позицията на по-силния и се опитвам да убеждавам...в повечето случаи успявам,но сега е трудно...наистина си е масова психоза и зомбиране  

И моя е много запален - чак се не трае. Но съм забелязала, че е от нещата "всяко чудо за три дни". Преди това бяха пумпалите, преди това - вече не помня какво...
Ами не мисля, че има опасност за психиката им. Като беше малък Иво, много се шашках, че детските приказки имат много насилие в тях - то една няма, без кръв или смърт, в краен случай тежска телесна повреда. Даже като му ги разказвах, ги редактирах (малко като оная кукувица снощи от "Отчаяни съпруги"). После имах възможност да поговоря с детски психолог точно затова и тя ми каза да спра. Децата не възприемат насилието в приказките или във филмите като нас. Освен това било един вид подготовка... Жената ми обяснява надълго и нашироко - каза, че е по-лошо, ако го предпазвам от тези сцени.
Пъккато гледам, не е станал агресивен, нищо че и той ставаше сутрин рано да гледа ЮГиО - докато не го изловихме

Ами то всъщност в Yu-Gi-Oh, няма толкова много насилие,има добри и лоши, има хора които надценявта възможностите си, има фукльовци, които си патят и всичко друго от старите книжки, но поднесено в малко нестандартна за нас форма.
  Мен лично ми допада и още повече, че е поднесено в достъпно и увличаща децата форма.
  Доста серии съм изгледала и аз самата

аз лично гледам филмчето
сина ми не го гледа  
но на мен ми е готино
няма никакво насилие
даже имаше един страхотен епизод
много философски
така че незнам да какъв случай иде реч
но филмчето си е екстра

Напълно сам съгласна.!!
При нас  бързо бива изместен от Франклин!!
 
Всичко зависи от това кой канал ще му пусна.

Добре , че стана топло и сега всяка минута е навън и не се сеща изобщо за ТВ.

Това е много интересно. И мъжът ми така твърди като си говорим по тая тема. Не знам защо обаче, аз наистина не мога да чета някои приказки на децата си, с които аз съм израстнала преспокойно. Просто нещо ме спира. Може и да е предразсъдък, не знам. Вероятно психологът, с когото си говорила (както и мъжът ми, ща не ща да си призная   ) е права.
Преди известно време обаче, реших да прочета на Александър "Тримата братя и златната ябълка" - нали трима братя ще станат съвсем скоро   Толкова уверено я зачетох от една мноого стара моя книжка с български народни приказки. Буквално на второто изречение обаче започнах да сричам. С пасажа, дето третият брат убол ламята с ножа и после я проследили по кървавите дири, горе-долу се справих. Като стигнах обаче до момента, в който същият брат късал от месото си, за да храни орлите, дето го пренасяли на горната земя, нещо не се справих много добре и започнах да променям неволно.  
Знам ли, може би наистина тези приказки, изпълнени с насилие, са ми помогнали онзи ден, бременна в деветия месец, почти хладнокръвно да изгледам яденето на човешки мозъци в "Ханибал", на който случайно попаднах по хърватската телевизия. И все пак...

точно тази приказка като дете ми беше от най-любимите. Даже книжката си спомням - една такава четвъртита, с разкошни картинки. Този епизод го помня прекрасно, много е въздействащ, но като дете никога, ама никога не съм се страхувала или безпокоила от това, че братът си е рязал от петата. А спомняш ли си какво става с неродената мома? - пак не е за разправяне, а като малка я четях с огромно удоволствие.
 Помня, че се разстройвах ужасно на приказките на Андерсен, даже прескачах "Малката русалка", от "Малкия принци" имах приливи на някакво безпокойство... Сигурно българската ни душевност "смила" само българските ужасии.
А ЮГио-то аз не съм го гледала, щото нямам време, но вкъщи баща и син много се забавляват и с картите, и с компютърната игра, та за мен положението в този аспект е под контрол. Само това, че си навиваше часовника, за да става по тъмно не ми хареса, но го сборихме

sladka hapka, не си спомням страхотиите в "Неродена мома", но нали ти казвам, аз и за Тримата братя бях забравила за хищническия елемент Търсих току-що "Момата" в тази старата ми книжка, но я нямам. За сметка на това попаднах на "Речи, чекръче!" Там имаме вадене на очи, които после слава Богу се връщат на мястото им   Странното е, че и това съм го забравила, а съм ги чела тия приказки хиляди пъти.
Знаеш ли, че и аз много се разстройвах от някои от Андерсеновите приказки - най-вече "Малката русалка" и "Малката кибритопродавачка". Тъжното усещане за тях обаче не съм го забравила и до днес, за разлика от нашенските ужасии  
Интересно съвпадение с твоите усещания!

Имам питане:
Още ли дават това филмче в 6.00 сутринта? Защото нашата хубавица снощи караше баща си да и навиел часовника за 6 без 5, ама аз се залисах нещо и не го питах защо. Тя не че стана, ама явно има някакви мераци, а аз чак сега като видях темата направих връзка.

Ами както забелязвате днес детските филмчета колко са извратени повечето-все едни образи,чудовищни,рогати,не мож разбере що за животно е.Синът ми акто беше по-малък веднъж ме попита какво било това,от едно филмче,ами абсурд беше да обясня на едно 3 годишно детенце,че и мама не знае що е то?Още ненаучили действително съществуващите животни,децата ни знаят Покемон,таласъми,чудовища със супер сложните им имена....Декстър и тем подобни.Мен лично,ме безпокои този наплив на супер футуристично-чудовищни образи,чиито лица излъчват грозота,злоба,абе някакво изчадие...Малко са свестните филмчета и ние сме тези,които можем да насочваме децата си избирателно към "подходящото".Но далеч съм от мнението да се избягват напълно,под забрана или заплахи гореспоменатите филмчета.Това няма да доведе до нищо добро,напротив!Затова позволявам на сина ми(колкото и да не ми се иска) да има сам право на избор,като аз се старая да му помагам в изграждането на критериите за добро и зло,за стойностно и не,обяснявам му,че на мен не ми харесва,защото....Като ме занимава с картите Yu-gi-oh,пак му казвам,че на мен тези образи не ми допадат и защо....и т.н.Обяснявам му как повечето неща са реклама,за да печели някой и пр.Но нека се подготвя за живота,защото днес той не е Златната рибка или Вълшебната фея.Ние да се стараем да извлечем правилната поука от съответната филмирана история,тоест дори да няма такава,да си измислим подходяща,за да има смисъл ...Незнам,и аз се боя,много се боя,но децата ми не могат да раснат в саксия,трябва да са подготвени в този живот!

 Разбира се, че в картите няма добри и лоши, това са само карти, добри и лоши има между играчите.
 На мойте деца не им изглеждат страшни чудовищета, ако ги попиташ щети кажат, че трябва да изглеждат така, защото са чудовища, ако бяха красиви нямаше да бъдат чудовища

Точно по времето, когато дават въпросното филмче, по Нова ТВ върви друго - казва се "Ягодов сладкиш"  и това е името на едно момиченце. Филмчето е супер, гледаме го заедно с дъщеря ми и й отваря страхотен апетит, защото всички деца имат "сладки" имена.
За ужасиите в приказките - редактирам ги; напр. приказката за Снежанка, казвам, че ловецът я завел  и я оставил в гората /не казвам, че мащехата го праща да я убие/.  
Също си мисля, че ще мина още доооста време преди да прочета някоя приказка на Андерсен - почти всички приказки са ужасно тъжни.

Ох, не знам... ама на дъщеря ми от подарен Лъки Бой се паднаха карти Yu-Gi-Oh. Тя много ги харесва, защото са шарени, гледа картинките и ги оприличава на пате, куче и пр... Обаче смятам да ги изхвърля, защото се замислих как тия картинки й се запечатват в мозъчето. Да знаете да продават детски карти някъде да й взема с някакви нормални картинки?

Картинките верно са много страшни, но на децата не им прави впечатление това. А пък самите карти и играта учат децата на много неща. Например размяната на карти. Аз ти давам тази ти ми даваш онази. Или аз ти давам най-силната си карта, ама искам ти двата дракона да ми дадеш. Играта също ги кара да мислят много, да планират предварително, а и сметките на точките са доста сложни. Нашия се ощрака да събира и вади хилядарки Не знам дали сте забелязали, но под всяка карта има подробно обяснение на това какво прави, колко силна и е защитата и колко атаката.
Самото филмче показва обикновено процеса на една игра между добрите и лошите. Така децата се учат на нови трикове, които после прилагат в реалната игра на карти с приятелите си. Но тази игра е за малко по-големи дечица (поне 7 год). Ние често си имаме гости в къщи специално поканени за вечеря и игра на Yo-gi-oh. Даже и таткото с удоволствие се включва в играта на децата.
В училище обаче вече е строго забранено носенето на картите. Явно наистина пречи на учебния процес.

Здравейте,
И за съм от тези които са заглеждали филмчето      и доста мислих дали Вики да го гледа, е реших, че той поне е още малък   . Но на него не му правят впечатление чудовищата, явно не са му интересни. Не се страхува от страшни приказки даже ги харесва. И аз неволно се опитвам да посмекчавам някой приказки, но честно казано не мисля, че съм права.
Иначе повече ме притеснява езика, които използват героите от анимациите, отколкото това, че Вики се изживява като Симба и казва, че сега ще убие Скар   . Защото напоследък нарича брат си "тъпак", а в къщи не използваме такива изрази, а той не ходи на градина, явно е от анимациите. Особено тези в по телевизиите има неприемливи за мен думи като "идиот", "тъпак", "глупак” и т.н. По тази причина предпочитам да пускам избрани филмчета на касети.
Притеснително за мен е следното - напоследък Вики харесва "Вълшебния Меч", но се отъждествява с лошия герой Рупърт   , когато го попитах "Защо си Рупърт?", то ми казва "Ами той е силен и голям!", може би трябва да не я пускам ... чудя се   .

Голяма мания са тези Yu-gi-oh, наистина в училище пречат на учебния процес-децата седат по стълбите и мятат карти,не им се влиза в час ,закъсняват,а в мислите им само тези карти и кой какво има,да размени с другия или как да продължи играта,по-скоро да свършва часа.Учителите са се пищисали от това.
Моите деца са малки,но не ги подмина вълната.Доколкото могат,доколкото разбират,сина ми на градината всеки ден иска да носи и да си разменят карти или "тазо",все ми се хвали,все иска да ми разказва кой какво му дал,той за какво разменил,дори ми се моли:"мамо,виж какво имам,виж де,искам да видиш,искам да поиграем...."Обръщам му внимание,няма как-него това го вълнува.Но междувременно не изразявам възхищението си,а споделям ,че на мен не ми допадат,защото....просто като мое лично мнение,но все пак влизам и в неговия тон.Само на малката се чудя-тя тепърва проговаря,а вече знае "тазо",карти "Yo"(щото само така може да каже още )и много често започват да се драпат с бати и да си разменят юмруци и крясъци "Мойто,мойто".Какво им харесват на тези картинки зловещи,не мога да си обясня?Такива хубави играчки има-аз не знам,дали изобщо някога ще дойде момент да си играят на кукли,на принцеси....дано!

Ellypr, не се притеснявай това е нормално да иска да е лошия. Явно в това филмче лошият е по-атрактивен.
Моят имаше период, в който винаги беше на страната на лошите. Не знам какво толкова му харесваше. Сега вече не е така, а и въобще не е агресивен даже напротив.

Моето обяснение е, че приказките са "фантазия" и децата бързо го разбират. Но Андерсен и Оскар Уайлд са толкова реалистични, чак на моменти се чудиш дали е приказка или истинска история. И сега като чета Уайлд се натъжавам.

Моето дете е малко, обаче много добре му се отразяват големите хубави очи на Ю Ги Умира си да се радва на филмчето, че и аз го гледам сутрин докато закусваме

Не мисля, че която и да е детска анимация може да "повреди" дотолкова разума на човек, че той да тръгне да убива наред - имам предвид убийствата в индианския резерват....