- Публикувана: 23 авг. 2007, 15:33 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2007, 17:18 ч.
Успявате ли да си починете през лятото?
Темата ми е предизвикана от множеството приятели, които с години са почивали по максимум седмица на година. Защо? Ами защото работят за частници, знаете как е.
Аз пък мисля, че един непочинал си човек не само, че няма как да си върши работата като хората, но, рано или късно, ще я напусне и ще търси друга. Друг, по-сериозен ефект, е агресията, която поражда умората.
Ето, лятото скоро ще свърши, а има много хора, които тепърва ще ходят на починка или изобщо няма да могат да мръднат наникъде. И това е тъжно, защото се оказва, че почти няма време за виждане с приятели, нито за свестен купон дори и само за една вечер.
Как е при вас? Имате ли време за почивка, вашите приятели имат ли време?
Дали времето всъщност не е основното богатство на човека?
Аз пък мисля, че един непочинал си човек не само, че няма как да си върши работата като хората, но, рано или късно, ще я напусне и ще търси друга. Друг, по-сериозен ефект, е агресията, която поражда умората.
Ето, лятото скоро ще свърши, а има много хора, които тепърва ще ходят на починка или изобщо няма да могат да мръднат наникъде. И това е тъжно, защото се оказва, че почти няма време за виждане с приятели, нито за свестен купон дори и само за една вечер.
Как е при вас? Имате ли време за почивка, вашите приятели имат ли време?
Дали времето всъщност не е основното богатство на човека?
За това лято мога да кажа, че добре си починах - месец и половина 
И мързелувах, и книги четох, и на компютъра висях, и в гората ходих, и на планина, и на море, по магазини....
Вижда му се края, но съм сигурна, че само след месец два ще си мечтая за нова почивка. Добре че имаме и зимна и пролетна ваканция, а понякога и някоя непредвидена.
И мързелувах, и книги четох, и на компютъра висях, и в гората ходих, и на планина, и на море, по магазини....
Вижда му се края, но съм сигурна, че само след месец два ще си мечтая за нова почивка. Добре че имаме и зимна и пролетна ваканция, а понякога и някоя непредвидена.
Даже и на почивка не се чувствам като във ваканция. За майчинството няма отпуск. 
Почивам често и по малко! Това прави трудовият ми ентусиазъм неизчерпаем. Перфектната формула за мен и моя темперамент.
И за мен това е най-добрия вариант, а и мога да си го позволя.
и още повече не остава време за почивка,за съжаление.Така като се замисля от три години не сме почивали с мъжа ми,а преди три години почивахме за два дена
Физически съм си починала и препочинала. Ей сега нищо не правя, гледам си детето в периода между яслата и градината. Психически не съм - не съм се отделяла за повече от два пъти по два-три дни от Яна от както съм я родила и вече почна много да ми се отразява в момента съм тотално апатична към нея, дразня и се, карам и се, не се занимавам с нея и ми иде да хвана пътя и да офейкам, ама не може.
Лесна ми е за гледане и дори да ида с нея на море пак ще е почивка, ама пак физическа. Аз искам да се почувствам за малко безгрижна, ама няма на кой да разчитам в момента да я гледа.. Тъпа работа.
Лесна ми е за гледане и дори да ида с нея на море пак ще е почивка, ама пак физическа. Аз искам да се почувствам за малко безгрижна, ама няма на кой да разчитам в момента да я гледа.. Тъпа работа.
С мъжът ми не сме почивали заедно от 6 години - всъщност само първото лято като млади гаджета ходихме заедно на море. 
От тогава до сега сме обиколили заедно доста места, но винаги единият е придружавал другия, който е отивал по работа. 
Така обикновено единият почива и събира сили да изтърпи нервните изблици на другия.
Тази година за първи път от 6 години ще почиваме тримата заедно с детето, живот и здраве. Чакам го с огроооооомно нетърпение.
От тогава до сега сме обиколили заедно доста места, но винаги единият е придружавал другия, който е отивал по работа. Така обикновено единият почива и събира сили да изтърпи нервните изблици на другия.Тази година за първи път от 6 години ще почиваме тримата заедно с детето, живот и здраве. Чакам го с огроооооомно нетърпение.
