А съобразявате ли се с вкуса на децата си?

Ники вече проявява собствен вкус Хем съм горда, хем леееко ми се поизправи косата в събота Не че досега не е казвал- това ми харесва, това не, но дотам...А сега какво се случва Ходихме на пазар за маратонки. Попадаме на голямо намаление, намираме страхотни маратонки, има неговия номер, решаваме, че ще купуваме и....като се запъна това дете - не, та не. "Не ми харесват, не съм важен с тях, събувай ги, маме"  "Важен" е неговата думичка за "готин, наконтен" Ние с баща му така Хлапето все пак е на три, стори ми се раничко да проявява претенции към маратонките си Десет минути го убеждавахме, че е супер, че обувките са много удобни, че ще се чувства прекрасно с тях, обаче неееее. Мъж ми леко се поизнерви и беше на крачка от това да купи маратонките напук, защото наистина си заслужаваха, а и перспективата тригодишния му син да решава вместо него някак не му се понрави Но аз реших, че за индивидуалността на детето е важно да може да си избира само. В крайна сметка не се е наложил за нещо важно, опасно или за някакво наподлежащо на коментар правило, а за едни обикновени маратонки. Освен това, щях да видя бая зор всяка сутрин да го обувам, ако не си харесва обувките. И така - съобразихме се с вкуса му и продължихме търсенето.
Смятате ли, че е възпитателно поощряването на собствения вкус у толкова малки деца или трябваше да купя обувките и да го убедя, че са хубави? Или да разчитам, че след 2 дни ще е забравил и пак да отидем в магазина с надеждата, че ще ги поиска