Правилата при отглеждането на деца в чужб

Толкова последователен и строг баща?
Направо да не повярваш. Тукашните са такива меки Марии....
За 7 г. успях моя мъж да му покажа какво значи последователност и той взе да се поучава.
По мои наблюдения бащите тук вземат вече активно участие във възпитанието, четат, интересуват се и като виждат резултатите при познати и приятели, могат да си направят изводите.
Но... въпреки това продължават да са дашни.
Теб кое те притеснява - желанието на мъжа ти за последователност във възпитанието на детето или твоята неорганизираност?
Децата имат нужда от граници - колкото по-малко, толкова по-добре, но да са място.

Притесняват ме отношенията между детето и баща му. Даниел не успява лесно да приеме смяната на дадена дейност, а когато влезе баща му в стаята и каже, "веднага да се измият зъбите, банята, в леглото", той писва, баща му скръцва със зъби, "малък си, ще изпълняваш" и това вече е образец на поведение. Аз също уважавам правилата, но най-вече се водя от ситуацията. А подозрението ми е, че мъжът ми държи всичко да става под час и диктовка, защото така му е по-лесно. За четене и информация, него не го търси. Според него той знае всичко за отглеждането на децата от своето семейство и колегите си, чиито деца е наблюдавал. Но се чудя дали на запад наистина всичко е толкова стриктно и доколко мъжът също взема участие в осъществяването на този режим (в нашия случай се предполага, че аз ще го осъществявам, а директивите - от мъжа ми  )

Стриктни са.
И си има много основателна причина за това. Децата имат нужда от стриктен дневен режим, правила и граници.
Те им дават възможност да се ориентират, дават им опорни точки, стабилност, сигурност.
Проблемът е, че те в една определена възраст са АЗ и НЕ и е много трудно да контактуваш с тях, но ако си последователен и държиш и спазваш наложените от теб и мъжа ти правила, то ще се научи да ги спазва, после дори само ще ги прави. Има обаче и един тънък момент - много бързо разбират кой е полицаят в къщи и кой е дашния. Познай какво става с дашния - качват му се на главата в непрекъснати опити да пробият наложените правила.

Стриктни - добре. Аз също спазвам ограничения. Но как се поставят ограниченията и как се обясняват? Или просто го хващаш за ръката, завличаш го до мивката, рев, дръпваш една лекция на висок глас, от която детето разбира само тона, то къде реве, къде хълца, подчинява се в края на краищата и следващия път като те види надава ужасен вик и крещи "не те искам"? Или децата на запад не крещят "не те искам", а просто се подчиняват?

malina_m,
доста съм изненадана да прочета за толкова строг баща  
аз също сума омъжена за холандец и около нас всички родители (холандци) са доста търпеливи и любвеобилни.
аз съм строгия родител в къщи. и когато гледам как другите холандци се отнасят с децата си не се чувствам много добре понякога  
и аз си повтарям за правилата и границите и всичко, каквото съм чела в книгите по детска психология.
но не може да се отглежда дете като му всяваш страх.
ако имате различия във възпитателните методи, може да се обърнете за съвет към детската консултация.
там ще ви дадат адресите на различни кабинети и работното им време. там може безплатно да получиш консултация.
едва ли всички колеги на мъжът ти възпитават децата си, както той иска да възпита своето.
по скоро това говори за неговото възпитание и как той е бил отгледан.
купи му книга за бащи. има ги доста тук.
потърси информация в Интернет или други книги какви са резултатите ако едно дете се възпитава по начин, който той е наложил.
правила и граници- да. но всичко с мярка, нали?
очакваш по-скоро такъв манталитет от българин, но не и от холандец  
може би има някаква друга причина защо мъжът ти се държи така
питай, говори. не се отказвай. комуникация и интеракция.
успех

Milenski72, ние живеем в България. Ако можеш да препоръчаш някоя книга на холандски, дай ми заглавие, ще я доставим по някакъв начин.
А за това, че може би има друга причина мъжът ми да се държи така, много бих искала да разбера къде да я търся...

сега видях, че си писала Варна 
и аз съм от Варна. книга на холандски ще потърся
в университета всички книги бяха на английски
ако искаш мога да потърся из кашоните какво съм учила (беше преди 2-3 години).
а ти как си с холандския?
в Интернет има вече какво ли не.
ще потърся и линкове и ще ти ги пратя на личния.

Може и на английски, разбира се - дори по-добре за мен. Но на холандски звучи по-достоверно за мъжа ми, защото английските източници ги квалифицира като "американски глупости"
Холандски разбирам уж, поне смисъла хващам. Иначе с речник.

за холандския питах защото не съм сигурна, че можеш да поръчаш книга и да ти я доставят в БГ 
а, има доста информация вече в Интернет-малко линкове събрани на куп
уеб сайт за книги
но и повечето книги на холандски са превод.
освен това не всички книги на английски са американски, има и доста английски.
ти колко добре познаваш семейството на мъжа си?
сигурна ли си, че няма друга причина за поведението му?
под стрес, проблеми в службата или с колеги, проблеми между вас двамата?
можеш ли да водиш с него нормален разговор?
повярвай, тук не се държат с децата така.
освен ако не произлизаш от проблемно семейство (наркомани, пияни и знам ли още какво).
това са мой наблюдения, разбира се. но все пак съм тук от 5 години и в обкръжението ни са само холандци.
търпение е магическата дума тук.

Може пък той самият да е възпитаван много "традиционно". Хора всякакви, не е непременно до нация.
Някои мъже просто трудно приемат, че децата не пристигат с инструкции за употреба и копче за включване и изключване. Най-добре да ги оставяш сами по-честичко, хем да свикнат един с друг, хем таткото да види, че не е толкова лесно гледането. Участие му е майката!

ето малко линкове, които за мъжът ти може да представляват интерес:
развитие на детето
уеб сайт за бащи с форум
за бащи

Milenski72, на много въпроси ме навеждаш!
Шемет, напълно вярно, трябва да ги оставям по-често сами, това си е мой проблем, че не обичам конфликтите.

Точно това мислех да попитам, защото съм имала същия проблем с моя съпруг (българин). Беше вечно зает и в малкото време когато видеше малката показваше, колко е строг и я гълчеше за дребни глупости. Никога не е участвал в нейното отглеждане, сменил е 1 памперс (сериозно), нула пъти я е изкъпал и т.н. Това се отрази на нейното доверие към него. Сега е на 11 год. и определено не предпочита да търси неговата помощ за каквото и да е.
Грешката си е моя не взех мерки за това на време. Ако при теб е така просто говори и направи нещо, за да прекарват повече време заедно. На тях им се струва много лесно гледайки отстрани, я му го остави за една седмица и ще видиш как ще си смени мирогледа.
Наистина те разбирам, но повярвай ми това има своите негативни последици.
И да добавя: Славех се като най- строгата майка в парка. Майчетата ме обвиняваха, че съм се държала с дъщеря ми като с войник. Сега мога да се похваля с невероятно приятелство с нея.

Детството не е каzарма и детето не е войник. Добре е да има правила и да се придържаме към тях, но чак такава педантичност...  Съпругът ти да не е военен  . Едва ли.
Както и да е. Може би ако вzеме по-дейно участие в отглеждането на детето Ще се убеди, че и с добро става. И да не откаzва с доводи, че направеният от него режим все един ден Ще бъде раzвален от тебе  .
Успех  .

От прочетеното до тук не мога да разбера честно казано защо се нахвърляте върху методите на възпитание на бащата? Защото иска детето да има режим и иска детето да се съобразява, с това, което му се говори?!
Определено съм съгласна с мъжът ти, че причината за държанието на детето се влияе от твоето поведение. Мисля, че бащата изпада в другата крайност, с надеждата да има някакъв баланс във вашето общо като родители поведение, но за съжаление на практика не се получава така. Примери за растежа и развитието на деца в такава ситуация като вашата много! Ще ти кажа само, че докато не седнете да си поговорите с мъжът си и да уточните методите си на поведение ЗАЕДНО към детето, резултатите никога няма да са добри, както за вас поотделно, така и за самото дете.
Детето получава смесени сигнали от вас двамата и това го обърква. Вечерница е права ( и не само тя, прочетете малко литература за детско възпитание), че децата имат нужда от граници и тези граници трябва да се спазват ВИНАГИ и от ВСИЧКИ, а не когато на детето му е удобно.
Това да правиш повече компромиси и да "уйдисваш" на акъла на детето си въобще няма да доведе до нищо положително, освен детето да се разглези и да ти се качи на главата, както и да проявява отрицателно отношение към другия родител, който се опитва да наложи тези граници.
А колко е голямо детето не пишеш? Това детето да плаче, защото не му се разрешава да направи нещо или не му се дава нещо, което иска или пък го карат да направи нещо, което не му е удобно е НОРМАЛНО. Човек не може цял живот да получава каквото си поиска. "изпълняването" на капризи и отмяната на задължения, само защото детето се тръшка и плаче, че не желае да направи нещо е неговото тестване на границите, които родителят поставя. Ако детето разбере, че родителят е твърд по отношение на правилата, драми просто няма да има. Детето знае какво може и не, какво се изисква от него и какво не и е спокойно. Доказано е, че по-уравновесени и спокойни деца растат именно при ясно поставени граници.
Няма нужда родителят да изпада в истерии или да бъде жесток! Насилието не поражда нищо добро! НО това да наложиш със строгост правила на детето си е нещо съвсем различно. Можеш да бъдеш твърд и без да крещиш, можеш да бъдеш строг и без да биеш. Важното е реакцията ти да бъде всеки път в една и съща ситуация еднаква, за да разбере детето, че изключения няма.
И това го казвам по повод примера ти за миенето на зъбите. След като детето трябва да мие зъбите си за да са здрави, то трябва да има навика да го прави. Това, че не желае въобще не е фактор. Когато каже, че не иска, ако е малко и ти трябва да му измиеш зъбите правиш точно така- водиш в банята, миеш, подсушаваш и обясняваш. Рев, тръшкане, глезотии ще има до момента, в който детето си мисли, че може да се измъкне от миенето на зъби с това. Когато разбере, че има неща, които просто ТРЯБВА да се правят, тръшкане и рев няма да има. А детето крещи не те искам, защото предполагам след като бащата е завел детето в банята и се е разревало ти си била тази, която е тръгнала да го успокоява, което е Н-та степен грешно и детето се настройва не само с/у правилата, но и с/у този, който се опитва да ги налага.  Ако детето е по-голямо за да знае връзката причина-следствие просто при отказ за измиване на зъбите  му се предоставя избор- или си мие зъбите или си понася последствията ( които са уточнени от родителя предварително, пак подчертавам не говоря за физически наказания!)

Препоръчвам ти да прочетеш книгите и на Супернани, на Др Сиърс за възпитанието на детето, но всички стигат до едно- родителите трябва да имат ОБЩ подход и да прилагат правилата БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ВИНАГИ.

 Пожелавам ти успех в намирането на общ път за възпитание с таткото, а не въпреки него!

Благодаря, Tandoori, съгласна съм с теб теоретично. Бих се подписала под това, което казваш. Детето е на 3г. 5 м., както писах по-нагоре. Да, тества границите на всички, но повечето около него успяват да му обяснят защо едно нещо не може да стане сега или защо трябва да се направи. Не "успокоявам" след нервен изблик на бащата, винаги поддържам ограничението, поставено от баща му. Даниел трудно възприема резките смени. Ако му кажеш, "риташ топката още три пъти и тръгваме", така и ще направи. Но ако му кажеш "тръгваме СЕГА, защото аз казвам така", следва рев. Според мен по-добра основа на едни отношения биха се постигнали с показване не само на границите, но и на внимание към детето, желание за общуване, което се явява нищожен процент на фона на твърдостта в случая.

Хм, сега разбирам мисълта ти по-добре! Определено съм съгласна, че налагането на правила, само за да се наложиш над по-слабия не е в полза на никого. Ако въпросът е просто детето да се чувства "подтиснато" защото е малко е нещо съвсем различно от това, детето да се съобразява с това, което му говорят родителите му.
Да, познавам такива родители, които обичат да се налагат на децата си от типа " защото аз така казвам", честно казано моите собствени бяха горе-долу така. Много е неприятно. Казвам го и като потърпевша страна. На мен ми трябваше години да се отърся после и да придобия самочувствието, за което имам покритие.
Наистина е добре да потърсиш книжки и да седнете да си поговорите с мъжа си за това какво можете да направите, за да предразположите детето да се чувства комфортно с баща си. Предполагам бащата се чувства и доза несигурен в общуването си с детето и затова прикрива поведението си под шапката на "по-силния".
Може би ако предложиш на вниманието му нещата така, че и ти желаеш той да има добра и пълноценна връзка с детето и затова заедно трябва да работите по въпроса, може би ще има ефект? Наблегни на това, че не го караш да си променя възгледите за възпитанието, но и не желаеш детето да е отчуждено от баща си.
Само предлагам...

Не зная дали съм права, но като че ли животът в чужбина предразполага повече човек да обръща внимание основно на личното си пространство. Ако си свикнал така, едно дете, когато вече си над 35 г., го "нарушава" сериозно и следва доста рязка реакция. Вероятно има още сто причини, които да се анализират, но като цяло, аз трябва да намеря решение как да им покажа, че отношенията им могат и трябва да са различни.

П.С. Ще взема да им купя някоя по-сложна радио-управляема кола, подарък за двамата. Някакви идеи какво харесват да правят татковците с малчуганите?

Моите обичат: игри с топка, разходка тип "посещение на интересно място", строене на разни работи с конструктори, игри на пирати, чудовища и пр., четене на книжка вечер преди лягане и други такива. Но таткото работи страшно много и пътува, така че времето с него по принцип е ограничено и трябва да се използва пълноценно когато може.

MALIN M,

Знаеш ли по скоро ми се струва че проблема е по скоро в мъжа ти!!!!
Холандец ........в България
Също не забравяй че бащите понякога се чувстват доста изолирани и може би с поведението
си се опитва да покаже че и той е там....и той може....Пък и мисля че детето е твърде малко за
такава строга дисциплина. Аз съм убедена че то незнае същноста на думата--- Веднага--Сега--След 5 мин----
Моят голям син е на 8 и едва тази година започва да показва признаци на гняв и недоволство към баща си. Нашия татко също работи прекалено много, малко време е в къщи.... а и когато е, си почива в повечето случаи. !наскоро обаче откриха обща страст......футбол........Опитайте....

Опитвам... благодаря на всички за отговорите!
Футболът наистина е като Nokia... connecting people