Снаха ми постъпва в армията

В днешно време е трудно с работата. Ако е преценила, че това и е реализацията - защо пък не. После ще има стабилна работа, както и ти казваш и явно това и харесва. По-добре ли е да обикаля по разни фирмички и никоЙ да не я взема на работа като разбере, че има малко дете, нито пък ако я вземат ще може да отсъства ако детето боледува. Много фирми също така изобщо не плащат, знаеш го добре. Щом харесва тази работа, всичко ще се нареди. После, ако има нужда да отсъства за нещо, свързано с детето, ще има възможност. Ако човек преценява, че му харесва и може да справи, това е една възможност. 

Браво, смела жена.
Щом го иска, не можеш да я спреш. Успех и пожелавам. А на теб по-малко притеснения.

Страховете ти щяха да са основатели, ако жената постъпваше в армията на САЩ. Но вероятността българската армия да тръгне на бой клони към нула, затова спокойно.

Извинявам се,че не вземам отношение лично по-твоят въпрос,но би ли ми казала къде и как се явяваш ,за да постъпиш има ли възрастова граница,къде се полагат тия изпити?
  Предварително благодаря!

На твое място повече бих се притеснявала, ако снаха ти започваше работа като пласьор или търговски пътник - т.е., нещо свързано с пътуване по цял ден. Е, тогава шансът да пострада в ПТП е с пъти по-голям, отколкото в армията!
Колко са загиналите войници, за които си чувала и колко са убитите по пътищата?

Няма Страшно! Сестра ми е също военна..племенника ми навърши 3 години и тя започна тази работа.
Те са като полицаите, какво се притесняваш, заплата кум бюджета,..и ако тя не иска да ходи на мисии никой неможе да я принуди, така че по спокойно...моята сестра се беше 'разкачала' за  мисия в Ирак, но като се върнаха първите сама се отказа,...
пък и свързочник по моите познания е сладка работа в армията.
Споко

Много смело от нейна страна.

Според мен решението на снаха ти е хубаво. Аз също предпочитам държавната работа. И също съм си мислела да ставам военна, но от висшите, т.е. след военно училище, но се отказах.

Маргало, мисля, че има възрастова граница - 30г. А за обявени свободни места, трябва да се пита във военните окръжия.

30 г. ? сестра ми стана военна на 27 години, или не съм разбрала по горе за тези 30,...
няма нищо смело, смелост и кураж трябва да скочиш примерно с парашут,...тя просто си ходи всеки ден с униформа, работа като работа, нищо страшно няма, от време на на време ходят на , казват им модули, в други градове, по приказките е все едно както едно време са ходили на военни лагери, малко гимнастика, малко лазене с оръжие по поляните, връща се със сини лакти, но нищо страшно няма,...даже било голям купон по ученията

Ами именно де - до 30 години!

- Супер казано, точно така е. Започвайки работа в частна фирма човек също не знае на какво ще се натъкне. Не се притеснявай, подкрепете я, сигурно и тя има страхове и съмнения, но решението е добро.

Благодаря за отговорите. Наистина нямам реална представа с какво точно ще се занимава, аз си правя асоциация с "война", "оръжие", "ранени" . Затова и се притеснявам. Най-вече си мисля дали ще има достатъчно време за детето. Аз съм счетоводителка, доста тривиално, но с работно време от девет до шест и всяка вечер съм си в къщи. Не ходя в командировки, на учения и прочие, няма вероятност да ме изпратят в друг град на работа и да се налага да сменяме местожителство. Вечер аз се връщам изморена и виждам детето за час-два  и то си ляга, но все пак се виждаме. А иначе, направо не си го представям, детето как ли ще се чувства...
Другото, което ми се е наложило като стериотип е, че в казармата е лошо, хората се чувстват ограничени в свободата си там, едвам издържат до уволнението и си водят календарче с оставащите до края дни. Всички мъже, които са ходили в казарма, се оплакват ужасно, разказват истории на насилие и  издевателства, за безумни заповеди и тъпотии. И си мисля, дали нещо се е променило в тази насока, защото как ще се работи в такава среда. Не че моите колеги, всички са завършили Оксфорд и са висококуултурни личности, но все пак е много по-различно. Веднъж питах мъжа си защо войниците свиркат след всяко момиче, толкова ли са"загорели". Той тогава ми каза, че в казармата просто изперкваш, дори не си даваш сметка как точно става това, но се наблюдава при всички. След като се уволнят, "навън" те се променят коренно.
Снаха ми разбра за кампанията от телевизията. Тя живее в Плевен, там се яви на изпит. Имаше две кампании реално и май наскоро няма да има друга, но наистина най-точна информация има във военните окръжия.

жените от две наши приятелски семейства постъпиха в армията. и двете са толкова фини и нежни...за едната както и да е - и мъжът й и баща й са военни. но за другата бях много учудена. между другото тези учения не са какво да е, не е лазене в храстите, тя веднъж ми разправя подробно, трябва да си много физически и психически издръжлив. но мисля, че те са така интензивни само в началото, после вече няма такова пращане насам натам из българия.
а иначе и аз смятам, че държавната работа /каквато е и тази/ е по-добре за жена.

Първо да те успокоя, че да си военен не е толкова страшно, баща ми беше. Професия като професия. Никой няма да я прати на война, най много на някоя тренировка... т.е. само ще се грижат zа нейното zдраве.

Това обаче, което ме подраzни, е че се намесваш в работи, които не са твоя работа. Не е твоя работа колко време и кога снаха ти ще прекарва с детето си. Щом си обича детето, ще намери време и начин да бъде добра майка. Освен това не zабравяй, че тя е и човек освен майка и има право да си намери работа, да ходи в командировки, да се раzвива професионално... С най добри чуства към теб, опитай се да гледаш на нея като на обикновен човек с мечти, а не като на майка на племеника ти и домакиня в дома на съпруга ти...

Какви военни действия,цял ден ще си гледа кефа на работата.Нали ги гледам тука до нас къдровачките.Работа като всяка друга.Един път в годината ще се наложи да ходи на учение.Ще кара наряди и след това два дена се почива.Работата е супер и аз чак се замислям дали да не стана един  воин. И друго тя няма да има нищо общо с мъжете,които си карат редовна служба(9 месеца) обикновенно това са момчета по на 18-19 год. разбира се че ще изпростеят там 9 месеца след като са си живеели живота на вън,това е съвсем нормално.Ще има време и за детето,ще може да излиза в болнични когато иска,няма да и правят проблем.Работното време и е като на съвсем нормална работа от 8 до 5 и така.

    
Познавам и такива, които са на дежурства, 24 часа дежурство/три дена в къщи!
Така си изгледаха децата 
И аз бих станала!

Моята приятелка е към военните. Ходят на модули за по месец (но май са само няколко)), дават дежурства по 24 часа (един или два пъти в месеца), сутрин се строяват на плаца.....
Сега е отпуска по майчинство, но мнението й е, че дете + такава работа = не могат да се съчетават успешно. Просто детето ще го отнесе най-много, когато майката липсва.

Аз съм кадрови военнослужещ. Дъщеря съм на офицер, живея пак с офицер. Реших да влезна в казарма, защото ми беше познато. Бях завършила висшето си образование, следвах магистратура. И до ден днешен някои от шефовете ми се чудят какво правя в казармата. Нищо чак толкова страшно не е. Първият договор може да се прекъсне с предизвестие. Освен това жените с деца до 6 години ги пази и цивилното законодателсво. Сами решават дали да дават 24 часови дежурства или не. Не е лесно, но то май никъде не е лесно. Поздравявам я за избора. 

Аз затова се страхувам. Аз нямам право да се меся в живота й, вярно е това и не го правя. Казала съм си мнението и точка. просто исках да си "сверя часовника" с мнения на други хора  ида чуя техните доводи, за да се опитам да разбера снаха си. Аз приемам решението й и й пожелавам успех, но това не ми пречи и да се притеснявам.

това,което разбрах от мой приятел военен е ,че да си жена там е мноого добре-в повечето случай работиш на бюро( е даваш наряди ама после почиваш по 2 дни)-другото което ме впечатли ,е че ти е платена цялата отпуска по майчинство-тоест 2 години си взимаш пълната заплата-това ако е верно-отивам и аз 

Не е точно така. Вземаш 9 месеца, процент от заплатата (както го приеха наскоро), а след това - 180лв.

За възрастовото ограничение - ако си на повече от 30 години, не можеш  да станеш кадрови войник.

Ако беше вярно, доста бъдещи мами щяха да се пробват да работят там. Взимаш си пари, както всички останали.

съпругът ми работеше в армията и след 8 месечен престой сам се отказа.По цял ден нищо неправили,заплатите им са малки, а те бяха рота за мисии.Но като цяло невиждам нищо лошо в решението на снахати