аз поплясквам от време на време 
- Публикувана: 28 авг. 2007, 15:46 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2007, 20:22 ч.
удряте ли децата си ?
Плескала съм го по дупето и по ръчичката. Спрях, защото при нас плескането нямаше абсолютно никакъв ефект. Сега ми остана само да се заканвам.
Според мен е редно да се извиниш на дъщеря си (убедена съм, че вероятно си имала основателна причина да я удариш), да седнете и да поговорите като приятелки, боят при човек на тази възраст може да има много негативни последствия.
Според мен е редно да се извиниш на дъщеря си (убедена съм, че вероятно си имала основателна причина да я удариш), да седнете и да поговорите като приятелки, боят при човек на тази възраст може да има много негативни последствия.
Последния път я ударих през ръката когато се ме удари (преди я наказах малко жестоко с една билица и поне 1 месец не се сети да посяга на когото и било) ....
Точно вчера ми се случи да го шамаросам, ама той прекали. Излизаме буквално за 15 минути да се видя с моята приятелка и го предупреждавам, че нямам една стотинка, да не иска нищо, защото не мога да му купя и лукче дори. Да, ама не! Моето дете е придобило лошия навик, да иска на силен глас. Луда ме направи - крещи и вика, че иска сладолед, за да е по-яко имаше една камара народ там - познати и непознати. Умрях от срам. Прибрахме се в нас и го ошамарих. Сега се чувствам като изрод (буквално!). Не обичам да го бия, рядко го правя, но този път просто не си преглътнах нервите. Срам ме е от мене си и съм си обещала повече да не посягам, каквото ще да става!
Последния път я ударих през ръката когато се ме удари (преди я наказах малко жестоко с една билица и поне 1 месец не се сети да посяга на когото и било) ....
Така де с вилица ... и не съм я "набол" а убол, така де има голяма разлика. Но не съжалявам беше в период който се опитваше да бие всеки, а и имаше резултат.
Точно вчера ми се случи да го шамаросам, ама той прекали. Излизаме буквално за 15 минути да се видя с моята приятелка и го предупреждавам, че нямам една стотинка, да не иска нищо, защото не мога да му купя и лукче дори. Да, ама не! Моето дете е придобило лошия навик, да иска на силен глас. Луда ме направи - крещи и вика, че иска сладолед, за да е по-яко имаше една камара народ там - познати и непознати. Умрях от срам. Прибрахме се в нас и го ошамарих. Сега се чувствам като изрод (буквално!). Не обичам да го бия, рядко го правя, но този път просто не си преглътнах нервите. Срам ме е от мене си и съм си обещала повече да не посягам, каквото ще да става!
Да, и при нас е така! Аз обаче както на висок глас иска, точно така аз на висок глас казвам "Нямаме пари за даденото нещо!" Дори портмонето показвам. Хич даже не ме е срам. Това не й пречи тя да продължи да вика, че иска. Ама няма какво да направя, няма пари и толкоз!
7 причини никога да не удряш детето
Шамарите и пляскането по дупето учат малкото само да удря.
Много често хлапето се държи зле, защото изпитва някаква липса или нужда. Попляскването може да навреди на връзката ти с детето. Не е в човешката природа да обичаш някого, който ти причинява болка.
Децата, които са наказвани с шамари, често задържат гнева и яростта си в себе си. И тези емоции избухват в най-неподходящите моменти.
Пляскането по дупето може да обърка детето. Това е ерогенна зона и когато малкото порасне, е възможно да направи асоциации между сексуалната възбуда и болката.
Физическото наказание дава сигнали на детето, че това е приемлив начин на поведение към околните.
Децата се учат от родителите си. Затова, ако често ги наказват с физическа сила, могат да решат, че така трябва да изразяват чувствата си и да решават проблемите.
Това е откъс от статия в детско списание, http://spisania.rozali.com/ot-moeto-dete/p5918.html
Иначе и на мен ми се случва да го перна дребния през ръцете. Последно беше, защото упорито, в продължение на 40 минути късаше тапета в коридора. Местих го, давах му играчки, пяхме, танцувахме-е, не! Докато не окипази всичко, не миряса, само да го изпусна от поглед. Че и се дере, като не стане на неговата. Чак не знам занапред какво ме чака...НЕ ЗНАМ КАК ДА КАЖА "НЕ"
Иска всичко, реве за всичко, аз съвсем не му угаждам...
Шамарите и пляскането по дупето учат малкото само да удря.
Много често хлапето се държи зле, защото изпитва някаква липса или нужда. Попляскването може да навреди на връзката ти с детето. Не е в човешката природа да обичаш някого, който ти причинява болка.
Децата, които са наказвани с шамари, често задържат гнева и яростта си в себе си. И тези емоции избухват в най-неподходящите моменти.
Пляскането по дупето може да обърка детето. Това е ерогенна зона и когато малкото порасне, е възможно да направи асоциации между сексуалната възбуда и болката.
Физическото наказание дава сигнали на детето, че това е приемлив начин на поведение към околните.
Децата се учат от родителите си. Затова, ако често ги наказват с физическа сила, могат да решат, че така трябва да изразяват чувствата си и да решават проблемите.
Това е откъс от статия в детско списание, http://spisania.rozali.com/ot-moeto-dete/p5918.html
Иначе и на мен ми се случва да го перна дребния през ръцете. Последно беше, защото упорито, в продължение на 40 минути късаше тапета в коридора. Местих го, давах му играчки, пяхме, танцувахме-е, не! Докато не окипази всичко, не миряса, само да го изпусна от поглед. Че и се дере, като не стане на неговата. Чак не знам занапред какво ме чака...НЕ ЗНАМ КАК ДА КАЖА "НЕ"
Иска всичко, реве за всичко, аз съвсем не му угаждам...
7 причини никога да не удряш детето
Физическото наказание дава сигнали на детето, че това е приемлив начин на поведение към околните.
----
Иначе и на мен ми се случва да го перна дребния през ръцете. Последно беше, защото упорито, в продължение на 40 минути късаше тапета в коридора. Местих го, давах му играчки, пяхме, танцувахме-е, не! Докато не окипази всичко, не миряса, само да го изпусна от поглед. Че и се дере, като не стане на неговата. Чак не знам занапред какво ме чака...НЕ ЗНАМ КАК ДА КАЖА "НЕ" Иска всичко, реве за всичко, аз съвсем не му угаждам...
Физическото наказание дава сигнали на детето, че това е приемлив начин на поведение към околните.
----
Иначе и на мен ми се случва да го перна дребния през ръцете. Последно беше, защото упорито, в продължение на 40 минути късаше тапета в коридора. Местих го, давах му играчки, пяхме, танцувахме-е, не! Докато не окипази всичко, не миряса, само да го изпусна от поглед. Че и се дере, като не стане на неговата. Чак не знам занапред какво ме чака...НЕ ЗНАМ КАК ДА КАЖА "НЕ"
Иска всичко, реве за всичко, аз съвсем не му угаждам...
Ама това, че съм цитирала статия, не означава никак, че съм се справила с проблема:)
За съжаление...
За съжаление...
Не съм за боя, разбира се.
