- Публикувана: 29 авг. 2007, 13:03 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2007, 18:52 ч.
Анкета: Кое е по-лошо - аборт или изоставяне на бебето при нежелана бременност?
Преди 10 години, отговорът беше аборт. Сега въпросът е "Ами ако го бях задържала? Какво щеше да бъде? Защо се намесих в нещо, което някой друг е решил?", страх много време "Дали всичко ще е наред докато бях бременна?, Ами Господ ако реши да ме накаже?".
СЕга отговорът е ще родя и ще го гледам, без значение с мъж или без мъж до мен
СЕга отговорът е ще родя и ще го гледам, без значение с мъж или без мъж до мен
Така формулиран въпросът наистина издава егоистично и безотговорно отношение. Поне аз го интерпретирам по следния начин - бих ли направила аборт, само защото в момента не ми е кеф да раждам дете или просто този, с когото съм си правила кефа, не ми се струва подходящ. така зададена ситуация си е чиста проба егоизъм. За мен абортът винаги си остава убийство на едно човешко същество. И винаги съм смятала, че е по-добре да бъде оставено за осиновяване, отколкото убито. Това е човек, не е просто съвкупност от клетки.
бих ли направила аборт, само защото в момента не ми е кеф да раждам дете или просто този, с когото съм си правила кефа, не ми се струва подходящ. така зададена ситуация си е чиста проба егоизъм.
Дано не помислиш, че се заяждам, но аз пък бих могла да интерпретирам поста ти по следният начин "Бих го родила, за да не наруша вярата в чистата си душа"..примерно.Аз по-скоро съм съгласна цял живот да мисля за грешката си да махна едно дете, вместо да не знам какво се случва с него. Къде е, с кого е...как се чуства в точно този момент.
С това само искам да кажа, че егоизмът има много лица.
Както и че никой не знае какви ще са следствията от действията му.
Може да взимаш решения, но не е много здравословно да имаш големи очаквания или пък да правиш разбор на решенията на другите.
сигурно щях да направя аборт въпреки че не искам дори да си го представя, та дори бебчето да е от подходящия човек. за мен по-гадно от това да си изоствиш детето няма,то не е виновно за нищо,за да страда в дом или при родители,които не се разбират.малко са децата,които имат късмета да бъдат осиновени от любящи родители и да израстнат в здрава и пълноценна среда
Добре, че е провокирана анкетата от тази тема, но си я опорочила. В предаването анкетата беше аборт или изоставяне. Нямаше трета опция. Тази трета опция доста променя нещата. Въпросът на анкетата беше, когато ситуацията е безизходна и трябва да избираш от две злини, коя за теб е по-малката. А ти с тази трета опция, доста си я променила.
Първа опция.
Има както неподходяща възраст, така и неподходящ мъж.
Хипотетично: Вие сте омъжени, имате 1-2 деца, обаче си имате и любовник. Страст голяма, случва се някак си забременяване.
Ще предпочетете ли да живеете сама с 3 деца или ще излъжете съпруга си, че детето е негово само и само за да не правите аборт? Има и по-лоша ситуация-ако съпругът ви се съгласи да го родите, и че ще ви издържа, но детето да бъде оставено в дом?
Разбира се това са хипотетични ситуации с много ако...
За мен лично е пъти по-лошо да се надявам на волята Господна някой добър човек да ми осинови детето, отколкото да прекъсна бременността в ранен стадий....
Има както неподходяща възраст, така и неподходящ мъж.
Хипотетично: Вие сте омъжени, имате 1-2 деца, обаче си имате и любовник. Страст голяма, случва се някак си забременяване.
Ще предпочетете ли да живеете сама с 3 деца или ще излъжете съпруга си, че детето е негово само и само за да не правите аборт? Има и по-лоша ситуация-ако съпругът ви се съгласи да го родите, и че ще ви издържа, но детето да бъде оставено в дом?
Разбира се това са хипотетични ситуации с много ако...
За мен лично е пъти по-лошо да се надявам на волята Господна някой добър човек да ми осинови детето, отколкото да прекъсна бременността в ранен стадий....
Reza, ясно ми е, че не става въпрос за заяждане - просто това са позиции на две различни ценностни системи. Като пример - аз виждам "махането" на детето не като грешка, а като грях. Давам си сметка, че ситуациите в живота са доста комплицирани и че е трудно понякога да се вземе адекватно решение. За мен обаче нероденото дете е човек и от тази гледна точка казвам, че осиновяването е по-добрият вариант от аборта (а не че похвалявам изоставянето на детето). Не осъждам тези, които са се решили на аборт - много от тях просто по друг начин виждат нещата и не си дават сметка всъщност, че убиват собственото си дете. Пак повтарям въпрос на различни ценностни системи. Все пак имам право да изразя своята, нали?