Оправдавали ли сте се с кърменето?

aми няма на кого  , шегувам се само не се оправдавам, защото не съм човек, който може да зареже всичко на тази възглавница. има спокойни дни, има и дни в които се изтрепвам да свърша всичко сама. понякога зарязвам всичко и хайде навън. не ми е намаляла кърмата поради преумора или безсъние. ( не помня да съм спала така добре, както преди да родя). понякога има и спокойни нощи, когато не помня дали съм кърмила посред нощ или чак на сутринта (спим заедно). в нито един от случаите не съм се оправдавала за да впрегна някого да ми върши работата. мисля, че жената го работи мъжа си по този начин.

Брей че идея - как не съм се сетила да се оправдая с кърменето?  Единствено се оправдавам, че не мога да изляза никъде без нея - а за посещения на кръчми до късните часове - абсурд. Та това е, от сега ще се оправдавам с кърменето, че не съм почистила, сготвила и т.н. 

Много яко, ще трябва да се замисля по въпроса  .

Голям смях  То и аз като ме ядосва мъжа му казвам да не ме нервира, че ще ми спре кърмата, но малко на майтап го избивам. Доста се бъзикаме с това кърмене въпреки, че в началото направо на плач ме избиваше

Че си хапвам по- множко

Оправдавах така защо не я оставям на баби "да си я гледат" - общо взето ходехме все двете на гости. Едно време като бях бременна, бабата на мъжа ми говореше на свеки как като се роди детето, като го заведе свеки при нея, ще си го дундуркаааат (майката в сметката не влиза, разбира се).

Гледам да не се оправдавам много с това,особено пред мъжа ми,за когото е все едно дали кърмя или храня изкуствено.

Дааааа - това най-вече  Досега съм го оставяла 2 пъти за по час и то от скоро.. Като беше малко бебе не съм давала и за 5 мин. да ми го пипат 

И това и това  Добре, че кърмя обаче.. иначе поне 10 кила щях да си имам бонус.. А тъй не ми се лепят 

Аз пък с кърменето оправдавам възможността да си вадя циците на обществени места, щото съм ексхибиционистка
    

Хихихи, с това изби рибата  .

Ми май не съм се оправдавала с кърменето, че не съм свършила къщната работа. То по-скоро самото дете не ми дава вече (освен като спи) - иначе като се хване за мен, край. По-скоро се лишавам от доста неща, за да я кърмя, но това е друга тема 

Малеее, изпила му е соса
Оправдавам се единствено за това, че е с нас навсякъде и немога да я оставя и да идем на море, защото кърмя. Стоим и до късно по кръчми. Вадя цица и готово или отивам в колата набързо. Както е казала Tani4ka_04 , по скоро се лишавам в името на кърменето.

Оправдавам се да не го делегирам за " отглеждане " при свекървата /то и да не кърмих нямаше, но с друго щях да се оправдая )), както и за дълги пътешествия /които мисля да отложа за по-късно/

Да, пред свекито, за да не и я давам.

Не, не се оправдавам за нищо с кърменето. Странно ми се вижда да се изкарвам мъченичка за нещо, което ми е приятно 

Ами то няма накого!Сама си гедам детето,а мъжът ми е всеи ден на работа.Не стига че се прибира капнал от умора,ами да го занимавам с глупости Пък и вече почти 6 мес кърмя и от личен опит мога да заявя, че не е необходимо да се тъпчете за повечко кърма !!Аз нямам време за специално меню.Може да се смеете,но сега ще ви кажа:кроасан, фрапе или мляко с нескуик,солети,готови спагети, само вечерята ми е по питателна и то защото имам компания И бебка пак си наддава нормално.

от утре спирам мъжа от работа да гледа децата, защото едното го кърмя... а аз лягам с вдигнати на високо крака да си чета книжка.

оправдавам се с кърменето за това, че дъщеря ми е като пристрастена към мен, залепва се като гербова марка и не дава на никой друг да я гушка.

Не съм се оправдавала и аз с кърменето, не ми е хрумнало Пък и на кой да се оплача - на бебето ли, той мъжът ми е на работа - не седи до мене в парка да обсъждаме кърменето.
Абе някои жени просто си го могат, въртят си мъжете на малкия пръст и окото не им мигва

Оправдавала съм се само да не ходя на очни,друго не.

Да - опрлавдавала съм се - ((

- пред себе си, когато хапвам повечко

- пред приятели, когато отказвам да пия алкохол

е, за друго не се сещам .... но може и да има ...

Не, и двете ми деца съм ги кърмила до деветия-десетия месец.

Мда... когато не искам да вдигна телефона на някой с когото не ми се говори в момента, се е случвало да се оправдавам с кърменето. Сиреч, докато е звънял съм кърмила. Но тоя номер вървеше, докато беше по-малка, сега вече се оправдавам с приспиването. 

П.П: Дано не четат в тоя форум тия, на които не вдигам тел. 

Пич, ти изби рибата!     
Ако бяхме от един град, бих ти предложила да си вадим циците дружно. 

П.П: Добре, че Бог е направил така, че децата да сучат от майките, а не от бащите!   

* Ами с това, че си похапвам повечко, а имам още кг за сваляне.
* Да не пия алкохол.
* Да не я оставям на бабите за по-дълго време от 2 ч.

А и беше ми писнало да ходим често при бабата на село и се оправдавах, че от пренасянето на багажи ми е намаляла кърмата 

1. Защо не я оставям на баби
2.И защо още не съм си възвърнала предишните килограми

При мен не беше толкова оправдание, колкото наистина желание, да кърмя, но мъжа ми пък не разбираше колко е важно и не ми оказваше голяма подкрепа и насърчаване. Това много ме огорчаваше и аз страдах, принудих се да изтъквам кърменето като причина за спокойствие и т.н. Иначе много ми помагаше. Понеже сестра му нямаше кърма (по-скоро нямаше нужните знания, а и желание да й "слезе") и малката племенница беше само на АМ. И като ми кажеше нещо от сорта - айде стига с кърменето, има АМ, може и с него, едно пренебрежително и ми беше голяма мъка. Аз не съм била обградена от баби, лели и т.н., имаме една "баба" и тя е майка ми. В началото идваше през ден да ми помогне я, за дрехи я, за друго. През останалото време си бях сама. В първите 2 седмици от живота на сина ни таткото си ходеше на бачкане както обикновено и дали от депресията или от инат ми беше бая криво. Може би от разно такива негативни емоции кърмата ми много бавно се регулира и тамън се регулира и ... взе че нашия сунковец се разкапризничи, видя, че от шише е по-лесно (дохранвах, защото наистина не ми стигаше кърмата)...Както и да е. Стана дълго. Това е от мен. А според мен майката в парка се глези прекалено много, като казва, че й трябвало това и онова, за да кърми дълго, а моя мъж хич няма и да ме пита - ще си хване втора работа като стой та гледай. За него семейството е много важно, затова и има 2 работи де...

И когато сме излизали, съм казвала с гордост - не пия, защото кърмя, и не пуша поради това. Много ми харесваше. НО не като оправданоие, а като фукня. В днешно време много майки не кърмят децата си, поради ред причини и кърмачките са някак на почит в компанията. Беше ми кеф, като някой приятел каже: "Ей, я си загаси цигарата, че имаме кърмачка на масата".

Ахахахаа! Сега се сещам първия и последен път като се опита да суче от татя си.
Първо го гледа и го омайва с поглед, а после му вика: "Тати, коко!" (което ще рече "Тате, дай да цокам"). Тати й зяпа ТВ и не й обръща внимание, след малко пак: "Тати, кокоооо!" (с по-настоятелен тон). Баща й почва да се хили и й вика, ми добре де кокай , хайде да те видя.
Зяпайки го в очите, се навежда, опитва се да засуче, при което се изправя изведнъж с много отвратена физиономия, мляскайки ужасено с уста. Умряхме да се хилим - много му е дошъл космарляка на детенцето! Не е свикнало на такова окосмяване на биберона си. 
Та повече и не опита, де, но от време на време казва: "Тати, коко!" , и се хили като гъба, но повече не посяга. 

Само честичкото си похапване оправдавам с кърменето Смятам ,че ако трябваше да приготвям шишета с мляко щях да съм хиляди пъти по-изтощена и да ми трябва помощ.
Пък и не ми пречи да си ходим и по кръчми . Къпя го преди да тръгнем .Към 21,00 вадя цицата , кърмя, сменям памперса и човека си спи та не мърда. Хич нищо не го смущава. На морето пак същото.
Моето кърмене само на бабите действа като оправдание ,че не можели да го изведат на разходка ,защото съм го кърмела

Аха, вярно! На мен би ми спряла кърмата, ако съм под стреса, че имам пари само за 1 кафе... и ако в този момент мъж ми седи спокойно до мен в парка и си бърка в носа, вместо да иде да бачка... Ама ей на- свят широк, хора всякакви!

Не  В периода на кърменето ми, имах толкова проблеми и неприятности, че е истинско чудо как изобщо имах кърма. И през ум не ми е минавало да се глезя.

Единственото, което се сещам е, че докато кърмех не давах на мъжа ми да ме целува по гърдите и се оправдавах с кърменето. Не че не се миех след това, ама ми беше гадно, все едно да налапа биберона на детето.

И аз се оправдавам с кърменто до толкова, че да не го оставям на бабите за по-дълъг период от време, да не кажа хич-искам сама да си гледам детето, не ща да ми се месят и да му налагат техните си виждания за какво трябва и какво не трябва. Не искам да им го оставям и това е, покрай кърменето обаче няма как да ми се сърдят или обиждат и "Хем агнето цяло, хем вълка (Марти  ) сит"

Оправдавам се за  храна  В момента тежа повече от колкото влезнах да раждам..... Пусти глад.
Бабите ни се ядосват, че не може да им го оставяме, ама аз и не искам де, та на тази хитринка се научих на скоро - "Излете само пред блока, че след мъничко ще го кърмя" и хоп ида и си го взема..... 

Преди, като кърмех по-често, се оправдавах, за да си почивам повече. Обаче въпреки това, пак си въртях сама цялата къщната работа - и готвех, и чистех, детето на разходка сутрин и вечер. Само мъжът ми от време на време я гледаше сутрин, когато тя стане преди 8 и през уикенда следобед - за да поспя. Все пак и той е родител, какво като работи. Та може би тази мадама добре го върти тоя балама, ама пак не е в неин интерес - след като имат пари само за едно кафе. Иначе случката доста ме развесели.

3. Извинявам се пред лекторите и професорите в университета!

А на такива жени не мога да се начудя! Малко им завиждам, но и ги съжалявам!

Е, тази майка доста е прекалила! За едно кафе ще се ядоса и ще й спре кърмата? Сигурно трябва доста да се ядоса...

На мен не ми е минавало през ума, че може да ми спре кърмата, ако се ядосам за нещо, може би защото не съм била подлагана на стрес - малкия беше супер кротко бебе, мъжа ми ме подкрепя и не е капризен, в най-трудните моменти (първите седмици след раждането) майка ми дойде при нас и страшно ми помагаше и подкрепяше, без да налага мнение и т.н.
А, имах веднъж 1 стресова ситуация - майка реши да слезе от влака в движение  , той тъкмо потегляше, а аз тичам с количката след влака и крещя "не слизай", той не беше засилил, майка скочи, падна и стана (слава Богу, нищо й нямаше), но аз така се изплаших и разтреперих. Та тогава тя се притесни да не би да ми спре кърмата (на мен хич не ми беше дошло това наум, а и нищо й нямаше на кърмата ми след това).

Всъщност, ако трябваше да храня с АМ може би щеше да ми е по-трудно - миене, преваряване. А пък като не съм била свършила всичката домакинска работа никога не съм се извинявала с кърменето (дори не съм се сещала, каква е логиката, ми че аз докато сучеше си дремвах и аз или гледах ТВ) - просто си му казвах на мъжо - беше ми тъпо и цял ден сядях във форума  или времето беше хубаво и бяхме цял ден в парка.

О, сетих се, около годинката на малкия се оправдавах с кърменето, за да не го вземе дядо му да го гледал лятото в Пазарджик. Всъщност те само питаха - още ли суче? Да. Е, значи не можем да го вземем. Той вече не суче, но и те явно разбраха, че не сме от родители, дето ще пратят детето си на "ваканция" за 2-3 месеца (поне не на тази възраст) и после няма да можем да си го познаем (щото нашите и неговите възгледи в някои точки тотално се разминават).

хаха, и аз съм една глезла безподобна - първо бях бременна, после родилка, сега съм майка-кърмачка. Всякакви хватки използвам да си правя живота по-лесен

Никой не ми помага, вечер като се върне мъжът ми, му оставям бебка и аз почвам да готвя, да простирам пране, да домакинствам и после пак бебка и така. Но предпоччитам той да работи, защото и аз вземам 180 лв. и то когато НОЙ реши 

Да,за да седя повече пред компютъра с оправданието,че съм в кърмаческия форум и го правя за благото на детето     Оправданието да не го поверявам на бабите е,че ми е още малък и не може без мама. Като поотрастне друго ще измисля (да имате идеи ?!?)Таткото много ме подкрепя и се радва на кърмачето ,а също и на кърмаческите ми форми,които само гледа и не пипа ("не посягай на трапезата на детето,ей").А също и за това,че съм с доста солидна фигура ,но както казва една друга мама-ние сме дебели,но щастливи! 

Никой не се е натискал да гледа Ива че да се налага оправдание  . Само веднъж свеки каза да и я дам на село и споменах титите,от тогава ни вопъл ни стон.
За килцата да, оправдавах се 2 години, истината е че ми се хапваше и за това не свалих по бързо, но пък после пак без ограничения паднах на първоначалните килца. Ама това оправдание си беше за през мен самата мисля.

Иначе най съм се оправдавала за съня. Първо, за да спя с нея и да си я гушкам, причината беше естествено кърменето. И второ за късното спане, както и за следобедното, ако станех, Ива бързо се будеше, а ако съм до нея (и поспивам естествено ) спи сутрин до късно а следобед по няколко часа вместо половин.

Иначе майка ми наплаши Иво, че навремето и се прияло нещо и едната и гърда се подула зверски, та куп проблеми после, и от там Иво ако чуе че искам нещо търчи, но никога не съм злоупотребявала с това.