Клики на майките

Аз съм самостоятелен електрон.

Никакви групи не могат да ме задържат
при себе си. Изобщо да не се и опитват.
Групирането е своего рода зависимост.

Да. (Примери от болезнено-класова страна-Англия). Разделение според:

-на какъв тип курс за родители си ходил: NCT е за средна-класа родители, "вярващи" в естествено равдане и кърмене; малките дизайнерски курсчета с някой псевдо-експерт и с неприлични цени пък са за гледаните женички на бонусо-имащи мъже от ситито; курсовете къйм болниците са за плебса.

-като се пръкнат отрочетата- отличаваш се на какви "курсчета" мъкнеш бебето и себе си: масаж за бебета, йога за бебета, "музикални маймунки" (от 3 месечни...). На които аз гледам с голяма насмешка (въплъщават ми несигурността и леееката истерия на родителите), поради което бях отлъчена от другите  NCT дружки.

-Огроооомно разделение между работещи и неработещи майки. От земята до небето, не мога даже да започна да описвам.

Изкипя ми нещо, после пак ще пиша.

Има разделение. Друг е въпросът колко ми харесва.
Първият ми сблъсък беше преди години, когато моите бяха бебета и вземахме храна от детската кухня. Може да се каже, че бях член на тази група до момента, в който се записах на езикови курсове. Първо това предизвика недоумение, после радост у другите майки. Но когато започнах да отсъствам от обичайните разходки, защото трябваше да пиша домашни или да съм в час, започна всичко да се променя. Стигна се и до лека насмешка, че съм се отцепила от колектива и "ми е пораснала работата". Две години по-късно бях доста напред в знанията си в новото поле и тогава пък се чуха неща, свързани с лека завист - сякаш новият език от самосебе си се е озовал в главата ми и съм получила подарък, и изведнъж всички забравиха колко усилия са нужни. Някак някои от майките се почувстваха прецакани от мен (незнайно защо).
Зная, че бях многословна. По-късно се запознах с други майки, които в някакви вариации са имали подобен опит.
Естествено е да има някакво разделение, но от друга страна поне в БГ му се придава твърде голямо значение. Все още сме нетолерантни както към различните възгледи, така и към различните пътища в живота. Явно това си е част от първоначалното натрупване на капитали и "строежа на капитализма" и не може да се избегне.
Най не ми харесва социалното и материално разделение. Всъщност всички бихме могли да научим много една от друга.

'Член' ли сте на такава група? - не, бягам от тях като "дявол от тамян"
По какъв признак е тя според вас? - нямам
Чувствали ли сте се изолирани от такава група? - не съм имала и най-малко желание да се впиша, така да се каже - "самоизолирам се"
Лесно ли ви приеха или не ви изобщо? - о, при добро желание със сигурност мога да се присламча, но нямам време и нерви за губене
Може би вие сте организаторът на подобна група майки? - не съм, защото майките, които харесвам са мой тип - индивидуалисти, които не обичат да кудкудякат групово.
Какво изобщо мислите за това разделение на групи по паркове и градинки? - намирам го
за много тъпо, в същото време - неизбежно. Човек винаги гледа да се обгради със себеподобни, да си създава мини-общества... Яд ме е само за децата, защото така им се спестяват контакти и приятелства, които (може би) биха им били по-приятни и забавни от тези в затворената група, наложени от мама поради НЕЙНИТЕ интереси.

Като цяло разрешавам на детето ми да контактува с различни деца, не го ограничавам или изолирам, защото приятелството освен всичко друго е и химия, а аз искам детето ми да е щастливо докато контактува с околните, а не да го прави по задължение.

_{(Имам кофти спомени от такива "приятелства" в детството - семействата ни се събираха почти ежедневно, почивахме заедно, уикендите заедно, а ние не се харесвахме и не се забавлявахме. В момента, в който можех да се "скатавам" от семейните събирания, нито съм ги видяла, нито съм ги чула тези хора, и въобще не ми липсват, както и аз на тях... )}

Ако сте били поне еднократно в такава клика - случвало ли ви се е да присъствате/участвате в разговори, практически оплюващи майка, член на групата, която в момента я няма, или пък говорене против други групи (чието мислене е различно)?

Сериозно ли питаш  ? Мокра ли е водата? А Слънцето от изток ли изгрява?

Не съм забелязала, сигурно има, но нашият парк е твърде голям и всеки ден има различни майки с деца, не е като по кварталните градинки.

Аз лично не участвах в никакви групички, докато дъщеря ми не стана на годинка, единствените с които се запознах, бяха един татко и момиченцето му, той я хранеше с АМ, а пък аз бях запалена кърмачка. Това лято обаче детето има вече нужда от социални контакти, всеки ден е на детската площадка, събирам я с 3-4 определни деца, а с другите рядко завързваме контакт, не повече от няколко минути. Държа да се среща с едни и същи деца, най-вече заради страха ми от болести.

Иначе няма лошо във формирането на такива групи, човека е социално животно и има нужда от принадлежност. Аз умишлено странях в бебешкия й период, защото не понасях някой да ми налива акъл как да си гледам детето / нямаше нищо по-хубаво от това след мъчителното приспиване бебето да си заспи в количката, аз да си седна някъде на тихо място и да си чета книжка  /, сега пак не мога да кажа че ми е приятно да дудна с някакви жени, с които нямам обща тема освен децата, но се примирявам в името на това детето да се чувства социализирано.

Леле, докато напиша и 5 нови отговора 

Разкажи, тогава. Аз знам какво се говори в групите, в които съм била.

По какъв признак ги избра? Сигурно има нещо, което те ръководи. Може би с майките сте приятелки?

Никога не съм се числяла към групи. Да, има такива, но и аз като Лиска съм извън тях по дифолт. Просто не се вписвам никъде. Не се наемам да тълкувам защо е така. Не ме вълнува особено. Там, където се събират и формират групите, обикновено отивам, върша, което е нужно и бягам. В парка съм заради децата си. Не за кафе, за цигара или семки. Съответно, занимавам се с тях. Пред блока нямам време да вися. В ДГ имам три деца да взимам, нямам време за празни приказки с останалите майки. Гледах да поговоря с госпожите, по-важно ми се струваше. В учлище е същата картинка. На тернировките на Наталка - подобно.

Никога не съм се чувствала изолирана. Никаква мъка не ме стяга в тази посока.  

Честно казано и тук групите не ги отбирам много-много и не ги разпознавам категорично. И смея датвърдя, че не се числя и тук /както и реално/ към никоя.

  да, аз съм от групата на майките, които не обичат градинки/площадки/люлки и  няма да бъдат забелязани там. Обичам да се разхождам из парка, или по главната улица на града, с още някоя с дете (имам няколко такива). Можем да се наречем хаймани-група.

Не за съжаление нямам приятелки с деца, всички правят кариера докато аз дремя в къщи. Ами ръководи ме това, че Али играе добре с тези деца, не си пречат, не се дърпат за играчки, с майките горе-долу имаме едни и същи методи на възпитание / въпреки че са тотално различни на база хранене и база чистота/, ако примерно излезем с нея на детската площадка и няма никой от познатите ни, пак си прекарваме добре, по никакъв начин не съм зависима от тях - нито знам къде живеят, нито им знам телефоните, на някои даже незнам имената  А и си мисля, че ако се събира с едни и същи деца, ще развие усета си за развиване на приятелства, а не с хаотични контакти.

Аз ги наричам Обществата на майките. Сблъсквала съм се със следните:
- между работещи и неработещи майки;
- според икономическият и социалният статус;
- според броя на децата им.
Тъй като не ме свърта на едно място, не принадлежа към такава група. Не се натискам да ме приемат, навестявам ги от време на време и им гледам сеира. Много е забавно!

 

Общества е много подходяща дума... аз се чудех, чудех, пък написах клики, че по-добро не ми хрумна. Разкажи повече за горепосочените? Впечатления, наблюдения и т.н.

Друго се сетих да допълня - на мен форума ми задоволява абсолютно цялата нужда от групиране, имам няколко майки които са ми симпатични, контактуваме си по мейл, понякога се виждаме, не ми е нужно да търся контакти навън. Като цяло мразя натрапен контакт - в смисъл за да съм в час как да си гледам детето да търся информация от други жени. Много жени се групират именно заради това - някой да им подсказва какво да предприемат като следаща стъпка в захранване, възпитание, да им се каже къде са по-евтини пюретата и памперсите, кои марки си заслужават, кога да почне да пие детето от сламка, кога до го сложи на гърне и пр. Аз лично нямам нужда от тази информация и контактите навън са само за удоволствие на детето и игра, ако се заиграе с някое дете, обикновено дремя до нея, наблюдавам ги и толкоз, не търся лаф с майката.

Доста често се сблъсквам в нашата градинка, поради което и започвам да я избягвам.
Делене по следните признаци:
1. Възраст на децата - нетрайни формирования, които в последствие се разпръскват и се преформират по другите групички (по възраст на втори деца например) и се делят в зависомост от други жизнеопределящи белези . Тези майки обикновенно се познават, поздравяват се, задават си бегли въпроси за маркерите на етапа на развитие на децата (тип: колко зъба имате, колко думички казвате, махнахте ли пампа и т.н.)
2. Познанство / съседство - близките приятелски отношения и съседството много помагат, но не са всичко. Пример: живеем в квартала на мъжът ми - ако Ема вземе греблото на някое дете и мъжът ми е там, той винаги отбелязва, че на младини пък таткото на ощетеното му е откраднал камиона, били са неразделни или някой друг детски спомен, нещо което не ми пречи да съм доста встрани от всякакви групички.
3. Еднакви възгледи за децата ("Групички по занимания")- устойчива групичка в малка възраст, а може би ще бъде и за по-порасналите. При малките деца - разходки заедно, шопинг, рожденни дни, дори дребните различия са ок - един е за биба, друг против и т.н. После успешно прерастват в "една група сме", "в един клас сме", "в Алианца сме" .
4. Класов белег - най-устойчивата група. Допадат си, имат общи теми, близки проблеми, равностойни възможности. Разговорите ми със "свещенните крави" в нашата градинка са редки и се свеждат до "Този гащеризон на Марикита ли е?"
Забелязвам - деленето достига фанатични размери - говоря с теб, а с теб не, детето ми играе само с деца от моята клика, въртя очи и одумвам "противника".
Кликите се формират главно от майки, които не работят - имат времето и свободната енергия да го правят, а и за някои това май е единственото забавление.
Моята позиция - в градинката съм само заради детето, подхождам непредубедено към всички, приемам всички за равни на мен, с равни права и равни задължения. Не сме там, за да се обичаме или мразим, а сме там, за да си играят децата на чист въздух.
За съжаление - Градинката е един умален модел на обществото - хора всякакви. Справянето с установилите се клики и умението да се впишеш в групичка, мисля, че праща важни сигнали на децата. затова и аз започвам да избягвам нашата градинка - нещо не ми понася живота в затворени общности.

Във форума изобщо не забелязвам коя майка към коя група е. Казвам си мнението и не обръщам внимание кой е на противното, за да го мразя или споделя моето, за да го харесвам...

На живо се сблъсках веднъж. Гледах дъщеря си до 4-я месец у дома и когато излизах в близката до нас градинка майките явно страняха от мен... единственото, което ми хрумна и което по-късно се потвърди беше, че е заради явно по-скъпата ми количка. Почувствах се много неприятно от този факт и започнах да се разхождам в друг парк. Около година по-късно се заговорих с една от майките, която живееше в съседната къща и установих, че явно доста са ме обсъждали и коментирали.  

Сега рядко ходя по градинки и паркове и гледам да са различни.

Хм... на мен ми се струва, че докато бебето е по-малко (и обичайно майка му го гледа), има повече време и желание за такива клики. После като те завърти ежедневие с работа, ясла/градина/дом, няма такова време за интриги и одумвания. Май. Или греша?

Единствената `група` с която се събирам са 1 сръбкиня и 1 американка. Общото е че сме чужденки тук, децата ни са заедно в ясла, ползваме 1 детска площадка, всички сме в университетския кампус и се учим една друга на чужди езици

Т.е. признака ви е, че сте чужденки? А с немски майки общувате ли в групата?

Направо ме хвърляш в грях - след повече от месец отсъствие от работа и опит да вляза в час поне с по-интересните теми, обсъждани във форума, докато ме е нямало, чак за такива пространни описания нямам време, но ако темата остане актуална ще се включа при първа възможност. Иначе Ло е казала много верни неща.

Ето, и оттук се започна с разделение и стереотипи - мнение, че майките, които не ходят на работа имат повече свободно време и затова клюкарстват. Моля, моля, не съм съгласна. Излиза, че разделениетоси върви с етикета - ходи на работа (значи е над тези неща),, не ходи на работа (клюкарка  и дребнава).
И в двата случая зависи от хората. Може да се дадат достатъчно примери на работещи клюкарки и неработещи толерантни.

Да не попадаме в същия капан.

Не, защо. Просто е факт - преди да тръгна на работа, имах повече време да ходя с детето по паркове - то къде да го разходя иначе? Сега, след градина ако има време, за час - час и малко в градинката пред градината, малко среща с майките от градината (където година по-късно още не мога да се впиша  ) и това е.

Да, наложи ми се да се сблъскам с подобно нещо още миналата година, когато синът ми се премести за 1 година в предучилищната група на друга детска градина.

Още на първата родителска среща можах да си направя изводите за подобното явление.
Просто веднага си пролича това. Имаше си формирана групичка от родители, на които децата им бяха "по-старши" в градината, които се познавах от преди, имат даже роднинска връзка помежду си и даже са от един квартал.
Та тяхното мнение се налагаше на всяка родителска среща, на всяко събиране и пр. от тоя род.
Беше много натрапващо се.
Те определяха и решаваха, кой и какви средства ще се събират в началото на учебната година, как  ще се разпределят и пр и пр.
Но най-много се издразних на крaя на учебната година, когато те помежду си решили, от името на всички останали, какво да се подарява на учителките от предучилищната група и бяха купили злато за госпожите  за 400 лв. и това без да съгласуват с никой. просто така, те решили!
Беше безумно за мен, честно казано!!
И разбира се, допълнителни средства събираха от нас след това, заради това.

За съжаление ще се гледаме с въпросната "клика" родители още 5-6 години, защото децата ни ще учат заедно занапред...

Бих допълнила докато бебето е първо и единствено и е на никога неработила, а е не на неработеща в момента майка 
Бу, а ти членувала ли си в някакво общество, участвала ли си в клики? Члунуваш ли още?

надявах се маааалко по-късно да ме пита някой това нещо. Аз (малко по неволя, ама) се явявам учредител на местната група кърмещи, знаеш. Доколкото ми е по силите, се опитвам да няма злословене по адрес на майки, избрали други методи на хранене - веднъж, че всички имаме такива познати, с които мелим добре иначе, и второ, че човек никога не знае... а и не е приятно. Не знам доколко успяваме.

По паркове така и не успях да се впиша никъде навремето. Нямах желание може би, или методите ни на отглеждане твърде се различаваха.

Сега пак същото с групата в детската градина. Ходя на кафето с тях, говорим, но определено не си пасвам там. За суши не мога да говоря, не ходим на ресторант поне два пъти седмично, бабите не са ми под носа винаги достъпни (нито имам 'жена' за гледане)... а децата си играят добре и бих искала да имаме повече общ език с майките.

Е, по-късно, ама като нИ сЪ стърпях? И майките сме хора 

Мис Бу, без заяждане.
Трудно ми е да приема неходенето на работа и гледането на дете като предпоставка за имане на време за клюки и интриги. Поне за мен всяка разходка с две бебета (и после почти бебета) беше изпитание и в никакъв случай не е било почивка и време за клюки. Винаги тръгваха в различни посоки и трябваше да си държа очите си отворени на четири. И не съм стояла на някоя пейка безгрижно, а се стараех разходката да е максимално полезна за децата.
С две думи, за мен гледането на деца си е сериозна работа с безкрайно работно време и отговорност. Дали ако детето е на разходка с бавачка би изглеждало толкова лесно и безгрижно? Тогава какво се очаква?

Зависи си от човека. Както има немарливи майки, така и немарливи работници. Който е сериозен, е такъв и на работа, и вкъщи.
Това, за което говориш за мен е частен случай и то ако говорим за гледане на едно дете, което през част от разходката спи.

Затова казвам, че пак се започва със стереотипите.

Около нас има 3 градинки.Ходим ,където ми  е по-близо да свърша и някаква работа по път. Никога не съм виждала майки на групички,за каквито говорите тук. Всички си говорят с всеки,който ги заговори или  те заговарят .Децата ,ако искат си играят,ако не искат -не играят.Виждам понякога познати физиономии, поздравяваме се и това е.
Малко не по темата,но   ...Много ми харесва това,че тук никой не предлага на детето ти неща за ядене по градинките!

kopche,от твоята детска градина и по-точно начина на вземане на решения-се възмутих много!

Хич не си падам по "клики"  (ама съвсем точна дума си намерила ). Всякакви форми на колективизъм ме дразнят, от една страна. От друга, подобни ята никога не са ми изглеждали интересна компания - предпочитам да си прочета нещо на тишина и спокойствие, докато детето ми се занимава (или спи, като беше бебе) пред перспективата да слушам или участвам в разговори от типа "каква гад е свекърва ми/етърва ми/мъжа ми", "той ака ли ти всеки ден" или "вие колко зъба имате вече". Отблъсната не съм се чувствала, защото не съм се и пробвала да се присъединявам: като ги видех още гаргите, накацали по пейките да смучат цигарите и да оглеждат чуждите деца и "непросветените" майки проучвателно, бързах да отида да си повръщам другаде.  И сега така правя в редките случаи на съботно-неделни квартални разходки.

Сещам се за един постинг на Буболина, където много детайлно разказваше как е дочула няколко майки да я коментират с подробности...доста грозно звучеше.

не ми харесва определението "клика" и дори "общество", обаче май наистина има такива групи... не ми е изглеждало странно това, че когато започнах да извеждам моето дете на съседната детска площадка се запознах с други майки, чийто деца бяха на същата възраст и още по-удобно - оказаха се от същия и съседни входове на нашия блок. на този принцип беше групичката майки, с която излизах преди да почна работа и преди да се преместим. Всички тези жени така и не познавах преди да родя, може би защото не ми е оставало време.
след като се преместихме в друг квартал ми е малко трудно да се впиша в местната групичка майки, но го отдавам по-скоро на моя характер (по-затворена съм), отколкото на някакви негативни чувства на майките, а и като ходя на работа нямам много време за "изграждане" на по-трайни взаимоотношения... иначе като гледам и тук (в новия квартал) идеята е същата - деца на сходна възраст от съседни блокове. има си някои "подмятания" които дочувам по повод на други майки, обикновено на по-големи деца, за това че не си носят играчки на площадката и подобни, обаче май са прави....
май е това за сега - обаче детето ми е малко и тепърва ми предстои за влиза в по-големи колективи, където може би има по-сериозно разделение

В нашата любима градинка се наблюдава именно такова разделение на групички, които обаче, са добронамерени една срямо друга, освен ако аз наивно не забелязвам прехвърчащи искри.

Да, член съм на такава група.

По какъв признак е тя според вас? - Групата е на дългокърмещите и четящите форума майки.

Чувствали ли сте се изолирани от такава група? - Не, напротив - майките от другите групи все "си сверяват часовника" с нас.

Лесно ли ви приеха или не ви изобщо? - Лесно, аз съм симпатяга и с мен е приятно да се общува.

Може би вие сте организаторът на подобна група майки? - В този случай, не. Когато гледах дъщеря ми обаче, бях организирала такава група. От малка обичам да организирВам, такава ми е природата, не мога да организирам само членовете на семейството си.

Какво изобщо мислите за това разделение на групи по паркове и градинки? - Нормално е, никой не се отнася еднакво към всички хора, несъзнателно или съзнателно, не знам, избираме хората, с които се обкръжаваме, защо да не го правим и с майките, които общуваме?

По-детайлно изследване бих могла да направя при изрична поръчка от страна на модератор.

Изследвай

естествено, но само общи лафове и теми около децата. Ходя и по други площадки и там съм виждала клики от немски майки, седят почти винаги на същата пейка с маса, пушат, хапват и си клюкат. Мен ме озяпват винаги, предполагам заради слинга с бебето и кърменето навън

Малко допълнение от една дебеличка "гарга, смучеща цигара" - случвало се е да подметнем някой коментар за други майки - например захранващи във втория месец, но не злобен и касаещ само отглеждането на децата, а не личността на майката, макар да ми са се въртели определения някакви в главата.
А иначе свекърви, етърви и прочие - няма прошка, всичките сме ги коментирали и то гонейки децата си междувременно. Препоръчвам го - отлична терапия, зареждаш се с нови сили и оптимизъм! Какво да ви разправям - селяния и битовизми - провинция ... Как пък не се случихме по-извисени духовно в тая група ... Едното майче все прави опити да коментира образци на съвременната литература, ама не би ... разговорът си се върти около домашните и това си е.
Последните изречения са на шега.

kopche, това е ужасно  
От детството си помня подобен род родители и колко противни бяха...

Не членувам в никакви клики и общества. Аз съм просто майка, така както е майка и съседката, например.
Не съм забелязвала около мен да има обособени някакви групички. Но пък и не би ми било трудно да се включа- по принцип съм общителна, пробивна и на моменти нахална, така че... 

Мда- докато бутах количка за малко бях в подобна група. Подборът беше по съседски признак. Честно казано не се задържах дълго в тази група, защото ме уморяваше постоянното обсъждане на памперсите. От друга страна си беше добър коректив по отношение на грешки в гледането на детето. Дали са ме обсъждали? Предполагам. Но приемам това за естествено и не драматизирам. Аз също съм си позволявала да обсъждам някоя майка, но всичко е било в рамките на добрия тон и общо взето добронамерено.Тези жени сега виждам рядко, но винаги с удоволствие. Миналата година покрай приятелите на сина ми се заформи друга група от майки. Събирахме се в градината, докато децата се люлеят. Е, тук вече се уплаших. Такова клюкарене ставаше, че направо свят да ти се завие. То не бяха старите дрешки на едното детенце, колко невъзпитано било другото, как майката приличала на мутреса.... Много бързо сложих дистанция и започнах да водя сина си на други люлки. Пред блока се заформя друга група от скучаещи майки. Там не се и доближавам.Не мисля, че имаме какво да си кажем, но пък знам, че ме обсъждат качествено. Свекърва ми ги издаде.

Радостина, а моето наблюдение е, че точно неработещите майки са най- податливи на клюкарене. Не искам да обиждам никоя неработеща жена. Просто познанствата ми доказват това. Имам една съседка, която беше чудесна компания, докато работеше. Откакто се преквалифицира в домакиня, стана дребнава, заядлива и откровено клюкареща. Сега се чудя как да огранича контактите с нея. Това пък е трудно, защото децата ни са приятели.

Да, в нашата градинка сме групирани според един единствен показател -  възраст на децата ни. В нашата възрастова група има две подгрупи, които не са в конфликт, познаваме се, понякога си правим и услуги, но сме с различни интереси. Децата ни също се познават и си играят заедно, без да отчитат принадлежността на майките си към различните подгрупи.
Аз постъпих по-късно, приеха ме радушно, приятно ми е, че когато и да отида с децата на разходка, със сигурност ще намерим компания /и за мен, и за тях/. Също така се чувствам спокойна, че ако нещо се случи в другия край на градинката, винаги ще има наблизо позната майка, която ще се намеси и ще укроти конфликта, по същия начин действам и аз.
Само две майки сме изолирали поради неадекватно поведение /направо ги изключихме на общо събрание от колектива/.
От нашата подгрупа всички сме работещи майки /и татковци/.
Винаги можем да разчитаме на помощ при нужда.
Когато времето е лошо си ходим на гости.
Почти всеки уикенд организираме нещо за децата - излет на Витоша, кино или поне обядваме заедно някъде.
Познанството покрай децата прерасна в прекрасно приятелство /татковците също се сприятелиха/.

Съжалявам много, че си имала такъв кофти опит. И мен ме дразнят подобни неща. Зная защо е такова мнението, но от това не ми е по-лесно.
Зависи от хората. Поне за себе си мога да кажа, че съм си останала вкъщи целенасочено и зная какво правя. А колко пъти съм си мечтала да мога да клюкарствам безгрижно.....

А за мъжа ми да не говорим .
Той беше просто бесен на тая тяхна изцепка!
Защото наистина ти се създава усещането, че някой друг решава вместо теб.
А да не говорим, че когато на праз ника на сина ми -на завършването на предучилищната група- същите майки минаваха и искаха пак по 20лв. , просто бях в правото си да попитам> за какво сега събираме тези пари> такъв отговор и такава физиономия получих в ответ, че просто съжалих 100х защо съм попитала.
Те смятат, че всякакви въпроси са излишни и даже неуместни, от моя страна, след като те са решили да се заемат със събиране на пари, организиране и пр. въпроси.
Все пак едно съгласуване не е излишно между страните.... , та сега просто чакам да видя тая година какъв цирк ми се готви пак.

А за мъжа ми да не говорим .
Той беше просто бесен на тая тяхна изцепка!
Защото наистина ти се създава усещането, че някой друг решава вместо теб.
А да не говорим, че когато на празника на сина ми -на завършването на предучилищната група- същите майки минаваха и искаха пак по 20лв. , просто бях в правото си да попитам> за какво сега събираме тези пари> такъв отговор и такава физиономия получих в ответ, че просто съжалих 100х защо съм попитала.
Те смятат, че всякакви въпроси са излишни и даже неуместни, от моя страна, след като те са решили да се заемат със събиране на пари, организиране и пр. въпроси.
Все пак едно съгласуване не е излишно между страните.... , та сега просто чакам да видя тая година какъв цирк ми се готви пак.

Какво озна4ава ,,клИки''?
4е не вденах нещо аз....

Байбиби, много те моля, кажи повече за случая. Какво се случи, защо се наложи да ги изключите?

клѝка (мн. клѝки, ж.) Групировка от силни на деня; хора, обединени от користни цели; шайка.

Ами за да ти обясня, ще дам пример пак "кликата на майките" от класа на сина ми:
Такаааа. Имаме родителска среща. Обсъждате се проблеми и въпроси от финансово естество, обикновено. То за какво, иначе, може да става дума на една родителска среща, ако не- за пари .
Та въпросната клика, непрекъснато има мнение по въпроса, намесва се- най-честно неуместно, спори със всеки, който е на различно от тяхното мнение, избива дори да подбив и такива. Те обичат да бъдат забелязвани-също мое да се каже.
Въпросната клика-пак да кажа, са 3-4 майки и техните съпрузи, с които са или в близки родствени отношения, или се познават от детската площадка, и живеят в един квартал. В нашият случай, те са с добри материални възможности, да кажем, най-общо, и държат да се забележи това.  
На края на родителската среща, въпросната клика се събира в едно кафене, където се вземат решения, съобразно техните предпочитания и възможности и на следващият ден, аз получавам "инструкции" за събиране на дадена сума, в някакъв срок от рода> до края на деня- най-късно утре!!! и се заявява-от госпожите, които препредават, че: "така сте решили ВИЕ,  родителите!!!
Ето така действа кликата в училището напр.

Не членувам в нито една или членувам в няколко, зависи от гледната точка  .
Имам си една приятелка от детството, която за щастие има син, почти на възрастта на дъщеря ми. когато нямаме ангажименти и двете ни е приятно да събираме децата, като към тази наша малка групичка се присъединяват и снаха ми с дщеря си, както и още 2-3 бивши колежки и по-далечни приятелки. В същото време, когато въпросната приятелка има други ангажименти и нямам спуциални уговорки с някой, се присъединяваме към първата групичка от деца/майки, които си избере дъщеря ми. Ако на въпросните майки им се приказва - си приказваме, ако ли не, се въртя около детето си и го наблюдавам. Но до сега почти никога не ми се е случвало да не завържем приказка или пък някой да ме гледа на криво или високомерно  . Общо взето търсим компанията на деца на нашата възраст и поради тази причина се познавам и с майките им, винаги има за какво да си говорим и не ми е досадно или неприятно.
Когато дъщеря ми беше бебе съм се въздържала от групови събирания, тъй като ми беше по-приятно да се разхождам, или като тя заспи, да седна някъде на спокойствие и да си почета нещо или да мечтая  . Може би затова нямам неприятни спомени от спорове за захранване,кърмене и некърмене, повиване и носене на ръце.

kopche, щом са само 3-4 заформи контра-клика и ги цакайте директно и грубо.   Изявления от рода: "Това е държавна детска градина и тук не всички сме с вашите възможности...", "Ако държите на това - купето го вие, но ние нямаме тази възможност, а и не смятаме за нужно..." и изобщо всичко, което акцентирана на това, с което те се опитват да ви се налагат.

Брррррррр - много гадна история. Сещам се за "Отчаяни съпруги" имаше епизод с нещо подобно там.  

Иса, повярвай, не е толкова лесно контрирането. Не в такава степен, но подобно има и в нашата градина.

Мис Бу, сигурна съм, че не е. Поне на майка ми на времето не й се отдаде. 
Мен това толкова ме е отвратило и изплашило, че се стремя да не се сприятелявам с родителите от нашата детска градина и да участвам възможно най-малко в обществения живот на градината.

Участвала съм в групичка по възраст на децата и съседство - активно до 4 месец на дъщеря ми. След това започнах работа. Сега все още се присъединявам към тях, когато излизаме вечер.
Ето и наблюденията ми:  Страняла съм от разговори обсъждащи методите за отглеждане на децата на други майки, но определно ги имаше. Мисля, че съм била обсъждана. Също така ми се струва, че бързо тези разговори се надживяха. Особено след като човечетата излезнаха от количките.
В момента в краткото време, което прекарвам с групичката,  очевидните деленията са 2:
- на майки, които търсят по-чисти площадки и пясъчници и тези които предпочитат площадката до кафето. (но тук пак става въпрос по-скоро за възрастово разпределение, при вторите все още децата не щъкат самосиндикално и са по-лесно контролируеми).
- на майки, които пазят децата си от контакти с болни деца и на такива които системно водят болно дете на площадката.

Да, разбирам те идеално, какво имаш в предвид.
Аз нямам намерение с никой да преплитам шпага, защото има и нещо друго тук:
Това се препредава от родителите върху децата в един момент. Децата виждат и чуват всичко.
И не ми се ще индиректно да навредя по някакъв начин на сина ми.

От друга страна, съм привърженик на приятелските отношения.
Смятам, че никой няма полза от такова надцакване и разваляне на отношенията, защото все пак ще се гледаме близките няколко години, Предполага се, че ще се виждаме по детските тържества, рожденни дни и пр.
Предпочитам на такива срещи да се гледаме с усмивка и да се виждаме с удоволствие, отколкото да пухтим и да гледаме разсеяйно встрани, или пък с досада...

Иначе, противно на всички очаквания -и на нашите родителси отношения , на последният празник на ДГ, децата ни показаха голяма задружност и сплотеност помежду си. Което, все пак е нещо и ми дава надежда...

Еее, това, което разказваш kopche е гадно. Но и аз не мога да разбера как така се стига до такова положение. Защо им мълчите? Ако са само 3-4 значи има мегдан за контра-коалиция. А едва ли недоволна си само ти. Така като те слушам, все си мисля, че и други биха се включили. Аз, понеже съм много неприятна особа и като се ядосам съм зла, когато не искам да става грозен скандал пускам мъжа ми. Той умее да е любезно безпардонен, така че няма начин да не постигне възможния максимум. В твоя случай, за да не предизвикам грозен разрив и да не се отрази на детето по-нататък бих пуснала него в атака. А ако преценя, че не ми пука бих действала и сама. Но не бих оставила някой да ми извива ръцете. Не знам, така си мисля.

Даре, че ми пука, пука ми.
Аз имам обяснение и за ситуацията.
Просто тази предучилищна група беше сборна, така да се каже.
Тя беше изкуствено създадена за да се подготвят децата за у-щето. Заради немският език, най-вече. деца от други квартали и ДГ-и.
Та ситуацията е следната: Повечето родители бяхме новодошли в тази ДГ, и досега само слушахме, защото още не бяхме се ориентирали в обстановката.
Но вече усещам, след размяна на едно две мения с майки от групата на сина ми, че наистина има майки на различно, оттова на кликата мнение, което ме навежда на мисълта, че тая година няма току-така да си траем...

Е, те всъщност се самоизключиха, не сме ги освиркали публично. Конфликтът беше между децата, но не това беше лошото /дребни дразги непрекъснато има, естествено/, а това, че майките упорито не взимаха никакви мерки да озаптят чадата си, които месеци наред вилнееха из градинката и всяваха раздори. На принципа "това са детски истории, да си се оправят по между си", те не отчетоха множество синини, дребни наранявания и умишлено поломен инвентар. Не мога да си пия кафето с някого, докато детето му пребива моето. А не беше и само моето, де.

kopche, аз си реших проблема като станах председател на настоятелството на градината. Сега никой не смее да ми опонира

Лелеееееее, как ли те мразят и одумват 

Шегувам се, естествено

А, одумват си ме. Без шега.

Якооо!!!
Аз не мога да си го позволя, нямам такова време...
То аз време за децата си нямам, па, какво ли остава за друго....

Официално - не.   Но съм усещала някакви взаимни симпатии между мене и други майки на две момчета. Установявам, че моите момчета също се усещат притегляни от други братски двойки. Като тегля наум статистика, имам чувството, че в такава компания сме се чувствали най-добре. Последните приятели на децата ми пак са две братчета, горе-долу на тяхната възраст, а родителите са много са мили, тихи и симпатични хора, (дали не си внушавам, че родителите на две момчета са по-дискретни, по-земни и по-непатетични?).
Може би, ако има такава клика, на майките на две момчета, бих проявила интерес към нея.

Е, с моите двама съм всичко друго, но не мила и тиха  , особено като съм яхнала метлата......то рядко слизам, ама нейсе..
Иначе по темата, има две-три майки с деца колкото големия и станахме и семейни приятели. Рождени дни, ходим си на гости, но като почнахме работа естествено се разредиха срещите.
Сега има няколко с деца, колкото малкия, но нещо с тях не става, а и аз определено съм по-ангажирана и се съобразявам с режима на баткото, та дори и рядко се засичам с тях.

Не, аз нещо друго имах предвид. Майките на две момчета ми се струват обществено по-малко суетни и обществено по-тихи, по-малко склонни да развяват байраци за величието на децата си, по-"обръгнати" и по-калени в резултат на подозренията, че това да имаш две момчета е голяма страхотия, по- взаимно толерантни . Но това са мои наблюдения, доста ограничени може би, защото не съм от най-контактните майки. Факт е обаче, че като тегля статистиката, сред майки на две момчета съм се чувствала най-добре като родител.
А това, кой колко вика у дома, е друго нещо.  У дома си е за у дома. 

Никога не съм обичала "групи" създадени на принципа на някакво сходство между индивидите в тях.
Не съм и участвала в такива. Обичам разнообразието и не бих се обградила с хора от едно и също соц. положение, интереси и т.н. Не го и правя.
Буквално от 2седмици съм майка, но детето ми не е при мен. Намира се в болницата в кувиоз. За момента интересите ми са далеч по-различни от тези на майките, които децата им са при тях. Ще остане известно време така. Това обаче не ми пречи да се срещам с моите приятелки, на които децата им са със тях и си ги гледат постоянно. На тях също не им пречи общуването с мен.

Mirama, всички групи са създадени на принципа на някакво сходство. Това им е целта- да обединяват хора с еднакви интереси. Дори подфорумите тук са един вид групи. Това е нормално и няма нищо страшно. Една такава група може да бъде чудесен коректив за теб самата както с положителните, така и с отрицателните мнения. Каквото и да си говорим, хората сме социални животни. Лично аз много уважавам хората, които са личности без да принадлежат към някаква група. Но това е твърде трудоемка и психически натоварваща роля. И са много малко тези, които могат да се справят достойно с ролята на единак. Що се отнася до мен, аз гледам да се обграждам с положителни личности. Имам нужда от приятелите си. Имам нужда и от това да общувам с майките на приятелите на моя син. В градината знам имената на всички деца в групата, както и техните интереси. Познавам всички учителки, директорката, лелките и готвачите. Поддържам връзка с всички тях, защото те са хората, които се грижат 8 часа за сина ми. Не мога да разбера родителите, които просто оставят детето сутрин и го вземат вечер.
Още доста искам да кажа, но май ми стана доста дълго.

Интересна тема. Много пъти съм се замисляла за съществуването на подобни разделения.

Едната група/общество/клика до която съм имала допир е на "стриктните" майки.
Не знам дали определението е точно, но става дума за следното. Това са тези, чиито деца правят всичко точно както пише по книгите, в точно определените срокове, че даже и по-рано. На толкова месеца зъб, на 5м сяда стабилно, на 1г прохожда, пампата се маха на 1 и 2м, бибата още по-рано, детето много говори, всичко му се разбира и т.н. 
Те имат схема и стриктно я спазват, няма такива филми за "индивидуалност" или " когато му дойде времето". Ще хвърлят невероятни усилия за нещо, което на по късен етап би станало много по-лесно, но ще са удовлетворени от постигнатото. Никаква толерантност към изоставащите.
Смело използват императивен тон - " Трябва да направиш".... едикакво си..... някаква формула на успеха... Не се притесняват да дават съвети, а те винаги са формулирани като конкретни предписания - "ще му даваш панадол за зъбите, аз така правя". 
Нещо много важно - винаги са сериозни и енергични, нямат чувство за хумор. Ако се шегуваш, трябва да уточниш, че е шега.  Сигурна съм, че в работата си са били супер стриктни, но с дълбокото убеждение, че правят нещата най-правилно и сполучливо, ако не са те фирмата ще рухне, а другите колеги са мързеливи и само се хилят; обичат да поемат инициативата и имат стремеж към издигане.
 Изобщо самоуверен лидерски тип във всички сфери.  Когато се приближиш за първи път с детето ще те попитат : " На колко е?", а не " Как се казва?"
Много дълго стана 
Друг път ще напиша за "Готините и добре обезпечени финансово майки" 

Не,никога.Имала съм приятелки,с които сме изгледали децата си.Но и много случайни запознанства покрай децата.Никога,никога не съм давала съвети кой с какво и кога да си храни детето.Социални разделения не съм правила,но и не съм от тези,дето веднага завързват близки познанства.Вбесявала съм се само тогава,когато някоя активистка се е опитвала да ме убеди,че да не кърмя е едва ли не светотатство.Ами бебето си е мое,гърдите също.Ще правя с тях каквото си искам.

Сега разбрах....има го този момент. Гледам и сестрата на моя мъж.

Бу, какъв е минимума бройки за да образуват клика?
Много смешна дума си избрала, направо срамно си звучи и гледай как всички се дръпнаха и станаха индивидуалистки.  Аз и двете ми приятелки правим ли поне мини клика? Не сме се събрали по случаен признак, имаме разни общи нещица значи трябва да се класираме.
Останалото което исках да напиша вече е написано от Дона Флор в последния и пост.

От 2 нагоре, Флаш

Бу, а какво е твоето мнение за кликите не схванах. А?

Не съм член на нито една клика и същевременно съм член на всичките  
Не отговарям на нито един от критериите им и въпреки всичко се чувстваме превъзходно с децата  при всички. Това не значи че съм "всеядна" или неконфликтна, по ми се иска да си мисля че съм адски чаровна   /за децата ми - то е ясно/
Винаги има клюки по адрес на отсъстващите, и те винаги са тясно свързани със спецификата на групичката.
Със сигурност и аз би трябвало да съм обект на клюки, но може и да не съм  
Групиране винаги ще има - това е факт.
Има понякога и отлъчени, за съжаление единя път стана заради отношение към мен, по-точно към детето ми /тогава беше едно/ Независимо че бяхме защитени, не ми стана приятно удоволствието с което беше прокудена майката. Какво е виновно детето й - то си играеше с всички.

Навремето направих един -два опита за събиране по признак "майчинство", но нещо не ме привлече трайно. Не намирам време да се събирам с  хора, само защото имат деца. "Групирам" се по други признаци - имаме обща работа например или просто по симпатия. Но да се грабна по срещи да ходя за да си говоря за хлапето - тц! Ако нещо по майчинската тема ме вълнува - влизам във форума

Синът ми като започваше училище /1-клас/ майките започнахме да се събираме на кафе сутрин като оставим децата на у-ще и това продължава вече трета година. Но имаше майки, които дойдоха няколко пъти и се отръпнаха - не идват вече.  И сега сме си една групичка от 8 майки и ни е готино заедно

Всъщност съм го написала

Да, освен това по цял ден се занимавам с памперси, хранене и т.н. и ми е тъпо да изляза в парка с други майки и да слушам пак за това. Предпочитам да изляза някъде с приятелките ми, които нямат деца.

Хвана ме, че не съм чела всичко.

Отскоро ходя в една близка градинка(преди работех, после бебока два месеца на село) и като новодошла си стоя на една пейка и си блея. И не веднъж съм размишлявала за кликити(израза е много точен)-съществуват пет-шест доста затворени общества от 4-5 и нагоре майки, които не общуват помежду си-децата-да, но възрастните-не. Принципа на групиране не ми е ясен(предполагам най-вече съседски), само на две групи ми е ясен-бабите, които гледат внучетата си-на пейките и "натоканите" майки на кафето-те са обект на внимание от страна на всички останали групи. Особено бабите от пейките-виж я днес тая как се е облякла, кога си гледат децата като са по цял ден на кафето и т.н. Не ми е мъчно, че не съм към някоя група-на моменти ми става самотно, че съм само с децата, но по принцип бързо ми досажда такъв тип общуване и бързам да се отдръпна. Мъчно ме е единствено, че приятелките ми са надалеч и не можем да се виждаме често.

Много съжалявам, че се е наложило да остане в болницата. Дано да се оправи скоро и да ни се похвалиш, че сте се прибрали вкъщи здрави.

    Избягвам групичките/кликите/.Причината/основната/-индивидуалист съм,а и бързо ми омръзват хората-това е.Сякаш се уморявам да общувам непременно с едни и същи,трябва ми време за почивка от тях.Само да чуя нещо ,което е в противовес с моите схващания,тактично се изказвам по въпроса,за да запозная хората с моето мнение и после се изнизвам от социални контакти с тях.Много запознанства правя по градинките,но не задълбочавам връзките.
    Относно разделенията:най-вече по възрастов признак и по интереси,светоглед,манталитет.Това е моето впечатление.Класовият признак сякаш не е доминиращ/имам предвид майките от нашия квартал/.
     Успех на материала,Бу!

Като беше по-малка, да - вълнуваше ме и то най-вече със степента на принадлежност, която не бях очаквала. Телесна принадлежност - още от бременността с изненада откриваш, че имаш общи теми с жени, с които не си подозирала каквато и да било основа за общуване. А после изведнъж имате споделен опит, и то какъв.
После, разбира се, това се разслоява - хората са различни и намират начин да го подчертаят. Но първото усещане за общност беше смайващо.

По паркове и градинки - не, рядко ходим в кварталните, не ги харесвам. Не съм зяпала майките да видя клика ли са, не са ли В централните е ясно, че няма постоянни групи.

Тц. Това с кликите просто не го мога. Сприятелявам се на индивидуален принцип.
Но е хубаво да идеш в някоя градинка и да размениш няколко думи с някоя друга майка, от любезност най-малкото. А не да попаднеш на групичка темерутести майки, които те гледат, все едно си им влязла в хола с кални обувки!
А забелязали ли сте как татковците, ако са сами с дечицата, са много по-склонни към завързване на приятелски разговор?

Не, не съм участвала в такива групи.
Не желая.
Не обичам, да съм зависима от някого, вкл. по отношение разходки, кафепиене, детска игра, теми на разговор, начин на обличане и пр.
Предпочитам сама, да организирам излизанията си.
А вечните женски и майчински теми ми идват в повече.
Организирано съм излизала с още една майка, която ми допада и с която имаме сходни виждания за нещата, но с повече - не - просто не се получава.

Да забелязала съм, даже в началото си мислех, че са типичния пример за свалячи, използващи децата си / не че няма и такива образи чат-пат/, но като цяло ми прави впечатление, че мъжете подхождат по-непредубедено, а и наистина им е приятно да си бъбрят за бебешко-детски работи, все повече мъже участват дейно в живота на децата си, а не са странични наблюдатели. Жените са друга работа, те са по-дръпнати, обикновено те оглеждат от глава до пети, детето ти също, и чак тогава се завързва контакт. Не се срамувам да кажа, че аз също го правя, не завързвам контакт с жена,която не ми допада на външен вид /сега знам, че 99% от съфорумките ще подскочат/.

Не, защо Радвам се, че си една от малкото, която честно си казва, че има някакви критерии и какви са те.
Знам, че на всички ни се иска да сме благородни и да поставяме наравно хората, но истината е, че рядко успяваме действително да го правим, съзнателно или не.
А има ли други майки, с които дружите, които също да спазват това за външния вид.

Това, не е нещо което споделяш с другите, нямам толкова близка майка, с която да коментирам, по принцип мразя коментари, всичко забелязвам - външен вид, поведение, обноски, отмятам си едно наум за тази жена и толкоз. Ще ти кажа какви жени ми допадат от пръв поглед - спретнати / не скъпо или евтино облечени, а с вкус/, със спокойно държане, без викове, ръкомахане и много дърдорене, с открит и ведър поглед, такива които стоят наблизо до децата си и ги наблюдават какви ги вършат, които не те разпитват на 2-рата минута къде живееш, твой ли си е апартамента, мъжа ти къде работи и пр. Понякога от пръв поглед се създава симпатия, допадате си просто, но пак рядко прекрачвам границата на периферния контакт. Просто съм такъв човек - трудно установявам контакт, много подбирам близкия си кръг, придирчива съм и много се привързвам, предпочитам да пазя дистанция.