Думичките за възрастни

Покрай една наша леля, почнах да викам на малкия "чупката". На шега. Той също я употребява, но много странно само с мен. Аз съм малко крайна по отношение а правоговора и постоянно го поправям като говори неправилно. А такива думи като "тъпак" и "глупак" съм забранила на мъжа ми да употребява. За щастие у нас не се псува.
Ами не знам. Имам приятели, които смятат, че прекалявам. Може и така да е. Във всеки случай винаги обяснявам, че "това е лоша думичка", као чуя нещо, което не искам да се ползва.

Ооо, аз също поправям много!!! Примерно казва "минА ми!", веднага поправям. За щастое в нашата градина много държат на правоговора и не е "носила" изрази като "че одим" или нещо от тоя сорт. От сборната група, обаче си ги донесе След упорство от моя страна вече не ги употребява. Но всеки употребява думи подобни на "чупката" или "прецака се". Сега просто не се сещам за други, но със сигурност има и то не малко... В нашата къща също не се псува. И аз обяснявам, ама като й направих забележка за "тъпак" и тя вика "Ми тате вика така" Пък един ден ми вика "Мамо, ти си малоумна" Ми и тоз израз го употребявам. казвам примерно "Абе тоя малоумен ли е?". Е , сега как да й направя забележка? Искам да й обясня, че някои думи ги употребяват възрастните и да не си прехапвам езика всеки път  . Освен това й казвам тия думи пред баба си да не ги употребява, че ще ни бие и двете 

Преди няколко дни тъкмо си лягаме и виждем една голяма муха да кръжи в стаята. Гоних я половин час, но гадината няма умора . Накрая успях да я цапна, като от устата ми се изплъзна едно "Мамка ти мръсна"  . Дребната гледаше филмче и с нищо не показа да ме е чула, но на другия ден в парка я гледам как тъпче една буболечка и навиква : "Майка ти строшенаааа"  . Чула-недочула, но употребено на място. Стана ми конфузно, защото внимавам какво говоря пред нея, но в някои ситуации човек реагира първично.
Обикновено в такива ситуации се правя че не чувам или че не се впечатлявам от това, което съм чула от устата и, и тя забравя почти веднага.
И моя мъж се изпуска, особено като шофира, но за сега не съм я чула да повтаря "цветистите" думи. Но скоро тръгва на детска градина и не ми се мисли  .

Иначе ми е много смешно, като използва високопарни и нетипични за едно тригодишо дете думи, като "всъшност", "естествено", "очарователна" и други подобни, дето не се сещам в момента за тях  .

Ако искам децата ми да не използват определени думи - изхвърлям ги от собствения си речник.
С големия мисля, че има резултат. Не употребява, поне не пред мен, нежелани думи.
На него обаче тепърва му предстои да се запознава с жаргона на улицата и тогава не знам как ще се справям. Може би като му правя забележки. Имам спомени, че майка ми много често ме поправяше, дори и сега се случва и има резултат.

Лиляна е права. Децата копират нашия речник. Май това е и единственото решение за малките деца. Да не ползваш и ти тези думи. Но пък детската градина и училището по- късно са си доста силен фактор. Нямам представа, как ще се справя с това.

Ох, за съжаление моя син попива всички глупости, които чува на улицата.
Преди две седмици чул съседа да псува и още повтаря "Маму дебаааа" Също обича да ми казва нЕма, а аз съвестно го поправям, че се казва няма, но той ми напомня, че Гого (едно момченце от морето) казва нЕма...
Тепам е другата думичка, която деликатно се опитвам да отстраня от речника на проговарящият си син 

Аз сама съм си виновна за най-мръсната дума, която е казвала досега- прибирам се от работа и от вратата питам мъжа ми купил ли е хляб- и както винаги, не е купил, вдигам ръце и му казвам "Ще ми ядеж "гъ*а тогава", а малкото веднага пита "Мамо и аз ли ще ям г*з"?

Има в речника си само 2-3 неподходящи думи:  къш,глупак/глупости,нахална.Научи ги от мен и от детските анимационни филми,например от Бамби.Там "къш" се употребява от бухала.А "нахалница" и "нахална"  са ми устойчиви в речника-всеки път ,като се ядосам,тези са ми в устата.

Ох, това със шофирането ми е голям проблем  

Онзи ден пазарувам, а Дариа се вози в количките тип кола и крещи: "Хайде, шматкооооо..."
Като й направих забележка, много умно ми каза, че аз така говоря, а баша й казвал 'диот' ... Обяснявам, че не съм права и че е така, защото съм се ядосала ама...

Не се 'впрягам' толкова от такива думи...Ще ги научи така или иначе, въпроът е да разбере кога може и кога не да ги употребява.

И аз така си мисля.
Днес например видяхме как някакво човешко същество пресече Цариградско в частта му в Горубляне тичешком, без да се огледа и се размина на косъм с един мотоциклетист.
Обясник спокойно, че "Ето..това е човек без ум. Глупак, тъпанар и ненормален."
И го мислех, наистина.

Никога не бих и направила забележка, ако употреби която и да било дума в подобен случай.

аз пък днес бях свидетел на следното: приятелка на дъщеря ми я поправи - не се казвало готино. на мен ми се видя по-ненормално 7 годишно да учи на правоговор друго 7 годишно.

Май само "гадно" е усвоила от мен и сега като я накарам да опита нещо, което не иска свива устнички и вика:"ууу, татно". Колкото и да се опитваме да се съобразяваме, с баща и употребяваме неподходящи думи. Въпрос на време е да влязат и в нейния речник, за съжаление.

Оф... аз все й викам - "Малоумна ли си бе?" (кой знае, кой ден ще открие тези черти у мен )... а тъпака е моя думичка. Тя вече я знае и като карам колата, седи отзад и като папагал... аз мълча, тя крещи - "Тъпааак!", вика ми: "Чупка"..., което ме кара да я гледам като дребно насекомо, строго...., но ми е толкова смешно отвътре, че тя усеща това и не й пука особено.
Майка ми все ми казваше, че като имам дете, ще се видя в него като в огледало.
Ами ще ги научат тези думи, къде ще ходят, че няма да ги чуят, научат и използват? Ние като ги използваме, да не сме рецидивисти?
Ох, по никое време ме развесели с тази малоумщина. Интересно ми е, как реагира ти на тази констатация очи в очи ?

Ню, аз към нея не се обръщам така, но към други хора знайни и незнайни да 

Как реагирах ли? Ми както снощи гогато ми каза хилейки се "Мамо, ти си идиот". Разговра, който се проведе беше следния

Аз: Саше ти знаеш ли, че да кажеш на някой, че е идиот е обидно! Аз направила ли съм ти нещо, че ме наричаш така?
Тя: хили се
Аз: Аз тази дума я употребявам когато съм ядосана на някой и това са думички, които възрастните понякога казват, но не са хубави като ги каже дете. Аи аз никога не те наричам така.
Тя: Ама ти ме ядоса!! Мамо, ти си идиот!

И се хили. Аз не продължих, защото каквото имах да казвам го казах и явно нещатъа за нея са игра да ме види как реагирам  Между другото не бях я ядосала, просто хилейки се го изтърси 

Ох, на глас се смея с тази тема.... 

На Борис една от послените сладки случки е следната: прибираме се от вилата, доста уморени, той се просва на дивана с думите "Ох, скапан съм" 

А иначе "тъпанар" и "смотаняк" си вървят - донесе ги от детската градина и си ги употребява с ясното съзнание, че не бива...  Обяснявам всеки път, че е грозно и невъзпитано, а когато той ме хване с "лоша думичка" - че и родителите са хора и правят грешки. Това е най-доброто, което успях да измисля. 

Аз никога не псувам и не ругая. Речникът ми е общо взето чист. Не само пред децата, а по принцип. Това, което не казвам пред тях не казвам и пред никой друг. В този ред на мисли и те не ме изненадват неприятно особено често.

Да, употребявам определени думи, когато съм ядосана. "Малоумен" съществува в моя речник и е дума, която, ако съдим по честортата на употреба, се радва на голямо уважение от моя страна.  Ако детето ми я употреби уместно и на място не виждам драма. Е, ако каже "скудоумник" ще направя забележка, не че думата е лоша или "мръсна", а че са прекалено малки, за да си позволят подобен изказ.

Когато шофирам най-ужасните думи са "тиквеник" и "тутманик". Те са особени думи, влизат в употреба само тогава, не се използват по никакъв друг повод и са част от осбена лексика, която могат да ползват едва след като вземат книжка и навъртят поне 20 000 км. градско. Това им е обяснено надлежно и с това се съобразяват. Даже напоследък Крисо ми прави забележка за "тиквеника" и аз винаги се извинявам за нарушената атмосфера с колата. 

С две думи, когато опрат до дума като "прецака" /примерно/ просто обяснявам кой и кога може да си позволи лукса да я употреби, като наблягам на момента, че те не са в тази категория хора по определени причини, които свеждам до тяхното знание своевременно.

Няма начин детето ми да ми каже "идиот" и за това да не му хвръкне главата от кръста. Ама изобщо не ме интересува с повод или без повод е казано. Няма причина, която да оправдава подобно нещо. Хич не ме вълнува на майтап ли е или не. Просто ще го отнесе като стой, та гледай!

Мисля, че жаргонът няма как да се избегне на сто процента. Децата попиват думи не само в къщи.

Много си крайна!!! Чак плашещо!

Псувни за щастие от устата на Малчо не съм чула още, но ние не употребяваме, а се радвам, че явно и в грдината не се употребяват. НО думи като "тъпак, глупак" от време на време казва, но аз винаги го поправям. Аз по принцип се въздържам от лоши думички, само като шофирам от време на време не мога да се вздържа  , а мъжът ми находчиво е заменил епитета, който използва при шофиране с думата "кавал"  Като го чух ад го използва мо каза, че това си е български народен инструмент и не вижда нищо лошо да използва думата пред Дими 
Това, което напоследък Малчото използва от речника на възрастните е напр. "Мамо, ти защо невираш мене?"  Или "тези глюпости ми лазят по нервите" 

И двамата не псуваме .Мъжа ми като шофира много деликатно се изказва за хората ,които не са прави в дадена ситуация. Даже прекалено деликатно.На мене ми иде да реагирам по-остро. Аз като шофирам ругая по следният начин:Пу уу ,да му се ненавидиш.
И това си е моята псувня.Думи от сорта:тъпанар,кифла и други даже и да ги употребяват,не мисля че е проблем,но и те не казват .Знаят че не са хубави думички,просто ние възрастните можем така да реагираме ,но за тях е изключено.Като пораснат да си преценят.

Ти явно си пропуснала, че тук, във форума въведоха скала за свирепост: 1 Дара, 2 Дари,..., абсолютна Дара.  Не е истина колко съм зла. 

Ако трябва да съм сериозна, да, крайна съм. И друг път съм казвала, че има граници, които не се преминават по никакъв повод и това не подлежи на коментар. Това е една от тях и е в пряка връзка с йерархията и уважението.

И аз така  
При положение, че ние самите говорим някакъв уличен език, не върви да изисквам от детето си да употребява само книжовни изрази. Аз самата съм научила първите жаргонни думи от родителите си. Не се е отразило пагубно на езиковата ми култура  

И аз съм строга и не позволявам да се използват какви да е изрази. ( Ще видим как ще се боря с детската градина)

Сега искам да ви разкажа един случай и конкретно да попитам Dara за отрязването на главата от кръста.
Разказвам на Александра приказката за трите прасенца. Тя се сеща за елементо от същия анимационен филм, който е гледала за последен път преди около 3 месеца. И ме пита: "Мамо, как се казва приятеля на вълка?". Замислям се, не се сещам за име и отговарям, че се казва невестулка. Възражение: "А-а-а не, казва се Идиот. Вълкът нали му каза, че е идиот". А сега де иди режи глава от кръста и иди обяснявай защо точно вълка така е казал или пък какво означава "идиот".

Аха, аха  

Без майтап - аз се сравнявам с Дара /щото у дома минавам за свирепа/ и ако Дара каже, че тя е по-свирепа в дадена ситуация - съм спокойна. Ако каже, че е по-добричка - се коригирам. /като за помоща при обличане - Щом Дара помага и аз продължих да помагам  / Каква съм подмазвачка само

Аз напоследък взех много внимателно да следя какво чета на детето и такива думи ги пропускам от текстовете. С филмите явно няма как да стане; колкото и да се подбира какво да гледа, пак се промъкват определени думи и фрази. Това след една случка, в която му направих забележка да не ми отговаря с "дааа бе", на което той каза, че лъвчето Симба така отговаряло... 

Не ги приемам като думички за възрастни. Засега не употребява такива. Но в някакъв момент ще започне, сигурна съм. И тогава ще започнем да говорим за начина им на употреба.
Не е задължително на детето да му бъде забранено да ползва тези думи. То трябва да разбира защо и кога се използват. Защото то не само изрича думите, а и ги чува от свои събеседници или просто от случайни хора около себе си.


Някак си ми се струва неадекватна една такава реакция:

дете 1 към дете 2: Ти си глупак.
дете 2 към дете 1: Това е лоша думичка и не трябва да се ползва.

Макар, че повечето родители биха се разтопили от радост колко възпитано е детето им, защото за разлика от опонента си не ползва такива думи и знае, че не се ползват. По-нормално е да пита защо го обижда или защо го мисли за глупак, а после като забележка да вметне, че тази думичка не е приятна.

Изключително много държа на правоговор и правопис - независимо дали казват "възрастни" или "детски" думички, винаги ги поправям, ако ги изговарят неправилно. Новите думи веднага спелуваме, за да знаят и как се пишат. Независимо от това какъв е моят речник, децата попиват думи не само у дома, но и навън - там не мога да контролирам положението, затова се старая да им обяснявам значението на думите и си позволявам да ги класифицирам според това кой би използвал тази дума или израз: например обидните думи ги използват прости хора, псувните - още по-прости и невъзпитани и т.н.

Споко, мацки, нема некой, дет`нивга да не е говорил на жаргон или да не се е изразявал нецензурно.
Това не го прави простак и неграмотник.
Нормални са тия работи.
Хора сме, да твърдим, че винаги казваме каквото и както трябва, означава да лицемерим!
Сериозно по темата: имаме си вкъщи кака, много я възпитавахме културно, но ей на, пубертяса и елате да чуете!!!
А малката повтаря със страшен хъс.
Не че и аз не правя забележки, но все си мисля, че ако цяло в къщи се говори прилично и правилно, детето ще се научи кога какво може и не може. Личният пример му е майката.

Най-лошото е, че Калина учи подобни думички от детските, които гледа  Онзи ден ми изтърси "тъпачка такава, няма да ходиш на бала на принца"... Оказа се, че е от "Пепеляшка"...
Обяснявам й, че тези думи не са хубави и че е момиче, което израствайки ще се превръща в дама и ще е грозно да ръси подобни думички. Май има ефект 

Еее, права си, но при положением че ти не я употребяваш. Аз, обаче го правя и няма начин да й се карам. Да, обяснявам защо не е хубава тази дума, ама как да го отнесе. Не е справеливо някак  Аз помня как един път казах на майка ми "кучка". Била съм колко Александра. Изядох як пердах, а в същото време се чудех защо  Просто не знаех преносния смисъл на думата...

Аз пък питам - Какво значи тази дума? Защо ми казваш така? Много често се оказва, че детето просто не е разбрало смисълът. Особено на думи с преносно значение. Е, тогава разяснявам смисъла и обяснявам, защо ние не я използваме.

Не си ме разбрала. Аз мисля, че казах, че ако детето нарече мен "идиот" следват крути мерки. Ако употреби думата по друг повод бих направила забележка, бих обяснила защо звучи неприятно и т.н., но до махане на глави грубо и безапелационно не бих стигнала. 

Налагането на забрани в езика за мен е загубена кауза. След като думата вече е чута, работата е отекла. Спасението е  да бъде класирана в речника по начин, непозволяващ неадекватната й употреба ( и наистина личният пример в семейството е много важен).

Щом щерката се заинтересува или употреби нова дума, задължително я питам дали знае какво означава и обикновено получава (иска или не ) дълго и подробно разяснение, с все етимология и т.н., плюс уместните ситуации и аудитория за употребата й. И винаги втълпявам, че най-първобитният и глупав начин да реагираш в неприятна ситуация е да лепиш квалификации. Свикна детето, натрупа материал, рядко се случва да се изцепи неподготвена, пък и се понаучи, като страничен ефект, да не се връзва толкова на спонтанни обиди.

Иначе рядко си налагам езикови ограничения пред нея, но и не псувам чак толкова, поне не елементарно. Като изръся докато шофирам "баси творческата интерпретация на правилника за движение дето я прави тоя", "баси" е последното, което ще я впечатли (пък и вече знае, че не е естетично да го ползва преди получаване на лична карта ).

Скоро обаче една случка ме хвърли в дълбок смут: непредвидено подслушах как една девойка на 9г. й разказа нецензурен виц, включващ фразата "да се чука с мечка". Около час по-късно вицът ни беше надлежно преразказан, като въпросния израз беше заместен с "да прави секс с мечка". 
Оцених словесната замяна, без да съм сигурна дали я направи заради аудиторията, но ме потресе дебелоочието да разказва в толкова ранна възраст (8г.) нецензурни вицове пред родителите си . Баща й също се почувства в небрано лозе, но не вървеше да обърнем дебелия край, та се постарахме да й обясним, че подобни прояви не говорят за добре развит инстинкт за самосъхранение .
 Баба й (евала!), на свой ред е реагирала, че разказването на тези вицове изисква дълги и изтощителни тренировки насаме (2-3 години ), преди да бъдат пуснати небрежно, но ефектно в компания, дано хване дикиш .     

Това ми се струва крайно, освен това рискуваш детето ти да нарече някого "прост" и в общи линии да завъртиш омагьосан кръг 

Моля се, като сме си в България,
да не вземе някой да научи моя
син, че на по-големите момичета
трябва да вика "кака", защото ще
си изкара боя в Германия, ако каже
въпросната дума, обръщайки се към
някоя по-голяма мацка.

Аз затова съм обяснила първо какво значи "прост", "простак" и "невъзпитан", за да не стане объркване. Ако детето ми каже на някой, че е прост, със сигурност ще има точно това предвид и думата ще бъде на място изречена /прилагателното "прост" за мен не е нецензурна дума, затова употребата й е допустима/.

Не е нецензурна, но е обидна. Дали ще наречеш някого "прост" или "тъпак" - каква е разликата?

и какво е "кака" на немски?

Без да се заяждам , дали този някой (ако е на същата възраст) в такава ситуация ще се сети да отговори на детето ти, че е невъзпитано или е по-вероятно да използва друг епитет и накрая някой да си отнесе боя?

И аз да се включа в темата ви...ако позволите, нямам дете все още, поради простата причина че реално погледнато аз все още съм дете, на 18 ненавършени години съм, но с интерес се включвам със съвети в форума, както и с интерес чета много теми. Та да не се отклонявам от темата,...Имам малък братовчед който ми направи много лошо впечетление онзи ден, да поясня той е на 4г....видя как едно друго дете взе една котка и я хвърли, ТОЙ направи същото и котето се мушна под една кола, а той като почна да реве и псува:цитирам..."Ще е*ба котката ти с котка такава."....всички хора наоколо започнаха да се смеят, а мен ме досрамя, все пак го бях извела да поиграе с децата в парка пред блока- и бях сама с него, нямаше я майка му. От една страна е смешно да чуеш такива думи от устата на дете, но е и много грозно. Кажете вашето мнение по въпроса: Вие какво ще си помислите за това дете!? Да кажиш че е някое разлигавено- Не е. Да кажиш че техните го учат да псува- Не. Всичко научава от другите деца.

Доколкото знам, "каке" значи лайно.
Ако греша, Лиска да ме поправи.

Ще си помисля, че на това дете му се позволява да говори така. В случая няма никакво значение кой го учи на тези думи. Може и за първи път да му е, но липсата на реакция от страна на придружаващият го възрастен показва толериране, а не срам. 

А сподели ли случката с родителите му?

*SV* Да, споделих я и те доста му се караха че даже и леко го ступаха. Аз немога нищо да направя, никога не съм му посягала или карала, после ще каже на майка си или баща си и щяха да ми се сърдят сигурно.

Можеш и без да му се караш или да го биеш. Питаш го дали знае точното значение на използваните думички. Обясняваш му колко лошо е да ползва думи, чието значение не знае. Обясняваш му, че не всичко, което чува от другите, може да ползва. И че ако не повтаря тази проява, ще продължиш да го водиш да играе с другите деца. Че като говори така другите ви мислят за невъзпитани и ти се срамуваш от нещата, които казва. Нещо като договорка само между вас двамата.

Ако наистина се повтори, го водиш най-безцеремонно при родителите му и пред тях обясняваш защо се връщате по-рано и че повече няма да го водиш да играе след като се държи така. И си спазваш обещанието

Щом не си сигурна в реакцията на родителите, казваш му, че ти е изключително неприятно да слушаш подобни приказки (уточняваш кои), поради което веднага се прибирате (и го правиш). После те да се оправят.
Така си имаш и коз за бъдещи подобни ситуации, при по-леките форми става и само с напомняне "казах вече, че не ми е приятно, ще те прибера като миналия път". Но задължително трябва да уточниш думите, които не би желала да чуваш, детето няма да се сети само.
 

Сепнах се като един ден: детето ми се удари в една катерушка и се завайка "Кууурът миии, кууурът мииии". После тази дума не я е употребявал повече за пишката си, сигурно не я помни.
Иначе речникът ми  не е напълно изчистен откъм грозни думички, но пък си меря приказките и не псувам.

  Едва ли ти е било смешно тогава, обаче.
Сетих се за онзи виц, дето майката води сина си на преглед при кожен лекар и казва: "Докторе, да му погледнете пишлето...". Докторът поглежда и се произнася: "От днес започваме да наричаме пишлето член и да лекуваме сифилис!"

gargamela *SV*   Благодаря за съветите който ми дадохте, другият път когато ми се случи подобно нещо ще ги използвам.  Вие сте от голяма помощ.   

Вкъщи много внимаваме за начина, по който се изразяваме, но 5 годишната госпожица прихваща думи и изрази отвсякъде. Все пак това не винаги е лошо. Например, покрай книгите, които си четем е напълнила речника си с някои малко остаряли или странни думи и изрази, които често употребява - приветлив ("Нашето семейство приветливо ли е?", "Ах, каква приветлива градинка!"), несретник (обикновено го употребява за животни - "несретно куче") и т.н.
Най-лошото е, че при големите ми претенции към всички останали да спазват приличен език, се оказа, че аз съм източник на някои от неприятните изрази. Докато вечеряме гледаме новините, сутрин се гледат политическите коментари, а с баща й постоянно обсъждаме случващото се. Резултатът: "Мамо, кое е по-лошо - да си крадец или като ония безподобните идиоти" (явно става дума за депутатите) или вижда малко момченце, което хвърля пясък по останалите и казва "Гледай го това некадърното момченце Станишев какви ги върши".

Стараем се в къщи и внимаваме какво говорим. Изненада ме преди няколко дена, като и отказах сладичко, тя ми отвърна: "Ех, как ме отряза". Очевидно е схванала смисъла.
Па преди известно време, обаче, ми изтърси "простак" и понеже тази дума никога не се употребява в къщи, аз се облещих и заобяснявах. Сетих се, обаче за рекламата на кредитна карта с руса мацка в книжарница...
А, както каза и Нати, филмчетата също са обогатени с такива думички.
За сега, няма придобивки от детската градина.

Наблюдението ми е, че дори да чуе някоя дума от градината или улицата, детето не я усвоява ако вкъщи не се говори така. Чува думата, казва я един- два пъти и после спира да я употребява. Децата говорят така, както говорят родителите им, до днес аз говоря като моите, включително и "грозните" им думички съм наследила.

Така е, да.
Но съм забелязала да ме изпробва за някои неща /не само думички/, направили и впечатление отвън.
Вчера напр. си седяхме на люлките и ми казва: "Мамо, имаш ли цигари?" при положение, че никой в къщи не пуши. Казах и, че нямам и че не пуша и това не е хубаво. Съгласи се простичко, но се сещам, че и друг път съм я виждала да имитира пушене. Много малко хора около нашето семейство пушат. Възможно е да е гледала госпожите от ДГ докато се е правила, че спи напр.

  Право е детето 

VG, и дъщеря ми се прави, че пуши и при нас никой не пуши. Само баща й, но той пали по 1-2 цигари дневно най-много. Много ми е смешна на мен.

А в един от епизодите на "Ну погоди" вълкът също пуши. Мой племенник така се впечатли от пушенето и започна да го имитира, наред с влаченето на китари и т.н. А в едно друго уж популярно и класическо детско филмче главният герой кани момичето на интимна вечеря.

И моята след появяването на рекламата почна да повтаря тази дума 
А един ден вика, мамо искам чай, ама оня от бутилката.. Викам аз "Нестии ли искаш?", а тя казва "Неее, Мамма миа"  После ми натъртваше като види рекламата.. виж, нали е мамма миа