Мъжът ми иска да ходи в Испания?

Как да постъпиш в тази ситуация можеш да си дадеш отговор само ти.
Зависи какво е финансовото положение на семейството ви, доколко съпруга ти има нужда от тази работа в Испания, рискува ли да загуби постоянната си работа,ако замине.
От друга страна стои и въпроса как ще ви се отрази раздялата, дали това заминаване ще породи съмнения и конфликти или пък обаратното- временната раздяла ще ви сближи и накара да разберете колко важни сте един за друг.От значение е и дали имате и дете и как ще се отрази на него липсата на баща му през тези месеци.
Мога да ти кажа как бих постъпила аз, но 'моето' семейство не е 'твоето',аз и съпругът сме различни от вас хора с различни проблеми и приоритети.
Така,че слагай нещата на кантара и решавай как да постъпиш.

"Приятелят" към кого ще се прикрепи - към брат му, към братовчед му, или към него?

И "събиране на мандарини"метафора ли е, или буквално?

Важно е да знам, за да ти отговоря на въпроса.

и във Валенсия имаме хора- ако трябва детективска агнеция това-онова - само свиркай


Сега сериозно.
Какво значи "да го пусна или не"?
От теб ли зависи неговото заминаване?
Помисли сама за себе си плюсовете и минусите за това пътуване и си прецени.
Ако чакаш някой от форума да ти каже "пускай го" или "не го пускай"    ....

Ейй, коя и тема да отворя, все за мезе ги взимате хората.
Пита си жената, притеснява се.
По темата - ако имате финансови затруднения и тази работа ще спаси положението, нека замине. Но ако си с малко дете примерно и няма на кой да разчиташ през тези няколко месеца, да зарязва мандарините и да си седи в БГ. Туй е моето мнение.

Направете си сметката какви пари ще получи,колко за квартира,храна,цигари.Ако оставащите пари ви удовлетворяват,защо да не замине?

Вие не правихте ли бебе? Или се бъркам. Ако е така май ще трябва да помислите за отлагане на бебеправенето.

 В подобни теми винаги съм твърдяла, че дългите раздели не са никак здравословни за която и да е връзка.

 Сила и воля ти желая 

Ако иска да замине - не можеш да го спреш.
Ако го спреш, после ще натяква, че е пропуснал възможността. Въпреки, че няма гаранция за успех и богатство, той си го представя.
Остави го да си начеше крастата. На мъжете им се случва в един момент пак да искат да поемат на "ергенски" групички. Нямам предвид да кръшкат, а като ловци. Авно е от пола.

Ами какво да ти кажа- аз моят мъж го пуснах в Италия , но с нагласата да отидем и ние с детенце като се устрои и стъпи на крака!

Най-добре го вържи.
И го набий, за да му
избиеш тази мисъл.

Прецени си с главата какво ти се иска.
Има вероятност да те напусне, да те
забрави, да се пропие, да не изкара
много пари, да се замогне, да се прецака.
Но пък и ти можеш да го напуснеш, да го
забравиш, да се пропиеш, да не изкараш
много пари, да се замогнеш, да се прецакаш.
Ако замине, да си вземе кондоми и да ги ползва.
Ако замине, вземи си кондоми и ги ползвай.

Лично аз не бих го пуснала, а и той едва ли ще изяви желание да замине. Твърдо против съм такива разделяния, за какво сме семейство? Нали да се обичаме, подкрепяме, да сме заедно, според мен семейството е на първо място.

Нещата не зависят от теб, а от двама ви. Заедно трябва да решите дали да замине. Ако ти го спреш след време той може да те упреква за това, или ти сама да се упрекваш. Не са хубави разделите, но понякога са наложителни поради странични фактори - липса на добра работа и пари.
Не е задължително това да е раздяла завинаги. Все пак има хора, които след такива дълги раздели пак са заедно.
Решете двамата кое е най-добре.
Успех!

Абе, момичета, какви раздели, какъв край  , та това са само няколко месеца Пък и мисля, че ще се отрази добре на връзката- после няма да може да се нарадвате един на друг Първите дни е много трудно , но се свиква с тази мисъл, все пак е добре и е отишъл за да осигури по-добро бъдеще

мъжът ми отива там не защото сме зле финансово, просто иска малко смяна на работата.ще обясня за какво иде реч-той работи като сладкар и взема 380 лева, но работи повече от 10 часа на ден,в момента там където работи са останали само 5 човека и шефът му не е взел други хора.просто е изморен много от тази работа и ако шефът му не вземе други работници иска да си пробва късмета в испания.там поне за същите часове работа ще му плащат от 30 до 50 евро на ден.иначе моята заплата е 420 лева, нямаме деца, не плащаме наем. не е заради парите, просто мъжът ми си мисли-така и иначе работя като луд тук, съгласен съм да работя пак така, но някъде където ми плащат по-добре.в момента още се чуди, но мисля, че ще вземе най-доброто решение.

От една страна е прав, но само ако не иска да се измъкне по някакъв начин /което да речем, че го изключваме/!
Ти не можеш ли да си вземеш малко отпуска и по някое време да му отидеш на гости, ако реши да замине разбира се?
Аз не мисля, че има какво да се притесняваш за няколко месеца, но все пак ти живееш с този човек и му знаеш харектер, нрави, добри и лоши страни

Каква професия има мъжът ти? Не мога да си представя зрял човек (предполагам не е студент) да хукне да бере каквото и да било, където и да било, освен ако е от някой край на БГ, в който хептен няма работа. А Пловдив не е такъв. Може и снобски да се изказвам, ама за такава работа не бих си пуснала мъжа...Никакво развитие - нищичко няма в нея, освен някакви пари, които може и да не са толкова много...

Въпросът ти звучи странно - "Да го пусна ли?" нали сте семейство решенията би трябвало да ги взимате заедно, а не еднолично!?

За раздялата - какво да кажа ?!? - много е тежко, особено първия път, но все пак това са няколко месеца . . . ще се справите

Колкото до парите - не ме убеждавай, че не е заради тях - сама можеш да сравниш 380 лв на месец и надница от 30-50 евро, а и никой нормален човек не сменя работата си с такава на полето . . .

Моето мнение е, че срамна работа няма, пък и не става въпрос да е плодоберач до живот - познавам доста хора, които ходиха да берат разни плодове в Испания, и всички са доволни - вярно, бачкането е яко, но все пак е някакво разнообразие; промяна, която те кара да прецениш добре какво си имал до този момент, какво искаш оттук нататък и как да го постигнеш, с две думи - сверяваш си часовника. Всички, които ходиха, се върнаха с някаква сума (естествено, всеки с различна), която им помогна за някой неща - някои си направиха ремонт, други си купиха кола, трети си позволи дълго мечтана екскурзия - все неща, за които преди не са имали никаква възможност да спестят.
Колкото до раздялата - ако до сега не сте се разделяли, в началото ще ви е трудно, но пък ще си дадете ясна сметка колко (и дали) си липсвате, и като се върне връзката ви ще е още по силна. Има една поговорка, която много харесвам: "За любовта раздялата е като вятъра - малката гаси, а голямата разпалва". Искрено ти пожелавам при вас да е второто 

аз съм против- видях с очите си до какво доведе подобна раздяла за няколко месеца при наши приятели, хем с детенце
освен това като си приспаднеш разходите, разликата не е толкова голяма в парите
освен това в испания не са толкова добри условията за бачкане
освен това какво ще работи като се върне- едва ли ще си намери веднага работа
я по-добре да си седи тук и да си работите за бебето

Не поzнавам човек, zабогатял от бране на мандарини или каквото и да е било там. Работата е тежка, zаплащането миzерно, цените на храните и квартирите високи. С парите, които ще иzкарва там ще може точно да преживява. Ако иска да спести наистина, ще трябва да живее скотски... Мерси, на никого не го пожелавам...
Чужбината не е песен и българите там не са чакани със сол и пипер, каzвам ти го от личен опит. Ако толкова ви се иска да zаминете сядайте сега да учите еzика и после се хващайте двамата zаедно и да ви няма. Но се опитвайте там да се устроите, не да преживявате...

 И аз бих била против - най-вече, защото от брането на мандарини няма да спечели кой знае какво.

Еовин е права - в Пловдив положението с работата не е толкова зле. Има места, където хората действително са в безизходица, няма работа и масово заминават със семействата в чужбина като се надяват там на нещо по-добро.

didka_81 май беше от Видин, а там района е с един от най-високите проценти на безработица.

не вярвам в Пловдив най-високата заплата да е 380 лв
Ако на сладкар дават толкова- ок, мъжа ти може да смени професията с по-платена 
хем ще си е в БГ, хем ще изкарва повече парички.

Не са ми по вкуса тези раздели,та дори и за няколко месеца.Била съм свидетел до какво могат да доведат дори и при най-стабилни връзки.

Много ми е интересно  да разбера.

На мен също

Не е интересно. Просто до раздяла. Всеки преценя за себе си.

Откакто казах,че се омъжвам за мъж ,завършил военно-морското,все това слушам.Преди още да има сватба ни обричаха на развод.И така 14 години.Това е смешно.И все глупостите се ръсят от жени,които и ден не са били разделяни от мъжете си.

Хайде да не спорим! Това за глупостите няма да го коментирам, нито налагам позиция и мнение,просто споделих своето и никого не убеждавам, пък камо ли да обричам. Разбира се,че не се отнася за 100% от случаите , но лично на мен казах,че не ми допадат такива ситуации.   

Добре,няма да спорим.

Chanel ,

Аз мразя емотиконите,но понеже  ми стана симпатична 

Мила, не знам как точно мислят да заминават и с коя фирма и т.н., но съм живяла 5 години в Испания (Мадрид) и с тия бригади по бране на мандарини до голяма степен нещата са ми ясни, защото бая познати се подлъгаха.

Отиват, плащат път и т.н. и на полета, хората повече от мандарините. После, плащат на касетка и въобще не изкарват обещаните пари, а като за капак спят в такава мизерия, по 20 човека в стая...Издържат по 2 седмици и или отиват в Мадрид да бачкат по строежите, или се прибират в БГ...Така че мислете преди да отидете специално във Валенсия на мандарините...

А ако има алтернатива за друга работа (която със сигурност може да му осигури добро бъдеще и т.н.), това вече е друг въпрос...Мойто мъжле май ще заминава 6 месеца на обучение в САЩ, но пък си заслужава, защото после ще има много по висока заплата и длъжност...

  Аз пък мисля, че не бива да го спира. Нямат дете все още и могат да си позволят лукса да полудуват и да експериментират. Нека отиде, да се поразнообрази, да оцени българското и като се върне да си потърси по-скъпоплатена работа. Сладкарници, хотели и ресторанти дал Бог в Пловдив, така че би могъл да си намери читава работа.

 

Аз лично моя мъж го "пуснах" някога,но и до ден днешен съжалявам за пропуснатото време заедно.. От сега нататък-навсякъде заедно-каквото и да става. 
В Испания бях за пръв и последен път за Нова Година/близо до Валенсия/  ....,не съм сигурна че с отиването някой ще му даде 50 евро на ден-останах с впечатлението,че стандарта е маалко по-висок от този в БГ/а там поне сте си в къщи/,а за бране на мандарини определено не се плаща толкова/моите роднини при които бяхме на гости и това бяха работили/...Абе според мен ако не отидеш с договор или нещо такова сигурно-Испания определено не е страната на неограничените възможности....Аз лично няма да повторя

успех с избора 

Няколко въпроса:
1. Информацията за работата сигурна ли е, или е от типа "шурея на зълвата на сестрата на не знам си кой подочул...", или пък още по-лошо - "всички берат портокали там, дай и ние да ходим".
2. Поне малко испански знае ли някой от тях? Имай предвид, че испанци вече не са дружелюбно настроени към имигранти, било то и дошли за им оберат мандарините.
3. Имат ли осигурена квартира? Знаят ли колко ще се плаща?
4. Това "от 30 до 50 Е" въобще не изглежда добре, така варираща сума... месечно при 20 работни дни се събират между 600 и 1000 Е. Средната заплата в Испания в частния сектор и при неквалифициран труд е около 6-700 Е чисто. Един свободен наем излиза около 400-600 Е на месец. Храната - не по-малко от 300Е. Отделно другите неща - цигари, алкохол...
5. Българите в Испания до 1.1.2008 г. нямат право да работят легално, ако преди това не са имали документи с право на работа. Което значи, че ще работят нелегално, което пък значи, че който иска да ги изпързаля с парите, ще го направи, и окото му няма да мигне. Нито ще са първите, нито последните. Да не стане така, че да работят цял месец, и накрая да им посочат вратата...


И последно, поне за мен, ти повече се вълнуваш от това, дали да го пуснеш да отиде, отколкото от условията въобще и какво ще се случи там, ако отиде.

  Абе вие в ред ли сте въобще да си го помисляте?

Мислех че на подобна работа заминават роми или прост, селски народ без образование.   Не знам колко трябва да си затънал в калта за да приемаш подобно нещо за нормално.

Има достатъчно хора. В малките градове, където заплатите са малки и хората са почти като крепостни селяни. Затова и има толкова много фирми ментета.
Чукай на дърво да не ти се налага да береш портокали или маслини

Тук не включвам ходенето на гурбет за глупости.

  Какво значи "чукай на дърво да не ти се налага"? Ако "ти се налага", значи ти самият със сигурност си дърво. Аз разбирам, че не за всеки в България има пазар, но.... ще ме извинявате, но уважаващ себе си човек, не би заминал берач по полетата, гледач на болни старци и метач на европейски улици.

Не само не бих допуснала подобно нещо за съпруга си, не бих допуснала да бъда омъжена за такъв!

Ти да не си живееш още при мама и тате? Или да си с паркиран Мерцедес пред вас? Да не би в живота си винаги да си била на върха?

Човек, който е трябвало да се оправя сам с всичко разбира за какво става въпрос. В живота всичко се случва. Затова не се заричай кого и как ще напускаш и не прави квалификации кой кой струва.
А ако за брак е нужно само материалното състояние, много съжалявам за такава меркантилност.

Човек струва толкова, колкото са амбициите му. Ако в амбициите си пада до "отпадък на обществото" каква още оценка искаш?
Това е човек с професия, нали? Да оставим настрана въпроса, че един МЪЖ с такъв занаят може да направи и постигне МНОГО в България. Този човек няма никакво желание да се развива и движи напред, той просто търси "вълшебната пръчица". Някак така да му падат парички без особени усилия...Е, не става така. Не и ако не си роден с наследство и разчиташ на себе си.

Мъжът е с търсена навсякъде професия. Да научи език и да замине легално с професията си не представлява трудност за уважаващ себе си човек. За целта не е нужно да имаш паркиран мерцедес отпред и да си на върха. Нужно е просто да уважаваш себе си и труда си.

Ставаш злобна.

Не можеш да знаеш какво става в главата му. Всеки има право да си опита късмета, колкото и глупаво да изглежда на околните.

Това за отпадъка на обществото и амбициите съм го чувала, и то най вече от хора, които са харчели заплатата си единствено за дрехи и кръчми и за които парите идват от банкомата.
А като имаш толкова високи изисквания към подходящите за теб мъже, не ти ли хрумва, че подобни мъже ще имат и високи изисквания и към подходящите за тях жени? В природата има равновесие.

Е да, на който не му изнася истината, все съм злобна в очите му.

За какъв късмет ми говориш? Късмета расте по дърветата във вид на портокали.
Не знам за печелещи от банкомати, такива хора нито познавам, нито желая да познавам. Подбирала съм както съпруга си с достатъчно изисквания, така и познатите си. Във всеки случай с познатите съм се опитвала. И "отпадъци" съм опитвала да елиминирам от живота си.

Всеки може да изпадне в "дупка" в определени моменти от живота си. По поведението и търсене на изход се отличават умните от простите. Умния не губи себеуважение и не пада под нивото си колкото и да е зле.

Честито тогава.

Значи имам уникалната възможност да познавам човек с най-правилните решения в живота.

Айде поредния панаир....ей тоя подход не го разбирам  ,ама нейсе...

Искам да споделя още нещо без да се впускам в излишни подробности за образованието и умствения багаж на хората за които става въпрос.Това са мои близки роднини,които от немай къде си решиха преди 3 години че в Испания освен портокали,мандарини,маслини и т.н. имат и дърво с плодове -банкноти...Тъжно,но факт...Когато има бяхме на гости /междувременно имаха и дете/ мъжа работеше като куче/да ме прощават животинките/ в една фабрика за обработка на мрамор, когато се прибираше имах чувството че ако пръдне и от дупето му ще излезе този супер фин мраморен прах който се набива навсякъде и ти е...а мамата на дробовете.....Смените му бяха нечовешки а заплатата- меко казано мизерна около1000 евро/но за 6 дена в седмицата до 22-23 часа/А жената първо работеше в мебелна фабрика-шкуреше някакви плоскости  ,и се прибираше като коминочистач,само че покрита с дървен прах....за 3 евро на час.Когато на мебелната фабрика и намаляха поръчките-просто и посочиха вратата и  сега идва най-интересното отиде да работи в друга фабрика-да сгъва калъфки за възглавници за  0,01 цент на бройка  ...няма лъжа ,няма измама
Разбира се че човек сам определя съдбата си и аз също не бих търпяла това положение,не е това въпроса обаче....
Просто исках да споделя на каква мизерия съм станала свидетел....Още ми горчи...

А неможе ли да си смени работата не с точно такава и там / Испания / а в БГ ???

Има и хора и хора,както работа и работа.Имам роднини,които живеят страхотно в Испания и изкарват много добри пари.Не могат нещата да се слагат под общ знаменател.

xenia-съжалявам ,но като ти четях писанията ми заприлича на снобка,застанала с мартини в ръка,чудеща се по цял ден какво да прави,незнаеща разликата между 2 и 200.Лошо за теб ако е така и ако не можеш да оцениш истински, доста неща. 

xenia, аз пък те подкрепям на 100%. В живота на всеки човек има несгоди, но всяка несгода трябва да бъде посрещната по достоен начин. И това не е снобско, mausbeni, a така разсъждава всеки умен човек.

eddita, аз съм работила в Испания като студентка (бях секретарка в 2 големи фирми докато взимах висшето си образование) и искам да ти кажа че ми плащаха нормално, парите ми стигаха, не ме дискриминираха и си живеех точно като испанка. Сестра ми сега започна работа в една фирма като експерт по контрол на качеството - и тя още е студентка. Мисълта ми е, че човек винги има избор, който съзнателно може да направи. И аз и сестра ми можехме да изкараме повече пари ако гледаме деца или възрастни хора, но тази работа не е за нас - нито за акъла нито за образованието. Имаш момичета - семейни, българки, които работеха и проститутки, ама то всеки си го избира според своята ценностна система.

Та xenia много хубаво го е казала - на мандарините в Испания (и на други работи като мраморни фабрики и т.н.) отиват тези дето мислят че нямат бъдеще в България, а не хората които с готови да се борят със зъби и нокти да излезнат от немотията в собствената си страна.

И какво снобско има в това да презираш точно тези хора дето си мислят, че като отидат в Европата (или Щатите) и там всичко ще им тръгне по мед и масло, като те не моат да се оправят в собствената си страна!

Нямам идея в кой бранш работиш,този, в който съм аз колкото и да се бориш със зъби и нокти максималната заплата ,която можеш да си докараш е 1000,за 12ч труд (и събота,без да си на норма,ако си на такава падаш с 50% надолу).На запад в същата сфера получаваш с пъти повече.Не ми обяснявай за зъби и нокти,защото съм така от години и какво-изхабени нерви,ниско заплащане,загубени мигове с любим човек.В Европа пак ще се биеш,но ако си работиш по специалноста и си къдърен,това което получаваш е в пъти.Не говоря на изуст ,а на базата на познати ,които вече не живеят тук.

Ами аз точно това казах m_face ,че всеки сам си определя съдбата-и то от личен опит аз също живея в чужбина.. ,а пък не съм станала проститутка....,но съм започнала като чистачка/независимо от образованието/.Всеки си намира начина....
Просто исках да дам и друга гледна точка на питащата.Всички знаят или са чували поне за една такава история от чужбинско,която доказва че навън не всичко е цветя и рози и понякога може съдбата да те срита доста гадно по д..то
Ти явно не си се борила със зъби и нокти-аз пък съм...и определено съм стигнала до някъде

eddita, не мисли че не съм се борила със зъби и нокти; напротив - за моите представи съм - защото никога не съм се задоволявала с това което имам и съм искал още Но то и това е относително - няма срамно в това да започнеш като чистачка, въпреки образованието, което имаш. Срамно би било да останеш чистачка в предвид на образованието си.

В грешка си душко  единственото срамно нещо  в така посочената ситуация е да предпочетеш да седиш в къщи и да получаваш социални или да започнеш да крадеш!

 m_face -А защо не си вече в Испания?Поне аз с такова впечатление оставам.Нали борбата определя добрите условия,какво се е случило?

Съвсем случайно попаднах на тази тема. А ме интересува живо. Ние с моя приятел сме пред тази дилема. Дали да заминем? Той има там братовчедка,която е женена, живеят с мъжа си имат и дете/българи са/. Искаме да отидем,защото имаме цел - да си купим къща. А тик, с нашите заплати и да се скъсаме не можем. Ще работим, яко не ни е страх от работа. Въпросът е как да го научим този език. Купихме си разговорници, ама ми се вижда недостатъчно. Може би в периода на работа нещата ще се уталожат и ще се поуспокоят.

Ам много просто, mausbeni, - аз не отидох в Испания за да живея там, а за да уча. И след като завърших се прибрах и си започнах собствен бизнес, който се разрастна. Така че аз никога не съм била имигрант и винаги съм знаела, че ще се върна - т.е. никога няма да бъда.

И сега мога да кажа, че постъпих правилно. Въпреки че не виждам какво общо има това с темата...

m_face - Има общо с твойте коментари .

ani_4ka -Испанския е лесен език.Можеш да се запишеш и на някой курс,но по-принцип най-добре се учи на място.Когато имаш основата, всичко друго зависи от практиката.

Дано се справя наистина,че много се притеснявам,  mausbeni. Дано успеем и да намерим хубава работа и да спестим някои лев.

Все пак ще имате познати там,което наистина е от помощ.Но не се притеснявай за езика,наистина е един от най-лесните и приятни за учене.Стискам ти палци,нещата да се подредят по най-добрия начин.Ние също мислехме да заминаваме,но се отвори работа на приятеля ми тук,която той не искаше да изпуска и за това сме отложили нещата за момента.Успех.

Малко отклонявам темата, но честно казано не ми се иска да се стига до там. Искам да си живея тук в България, да си работя по специалността,но ситуацията е повече от ужасна. Направо ме ми го побира мозъкът как се създава дом, как се гледат деца. Защо стана така?

Никой не бяга от България заради хубавия си начин на живот.Много са нестабилни нещата тук и повечето хора търсят други варианти за по-добро.

Аничка, успех в начинанието. Само не парвете грешка да отидете беz грам zнания на еzика, zапишете се тук на курсове. Така ще можете да намерите по добра работа в началото.
Не zнам какви са ви плановете, но отивайте там с цел да работите по специалностите си, zащото до сега няма човек, zабогатял от миене на чинии.

Успех

Гери, ти там ли живееш? Питам защото не ми е ясно как точно мога да си намеря работа по специалността - завърших във ВТУ "Библиотечно-информационни дейности" и магистратура Журналистика.

В цял свят селскостопанската работа е много зле платена. Има и много работодатели, които просто нищо не плащат. Ама това не се взема под внимание докато на човек наистина не му се случи. Това с мандарините в Испания са пълни глупости. Пари в тази работа няма.
 Готвачи и сладкари търсят навсякъде. Може да опита като сладкар с работа на корабите например, все ще получи повече пари от бране на мандарини. Мисля, че където и да се ходи, трябва да се тръгва като бял човек -  с някаква квалификация, та било то и някакъв занаят, няма значение. За да спечелиш пари, важно е да можеш да вършиш нещо, което е търсено и не е за всеки. Крадеца, че е крадец - и той може да върши нещо, което не всеки го може. А мандарини всеки може да бере. Следователно - пари - никакви.
Ако това ходене до там е за повей задник - може, ама нали целта не е точно екскурзия

Сори, но много тъпо изказване! Значи според теб половината българи са тъпи и прости щом заминават за чужбина? Радвай се че имаш късмета да живееш в голям град и да си добре финансово, защото не всички имат този късмет! Чудно как би се справяла със 200-250лв на месец, защото има градове(вкл и моят град), в които това са едни от високите заплати! И не си мисли, че мъжът ми го мързи да работи, защото не е така- работеше на две места преди да замине, но просто това е положението тук! А и чесно казано ми писна от тази скапана държава и не искам да отглеждам децата си в нея, и въобще не се гордея че съм българка!

Щяхме да заминем заедно двамата или да останем тук, пак двамата. Вариантът да живеем на различни места даже няма да се обсъжда.

за съжаление работата за испания не се получи,човекът просто беше несериозен. мъжът ми реши другата година да се пробва сам чрез бюрото по труда, така е най-сигурно.благодаря на всички за съветите и мненията.

Е , как пък да не иска да замине заради парите ,като ти самата правиш съпоставка между заплатата в Бг и Испания.Всички заминаващи да работят извън Бг , го правят заради по-високото заплащане/ имам предвид за нашите стандарти/.С 600-700 евро трудно се живее в чужбина,ама в Бг са доста добра заплата,ако не плаща квартира и др.разходи.Имам личен опит затова съм категорична ,че заминаването е свързано заради пари.

За България 1300 лв. са прилична заплата, но ако се харчи в България. С тия пари на Запад се мизерства, а за спестяване не може да става въпрос.
А това на полето е къртовски труд... Абсолютно не си заслужава

Е ,точно това имах предвид.Повечето от работещите извън Бг/ без семействата /,изпращат на близките си суми около 300 евро ,но ако ги харчиш в Бг е едно ,а извън-си е живо мизерстване.

Ксенийка не живее в Бг. И представа си няма за това, което и говориш.

ако имате нужда от пари и работата е сигурна,защо не.

Тази работа с Испания не стана.Но ще ви кажа за една случка с нашия мил кум и същия този приятел на мъжа ми.Отишъл кумът да работи в Германия като строителен работник с подписан договор от тук.Оказва се, че там изобщо не плащат уговорената сума, а примерно 50-60 евро и храната.Той се ядосал и отишъл в Франция при този приятел.Понеже не знае език с работата нищо не станало и се върнал с подвита опашка в бг. Предлагали му работа там, но нали като липсва комуникацията, нищо не станало накрая.Тъй, че винаги човек трябва да прецени и плюсовете и минусите при едно такова тръгване.

Германия и Франция са по-консервативни страни-не ги интересува знаеш ли английски не знаеш ли-нужно е да знаеш техният език-ако не го знаеш-няма пробиване.Испания е малко по-друга работа-просто испанският е по-лесен за научаване и е по-компромисна страната.
Четох,четох темата от край до край и се хванах за главата що за мнения има.Стигнах до извода,че някои хора не знаят какво приказват.Или по-точно мислят,че знаят,но не знат други хора с образование и всичко останало до какво са принудени да стигнат,за да решат подобно нещо,въпреки образованието,въпреки всичко-и аз съм твърдо на мненето,че няма срамно нещо на този свят-срамно е да живееш на плещите на държавата и да чакаш подаяние всеки ден-това е срамното.Аз съм с образование,с мерак за второ,но съм работила какво ли не до сега,имам амбиция да израстна,но не винаги се получава,особено както каза Дидка_81-като живееш в малкият град,дето заплатата ти е максимим 350лв-ела да ти видя дупето яко ли ти е.Щото всички подобни изказвания са  от живеещи в София,Пловдив...На майна си райна в големият град,където има 1000 варианти за работа-и аз съм била 6 години в София,и аз знам,че и чистачка да стана ще вземам 400 лв заплата-а тук като химик взимам 350лв,дали дупето ми е яко,а?А дали някой си  е късал нервите 5 години(почти 6) да учи химия висше-май не е като икономиката,психологията,филологията или не знам още какво.Единствено инженерите разбират колко е трудно самото учение,та после да блъскаш за 350лв-и какво като имаш образование?Имам в момента приятелка,която работи като химик в София,в Хеи за 300лв чисти заплата и е на квартира-как мили дами се издържа и в София за тези пари?Друга колежка е в БАН за 250лв. Че аз ако съм на нейно място,ще предпочета да работя като чистачка някъде и да взема 4 стотака,а не да съм в БАН И никак няма да ме е срам.Нали детето ми ще яде.
Бях 4 месеца на работа в Щатите-вземах в магазин за дрехи продавачка на 2 седмици по 1000 долара-е,живеех си лайфски-ако тук взема толкова в прост магазин някога ще получа удар и ще ритна топката ,а по-лошото е,че толкова не мога да взема и като специалист,завършил висше.
Зависи и кой какво разбира под"борба със зъби и нокти"-ако това е борба,но с помощ от родители,приятели и т.н. не е икаква борба със зъби и нокти-ето ще опиша аз например какво преминах-бях в София дошла студентка,нямах майка,баща ми не ми плащаше семестрите,почнах да работя да си плащам обучението,нямах помощ от никъде,завърших си тотално сама с моя помощ-от никъде нито морална,нито парична,много зъби и нокти са били,не съм имала и покрив над главата си,спах една нощ на пейки,понеже нямаше и къде да спя-уредих се някак после и с това-пак със зъби и нокти.Когато ти е тежко,не можеш да кажеш на мама,сестра ти,или тъй нататък,защото нямаш такива...да ти помогнат-абе стига вече,че се погнусих да случам глупости тук,от хора,дето не са се били наистина със зъби и нокти за по-добър живот.Понякога обаче след всичката тази битка стигаш до едни горе-долу задоволителни резултати и не успяваш до повече.В крайна сметка и трябва да имаш и липса на скрупули,а някои хора ги имат в излишък.

 

Не мога да се поставя на мястото ви, лично аз не знам в какво отчаяние трябва да съм, за да отида в Испания да бера мандарини или да пусна мъжа ми. Но има хора, за които това е сбъднат сън.
Ако мъжът ти е физически здрав, не пие , пуши и не харчи почти нищо, може и да донесе някой лев през март.
Дали си заслужава ще си прецените вие.

Не казвам,че сме отчаяни.Просто на мъжа ми му е писнало да го експлоатират тук-работи от 7,30 до 17,30, дори в някои дни до 18,30 без почивка, има почивен ден само в неделя и му плащат 430.Осигуряват го на минималната и изчислете колко болнични ще му дадат, ако се разболееш дори за 3 дни.Разделете тези пари и вижте за колко работи той на ден.Надницата му стига само, за да покрие една вечеря примелно, неговите цигари, обяда му.И аз взимам колкото него.Не може всеки да е добре материално, но пък и няма срамна работа в края на краищата.Не искам да се оплаквам, защото има хора, които вземат по-малко и от нас.Мъжът ми смята така или иначе работи като луд по 10 часа, там поне ще му плащат повече.

ами ти тогава си си отговорила на въпроса, за какво е темата?
след като работи много и е експлоатиран, поне да е на макс!

Аз вземам цяла заплата без аванс.До моята заплата сме на неговата и обратно.Тъй, че с с неговите пари трябва да се храним двамата.Ако имаме дете, тогава направо не знам.

gitadam, след като работи толкова усърдно, zащо не се пробвате в друг град в България, където плащат по добре? Или друг тип работа в Испания?
Пак ти каzвам, теzи 430 лева, които го вzима в БГ са мноооого повече от 600 евро в Испания. Не прави грешката да смениш едната миzерия с другата... Колото по на високо се целиш в тоzи живот, толкова повече ще постигнеш...

И още нещо да попитам... Мъжът ти учи ли сега испански? Ако още не е почнал, сега е крайно време да го zапочне.

Истината е, че първоначално беше решил за Испания, но догодина като задели някои друг лев на страна иска да се пробва, някъде в чужбина независимо къде.Казали са му, че има добро заплащане в Швеция и Норвегия.Лошото е, че още не може да се ориентира в коя страна желае да отиде да работи, пък и кой език иска да учи.Аз мога да му помогна с английски примерно.Дайте идея с какъв език може да си намери работа във възможно най-много държави в Европа?Английски го изключвам.Френски или немски?Благодаря.

Моя мъж също преди 1 година искаше да заминава,защото брат му живее там и да спечели някй лев и да отидем и ние с детето .Но любовта ни надделя над това Аз като пуснах едни крокодилски сълзи ,просто и за миг не мога без да го усетя че е до мен.Не знам ако мислиш че ще издържиш го пусни,но аз не бих могла

Много убедително - 300 евро да пращат близките. 
Мъжа ми е в чужбина от '89г. Никога , а дори и мнооого наши познати (негови колеги-приятели) не пращат мизерните 300 евро на семействата си. Болшенството от близките получават м/у 800-1000 евро, от  останалите пари се издържа-около 600 евро , а  спестяванията - оставя у дома , като се прибере  отпуск в БГ. 
А за Испания незнам или може би съм кьорава , ма гореописаната мизерия за толкова години не съм видяла , ни чула. Е , ако някой седи и чака еврото да му пада в порфейла- кучета го яли..... 

бабко-жабке, аз не разбрах, мъжът ти ти изпраща 1000 евро месечно, живее с останалите 600 в чужбина, успява и да спести, които пак са за вас, така ли?

Как живеете толкова години разделени? Та това са цели 18 години! Като е толкова добре защо останалата част от семейството не се е преселила там? Казват, че животът е спокоен, децата имат къде да учат и т.н.

Aз разбрах, че не ги праща всеки месец, а накуп като се прибере.

Иначе, "мизерните 300 евро" звучи странно. 600 лв за Бг не са малко пари...

първо виж темата за ЕС в чужбинския форум
там има доста инфо
има и тук: http://zaedno.de/forums.html

а във вашия случай май езиците дефинират точно 2 държави
не виждам как с френски би работил напр в Норвегия

каква му е специалността
какво може да работи
в Зап. европа много професии са регулирани, могат да се упражняват от хора със съответната призната тапия и то от техните си проф. организации
затова вземете и четете, за да знаете какво ви очаква и как да действате

Зависи на колко хора ги изпраща, т.е колко народ храни в България.

Изпраща 1000 евро в БГ , остават му  и на него 1100-1200евро. С около 500-600 изкарва месеца и разликата-спестява.
А не сме заминали всички при него , защито децата не искаха, а аз изкарвам половината година в бг, половината с него. Сега вече децата са задомени , но пък внуче има и пак се разкъсвам м/у мъж и внук. 

бабо жабке, последни 2 въпроса : къде живее и плаща ли наем?