Снощи бях съвсем сама.Гледах филм,в който главният герой казваше "лека нощ" на дъщерите си с репликата "Благодаря ти,че си моето момиче",а те му казваха:"Благодаря ти,че си моят татко".Вие какви спомени имате от детството си,свързани с бащите си?Имате ли такива малки думички,които сте си казвали и които още,така да се каже,ви топлят?Или може би случка,която си спомняте с дълбоко чувство на любов и благодарност?
- Публикувана: 6 септ. 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2007, 22:52 ч.
Благодаря ти,че си моето момиче
Не всичко в живота е като на филм 
За татко ли? Нищо. Каквото имам да си казвам с татко и майка си го казвам само с тях Това не е за обсъждане в публичен форум.
Виж, питай ме за приятелките ми, сичко ше си кажа
Исках да кажа, че не всички сме имали щастливо детство.. но за да не бъда разбран погрешно напомням, че все пак аз бях този, който пусна тема "Избират ли децата родителите си?" и моя отговор по default е "Да, избират ги".. така че.. но бих изгледал филма, от торентите ли е, как е на английски? Сега като се замисля, може би по-интересен ще ми е не филма, а човекът, чиято идея е бил, неговата биография, неговото детство.. все пак не случайно се раждат такива идеи, не случайно хората отиват да учат психология, примерно.. не случайно някои мъже мразят гейовете.. не случайно някои жени мразят мъжете.. и не случайно някои хора се опитват да се отърват от някои от собствените си проблеми посредством кучешки геноцид, например
P.S. Сайта изчезна
Ще го постна това като се появи пак..
Това не е за обсъждане в публичен форум. Виж, питай ме за приятелките ми, сичко ше си кажа
Исках да кажа, че не всички сме имали щастливо детство.. но за да не бъда разбран погрешно напомням, че все пак аз бях този, който пусна тема "Избират ли децата родителите си?" и моя отговор по default е "Да, избират ги".. така че.. но бих изгледал филма, от торентите ли е, как е на английски? Сега като се замисля, може би по-интересен ще ми е не филма, а човекът, чиято идея е бил, неговата биография, неговото детство.. все пак не случайно се раждат такива идеи, не случайно хората отиват да учат психология, примерно.. не случайно някои мъже мразят гейовете.. не случайно някои жени мразят мъжете.. и не случайно някои хора се опитват да се отърват от някои от собствените си проблеми посредством кучешки геноцид, например
P.S. Сайта изчезна
Ще го постна това като се появи пак.. 
Нямам такива случки от детството. Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.
Във втори курс бях написала и на него и на майка ми по едно писмо, в което обяснявах за какво им благодаря. Той не го коментира, но после разбрах, че го е носил в службата да го показва, а колежките му са ревали (от типа, 'какви деца има'). Преди няколко години намерих къде ги пазят тези писма.
Много обичам родителите си, но с баща ми такива нежности, каквито описваш, не вървят - ако му кажа лично такова нещо, знам, че ще се трогне, но най-вероятно няма да ми отговори.
Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.
Във втори курс бях написала и на него и на майка ми по едно писмо, в което обяснявах за какво им благодаря. Той не го коментира, но после разбрах, че го е носил в службата да го показва, а колежките му са ревали (от типа, 'какви деца има'). Преди няколко години намерих къде ги пазят тези писма.
Много обичам родителите си, но с баща ми такива нежности, каквито описваш, не вървят - ако му кажа лично такова нещо, знам, че ще се трогне, но най-вероятно няма да ми отговори.
Баща ми е военен. Никога не е изпадал в много умиление, не ни е гушкал или наричал с глезени имена. Като скачах да го прегръщам се дърпаше, понеже мислеше, че ще му бръкна в окото. Омаловажаваше постиженията ми с думите "То си е за теб." Винаги подчертаваше и най-малката грешка в поведението ми пред хора, дори да е ставало въпрос за обикновена детска глупост.
Случвало ми се е да се събудя разплакана, защото съм сънувала как баща ми прави нещо да ме зарадва.
И досега на филми тези сцени най-много ме разстройват.
Имало е период, когато в себе си съм го винила, че е такъв. Вече не. Приех го.
А той все пак тайно се гордее с мен. Но не го казва.
Случвало ми се е да се събудя разплакана, защото съм сънувала как баща ми прави нещо да ме зарадва.
И досега на филми тези сцени най-много ме разстройват.
Имало е период, когато в себе си съм го винила, че е такъв. Вече не. Приех го.
А той все пак тайно се гордее с мен. Но не го казва.
Аз пък имам хубави спомени с моите родители от детството си.Имаме си и нашите думички(и с мама и с татко),имам си всичко,като на филм 
.Наистина!(Сега се опитвам да направя същия "филм" за моите момчета .)
Аз бях (и още съм
)един вечно питащ ,бърборещ и врящ се навсякъде дребосък .Татко ми казваше вечер:"Измори ли се моето фъстъче?",а аз отговарях:"Не,докато спя,пак ще подскачам!"-вече дори не помня по какъв повод започнахме да го казваме .После отиваше при сестра ми и казваше:"Мечо,готов ли си за зимен сън?",а тя казваше:"Малките мечета не обичат зимния сън" (що пък "мечо",като сестра ми и досега е едно такова кльощаво същество,каквото беше и като малка,незнам )...и така с години...докато станахме по-големи и с татко минахме на имена,а не на "фъстъчета","мечета" и пр.... 
.Наистина!(Сега се опитвам да направя същия "филм" за моите момчета .)Аз бях (и още съм
)един вечно питащ ,бърборещ и врящ се навсякъде дребосък .Татко ми казваше вечер:"Измори ли се моето фъстъче?",а аз отговарях:"Не,докато спя,пак ще подскачам!"-вече дори не помня по какъв повод започнахме да го казваме .После отиваше при сестра ми и казваше:"Мечо,готов ли си за зимен сън?",а тя казваше:"Малките мечета не обичат зимния сън" (що пък "мечо",като сестра ми и досега е едно такова кльощаво същество,каквото беше и като малка,незнам )...и така с години...докато станахме по-големи и с татко минахме на имена,а не на "фъстъчета","мечета" и пр.... Нямам такива случки от детството. Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Аз също. И моят баща е такъв.
Много обичам родителите си, но с баща ми такива нежности, каквито описваш, не вървят - ако му кажа лично такова нещо, знам, че ще се трогне, но най-вероятно няма да ми отговори.
Никога не ми е казал, че ме обича, но пък ми го показва всекидневно, по хиляди начини.
Не си спомням да ме е галил, но пък е загрижен за мен и ми го показва непрекъснато, с действия, не с думи.
Гордее се с мен и с моите постижения, разказва на колегите си тайно, но пред мен никога не го е казвал.
Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Иначе по темата - и аз нямам такива спомени от детството си. Баща ми се е отнасял към нас със сестра ми както всеки родител - нищо особено..
Чак някакви специални думи - не , но със всичко показва, че много ни обича със сестра ми. Помня, били сме някъде към 3-4 годишни.Живеехме в къща.Баба и дядо се топлеха с въглища, майка и татко с нафтова печка, а на нас ни беше направил воден радиатор, който се затопляше с ток.Беше ни направил над вратата и малка нощна лампичка,явно ни е било страх от тъмното. А елхите за Нова година какви ги правеше - на въртяща се и свиреща поставка с мигащи лампички. И това 1960-та година, не беше ходил по чужбина да ги купи, правеше сам всичко.Беше вълшебно. Но и досега,когато някой понечи да го целуне или да му благодари за нещо,той се изчервява.В нашия квартал бяхме второто семейство с телевизор и първото с кола. А цял живот е работил като електротехник и автомонтьор - самоук, защото е започнал да работи на 14 години.За нас със сестра ми даваше и продължава да дава всичко.
чета темата и ми става тъжно....времената ли са били такива?възпитанието ли?
че е грешно и разглезващо да показваш и казваш на децата си ,че ги обичаш,да им казваш "браво",да ги насъчаваш.......скоро имах такава караница с майка ми по повод сестра ми(имаме 9 години разлика и тя все още живее с тях и ми се оплаква от разни неща)-обвиних я ,че разбиранията й за възпитание не са правилни-тя никога не казва ":браво-годея се с теб-обичам те"...мисля,че много я нараних ама я накарах да се замисли-после получих смс с "много те обичам"-извинявам се ,че се отклоних от темата,ама чета тук и виждам как това е практика.....или поне е било-все повече хората се освобождават от мисленето,че да показваш чуствата си е слабост-не само към децата си,а към всички люими същества....и към себе си дори-дано!
а иначе-помня как като карах баща ми да ми разказва вечер приказка-милият все ми разказваше една приказка за неволята-само нея знаеше-беше ми дошло до гуша-ама ми беше забавно,как се мъчи да ипровизира и украсява-много се забавлявах-сега съм решила за 50та му годишнина в края на месеца да му подаря една книжка с приказки-да не тормози и детето ми с една и съща -естетсвено този спомен ми е много скъп.........а какви приказки само знаеше прабаба ми-ненадмината беше 
мнооого разводних всичко-извинете!
че е грешно и разглезващо да показваш и казваш на децата си ,че ги обичаш,да им казваш "браво",да ги насъчаваш.......скоро имах такава караница с майка ми по повод сестра ми(имаме 9 години разлика и тя все още живее с тях и ми се оплаква от разни неща)-обвиних я ,че разбиранията й за възпитание не са правилни-тя никога не казва ":браво-годея се с теб-обичам те"...мисля,че много я нараних ама я накарах да се замисли-после получих смс с "много те обичам"-извинявам се ,че се отклоних от темата,ама чета тук и виждам как това е практика.....или поне е било-все повече хората се освобождават от мисленето,че да показваш чуствата си е слабост-не само към децата си,а към всички люими същества....и към себе си дори-дано!
а иначе-помня как като карах баща ми да ми разказва вечер приказка-милият все ми разказваше една приказка за неволята-само нея знаеше
-беше ми дошло до гуша-ама ми беше забавно,как се мъчи да ипровизира и украсява-много се забавлявах-сега съм решила за 50та му годишнина в края на месеца да му подаря една книжка с приказки-да не тормози и детето ми с една и съща -естетсвено този спомен ми е много скъп.........а какви приказки само знаеше прабаба ми-ненадмината беше мнооого разводних всичко-извинете!
Chanel, засегна ахилесовата ми пета...
Татко е изключително благ човек, никога не е бил прекалено строг, винаги много деликатен, търпелив. Учил ме е на себеуважение и да не съм припряна, нямам спомен да ми е натяквал за нещо или да ме е хокал. Единствено не е приемал да мързелувам - вдигал ме е веднъж от леглото, за да си свърша работата, която е трябвало.
Помня през 2004 като го оперираха, сериозна ставна операция, не се знаеше дали ще ходи отново, изпитах истински ужас за него! Дано е здрав още много години
Помня през 2004 като го оперираха, сериозна ставна операция, не се знаеше дали ще ходи отново, изпитах истински ужас за него! Дано е здрав още много години
Не знам...
Честно казано, не се сещам да ми е казвал, че ме обича, но и не ми е липсвало това. Скъсваше се да си играе с мен и сестра ми - криеше се зад ъглите да ни плаши, лазеше по земята, а аз (после пък сестра ми - доста по-малка е) върху него, въртеше ме за ръцете - веднъж чак ми извадил рката от рамото 
, гъделичкаше ни, размяташе ни, пъхаше ме в една калъфка за чаршаф и ме люляше, връзваше дъвка на конец и я гонех из стаите 
Най-забавно ми беше една сутрин, събуждам се и виждам голяма кутия на пода. Отварям - вътре има по-малка, отварям и нея и така все по-малки и по-малки кутийки имаше, а в най-малката в едно памуче скрита дъвка Турбо. Много бях щастлива!
Сега понякога ми е много мъчно, защото от време на време тотално се променя и човек не може да предположи какво ще го ядоса, а тогава говори не много приятни неща и то с менторския тон на дядо ми, който тон не мога да понасям.
, гъделичкаше ни, размяташе ни, пъхаше ме в една калъфка за чаршаф и ме люляше, връзваше дъвка на конец и я гонех из стаите Най-забавно ми беше една сутрин, събуждам се и виждам голяма кутия на пода. Отварям - вътре има по-малка, отварям и нея и така все по-малки и по-малки кутийки имаше, а в най-малката в едно памуче скрита дъвка Турбо. Много бях щастлива!
Сега понякога ми е много мъчно, защото от време на време тотално се променя и човек не може да предположи какво ще го ядоса, а тогава говори не много приятни неща и то с менторския тон на дядо ми, който тон не мога да понасям.
Аз пък бях на татко момичето, наричаше ме Хаяско (това от едно детско филмче от онова време),
нямаше начин да си легна без да съм го целувала около половин час, или поне докато ме изгонят от стаята,
даже и си мечтаех как ще се оженя за татко , и това са само малка част от спомените ми, но и сега е така грижовен, нищо че съм попораснала.
Наистина винаги е бил страхотен с мен и с брат ми, а сега и с децата ни- просто го обожавам,
мисля че е баща- мечта.
нямаше начин да си легна без да съм го целувала около половин час, или поне докато ме изгонят от стаята,
даже и си мечтаех как ще се оженя за татко
, и това са само малка част от спомените ми, но и сега е така грижовен, нищо че съм попораснала.Наистина винаги е бил страхотен с мен и с брат ми, а сега и с децата ни- просто го обожавам,
мисля че е баща- мечта.
Татко...вече цяла година го няма , а аз още не вярвам.
Ние имахме наши си думички. Наричаше ме "шимби, бебо и бубо", аз съм си закръглена от малка, та затова. Много го обичах, повече от майка си. Сега естествено плача с глас, но е късно вече. Той ме потупваше по дупето, аз го целувах по голото теме. Най-добрия татко на света. Дал е всичко за мен и брат ми, но най-вече за мен " На татко момичето" , както ме наричаше той...
Татко, обичам те!
Ние имахме наши си думички. Наричаше ме "шимби, бебо и бубо", аз съм си закръглена от малка, та затова. Много го обичах, повече от майка си. Сега естествено плача с глас, но е късно вече. Той ме потупваше по дупето, аз го целувах по голото теме. Най-добрия татко на света. Дал е всичко за мен и брат ми, но най-вече за мен " На татко момичето" , както ме наричаше той...
Татко, обичам те!
Моят баща напусна живота ми към 6 ми година - съвсем доброволно и по собствено желание.Нямам спомен да ми е казвал,че ме обича или нещо подобно.Чак когато пораснах и имах собствени деца,разбрах колко е важно това за едно дете,колко е определящо за личността му и изборите в живота му.
С баща ми имаме силна връзка, но не се изразява в умилителни думи.Явно поколението на нашите бащи е възпитавано по един и същи начин. Не ми е казвал никога,че ме обича, но аз знам,че съм неговото момиче. Сестра ми е момичето на мама.Понякога ме боли,че е така. С времето се свиква. Когато има проблем не казва, говорим си по телефона уж общи неща, но го усещам,че не е добре. Гледам да отида до тях, случайно да останем само двамата-само с поглед го разбирам. Започна да остарява, все нещо го боли, говори за смъртта. Така ми се иска да го прегърна, но ми се срува,че ще се отдръпне засрамен. Като малка бях с тях за 6 м в СССР, работеха там. Тогава беше само за мен-разказваше ми приказки.По-скоро книги-Гъливер, Робинзон.Возеше ме с шейна в студа до магазина и купувахме гроздов сок в големи буркани, не знам защо. Аз прегръщах буркана и се прибирахме, той ме дърпаше с шейната. Толкова бях щастлива.
Моят баща явно е от изключенията 
Винаги ни е казвал и показвал колко ни обича и колко се гордее с нас, хвали се с нас (а вече и с децата ми) до безобразие и до втръсване на околните, за него съм най-красивата (казва ми го и досега, когато съм над 30г и въобще не отговаря на истината), целуваме се всеки път, като се видим
Изобщо цялото си здравословно самочувствие дължа изцяло на него - заради което си имах и продължавам да си влача щастливо много силен комплекс на Електра, който не ми пречи обаче никак
Майка ми беше от другия тип - целувките бяха по-скоро за награда и по повод, винаги имаше за какво да направи забележка, все гледаше да не сме много самоуверени и т.н. Безкрайно я обичам и нея, но съм щастлива, че го има баща ми, който да уравновесява нещата. Той беше човекът, на когото се казваха тайни, към когото се обръщахме при проблем, който ни утешаваше, играеше с нас, разказваше ни безкрайни истории, филми, случки, помни всяка подробност от детството и смешните неща, които сме правили...
А на мен все ми е трудно да му кажа, че го обичам
Винаги ни е казвал и показвал колко ни обича и колко се гордее с нас, хвали се с нас (а вече и с децата ми) до безобразие и до втръсване на околните, за него съм най-красивата (казва ми го и досега, когато съм над 30г и въобще не отговаря на истината), целуваме се всеки път, като се видим
Изобщо цялото си здравословно самочувствие дължа изцяло на него - заради което си имах и продължавам да си влача щастливо много силен комплекс на Електра, който не ми пречи обаче никак Майка ми беше от другия тип - целувките бяха по-скоро за награда и по повод, винаги имаше за какво да направи забележка, все гледаше да не сме много самоуверени и т.н. Безкрайно я обичам и нея, но съм щастлива, че го има баща ми, който да уравновесява нещата. Той беше човекът, на когото се казваха тайни, към когото се обръщахме при проблем, който ни утешаваше, играеше с нас, разказваше ни безкрайни истории, филми, случки, помни всяка подробност от детството и смешните неща, които сме правили...
А на мен все ми е трудно да му кажа, че го обичам
А на мен все ми е трудно да му кажа, че го обичам
Баща ми винаги е искал да се родя момче... Но не би. До 12 клас не носех дълга коса. Като малка до 1-ви клас винаги ходех с баща ми да се постригваме заедно. Играех с момчетата и израснах бунтарка.
Много бой съм изяла от баща си и то защото си заслужавах Но когато ме защитаваше, беше с настървение като боксьор на ринга
Не веднъж ми е оправял каши, в които съм се забъркала и за което съм му благодарна. Беше много строг и изискваше много.
Това лято си постоях повече вкъщи при родителите си и баща ми ме водеше къде ли да ме показва на приятели и съседи. Отначало се чуствах като мече на синджир, но после осъзнах, че се гордее с мен и иска да се похвали с мен.
Един от спомените ми е как карам кола, а съм в пети клас и баща ми ми държи ръцете на волана. Или как катерим чукаци в планините и той ми показва билки, трънки и глогинки... И ми разказва за миналото на прабаби и дядовци незнайни за мен. Или исторически събития, обича българската история, и разказваше така, че звучеше като приказка...
Благодаря на баща си, че ме е възпитал така, че да бъда това, което съм сега.
П.П. Добре дошъл, Брандо!
Много бой съм изяла от баща си и то защото си заслужавах
Но когато ме защитаваше, беше с настървение като боксьор на ринга Не веднъж ми е оправял каши, в които съм се забъркала и за което съм му благодарна. Беше много строг и изискваше много.
Това лято си постоях повече вкъщи при родителите си и баща ми ме водеше къде ли да ме показва на приятели и съседи. Отначало се чуствах като мече на синджир, но после осъзнах, че се гордее с мен и иска да се похвали с мен.
Един от спомените ми е как карам кола, а съм в пети клас и баща ми ми държи ръцете на волана. Или как катерим чукаци в планините и той ми показва билки, трънки и глогинки... И ми разказва за миналото на прабаби и дядовци незнайни за мен. Или исторически събития, обича българската история, и разказваше така, че звучеше като приказка...
Благодаря на баща си, че ме е възпитал така, че да бъда това, което съм сега.
П.П. Добре дошъл, Брандо!
Баща ми беше професионален спортист, а после треньор. До 12тата си година го виждах веднъж на 3 месеца за по 4 дни-асоциациите ми с него са - тоблерон, сугус-и и шоколадови яйца. След това влезе в кризата на средната възраст и аз отидох да живея на квартира, когато се сети да си играе на родител аз вече се бях омъжила. Тъжно, ама такъв е живота... 
Въпреки всичко си го обичам.
Въпреки всичко си го обичам.
Като малка бях "царската дъщеря", така ме наричаше татко. Вечер се мушвах в леглото им и той ми разказваше приказки. Обикновено посредата на приказката заспиваше и аз го будех за да я продължи. Той започваше отначало и така пак до средата. Трябваше да се науча да чета за да разбера края на "Хензел и Гретел"
Стимулираше ме по странене начин - "Аз вярвам, че можеш, стига да не правиш еди си какво!" Което пък мен ме караше да правя точно това "еди си какво" и въпреки всичко да успея.
Винаги ми е помагал много. Имах много тежък период в живота си, бях много отчаяна и нещастна. Тогава за пръв път го видях да плаче.
Няколко години след това катастрофира много тежко. Лекарите не даваха никакъв шанс. Аз, обаче, бях сигурна, че ще се оправи. За първи път се молех с думи, които излизаха от душата ми. Господ ме чу!
Стимулираше ме по странене начин - "Аз вярвам, че можеш, стига да не правиш еди си какво!" Което пък мен ме караше да правя точно това "еди си какво" и въпреки всичко да успея.
Винаги ми е помагал много. Имах много тежък период в живота си, бях много отчаяна и нещастна. Тогава за пръв път го видях да плаче.
Няколко години след това катастрофира много тежко. Лекарите не даваха никакъв шанс. Аз, обаче, бях сигурна, че ще се оправи. За първи път се молех с думи, които излизаха от душата ми. Господ ме чу!
Сутрин, когато ме будеше:
"Спи,спи, събудиииии сееееее"
"Спи,спи, събудиииии сееееее"
Аааааааааа и моят !!! Сутрин влизаше в детската ни стая с гръм и трясък, с кафемелачката в ръце и подвикваше "Спи,спи, събудиииии сееееее" - много ме дразнеше .... А сега като се сетя ми домилява
На сватбата ми,докато танцувахме татко каза,че ако на сутринта размисля,мога да се прибера в къщи.Така и не можа да преживее ранната ми женитба.Много ме глезеше,той е виновен за това,което съм.Каквото и да е то.Нали често бях сама,отивам с детето на гости в тях,и се почва разправията да остана вечерта с преспиване.А живеем на 15 минути с кола.Обаче аз се дърпам,важна съм и си искам в собствената си къща.И защо,защо съм го правила?За да докажа,че съм омъжена жена,контролираща сама живота си.Голям келепир да се прибереш в празен апартамент,вместо да спиш в старата си детска стая.С майка ми,с която имаме 18 години разлика все воювахме за него.За неговото внимание,за неговата любов.Виждахме го рядко,той работеше в чужбина.Върне се окончателно,аз се омъжих.Носеше ми бебето в института,да го виждам и да се фукам с него пред колегите.Един висок,здрав,с побеляла коса,но без нито една бръчка.Малко преди да умре бълнувал моето име.Но ме изчака.Точно на време се прибрах,за да му затворя очите.
Това пък защо?
За жалост никога не са се показвали така явно чувства.
За сметка на това сега компенсирам с дъщеря ми,
която като отиде при нашите на гости само повтаря, че ги обича и се гушка-
към нея отношението е съвсем различно. В началото баща ми и се смееше,че е
като в американски селиал, но виждам, че му капе мед на сърцето
За сметка на това сега компенсирам с дъщеря ми,
която като отиде при нашите на гости само повтаря, че ги обича и се гушка-
към нея отношението е съвсем различно
. В началото баща ми и се смееше,че е като в американски селиал, но виждам, че му капе мед на сърцето
И аз в групичката.
Днес ми е скапан ден, тая тема ме довърши, особено постинга на Шанел и не издържах
До към 8 ти клас някъде бях момичето на татко(ние сме три, аз съм най-малката).
Имахме една игра - да си ближем очилата, а и двамта много го мразим Винаги, когато го видех се целувахме, прегръщахме, изобщоооо любов. Той много обичаше да ме хапе, ама лекичко. Сега хапе Пепи
След 8ти клас нещата се промениха, той стана строг, лош, държеше ме изкъсо, на мен не ми харесваше и се бунтувах. Развалихме отношенията си или поне не бяха като преди.
Един от най-милите ми хора на тая земя е татко. Днес ми каза, че ще влиза в болница, за да му правят пълни изследвания(има висока кръвна захар и се поддържа с лекарства, а не инсулин) и на мен всичко ми се е свило. Смятам, че съм това, което съм, благодарение на него и строгото му възпитание, нищо че тогава не ми се нравеше.
До към 8 ти клас някъде бях момичето на татко(ние сме три, аз съм най-малката).
Имахме една игра - да си ближем очилата, а и двамта много го мразим
Винаги, когато го видех се целувахме, прегръщахме, изобщоооо любов. Той много обичаше да ме хапе, ама лекичко. Сега хапе Пепи След 8ти клас нещата се промениха, той стана строг, лош, държеше ме изкъсо, на мен не ми харесваше и се бунтувах. Развалихме отношенията си или поне не бяха като преди.
Един от най-милите ми хора на тая земя е татко. Днес ми каза, че ще влиза в болница, за да му правят пълни изследвания(има висока кръвна захар и се поддържа с лекарства, а не инсулин) и на мен всичко ми се е свило. Смятам, че съм това, което съм, благодарение на него и строгото му възпитание, нищо че тогава не ми се нравеше.
Шанел кофти тема............за много от нас...........моя баща никога не ме е наричал по име, никога и по никакъв повод.............за него бях КОТЕ, това е думата......Господи толкова ми липсва..................не е вярно, че годините лекуват болката от загубата, не и когато загубиш човека, олицетворяващ за теб думата НАЙ - ДОБРИЯ..........ох Шанел..........
Хайде ще допълня, нищо, че ме разплака
моя баща не правеше разлика между мен и бате, казваше, че за него има само един Бог пред койот св пркеланя и това са децата му...........цялото си време и енергия отдаваше на нас, и за да е по равно, винаги правехме нещо тримата - риба, футбол, губи, сладолед всеки уикенд, по късно на по биричка, пак тримата..............най - хубавите мигове, най - прекрасното детство, най - споделената обич и подкрепа............
Веднъж, исках да му направя торта за Нова година, купих блатове, но той станал през ноща и ги изял, страшно му харесали, на другия ден, за компенсация, ми купи една ужасно хубава торта и я излапахме за един ден само двамата........
когато пропуших, го изчаквах да влезне в тоалетната, и аз влизах след него, пуша и излизам, ама той ме усети и влиза пак след мен, почва да кашля, бате му вика - Кво ти е бе баща ми, а той - Абе комшиите пушат в кенефа а идва у нас мамка му
Хайде ще допълня, нищо, че ме разплака
моя баща не правеше разлика между мен и бате, казваше, че за него има само един Бог пред койот св пркеланя и това са децата му...........цялото си време и енергия отдаваше на нас, и за да е по равно, винаги правехме нещо тримата - риба, футбол, губи, сладолед всеки уикенд, по късно на по биричка, пак тримата..............най - хубавите мигове, най - прекрасното детство, най - споделената обич и подкрепа............
Веднъж, исках да му направя торта за Нова година, купих блатове, но той станал през ноща и ги изял, страшно му харесали, на другия ден, за компенсация, ми купи една ужасно хубава торта и я излапахме за един ден само двамата........
когато пропуших, го изчаквах да влезне в тоалетната, и аз влизах след него, пуша и излизам, ама той ме усети и влиза пак след мен, почва да кашля, бате му вика - Кво ти е бе баща ми, а той - Абе комшиите пушат в кенефа а идва у нас мамка му
Моят баща беше от "липсващите", почти абсолютно безучастен. Не идваше на концертите ми. Много са смътни и съответно мили спомените, когато ме водеха двамата с мама за ръчичка, аз по-средата. Или с шейната в снега. Целувки по бузите, прегръдки по така рядко. Друг хубав спомен - рисуваше ми, но бях много малка. Свиреше на китарата и ние със сестра ми пеехме. Все си се занимаваше с неговите си работи, по-вглъбен беше в себе си, пък и имаха проблеми с майка ми. Неговото момиче съм, защото винаги съм лавирала и съм била дипломатична и съм се опитвала да разбирам и двете страни и да замазвам положението, приличам и на него външно.
Веднъж намерих любовно писмо, той беше заспал, писмото не беше до мама.
По-късно разбрах, че съм се сдобила и с извънбрачна сестра.
После му помагах да си изнесе багажа и бях до него като ревеше покрай развода им.
После имах проблеми във взаимоотношенията си с мъжете и ги преживях.
След това му отидох на гости в Испания и видях, че за нищо не му се сърдя, че даже и ми стана жал... Известно време след това се зарадвах, че си е намерил приятелка там и не е самотен.
Бих казала, че сега сестра ми е неговото момиче. Наследила е любовта и усета към музиката и техничарските умения. Като си дойде само за такива неща и джаджи си говорят, аз изобщо не присъствам там.
Радвам се като гледам колко много се радва на Яна и че си дойде от Испания, за да ни види - баба и дядо, двете си дъщери и внучката си.
Не бих казала, че ми е дал кой знае какво в живота, но пък е хубаво, че сега няма драми.
Преди като го изпращах за Испания ми олекваше, този път се натъжих и просълзих.
Веднъж намерих любовно писмо, той беше заспал, писмото не беше до мама.
По-късно разбрах, че съм се сдобила и с извънбрачна сестра.
После му помагах да си изнесе багажа и бях до него като ревеше покрай развода им.
После имах проблеми във взаимоотношенията си с мъжете и ги преживях.
След това му отидох на гости в Испания и видях, че за нищо не му се сърдя, че даже и ми стана жал... Известно време след това се зарадвах, че си е намерил приятелка там и не е самотен.
Бих казала, че сега сестра ми е неговото момиче. Наследила е любовта и усета към музиката и техничарските умения. Като си дойде само за такива неща и джаджи си говорят, аз изобщо не присъствам там.
Радвам се като гледам колко много се радва на Яна и че си дойде от Испания, за да ни види - баба и дядо, двете си дъщери и внучката си.
Не бих казала, че ми е дал кой знае какво в живота, но пък е хубаво, че сега няма драми.
Преди като го изпращах за Испания ми олекваше, този път се натъжих и просълзих.
От малка съм слабостта на татко. Винаги каквото поискам ми го взимаше. Постоянно обикалях с него понеже хобито му е да отглежда кактуси и гълъби и ходихме редовно по изложби заедно. Обръща се към мен с безценно камъче и принцеске. Когато се обади да ме чуе вина ги ми казва, че му е домъчняло за мен и иска да ми чуе гласчето.
Аз съжалявам за това,което написах,защото мисля,че доста се разголих.Но!Аз съм ужасно силен човек,въпреки миловидният си външен вид.Обаче снощи се разчувствах от този филм,а може би защото бях съвсем сама и като си сам,мислиш за глупости.Стегнете се!Говоря за тези,на които им стана мъчно от темата.Колкото и да ни се иска да си мислим,че избираме родителите си,според мен не е така.Нито те ни избират.Обикновен природен процес.На който каквото му се падне,въпрос на късмет.Всичко,което човек не е изпитал и което му липсва може да даде тройно на децата си.Мисля,че компенсацията си струва.
С татко много се разбираме, но и на мен ми е болна тема. Един от най-скъпите ми хора. Много го обичам и ми е безкрайно мъчно, че се налага много да пътува в чужбина и да прекарваме малко време заедно. Всяка вечер се моля за семейството ми да сме добре и най-вече за него. Много го мисля и се претеснявам. Той е един безкрайно добър, жизнен и весел човек, с голямо сърце. Обичам го много!
Не мога да се сетя за конкретен спомен с него, всички са ми скъпи...
Не мога да се сетя за конкретен спомен с него, всички са ми скъпи...
Нямам спомен,баща ми лека му пръст(почина преди 9 год.)да ми е казвал от както се помня някога,че ме е обичал и се гордее със мен.
Знаех,че по някакъв си негов начин непонятен за мен,ме обичаше,защото когато по спешност ме приеха преди много години във болницата със опасност за живота,баща ми е плакал като малко дете и си е скубал косите буквално,че първородната му дъщеря може да умре.Това аз нямаше как да знам,разказаха ми го роднините,когато в него труден момент за родителите ми са били до тях в очакване на най-лошото.
Случвало се е да завидя на моя приятелка,когато вземеше да прегръща татко си и той да и отвръща със същото.Посмях веднъж да се пробвам и съвсем плахо се доближих до него с протегнати ръце,и изричайки"татко,много те обичам" при което той ме нахока,да спра да се лигавя.
Беше ми тежко и наистина копнеех за една прегръдка от него,за една топла дума,но не би.
Когато почина,ми беше много тежко.Съжалявах за всичкото това време,което загубих и не успях да му напиша поне,че въпреки буйният си нрав които имаше го обичах.
Знаех,че по някакъв си негов начин непонятен за мен,ме обичаше,защото когато по спешност ме приеха преди много години във болницата със опасност за живота,баща ми е плакал като малко дете и си е скубал косите буквално,че първородната му дъщеря може да умре.Това аз нямаше как да знам,разказаха ми го роднините,когато в него труден момент за родителите ми са били до тях в очакване на най-лошото.
Случвало се е да завидя на моя приятелка,когато вземеше да прегръща татко си и той да и отвръща със същото.Посмях веднъж да се пробвам и съвсем плахо се доближих до него с протегнати ръце,и изричайки"татко,много те обичам" при което той ме нахока,да спра да се лигавя.
Беше ми тежко и наистина копнеех за една прегръдка от него,за една топла дума,но не би.
Когато почина,ми беше много тежко.Съжалявах за всичкото това време,което загубих и не успях да му напиша поне,че въпреки буйният си нрав които имаше го обичах.
"Какво си ти на татко?"
"Съкровище, дъщеричка и трътка!"
Така ме беше научил да казвам, когато още се въргаляхме през есента в шумата, през зимата ми "строеше" гигантски снежни човеци, а през лятото ме подхвърляше и премяташе...
После порастнах малко и въведе дисциплината Чак го мразех в пубертета. Смятах, че ме тормози, а всъщност съм всичко, което съм, благодарение на него и заради него...
После порастнах повече и сега пак съм "съкровище, дъщеричка и трътка" Вече бере плодовете на възпитанието и бащинската си гордост.
Да, казвал ми е, че ме обича, че съм "дъщерята", първородната... неговата. И аз съм му го казвала. Много пъти.
****
Шанел насълзих се
"Съкровище, дъщеричка и трътка!"
Така ме беше научил да казвам, когато още се въргаляхме през есента в шумата, през зимата ми "строеше" гигантски снежни човеци, а през лятото ме подхвърляше и премяташе...
После порастнах малко и въведе дисциплината
Чак го мразех в пубертета. Смятах, че ме тормози, а всъщност съм всичко, което съм, благодарение на него и заради него... После порастнах повече и сега пак съм "съкровище, дъщеричка и трътка"
Вече бере плодовете на възпитанието и бащинската си гордост. Да, казвал ми е, че ме обича, че съм "дъщерята", първородната... неговата. И аз съм му го казвала. Много пъти.
****
Шанел
насълзих се "Какво си ти на татко?"
"Съкровище, дъщеричка и трътка!"
****
"Съкровище, дъщеричка и трътка!"
****
Ако напиша всичко , което моите родители са правили за мен , като малка ще има да се червя до следващата Коледа .
Бях изключително глезено дете , тъй като нашите са били вече над трийсетте .
За баща ми бях ( и до сега съм ) най - красивата , най - умната и всичко най ...
Наричаше ме " на тати талисманчето " и ред подобни .
Благодаря на господа , че въпреки тази среда не израснах , като цвете в саксия и започнах да се справям с живота в доста ранна възраст без да държа татито за ръчичка .
От една страна съм благодарна на родителите ми , защото ме направиха доста уверена в собствените ми възможности , но от друга страна си мисля , как можеше да заприличам на една , две мои приятелки които и до момента изпадат в паника пред най - малката трудност .
Бях изключително глезено дете , тъй като нашите са били вече над трийсетте .
За баща ми бях ( и до сега съм ) най - красивата , най - умната и всичко най ...
Наричаше ме " на тати талисманчето " и ред подобни .
Благодаря на господа , че въпреки тази среда не израснах , като цвете в саксия и започнах да се справям с живота в доста ранна възраст без да държа татито за ръчичка .
От една страна съм благодарна на родителите ми , защото ме направиха доста уверена в собствените ми възможности , но от друга страна си мисля , как можеше да заприличам на една , две мои приятелки които и до момента изпадат в паника пред най - малката трудност .
Много хубава тема.
Баща ми и дядо ми присъстват в спомените ми от детството по един особен начин, имам предвид бащински. Баща ми ме обожава и много ме глезеше също, независимо, че беше много въздържан по отношение на изразяването на чувствата си към мен. Не си спомням да ми е казвал директно колко ме обича, независимо, че до ден днешен знам, че съм му голяма слабост.
Дядо ми, аз съм възпитавана в ранната си детска възраст именно от баба си и дядо си и от него съм получила онази особена нежност и внимание, които ми дават и до ден днешен усещането, че съм единствена и неповторима. Обожаваше ме, без да се въздържа от нищо, обичта му и присъствието му оставиха в живота и личността ми дълбок отпечатък, независимо, че почина, когато съм била на около 5 и половина.
Спомням си една от близките ми приятелки, в нощта преди сватбата си, която прекарва в дома на родителите си и баща и, който е много тежък мъж, властен, въздържан и премерен и винаги всяващ респект отишъл преди да заспи в леглото на дъщеря си и и казал, че иска да и стопли крачетата и изразил опасение, че бъдещият и съпруг може би не знае, че ако крачетата на дъщеря му са студени, има вероятност да се разболее.
И мен ме трогна темата.
Баща ми и дядо ми присъстват в спомените ми от детството по един особен начин, имам предвид бащински. Баща ми ме обожава и много ме глезеше също, независимо, че беше много въздържан по отношение на изразяването на чувствата си към мен. Не си спомням да ми е казвал директно колко ме обича, независимо, че до ден днешен знам, че съм му голяма слабост.
Дядо ми, аз съм възпитавана в ранната си детска възраст именно от баба си и дядо си и от него съм получила онази особена нежност и внимание, които ми дават и до ден днешен усещането, че съм единствена и неповторима. Обожаваше ме, без да се въздържа от нищо, обичта му и присъствието му оставиха в живота и личността ми дълбок отпечатък, независимо, че почина, когато съм била на около 5 и половина.
Спомням си една от близките ми приятелки, в нощта преди сватбата си, която прекарва в дома на родителите си и баща и, който е много тежък мъж, властен, въздържан и премерен и винаги всяващ респект отишъл преди да заспи в леглото на дъщеря си и и казал, че иска да и стопли крачетата и изразил опасение, че бъдещият и съпруг може би не знае, че ако крачетата на дъщеря му са студени, има вероятност да се разболее.
И мен ме трогна темата.
много хубава тема
аз определено бях глезената дъщеря, ама си и заслужавах
спомням си, че баща ми непрекъснато ме хвалеше пред приятелите си, че съм най- красивата, най-умната,най-добрата и послушната, най-прилежната ученичка /дори и предния ден да съм имала 4-ка/ Аз само мълчах и се чудех, той защо лъже, след ката предния ден съм имала не 6, а 4.
След години си дадох сметка, че благодарение на него съм самоуверена и ничии лоши думи не са способни да ме съборят. Живея си спокойна и щастлива, че наистина съм това, за което той казваше, че съм. Никога не съм чула упрек или каквато й да е забележка от него.
затова пък сестра ми го отнасяше. От какво ли зависи това?
аз определено бях глезената дъщеря, ама си и заслужавах
спомням си, че баща ми непрекъснато ме хвалеше пред приятелите си, че съм най- красивата, най-умната,най-добрата и послушната, най-прилежната ученичка /дори и предния ден да съм имала 4-ка/ Аз само мълчах и се чудех, той защо лъже, след ката предния ден съм имала не 6, а 4.
След години си дадох сметка, че благодарение на него съм самоуверена и ничии лоши думи не са способни да ме съборят. Живея си спокойна и щастлива, че наистина съм това, за което той казваше, че съм. Никога не съм чула упрек или каквато й да е забележка от него.
затова пък сестра ми го отнасяше.
От какво ли зависи това?
Сестра ми, Бог да я прости 
, беше "на тати момичето". Брат ми, да е жив и здрав, беше "на мама момчето".
Сестра ми си отиде, брат ми сега почти не се сеща за тях. Само аз се връщам - виждаме се поне два пъти в месеца, говорим всеки ден по телефона. И пак не съм "тяхното момиче". Простих им отдавна, простих и на себе си.
Въпреки всичко ги обичам много и двамата.
Още като малка си бях обещала че няма да допусна това в моето семейство. Не го допуснах. Децата ми имат най-добрия татко на света. И двете.
, беше "на тати момичето". Брат ми, да е жив и здрав, беше "на мама момчето". Сестра ми си отиде, брат ми сега почти не се сеща за тях. Само аз се връщам - виждаме се поне два пъти в месеца, говорим всеки ден по телефона. И пак не съм "тяхното момиче". Простих им отдавна, простих и на себе си.
Въпреки всичко ги обичам много и двамата.
Още като малка си бях обещала че няма да допусна това в моето семейство. Не го допуснах. Децата ми имат най-добрия татко на света. И двете
. 
А мъжете ви как се отнасят към малките си момиченца ...имат ли си специални думички, ? гушкат ли се ? показват ли днешните татковци чувствата си ?
Мнооого се обичат двамата, само ходи да го маже с кремче, защото бил болен - и после получава целувки, че е много добричка и грижовна Като се облече с нещо по-така, тича да се покаже на тати, че да й каже колко е красива Абе глезотят се двамата на воля 
Не всичко в живота е като на филм
Страхотна тема!
И аз съм на "тати момичето".Спомням си как ми е вързвал косата на опашки в детската градина,как през зимата се гушках в него и вечното угаждане.Естествено в пуберитета чуствата охладняха но всяка една минута от живота си съм усещала и още усещам че мисълта му е само за нас с брат ми.Когато след двугодишно отсъствие от БГ се прибрахме цял ден не се отлепи от мен и ме държа за ръката.Просълзен.
А за любовта му към детето ми няма думи които да я опишат.Двамата не могат да съществуват разделени
Откакто се омъжих всеки ден звъни да ме пита има ли какво да ядем,имаме ли пари или какъвто и да е проблем.И така вече 10 години.
И така ще е докато смърта ни раздели.Никога не ми е казвал с думи "обичам те" но го усещам всеки ден ,всеки час,всяка минута.
Благодаря ти , татко, че съм твоето момиче!
И аз съм на "тати момичето".Спомням си как ми е вързвал косата на опашки в детската градина,как през зимата се гушках в него и вечното угаждане.Естествено в пуберитета чуствата охладняха но всяка една минута от живота си съм усещала и още усещам че мисълта му е само за нас с брат ми.Когато след двугодишно отсъствие от БГ се прибрахме цял ден не се отлепи от мен и ме държа за ръката.Просълзен.
А за любовта му към детето ми няма думи които да я опишат.Двамата не могат да съществуват разделени
Откакто се омъжих всеки ден звъни да ме пита има ли какво да ядем,имаме ли пари или какъвто и да е проблем.И така вече 10 години.
И така ще е докато смърта ни раздели.Никога не ми е казвал с думи "обичам те" но го усещам всеки ден ,всеки час,всяка минута.
Благодаря ти , татко, че съм твоето момиче!
С баща ми имаме силна връзка, но не се изразява в умилителни думи.Явно поколението на нашите бащи е възпитавано по един и същи начин. Не ми е казвал никога,че ме обича, но аз знам,че съм неговото момиче.
...
...
Нямам такава запомняща се случка, която да ме скъсва от рев като се сетя. Просто баща ми никога не е бил сантиментален или прекалено любвеобвилен. Не, че искам да кажа нещо лошо, просто е така у нас и аз съм свикнала вече, че баща ми не е кой да е.... Т.е. не мога да му се излигундря за нещо
Т.е. не мога да му се излигундря за нещо 
О, моята случка с татко се повтаряше по няколко пъти всяка зима - някоя сутрин ми казваше да не ходя на училище, а да приготвям ски-екипа и отпрашвахме към Боровец. После ми пишеше извинителни бележки. А една година ме освободи от училище за цяла седмица преди пролетната ваканция и карахме ски на Мальовица. После, през ваканцията, пак бяхме на ски.
Всъщност, точно реплики не си спомням...
Но как ме мацваше по нослето с крем за бръснене, когато се бръснеше... как ме загащваше, тъй че да не ми е гол кръста след 1мин., как ни учеше да караме кола с брат ми... как ни уйдисваше на всяка щуротия... как на морето не ни отказваше нищо и трошеше луди пари за всяко наше желание... как идваше да ни вземе или закара с колата на школо, плуване и т.н. Как ни караше по басейни лятото, как успяваше да ни заведе на 2 задължителни почивки в годината, че и 2 чуждоземски (за по 1м.). Как решаваше с мен и с брат ми задачи до 12-02ч. почти всяка нощ, преди изпити... Как на всяка род. среща е заставал плътно зад нас и никога не е давал някой даскал да се майтапи с нас, да ни обиди или да каже, че ние не сме прави. И още и още и още... Няма такъв баща... Дори сега, пак успява във всичко да е зад нас.
Не сме си я казвали тази реплика (за което съжалявам), но пък с жестове всичко сме си изяснявали.
По съм склонна да мисля, че с майка ми се е случвало това от филма. И до сега при възможност, се гушкам в скута й. И се мляскаме нон-стоп.
Но как ме мацваше по нослето с крем за бръснене, когато се бръснеше... как ме загащваше, тъй че да не ми е гол кръста след 1мин., как ни учеше да караме кола с брат ми... как ни уйдисваше на всяка щуротия... как на морето не ни отказваше нищо и трошеше луди пари за всяко наше желание... как идваше да ни вземе или закара с колата на школо, плуване и т.н. Как ни караше по басейни лятото, как успяваше да ни заведе на 2 задължителни почивки в годината, че и 2 чуждоземски (за по 1м.). Как решаваше с мен и с брат ми задачи до 12-02ч. почти всяка нощ, преди изпити... Как на всяка род. среща е заставал плътно зад нас и никога не е давал някой даскал да се майтапи с нас, да ни обиди или да каже, че ние не сме прави. И още и още и още... Няма такъв баща... Дори сега, пак успява във всичко да е зад нас.
Не сме си я казвали тази реплика (за което съжалявам), но пък с жестове всичко сме си изяснявали.
По съм склонна да мисля, че с майка ми се е случвало това от филма. И до сега при възможност, се гушкам в скута й. И се мляскаме нон-стоп.
Развълнувах се. Моите родители не са ми казвали с думи, че ме обичат, но всячески са ми го показвали. Винаги съм била на тати и мама глезаната. Мама ми е разказвала, че като съм била бебе татко се е прибирал от работа и веднага ме е грабвал да ме носи на ръце. После като по голяма си имахме ритуал - всяка неделя ходехме на детско кино. Ставахме сутринта, мама приготвяше закуска и всички заедно закусвахме ( още помня аромата на тези сутрини), след което ние с татко тръгвахме към киното. Помня колко бях горда да вървя до него, пъхнала юмруче в голямата му ръка. Той ме водеше на фризьор( много беше модерно хипито тогава ), той ме заведе да ми пробият ушите.
Много ме е срам, че в пубертета им скъсих живота и им изпилих нервите, но знам, че вече са го забравили. Те ще бъдат най-добрите баба и дядо на детето ми. Много ги обичам и се радвам, че половинката ми също ги оценява и обича като родни майка и баща.
), той ме заведе да ми пробият ушите. Много ме е срам, че в пубертета им скъсих живота и им изпилих нервите, но знам, че вече са го забравили. Те ще бъдат най-добрите баба и дядо на детето ми. Много ги обичам
и се радвам, че половинката ми също ги оценява и обича като родни майка и баща. 
Искал е да ме осинови леля на майка ми.
"Какво си на мама - "Съкровище!" А какво си на тати - "Чудовище..." Така отговарях...
Имам бегли спомени от бой... Бегли ,защото съм била на 2-3 годинки. Дълги години плачех като видех много висок мъж /такъв е баща ми/ ...После заминаха за чужбина. Върнаха се и се разведоха.
От 7-годишна не съм го виждала. Пропуснал е цялото ми детство, сватба, раждането на децата ми...А големият ми син прилича на него...
Всъщност спомените ми от него са само страх и безпокойство.
Тази тема докосна най-тънката струна в душата ми...Но все пак ,отдавна съм преодоляла неговата липса. Мама ми е дала толкова много - може би колкото за двама...,че и повече.
"Какво си на мама - "Съкровище!" А какво си на тати - "Чудовище..."
Така отговарях...Имам бегли спомени от бой... Бегли ,защото съм била на 2-3 годинки. Дълги години плачех като видех много висок мъж /такъв е баща ми/ ...После заминаха за чужбина. Върнаха се и се разведоха.
От 7-годишна не съм го виждала. Пропуснал е цялото ми детство, сватба, раждането на децата ми...А големият ми син прилича на него...
Всъщност спомените ми от него са само страх и безпокойство.
Тази тема докосна най-тънката струна в душата ми...Но все пак ,отдавна съм преодоляла неговата липса. Мама ми е дала толкова много - може би колкото за двама...,че и повече.
Спомних си как татко ме заведе в болницата да раждам първото си дете.Мъжът ми беше в София тогава,на работа,аз бях при нашите.Щеше да му прилошее от вълнение,едвам сдържаше сълзите си.После майка ми разказа,как през деня направо е бил пред инфаркт,като му е казал доктора,че нещата не вървят много добре и ще ми включват системи.Те с доктора бяха съквартиранти и състуденти,баща ми е лекар.После колко плака на изписването....Той е такъв,много чувствителен и милозлив човек.Много го обичам.
Онзи ден прочетох подписа на Мари Анка и се разплаках и се зачудих как бих оцеляла и аз след това
ох, недей моля те...
Нямам нито един красив спомен с баща ми!
Никога не ме е целунал,прегърнал...рожденните ми дни само мама ми ги 4еститеше...
Ох..накара ме да се върна във време с болезнени спомени за мен...
Сега не ме знае къде съм...вну4ките си не е виждал...
И аз не го знам къде е!
А и не искам....
Никога не ме е целунал,прегърнал...рожденните ми дни само мама ми ги 4еститеше...
Ох..накара ме да се върна във време с болезнени спомени за мен...
Сега не ме знае къде съм...вну4ките си не е виждал...
И аз не го знам къде е!
А и не искам....
Нищо добро не мога да кажа за баща ми - съжалявам
Нищо добро не мога да кажа за баща ми - съжалявам
Нямам такива случки от детството. Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.
Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.
Моят баща е гений. Егоист, луд, невероятен, очарователен, изключително артистичен, избухлив... Абе, не се живее лесно с него.
Обаче, ако мога да избирам, няма да избера друг татко.
П.П. Най-ранният ми спомен е как двамата с него отиваме да вземем хонорар. Вървим по едни улици, обляни в светлина, кестените цъфтят, а той пее с цяло гърло онази песен на Михаил Белчев: "... на разсъмване всичко е розово, за петнайсет минути макар...".
Обаче, ако мога да избирам, няма да избера друг татко.
П.П. Най-ранният ми спомен е как двамата с него отиваме да вземем хонорар. Вървим по едни улици, обляни в светлина, кестените цъфтят, а той пее с цяло гърло онази песен на Михаил Белчев: "... на разсъмване всичко е розово, за петнайсет минути макар...".
Когато бях вече ученичка в гимназията, баща ми пое щафетата да ни вдига сутрин за училище и да ни изпраща, защото аз много мразех да ме буди часовник, а майка ми реши, че е дошъл нейният ред да си поспива повечко преди работа. Тъй като си падах поспалана и който ме будеше го отнасяше, баща ми измисляше всякакви нестандартни начини за приятно започване на деня. Например ми пееше една песничка със следния текст:
Каква ли мома ще стана
като ме мързи да стана.
Вечер ме бият да лягам,
сутрин ме бият да ставам
Ей, това си го спомням с умиление.
Много ми е помагал в училище: писал е реферати, помагал ми е по математика, химия и физика, чертал е карти и е оцветявал, абе винаги ме е подкрепял. Той е военен, има и инженерна специалност и много го бива по точните науки. Благодарение на него в 10 ти клас най-накрая я разбрах физиката и започнах да я уча с кеф.
После пък благодарение на него със сестра ми изкарахме едни спокойни кандидат студентски изпити, защото той постоянно измисляше разни тъпи вицове, за да ни разсмива и разведрява.
Като малки не ни е гледал със сестра ми, нито много е играл с нас. Майка ми даже се смееше, че баща ни много добре ни гледа ... докато спим
Иначе и той е от старата генерация, дето не показва чувства и не казва мили думи. Просто знаеш, че те обича и това е. И досега се прегръщаме и целуваме само като се видим за Здравей и като си тръгва от нас за Довиждане. Живее в родния ми град и се виждаме долу горе през месец.
Каква ли мома ще стана
като ме мързи да стана.
Вечер ме бият да лягам,
сутрин ме бият да ставам
Ей, това си го спомням с умиление.
Много ми е помагал в училище: писал е реферати, помагал ми е по математика, химия и физика, чертал е карти и е оцветявал, абе винаги ме е подкрепял. Той е военен, има и инженерна специалност и много го бива по точните науки. Благодарение на него в 10 ти клас най-накрая я разбрах физиката и започнах да я уча с кеф.
После пък благодарение на него със сестра ми изкарахме едни спокойни кандидат студентски изпити, защото той постоянно измисляше разни тъпи вицове, за да ни разсмива и разведрява.
Като малки не ни е гледал със сестра ми, нито много е играл с нас. Майка ми даже се смееше, че баща ни много добре ни гледа ... докато спим
Иначе и той е от старата генерация, дето не показва чувства и не казва мили думи. Просто знаеш, че те обича и това е. И досега се прегръщаме и целуваме само като се видим за Здравей и като си тръгва от нас за Довиждане. Живее в родния ми град и се виждаме долу горе през месец.
Баща ми много ми липсва .
....Исах да разкажа нещо за него,за родителите ми,но нямам сили... Аз бях глезанката на татко, но от 13г. почти ми останаха само милите спомени и редките сънища
Ей,колко хубаво било да имаш баща!
Родителите ми са се развели,когато съм била на една година.
Баща ми не ме познава,не знае нищо за мен.Аз обаче го познавам като самата себе си.
Никога не ме е питал как се справям в училище,нито веднъж не е присъствал на мое тържество в градина или училище.
Винаги когато е идвал в нас уж да ме види е идвал за да врънка майка ми да се върне при него.Никога не съм спала с него в един дом.Когато баба ми,неговата майка ме е вземала,него все го е нямало.Нямам спомен вечер да ме сложи да спя или поне да ми пожелае лека нощ.За 32 рожденни дни,които съм прекарала общо ми се събират 3-4 подаръка.Когато моите съученици получаваха по 50-75 лева издръжка,моят баща ми плащаше от дъжд на вятър по 25.Един единствен път ме е взел да ме разходи и ме докара до нервен срив ,обиждайки непрекъснато майка ми.Никога не ми е липсвал като фигура в семейството,винаги съм се изживявала като голяма късметлийка че живея само с майка си.Неспособен е на каквато и да била връзка с хората(приятели,жени).Когато порастнах реших че трябва да го възприема такъв какъвто е и по възможност да го обикна.Защото освен мен няма друг жив роднина.Много ми беше мъчно за него,въпреки че много хора които го познават ще кажат че не заслужава.И няма да сгрешат.Простих му за всичко,дори за непростимите неща(едно от които беше отношението към неговата собствена майка,моята баба).Казах си че искам да му дам още един шанс.Направих го ,но разбрах скоро че не си е струвало усилията,не можах да му простя е че продължи отново да се държи грубо с останалите около него,дори в мое присъствие,без да се замисля колко ми е неприятно това.Реших да прекъсна връзката си с него.А сина ми толкова много да прилича на него,понякога ужасно се притеснявам от това.Не искам да бъде като дядо си.
Родителите ми са се развели,когато съм била на една година.
Баща ми не ме познава,не знае нищо за мен.Аз обаче го познавам като самата себе си.
Никога не ме е питал как се справям в училище,нито веднъж не е присъствал на мое тържество в градина или училище.
Винаги когато е идвал в нас уж да ме види е идвал за да врънка майка ми да се върне при него.Никога не съм спала с него в един дом.Когато баба ми,неговата майка ме е вземала,него все го е нямало.Нямам спомен вечер да ме сложи да спя или поне да ми пожелае лека нощ.За 32 рожденни дни,които съм прекарала общо ми се събират 3-4 подаръка.Когато моите съученици получаваха по 50-75 лева издръжка,моят баща ми плащаше от дъжд на вятър по 25.Един единствен път ме е взел да ме разходи и ме докара до нервен срив ,обиждайки непрекъснато майка ми.Никога не ми е липсвал като фигура в семейството,винаги съм се изживявала като голяма късметлийка че живея само с майка си.Неспособен е на каквато и да била връзка с хората(приятели,жени).Когато порастнах реших че трябва да го възприема такъв какъвто е и по възможност да го обикна.Защото освен мен няма друг жив роднина.Много ми беше мъчно за него,въпреки че много хора които го познават ще кажат че не заслужава.И няма да сгрешат.Простих му за всичко,дори за непростимите неща(едно от които беше отношението към неговата собствена майка,моята баба).Казах си че искам да му дам още един шанс.Направих го ,но разбрах скоро че не си е струвало усилията,не можах да му простя е че продължи отново да се държи грубо с останалите около него,дори в мое присъствие,без да се замисля колко ми е неприятно това.Реших да прекъсна връзката си с него.А сина ми толкова много да прилича на него,понякога ужасно се притеснявам от това.Не искам да бъде като дядо си.
Albertine!
Баща ти е направил поне едно хубаво нещо в живота си - създал те е!
Баща ти е направил поне едно хубаво нещо в живота си - създал те е!
За съжаление не мога да си спомня нито случки, нито думи. Татко дълги години пътуваше по света и липсваше в жовота ми. Когато си остана у дома, аз бях вече на 19г. Не успя да намери път към мен, всъщност не зная дали го е търсил... Не ми каза никога, че ме обича. А защо не му го казах аз..., късно е вече... 
Тате прости...
Тате прости... Albertine!
Баща ти е направил поне едно хубаво нещо в живота си - създал те е!
Баща ти е направил поне едно хубаво нещо в живота си - създал те е!
Ами да ти кажа не го виня че не е бил любящ баща.Чувствата ни са взаимни.Това което си мисля сега е че децата са невероятни в усещанията си.Въпреки че се е мъчил да ми се радва,когато бях малка,дълбоко в себе си знаех че много,ама много се напряга за да го докара.Е това е,не му идваше отвътре.Знаех че много го иска,ама насила хубост не става.И аз се мъчих мъчих но не успях да почувствам нещо към него
.Единственото което изпитвам е дълбоко съжаление че нещата стоят така между нас .Нищо друго.Мислех че мога да го променя,ама той живее на друга планета. Albertine!
Баща ти е направил поне едно хубаво нещо в живота си - създал те е!
Баща ти е направил поне едно хубаво нещо в живота си - създал те е!
Ами да ти кажа не го виня че не е бил любящ баща.Чувствата ни са взаимни.Това което си мисля сега е че децата са невероятни в усещанията си.Въпреки че се е мъчил да ми се радва,когато бях малка,дълбоко в себе си знаех че много,ама много се напряга за да го докара.Е това е,не му идваше отвътре.Знаех че много го иска,ама насила хубост не става.И аз се мъчих мъчих но не успях да почувствам нещо към него
.Единственото което изпитвам е дълбоко съжаление че нещата стоят така между нас .Нищо друго.Мислех че мога да го променя,ама той живее на друга планета.
Татенцето ми бе човекът, който никога не ми повиши тон...човекът, който вярваше в мен....гордееше се с мен и винаги заставаше зад мен....всяка една секунда от животът ни на земята, в който се "засякохме" мога да си спомням и си спомням с много обич, много топлина и болезнена липса....ужасно много ми липсва......
Спомням си татко да ми суши косата със сешоар като малка и почти всяка вечер да ни носи мен и сестра ми от дивана в хола до леглото на конче,...Не всички спомени са ми хубави с него, но го уважавам за това, че ми е баща и в лошо и добро винаги се е опитвал да бъде до мен и сестра ми( колко е успявал е друг въпрос). Той е единствения ни родител , нямаме баби и дядовци, това ни сприятели повече в последно време с него.
Ей,колко хубаво било да имаш баща!
.....Простих му за всичко,дори за непростимите неща.....
..............
Казах си че искам да му дам още един шанс.....
.........
А сина ми толкова много да прилича на него,понякога ужасно се притеснявам от това.Не искам да бъде като дядо си.
.....Простих му за всичко,дори за непростимите неща.....
..............
Казах си че искам да му дам още един шанс.....
.........
А сина ми толкова много да прилича на него,понякога ужасно се притеснявам от това.Не искам да бъде като дядо си.
За това ,че си простила.При мен е само празнина...може и да съм простила ..не знам.
А синът ми/по-горе писах ,че прилича на него/...Те просто приличат физически на тях. Надявам се...също като теб.
..
На всяко малко момиченце е заложено да обожава баща си, да му се въхищава, да се гордее с него, да бъде неговата малка глезанка. Когато това не се е случило остава една голяма празнина за цял живот...но здраве да е, това да ни е дерт. Вече сме големи, има кой да ни обича и кого да обичаме. Животът продължава.
На всяко малко момиченце е заложено да обожава баща си, да му се въхищава, да се гордее с него, да бъде неговата малка глезанка. Когато това не се е случило остава една голяма празнина за цял живот...но здраве да е, това да ни е дерт. Вече сме големи, има кой да ни обича и кого да обичаме. Животът продължава.
Така е!
Но остава белегът от раната....
Иска ми се да пиша по темата ама не мога баща ми не ме е приспивал, не ми е чел прикаzки, не си е играл с мене, не ме е прегрьщал... не ми е каzвал браво, ако сьм го zаслужила, но пьк белите ми ги "награждаваше" подобаващо...
баща ми не ме е приспивал, не ми е чел прикаzки, не си е играл с мене, не ме е прегрьщал... не ми е каzвал браво, ако сьм го zаслужила, но пьк белите ми ги "награждаваше" подобаващо...
Между мен и моя татко, когото наричам татко ми - БОГА, открай време върви един бъзик, че той ме е родил. Бъзикът всъщност тръгва от мен, защото когато съм била 4-5 годишна съм стигнала до този извод.
Сега, когато застрашително клоня към фортиейджърка, той в подходящи моменти продължава да ми го казва на майтап или по друг начин и с друга цел. Когато ми е настъпена душата примерно - Кажи, Румка какво става. Има нещо...зная, нали аз съм те родил.
Сега, когато застрашително клоня към фортиейджърка, той в подходящи моменти продължава да ми го казва
на майтап или по друг начин и с друга цел. Когато ми е настъпена душата примерно - Кажи, Румка какво става. Има нещо...зная, нали аз съм те родил. 
Аз съм момичето на татко! имаме много хубава връзка... аз съм много гушкано и галено дете, та не мога да се оплача. Най-мило ми става като се сетя как ми разказваше приказки вечер, когато имаше режим на тока. Той знеше само три - за Дядо Павел и вълшебното камъче, за Михал Иванич, Настася Петровна и Малката Мишутка и за Аладин и вълшебната лампа! Също така много обичах да се гъделичкаме!
Сега го гледам как се радва на внучката си и спомените от моето детство ми стават все по-близки... Човек не се променя много с възрастта1
Сега го гледам как се радва на внучката си и спомените от моето детство ми стават все по-близки... Човек не се променя много с възрастта1
Баща ми често пътуваше но винаги преди да замине влизаше в детската и ни целуваше за чао
А сега е още по любвеобилен може би защото се виждаме по рядко. Но общо взето никога не ми отказва нищо е а аз пък не искам глупави неща.
На галено ми вика "Марулка" по едно време бях яко на диета и само марули ядях и от там и прякора
А сега е още по любвеобилен може би защото се виждаме по рядко. Но общо взето никога не ми отказва нищо е а аз пък не искам глупави неща.
На галено ми вика "Марулка" по едно време бях яко на диета и само марули ядях и от там и прякора
Баща ми е страхотен! Много го обичам!
Винаги ни е казвал, че ни обича, винаги ни е целувал, винаги ни е прегръщал и досега е така.
Мама казваше, че като малки ни е мачкал постоянно като котета.
Винаги ни е подкрепял и винаги е стоял зад нас плътно.
Винаги съм знаела, че ще направи всичко за нас.
Постоянно ни говореше и даваше примери за всичко, обожава историята и много неща съм научила от него без дори да се налага да ги прочета. Много се стараеше да ни научи да се трудим за нещата, за да им се радваме после.
Сега за децата ми всичко е в двойни дози, та чак се разправяме, че ги глези безобразно.
Винаги ни е казвал, че ни обича, винаги ни е целувал, винаги ни е прегръщал и досега е така.
Мама казваше, че като малки ни е мачкал постоянно като котета.
Винаги ни е подкрепял и винаги е стоял зад нас плътно.
Винаги съм знаела, че ще направи всичко за нас.
Постоянно ни говореше и даваше примери за всичко, обожава историята и много неща съм научила от него без дори да се налага да ги прочета. Много се стараеше да ни научи да се трудим за нещата, за да им се радваме после.
Сега за децата ми всичко е в двойни дози, та чак се разправяме, че ги глези безобразно.
ох и аз не трябваше да я отварям тази тема...
Доста си поплаках.
Моя баща никога не е бил до мене. Нямам спомени за нежности. Той просто беше бохем човека и още си е де.
В пети клас ме запозна с тогавашната си любовница. Сигурно е имал и преди това, но тогава е решил, че съм достатъчно голяма за да знам. И така сменяше жените като носни кърпички с някой ме запознаваше с други не. Не знам майка ми как го е търпяла.
В редките случай когато се прибереше в къщи и все пак решеше да се прави на родител ми разправяше, че ако не внимавам какво правя с живота си ще стана проститутка, ако се разплачех ме биеше и викаше, че ще ме бие докато спра да плача. Така набързо ме отучи да плача. Бам едно шамарче, ако останат сухи очите си отиваше да спи.
Семейно не сме ходили никъде, къде по-приятно е да си с любовницата си примерно на море вместо с жена ти и 2 деца.
Любимо му бе да ме унижава пред хората, тъпчеше ме постоянно, а аз глупавата все си го обичах и си мислех, че това е нормално.
С годините ставаше все по-зле, отказа се от майка си от сестра си, после намрази майка ми, след това брат ми.
Караше ме да подписвам декларация, че повече няма да се виждам и с двамата, аз отказах и се скара и с мен.
Преди години имах много гадно преживяване имаше и опасност за живота ми....
До тогава прощавах всичко на баща си защото си мислех, че все пак ме обича. Беше голям шок за мен да разбера, че всъщност не е така.
Не дойде на сватбата ми, не дойде и в родилното .....
Поканих го, но не дойде ...
Ужасно страдам когато гледам как другите имат бащи до себе си, могат да разчитат на семейството си а аз...
Вече 2 год. живея без да го чувам и да знам какво да правя...
Това се 2-те най-спокойни и щастливи години в живота ми.
повече няма да я чета тази тема, твърде е болезнена за мене
Доста си поплаках.
Моя баща никога не е бил до мене. Нямам спомени за нежности. Той просто беше бохем човека и още си е де.
В пети клас ме запозна с тогавашната си любовница. Сигурно е имал и преди това, но тогава е решил, че съм достатъчно голяма за да знам. И така сменяше жените като носни кърпички с някой ме запознаваше с други не. Не знам майка ми как го е търпяла.
В редките случай когато се прибереше в къщи и все пак решеше да се прави на родител ми разправяше, че ако не внимавам какво правя с живота си ще стана проститутка, ако се разплачех ме биеше и викаше, че ще ме бие докато спра да плача. Така набързо ме отучи да плача. Бам едно шамарче, ако останат сухи очите си отиваше да спи.
Семейно не сме ходили никъде, къде по-приятно е да си с любовницата си примерно на море вместо с жена ти и 2 деца.
Любимо му бе да ме унижава пред хората, тъпчеше ме постоянно, а аз глупавата все си го обичах и си мислех, че това е нормално.
С годините ставаше все по-зле, отказа се от майка си от сестра си, после намрази майка ми, след това брат ми.
Караше ме да подписвам декларация, че повече няма да се виждам и с двамата, аз отказах и се скара и с мен.
Преди години имах много гадно преживяване имаше и опасност за живота ми....
До тогава прощавах всичко на баща си защото си мислех, че все пак ме обича. Беше голям шок за мен да разбера, че всъщност не е така.
Не дойде на сватбата ми, не дойде и в родилното .....
Поканих го, но не дойде ...
Ужасно страдам когато гледам как другите имат бащи до себе си, могат да разчитат на семейството си а аз...
Вече 2 год. живея без да го чувам и да знам какво да правя...
Това се 2-те най-спокойни и щастливи години в живота ми.
повече няма да я чета тази тема, твърде е болезнена за мене
Моят баща винаги е бил много грижовен към мен.Като малка ме е хранел и много ме е гледал като бебе.Като пораснах ходех на всякъде с него,редовно на ралита да оправяме някакви коли.Благодарение на тези неща сега шофирам перфектно.Въпреки,че всички бяха против да ходя по раналита/не съм била момче/ и това,че ми даваше да карам като бях на 14г.
Да преди да родя всяка вечер като си лягаме се цункахме по бузките,така съм свикнала от малка.
Да преди да родя всяка вечер като си лягаме се цункахме по бузките,така съм свикнала от малка.
И до сега когато баща ми ме буди не проронва и дума. Просто ме обръща по корем и започва да ми разстрива гърба и раменете. Наскоро ме събуди така и имах чувството, че съм малка. За момент си помислих, че ме буди за детска. Никога не ми е казвал Обичам те. През пубертета почти го мразех и исках да се разведът с майка ми. Усетих неговата любов едва когато се изнесох от нас и той идваше сутрин да пие кафе в заведението, в което работех по това време. просто си придърпваше един баров стол и ме питаше какво става. Сега си говорим за моите проблеми и ми е по-лесно на него да споделя, въпреки, че с майка ми винаги когато съм им признавала моя грешка са ми казвали "Аз казах ли ти, че така ще стане?". Голямо признание за мен беше когато преди 3 месеца взех книжка и ми даде да му карам колата. Седеше усмихнат до мен и ме караше да вдигна 70, за да не го набутвам с бензина (по извънградски път). Само веднъж си спомням как ме е гледал като съм била болна. Дивана пред Тв-то беше негова територия и рядко оставя някой да лежи на него когато е там. Тогава ме беше скожил да лежа на дивана и седна на пода. Така прекарахме цял ден и през 5 мин ме проверяваше дали съм се изпотила. Само вендъж си спомням да е готвил - най-вкусното пиле с ориз, което някога съм опитвала. Като неговите бъркани яйца и до сега никой не ми е правил /това не го броя за готвене/. Спомням си как като изгореше на слънце и започваше да се бели ме умолявше да му почесвам гърба и да свалям кожа Тогава ми беше 
, а сега ми е мило. Майка ми беше бременна със сестра ми и тогава лягахме тримата на спалнята и ми казваше, че съм се мушнала като тухличка между тях. Никога не се е оплаквал, че го боли нещо и когато го видя изморен и го питам добре ли е винаги отговаря с рязък тон, че нищо му няма. Чак сега /наистина точно в този момент/ осъзнавам, че когато идва до нас да изчака майка ми да свърши работа го прави, защото му липсвам и иска да прекара дори 10 мин до мен.
Дъщеря ми и баща и са голямата партия. Аз съм тази, която възпитава. Когато я облека с хубави дрешки и тя тича да му се покаже. Когато той забрави да и каже, че е хубава го подсещам. Вчера се проведе следния разговор между трима ни:
Аз връвам на Дара опашка и и казвам да се покаже на баща и
Тя- Тати, иж.
Той- Ауууууууууууу
Аз- Кажи и че е хубава какво аукаш.
Той- Ама тя си знае, че е хубава.
Аз- Ти и кажи пък тя ако иска да го знае.
Той- Много си хубава тати. Много те обичам.
Дара мълчи.
Аз- Кажи мерси на тати.
Тя просто го гушна и го омаза с еклеров крем по брадата.
Той не може да и се скара сериозно, защото тя започва да прави едни муцунки и той умира от умиление. Вярвам, че аз ги направих толкова близки. Всеки един момент, когато сме тримата просто му казвам да се грижи за нея. Станаха толкова близки благодарене на мен. За моя сметка може би, но си заслужава дъщеря ми да получи топлината, която на мен ми е убегнала /а тя е била там/
Тогава ми беше , а сега ми е мило. Майка ми беше бременна със сестра ми и тогава лягахме тримата на спалнята и ми казваше, че съм се мушнала като тухличка между тях. Никога не се е оплаквал, че го боли нещо и когато го видя изморен и го питам добре ли е винаги отговаря с рязък тон, че нищо му няма. Чак сега /наистина точно в този момент/ осъзнавам, че когато идва до нас да изчака майка ми да свърши работа го прави, защото му липсвам и иска да прекара дори 10 мин до мен. Дъщеря ми и баща и са голямата партия. Аз съм тази, която възпитава. Когато я облека с хубави дрешки и тя тича да му се покаже. Когато той забрави да и каже, че е хубава го подсещам. Вчера се проведе следния разговор между трима ни:
Аз връвам на Дара опашка и и казвам да се покаже на баща и
Тя- Тати, иж.
Той- Ауууууууууууу
Аз- Кажи и че е хубава какво аукаш.
Той- Ама тя си знае, че е хубава.
Аз- Ти и кажи пък тя ако иска да го знае.
Той- Много си хубава тати. Много те обичам.
Дара мълчи.
Аз- Кажи мерси на тати.
Тя просто го гушна и го омаза с еклеров крем по брадата.
Той не може да и се скара сериозно, защото тя започва да прави едни муцунки и той умира от умиление. Вярвам, че аз ги направих толкова близки. Всеки един момент, когато сме тримата просто му казвам да се грижи за нея. Станаха толкова близки благодарене на мен. За моя сметка може би, но си заслужава дъщеря ми да получи топлината, която на мен ми е убегнала /а тя е била там/
В моя живот, за мен лично...децата ми са на първо място във всяко едно отношение, както за всички вас. Това е излишно да обяснявам, зная. Те се намират на най-високата плоскост, на пиедестал. Казвам го по този начин, за да съпоставя плоскостта, на която се намира татко ми - БОГА за мен. Казват, че за да сравниш две неща те трябва да са съпоставими. Обичта ми към децата ми и към татко ми е различна разбира се, но е съпоставима за мен, защото я имам в неограничено количество, откакто съм родена от него и я предавам на децата ми без да прекъсвам същия кръг. Той ме научи как. Хиляди, хиляди причини имам, но и затова той се намира на съседна на децата ми плоскост, на подобна височина. Обичам го безумно. Винаги е бил и Е до мен, за всичко. Когато съм щастлива, когато съм била нещастна до премазване, когато съм разлигавена до безобразие се щурясва повече и от мен, когато ми се мълчи ме разбира и ми казва много неща само с очи. Когато плача не може да ме гледа в очите, но пак е до мен. Когато постигна личен успех се радва и гордее повече и от мен и неговото `Доволен съм ` ме прави още по-доволна. Той ме научи на всичко. На обич, на самочувствие, на самоуважение, на вяра в мен самата, на какво ли не още... Научи ме да ценя и да се радвам и най-малкото. Показа ми какво богатство е музиката, как във всяка една песен или инструментал можеш да отцепиш всеки инструмент и само него да можеш да чуваш, разбереш, почувстваш...По същият начин да се абстрахирам от музиката и мелодията на самата песен и да се концентрирам само върху гласа и изпълнението на певеца и да се кефя на всичко това поотделно или заедно. Аз и на музика спя, а примерът ви го дадох като нещо конкретно, което е общовалидно като принцип за душевността на татко ми като човек и за нагласите и възприятията му изобщо, на които съм щастлива че ме е научил и продължава да ме учи...С никого през живота ми не съм водила по-съдържателни, по-смислени, по-полезни и ценни за мен разговори. Показва ми обичта си по всевъзможни начини, прави и невъзможното за мен. Без лигавщини.
Когато родих синът ми преди 12г. той е бил на седмото небе и цял ден е плакал и е нареждал `Детето ми роди, детето ми роди...`. Когато родих дъщеря ми преди 6г. пак се е тресъл от емоции , но е бил по-спокоен, защото тя му е четвърто внуче. За сметка на това пък му е първа и единствена внучКа и историята се повтаря - уникална обич са двамката. 
Едни от миговете ми `седемнайски` ги преживявам /отново след 25-30г./ по софийските паркове, когато съм с тях двамата или когато ги слушам кви ги дробят, докато си говорят, или когато се хилят и маат само пресен лук на голо и около тях не се диша после.
Имало е моменти, когато на него му е било много тежко и аз съм била плътно до него, обгрижвала съм го като малко дете с цялата обич, на която съм способна и на която той ме научи. Това е едно от най-големите ми богатства. Рядко пропускам ден да не го чуя по телефона с повод или без. Повече от седмица, най-много две не издържам, ако не го видя.
Господи, пази ми таткото колкото може по-дълго...
и я предавам на децата ми без да прекъсвам същия кръг. Той ме научи как. Хиляди, хиляди причини имам, но и затова той се намира на съседна на децата ми плоскост, на подобна височина. Обичам го безумно. Винаги е бил и Е до мен, за всичко. Когато съм щастлива, когато съм била нещастна до премазване, когато съм разлигавена до безобразие се щурясва повече и от мен, когато ми се мълчи ме разбира и ми казва много неща само с очи. Когато плача не може да ме гледа в очите, но пак е до мен. Когато постигна личен успех се радва и гордее повече и от мен и неговото `Доволен съм ` ме прави още по-доволна. Той ме научи на всичко. На обич, на самочувствие, на самоуважение, на вяра в мен самата, на какво ли не още... Научи ме да ценя и да се радвам и най-малкото. Показа ми какво богатство е музиката, как във всяка една песен или инструментал можеш да отцепиш всеки инструмент и само него да можеш да чуваш, разбереш, почувстваш...По същият начин да се абстрахирам от музиката и мелодията на самата песен и да се концентрирам само върху гласа и изпълнението на певеца и да се кефя на всичко това поотделно или заедно. Аз и на музика спя, а примерът ви го дадох като нещо конкретно, което е общовалидно като принцип за душевността на татко ми като човек и за нагласите и възприятията му изобщо, на които съм щастлива че ме е научил и продължава да ме учи...С никого през живота ми не съм водила по-съдържателни, по-смислени, по-полезни и ценни за мен разговори. Показва ми обичта си по всевъзможни начини, прави и невъзможното за мен. Без лигавщини.Когато родих синът ми преди 12г. той е бил на седмото небе и цял ден е плакал и е нареждал `Детето ми роди, детето ми роди...
`. Когато родих дъщеря ми преди 6г. пак се е тресъл от емоции , но е бил по-спокоен, защото тя му е четвърто внуче. За сметка на това пък му е първа и единствена внучКа и историята се повтаря - уникална обич са двамката. Едни от миговете ми `седемнайски` ги преживявам /отново след 25-30г./ по софийските паркове, когато съм с тях двамата или когато ги слушам кви ги дробят, докато си говорят, или когато се хилят и маат само пресен лук на голо и около тях не се диша после. Имало е моменти, когато на него му е било много тежко и аз съм била плътно до него, обгрижвала съм го като малко дете с цялата обич, на която съм способна и на която той ме научи. Това е едно от най-големите ми богатства. Рядко пропускам ден да не го чуя по телефона с повод или без. Повече от седмица, най-много две не издържам, ако не го видя.
Господи, пази ми таткото колкото може по-дълго...
уф много тъжна за мен тема. Ние с моя татко бяхме много близки. нямам много ясни спомени от детството, но никога няма да забравя как ме водеше на градина, по ръка и ме успокояваше в случаите, когато не ми се ходеше. Дори и в последните му дни (той почина от рак преди 7 месеца) в адекватно или неадекватно състояние викаше мен, сякаш да му помогна, както винаги съм правила, но последния път просто не успях - смъртта беше по силна от мен.
Разчувства ме темата - хем ми стана тъжно, хем добре - защото имам какво да напиша.
До 7 годишна са ме отгледали баба ми и дядо ми, така че в ролята на баща беше дядо ми. И имам няколко спомена от много малк - 4-5 годишна предполагам.
- наричаше ме "пиленцето на деди"
- вечер, като си легнехме - спяхме в една стая - винаги ме изпитваше: "колко е 5+4"?, "Как са подредени планетие?" , "Коя е столицата на...", "кои морета свързва Босфора? А Дарданелите?"... (беше морски капитан)
- сутрин винаги ходеше до близката фурна за топла кифла с мармалад
- като излизахме из града винаги ми купуваше пакетче топли "фъстъчета"
сега отивам да си поплача в банята...
Почивай в мир, деди.
До 7 годишна са ме отгледали баба ми и дядо ми, така че в ролята на баща беше дядо ми. И имам няколко спомена от много малк - 4-5 годишна предполагам.
- наричаше ме "пиленцето на деди"
- вечер, като си легнехме - спяхме в една стая - винаги ме изпитваше: "колко е 5+4"?, "Как са подредени планетие?" , "Коя е столицата на...", "кои морета свързва Босфора? А Дарданелите?"... (беше морски капитан)
- сутрин винаги ходеше до близката фурна за топла кифла с мармалад
- като излизахме из града винаги ми купуваше пакетче топли "фъстъчета"
сега отивам да си поплача в банята...
Почивай в мир, деди.
имам много хубави спомени от дните, когато бях в детската градина...чаках с нетърпение майка ми да дойде да ме вземе, пътуваше много отдалече, за да дойде до градината и почти винаги ме взимаше последна...нямах търпение да ме гушне, помня как ухаеше "на студ"...не мога да го опиша, но просто помня много добре усещането...носеше ми пирожка със сирене или поничка с мармалад, аз нямах търпение да я изям, знаете, че в градините не хранят децата много добре...много са ми мили тези спомени...
друг спомен имам как питам майка ми защо не ме целува всяка вечер за "лека нощ" и всяка сутрин като ме изпраща на училище, така както прави майката на Камелия /най-добрата ми приятелка по онова време/...майка само се усмихна и каза, че всеки показва чувствата си по начин, по който може...и наистина моята майка винаги ми е показвала колко ме обича, никога не го е казвала...витаги ме е учила на всичко без да ме поучава, някак всичко, което съм получила и научила от нея съм взела леко, неусетно, без натиск и с много търпение. затова я обичам толкова много
за баща си...някак думите ми бягат, ситуацията е по-сложна. но и сега, когато заведа Ники на куклен театър ме заливат онези спомени как всяка събота и неделя гледах постановките в театъра на "Гурко", където баща ми работеше...сигурно стотици пъти съм гедала "Момче и вятър"...
темата е много хубава!
друг спомен имам как питам майка ми защо не ме целува всяка вечер за "лека нощ" и всяка сутрин като ме изпраща на училище, така както прави майката на Камелия /най-добрата ми приятелка по онова време/...майка само се усмихна и каза, че всеки показва чувствата си по начин, по който може...и наистина моята майка винаги ми е показвала колко ме обича, никога не го е казвала...витаги ме е учила на всичко без да ме поучава, някак всичко, което съм получила и научила от нея съм взела леко, неусетно, без натиск и с много търпение. затова я обичам толкова много
за баща си...някак думите ми бягат, ситуацията е по-сложна. но и сега, когато заведа Ники на куклен театър ме заливат онези спомени как всяка събота и неделя гледах постановките в театъра на "Гурко", където баща ми работеше...сигурно стотици пъти съм гедала "Момче и вятър"...
темата е много хубава!
Бих предпочела да съм имала страхотен баща, който вече е починал... Да има за какво да си спомня с усмивка, дори да ме боли от загубата му... Но при мен е обратното
Аз бих предпочела твоят вариант, Рени.....защото този, който ти предпочиташ е страшно болезнен....част от теб вече я няма....спирам да чета темата, защото наистина адски много боли...
Бих предпочела да съм имала страхотен баща, който вече е починал... Да има за какво да си спомня с усмивка, дори да ме боли от загубата му... Но при мен е обратното
Аз бих предпочела твоят вариант, Рени.....защото този, който ти предпочиташ е страшно болезнен....част от теб вече я няма....спирам да чета темата, защото наистина адски много боли...
Нямам право да определям чия от двете ви болки е по-голяма, но съм сигурна, че са достатъчно силни и различни. С цялото ми съчувствие и уважение и към двете ви...не предпочитайте чуждата болка. Непозната е и затова може да се окаже непосилна.
Бих предпочела да съм имала страхотен баща, който вече е починал... Да има за какво да си спомня с усмивка, дори да ме боли от загубата му... Но при мен е обратното
Аз бих предпочела твоят вариант, Рени.....защото този, който ти предпочиташ е страшно болезнен....част от теб вече я няма....спирам да чета темата, защото наистина адски много боли...
Нямам право да определям чия от двете ви болки е по-голяма, но съм сигурна, че са достатъчно силни и различни. С цялото ми съчувствие и уважение и към двете ви...не предпочитайте чуждата болка. Непозната е и затова може да се окаже непосилна.
Аз имам само хубави спомени Татко много често го нямаше - работа...Но пък като се върнеше ми четеше приказка и често заспиваше над книгата, а аз го будех ококорена и питах "И после какво станало?"И той, милият, продължаваше да чете, въпреки умората 8 години бях самО дете, та имах цялото внимание и на двамата - всичките гушканици, целувки, милувки, мили думи и поощрения - за тях бях най-най-.Дори с мама бяхме измислили специална математическа формула, която изчисляваше колко много ме обича Все още си я ползваме, когато искаме да си го напомним 
До ден днешен ако някой има късмета да ни критикува със сестра ми пред мама и тате - тежкО му 
Когато се роди сестра ми тя стана "на татко момичето". Но не мога да кажа, че съм ревнувала. Получавах достатъчно внимание, а и тяхните занимания бяха твърде спортни за моя вкус. Сега като сме на куп все си пият двамата кафето. Радват ме - аз не пия кафе и не пуша, та гледам да не им развалям идилията.
На бала ми татко ме покани на танц преди да тръгна и пя през цялото време с Ерик Клептън "You Are Wonderful Tonight" и това при положение, че не знае английски...беше много мило. Помня и погледа му когато ме видя за първи път бременна, в началото на 8 месец. Ходеше след мен сякаш ще се разпадна и трябва да е наблизо да ме събира
Сега е луд по дъщеря ми, а тя доста ми прилича.Все едно с нея наваксва всички моменти, които е пропуснал да бъде с мен и сестра ми.Татко е пич. Дядо също е пич. Надявам се някой ден и децата ми да смятат мъжа ми за пич.
Татко много често го нямаше - работа...Но пък като се върнеше ми четеше приказка и често заспиваше над книгата, а аз го будех ококорена и питах "И после какво станало?"И той, милият, продължаваше да чете, въпреки умората 8 години бях самО дете, та имах цялото внимание и на двамата - всичките гушканици, целувки, милувки, мили думи и поощрения - за тях бях най-най-.Дори с мама бяхме измислили специална математическа формула, която изчисляваше колко много ме обича Все още си я ползваме, когато искаме да си го напомним До ден днешен ако някой има късмета да ни критикува със сестра ми пред мама и тате - тежкО му Когато се роди сестра ми тя стана "на татко момичето". Но не мога да кажа, че съм ревнувала. Получавах достатъчно внимание, а и тяхните занимания бяха твърде спортни за моя вкус. Сега като сме на куп все си пият двамата кафето. Радват ме - аз не пия кафе и не пуша, та гледам да не им развалям идилията.
На бала ми татко ме покани на танц преди да тръгна и пя през цялото време с Ерик Клептън "You Are Wonderful Tonight"
и това при положение, че не знае английски...беше много мило. Помня и погледа му когато ме видя за първи път бременна, в началото на 8 месец. Ходеше след мен сякаш ще се разпадна и трябва да е наблизо да ме събира Сега е луд по дъщеря ми, а тя доста ми прилича.Все едно с нея наваксва всички моменти, които е пропуснал да бъде с мен и сестра ми.Татко е пич. Дядо също е пич. Надявам се някой ден и децата ми да смятат мъжа ми за пич.
Съгласна.Не съм искала да обидя никой с "предпочитания", още повече Рени, която ми е супер симпатична /без да съм я виждала/ съфорумка.
Много сме шести номер у форОмО.
Все по-малко ме привлича писменото общуване, защото се разбираме /пак е нещо де... / , но погрешно. Не се изказах с контекст, че виждам обида в репликите ви и с цел да ви помирявам. Исках да кажа само, че понеже не познаваме чуждата болка не би трябвало да си мислим, че е по-малка от нашата.
Нищо добро не мога да кажа за баща ми - съжалявам
И аз така
Имаше момент, в който татко ми живя повече от три години сам. Майка ми беше извън Бг.И двамата с брат ми изпадахме в паника, ако той не си вдигне веднага мобилния и започвахме да си звъним един на друг кой кога точно го е чул и какво е казал. Татко ми тогава ни бъзикаше, че от нас не може едно гадже да завърти. И двамата с брат ми много го обичаме, трудно ми е с думи да опиша колко...Брат ми е страхотен мъжкар, татко ми много се гордее с него. Много обичам да съм заедно с тях двамата и да се топля от това, което виждам в еднаквите им погледи.
Миналата година татко ми навърши 60 години. Тази година много се чудих какво да му подаря за рождения ден, защото на близки или любими хора не обичам да подарявам общоприети или очаквани вещи. Винаги влагам някаква символика. Той ми каза, че не иска нищо, защото това, което му поднесох за 60год. му юбилей му стига за този, за следващия и всичките му останали животи на Земята... Подарих му това. В красив, цикламен шрифт в стилна рамка в същия цвят. Закачил си го е насред хола:
И двамата с брат ми много го обичаме, трудно ми е с думи да опиша колко...Брат ми е страхотен мъжкар, татко ми много се гордее с него. Много обичам да съм заедно с тях двамата и да се топля от това, което виждам в еднаквите им погледи.Миналата година татко ми навърши 60 години. Тази година много се чудих какво да му подаря за рождения ден, защото на близки или любими хора не обичам да подарявам общоприети или очаквани вещи. Винаги влагам някаква символика. Той ми каза, че не иска нищо, защото това, което му поднесох за 60год. му юбилей му стига за този, за следващия и всичките му останали животи на Земята...
Подарих му това. В красив, цикламен шрифт в стилна рамка в същия цвят. Закачил си го е насред хола:На моя татко
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те!"
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти с мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка.
Ти си до мен и в смеха, и в плача.
И когато през сълзи примигвам
ти нежно поглеждаш в моята душа.
В твоята прегръдка утеха намирам.
Ти даваш ми много - не искаш нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого моите сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти с мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
ЧЕСТИТ 60-ТИ РОЖДЕН ДЕН, МИЛИЧЪК МОЙ ТАТКО !
Твоята Руми
25.05.2006 г.
[/i] Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те!"
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти с мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка.
Ти си до мен и в смеха, и в плача.
И когато през сълзи примигвам
ти нежно поглеждаш в моята душа.
В твоята прегръдка утеха намирам.
Ти даваш ми много - не искаш нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого моите сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти с мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
ЧЕСТИТ 60-ТИ РОЖДЕН ДЕН, МИЛИЧЪК МОЙ ТАТКО !
Твоята Руми
25.05.2006 г.
