аз съм безнадежден случай

[искам да кажа, че всяка връзка е риск печели риск губи - партньорът може да се промени по хиляди начини - може да е жизнен и енергичен до последния си дъх, може да стане пияница на 40 или да престане да има ерекции на 32.

много силна любов - колко хора са сигурни, че ще останат с настоящия си партньор докато смъртта ги раздели?

[/quote]
Много добре казано

Няма чак такова голямо значение на колко години е. Все пак то лошото като тръгне да се случва много много не пита на колко години си. На един му е писано да живее повече,на друг по-малко.
По важното в случая е да знаеш.че можеш напълно да му се довериш и че ще е добър баща.

Отговори си на няколко въпроса:

1.Обичаш ли го?
2.Той теб обича ли те?
3.Приятно ли ви е да прекарвате заедно времето си?
4.Имате ли достатъчно желание и търпение за отглеждане на дете?
5.Той грижовен човек ли е по принцип?
6.Можете ли да комбинирате професиите си така,че и двамата да имате еднакви отговорности и време,отделено за грижите по детето?
7.Имате ли някаква осигуровка и застраховка, в случай,че само единия от вас трябва да отглежда детето?


Ако си отговориш с "да"не ти трябват чужди съвети.
Всякакви чужди коментари нямат значение.Възрастта е фактор, но не определящ.Има много възрастни родители, които се справят по-добре от младите-имат повече търпение,житейски опит,време,наживяли са се,имат желание да се занимават с бебе.Всичко е индивидуално.Това,че някой друг е попаднал на егоист, който не си е взел от палавите нощи и бекрайни купони на младини не означава,че твоят партнъор е такъв.За един татко даже е хубаво да обича да си стои у дома.
Моят съпруг е 10 и половона години по-голям от мен.Грижи се страхотно за детето и могат цял ден да си играят заедно- с топки, колички,четат книжки,пазаруват.Дори мъжа ми започна работа,която да комбинира успешно с гледането на дете-един работен ден само той  го гледа.Казвал ми е,че ако е бил на моите години,когато се роди бебето едва ли би имал това търпение и възможност,защото тогава е бил заинтересован само от напредък в кариерата си.Сега точно този напредък му позволява да работи по-малко за повече пари.И да има време за детето.Искаме и още едно детенце след година-две.

    Без да ми се обиждаш,но моят е на същата възраст като твоя ,само аз дето съм на твойте години умножени по 2  И ние много се обичаме и сега и преди.Предито обаче не си го представям със сегашните години на моя.Да ти кажа,че не бих го изтърпяла ако бях на 26 , а сега просто съм му свикнала и си го обичкам.Истинска любов истинска ,ама с баща ти /ако не е ужасно богат,за да му търпиш пенсионерските  навици/ хич не иде.Само не ми обяснявай какъв любовник е .И най-лошия на 26 е класи над 53 годишния влюбен 
           Напълно съм съгласна,че възрастта  е фактор ,но не определящ.Но това се отнася не когато разликата между двамата е 25-30 години,а когато и двамата са възрастни. Ето например аз да си "хвана" един дядко като твоя иди дойди,нооооооооооооо и аз се заглеждам не към наборите на мъжа ми когато искам да видя красив мъж.Като е минал 50-те,ако ще цял ден да се пъне на фитнес и във Версаче да е облечен пак си е вече втора младост  Погледни му снимките от младини  със сигурност е бил далеч по-привлекателен.Сега те обича защото се е хванал за теб като за последната сламка подсигуряваща мъжкото му его.
           Не се обиждай,но си мисля,че по си те представям със сина му  отколкото с него.За мен направо си губиш времето /казах вече ако мотивите ти не са финансови,защото трудно си представям как търпиш един беден застаряващ мъж  / Аз не бих могла на 26 да съм майка Тереза.
           Това за да не се обиди Картинка  10 години не са някаква особена възраст и разлика между двама и това го казвам не защото вие сте с такава разлика.Казвам го защото  както и да обръщаш нещата истината е тази ,ако той е на 53 както в случая ,ти си на 43 - като се вземе предивид ,че и двамата на тази възраст вече са с изградени навици,поулегнали /както казват бабите/ нещата са напълно нормални.Ако свалим по-долу възрастта 26-36 та това е мъж в разцвета на силите си /казано по най-баналния начин/. Разликата от 25-30 години си е направо дядо с внучка  Седяло му се в къщи,че как няма да му се седи то него вече и с топ не можеш да го изкараш от там,пък ще почне и ох-тук,ох-там.Абе нали си го имам в къщи на тия същите години.Само ,че 30-те и няколко години заедно са ни свързали по-силно и от най-истинската любов  Единственото което се чудя и мая КАК ги виждате тези мъже над 50 год когато сте около 25-те,че аз си мисля,че по мое време около мен такива - нямаше.И защо ли не съм ги забелязала    сигурно защото съм заплес и съм се заглеждала в тези от групата на 25-35 годишните.Ми той баща ми е бил на по-малко от коментираните години та как да обърна внимание на наборите му. 
           

Да все още съм с него 
Нещата стават все по-объркани. Мисля че наистина не разликата във възрастта е проблема, а както Penkailieva каза - чувството за страх 

Както казах вече аз това съм го преживяла ...когато ми мина мисълта за дете нещата станха много объркващи и да ти кажа не спрях за момент да мисля и да пресмятам той на колко е и на колко ще бъде когато децата започнат да питат неговото защо дядо го взима всеки път от училище, а да ти кажа въпреки че казваше че няма нищо против дете не му се искаше съвсем на практика ...уморен беше 

Аз, ако си падах по възрастен мъж, не би ме спряла разликата във възрастта си мисля. Но никога не съм харесвала някой по-възрастен досега, имала съм гадже с 4-5 години по-голям и ми се струваше прекалено възрастен за мен Аз май съм другата крайност - по-младите мъже са ми къде-къде по-интересни

По този повод сетих се за едно интервю с новото гадже на Христо Сираков - Петя Григорова, не я знам, водела "Бързи пари". Та тя е на 25 години, той над 50 и тя казва една много хитова реплика: "Е, да беше ме малко страх от плейбойския му имидж, но ето вече цяла година сме заедно и той не ми е изневерявал" Е ако на 25 намирам за велико, че 50 год. ми гадже не ми е кръшнало, направо не знам Това малко встрани от темата

Аз мисля, че животът е даден да се живее и не знаеш какво ще ти се случи днес или утре. Затова, ако си срещнал човек, който обичаш, то няма нужда да страдаш от предразсъдъците , вменени от обществото, като голяма разлика във възрастта, расова принадлежност и т.н..
Гаранция на тоз живот за нищо няма. Просто трябва да оценяш щастието и да го употребяваш по възможно най-пълноценен начин.

разликата е голяма наистина,но детето си е дете.А и най-малко факта че е с тебе значи,че сте щастливи.Поговори с него,аз лично се съмнявам че ще ти откаже или че ще има нещо против.Не се отказваи от това да имаш дете

Ако разликата във възрастта е пречката - не му мисли. Имам чувството, че имаш и други колебания. За мен лично възрастта не значи много. Има значение дали сте сродни души, дали би ви кефил един и същи начин на живот. А "прагматичните" разсъждения се появяват, когато чувствата не са достатъчно силни. Така мисля. В края на краищата няма универсално решение, и няма универсална прогноза - за каквато и да било връзка.
Например за мен много по-страшна е една голяма интелектуална разлика в партньорите, отколкото възрастова. Социална, може би също. Възрастовата се компенсира с други неща.

 С най-добри чувства към негрите и циганите,но само когато са далеч от дъщеря ми   За каква любофффффффф става дума и за какви предразсъдъци,моля   Има една приказка :"Бай,бабо,да не те срещне мечка" пък после ще си говорим за предразсъдъци и расова принадлежност   Хайде,да не се лъжем   лесно се дава съвет - като го обичаш бъди с него и имай дете - когато не се касае за твоето дете.Ама да доведе дъщеря ви дядо си в къщата ви или сина ви - баба си и ще ви питам тогава кое е предразсъдъци на обществото и кое - не.Вие сега ги гледате бебета ,да са ви живи и здрави, и се молете като пораснат да не изпитате  "приятното чувство",че зетя ви е по-стар от собствения ви съпруг,а снаха ви трябва да мине през "Пълна промяна" за да стане поне малко достойна за чедото ви.
                 Я се върнете на тоя свят и не закопавайте момичето.Не са се свършили младите мъже.
                 ПС. Какви сродни души ви гонят с разлика от три поколения.  Вие със собствените си деца - тинейджъри трудно ще намирате "сродна" тема,а за общите точки с дядо ви ???????? е направо глупост да си го помисляте.Като как си представяте да седите в къщи,че на него не му се излиза ??? Или той 24 часа от дискотека на бар с вас???
За ЕДИН И СЪЩИ НАЧИН НА ЖИВОТ с такава възрастова разлика може да гледате в американските филми или германските романтични филмчета по BTV , но и там са щастливи само защото един от двамата /обикновено мъжа/ има приказен замък с имение колкото нашто родно БГ. Това е. Но не си признавате   

 

A сега сериозно.Като се замисля,то и моя е пред пенсия   
Ужас 

Еееееееее.... ти пък много ги драматизираш нещата .За мен ли4но мога да кажа 4е изглеждам над годините си и никога не са ми били интересни темите които мойте връсници обсъждаха.Аз съм доста над тия неща,живота го разбирам по друг на4ин.И имам то4на представа за това коя съм какво искам и как да го постигна.Това ме вкарва в друга група.Когато водя разговор с един мъж на 40-45г е едно сравнение с 25-30 годишен. Тук просто няма какво да си кажа .да не квалифицирам нещата.Но имам син на 4 години и никога не съм се замисляла ако ми доведе някога някоя Лили Иванова как ще реагирам,4естно сега се замислих 

Ето и сериозно: Моят вече е пенсионер ,НО аз не съм на 26   и не чакам дете от него ,а съм му родила четири внучета.За това става ,но за "Острова на изкушенията" категорично НЕ,освен ако мацките - изкусителки не са готвачки   Като се понаяде може и да му дойде музата,но да ги гонии и да се прави на мъж ,да куфее по нощите - забрави.Това беше когато го спипах  .....преди доста годинки.

в случая мисля като Didia май. Предпочитам децата да ми доведат "стандартни" по възраст зет и снахица един ден, макар това да не е гаранция за вечно щастие. По-добре да рискуват с млади партньори, отколкото с възрастни такива. (Явно съм си с предразсъдъци в крайна сметка).