Публикувана: 9 септ. 2007, 16:30 ч.
Последно мнение: 19 септ. 2007, 14:45 ч.

За фобиите да си поговорим...

8 911
106
1

1
2
3
4
...
8
Всички

9 септ. 2007, 16:30 ч.

София
Мнения: 1 750

То не е просто страх, а нещо по-различно, по-неприятно и по-натрапчиво.
Познато ли ви е това състояние? Имате ли фобия и от какво? Как се справяте с нея?

При мен е орнитофобия - изпитвам ужас от всякакви пернати, с клюнове, малки очичики и щигляви краченца... Бляк. А най-неприятни са ми гълъбите в парка - докарват ме до лудост като решат да литнат точно пред лицето ми. И това не е просто превземка или лиготия, наистина изпитвам ужас.

# 1 9 септ. 2007, 16:32 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Нямам фобии. Мога до лека истерия да стигна само, ако ме полази насЕкомо, ако има кой да ми го махне, пляскам с ръце и крякам силно, потърсвайки се; ако няма кой - експедитивно и без крякане си го махам сама.

# 2 9 септ. 2007, 16:34 ч.

Мнения: 2 978

Не знам дали е фобия, но винаги като седнем някъде и по навик хващам вилицата, лъжицата и ножа и почвам да ги бърша със салфетката. Crazy

Страх ме е да гледам как някой се навежда през прозорец, направо ми иде да го хвана и да върна обратно. Мен обаче не ме е страх да се навеждам.

# 3 9 септ. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 145

Имам! От хлебарки ...
Права си,не е просто страх Sad

Аз не мога да се справя. Ще ми е интересно ако някой е намерил начин Confused

# 4 9 септ. 2007, 16:35 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Чак фобии нямам, но изпитвам панически страх от змии и земетресения.
Оня ден направих нещо, което не съм си помисляла, че бих. Отварям входната врата (на 7 етаж сме) и от коридора на блока се шмугва у нас малък гущер! Заклещих го в един ъгъл и, внимание! - убих го с вилица. Embarassed

Намушках го хладнокръвно. Бляк.

# 5 9 септ. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 103

Имах фобия от извънземни, цяло детство ги сънувах нон стоп как нападат Земята и ебават майката на бедните земляни. Сега вече я нямам тая фобия. Осъзнах нещата и прозрях.

---

Имам страх от високо, напъва ме да скоча; от сколопендри и от змии; от задушаване; от дълбока вода; от рак, конктретно, не просто болест; от критика;
Каква е разликата между слаб страх, интензивен страх на пристъпи (panic disorder) и фобия?

# 6 9 септ. 2007, 16:36 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Цитат на: Вини в нд, 09 сеп 2007, 16:34

Това е и при мен. Само като погледна парапет на тераса, почвам да си представям как примерно ми пада детето (ако е нисък - ако е висок, си представям как по някаква причина си примъква стол, навежда се и пада).
Имам известен страх от високо, както се разбра, като застанах на стъкления под на Останкинската башня.
Но това не са фобии.

# 7 9 септ. 2007, 16:36 ч.

Мнения: 5 370

Имам фобия от....зарази, и то болезнена фобия. Разказвала съм и друг път, предпочитам да не го правя сега, щото.....пак ще си задействам предпазния клапан май.

# 8 9 септ. 2007, 16:38 ч.

Мнения: 1 072

Фобирана съм, но не казвам от какво, за да не се използва срещу мен.

# 9 9 септ. 2007, 16:40 ч.

Мнения: 677

Цитат на: Hamaelleon ™ в нд, 09 сеп 2007, 16:35

от критика;

Сега те разбрах. Тук си на терапия! Клин в клин избива.
Сори, не се сдържах.

# 10 9 септ. 2007, 16:44 ч.

Мнения: 6 155

Цитат на: Вини в нд, 09 сеп 2007, 16:34

Същото

# 11 9 септ. 2007, 16:45 ч.

Мнения: 27 524

От болести. Голяма паника съм.

# 12 9 септ. 2007, 16:46 ч.

Мнения: 3 622

Незнам дали е фобия или просто имам страх от тъмното. Така е от както се помня. Вечер в къщи задължително оставям крушката в коридора светната. Ако се наложи да се прибирам по тъмно постоянно се оглеждам на всички страни като подплашен заек.

# 13 9 септ. 2007, 16:48 ч.

София
Мнения: 1 750

Цитат на: Hamaelleon ™ в нд, 09 сеп 2007, 16:35

Каква е разликата между слаб страх, интензивен страх на пристъпи (panic disorder) и фобия?

Не съм специалист да кажа каква е разликата, ама ей това описание е близко и до моето разбиране за фобията и страха:
"Механизмът на фобията е много подобен на този на страха и колкото по-голям е той, толкова повече може да се превърне във фобия или панически страх. Страхът идва от въображаемите последици на дадената ситуация, а не от самата нея или от предмета, от който ни е страх. Предметът на фобията служи само за сигнал и знак".

# 14 9 септ. 2007, 16:51 ч.

Мнения: 103

Цитат на: Tatalina в нд, 09 сеп 2007, 16:30

При мен е орнитофобия - изпитвам ужас от всякакви пернати, с клюнове, малки очичики и щигляви краченца... Бляк. А най-неприятни са ми гълъбите в парка - докарват ме до лудост като решат да литнат точно пред лицето ми. И това не е просто превземка или лиготия, наистина изпитвам ужас.

Ключова характеристика: ВЪЗДИШКИ Източник: X Стресове Всяка скорошна скръб. X е главното лекарство за такъв стрес и е необходимо толкова често, че би трябвало да присъства във всяка домашна аптечка. Някои хора, включително деца, могат едва ли не да умрат от скръб и именно този препарат би възстановил равновесието им. Друга основна причина за болестите при тях е разочарованието, особено в романтичните взаимоотношения. В такива случаи X предпочита да плаче насаме. Лекарството действа облекчаващо и при заболявания вследствие на гняв, противоречия, упреци, срам, унижение, смущение и уплаха. Болестотворна травма може да бъде смъртта на дете или родител, както и скръбта на родителите, докато детето е още в утробата. Нагласа Най-често това са романтични и идеалистични личности с висока култура, изтънчени обноски и силна чувствителност. Емоционалната им уязвимост ги прави лесни жертви на всякакви разочарования. В началото обикновено страдат в угнетено мълчание. X не се нуждаят от чужда подкрепа. Притежават солидни професионални качества и бързо усвояват нови знания. Когато плачат, трябва да бъдат сами. Тогава ридаят, а в гърлото им сякаш засяда буца. Много характерни при възрастните са честите въздишки, особено по време на задълбочен, важен разговор. Тези хора често си изграждат фасада, свидетелстваща за твърдост и непоклатимост, като външно изглеждат студени, но вътрешно страдат. Маската им може да говори също за грубост, подозрителност и предизвикателност. Подрастващите се характеризират с това, че обиждат и критикуват околните. В много случаи пациентите от този тип не ядат плодове и се страхуват от птици. Травмата като заболяване Всички болести, които са се появили в резултат на скръб при пациенти, чиито характери отговарят на описанието. X може да излекува и фатални заболявания, настъпили след тежка загуба.

Е па и аз не се сдържах..

Благодатна тема, булмаркното..

# 15 9 септ. 2007, 16:52 ч.

Мнения: 6 417

Имам фобия от пеперуди - дневни, нощни, на снимка или нарисувани дори.

# 16 9 септ. 2007, 16:53 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Шушон, верно? Какво ти става, ако примерно видиш такава картинка? Фобия в смисъл...?

# 17 9 септ. 2007, 16:54 ч.

Мнения: 5 393

От високо( но не и от летене със самолет)

От дълбока вода- в смисъл, ако не виждам дъното(въпреки,че съм много добър плувец)Явно много филми съм гледала и все си мисля,че нещо ще ме повлече надолу...... Crazy

Изпитвам ужас от насекоми и най вече хлебарки и нощни пеперуди-не е фобия, но е близо.

# 18 9 септ. 2007, 16:55 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Бях чела, че някой имал фобия от пеперуди И праскови, заради мъха по крилата и по плода.

# 19 9 септ. 2007, 16:57 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Цитат на: Мечо Пух в нд, 09 сеп 2007, 16:54

От високо( но не и от летене със самолет)

Винаги съм обичала да летя със самолет - миналата година обаче за първи път се качих, откакто имам дете, с нея. Такъв ужас не помня да съм изпитвала, докато самолета излетя във въздуха. Направо се тресях цялата от мисли как няма-няма и ще се шльопне на пистата на парчета, заедно с детето ми в него.

# 20 9 септ. 2007, 16:59 ч.

Мнения: 2 212

От хлебарки, въпреки, че както Бу е обяснила ако няма кой да се справи с нея, а тя ме застрашава ще се справя някак си с отврат и ужас... но само ако директно ме застрашава, иначе не - бих я оставила да живее, но не и да я гоня да я убивам... И от дълбока вода също, нямам ли дъно, независимо море или плувен басейн изпадам в паника и се схващам преносно и буквално. Така се схванах и на акаваленда в тракия като скочих в басейна на 2.20 мислейки, че е плитката страна...добре, че моя приятел тогава беше наблизо....На водни колела и други водни транспортни средства не се качвам по същата причина.

# 21 9 септ. 2007, 17:07 ч.

София
Мнения: 4 423

Карциномфобия.

# 22 9 септ. 2007, 17:14 ч.

Мнения: 677

Имам фобия от таксиметрови шофьори, портиери, катаджии, охрани и кухи лейки.

# 23 9 септ. 2007, 17:22 ч.

Мнения: 2 768

змии
ужасявам се да видя змия дори на картинка, учебника ми по биология беше облепен дори...
веднъж дядо ми ме уплаше с една гумена змия, след което седмица не ядох и спах

# 24 9 септ. 2007, 17:37 ч.

Мнения: 4 451

Явно фобията от хлебарки е всеобща. Имам същата. Sick

Страх от затворени пространства. Затвори ме в асансьор и ми гледай сеира. Mr. Green

# 25 9 септ. 2007, 17:39 ч.

Имам фобия някой да не ме преследва, избягвам да вървя сама по тъмното, ако ми се наложи, почти тичам.Никога не се качвам сама в такси, все си мисля, че може да ме отвлече Crazy

# 26 9 септ. 2007, 17:43 ч.

Мнения: 4 555

Не мога да се возя на асансьор. Винаги си мисля как се откъсва и пада, понякога дори усещам как се движа надолу, вместо нагоре (ако пътувам до много висок етаж). Много ми помага, ако има някой с мен. Ако съм сама е изключено да се кача.
Най-странното е, че има сгради, в които не го изпитвам това нещо.

# 27 9 септ. 2007, 17:47 ч.

София
Мнения: 13 206

Богомолки!! Моето си е наистина фобия. В стаята на детето беше влязла и кацнала на зелените тапети с овце. Дотолкова се потресох, че грабнах детето, тряснах вратата и треперейки започнах да се чудя как да я разкарам. Нямам страхове от други насекоми. Не са ми приятни, но чак толкоз... Върнах се и не се престраших да я трясна с чехъл, видя ми се че ще се доближа много ... Rolling Eyes

не питайте как я убих, трудно беше, защото гадината има само глава, голееми ръце и крака, крила и никакво телце дето да го смачкаш. Бррррр и сега се потрисам...

Понякога ме обзема и канцерофобия Embarassed

Имам фобия и от високи скорости, особено като не съм на волана Wink

Иначе, който ме познава знае, че мен почти от нищо не ме е страх

Последна редакция: нд, 09 сеп 2007, 17:52 от Vache

# 28 9 септ. 2007, 17:53 ч.

Мнения: 14 654

Ето решението за тези, които се страхуват от хлебарки- вземете си сколопендра:
"Както казахме, те са адски хищник и самите остатъци от човешка храна не привличат сколопендрите - те се интересуват по-скоро от хлебарките, които ходят по остастъците от човешка храна."

# 29 9 септ. 2007, 17:55 ч.

Мнения: 1 313

Не знам дали е фобия или силен страх, но определено имам проблем с жилещите насекоми - пчели, оси и т.н.

# 30 9 септ. 2007, 17:56 ч.

Мнения: 2 070

Ух мани, фобии нямам сякаш, такива патологични, но откакто съм родила така са ми се изострили разни страхове - детето като се приближава до ръба на нещо или се надвесва над терасата /а аз като малка много се катерех/, ако съм с нея в кола при всяко разминаване или по-бързо каране изтръпвам...такива някакви, даже по тъмно като я прибирам сама понякога ме е страх малко. преди от нищо не съм се страхувала, а в кола обичах висока скорост. А в Хаджи Димитър като я водя за ръчичка я стискам и понякога ме е страх да не мине някоя кола покрай нас и да не ми я вземе някой от ръцете... понеже едни квартални майки ми разказваха истории за опити за отвличане на деца там в кварталната градинка.

# 31 9 септ. 2007, 17:59 ч.

София
Мнения: 1 750

И аз забелязвам, че след раждането страховете ми са се увеличили. Вече ми прави впечатление скоростта, с която кара мъжа ми. Преди даже ми беше кеф да кара бързо, а сега ме е страх. Страх ме е да пресичам с малката на големи кръстовища, защото има всякакви идиоти минаващи на червено.

Hamaelleon ™, нещо не разбрах съвсем, това характеристика на какви хора е и кой е автора?

Интересно ми е да разбера причината за моята фобия, но досега не съм успяла. Питах един психоаналитик, той ми каза единствено, че древните са свързвали птиците с душата, с отлитащата душа, със смъртта. Но на мен това обяснение не ми върши работа, нещо друго трябва да е, ама какво newsm78

# 32 9 септ. 2007, 18:11 ч.

Мнения: 1 238

Имам фобия от солариум. Просто имам чувството че това нещо ще се залости и ще се подпали.....брррррррррр......направо ми настръхна косата.
Също изпитвам страх ако трябва да вляза под леглото, имам чувството, че ще падне върху мен.

# 33 9 септ. 2007, 18:12 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Tatalina в нд, 09 сеп 2007, 17:59

Питах един психоаналитик, той ми каза единствено, че древните са свързвали птиците с душата, с отлитащата душа, със смъртта. Но на мен това обяснение не ми върши работа, нещо друго трябва да е, ама какво newsm78

И Стивън Кинг,моят любимец,в един от романите си направи точно тази връзка.
Аз също изпитвам ужас от пернати.

# 34 9 септ. 2007, 18:14 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: tornerosse в нд, 09 сеп 2007, 18:11

За първи път като отидох на солариум бях ученичка.В първият момент си помислих,че ще умра,че въздухът ми не стига и се задушавам.

# 35 9 септ. 2007, 18:17 ч.

Мнения: 1 238

Какъв точно ужас изпитвате от пернатите? Че ще ви клъвнат или? Обяснете, че ми стана интересно. Hug

# 36 9 септ. 2007, 18:18 ч.

Мнения: 3 576

Изпитвах голям страх от височини - например ако се кача на стълба дори и на 2м после ме е страх да сляза.
Другото е от тъмна вода или вода, където не виждам дъното.

Мислех си, че ме е страх от разни буболечки, нощни пеперуди, но откакто живея на село малко по малко превъзмогнах страха си, сега дори ги трепя с голи ръце.

# 37 9 септ. 2007, 18:18 ч.

Мнения: 4 737

От високо. Мога да пукна ако ми се наложи да се изкача на стълбите за водна пързалка. По мостове също ми е немислимо да мина пеша.

# 38 9 септ. 2007, 18:22 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: tornerosse в нд, 09 сеп 2007, 18:17

Какъв точно ужас изпитвате от пернатите? Че ще ви клъвнат или? Обяснете, че ми стана интересно. Hug

Изпитвам панически страх,че ще се допре до мен.Перушината му,малките му краченца с ноктите,гадната му главичка с още по-гадни очички...На терасата си стоя и чайките си летят,ако чайка се приближи по наблизо,направо обезумявам.Вчера сутринта рано-рано така се метнах върху мъжа ми,че му съборих цигарата.

# 39 9 септ. 2007, 18:25 ч.

Мнения: 901

Мишки. #2gunfire

Всяка есен идват вкъщи на топло и водим война по около месец.
В това време аз, освен че залагам капани и отрови, и изразходвам литри Доместос.

# 40 9 септ. 2007, 18:35 ч.

Мнения: 2 891

Танатофобия - класически случай съм Laughing

# 41 9 септ. 2007, 18:38 ч.

Мнения: 901

Цитат на: jj okocha в нд, 09 сеп 2007, 18:35

Танатофобия - класически случай съм Laughing

Болезнен страх от смъртта е това, да не се хвърлите на речниците сега. Wink

# 42 9 септ. 2007, 18:54 ч.

София
Мнения: 1 750

Цитат на: Chanel в нд, 09 сеп 2007, 18:22

Цитат на: tornerosse в нд, 09 сеп 2007, 18:17

Какъв точно ужас изпитвате от пернатите? Че ще ви клъвнат или? Обяснете, че ми стана интересно.

Изпитвам панически страх,че ще се допре до мен. Перушината му, малките му краченца с ноктите, гадната му главичка с още по-гадни очички...

А, точно това ме ужасява и мен. Докато четях описаното от теб за пернатите настръхнах... Имаме гнездо на лястовици на прозореца, знам, че е на хубаво, обаче ако можех щях да ги махна от там. Следобед не мога да изляза на терасата.

# 43 9 септ. 2007, 19:30 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

имам фобия от гръмотевици ... по- скоро- имах, като че ли я преодолях до някъде ...но до скоро, когато загърми направо се вцепенявах, сърцето ми забиваше лудо, почти ми прималяваше от ужас ...

# 44 9 септ. 2007, 20:02 ч.

Мнения: 1 187

Агорафобия..

# 45 9 септ. 2007, 20:10 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: secretgarden в нд, 09 сеп 2007, 19:30

Аз бях така, докато живеех на 15 етаж..имах чиството, че всяка втора удря блока. Виждах къде какво става из София..ужасно е.
Сега сме на 5 етаж..егати кефа е. Laughing

# 46 9 септ. 2007, 20:13 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

О, незнаеш какво е на планина , да спиш в палатка, да се лее дъжд като из ведро, да гърми все едно над главата ти ... ужас и безумие

# 47 9 септ. 2007, 20:40 ч.

Мнения: 516

Имам фобия от служебния асансьор. Не можеш да ме накараш да вляза в него.

# 48 9 септ. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 4 451

И от гръмотевици изпитвам ужас. Crazy

# 49 9 септ. 2007, 20:48 ч.

Мнения: 2 212

Ох, тази тема пак ме кара да съжалявам, че не станах психолог...като гледам има хляб в таз професия Crazy

# 50 9 септ. 2007, 21:09 ч.

Мнения: 1 080

Имам фобия от ниски етажи и по- скоро от прозорците , когато ми се налага да пренощувам .Имам чувство ,че някой ме наблюдава и всеки момент ще ме застреля например ,много гадно .Клаустрофобия имам също .

# 51 9 септ. 2007, 21:12 ч.

Мнения: 2 185

Аз пък изпитвам панически ужас, граничещ с истерични пристъпи от КОТКИ #2gunfire

. Докарват ме до лудост просто...толкова са ми неприятни, но не само това просто е истинска фобия. Не знам как да си го обесня този страх и много искам да го преодолея защото ми пречи , но не знам как newsm78

# 52 9 септ. 2007, 21:27 ч.

Мнения: 179

В основата на всяка една фобия е страхът от смъртта,независимо дали се проявява като страх от тъмното,птици,гадини,болести и каквото и да било там.

# 53 9 септ. 2007, 21:34 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: ester в нд, 09 сеп 2007, 20:48

Ох, тази тема пак ме кара да съжалявам, че не станах психолог...като гледам има хляб в таз професия Crazy

Темата за зодиите е повече за психолог...хората си мислят, че несъвършенствата в характерите им идват от вличнието на някакви звезди, планети и тяхната подредба Crazy

# 54 9 септ. 2007, 21:37 ч.

Като се замисля цял живот ме преследват разни фобии.Първата продължи с години,но не искам да я споменавам,слава богу преодолях я.По едно време имах фобия да не ми се пръсне сърцето но и това отмина.Ако някой ме вози с 200 км\час сигурно ще откача от паника.
Не мога да си представя да се провирам в много тясно тунелче както по филмите.
От жаби ми се гади Sick

,това ми е най-отвратителното животно.Изобщо животни никакви не обичам,гнус ме е да ги гледам дори.
Откакто родих много се страхувам от нелечими болести за детето ми!

# 55 9 септ. 2007, 23:06 ч.

София
Мнения: 1 750

Хляб за психолози и психиатри има колкото искате, но само във виртуалното пространство. В реалният живот българинът май няма навик да ходи при такива специалисти. Да отидеш на психолог е все още срамно. Или бъркам... newsm78

Цитат на: Марияна в нд, 09 сеп 2007, 21:27

В основата на всяка една фобия е страхът от смъртта, независимо дали се проявява като страх от тъмното, птици, гадини, болести и каквото и да било там.

Това твърдение твое ли е или са правени изследвания и е установено такова нещо?
Според мен пък, в основата на всеки един страх е страхът от неизвестното.

# 56 9 септ. 2007, 23:11 ч.

Мнения: 1 393

Аз пък мразя хлебарки и паяци.Един път ме полази хлебарка и щях да умра от гадост.Според мен това не е свързано със смърта,а с едно ужасно неприятно чувство на отвращение #Cussing out

# 57 9 септ. 2007, 23:14 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Марияна в нд, 09 сеп 2007, 21:27

В основата на всяка една фобия е страхът от смъртта, независимо дали се проявява като страх от тъмното, птици, гадини, болести и каквото и да било там.

Ох,човек вече не може и да се страхува на спокойствие.

# 58 9 септ. 2007, 23:15 ч.

Мнения: 605

Имах фобия от зъболечение - около 10-12 г. само като си представях, че сядам на зъболекарски стол или дори само да чуех думата "зъболекар", пулсът ми стигаше до 200 удара в минута, ръцете ми се изпотяваха, ушите ми започваха да бучат... Преодолях я, когато един прекрасен ден, бременна в 4 месец се подух от възпаление и .... седнах на СТОЛА. От този ден ходя на зъболекар с удоволствие - съвсем сериозно Simple Smile

. Даже си правя профилактични прегледи 3-4 пъти годишно.
А пък самата фобия беше придобита от училищната зъболекарка Twisted Evil

# 59 9 септ. 2007, 23:21 ч.

Варна
Мнения: 956

Най-страшната ми фобия е земетресението Shocked

Понякога дори при съмнение, че нещо помръдва, ми се схващат краката и гърлото. Паникьосвам се - Не мога нито да помръдна, нито да извикам #Crazy

Имам и клаустрофобия и страх от високо, но са в по-лека степен Crazy

# 60 9 септ. 2007, 23:23 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Нямам фобии, но по време на бременността ми се появиха доста силни страхове от високо, дълбоко и от бързо каране.... След като родих се влошиха още повече - вече трудно се владея на моменти Sad

А ако можехте да ме видите преди .... от нищо не ми трепваше окото ooooh!

# 61 9 септ. 2007, 23:40 ч.

София
Мнения: 2 271

Изпитвам силно неудобство от остри предмети - ножове, игли, счупени стъкла и всякакви такива. Не толкова се страхувам, колкото ми е напрегнато, ако някой размахва нож около мен. Да не говорим, че като ми бият инжекция ми причернява Crazy

# 62 9 септ. 2007, 23:48 ч.

Мнения: 6 417

Цитат на: Мис Бу в нд, 09 сеп 2007, 16:53

Шушон, верно? Какво ти става, ако примерно видиш такава картинка? Фобия в смисъл...?

Говорила съм с психолог. Той беше изненадан, че дори на картинка ако видя не пеперуда, а само нещо, наподобяващо окраската й и настръхвам и изпадам в паника. Имал бил случаи само на фобия към живи пеперуди - кацнали или летящи, все едно. Разпитва ме доста и остана озадачен, а аз продължавам да си живея с моята фобия. Thinking

# 63 9 септ. 2007, 23:55 ч.

София
Мнения: 1 750

Шушон, някъде бях чела, че за преодоляване на някои фобии се използва хипноза. Не знам до колко помага, обаче.
На мен психотерапевтът не успя да ми помогне, дори не успя да разбере каква е първопричината за фобията ми. Явно си трябва някакъв по-тесен специалист по фобиите... знам ли...

# 64 10 септ. 2007, 00:01 ч.

Мнения: 6 417

Цитат на: Tatalina в нд, 09 сеп 2007, 23:55

Ми той започна да рови в детството. Явно прекалява с четенето на Фройд, защото според него причината за всички фобии се крие в детството. На хипноза не бих се подложила никога, защото е твърде рискована процедура, според мен. Rolling Eyes

# 65 10 септ. 2007, 00:47 ч.

София
Мнения: 15 473

Не обичам гълъби и птици изобщо, само като прелетят пред мен и си спирам дишането и се махам от там.Не знам защо съм си внушила, че носят много зарази, не, че не разнасят де.Ставаше ми лошо и в тунели и метро, но го преодолях.От земетресение също ме е страх, но не изпадам в паника.И в пещера или мина не бих влязла.Изпитвам ужас от високо, не заради мен, за другите.Вцепенявам се когато видя някой да се навежда от прозорец или балкон.Но да летя със самолет не ме е страх.
Паяци, хлебарки и други летящи не ме плашат.Мишки също.От зъболекар също не ме е страх.

# 66 10 септ. 2007, 04:44 ч.

Мнения: 13

От тЪпи хора, тЪпи полицаи(те не са хора-за тъпите говоря), змии, сестра ми доста често

# 67 10 септ. 2007, 08:46 ч.

Мнения: 389

При мен се получават интересни парадокси ...

Като дете не можех да заспя от страх, че змия ще се качи до 8-я етаж и ще ми влезе под вратата, а години по-късно сама си взех за домашен любимец и си я гледах с желание.

Имам страх от височини. Вцепенявам се, почвам да треперя ако трябва да застана до отворен прозорец на високо. Или ако мой близък стои до отворен прозорец. Това за мен е фобия, наистина неконтролируеми телесни реакции под влияние на страха. Обаче факт - живях няколко години на последния етаж на висок блок, без да ми пречи. Сякаш свикнах и не се замислях колко на високо съм.

Гнус ме е от хлебарки, пищя, тръскам се, а после ги гоня злостно с чехъл Twisted Evil

Цитат на: Raffaello в нд, 09 сеп 2007, 23:15

Имах фобия от зъболечение -

Моя приятелка ходи с голямо желание на зъболекар. Казва, че й харесвало да я боли Shocked

# 68 10 септ. 2007, 09:01 ч.

Мнения: 2 897

Цитат на: Вини в нд, 09 сеп 2007, 16:34

Страх ме е да гледам как някой се навежда през прозорец, направо ми иде да го хвана и да върна обратно.

И мен,направо ужас изпитвам.

Цитат на: Вини в нд, 09 сеп 2007, 16:34

Мен обаче не ме е страх да се навеждам.

Аз,обратното-абе,страх си ме е от високо Confused

# 69 10 септ. 2007, 09:37 ч.

UK
Мнения: 3 959

Имам фобия от вода, на която не виждам дъното. Може да знам че е 15 см дълбока, но трябва да и виждам дъното, иначе издивявам.

# 70 10 септ. 2007, 09:42 ч.

Мнения: 2 108

Цитат на: Tatalina в нд, 09 сеп 2007, 16:30

Чак до лудост не ме докарват-просто са ми неприятни и не бих могла да докосна такова нещо.

# 71 10 септ. 2007, 12:16 ч.

София
Мнения: 210

Най-силната ми фобия - от високото. Появи се в последните 10-ина години и имам чувството, че се засилва. Изпитвам ужас да гледам от високо, някой да е застанал високо, да летя и това, което се струва много смешно на околните - прилошава ми даже, когато по телевизията или по филми дават кадри от високо, пък да не говорим за каскади или подобни неща. cry

Имам и инсектофобия. Гадна работа.

# 72 10 септ. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 4 585

Най вероятно някои от фобиите ни търпят развитие. Две години живях на 16-ти етаж и нищо. Даже съм се надвесвал от терасата - за студентско общежитие говоря, да напръскам с шише от веро колежката, която пуши на долната тераса. После 20г живях на 2-рия. Един ден отидох у един познат, жена му ме покани в хола и влезе в кухнята, на 14-ти етаж. Моят човек беше стъпил на една масичка на терасата и сменяше крушката. Не смеех да мръдна, получих аритмия, изпотих се целия и през цялото време си представях как единия крак на масичката се счупва и той полита. Стори ми се цяла вечност мина, докато влезе в хола.
А, за рекламата на Пепси, дето един пич виси на скелето и стиска между ходилата си бутилка пепси накрая - честно, изсъхваха ми чорапите от гледката под него.

# 73 10 септ. 2007, 18:44 ч.

Мнения: 1 163

Много ме е страх от жаби и гущери ,а цял живот ходя само и единствено на палатка лятото където вечер жабите нападат палатките.....

# 74 10 септ. 2007, 18:57 ч.

Мнения: 1 941

Страхувам се от слизане по стълби. Постоянно си представям как падам и си изпочупвам всичко възможно. В следствие на фобията почти не слизам по стълби, а в случаите които ми се налага се гепвам за парапета и с двете ръце, абе ужас направо. Често се стряскам насън, защото сънувам че падам по стълби ....

# 75 11 септ. 2007, 15:11 ч.

Мнения: 3 634

Ох, това ми е много трудна тема.
Не бих го нарекла фобия, но имам страх от предмети и звуци, които се появяват неочаквано. Ще дам пример, за да стане по-ясно: Отварям вратата, за да изляза от стаята и в този момент баща ми е от другата страна и иска да влезе. Напълно нормално е леко да се стреснеш, при мен обаче не е така. Ужасът, който изпитвам не мога да ви опиша, а крясъците ми са... #Crazy

За около 5-10 мин мога само да пищя и тялото ми се вкочанява. Първият път когато горкият ми мъж ме стресна неволно го докарах до плач. Когато близките ми се приближават към мен ме викат, не влизат в стаята преди да съм казала, че ги чувам... Като отида на нова работа първо предупреждавам да не ме стряскат дори на шега, никой не ми вярва. Гледката отстрани обаче сигурно е ужасна, защото след пристъп ме гледат много уплашено.

Ако някой има като моя проблем, моля да сподели защото цялата бременност прекарахме в ужас. Cry

# 76 11 септ. 2007, 16:31 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

Аз имах подобни състояния именно по време на бременост. Стрясках се от най-малкия неочакван шум. После премина. Тогава си го обясних с хормоналния дисбаланс. Не знам дали е така, но не ми се е случвало има -няма 18 г.
А психолога, който е показвал картинки на пеперуди е работил като по учебник. Така се започва - с излагане на обекта пред неговата фобия. С картинка, с препарирано животно, ако е страх от животно. Но става бавно и наистина се говори за детството. Някъде там е зароден страха. Трябва да се намери връка с миналото, клиента да си обясни рационално страха, за да може да го преодолее.

# 77 11 септ. 2007, 16:44 ч.

София
Мнения: 1 750

Цитат на: Николова в вт, 11 сеп 2007, 16:31

А психолога, който е показвал картинки на пеперуди е работил като по учебник. Така се започва - с излагане на обекта пред неговата фобия. С картинка, с препарирано животно, ако е страх от животно.

Ако така ще ми "лекуват" фобията от птици, не, благодаря Naughty

Нито на снимка, нито препарирани, нито никак приемам в близост до себе тези същества... Crossing Arms

Сигурно има и други начини...

# 78 11 септ. 2007, 16:49 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

Всяка школа си има свои методи, все ще намериш психолог, който а разбере как да ти помогне.

# 79 13 септ. 2007, 16:55 ч.

Мнения: 686

Изчетох ви с мазохистично любопитство. Не за друго, ами понеже съм бъкана с фобии Tired

Страх от смъртта на първо място. Страх от задавяне и задушаване (взимала съм лекарства даже по тоя повод). Агорофобия (пак с лекарства се оправих, беше тежка #Cussing out

) Затворени пространства. Птици - умрели особено...бррррр...ужас! Някой ще каже, че като са умрели, няма страшно. Не мога да го обясня. Не е страх може би, а ужас! Цялото ми тяло изтръпва.....

Между другото ми е странно, че много малка е извадката на страхуващите се от смъртта. Имам усещането, че е "най-нормалната" фобия. Но при мен напоследък стана много страшна и вече се замислям за психологическа помощ Tired

# 80 13 септ. 2007, 17:02 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Нямам фобии. Единственото, от което бих изпитвала панически ужас, е да съм заклещена на тъмно и тясно, но истински заклещена, дето е ни напред, ни назад и в тъмнина - като в някоя теснина в пещера например. Но от асансьор нямам фобия, нито от други такива малки пространства, дори да заседна и да са тъмни - ако има пространство и въздух около мен, не ме е страх.
Иначе и аз не понасям хлебарки (никога не ги убивам, гадно ми е да ги приближа даже), изпитвам здравословен страх от високото и прочее неща, които обаче са съвсем нормални реакции в нормални размери.
Жаби, гущери, птички и животинки всякакви харесвам и не се притеснявам от тях - тарантулите са мекички, галила съм ги, а змиите са много интересни на пипане и не са студени, както би очаквал човек Mr. Green

# 81 13 септ. 2007, 17:09 ч.

Мнения: 389

Цитат на: hedra в чт, 13 сеп 2007, 17:02

... а змиите са много интересни на пипане и не са студени, както би очаквал човек Mr. Green

Така е. Доста приятни са даже. Simple Smile

Студенокръвни значи, че не могат сами да си регулират телесната температура, а не че са студени на пипане.

# 82 13 септ. 2007, 19:23 ч.

Мнения: 780

Паяците - на първо място - без значение малки , големи , космати , брадати.... и всякакъв вид насекоми / дори и муха да ме полази изтръпвам /. На второ място - високо - дори да съм качена и на 1 метър от земята / в стара къща сме - с високи стаи и не ме питайте как си свалям пердетата за пране или как си сменям крушките / и не на последно място от болестите и смъртта .

# 83 13 септ. 2007, 19:55 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Съгласна съм с казаното от Мариянка, че в основата на всяка фобия стои страх от смъртта.
Или някаква случка в детството. А ако вярвах в прераждането щях да кажа, че фобиите са свързани със случки от предишни животи.

И аз имам клаустрофобия и изпитвам ужас от асансьори. За страха от високото да не говорим. Но с годините други страхове и притеснения изместват тези ми фобии.

Всъщност най-големият ми страх беше да не заседна в асансьор. И един ден точно това се случи. Прекарах около 3часа в асансьор с плътни врати, шумоизолиран и без никакво осветление вътре. Ами нищо не ми стана. Това ме научи, че човек трябва да се изправя срещу най-големите си страхове, за да ги преодолява, а не цял живот да бяга от тях.

Таталина, мислех си за психолога, който показва картинки на това, което те плаши в спокойна и безопасна обстановка. Ако не го прави, как ще разбереш причината за твоя страх и как ще го преодолееш?

# 84 13 септ. 2007, 21:40 ч.

София
Мнения: 1 750

Цитат на: luda в чт, 13 сеп 2007, 19:55

Таталина, мислех си за психолога, който показва картинки на това, което те плаши в спокойна и безопасна обстановка. Ако не го прави, как ще разбереш причината за твоя страх и как ще го преодолееш?

Ами ако не искам да го преодолея?! Не искам да не ме е страх от птици. Искам да ги няма изобщо в живота ми, та дори и на картинка. Говоря сериозно.
Не мисля, че показани в безопасна среда ще ми станат по-приятни. И в парка е безопасно, ама като хвръкнат гадините срещу мен и изперквам. Не ме е страх, че може да ми направят нещо. Ужасява ме мисълта, че могат да се допрат до мен. И това не е свързано със страх от смъртта. Не съм съгласна, че това е в основата на всички страхове.

По този повод се сещам за онзи виц - "Докторе, аз знам, че не съм грахово зърно и петелът не може да ме изяде, ама петелът знае ли това?" Wink

# 85 13 септ. 2007, 22:39 ч.

Мнения: 1 559

Много интересна тема.

Имам фобия да ходя сама в тъмни и безлюдни улички. Ако трябва да се прибирам сама в тъмното и улиците са пусти, имам фобия от преследване (много бързам и постоянно се оглеждам).
Страх ме е да спя на тъмно, ако съм сама вкъщи (трябва да оставя лампата в коридора да свети, а вратата - отворена, иначе получавам диво сърцебиене и не мога да се успокоя да заспя). Ааа и гсм-то трябва да е в ръката ми - да съм в бойна готовност да звъня за помощ.

Имах фобия от хлебарки - не знам дали беше точно фобия, беше ме гнус да ги гледам. След хомеопатично лечение като "страничен ефект" започнах да трепя хлебарките без да ми пука, но все така са ми много, много гнусни (не ме е страх, но са ми отвратителни)...Иначе животни обичам всякакви (без споменатите гадинки).

След раждането имах страх от заразни болести - конкретно за детето. Ужасявах се, че ще се зарази от нещо и хубавичко се оглеждах дали има кашлящи и кихащи наоколо...Вече съм мирясала на тази тема (пак хомеопатията е "виновна", по едно време просто осъзнах, че съм значително по-спокойна).

В общи линии съм наясно коя фобия кога и как съм си я "отгледала"...Не ми нарушават особено душевния уют, като се изключи това, че избягвам определени ситуации.

Таталина, мисля, че е съвсем нормално да нямаш желание да преодоляваш страха си от птици, ако методът, който ти помага за това, е чрез срещата с тях.
Сигурно има различни теории, но съм чела за начин за преодоляване на фобии (ставаше дума за фобия от някакви насекоми, май хлебарки бяха) чрез постепенно приближаване към ужасяващия обект - да се изправиш срещу страха си. Психоаналитикът уведомяваше пациента, че в другата стая в един шкаф отглежда въпросното насекомо в буркан. Sick

После гадинката беше пак в буркан, но в същата стая и пациентът отново не я виждаше, но някак си се примиряваше с идеята, че са в една стая...Накрая когато я видя, си попищя доста човекът. Rolling Eyes

В крайна сметка фобията беше преодоляна, но това стана след няколко (не помня колко и какви в подробности) разговора с психоаналитика. Мисълта ми беше, че методът в действителност се практикува...А колко хора биха се подложили доброволно на него (ако знаят какво им е замислено) е друга тема. Wink

# 86 13 септ. 2007, 22:52 ч.

Мнения: 189

Мен ме е страх от жаби. Сериозно. Не гнус, страх ме е. Странно ми е, защото като малка съм си играла по локвите и сме ловили попови лъжички и малки жаби. Появи ми се по-късно. Живеех близо до река, която при дъждове преливаше и жабите излизаха навън. Около блока ми беше пълно с тях;за да се прибера, тичах до входа, беше ме страх да не настъпя някоя или си представях, че тя ще ми скочи или нещо подобно. Задавала съм си въпроса, ако някой мой близък се дави във жабурнясала вода, дали ще скоча да го спасява? Все още не мога да си отговоря, надявам се да не се случи, защото не знам дали ще мога да се превъзмогна?!

# 87 13 септ. 2007, 22:53 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 393

Имам страх от ножове, ножици, отверки - такива остри и опасни.
Служа си с тях, но ако ги видя на масата или някой ми подаде нож, изпадам в ужас.
Този ми страх се засили откато имам деца.
Вдигам луд скандал ако на достъпно място има оставен нож.

# 88 13 септ. 2007, 22:57 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: luda в чт, 13 сеп 2007, 19:55

.....
Всъщност най-големият ми страх беше да не заседна в асансьор. И един ден точно това се случи. Прекарах около 3часа в асансьор с плътни врати, шумоизолиран и без никакво осветление вътре. Ами нищо не ми стана. Това ме научи, че човек трябва да се изправя срещу най-големите си страхове, за да ги преодолява, а не цял живот да бяга от тях.

............

Мен също ме беше страх.
Когато се преместихме в съседният блок....за мой най- голям ужас (като дете), беше, че сме на 15ет.
Блока има 5 асансьора, четири, от които с фотоклетка.
Беше ме страх да не заседна...да няма как да ме извадят и да си стоя там цял ден.

Нали се сещаш, че в тези асансьори имам около 20 засядания и всякакви случки...Вече не ме е страх..никак даже. Laughing

# 89 13 септ. 2007, 23:33 ч.

Мнения: 636

Цитат на: Chanel в нд, 09 сеп 2007, 18:12

Цитат на: Tatalina в нд, 09 сеп 2007, 17:59

И Стивън Кинг,моят любимец,в един от романите си направи точно тази връзка.
Аз също изпитвам ужас от пернати.

"Тъмната половина" е романът. И мой любимец е Ст. Кинг.
Моята фобия е от вода - независимо море или басейн. Стигне ли ми водата до над раменете и просто въздухът ми спира - панически страх и не мога да си поема въздух. Предполагам е излишно да казвам, че не мога и няма да мога да плувам.

# 90 14 септ. 2007, 00:13 ч.

Мнения: 399

Страх ме е от кучета...хапали са ме и сега ги заобикалям на почетно разстояние,особено ако съм сама! А нявга има кученце... Sad

Страх ме е и от тъмни улици...никой не може да ме види след залез слънце сама по улиците! Излючено! За това и едно време от диско се прибирах на разсъмване! Wink

От пернатите твари се страхувам само от петли и нищо друго!
Иначе никви хлебарки,мишки,змии и тем подобни не ме плашат!
Изпитах голям ужас първите 5 мин първия път когато летях със самолет! За следващите пъти нямах търпение!
И не на последно място изпитвам непеодолим страх от вода...дълбока,необятна,криеща толкова страховити същества водаааа! А работех на кораб насред океана! ooooh!

Като се сетя и тръпки ме побиват,ама лудо младо...

# 91 14 септ. 2007, 04:32 ч.

София
Мнения: 210

Цитат на: Илиана_М в чт, 13 сеп 2007, 22:39

Страх ме е да спя на тъмно, ако съм сама вкъщи (трябва да оставя лампата в коридора да свети, а вратата - отворена, иначе получавам диво сърцебиене и не мога да се успокоя да заспя). Ааа и гсм-то трябва да е в ръката ми - да съм в бойна готовност да звъня за помощ.

И аз съм така. Използвам и всякакви други трикове, за да се обезопася, или поне да съм вподготвена. Случвало се е да нареждам стъклени шишета или дезодоранти до вратата, та ако някой успее да отключи да имам време да реагирам. И задължително държа някакъв спрей до леглото - дезодорант, за комари, за почистване, важното е да е спрей.
Това все пак не е фобия, а обикновен страх, особено като се има впредвид в какви времена (и каква държава) живеем, но при мен се появи едва след като се ожених. Преди да заживея с мъж ми нямах никакъв проблем с това.

# 92 14 септ. 2007, 08:13 ч.

Мнения: 2 386

mili, и аз..

Имам неописуем страх от смъртта. Останалото се подразбира.
Това е първично фобийно състояние и почти всички други са производни.
Фобията не е просто страх. Тя е силен, обсебващ, най-често.. безпричинен страх.

# 93 14 септ. 2007, 08:17 ч.

Мнения: 2 386

Цитат на: мимина в пт, 14 сеп 2007, 00:13

..И не на последно място изпитвам непеодолим страх от вода...дълбока,необятна,криеща толкова страховити същества водаааа! А работех на кораб насред океана! ooooh!

Като се сетя и тръпки ме побиват,ама лудо младо...

Това е много интересен феномен, утре може би ще ви пиша за него повече Wink

П.С. Има и фобия от копчета, сериозно. И за нея си има обяснение..

# 94 14 септ. 2007, 09:06 ч.

Мнения: 503

Я, кажи за копчетата. Едната ми дъщеря категорично отказваше дрехи с копчета по едно време. Едва ли е фобия, но ми стана интересно. Аз изпитвам панически страх от задушаване, задавяне. Всички около мен ми се присмиват, като ме видят как скачам да "спасявам" разни деца при звука на закашляне. Другия ужас са миризливките, а сега ги има в изобилие.

# 95 15 септ. 2007, 14:26 ч.

Мнения: 103

Понякога погледът не трябва да е насочен само към конкретния страх или фобия; мисля, че винаги е по-добре да се гледа цялата картинка; един страх може да е много показателен, но да е само върха на айсберга, а важното да е това, което е преди и "отстрани" на страха.. не знам как да го обясня това без да навлизам в специализирана терминология Rolling Eyes

# 96 15 септ. 2007, 14:53 ч.

UK
Мнения: 3 959

Това не е фобия, но аз не мога да дишам ако видя по телевизията някой да се задушава, да е под вода или нещо такова. Просто не мога да си поема дъх.

А нещо друго - ужасно ме е страх от някакви тесни места - не клаустрофобия, а по скоро да съм заклещена някъде, да не мога да мръдна, за секунди просто започвам да пищя и ми изключват всички възможости на мозъка да мисли трезво. Или нещо от типа на да не мога да махна от окото си леща - рев и писъци на втората секунда - имам чувството че никога няма да успея и е ужасно.

# 97 15 септ. 2007, 14:56 ч.

Мнения: 2 818

Имам фобия от изпити. От това как за кратко време трябва да изложиш цялото си знание. Лошото е, че почти винаги се спичам ужасно и ако е устен изпита - забрави ... А в училище дойдеше ли време за класно направо ми побеляваха косите.

За ужасно тесните и тъмни места, за които говори Хедра и мен ме е страх, само като си се представя заклещена и изтръпвам.

# 98 17 септ. 2007, 12:46 ч.

Варна
Мнения: 672

Имам страх от скакалци, но не е фобия newsm78

# 99 18 септ. 2007, 10:47 ч.

Мнения: 686

И може би най-важният въпрос - Как си помагате, за да туширате фобиите?

Аз лично понякога прибягвам до хапчета, макар да знам, че не е най-добрият вариант. Нямам време за психоанализа, а имах най-добрият психоаналитик, който човек може да си пожелае...

Споделете опит, техники...

# 100 18 септ. 2007, 12:10 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

Има различни техники за справяне. При страх от затворени и тесни помещения помага да се диша бавно и дълбоко, за да се нормализира сърцебиенето,придружаващо паническия пристъп. Ако ситуацията е неизбежна и няма избор,трябва например да се качиш в претъпкания автобус, търси се позиция с поглед навън, да не си с лице към тълпата, която те притеснява. Да се разсеяш с мисли за нещо хубаво, да си пееш наум.
Това е изпитано на мой гръб и работи.Освен личния ми опит съм и психолог и съм се ровила в литература по въпроса, за да си помогна и да съм полезна и на клиентите си.

# 101 18 септ. 2007, 12:21 ч.

София
Мнения: 2 446

Аз също имам фобия от птици, най-вече от кокошки. Дори пилешко не ям Wink

. Странното е, че като дете не се страхувах. А нямам никаква представа, какво точно е предизвикало тази фобия. Цялата се разтрепервам, дишането ми се затруднява, ако се срещно по-отблизо с пернато.

# 102 18 септ. 2007, 13:02 ч.

Аз знам една техника която наистина помага.Когато сте напрегнати или почувствате приближаването на вашата страхова невроза,започнете да си представяте че сте постоянно усмихнат(то може и направо да се усмихнете ако не ви пречи да ви гледат странно);по този начин дишането става правилно и влиза навътре по целия организъм.
Също и един друг начин-вслушайте се за известно време в дишането си-как вдишвате и как издишвате.Но наистина да се вслушвате(ако е шумно,просто си го представете звука).Това е от йога.

# 103 19 септ. 2007, 14:28 ч.

София
Мнения: 1 750

petia_bn, съгласна съм, че дишането помага, но не и при фобия от птици. Кажи ми как да се вслушам в дишането си, когато насреща ми лети гълъб. Всичко става толкова бързо.
Техниките описани от Николова също не вършат работа при мен Sad

# 104 19 септ. 2007, 14:33 ч.

Мнения: 3 268

Не знам дали е фобия,но много ме е страх от големи статуи.Смразявам се от ужас пред тях.За нищо на света не бих застанала до статуята на Исус в Бразилия например.Просто ще пукна от страх.Друг,не чак толкова ужасяващ страх имам от тесни пространства и от глад.

# 105 19 септ. 2007, 14:40 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Tatalina в ср, 19 сеп 2007, 14:28

Опитай се да се самоанализираш ..от какво точно те е страх - от паразитите по птицата , от мърсотия, перата ли са ти неприятни, клюновете, ноктите по краката, вида на крачетата... и после се опитай да си обясниш защо се притесняваш от въпросното нещо ... извади страха си на светло ... доведи го до логични причини ... спомни си нещо от миналото ти ..

# 106 19 септ. 2007, 14:45 ч.

Мнения: 2 467

Oт миризливки... Откачам като видя. Не мога да стоя в една стая с миризливка Sick

Седяла съм повече от час на терасата да дойде милото да разкара гадината.
Не спасява ни дишане, ни мислене, ни самоанализ. Сега като си мисля за тях и съм настръхнала, бррр.

И от дълбока вода. В морето до колени само. Стигне ли до гърдите се задушавам.

Препоръчани теми

Социална фобия/тревожност

Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

Издържливи къдрици с маша?!КАК?

Страх ме е че не мога да се оправя сама с бебчо !

Причина:

Причина: