Здравейте! питам се какво е било най-човешкото нещо с което сте се сблъсквали - без значение в БГ или другаде, нещо, което ви е накарало да повярвате в доброто у хората.
В последните 6 години по професионални и семейни прочини посмених няколко европейски държави, а и пътувам много из Европа-та
и с интерес наблюдавам различни култури, пък макар и в уж Юнайтед Юръп 
. Мразя стереотипите по национален признак - всяко стадо си и страхотни екземпляри и мърша, естествено.
Снощи се върнах от Краков, където в хотела просто блеех над един местен вестник на английски. Имаше статия за една полска лекарка, която сега разследват тъй като години наред изписвала лекарства на бездомни и бедни с фалшиви рецепти на имената на военноинвалиди. Ощетила местната здравна каса с към 80,000 евро, но разследването е доказало че тя не се е облагодетелствала и с един цент. Просто помагала. Даже взела банков кредит, за да купи бус на бездомните с идеята че те ще въртят търговия продавайки безалкохолно по улиците през лятото и чай през зимата - та да изкарват някакви средства да преживяват. Обаче те го продали и изпили парите, оставяйки я със заема, който плащала мръзнейки през зимата (а там си е клинч зимата). Някоя от бездомниците са готови да свидетелстват в съда, например как уредила морфин за един от тях, който умирал от рак на белия дроб и в последните му мигове му държала ръката (въпреки вонята, както обяснява негов приятел). Изуми ме тази история...
Иначе естествено съм се сблъсквала и с добри и с лоши хора от къде ли не из Европа, по маловажни и значими поводи. Ще се радвам да прочета как сте срещнали доброто у хората
Надявяам се да не съм била досадна или много размекната, ама наистина ме накара да повярвам в хората тази история и то от днешно време и то пост-соца. ДА, ЗНАМ че и форума дава много уроци по доброта (благотворителност, помощ за родители на болни дечица)
В последните 6 години по професионални и семейни прочини посмених няколко европейски държави, а и пътувам много из Европа-та
и с интерес наблюдавам различни култури, пък макар и в уж Юнайтед Юръп . Мразя стереотипите по национален признак - всяко стадо си и страхотни екземпляри и мърша, естествено. Снощи се върнах от Краков, където в хотела просто блеех над един местен вестник на английски. Имаше статия за една полска лекарка, която сега разследват тъй като години наред изписвала лекарства на бездомни и бедни с фалшиви рецепти на имената на военноинвалиди. Ощетила местната здравна каса с към 80,000 евро, но разследването е доказало че тя не се е облагодетелствала и с един цент. Просто помагала. Даже взела банков кредит, за да купи бус на бездомните с идеята че те ще въртят търговия продавайки безалкохолно по улиците през лятото и чай през зимата - та да изкарват някакви средства да преживяват. Обаче те го продали и изпили парите, оставяйки я със заема, който плащала мръзнейки през зимата (а там си е клинч зимата). Някоя от бездомниците са готови да свидетелстват в съда, например как уредила морфин за един от тях, който умирал от рак на белия дроб и в последните му мигове му държала ръката (въпреки вонята, както обяснява негов приятел). Изуми ме тази история...
Иначе естествено съм се сблъсквала и с добри и с лоши хора от къде ли не из Европа, по маловажни и значими поводи. Ще се радвам да прочета как сте срещнали доброто у хората
Надявяам се да не съм била досадна или много размекната, ама наистина ме накара да повярвам в хората тази история и то от днешно време и то пост-соца. ДА, ЗНАМ че и форума дава много уроци по доброта (благотворителност, помощ за родители на болни дечица)
и дано не се налага да я третират като престъпник.
. Сузи членува в някakва организация, която помага на политически имигранти. Имаше 2 семейства(по различно време) да живеят в дома и за по няколко месеца.Едно от семействате е от някакво малцинство от Русия, които бяха изгонени от държавата си (бивша руска република). Другото е от Судан. Никога не бяха виждали хладилник, телевизор, баня
Мисля ако споделяме повече такива истории това ще ни помогне да бъдем добри...просто така... А може и да съм слънчасала мечтателка 
). Но това си беше не помощ,а "отглеждане". Те идваха да ми готвят,да ми чистят, да подреждат, да ме изведат и най-вече да ми вдъхнат позитивност! Благодарение на тия хора изкарах бременността си до край!
Може пък в чужбина да ни е по-трудно и да сме склонни да виждаме лошото, май трябваше другаде да я пусна, ама не знаех къде. 
)
: близо до Испра и Безоцо, на суперстрадата за Лавено. По-близо сме до Лугано отколкото до Милано, де. Разводнявам темата обаче, та ще взема да се представя в Мами в Италия