Какво правите, когато...

Ми на мен не, покрай мен едни щастливо женени/омъжени.... не ти е работа.. никой не ме пита, освен това повечето хора мен самата ме смятат  също така за щастливо омъжена

Jaly, браво на теб 

Около мен всички са нещастно женени... смятам вече да се преквалифицирам - толкова често ми искат съвети. И подтекста е "Ти си била там, оцеля и се върна да разкажеш и да ни насърчиш." 

А най ми е странно, когато и двамата от двойката, независимо един от друг ме питат дали да се развеждат или да 'търпят' половинката. 

ако искаш да си "менкаме" професиите.. (понеже детето ти е малко, може да не знаеш, че този израз значи да си разменяме)
ама аз просто съм си забравила кавичките на щастливо   но пак никой не ме пита... предполагам, че защото повечето хора предпочитат да не си споделят проблемите, докато са търпими ... знам ли и аз...
От теб ще излезе чудесен брачен консултант   
Не съм ли ти предалага  първо да се опитваш да събираш двойките и чак след като не успееш- да ги развеждаш?

Ми аз не ги развеждам /с друго се занимавам/, обаче най-редовно давам съвети как да се спогодят. Явно в моя кръг от познати всички са много 'споделителни'. 

"Менкаме" я знам, детето ми е малко още, но пък аз съм млада. 

Ами изслушвам ги Иса,и категоричен съвет не давам.Най-много- да кажа как аз бих постъпила в случея.....

Е да де, ама като аз бих се развела без да ми трепне окото в съответния случай - как да им го кажа?  Даваш им някаква насока на хората все пак

пък аз мислех, че поколението на синът ми я измисли тая дума

конкретно като въпрос - "Какво да направя" - не.
но иначе - да
споделят. ти - как се справяш. ми викам - как - добре. от дума на дума - оф и моя взе да прави глупости...
съвета ми е - опитай още
другото не е по-хубаво
самотното  - е лошо
едностранчива съм. щото - до днеска. видях някак по-хубавото. и вече не знам. зависи от изхода. като си сам - другото е по-добре. когато видиш светлината в тунела - ти се струва, че си се жертвал излишно.
истината е, че няма как да знаем.
все пак мисля, че компромис е нужен.
задължителен е.
това е любовта все пак. ако има любов. ако няма - всеки си пътува. толкова е просто, а защо го разбираме късно понякога?

Иса, щото по някакъв начин животът ти се е стекъл така, че не си сама.
А да останеш сам за дълго - не си е работа. Може и да не ми вярваш, дано никога да не разбереш. На никой не го пожелавам. И не го препоръчвам.
И пак ще повторя - "любовта" е разковничето. Тя е пътя към душевния мир. Ако я няма е ясно. Ако я има - целта оправдава средствата. 

Това ми е като "дежа вю" на мен
Честно, надявам се да не ми се случва повече, че имаше период, в който си мислех вече, че са се наговорили и всички около мен ми задаваха въпроси с подобна насоченост. Иначе - като ме питат, отговарям. Почвам с условието, че това е моето мнение (и определено не е съвет) и че не съм аз в ситуацията, както и с това, че няма аз да нося последствията от решението й в една или друга посока. Задължително споменавам, че както брака, явно, не е за всеки, разводът също. То и да не давам мнение (и това се е случвало), аз ходя като жива реклама на развода Особено за тези, които ме познават от по-отдавна: бях щастливо омъжена, когато престанах да бъда такава дадох достатъчно шансове и пробвах как ли не да си спася брака, но в момента, в който ми стана ясно, че няма какво да спасявам, приключих и набързо погребах всичко, което би ми пречило да продължа.
Впрочем, Иса, аз така съм се и развела - нямало е друг мъж, друга жена...но пък нямаше вече и необходимите за мен условия и съвпад в приоритетите за съществуването на един брак.


Каси, принципно съм съгласна с теб, но само принципно, в общия случай. Щото разгледани в конкретика, всички случаи за някого са частни. Аз съм била сама...дълго, много дълго. То и сега съм, но не ми пречи, а и да не измествам темата с подробни обяснения. Примерно само: една девойка така ми се жалеше от брака си поне веднъж седмично, прави момичето каквото може да го спасява (както тя го разбира де, че малко ни се разминаваха разбиранията), току ми звъни във върло работно време и пита дали мога да сляза до кафенето да си поговорела с мен...и най-редовно в тъмното кафене не си сваляше слънчевите очила, за да не видя я синините от поредното доказателство за любов от страна на съпруга й, я подутите й очи от рев. Е, аз й свалих очилата като ми писна да го пия това кафе и й казах нещо в смисъл, че живота си е неин, брака също, ма най-вече отговорността към 3-годишната й тогава дъщеричка. Щом иска да отглежда жертва, коя съм аз, че да й кажа кога да спре? Ма тя не била като мене, не можела да живее сама...Тогава, викам, повече не се жали на мен, моето мнение е, че ти семейство нямаш и си безотговорна майка. Следващият път когато ми се обади беше за да ме помоли да свидетелствам в полицията, че съм видяла в какво физическо състояние е била на ..... дата и да ме попита в коя болница да отиде да си извади медицинско.

А че любовта е разковничето - тъй вярно

Ами покрай мен хората се развеждат заради някой друг само. Тогава съвета ми е един - избираш единия и продължаваш само с него. Което обичайно не става По възможност съветвам и тоя(тая) дето се е хванал като трети на хорото, че много време се губи с такива връзки, ама и там обичайно не слушат...
Ама аз си говоря

Да не говорим че на няколко пъти попадам на ситуация - ми не го(я) обичам вече, нямаме общи интереси, не искам да спя с него(нея), ама ще се разведа само ако намеря някой друг дето да ми е сигурен.

Тая тъпотия, под една или друга форма, и аз съм я чувала много пъти.
Трогателно!

Аз имам една камара приятелки, дето ги напъва да се развеждат, щото - битовизми!!!
И аз лично ги питам следното: ти обичаш ли го тоя човек?!
Ако го обичаш, не бързай, опитвай така - онака, виж как ще се чувстваш.
Ако ли пък не - какво правиш още с него, защо?!
Ами заради децата, отговаря ми се, примерно.
Че много ли са щастливи децата всеки ден скандали да слушат?!
Ами парите?!
Ееее, тука вече съвети не давам, секи си знае него си, но!

А имало е случаи, дето са ми отговаряли: вече не знам дали я/го обичам.
Викам: ми разделете се за малко. Поживей отделно, тъкмо ще видиш как е. Пък ако решите, че се обичате и искате да сте заедно все пак (по - добре ви е), какво ви пречи да се съберете?!

Та и аз смятам, че любовта е разковничето!
(Общо взето).

Единственият съвет, който сто процента давам е: не правете компромиси със себе си, в името на нещо си, защото това убива. Децата са по - щастливи със здрави, макар и разведени родители, отколкото с семейни развалини. Постъпете така, че вие самите да се чувствате добре!!! (Ама пък и не прибързвайте ).

Това казвам и аз като съвет...

А обикновено /в 70 %/ от случаите съветвам мъже, а не жени... Просто имам повече приятели мъже, отколкото жени.

Ще се отклоня малко от темата,за да споделя, и благодаря на Alito за горецитираното,защото сега пък взеха тези терзания да ме ядат,че съм можела да запазя брака си в името на това детето да има "нормално" семейство,че съм разбила детството и А аз уж намерила голямата любоффф,рискувах и загубих.Но нали за  хубаво съм го направила,отказвайки да съжителствам с някого ей така,като съквартиранти.Искала съм да ме обичат и аз да обичам,да изградя истинско семейство.Макар,че решението ми струваше много време и безсънни нощи.Да, преди година мислих така,но дали мисля все още така след големия удар Дали не бих избрала кроткото съжителстване с БНД,отколкото бурята,наречена любов

Но решение за такава крачка се взема трудно и всеки трябва сам да прецени ,докъде са границите на търпението и компромисите в един брак или в една връзка.Защото и Каси го казва,самотата тежи,много....

За себе си аз лично знам, че такова нещо не мога да направя - да живея с мъж, когото не обичам. И не от морални скрупули.
Аз човека до себе си го обичам и то много, и пак на моменти едва го изтрайвам, пък представям си, ако не го!!!
Самотата тежи, вярно е, социални животни сме, но пак ще цитирам мойта приятелка: "По - добре сама, отколкото зле придружена"!
Това през годините ми е станало нещо като девиз за тоз сорт взаимоотношения.

Между другото има една добра тактика в такива случаи.
Хората обичайно търсят съвет когато немогат да вземат решение. Иначе търсят потвърждение.
Обичайно ако някой ме пита какво да прави казвам - ами разведи се/раздели се. И тогава изведнъж хората почват да търсят причини да останат заедно И доста често ги намират.

ммм смея да добавя.. че винаги търсят потвърждение
никой не иска да оспорваш мнението му
а да го подкрепиш

ами
Патриция
не всеки, който рискува, печели
такъв е живота
за съжаление
приеми, че си от 'другите'
рискувалите, но неспечелилите

аз също смятам, че обичам риска
и рядко печеля. и затова съм тук
но пак съм склонна да рискувам. докато мога.... а предела къде ми е - един Господ знае
аз съм леко на принципа - един е живота и трябва - длъжни сме заради себе си - да опитаме повече от него
е - до никъде не ме е довел тоя принцип дотук
но - не се отказвам. направо прекалявам даже но... всеки какъвто си е - както обичах навремето да казвам 'човек от себе си не може да избяга'.... ще започна пак да си го повтарям, защото все си мислех, че ето - видиш ли - колко съм се променила - но не .. не би
сори за офф-а, предназначен за патриция

Патриция, самотна не съм в никой случай. Никога не съм имала толкова приятели, Никога в живота си въобще изобщо. И толкова хора еднакво мислещи, съпричастни, абе с 1 дума - приятели.

Любовта липсва. А то е малко нещо различно от самотата.
Така ми се струва сега. А живот и здраве, някой ден ако я получа, тогава ще ти кажа със сигурност.

Аз предимно изслушвам и съвети не давам. Приятелите ми знаят, че за мен съвместно живуркане (умишлено го наричам така) в името на семейството дето никакво го няма е безсмислено и по този въпрос съм категорична. Иначе съм "за" запазване на семейството, когато има любов .

Да се включа и аз с един офф...по повод постовете на  Патриция и Каси.....

Ама чета, чета .. и някак изведнъж ми блесва- защо е тоя  стремеж към "нормално".. кой казва кое е нормално, кое не... кой слага границата- явно ние самите....
Мисля, че тук в нашия форум битува една много силно идеализирана представа за "семейството"....
Мисля също, че е почти невъзможно, без огромни, наистина огромни компромиси да съжителстваш в днешно време с някого... 
Не знам, аз почти не вярвам да е възможно да опазиш дългосрочно отношения, живеейки в един и същи дом, но всеки с миналото си, с багажа от "преди".. Това  е къртовски труд  и ако хората се провалят опитвайки, то е , защото единият в двойката изобщо не го е знаел  това(че съвместното живеене е труд и то не лек)... и е напуснал конфигурацията ....
Когато всеки запази територията и навиците си, шанса на връзката нараства...Защо ми е да съсипя една връзка ... или обич, насилвайки себе си и/или другия да живеем заедно, понеже това би било" нормално".. щото другите ходели по двойки на разходка... ми голям праз...Колкото повече свобода в отношенията има - толкова по-голям шанс има да бъдат запазени (да се прави разлика между свобода и свободия )...  не знам дали офф-а ми стана ясен

И аз като се развеждах се наслушах на питания, но и на доста семейни истории
сега знам за мойте познати и за познатите на родителите ми, и за родителите ми кой кога не му е вървяло, как и с кого е изневерявал и т.н. Обременяваща информация...
Сега съм бюро "брачни консултации", но избягвам да давам съвети. Като всеки психотерапевт, трябва да помогнеш на човека сам да стигне до извода, а не да му правиш изводи от ситуацията. Така или наче няма еднозначни изводи и евентуално един ден ще трябва да се виждаш с приятелите си, които си разделила, а те са се събрали и се обичат.
Не мога да нося отговорността и за нечии други нещастия, тях всеки си ги кове сам.

т.е. да се постави границата къде е
а и  - как разбираш кога е премината? когато започне много да боли? ми - то и праг на болка няма - оттук натам йок не мога - винаги може още да потърпиш
така пък навлизаш в другата крайност на непрестанните компромиси... но пък 'уж' не си сам

Стана, стана...Ето ме мен, спазваща уж подобни на твоите "правила".Не ми е до държане на ръка, нито до разходки по двойки.Да, понякога идеализираш и мечтаеш за нещо, което виждаш навън може би, но не това е мотивът за разрив и раздяла.Има по-сложни истини, има волско търпение в името на нещото там за което се бориш, ама пак не става.Понякога.

ми не знам какво да ви отговоря.. в такива случаи си казвам  " не било писано" и това е:))

ами не - това се вписва в казуса ' единия разбира нещата и само той полага усилията'
нали самата ти каза, че трябва и двамата
тя и звездите да му свали ако той не подава ръка няма как - някак взаимно ...

някои се опитват да съпоставят своите ситуации с моята, но тя е несравнимо брутална .
иначе съветвам- до последно борба, даваш всичко, за да се почувстваш празен, знаейки, че всичко си направила и ако не си получила нищо , тогава се отказваш.