Публикувана: 17 септ. 2007, 14:41 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2007, 11:12 ч.

За религията

3 694
28
1

1
2
Всички

17 септ. 2007, 14:41 ч.

Враца
Мнения: 5 206

Първо искам да помоля темата да не се превръща в бойно поле. Идеята на темата ми не е противопоставяне на различни религии.

Интересува ме дали сте мислили по въпроса за религията и по-точно ако единия или двамата от биологичните родители на детето имат различна от вашата религия?
Бихте ли го възпитали с вашата религия или ще го оставите след време, когато може да разбере и двете религи да избере своята?
Ако го възпитате във вашата религия и след време разбирайки историята на своите билогични родители реши да я изповядва?
Имаме ли морално право да избираме ние като осиновители религията на осиновините си деца?

# 1 17 септ. 2007, 15:01 ч.

Мнения: 380

Готина тема:)

Спорихме доста май преди време, а и доста съм спорил със себе си.

Религията на детето е свързана със средата на детето. Ако родителите са католици то и детето ще стане католик. И т.н.

Но във време като днешното, когато безверниците са станали повече от вярващите името на религията не е кой знае колко важно. Отново е важна средата. Изискванията на средата са водещи и за родителите.

Моето верую е да се запази максимално силна връзка с корена. Не че знам, каква е религията на родителите на Боби, но със сигурност той сам ще си избере неговата.

Това е и причината да запазим родното му име.

# 2 17 септ. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 3 715

В никаква религия не смятам да го възпитавам. Смятам да го науча кое е добро и лошо /разбирането за които са основани на християнската религия, разбира се/, но не смятам, че вярата ми трябва да е институционализирана, затова не смятам и да ограничавам детето си с една църква.

# 3 17 септ. 2007, 15:14 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Мен лично не би ме интерисувала религията на биологичните родители (ако изобщо имат такава, предвид факта, че изоставят дете). Не можеш да наложеш на порасналото дете своята религия. Докато е малко детето нормално е да възприеме религията на родителите си.

# 4 17 септ. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 2 123

Мммм прекрасна тема!
Много съм мислила докато чакахме, защото си мислех, че е възможно да осиновим детенце от мосюлманско семейство. Тогава бях уверена, че ще изуча тяхната религия и ще празнуваме и техните празници, пък той/тя да избере един ден. Сега обаче вече се въздържам да казвам какво бих направила със сигурност Laughing

Мисля си че бих постъпила както казах, но какво ще се случи в действителност...кой знае. Сина ми е роден в християнско семейство ние също сме християни и Никола вече е кръстен.

# 5 17 септ. 2007, 15:32 ч.

София
Мнения: 9 517

Не съм набожна, но не виждам разлика между това дали детето е осиновено или биологично - то ще расте в нашето семейство и ще стане същия атеист като нас, с малката подробност, че ще бъде кръстен в християнската вяра. И това въпреки пълната неяснота относно произхода му, който може да включва и мюсулманско начало.
Не мисля, че още едно наблягане на различията между нас, в качеството ни на негови родители, и него, в качеството ни на наше дете, ще доведе до нещо добро.

# 6 17 септ. 2007, 15:39 ч.

Мнения: 1 615

Мили хора, какво значи "имаме ли право"??? Според мен, като РОДИТЕЛИ имате всички права, както имате всички задължения на биологичните такива. Не разкъсвайте душите си, нито тези на децата си, наблягайки на различието. Всички сме хора. А религията най-често е такава, каквато е традицията в едно семейство. Нима децата ви имат друго семейство, а не вие самите?!

# 7 17 септ. 2007, 15:41 ч.

Мнения: 2 722

Ще поразсъждавам надълго и нашироко после, за да обоснова тезата си, но при доказана различна религия на биологичната родителка, кръстихме Милен за здраве и късмет в религията, която изповядам аз /е, изповядам е доста силно казано за атеист като мен/.
Май имах малки скруполи в началото, но сега - хич.
Религия, пол, левичар или десничар - ей това са нещата дето в момента приемам по някакви мои си белези, пък той като порастне може сам да избира какво да е. Знае ли човек, може да си отглеждам еврейско момиченце ползващо дясната ръка, пък аз да не съм разбрала до сега newsm78

/надявам се лекия хумор да се чете между редовете, че иначе може и да ме разпнете Joy

# 8 17 септ. 2007, 15:45 ч.

Враца
Мнения: 5 206

Аз лично бих предпочела детето да е с нашата вяра и религия.

НО ако един ден поиска да намери биологичните си родители и разбере, че те изповядват друга религия? Има вариант това да не му направи впечатление, но е възможно и да се обърне срещу решението на осиновителите си и изобщо това да му донесе болка и неопределеност.

Вярно е, че според повечето дали е Иисус или Аллах това били различни имена на един и същи Господ, но има и разлика в различните религиозни празници, символи, разбирания. Ако изучваме и спазваме празниците и разбиранията на другата религия няма ли наистина да объркаме повече детето и да наблегне на различията както писа Фоксче?

# 9 17 септ. 2007, 15:50 ч.

Мнения: 2 722

Уж бързах, но не се сдържах
wa_wa , религията не е генетично заложена у човека - тя се придобива от обкръжението.
Ако дадено семейство е силно религиозно, то тогава може и да има някакви морални скрупули у осиновителите.
Но при повсеместния атеизъм в държавата /модната тенденция всички да ходят на църква лека полека отшумява, просто защото това вече го могат всички и няма законови ограничения/ аз не виждам дори момента в който ще дойде на дневен ред темата религия поне в моето семейство.
Пък дойде ли момента - ще изясняваме и разсъждаваме. В никакъв случай нямам намерение да крия или въвеждам Милен в заблуждение, всъщност аз съм приела че майка му е от друга религия само на базата на имената, а всъщност дали е така? Колко православни турци има по света.

# 10 17 септ. 2007, 15:53 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Mama_Galia_66 в пн, 17 сеп 2007, 15:50

Колко православни турци има по света.

И колко българи - мохамедани Wink

# 11 17 септ. 2007, 15:55 ч.

Мнения: 2 722

Точно така Фоксче, така че лично на мен това ми е най-последната грижа.
Ако след време реши че иска да си сменя религията - мисля че това е възможно. Това си е лично негов избор - в момента в който пожелае ще получи картбланш от мен /и не само за това, и най-добрата пластична клиника ще му намеря Wink

# 12 17 септ. 2007, 16:04 ч.

Мнения: 690

Възпитавам Лили в християнските ценности, така ще възпитавам и бъдещото си дете. Ние сме християни, спазваме християнските традиции и празници и в нашето семейство има търпимост към всички религии. Понеже първата ми специалност е арабистика, в университета изучавахме история на религията (не само на исляма). Имам някаква бегла представа от религиите и не смятам, че трябва да делим хората според вярата. Още повече да налагам още едно различие между детето ми и нас.
Когато пораснат децата ми сами ще изберат на кой бог да се "кланят". А до тогава, моята задача е да ги уча на търпимост, да четат и разбират "друговерците", да не залитат към фанатизъм.
Тук ще споделя за един мой колега, в последствие преподавател - Александър В., който в 4-ти курс прие исляма. (родители - българи, християни)
А мой братовчед, осиновен (семейството им живее в Кърджали, сред мюсюлмани), на 20 години стана адвентист. Дали биологичните му родители са били християни, мюсюлмани или други, никой не знае. Той сам е избрал във какво да вярва.

# 13 17 септ. 2007, 16:06 ч.

Враца
Мнения: 5 206

Цитат на: Mama_Galia_66 в пн, 17 сеп 2007, 15:50

Наясно съм с това.
А някой знае ли дали в домовете, в които се отглеждат децата по някакъв начин се съобразяват с религията на биологичните родители? Или всички празнуват само християнски празници?

Малкото дете не се интересува толкова от религия, притесненията и размислите ми са насочени за след години, когато може да разбира.

# 14 17 септ. 2007, 16:09 ч.

Враца
Мнения: 5 206

Цитат на: manja_66 в пн, 17 сеп 2007, 16:04

Както написах в началото на темата не става въпрос за разделение на хората според вярата, а задавам чисто практически въпроси.

Иначе съм съгласна, че всеки има право да избира и ако реши да смени вярата си

# 15 17 септ. 2007, 16:11 ч.

Мнения: 380

Цитат на: Фоксче в пн, 17 сеп 2007, 15:32

Не разбрах. Защо ще го кръщавате ако вие сте атеисти?

Значи няма да има вашата вяра, а ще стане православен християнин.

Защо искате да го кръстите?

# 16 17 септ. 2007, 16:14 ч.

Мнения: 3 715

И аз имах един колега в арабската филология, който беше наполовина българин, наполовина арабин и беше станал католик по собствена преценка и желание.
Честно казано, не се чувствам с нищо длъжна на хората, създали моето дете, така че изобщо не ме интересува тяхната религия. Ако ще и на африкански богове да се кланят, това си е тяхна работа.

# 17 17 септ. 2007, 16:20 ч.

Мнения: 690

Компа ми прави номера. Вместо да ми публикува поста, го прати в 3-та глуха и когато го написах по спомен повторно, излезе със сух и назидателен тон. А имах желание да споделя избора на вече порасналите деца - моя колега и осиновения ми братовчед.

# 18 17 септ. 2007, 16:37 ч.

София
Мнения: 9 517

Магьосник, приеми че съм суеверна особено сега. Няма нищо лошо в това детето да се кръсти, значи ще го направя, освен това смятам да спазвам големите християнски празници - Коледа, Великден, на църква не ходя от 7 години, едва ли ще го заведа специално, но мисля да обикаляме България когато поотраснат, а много от интересните неща, които могат да се видят в родината ни са манастири и църкви, така че най-вероятно ще посети църква, а тогава ще запали и свещ, ще се прекръсти, но... нищо повече поне от мен.

# 19 17 септ. 2007, 21:26 ч.

на път
Мнения: 2 804

За мен също е определяща традицията в семейството ни. Родителите ни са кръстени, ние сме кръстени ... и Марти ще кръстим. Само ще трябва да почакаме още една година за да му укрепне заешката душичка на милото момче, че с голямо недоверие подхожда към чужди хора, а ритуалът в църквата ще му нанесе здрави травми на този етап за жалост.

# 20 17 септ. 2007, 23:21 ч.

Мнения: 677

Не виждам връзка между нещо физическо,като билогичните родители и нещо духовно като религията.
Вярата е една,просто начините на израз са различни.
Докато е малко моето дете се старая да го запозная по-основно с традициите и разбиранията на християнската вяра,но много пъти сме говорили и за другите духовни учения.
Надявам се Цеци да схване и разбере основната идея на вярата,а начина как да стане това,как да я изразява, той сам ще си избере когато порастне и разбере ценностите си.
На тази тема мога да говоря много,но не тук му е мястото.
Спомнете си как в много наши селца и градчета хората от различни вери заедно си празнуват празниците.
Целта е една да вървиш по правилния за теб път в живота и да си добър.
Ще помагам на моето дете и ще отговарям на въпросите му така както аз разбирам нещата в момента,за това то е пратено при мен и аз при него,да се учим взаимно.
благодарна съм на моите родители,че са ме възпитали в християнската вяра.Това не ми пречи в момента да общувам с билогичните ми роднини и по-точно с една от каките ми,която е решила по друг начин да я изразява.
Религията като такава сме я измислили ние хората заради нашите скруполи и ограничения.Вярата е дадена от Бога.Така мисля аз.

# 21 17 септ. 2007, 23:57 ч.

Мнения: 2 084

Нашите деца възпитавам в религията, традиционна за нашето семейство. За мен са свети нещата, оставени ми от моята баба, които ще останат за тях, и ако имат желание да предадат на своите деца. Децата са част от моето семейство и ще носят духа и традициите на нашите родове. Това е тяхната история, останалото, колкото и грубо материалистично да звучи, са два сперматозоида, достигнали до две яйцеклетки, по волята на Бог.
За мен религията като осъзнат начин на мислене "изплува" в зряла възраст, въпреки, че съм се докосвала до източната философия, части от която доста противоречат на на християнството като философия. Това, което идва от детството, това което се кодирало в съзнанието ми /с баща доста отявлен атеист/ идва от баба ми, от домашните ритуали. Това ще давам и на децата си - което аз съм получавала, а дай Боже и повече.
Не мисля, че е правилно да се стимулира по някакъв начин идеята, че децата имат и някакви други корени - ние сме техни родители, и ако се справим добре те ще носят части от нашите души. Кръв се прелива, подменя се, душата - не. Няма кръв и корен по-силни от човешката душа.

# 22 18 септ. 2007, 09:34 ч.

Мнения: 1 134

А, не смятате ли, че е Божа работа точно това детенце да попадне именно във вашето семейство?! Мисля, че изборът е направен много по - рано от Някой друг, а не от вас... Peace

# 23 18 септ. 2007, 10:06 ч.

Враца
Мнения: 5 206

Може би не се изразих правилно.
Това, което ме вълнува и притеснява е реакцията на детето, когато порасне и открие, че единия или двамата му родители са били представители на различна религия и въпреки, че сме знаели това сме решили да я сменим. Дали това няма да го обърка допълнително

# 24 18 септ. 2007, 10:15 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: wa_wa в вт, 18 сеп 2007, 10:06

Религията не е даденост. Тя е облечената във форма вяра. А вярата се възпитава... Както и всичко останало. Постъпи така, както ти диктува сърцето. Peace

# 25 18 септ. 2007, 10:41 ч.

Мнения: 2 722

wa_wa Без да претендирам да съм права, си мисля, че това би направило впечатление на детето единствено ако религията е по-силно застъпена в семейството.

Освен това, аз смених името на Милен и държах да го кръстя - тъй като религията, която изповядам /силно казано/ е християнството, аз го кръстих в християнска църква. Не заради приемането на някаква вяра, а за здраве и късмет с новото име в нашето семейство.

Това са мотивите ми, това ще му обясня като порастне и попита, ако попита въобще.

Знаеш ли какво ме кара да мисля така - аз се сетих да се интересувам дали съм кръстена на 30 години - просто защото тогава ме поканиха да стана кръстница и трябваше да представя в църквата моето кръщелно Laughing

Ми то можеше да се окаже че съм католичка newsm78

# 26 18 септ. 2007, 10:49 ч.

Мнения: 3 715

Това, което те притеснява може да се случи само ако детето ти предпочете биологичните си родители, което не вярвам да се случи.
Според мен ти си просто неуверена. И аз бях така в началото, обаче разбрах, че си създавам сама на себе си безпочвени притеснения. Ако се чувстваш несигурна в себе си, то и детето ти ще се чувства така. Увереност трябва, че детето ти няма да предпочете друго семейство.

# 27 18 септ. 2007, 10:52 ч.

Мнения: 2 722

Малко оф, обаче искам да ви кажа, че тези терзания и други такива ще ви мъчат до влизането на малкото съкровище у дома - след това поте 2-3-5 години хич няма да се сещате за религия /а, грешка, ще се сещате като от време на време възкликвате - "О, Боже" Laughing

/ а и сами ще се чудите какви дреболии са ви занимавали.
Лично мнение.
От опит Joy

# 28 18 септ. 2007, 11:12 ч.

Мнения: 1 843

Родена съм в периода на дивия социализъм и не са ме кръстили.
Живях 27 години така, през това време нарочно или не, четях и се вълнувах от десетки религии и философии. На 27 ме поканиха да бъда кръстница на едно прекрасно дете.
Това беше повода да се кръстя. Не съжалявам, но и не мисля, че това промени из корени нещо в мен.
Вярвам в нещо отвъд имената на религиите, рядко се кланям в храмовете на Бога, но се оповавам на примера му и съзнателното ми решение да бъда определяна като православна християнка не ме ограничава. Така го чувствам.

Скоро ще стане година, откакто детето ми е с нас. Периодично се сещам и се чудя какво да направя.
От една страна желанието да дам всичко, което му е липсвало, да го обградя със сигурност и защита, от друга – правото му на съзнателен избор.
Напоследък съм все по-решена да й оставя това право. Нека стори това, което желае в една по-съзнателна възраст.
Вярвам, че Бог обича по еднакъв начин чедата си.

Off: Колко си права, Галя...на фона на останалото, все по-често се налага някой да ме подсети, че да се замисля... Wink

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 037
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: