Искам просто да споделя за резултат от хомеопатично лечение, който наскоро стана достояние на мен самата.
Лекувам с хомеопатия разни свои състояния и най-вече се боря с едни гъбички по краката.
Но както знаем, хомеопатичното лекарство е не з аедно нещо, а за целия организъм.
От около 6-7 месеца имах проблеми с един зъб. Не ме боли, влиза храна някъде измежду зъбие, търкам, мия, почиствам с конци и все не ми остава време да отида на зъболекар. Усещам само, че с течение на времето чувствителността към топло и студено на зъбите, където е въпросния зъб се увеличава.
Преди две седмици вече забелязах, че дупката е станала прекалено голяма, че вече е нетърпимо да дъвча на тази страна, защото ми влиза много храна. Отивам на зъболекар, и естествено се установява кариес. Обаче не обикновен, а дълбок, колкото си иска. След като разгледа добре зъба и започнапочистването, зъболекарката ми се усъмни, че ще трябва да вади нерв. 100%. При такъв дълбок кариес (в интерес на истината почти половината ми зъб бе изпилен) нямало начин да не се увреди нерва.
Започна да пробва къде има оголен нерв, но така и не намери. След по-дълбоко вглеждане и чудене се оказа, че зъба си е направил някакво вторично запечатване, както тя го нарече. Т.е. организма, в стремежа си да се пребори с кариеса и да съхрани нервите, е подтикнал последните да се свият и е направил въпросното вторично запечатване на зъба и нерва. Нервите са ми невредими, а забъолекарката в шах. Каза, че само е чувала, че може да стане това нещо, но е нямала пациент с подобен случай. Беше наистина изумена. А аз вътрешно особено горда.
Тя знае, че лекувам с хомеопатия, но не споделя възгледите на тази медицина. При следващото ми посещение пак огледа нервите, за всеки случай, и пак се зачуди много. И после попита :"Ама ти продължаваш ли с хомеопатията?"
Лекувам с хомеопатия разни свои състояния и най-вече се боря с едни гъбички по краката.
Но както знаем, хомеопатичното лекарство е не з аедно нещо, а за целия организъм.
От около 6-7 месеца имах проблеми с един зъб. Не ме боли, влиза храна някъде измежду зъбие, търкам, мия, почиствам с конци и все не ми остава време да отида на зъболекар. Усещам само, че с течение на времето чувствителността към топло и студено на зъбите, където е въпросния зъб се увеличава.
Преди две седмици вече забелязах, че дупката е станала прекалено голяма, че вече е нетърпимо да дъвча на тази страна, защото ми влиза много храна. Отивам на зъболекар, и естествено се установява кариес. Обаче не обикновен, а дълбок, колкото си иска. След като разгледа добре зъба и започнапочистването, зъболекарката ми се усъмни, че ще трябва да вади нерв. 100%. При такъв дълбок кариес (в интерес на истината почти половината ми зъб бе изпилен) нямало начин да не се увреди нерва.
Започна да пробва къде има оголен нерв, но така и не намери. След по-дълбоко вглеждане и чудене се оказа, че зъба си е направил някакво вторично запечатване, както тя го нарече. Т.е. организма, в стремежа си да се пребори с кариеса и да съхрани нервите, е подтикнал последните да се свият и е направил въпросното вторично запечатване на зъба и нерва. Нервите са ми невредими, а забъолекарката в шах. Каза, че само е чувала, че може да стане това нещо, но е нямала пациент с подобен случай. Беше наистина изумена. А аз вътрешно особено горда.
Тя знае, че лекувам с хомеопатия, но не споделя възгледите на тази медицина. При следващото ми посещение пак огледа нервите, за всеки случай, и пак се зачуди много. И после попита :"Ама ти продължаваш ли с хомеопатията?"
Поне аз така съм разбрала досега от прочетеното. Нали, провокиран от хомеопатичното хапче, организма сам се справя с болестта? Ако бъркам, моля да ме поправи някой вещ. 
Хич не беше случайно как го получих. Трябваше много да "си стискам зъбите" и да трая, което хич не ми е в кръвта. Резултатът веднага беше налице- изведнъж остра, внезапна пронизваща болка, ей- така като гръм от ясно небе. 
За мен беше ясно, че има ясна връзка между душевното ми състояние и проблемния зъб. Нямах търпение да се върна вкъщи и да изчета , какво казва ГНМ по въпроса. Впрочем като се разделих с хората, пред които трябваше да си държа езика зад зъбите, болката изчезна. 
Не знам, какво трябва да е решението.. 
?