От 2 дни съм работеща мама, а бебчо още няма и годинка /до паметния момент ни остават 3 седмици/. По финансови причини се върнах на работното място и в момента не мога да си намеря място от гузна съвест - сериозно ме друса нервата. От една страна страдам, когато сутрин малкият види, че тръгвам /ако той реве минута-две, мама реве час-два/, от друга се ядосвам, че ще пропусна най-интересните дяволии на подрастващото ми човече, от трета - непрекъснато ми се натрапва мисълта, че никой не може да го гледа по-добре от мен, колкото и нескромно и егоистично да звучи. Истината е, че бабите се навиха да помагат и се редуват да гледат моето момченце, тати използва всяка свободна минута, зада е с него, а аз поемам щафетата в събота и неделя /истината е, че през седмицата виждам детето за 2-3 часа вечер/и ми е адски криво - не знам как ще преодолея това чувство и колко време ще ме тормози. Вие как се справихте?