Не мисля, че има възраст, в която е късно за раждане на първо дете.
Ако някой ти каже, че е късно ще се откажеш да станеш майка ли?
Ако някой ти каже, че е късно ще се откажеш да станеш майка ли?
- Публикувана: 19 септ. 2007, 11:55 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2007, 15:41 ч.
Късно ли е на 32?
Не мисля, че има възраст, в която е късно за раждане на първо дете.
Ако някой ти каже, че е късно ще се откажеш да станеш майка ли?
Ако някой ти каже, че е късно ще се откажеш да станеш майка ли?
Всъщност, аз се замислих за същото.
Ако решиш, че е късно, а ти самата казваш, че се НАЛАГА да отложиш засега раждането на дете - това означава ли, че изобщо ще се откажеш да имаш деца?
Azaf не съм съгласна с теб, аз съм на 23 години и имам един прекрасен син, и за миг не съм се замисляла че ми е рано и че на 30 ще е по разлино! Не мисля че възрастта е от значение, а ценностите и изобщо погледа ти към живота и това дали си осъзнал кое го осмисля, за мен по голям смисъл от тези две очи няма, важно е кога човек ще го осъзнае, и жалко за тези които никога не намират смисъла в това да имат дете!
За късно - не знам. Всеки сам си знае възможностите и си преценя рисковете.
3 години могат да са и много, и малко. Ако след 3 години започнете опитите за бебе и установите, че има проблем със зачеването, то може да се отложи доста във времето и от тогавашната си позиция тези 3 години да ти се струват безумно мнооого пропиляно време. Така мисля, когато става въпрос за първо дете. Ако пък всичко мине "по план", може точно тези 3 години да ти осигурят най-безгрижната бременност и после спокойно майчинство.
Не мисля, че възрастта на родителите определя каква ще е връзката им с децата им.
3 години могат да са и много, и малко. Ако след 3 години започнете опитите за бебе и установите, че има проблем със зачеването, то може да се отложи доста във времето и от тогавашната си позиция тези 3 години да ти се струват безумно мнооого пропиляно време. Така мисля, когато става въпрос за първо дете. Ако пък всичко мине "по план", може точно тези 3 години да ти осигурят най-безгрижната бременност и после спокойно майчинство.
Не мисля, че възрастта на родителите определя каква ще е връзката им с децата им.
Естествено, че няма да се откажа да имам дете. Мога да повлияя на обстоятелствата донякъде, но това ще доведе до проблеми, които не желая да си създавам.
Зададох въпроса, защото искам да разбера какво мислите. Аз също не смятам, че е късно на която и да е възраст да имаш дете, ако го искаш, но понеже всичките ми познати са на моята възраст с деца, не могат да ми дадат обективно мнение.
Въпросът дали изобщо да имам деца, изобщо не съществува за мен.
Зададох въпроса, защото искам да разбера какво мислите. Аз също не смятам, че е късно на която и да е възраст да имаш дете, ако го искаш, но понеже всичките ми познати са на моята възраст с деца, не могат да ми дадат обективно мнение.
Въпросът дали изобщо да имам деца, изобщо не съществува за мен.
Късно ли е, според вас, за раждане на първо дете на 32 години?
Ще обясня защо питам по-късно, искам да прочета обективните ви отговори. Ако посочите и аргументи, ще съм благодарна.
Ще обясня защо питам по-късно, искам да прочета обективните ви отговори. Ако посочите и аргументи, ще съм благодарна.
Ти шегуваш ли се? Ако не, обясни моля те, поради каква причина ти минават таквиз абсурдни мисли.
Не мога да ти дам мнение от личен опит,но ми се иска да ти дам кураж от позицията на детето.
Майка ми ме е родила когато е била на 32(имам брат,с една година по голям от мен).
Вече съм голям човек,с що годе изградено съзнание
и връщайки се назад,виждам какво ми е дала майка ми,макар че не е била първа младост,като всички заобикалящи я майки.За мен по- добър родител няма(всеки обича майка си,е...почти всеки)но искам да ти кажа,че няма значение на колко си години за да имаш дете,важното е да го родиш с желание,да го обградиш с любов и от тук нататък страховете ти се изпаряват.
Майка ми и до ден днешен е с невероятно чуство за хумор,младият дух все още е с нея,а това е прекрасно
Хич и не е късно,така че не таи в себе си страхове,защото тези 3 години ще ти се видят кошмарни.Имаш ли желанието,от теб ще стане страхотен родител,а в дискотеките не е забранено за 50 годишните
Майка ми ме е родила когато е била на 32(имам брат,с една година по голям от мен).
Вече съм голям човек,с що годе изградено съзнание
и връщайки се назад,виждам какво ми е дала майка ми,макар че не е била първа младост,като всички заобикалящи я майки.За мен по- добър родител няма(всеки обича майка си,е...почти всеки)но искам да ти кажа,че няма значение на колко си години за да имаш дете,важното е да го родиш с желание,да го обградиш с любов и от тук нататък страховете ти се изпаряват.Майка ми и до ден днешен е с невероятно чуство за хумор,младият дух все още е с нея,а това е прекрасно
Хич и не е късно,така че не таи в себе си страхове,защото тези 3 години ще ти се видят кошмарни.Имаш ли желанието,от теб ще стане страхотен родител,а в дискотеките не е забранено за 50 годишните
На Пушкин майката е била над 40.
Възрастните майки отглеждат умни деца.
Шегата настрана, всяка възраст има плюсове
и минуси. Ако бях родила на 20, сега щях да
имам голямо дете, може би дори щях да съм
вече баба и да се занимавам само с егоизма си.
Това, че родих по-късно, ми даде възможността
да се наскитам, да опитам какво ли не и къде ли
не, да нося отговорност само и единствено за
себе си, да не се лишавам от нищо, да се наживея.
От друга страна обаче е кофти чувството да имаш
някаква кариера и да се откъснеш заради смяна на
пелени и говорене сам със себе си предимно. Но пък
и това минава. 32 години са разумна възраст за една
жена да стане майка. Имала е време за безразсъдни
купони, има време и за кариера. Здрава е, млада е,
но и зряла. Не се страхувай, подари живот на едно бебе.
Възрастните майки отглеждат умни деца.
Шегата настрана, всяка възраст има плюсове
и минуси. Ако бях родила на 20, сега щях да
имам голямо дете, може би дори щях да съм
вече баба и да се занимавам само с егоизма си.
Това, че родих по-късно, ми даде възможността
да се наскитам, да опитам какво ли не и къде ли
не, да нося отговорност само и единствено за
себе си, да не се лишавам от нищо, да се наживея.
От друга страна обаче е кофти чувството да имаш
някаква кариера и да се откъснеш заради смяна на
пелени и говорене сам със себе си предимно. Но пък
и това минава. 32 години са разумна възраст за една
жена да стане майка. Имала е време за безразсъдни
купони, има време и за кариера. Здрава е, млада е,
но и зряла. Не се страхувай, подари живот на едно бебе.
Родих детето си на 30, сега съм на 32 и половина, вече работим за второ и не се получава вече толкова дълго. Времето минава и аз все повече се притеснявам, че става много късно - не заради емоционална причини, а защото с напредването на възрастта на жената, рискът от разни малформации и синдроми у бебето се увеличава. Това ме плаши - просто искам едно здраво дете, всъщност още 2, но да стане второто, пък ще му мислим...
32 е напълно нормална възраст.
32 години не ме притесняват, но възраст около 40-те вече заслужава размисъл.
Майка ми ме е родила на 42 и от опит знам, че животът протича по различен начин.
Между другото, една от причините да не искам второ дете е точно възрастовата разлика и това, което бих причинила на детето си, въпреки че моите родители бяха най-прекрасните хора, които познавах
Не ви ли притеснява тази разлика във възрастта между вас и детето?
32 години не ме притесняват, но възраст около 40-те вече заслужава размисъл.
Майка ми ме е родила на 42 и от опит знам, че животът протича по различен начин.
Между другото, една от причините да не искам второ дете е точно възрастовата разлика и това, което бих причинила на детето си, въпреки че моите родители бяха най-прекрасните хора, които познавах
Трябва много сериозно да се замислиш нужно ли е да отлагаш. Единствено някаква здравословна причина би си струвала, но да отлагаш заради кариера, възгледи и готовност на мъжа и т.н. не си струва. Родих на 30 и твърдо вярвам, че си беше късно - на тази възраст ми се искаше да чакам вече второто си дете, на просто нямах друг избор - мъжът още не беше готов, дъра-бъра. Е сега аз съм с друг, имам си дете, а той още не е и женен и е луд по моето дете. Самият той казва - всеки има това, което заслужава.
Но винаги съм искала децата ми да имат млада майка, моята беше млада и сериозна, възхищавах й се. Сега няма как да върна времето назад, но поне мога да бъда добра майка, това поне не се губи.
И между другото - дори смятам, че на 30 се гледат по-лесно деца, възгледите са различни - сигурно на много по-млади години, някой друг щеше да ме учи как се гледат деца или много да ми помага и да не съм самостоятелна, да се притеснявам от всичко. Сега най-вече чувам за нас - "възхищавам ви се за начина, по който отглеждате и възпитавате това дете"
Но винаги съм искала децата ми да имат млада майка, моята беше млада и сериозна, възхищавах й се. Сега няма как да върна времето назад, но поне мога да бъда добра майка, това поне не се губи.
И между другото - дори смятам, че на 30 се гледат по-лесно деца, възгледите са различни - сигурно на много по-млади години, някой друг щеше да ме учи как се гледат деца или много да ми помага и да не съм самостоятелна, да се притеснявам от всичко. Сега най-вече чувам за нас - "възхищавам ви се за начина, по който отглеждате и възпитавате това дете"
X
Реклама