Публикувана: 21 септ. 2007, 00:23 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2007, 16:39 ч.

Копирал ли ви някой?

6 074
63
1

# 15 21 септ. 2007, 10:58 ч.

Мнения: 2 723

Случвало ми се е, само че изобщо не беше забавно. Желанието на тази жена не беше да прилича на мен а да има моя живот, моите приятели... абе граничеше с маниакалност.
Същия цвят коса, същия маникюр, същите жестове, същата козметика... ужас ooooh!

Стигна до там, че да се опита да има мъжът ми и детето ми, отвратителна история, не ми се разказва Sick

# 16 21 септ. 2007, 11:16 ч.

Мнения: 4 965

Обичам такива ситуации, само ако са случайни.
Примерно, имам няколко приятелки, с които имаме сходен вкус и ми е страшно приятно при разни случайни съвпадения.
Дори имаме и една съфорумка, която напоследък с кеф мога да нарека приятелка - е, с нея сме излизали на кафе и сме отивали с еднакви обувки и подобни дрехи; оказа се, че имаме еднакви плочки в коридора, сходни бани, подобни килими и т.н. Просто сме на една вълна и сигурно затова и намираме обща приказка. /Поздрави, ако чете!/

Но преди години имах близка позната, която в един период ме копираше - съвсем откровено /всички мислеха, че нарочно се обличаме еднакво и имаме сходни интереси/. Е, с времето всяка си пое своя път и сега вече сме много различни, но пък това отново ни сближи с годините и отскоро сме в много добри отношения, но пък сега никоя от двете дори не си помисля да се "напасва" с другата.

# 17 21 септ. 2007, 11:18 ч.

Мнения: 29

Случвало ми се е години наред една моя "приятелка"да ни копира обзавеждането, придобивките, всичко за което се сетите. Да, действително ми беше приятелка, но явно завистта надделя и надмина приятелството. Съревноваваше се с мен по доходи, все казваше толкова спестих, това си купих, (въпреки, че аз взимах 3 пъти повече то нея), но както и да е. Сега не си говорим и живея по-добре. По същия начин се опитваше да ме критикува да се меси в семейството ми, все казваше това защо така, защо иначе, но не и се връзвах обичах я толкова много. Помагах и на нея и на семеството й с всичко, но чашата преля, когато се опита да критикува децата ми, т.е да ги "топи" пред мен. Този това направил, другия онова. Аз я попитах ти беше ли там, когато са го направили, тя каза "не". Значи клюкарстваше по адрес на децата ми. Не го понесох. Нейните пораснаха пред очите ми и да не ги коментирам, защото са деца и аз имам и много хора имат. Така знам- не коментирай чуждите деца, защото ти се връща чрез твоите. Ще си позволя да ти дам съвет - когато, някой ти завижда, и те копира макар и "благородно" бягай от него.

# 18 21 септ. 2007, 11:21 ч.

Мнения: 2 309

Случвало ми се е приятелки от детството да пожелаят мъжа ми,това с копирането на външният ти вид е първа стъпка към подобни набези Mr. Green

# 19 21 септ. 2007, 11:39 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Рожбо в пт, 21 сеп 2007, 11:21

О,да!

# 20 21 септ. 2007, 11:39 ч.

Мнения: 2 563

Какво копиране, българките се носят почти еднакво, коя ли е била първа?!

# 21 21 септ. 2007, 11:56 ч.

Countryside
Мнения: 11 637

Да, случва се доста често. Имам класически стил с модерни нотки, който явно много се харчи Mr. Green

Преди се дразнаех, но сега не, все ми е тая Whistling

# 22 21 септ. 2007, 12:35 ч.

Мнения: 1 731

Не,не ми се е случвало.Край мене всички си имат собствен стил. Peace

Ако ми се случи ,със сигурност бих се издразнила. #Cussing out

# 23 21 септ. 2007, 13:11 ч.

Мнения: 1 172

Да, в ученическите години.Не се връзвах, защото беше временно и беше свързано с отношението на конкретно момче към мен. На мен това момче ми беше безинтересно, то пък много настояваше. А тя си падаше по него.
Сигурно ако бях луда по младежа, щях да се дразня, че тя ме копира. Но в конкретната ситуация по-скоро ми беше забавно.

Сега, ако някой ме пита как да си обзаведе жилишето, с радост споделям какво ме кефи и какво не. Очаквано е моето жилище да е в стила, който ми харесва най-много. Често от гости чувам "ей, много готино със стени с такъв цвят, и аз ще взема да си боядисам еди-кое си помещение така".. Ми чудесно. За какво да се ядосвам. Даже се радвам, това за мен е косвено или директно признание, че харесват жилището и вкуса ми.
Относно дрехите - същата работа. Често се хваля какво съм си купила, и често приятелки си купуват подобни дрехи. Както и аз ако харесам някоя рокля, тичкам до магазина, от който са я взели и избирам подобна.

Уникалността идва на първо място от това, което е в теб, а не това, което е извън теб.

# 24 21 септ. 2007, 13:27 ч.

Мнения: 2 255

Цитат на: ketito в пт, 21 сеп 2007, 01:36

Така като чета и ми се струва, че мъжа и си е паднал по теб Mr. Green

или тя по твоя #Shocked

# 25 21 септ. 2007, 13:30 ч.

Мнения: 1 568

Случва ми се да!
Имам такъв проблем на работа с парфюмите...питат ме с какъв се пръскам,хайде купуват си ,аз сменям ,те пак,накрая за мои ужас на един банкет на фирмата ,след като бях поканена на танц от един колега ,той ме застреля със следният въпрос: защо тази вечер всички миришете еднакво?

Но не го заклеймявам копирането,защото хората за да се развият им е нужен опит...не става ей така от въздухът,но въпреки всичко идентичността не трябва да се губи!!!

# 26 21 септ. 2007, 13:32 ч.

София
Мнения: 2 921

Цитат на: ВЯРА в пт, 21 сеп 2007, 13:27

Цитат на: ketito в пт, 21 сеп 2007, 01:36

Така като чета и ми се струва, че мъжа и си е паднал по теб Mr. Green

или тя по твоя #Shocked

и с това съм съгласна Wink

# 27 21 септ. 2007, 13:35 ч.

Мнения: 2 427

Аз имам приятелка,която когато тръгне на шопинг ме кара да ходя все с нея.Кара ме аз да избирам нещата които да си купи.Не ме дразни,но ми е много тъпа тази нейна безхарактерност и липса на личен вкус.Няма никакво мнение върху нещата.И когато види че съм си купила обувки тича и тя да си вземе същите.Не ми е гадно че ходим с еднакви неща,ама немога да спра да се учудвам на липсата на каквато и да било критичност.Никога не може да предцени харесва ли и или не.Аз трябва да съм тази,която да го хареса.Веднъж имахме среща с нея на центъра.Когато я видях само дето не припаднах!Адски ми беше трудно да се удържа на желанието да прихна да се смея.Така се беше избарала,че с тоалета спокойно можеше да отиде на карнавала в Рио Blush

.Продавачката и била помогнала в покупката.Предполагам че и е пробутала най-трудно продаваемите одежди с които са разполагали.Ама какво да я правя,нищо не и казвам. Crazy

# 28 21 септ. 2007, 13:39 ч.

Мнения: 1 568

Аз например,ако се срещна на улицата с някоя жена облечена с дреха като моята ,умирам от срам,а ако се случва често,което за мое щастие не е така,но ако се засека два пъти да речем,повече не я обличам тая дреха!

Не съм крайна,но за мен стилът е много важен,той "говори" на другите,с него се "изразяваме",даваме някакви послания!

Не ми харесва стилът на "стадото" ,не казвам че дрехите задължително трябва да са маркови и скъпи,просто трябва да си ни подхождат и да ни правят щастливи,за да можем да "отприщим" чрез тях и вътрешният си свят!

# 29 21 септ. 2007, 13:44 ч.

1st floor
Мнения: 9 126

Вчера кварталната луда/ сори за израза, ама хич не е в час/ , ме видя , като излизах от нас , провеси се през прозореца и започна да крещи , че и тя имала такава блуза , като моята, радваше се жената, не че ми прави забележка...стана ми неприятно, щото се обилчам и аз като кукувиците, ама кво пък, голям праз...дреме ми, на кой приличам , или кой прилича на мен...

Препоръчани теми

Въпроси относно детските градини

Въвеждане на млечни продукти

Разтягане и травми

12
Спортуващи

Пасаван за новородено

Причина:

Причина: