Няма да продължавам темата на Лиска, в която Блонди каза, че педалите били болни. Само ще ви запозная с начините на "лечение" на болеста от време оно насам. Кой метод ви харесава? Играйте!
От късния деветнадесети век доктори и религиозни ръководители се опитват да лекуват желанието за интимност със собствения си пол, но все още няма намерена ефективна "терапия".
Терапия чрез проститутки (късен деветнадесети век):
Чрез секс с проститутки, "обратните мъже" щe изпитат сексуално желание към противоположния пол. Прочутият сексолог Х.Елис съобщава, че "лечението обикновено беше прекъсвано от възстановяване на хомосексуалната практика, и понякога това лечение ставаше причина за венерически заболявания."
Терапия чрез брак (късен деветнадесети век):
Когато "девиантният" мъж сключи брак той ще стане "нормален". Доктор Уилям Хамънд, предписва на гейовете "непрекъсната дружба с добродетелни жени, и развиване на абстрактно мислене чрез изучаване на точни науки (като математика)."
Обгаряне (късен деветнадесети век):
Доктор Хамънд също предлага хомосексуалистите- пациенти да бъдат "обгарян [в] тила на врата и ниските дорзални и лумбални области" на всеки десет дни.
Кастриране/Отстраняване на яйчниците (късен деветнадесети век):
В периода преди идването на Хитлер, медицинската общност не смяташе кастрирането за толкова ужасяващо. Освен това се е вярвало, че отстраняването на тестисите щe елиминира хомосексуалните влечения, а също така много доктори мислят,че хомосексуалността е наследствена.
Целомъдрие (късен деветнадесети век):
Ако хомосексуалността не би могла да бъде излекувана, то тогава хомосексуалистите нямат никакъв морален избор освен да останат целомъдрени. Католикът доктор Марк-Андре Зафалович отбелязва, че "тенденциите на нашето време, и по-точно преобладаващото презрение към религията, правят целомъдрието по-трудно за всички."
Хипноза (късен деветнадесети/ранен двадесети век):
Ню-хемпширският доктор Джон Куакенбос изказва предложението, че "неестествената страст към лица от същия пол"--както и нимфомания, мастурбиране - могат да се лекуват чрез хипноза.
Терапия чрез електрошок(началото и средата на двадесети век):
Събуждане на хетеросексуалното и наказване на хомосексуалното привличане чрез електрошок.
Психоанализа (началото и средата на двадесети век):
От теорията на Фройд произхожда цяла нова дискусия за възможността за лечение чрез психоаналитичен подход. През 1950s, Е. Бергер, определя хомосексуалността като "психичен мазохизъм", при който несъзнаваното подтиква лицето към саморазрушение. Ако се открие у пациента, например омраза към доминираща майка, може да се намери и "лекарство".
Лечение чрез облъчване (началото и средата на двадесети век):
Предполага се, че рентгеновите лъчи могат да понижат хомосексуалното влечение, което е причинено от хиперактивност на жлезите. В 1933, Ню-йоркският доктор Ла Форест Потър казва "ние бихме могли да облъчим хиперактивния хипоталамус с рентгенови лъчи, жлезата да атрофира, и да се подтисне хиперактивността й."
Хормонална терапия (средата на двадесети век):
Ако гейовете са
феминизирани и лезбийки са мускулинизирани, лечение със стероидни хормони щe повлияе върху вторичните им полови белези. Но продължителната употреба има странични ефекти като например безплодие и рак.
Лоботомия (средата на двадесети век):
Чрез изрязване на нервни влакна в предната част на мозъка, ще се отстранят хомосексуалните влечения ( в действителност, повечето сексуални и дори емоционални реакции ще бъдат нарушени). Хомосексуалността се е лекувала чрез лоботомия до петдесетте години в САЩ.
Психо-религиозна терапия (средата на двадесети век):
Религиозни доктори
и терапевти комбинират религиозни обучения с психоанализа, за внушаване на хетеросексуалност.
Терапия чрез разкрасяване (средата на двадесети век):
Обучение на лесбийки как да се обличат и гримират, за да подчертаят красотата на тялото си.
От късния деветнадесети век доктори и религиозни ръководители се опитват да лекуват желанието за интимност със собствения си пол, но все още няма намерена ефективна "терапия".
Терапия чрез проститутки (късен деветнадесети век):
Чрез секс с проститутки, "обратните мъже" щe изпитат сексуално желание към противоположния пол. Прочутият сексолог Х.Елис съобщава, че "лечението обикновено беше прекъсвано от възстановяване на хомосексуалната практика, и понякога това лечение ставаше причина за венерически заболявания."
Терапия чрез брак (късен деветнадесети век):
Когато "девиантният" мъж сключи брак той ще стане "нормален". Доктор Уилям Хамънд, предписва на гейовете "непрекъсната дружба с добродетелни жени, и развиване на абстрактно мислене чрез изучаване на точни науки (като математика)."
Обгаряне (късен деветнадесети век):
Доктор Хамънд също предлага хомосексуалистите- пациенти да бъдат "обгарян [в] тила на врата и ниските дорзални и лумбални области" на всеки десет дни.
Кастриране/Отстраняване на яйчниците (късен деветнадесети век):
В периода преди идването на Хитлер, медицинската общност не смяташе кастрирането за толкова ужасяващо. Освен това се е вярвало, че отстраняването на тестисите щe елиминира хомосексуалните влечения, а също така много доктори мислят,че хомосексуалността е наследствена.
Целомъдрие (късен деветнадесети век):
Ако хомосексуалността не би могла да бъде излекувана, то тогава хомосексуалистите нямат никакъв морален избор освен да останат целомъдрени. Католикът доктор Марк-Андре Зафалович отбелязва, че "тенденциите на нашето време, и по-точно преобладаващото презрение към религията, правят целомъдрието по-трудно за всички."
Хипноза (късен деветнадесети/ранен двадесети век):
Ню-хемпширският доктор Джон Куакенбос изказва предложението, че "неестествената страст към лица от същия пол"--както и нимфомания, мастурбиране - могат да се лекуват чрез хипноза.
Терапия чрез електрошок(началото и средата на двадесети век):
Събуждане на хетеросексуалното и наказване на хомосексуалното привличане чрез електрошок.
Психоанализа (началото и средата на двадесети век):
От теорията на Фройд произхожда цяла нова дискусия за възможността за лечение чрез психоаналитичен подход. През 1950s, Е. Бергер, определя хомосексуалността като "психичен мазохизъм", при който несъзнаваното подтиква лицето към саморазрушение. Ако се открие у пациента, например омраза към доминираща майка, може да се намери и "лекарство".
Лечение чрез облъчване (началото и средата на двадесети век):
Предполага се, че рентгеновите лъчи могат да понижат хомосексуалното влечение, което е причинено от хиперактивност на жлезите. В 1933, Ню-йоркският доктор Ла Форест Потър казва "ние бихме могли да облъчим хиперактивния хипоталамус с рентгенови лъчи, жлезата да атрофира, и да се подтисне хиперактивността й."
Хормонална терапия (средата на двадесети век):
Ако гейовете са
феминизирани и лезбийки са мускулинизирани, лечение със стероидни хормони щe повлияе върху вторичните им полови белези. Но продължителната употреба има странични ефекти като например безплодие и рак.
Лоботомия (средата на двадесети век):
Чрез изрязване на нервни влакна в предната част на мозъка, ще се отстранят хомосексуалните влечения ( в действителност, повечето сексуални и дори емоционални реакции ще бъдат нарушени). Хомосексуалността се е лекувала чрез лоботомия до петдесетте години в САЩ.
Психо-религиозна терапия (средата на двадесети век):
Религиозни доктори
и терапевти комбинират религиозни обучения с психоанализа, за внушаване на хетеросексуалност.
Терапия чрез разкрасяване (средата на двадесети век):
Обучение на лесбийки как да се обличат и гримират, за да подчертаят красотата на тялото си.
. 
Действай! 
