КОНКУРС: Моята борба

Цял живот съм на диета,като траги комична жулиета

Страхотно е - искрено се забавлявах    

браво на авторката, просто е върха! Истински се изкефих!

 

мами 73 цвети очарована съм, докосна всяка една частича от мен и аз съм ги правила и продължавам да правя тези неща... Поздравления най-вече и за постигнатия от теб резултат   

Мами, направо ще те разцелувам, страхотно е, страшно ми хареса.

Много е хубаво,поздравления,както за стихчето,така и за постигнатия резултат          

                                  Моята борба - Разкази и картинки от Мама Слонка Ентусиаст!

Ето това съм аз !Точно толкова розова и точно толкова закръглена!
, ще кажете вие!Виждали сме къде по- тежки случаи!
Да, ама не, защото това съм АЗ! Единствена в цялата си прелест и тежест!
До скоро си живеех добре - отпочивах, бях вечно гладна и съответно си хапвах на воля !!!
Оправдавах се с к`во ли не!Видите ли - слаба ми е волята , но уви не ми беше слаба лакомията, та и посред нощите  ...Нямам време за спорт, а `що ли за почивка и хапване винаги се намираше?!? Стигнах до там да кажа, че видите ли, ако имам и аз ще съм фиданка - щото ще си позволя да, забележете - ЯМ к`вото трябва!Сигурно съм си представяла каруци с храна! Верно, ча ако , ще си позволявам и , и
, а защо ли не и да  се възползвам от чудесата на съвременната пластична хирургия!...Какво ще кажете чичо доктор   ?Носите ли си вълшебната пръчка?Ама ако може да стане от вчера за днес, а?!? ...Оправдавах се, че съм родила две деца и видите ли, те били виновни... Как ли не ме беше срам дори да си го помисля...И т.н, и т.н. ... Оправдания безброй...
Докато се стигна до момента, когато не можех да се гледам вече в огледалото без да или да ...
Ама не помага хич!Верно - може да изгориш някоя и друга калория, ама...
Писна ми заради комплексите си да заобикалям по съседни улички, за да не мина край някое барче с масички от вън, за да не ме изкоментира някой!Да не влизам в магазините, за да не чуя от анорексичните продавачки - хм, нямаме номер за вас!Да зяпам всяка вечер фешън канала и да си казвам - от утре, а това утре никога да не идва!...Прави сте, много съм имала!От глупави, по глупави! Сочете ме с пръст и се смейте...и с право...но просто не знаех как да се боря със себе си...

Докато един ден, един наистина слънчев ден, аз не открих истината, че трябва да се ОБИЧАМ!
Попаднах тук и намерих приятели , които винаги ме разбираха, подкрепяха и , когато имах нужда!Верно, че ако кривнеш от правия път са готови да , но дори и това е от най-добри чувства!
Защото са РИЦАРКИ - страхотни момичата със страхотен дух и добри сърца!Те ми вдъхнаха много вяра, много смелост и много сила да кажа на лакомията, да спра лошото настроение...Те ми помогнаха да повярвам, че ще победя !!!
Може би не днес, и не утре, но някой ден!Защото вече знам как, знам къде и знам с кого!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА!!!

Браво и на Голди! Всичко е толкова вярно и истинско! Поздравления!

Мами 73 цвети , GoldyV   

BG - Mamma          

Мами 73 Цвети     

Goldy V - Напипа ми душата - познах себе си     

Goldy,Мами страхотни сте направо нямам думи!

goldy нямам думи, всичко е така, всичко е истина, май за всички ни тук.
поздравявам те за минусите.

БРАВО МОМИЧЕТА - за таланта и волята ви      !!!!

Голди, поздравления от мен! Браво! Много свежо, оригинално и остроумно си представила историята си по темата!

Я какъв конкурс  тъкмо за моя милост,да събуди поета в мене и да разголи безволевата ми душица за спазване на диети,и да си се търкалям аз все така 100..и килограмова,пък как се лепят пустите ,а  ?! Тази вечер зарязвам брачното ложе и сядам да творя,а утре ще споделя сътвореното,написаните истини  ...с вас
Браво на престрашилите се ...много хубаво написано 

Чудесна идея за конкурса. Може и аз да поразмърдам мозъчните си клетки и да спретна нещо, въпреки че няма да се похваля с големи резултати от борбата ми с омразните килограми...

ооооооооо да!
това е моята тема!
и то не щото успешно слабея а защото успешно говоря за слабеене
и как точно на мен време не ми остава да ида на фитнес
а пък и безплатна карта имам, и ми е наблизо
но нееееееееееее
това да си намираш извинения е къде къде по-лесно
а да не ви разправям само каква аптечка съм заформила с идеята че все някога ще го изобретят
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ВЪЛШЕБНОТО ХАПЧЕ!
те това чудо просто така ще ми оправи живота
та благодарение на едно такова хапченце аз бих могла да хапвам на воля и да съм с размери на манекенка лелееееееееееее какво само чудо ще е това хапче
още по-готино дори ще е за има по една вълшебна пръчка и като махнеш с нея хоп - 30 кила да паднат от раз
за какво ли не съм си мечтала - като се почне от пръстена на Арабела и са свърши с лампата на Аладин ама не!
уви и книгите не помагат
имам книги от всевъзможни диетолози - все светила в тая област но и те като хапчетата са безполезни
и така дрешките ми от добрите времена седят в гардероба без да мога да ги облека, минава им модата...
но нали се сещате от друга страна че ми е мъчно да ги изхвърля
че и нови тесни дрешки купувам с идеята че ще ми бъдат стимул
или ми харесва идеята как бих изглеждала в тях когато отслабна
даааааааааа
едва ли не целия ми живот ще се промени когато отслабна
живея си с тая мисъл и вече ми се струва че пропускам да живея в момента
все едно времето е спряло и чакам само момента в който ще бъда слаба и секси а дотогава някак времето минава без да го мисля
вярно напоследък съм се абмицирала защото не ми се иска синът ми да ме вижда такава дебела, искам да си играя с него пълноценно, искам да танцувам...
и както всеки път си казвам "От утре съм на диета! Дано този път да успея!"
стискайте ми палци

Голди, C-3PO,     .

Темичка прекрасна спретнали сте тука я сега и кака да сподели поука.

С моите килца същи си бяхме много близки, толкова години заедно искаш не искаш свикваш.
Трупаха се, ли трупаха неусетно чувствах се все по-тежаща на мястото си дама на средна възраст. Ми така де сериозно трябва да изглеждам все пак жена на средна възраст, майка на две деца по какво да ме познаят хората. По килограмите естествено.
С една колежка основахме клуб "вечно на диета и вечно дебели", какво ли не ядяхме за да отслабнем и нейсе. Ама казвам ви от всичко опитахме - то пици, то шоколади, то сладоледи и не става и не става.
Две седмици диета два свалени килограма, а в края на месеца 4 отгоре 
Имах дрехи от 4 размера 
Като отворя гардероба и се чудя това дали и мое или .... не е идвала някоя мацка при мъж ми тайно
Такааааа търпях, търпях цели 4 години - това щот съм търпелива по принцип и добричка каквото ми сипат хората и колкото сипят всичко се изяжда ми така де няма да го хвърлим.
Накрая като се качих една сутрин сънена на кантарчето милинкото то старото не издържа на напрежението.... и Гледам и пак гледам................... 72 кила.
Толкоз навремето влязох да раждам големия син, който тази година направи десет, пък и малкия не е бебе вече цели 5.
Че като кипнах, ама така както само мома македонка може да кипне.
Иииииииииииии взех им здравето ви казвам на тия килограми, ама ха.....
Добри хора ми помогнаха със съвети, с игли ме бодоха / то в началото не ги усещах де, на толкоз сланинки/ и така след тежка и неравна битка ги сразих, надявам се за вечни времена омразните килца.
Вече знам че мога да си хапна малко парченце торта, а не цялата, че е вкусна и половин филийка черно хлебче, и не е нужно да изяждам по половин бял за да съм сита.
Напоследък намерих едни страхотни момичета, които ми помагат със съвети как да запазя килцата, спазвайки Разделно хранене, на които мога само да кажа едно голяяяяммоо


БЛАГОДАРЯ


Сега стрелката се върти около 59-60, аз поне в гръб мога да мина за тинейджърка  нося дънки от племенниците 

И така момичета сега стартиращи борбата - морете килцата за да не морят те вас и знайте няма невъзможни неща, ако сте го решили наистина твърдо!!!

УСПЕХ

А дали в конкурса могат да участват дами, които се борят да качат килограми?
Не че съм от тях, ама съм чувала, че има такива....

Момичета, страхотни сте

браво на вас момичета , чудесни сте!благодаря , че ви има!  давайте смело напред и надолу с килограмите - дано и аз да съм със вас!!!

Никой, който не го е изпитал не може да усети сладостта, която се излива по цялото ти тяло, когато погледнеш в огледалото и видиш как 15 килограма са си отишли! Оххххоооооо!
Гледаш се в профил и в анфас, завърташ се, ах ненагледна!
Ах, коремчето колко симпатично закръглено е, как се очертават костите, каква симпатична хлътнина има на мястото на увисналите сланинки!  
О-о-о, аз имам талия! Вижте ме, ходя по улиците и се надувам, а това сако така добре подчертава тънкото ми кръстче!
Имало и по-хубави, и по-слаби, много по-слаби? Не е верно! Аз съм и слаба и апетитна и съм просто върха!
А бях ужасна, отпусната, дебела! Но вече не е така, реших и го направих! Без усилие, без диети, без хапчета, почти без спорт, просто реших, настроих се, изгоних лакомията, ходя, тичам, имам енергия за десет тигъра! Промених се! И вие можете! Наслаждавайте се на уважението към себе си, опивайте се! Бъдете горди и красиви!
Никоя, надарена от Господ с кльощавост, никога няма да може да усети екстаза от тази победа!
Няма такова тяло, вярвайте ми, перфектна съм! Харесвам сеееее!
 

Аз като седя, седя - и все ме избива да се изявявам!
Това го бях писала при РИЦАРКИТЕ, ама реших да го споделя и с вас!
Ей тъй, просто за забавление!Признавам си без бой, че откраднах част от стихчето, ама...с добри помисли!!!

                "Моята Борбъ"

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Въй - дебилина!
Викъм сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай колку съ "убичъх"
сляпа бех тогаз!
Тъй пу нощник и тарлъци,
с чорлава куса
друсам дупи, друсам цици
и треса света!
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх дано съ уручасъм -
тъй съ ужъсих!
Дъл на пустуту глидалу
съ яви дифект!?
Тъй дъ съм надибилялъ...
А сига де!Дерт!
Съ умислих отведнъжки -
как навън ш`въря?
Момцити ку съ натръшкат
кату мъ съзрат?
Рекух си - не мой то
требе ми режим,
требе дъ приследвъм здраву
моя блян нидостижим!
Со моливу, со тетрадка,
с Интернету под ръка,
с тоз акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И откриф тогива ЧУДУ -
Рицарки бизброй.
Умни, верни и красиви,
до идна - гирой!
Свалям шапкъ и забрадкъ,
с майданозу у ръка
и водъ у чаша - прясна
- брех чи добрутъ!
С технъ помощ и пудкрепъ
веч ни съ тръкалям аз!
А са фръцкъм кат дукеса,
пък ни съм такваз!
И килцатъ си отиват
и не ща се спра,
докът ЧУДНА УБАВИЦЪ
ни съ назувъ!
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъжд...
Някуй тряа ма ущипи!
/пу възможнус мъж!/

                         Мама Слонка
 
 

Момичета, браво, страхотни сте    .

Голди, още не мога да спра да се смея       

GoldyV   
Направо ме разби - страшна си!

 
Евалата GoldyV ! Евалата, пич!
Пусни го в Клюкарника, молим тъ - това трябва да се види от мноО народ!

GoldyV много яко си го измислила  

Голди разби ме бе жена

направо страхотни неща сте написали! възхищавам се на упоритостта ви да се борите за собственото си удовлетворение! браво!

 

Браво на всички изявили се мадами, но определено вече май конкурсът е спечелен малко след началото му!!! 

Като гледам колко се забавлявате,  да взема да издам книжка с картинки ли?!?...Че съм и скромна!!!

Та, заради "спорта":

От малка съм на мама ящното гардже
Помня, че дори куклени театри ни разиграваха, за да си изпапкаме порцийките!А ние със сестра ми гледахме: и папкахме: !
И така си растяхме: като щастливи хипопотамчета! Безгрижно детство!Ама обременено с и и ...
Пораснах, омъжих се, родих две деца ... и заживели щастливо, казват в приказките... ама...
Една сутрин се погледнах в огледалото и вече
 не бях оная хубава "крава"!
Заплашвах кантара !
Опитах се да го излъжа всячески , но...буквално му избиха пружинките!

Започнах да забелязвам странни неща около мен!
Привличах прекалено вниманието на домашните си любимци!

 

Малките кученца ме избягваха!


Мъжът ми отказваше да ходи с мен на плаж!


И се чудех на хората, защо не обичат лятото!


А аз опитвах!!!


Докато накрая ОСЪЗНАХ, че така повече не може!

Че съм млада и не бива да се самоубивам по този начин!

Взех се в ръце!
 За което благодаря на много хора от този форум!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!!!

Все още съм дебеланка!
Ама вече съм хубава дебеланка!


И не е нужно да се връзвам

, за да не ям прекалено много
!

НАУЧИХ СЕ ДА СЕ УВАЖАВАМ И ОБИЧАМ!!!
ЗА КОЕТО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!

Поздравления на участничките, всички сте истинско вдъхновение!!!          

GoldyV, просто ме разби! "Моята Борбъ" е уникална!    Абе... нямам думи просто, БРАВО!

Тук всеки експерт е, признавам,
на всекиго титлата давам.
Че има ли някоя мама,
така, хич кусури да няма?

И понеже всички сме умни
и често в забележките шумни -
раздаваме лесно съвети
отново с диета заети.

Историята мойта е ясна-
полата отново е тясна.
Отново е враг огледалото
и чуждо сякаш е тялото.

Едно или две са децата ми,
това не смегчава вината ми.
Те милите нямат вина,
че се нахвърлям като лямя
върху сандвичи, баници, пици,
вместо  на диетичните трици.

Трябва и течности много да пия
та мазнината от мен да отмия
и безсолно да ям е желателно
мазното пък се оказа питателно.

От бездействие взех, че се схванах
сто и горница на килограмите хванах.
Всеки понеделник беше ново начало,
а в съня си се виждах с божествено тяло.

Пак там (в съня си) носех дрехи модерни и тясни
предизвиквах у другите чувства неясни.
Имах време за спорт и движение
бях просто.... съвършено видение!

Така си минаваха дните в мечти,
когато случайно надежда открих.
Надежда не е точната дума дори
а сякаш прозрение ме озари.

По-скоро подсказаха ми решението
но първо ми изслушаха мнението.
Майки, препатили в същата битка
бяха сформирали яка агитка.

За мен бе чест да ме приемат във групата.
Така забравих навеки хралупата,
в която стоях и се потапях в забвение
сякаш съм автор на престъпление.

Ще кажете – каква ви е групата?
Оооо, яка е трупата!
Но няма да я описвам подробно
заповядайте  ако искате – пробно!

Научих, много нови неща
и много още остава да проумея.
Научих, че каквото и да реша
да не чакам вълшебната фея.

И нека не се оправдаваме вече
със ген или някое сладко човече.
решението е тука – в главата
стига аз да пожелая самата!


камъче, многоцветно и твърдо съм,
стига репетиции, ще сбъдна тоз сън!

Браво камъче, страхотни рими извади!
Много ми хареса стихотворението ти! 

Голди, 

Брех камъче ти си готова за поетичен конкурс 
Момичета страшни сте просто - трябва май да има поне 4-5 първи награди така като гледам      

Браво камъче, много хубаво и с рима си го написала

Aз няма рими да редя
а ще разкажа траги-комично
за одисеята си лична .

И така родила съм се през лятото ,оня слънчев юни месец в лето 71-во на 20-ят му ден .
Била съм голямо ,даже преголямо бебе -близо 5кг.Майка ми се е мъчила цели 20 часа.Казва,че акушерката е прекопала частното си място ,а тя все не ме показвала на бял свят.Баща ми през това време е носил шоколади,бонбони да хапва и да има сили .Е,след дълги мъки съм се появила .Бебе за чудо и приказ.Мома -лична и голяма ,сама да си сготви както казват.Била е радостта голяма .Първо отроче,дъщеричка .Радост за окото и сърцето.Хапвала съм си без проблеми .Това злоядо дете за мен ,определено ,е било чуждо понятие.
Спомням си ,че много обичах филия с масло и отгоре с халва.Всъщност като се замисля ,всичко съм обичала ,без изключение.това манджички,десертчета,пиленце,каквото мама сготви най е вкусно.И така без да разбера понятието :ами тя си едричка от малка ,се превърна дебеличка си е от малка.Все си мислех ,че ми е наследство ,какво да се прави.От рода си човек не може да избяга и тая кръвната черта си е неделима част от мен .Тийнейджърския период ще го запомня с ядене ,рев и комплексарски изпълнения.Приятелките ми се докарваха вечер за дискотека ,а аз само разхвърлях дрехите и лягах по корем да плача.Нямах сили,воля ,не знаех кой път да поема.Пишех в дневник за страданията си и как никой няма да ме хареса,колко съм дебела и некрасива ,но седнех ли на масата се подувах от ядене.Та как да откажа ?Всичко е толкова вкусно и всичко трябва да се опита .Баба ми пък ми се радваше от сърце и ме поощряваше в това ми дело.
"Хапвай ,моето момиче,да не се разболееш.Нали знаеш ,че децата се разболяват като не ядат."
И аз омитах всичко.
Дойде време и се влюбих.Ами сега той дали ме обича такава поничка невзрачна ,дето помита всичко що и се яде?Ох,обича ме .ЕЕЕ,ама той живота не бил чак толкова лош.Обаче ,за да не ме разлюби да взема да се стегна и малко да отслабна.Че не искам да го губя .Та нали той е бъдещият баща на децата ми .Мога ли заради едни килограми ,да го загубя.И така сватбата се състоя .Оженихме се станах госпожа .Дъщеричка се роди ,малко след като забиха сватбените ни камбани.Растях си бързо и упорито и беше по -лесно да ме прескочат,отколкото заобиколят.Ех,живот.Накъде вървя.Почнах пак диети ,хапчета и чайчета,ама нищо .Килцата си се трупаха и аз се утроявах .Тъкмо влязох донякъде в релси ето че пак бременство дойде.Еее,казах си тъкмо донякъде стигна и пак се връщам в начална позиция.И така седене в къщи с бебе и първокласничка,готвене и ядене и лежане и пак ядене и един кръг от който нямаше отърване.
Един ден прочетох статия за вегетарианството и се погледнах в огледалото.Божеее,я да видя кантара -97 кг.Определено е развален.Я пак .Пак толкова .А,нееееееее.Стига !
Вземи се в ръце и престани да се предаваш!Колко може на 34г си .Ако изтървеш и този влак и ще си останеш такава дебела лелка ,без самочувствие и желание за живот.Схемата се оформи:никакво сладко,безалкохолно,хляб,месо,шоколад,сладолед.
Почвам да си пея :Зеленчуци ,който не яде....И се мятат едни салатки,плодчета ,млекце .Поглеждам се след седмица .О,не успях да си закопчея панталона.Не може да бъде .След още време си купих първите дънки в живота си .След още малко :яяя какво апетично дупе съм имала .Ммм,харесвам се май .А половинката как ме харесва само.Че и той след мене на килима мята лицеви опори и преси до забрава.
Хм,няма невъзможни неща .Наистина няма .Ама пусто трябва да се ядосам и да се случи .Сега след 2г съм с 25 кг надолу.Имам самочувствие,децата постоянно ми повтарят ,че аз съм най-красивата мама на света.Аз си знам де.
Затова ще кажа само едно:Нищо не е невъзможно ,ако силно го желаем ! 

Браво tonnny_bg !!! 

Мерси ,GoldyV.От твоята уста звучи като награда.

Гледам моди по витрините,пълни с хора магазините.
А не смея аз да вляза,щото никак не съм слаба.
Реших диета да започна,за да не бъда все тъй сочна.
Едни ми викат яж салати и спри със тез торби с колбаси,
а аз нали съм селско чедо-на свинското залагам смело.
Не може тъй да продължавам,да взема мерки си налагам.
Започнах трудната диета,сънувах рибка и мезета,
кантар си купих и през час на него смело скачах аз.
И тъй след десетина дни,след много мъки и сълзи,
кантара стана ми приятел, хладилника-доброжелател.
Отслабнах 10 килограма, за радост моя най-голяма,
Сега и аз по магазините,а не по тъмно пред витрините!!!
/историята е истинска/

Браво,kamyst.Няма да е толкова хубаво ако не е истинско и преживяно.Браво отново!     

Браво момичета               

Организаторите да помислят за повече награди 

ти докосна сърцето ми.направо си невероятна.браво мн хубаво казано

Камъче много си добра, браво 

kamyst замирисва ми на драстични диети (по моята част), много хубаво писание   

Голди страхотни творения си ни представила   

Откакто се помня, винаги съм била пълничка или приятно закръглена ... да, приятно може би за другите, но не и за себе си. Не е имало момент когато да не се комплексирам от начина, по който изглежда тялото ми. Редица пъти когато приятелките ми са ходели на плаж, аз си измислях някакво фалшиво оправдание, за да остана у дома - облечена. И не само - дори в отношенията си с мъжете - избирах всевъзможни начини и средства, за да остане изгасена лампата в моменти когато трябваше умът ми да мисли за друго. Да, не се чувствах уютно в собствената си кожа - задни части и крака с обиколка колкото на две или три нормални момичета, портокалова кожа ... правех много опити в течение на годините да променя това: започвах поредната диета, която се проваляше, купувах си клинове за отслабване, пиех чайове, мажех се с "чудотворни" мазила срещу целулит ... ефект - никакъв. Проблемът се засилваше от това, че фигурата ми не беше пропорционална - имах малък бюст и плосък корем, а надолу сякаш беше излята плътта от горната ми част. Бях комплексирана и нехаресваща се, тъжна и затворена в себе си ... до момента в който разбрах, че това как изглежда една жена може да се контролира с една част от тялото, която се намира в главата - мозъка. Започнах да се уверявам, че дори с няколко килца и малко целулит, аз съм една красива и стойностна жена, която заслужава и ще открие човека, който истински ще я харесва и уважава такава, каквато е. И го намерих - днес той е мой съпруг, имаме прекрасен син и любимата реплика, която чувам, питайки го дали не е време да започна някоя диетка е: "Харесваш ми точно такава, каквато си!". Така че в моята борба с килограмите победих аз - и то не с измъчващи до болка диети и незнайно колко вредящи хапове, а с вътрешната убеденост, че кантарът е само един уред, така както и часовника - нищо повече! Той не е арбитърът, който да определя коя жена е красива и коя не, коя става и коя не!!!
P.S. Още тая някъде в себе си мечтата да бъда фина и стройна ... но не и на всяка цена ...

браво,браво,браво
във всяко написано редче припознавам себе си

повдигнахте ми настроението,момичета....както и желанието ми за слабеене

Лелее Anita_79  страхотно е ,аз точно това се опитвам да ннаправя ,да се харесам,но въпрки всичко се харесвам само на 54кг-ма!И не мога да го преодолея!
                 

Хей момичета голяма работа сте,сетих се че ако съберат нашите творения в книга по добра енциклопедия за борбата с кила няма .Тиража ще е неограничен ,че всички ще искат бестселър за килата и борбата за всички поетеси  /color]

         

Момичета,знаете ли какво откривам ,че въпреки борбата ,ежедневна,ежеминутна,не преставаме да губим чувството си за хумор и подхождаме с усмивка към следващата диета.И с надежда.Това е нещо много ценно и евала че го имаме.     

Държах да пусна поста си и тук, т.като не мисля, че беше необходимо да ме нападат по тоя начин!
Както е видно - от Варна съм, т.е. не бих могла да се възползвам от наградата.Дори и ако спечеля, ще я предоставя на някоя от софийските мами!
Действието ми беше продиктувано от идеята да ни стане весело и забавно, а не някой да се почувства ощетен или ограбен!
Видно е също, че влязох в конкурса с друга "творба", а това променено стихче, го пуснах  - отново ще подчертая - за забавление на нас - пухкавите мами!
Благодаря за вниманието!!!

 
Не може да бъде! Защо е тази атака?
Та ти си казала че е на друг стихчето и се забавлявахме от сърце.

Защо? Не разбирам.

Страхотни думи, съгласна съм с написаното от теб 

страшна поема, бива си го поета

Не се връзвай на тези, които четат наполовина и нямат чувство за хумор - аз се забавлявах докато чета и сигурна съм и други са