Идва ми да го прасна по 4-5 пъти на ден ! Детето няма нищо общо - просто с татито работим заедно .... 
- Публикувана: 26 септ. 2007, 16:27 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2007, 01:40 ч.
Идва ли ви да набиете любимия?
КАрам по ред на номерата-моят мъж трудно се поддава на реформация и реорганизация. Докато стоях вкъщи с дребен, наистина полудявах бавно. Благодарение на свекърва ми, на която не бих могла и на оня свят да се отблагодаря, съм си поемала дъх нееднократно....и на море ходих, когато дребен беше само на 5 месеца.
Тръгнах на работа-ами сега?Чистенето, оправянето??? Няма начин, особено сега, както съм на тинтири си майна на един час път от дома.
Ми взех си жена, на която плащам да чисти, а мъжът ми покрива други, по-големи разходи. И вълкът сит, и агнето-цяло.
Не иска да помага-ок. Ще инвестира финансово тогава.
Тръгнах на работа-ами сега?Чистенето, оправянето??? Няма начин, особено сега, както съм на тинтири си майна на един час път от дома.
Ми взех си жена, на която плащам да чисти, а мъжът ми покрива други, по-големи разходи. И вълкът сит, и агнето-цяло.
Не иска да помага-ок. Ще инвестира финансово тогава.
Помага бащата, не мога да се оплача, но като се сетя колко тъпа бях станала... Как го чаках да се върне от работа и да ми разкаже как е минал денят му, защото изкарах 4 м. в къщи. От ноември до март. А, Гугу гага, беше единственото, което говорех 
Добре, че беше канала на Биг Брадър, та да виждам живи хора, как говорят, как се разхождат... Живот!
Добре, че беше канала на Биг Брадър, та да виждам живи хора, как говорят, как се разхождат... Живот!
Чакай да проходи фогата и да се появи брат Мийн-Лакомийн. 
Тогава ще си предлага без бой да си разхожда щерката, а ти да си укротяваш врякащият наследник.
ОстаЙте я Ламята. Има време да свири на арфа и да миткосва по изложби. Даже сме и предлагали да ни праща дребната Ламя на срещи, когато тя не може да идва. И това не ще.
Тогава ще си предлага без бой да си разхожда щерката, а ти да си укротяваш врякащият наследник. ОстаЙте я Ламята. Има време да свири на арфа и да миткосва по изложби. Даже сме и предлагали да ни праща дребната Ламя на срещи, когато тя не може да идва. И това не ще.
аз имам три баби-активни-гледачи, свеки, мама и баба ми.мама не работеше, докато Иван не тръгна на ясла, т.е. първите 2 години го гледа активно тя (живеехме у тях, и като ми падне пердето излизах и край, има на кого да разчитам).
като цяло, гледането на детето за мен беше междудругото - между ученето, излизането и живота ми не се промени, почти никак, защото бях заета, когато исках. не го гледах аз, не ме е срам, детето ме обожава, обича и е прекрасно.
но ако нямаше да имам кой да помага не се знае какво щях да предприема, да гледам деца не е моето призвание в живота. мога да го правя "междудругото", но не и основно.
най-доброто е, както казва моята бивша колежка на работа, че не се правя, изобщо, признавам си, и не ме е срам, никак. събота и неделя изцяло за мен, ако щете вярвайте, аз петък и събота до сега не съм си стояла в къщи с детето, не мога дори да си го представя.
не раждам второ, като се пенсионира мама тогава, евентуално.
имайки се в предвид, че е на 45 незнам кога ще стане това обаче.
мъжо и той скатава, при нас е правило - не може единия да гледа детето, другия да излиза
никога, бабитеГоре-долу може да се каже, че и аз съм в твоя клуб, за първите 2 и нещо години. Всъщност като изключим едни три месеца в Ст град, в които бях абсолютно сама по цял ден с детето, от 3тия до 6тия и месец, баща и се връщаше в 8-9-10ч, откачах честно. После в Сф пък бях при свекърва, на която се разчиташе по-скоро за готвенето, купуването на разни неща, но не сме и оставяли да гледа детето, изобщо нямах социален живот, пък и бачкахме двамата, бяхме яко уморени...Затова и през свободното време на работа киснех във форума - замества там поне малко нуждата от общуване и дърдорене ей така.
Единствената разлика от теб е, че майка ми изобщо не ме разбираше като исках да излизам вечер, постоянно ми мрънкаше, как може нали, малко дете, едва ли не, че като съм родила и трябва да съм нищо друго, освен майка. И всяко излизане през деня или вечер без детето ми е било свързано с разправии с нея, което съответно ми е скофтвало и прекарването навън.
Като цяло съм можела да разчитам най-вече на баща и да я гледа, ако трябва да си свърша нещо, той поне супер се справя и не ги мисля като са двамата. По-несериозен беше в началото, когато е най-трудно и когато тя беше бебе, именно тия три месеца в Ст град, малко след това му дойде акъла, умира да си гледа детето, изведнъж нещо му прищракна. И така.
1. промениха ли ви се отношенията с партньора, след като станахте родители? влошиха ли се? подобриха ли се?
2. лудяхте ли и ако да - мина ли ви?
3. имате ли си само ваше време и за какво го ползУвате?
2. лудяхте ли и ако да - мина ли ви?
3. имате ли си само ваше време и за какво го ползУвате?
1. Да. Не. И да, и не.
2. Да. Засега не.
3. Не. Ако ми падне случайно - шия си гоблена Хитлеровата зима
Да, но чувствата ни са взаимни! Сутрин, когато излиза за работа, а ние с неваляшка се търкаляме У спалнята или в още по-благоприятни дни направо си откъртим на сън - той иска да ме намлати. А вечер - след един ден изпълнен със самотно безцелно тегелосване, миризливи памперси и полят със сладко-кисела лакоМийка - на мен ми иде да го тепам.
Ама и двамата знаем, че пред детето не е гот. Та само чакаме да го метнем за час-два на някоя баба... Обаче когато случаааайно и това се случи, се сещаме, че по-добре да "мейк лав, нот уор"...
Ама и двамата знаем, че пред детето не е гот. Та само чакаме да го метнем за час-два на някоя баба... Обаче когато случаааайно и това се случи, се сещаме, че по-добре да "мейк лав, нот уор"...
За какво иде реч:
омамих се, обебих, т.е. родих и ... полудях, бре хора! най-виновен ми е съпругът! щом го зърна и искам да го халосам по глЪвЪтЪ! Ясно осъзнах, че моето ежедневие и еженощие се управлява от дребната звяр, а неговото си е само негово!
Липсва ми социалният ми живот, безотговорното миткане, яденето на шоколад, пушенето, пиЙенЙето... и още сума ти неща.
Явно започнах да се окопитвам и поспрях да дудна още щом го зърна! надявам се да съм го направила преди да ме е намразил
ауууууу, да! и още нещо - зверски затъпях! имам чувството, че след седмица моите постинги ще изглеждат така: агу-гу, уууаааа, гиги-га
знам, че любимите мъжове на ССФ чистят, кърмят, готвят и перат, но ...
Та, да ви питам:
1. промениха ли ви се отношенията с партньора, след като станахте родители? влошиха ли се? подобриха ли се?
2. лудяхте ли и ако да - мина ли ви?
3. имате ли си само ваше време и за какво го ползУвате?
Е направо ме разби, право в десетката
Все едно моето мнение гледам, само дето не съм го писала аз Та по въпросите.
1. Промениха се, супер много се изнервих и само му викам. Та май се влошиха...
2. Полудях, с тенденция така да си карам и за в бъдеще.
3. Само мое време - ха- ха.... Нема такова....
Не. Идвало ми е на ум да го харижа. Ама никоя не го ще.
Ако към мъжа прибавиш и някой лев, може да се навие някоя
Аз така заплашвам моя, че ще платя на някоя да го вземе! 
Стискай зъби, Ламелитке. Детето като поотрасне, става забавно и ще видиш как, той ще иска да те фрасне, защото имаш възможност да контактуваш повече с него.
Аз също не приех лесно липсата на личен, социален и семеен живот. Мъжът ми постоянно отсъстваше. Мисля, че на него му беше по-добре далече от мен, за което не го виня. И на мен ми се искаше да съм далече от мен.
Аз също не приех лесно липсата на личен, социален и семеен живот. Мъжът ми постоянно отсъстваше. Мисля, че на него му беше по-добре далече от мен, за което не го виня. И на мен ми се искаше да съм далече от мен.