Не мога да й се зарадвам

Кой идиот те командирова в провинцията с това малко дете?    Нямаш ли законово право да откажеш?
Според мен изходът е да се прекрати командировката ти възможно най-скоро и да събереш семейството си.

А какво ще кажеш да не се прибирате директно в празния апартамент? Сега все още е светло до към 19,30 - 20 часа. Защо не се разходите заедно? Защо не седнете да хапнете нещо навън?

На времето бях чела (не помня къде), че най-добрият начин да превъзмогнеш някакво състояние е да правиш точно това, което НЕ искаш. Ако те дразнят игрите с дъщеря ти, наложи си точно това да направиш. Вместо да се самосъжаляваш, че видиш ли ти си тук, а мъжът ти там, наложи си да се гъделичкате с малката, да се гоните или там каквото имате навик да правите. Ще се увлечете и двете в палуване и времето ще мине.

А щом ти се гади, да не би да си бременна?

 
Аз също се чувствам ужасно, когато нямам време да си играя с малката, а домакинската работа ме чака и трябва да я свърша.
Опитай се да си дадеш кураж сама ни остави домакинската работа за събота и неделя, когато ще имаш помощ от мъжа си.

Постът ти ме натъжава, защото понякога и аз се чувствам така.
Преди няколко дена и аз бях за известно време сама, само че в моя случай татко беше в друг град.
И аз нервничех, бързам сутрин да оправя и двама ни.
Стефчо не иска това, не иска онова. Аз се карам, дори пошляпвам и после ми става едно такова, виновно, гузно.
Напълно те разбирам, макар че вече не съм сама.
Опитай се да се владееш. Много е трудно, но децата не трябва да ни виждат такива.
Те заслужават да ги обичаме.
И ние наистина ги обичаме.

Първо- не знам причините за депресията ти, раздялата с таткото /макар и временна/ или нещо друго. Вероятно първо там трябва да се търси и да се изкорени това, което де депресира, за да не страдате ти и детето. Вероятно не е нещо, което искаш и можеш да споделиш тук, затова не те питам с цел да даваш отговор на този въпрос. Просто вероятно е по- добре да го потърсиш в себе си и да се опиташ да тръгнеш от там.
Понякога човек се нуждае от почивка, дори за отделяне за някой и друг ден от детето. Това не означава, че не го обича. Напротив, може да бъде много по- ползотворно от всекидневните мъчения /защото то си е мъка- искаш да имаш определен тип контакти, а на практика се получава друго/.

Ей, много се натъжих! Недей така...и виж каква снимка си си сложила на аватара. Толкова много неща се виждат от нея. Защо така?
Няма да ти правя психоанализ, но...определено имаш нужда от приятели и хора, с които да изкарвате повече време.
Отиди в темата за Видин (ако си там) и се запознай с разни мами. Все ще си паснеш с някоя или поне ще има къде да отидете с малката. Трябват ти контакти и разнообразие. И за това главоболие с гадене, лекарите какво казват? Да не се преуморяваш в работата?
Заживей в ситуацията, в която си. Не си мисли "какво щеше да бъде, ако..." Примири се, че така ще е и трябва да се изправиш. Не си сама завинаги, само временно е и събери сили и свежест.
Много мога да говоря...но ще се спра за да не ставам досадна.
Прегръдка от мен и довечера се направи на палячо за малката Облечи се цветно, нарисувай си лицето, нарисувай и нея и правете ненормални неща.

И мен ме натъжи поста ти 
Хубавото във всичко това е, че разбираш, че така нарянаваш детето и искаш да се промениш, а това почти винаги означава, че пътят към промяна е наполовина извървян. 
Всичко може да се промени с малко повече организация от твоя страна. Например - сутрин ставай по-рано, за да се приготвиш първо ти, а после събуди детето и отдай цялото си внимание на нея. Вечер - апратамента не е празен - ВИЕ сте там. Купи и дискове, с детски песнички, книжки с картинки, чети и стихотворения. Не си мисли, че си депресирана и тъжна и изнервена, защото така още повече се депресираш. Прави нещата,които обичаш, с детето.
Аз също работя, съпруга ми се прибира от работа към 21,30 ч. Докато се прибере, с малката  правим всичко заедно - вярно, че тя е и по-голяма, но и двете най-много обичаме да пускаме музикалните канали и да танцуваме заедно, всяка вечер в къщи е дискотека 
Горе главата, защото детенцето на теб разчита.   

П.П. Аз се чувствах така с главоболие и подвигане, като бях бременна 

Юлка, офф, страхотен подпис 
Миличка, не се притеснявай, периодът ти е такъв, но ако скоро не си починеш ще изпаднеш в депресия, която няма да отмине бързо.
Спешно намери някой да те замести, вземи си няколко дни отпуска и иди сама някъде или с мъжа си.

 С мъжа ми сме в прекрасни отношения, обичаме се и раздялата много ни тежи. Той е страхотен, дава ми кураж и много ми помага, когато е тук и винаги, когато се чуем. В мен е причината, а не в положението, в което се намираме. Просто съм в някакво гадно състояние , от което не мога да изляза. Вече минаха 6 месеца, в които се справях отлично, бях силна, успявах с детето. Мисля, че успявах да се грижа добре за нея и да не й липсва нищо. Но както се вижда от много важната за мен лентичка в подписа ми остават още 6 месеца, а аз вече нямам сили. Нещо в мен се обърна и не мога да го превъзмогна, в мен е причината. Просто съжалявам, че от това страда детето ми. Боли ме за нея, защото не мога да бъда пълноценна. А на нея й трябвам точно такава. Сутрин като се събуди започва да влиза във всички стаи и да вика "тати, тати". Това ме побърква. Мъчно ми, а в същото време съм ужасна, дори зла. Карам й се , сякаш й казвам "Мами, ти не ми влизаш в положението." Сякаш виня нея за всяко неудобство. А понякога става въпрос за дреболии. Много я гушкам, целувам я, постоянно й повтарям колко я обичам, но някак си вътрешно не мога истински да й се зарадвам, уморена съм и наистина има моменти , в които искам просто някой да я вземе за 1 час. Когато заспи я гледам, целувам я и си мисля, колко съм богата, колко съм щастлива, какво слънце имам. После си казвам "Защо й се радвам само когато спи". Абе сигурно като ме четете ще кажете че съм в следродилна депресия 
Джулка много добре е описала нещата. Точно така се чувствам.
За бременност - не знам. Направих си тест, но е отрицателен /малко ненавременен, преди цикъла, затова не знам дали е много точен/.

Ти страдаш от остра форма на самота! Намери приятели, контактувай с хора - нямаш ли си колежки в работата, няма ли около жилището ви други майки с деца.
Всеки човек се нуждае от общуване със себеподобни - децата искат да играят  с деца, възрастните искат да си побъбрят с възрастни.
Не си го изкарвай на детето, а кани гости или ходи на заведение с познати и приятели. Детето няма да ти пречи, особено, ако има и други деца. Не се затваряй сама.
И защо казваш, че се прибирате в празния апартамент - не е обзаведен ли? /Това в кръга на шегата/. Празен е, докато ви няма - щом прекрачите прага му, със сигурност се напълва!

Ох, това и за мен беше най-големият проблем.
Даже по едно време ми казваше -  "Още 2 пъти спим и тати си идва, нали?"
Очите ми се пълниха със сълзи.
Всяка сутрин - "Тати къде е?"
През това време аз се чувствах сякаш съм в някаква измислена реалност. По-скоро в не-реалност.
Носех се като насън.
Послушай момичетата и правете с малката щури неща. Знам, че сърцето ти ще е свито, докато примерно си правите домашна дискотека или някаква друга лудория, но със сигурност детенце ще е щастливо. А оттам и ти.
 
ОФФ Zanda, благодаря.

И аз го минах този период, когато мъжът ми започна много да пътува, а аз се оказах сама с дете на няма и две години...Точно от самота е! Със сигурност! Като се съберете всички заедно, ще се наредят работите Аз установих, че ми идва нанагорно и извиках близки хора да поживеят с мен, за да не съм сама. Иначе откачах просто

И моят съпруг започна с няколкомесечни командировки, когато детето беше на годинка и малко. Много тежко и изморително, и изнервящо, и липсващо...и аз не знам как да го опиша. Удържах си сама с детето, но беше трудно. Сега вече съм свикнала и съм изградила някакво поведение.
Затова казвам, че когато се примириш, че трябва сам да се справиш с някакъв проблем, било с общуването, нервите, бита и т.н. всичко си идва на мястото. Иначе, мислите, ако едикой си или едикое си беше така и така...идва натъжаването.
Noel    гледай да излизате по-често и намери удоволствие от това. Затворена вкъщи няма да успееш да се почустваш разтоварена, защото малката се върти само около теб.

Ноел, ако в момента си "заточена" във Видин напълно разбирам депресията ти  . Аз се депресирам 32 години вече  .
Ни ми се иска да повтарям останалите, а бих искала да се запознаем, и ако е възможно аз и моята бесотия да разнообразим някой и друг ваш следобед  . Ако имаш желание, можеш да ми драснеш едно ЛС  .

Миличка , преуморена си и си самотна ...
Аз се чувствам така - боли ме главата и ми се повдига , когато ми е много натоварено или притеснено . Сякаш живея на автопилот 
За щастие това са периоди , които преминават .
Опитай да се забавлявате повече . Води малката някъде да си играе , а ти да се видиш с хора , колкото и да си изморена . Гушкайте се повече ...
Нещата ще се оправят 

Ако не смогваш с домашните задължения, прехвърли част от тях на друг човек срещу заплащане. Или се съсредоточи само върху най-важните. Отделяй време на детето. А дори можете играейки да свършите част от задълженията.
Не обичах да оставам сама с детето, но си изкарваме чудесно откак започнах да действам по тази система - не е важно колко е чисто, не е важно дали миа нещо сготвено, важна е всяка минута от времето, в което играем и сме заедно. И досега отсъствието на баща му, за него означава само едно: ще получи 100% от моето внимание. Не обичам грижовни баби да ни идват на гости, защото трябва да се съобразяваме с тях. Въобще в отсъствието на баща му си имаме съвсем други правила - спим заедно на спалнята или в детската, а оставането да спим в хола е нещо като "екзотика"; теглим "жребий" с коя кола да ходим на работа и на градина (с моята или с на баща му), понякога това е предварително подготвено - от вечерта скривам 2та ключа и сутринта много "бързаме" да ги намерим, тръгваме с таз кола,чийто ключ първо се намери. Обикновено детето има "късмета" да открие ключ и тръгва щастливо на градина, с усещането че е извършило малък подвиг. Приготвяме дома за деня, в който тате ще си дойде, готвим заедно (разбирайте, мажем безгрижно из кухнята и трапезарията), поливаме цветята, като всъщност се пръскаме с вода и ползваме шишетата с пулверизатор, замеряме се с възглавницата на тати и т.н. Ако простираме, то задължително имаме игра с хвърлянето на щипки и опити от разстояние да се метнат в един кош. Състезаваме се кой ще прибере повече играчки в коша (а реално събираме разпилените играчки).
Когато детето заспи, идва време за телефонни разговори, чат в интернет и въобще по-смислени диалози с приятели и роднини.

Опитай да се забавляваш с детето и поне във времето, в което сте заедно си позволявай да бъдеш и ти едно дете Не е трудно и е много релаксиращо.

Диана ти е дала много хубав съвет - влез във видинската тема в отчетните теми и пиши там. Ще се запознаеш с много майки с деца и можете да се събирате, когато сте свободни или след работа... децата ще си играят, а ти ще намериш контакти на чуждото място. Опитай . Детето ти е наистина една малка красавица-лейди , не му се карай..., защото и то страда, че баща му го няма. Сигурно й липсва и на нея, но докато ти разбираш, защо го няма, то не знае и не разбира, объркано е и се държи единствено за теб.

Щом има край това "заточение", трябва да се стегнеш и да издържиш.
Срещай се с хора. Запозай се със Зори, сигурна съм, че после ще се чувстваш по-добре. 

*SV*, ти си един малък гений. Упс - голям гений.
 

По-скоро покрай сина си преоткрих детското в себе си. Не знам защо дълго време мислех, че сериозната ми професия изисква и сериозност вкъщи, и сериозност пред детето и всичко да е свършено за норматив. Откак си позволих да съм и аз дете, общуваме много по-добре с него и времето, в което сме само двамата, просто лети!  Няма нищо гениално в това да се гоним пълзейки по пода,  да се пръскаме с душ-слушалката в банята,  да хвърляме топки от намачкани листи по някое цвете в саксия или просто да се скрием под масата и да си говорим тайничко там (нищо че сме си сами в апартамента и няма кой да ни чуе).

Снощи например, пак бяхме сами и се забавлявахме като крихме домашните ми чехли. Тази игра продължи над 1 час и половина. В това време, докато той криеше, аз успях да пусна пералня, после и да простра дрехите, да наредя някои шкафове. Едното скривалище, което той измисли, беше в съдомиялната. Ако трябваше да съм строга, трябваше да му се накарам, че там не бива да крие чехли, че са мръсни, че тя е само за чинии и т.н. Но вместо това, следващия път аз ги скрих във фурната.  Чудо голямо, че не трябвало да са там.

Соларис, точно така е

Макар да живея в родния си град,където са и всички мои близки,на които държа,се чувствам често така.Без помощ и подкрепа с дни наред, а детето ми няма грам вина,но понякога го отнася.Заставям се да излизаме всеки ден,нарочно уговарям срещи с познати с деца,че да се разсеем и двечките.Това ме спасява-срещите и разговорите с хората,понякога и през скайпа или дълги телефонни разговори,ако не можем лично да се видим.Зарязвам всякаква дом.работа и се грижа за душевното си равновесие.
  Напрежението и умората от работата-познато ми е ,връщаш се вкъщи и искаш поне 15 минути тишина и спокойствие, а вместо това едно очакващо и питащо много дете....Пускам детско филмче,а като се посъвзема-вече съм на линия за пълноценно и ползотворно общуване с детето.

*SV*, кефиш ме максимално!     
Винаги съм вярвала, че добрият родител е едно порастнало дете, което чрез детето си се връща в детството си.
Скоро останах сама за 10 дена, без таткото, който иначе много ни помага.
Мислех си, че ще минат бавно и мъчително, но се оказа, че минаха като 1 миг. Много готино си изкарахме с малката, правехме неща, които когато тати е вкъщи не правим, отделях й и времето, предназначено за татко й, ходехме на разходки край реката, в близката гора, където се разпявахме, пяхме и крешяхме на воля, без да има кой да направи забележка. Само птичките ни слушаха и като че ли се смееха с нас. 
Пазаруването ни не беше припряно, както когато тати е с нас (много ясно, че мъжете винаги бързат да излязат от магазина час по скоро), а беше много спокойно и приятно. Давах й тя да слага нещата в кошницата, возих я в количката за пазаруване, по някое време дори бягахме вътре... хората ме гледаха малко странно, но на мен никак не ми пука. 

Noel, при теб това продължава по-дълго, затова имаш нужда от нови усещания. Запишете се на танци, или на плуване, или на някакъв спорт. Това винаги тонизира и изважда от депресия.
Яж люти чушки. Те съдържат веществото капсацин, което се извилича за направата на лекарства, с които се лекуват депресии! 
Запознай се с разни нови хора, по пейките, в магазините...
Успех и ... абе малко ти остава! Няма страшно, ако се отпуснеш, ще мине бързо. Ако се стягаш, времето ще се точи като охлюв.
Детенцето те  усеща и знае, че не ти е добре. А то наистина ти е много красиво и сладко(гледах й албумчето) и не заслужава да страда заедно с теб.
Отдай й се, дори и въпреки волята си както съветва *SV* и ще видиш, че нещата ще се оправят постепенно, а може и извднъж, кой знае.
        

Noel, познато ми е твоето състояние. Мисля, че ти е нужна много почивка, може би отпуска и разнообразяване. Как се чувстваш в работата? Може би голяма част стреса и напрежението идват оттам? Помисли си за приоритетите си, предполагам както и ти казваш детенцето ти е на първо място, преди работата, домакинската работа и пр. Опитай се да не влагаш толкова много енергия в работата. Може би някой може да те смени една вечер да гледа детенцето, за да се отпуснеш.

Ако продължава така - търси непременно помощ! Макар че съм против антидепресантите, знам че понякога е много трудно, невъзможно човек да се справи сам, ако няма възможност драстично да промени начина си на живот.

*SV*  Невероятно е, когато осъзнаем, че можем да бъдем самите себе си пред нашите деца, а не да си навлечем автоматичната роля на родител и "възпитател", чиято главна задача е да повтаря: не не не по цял ден.

Благодаря ви за подкрепата и за куража. Наистина се чувствам самотна и то в остра форма.Въпреки, че тук имам няколко приятелки, с които се виждаме от време на време, но рядко, в повечето случаи сме двете с детето. Постоянно гледам да сме навън, времето все още е  хубаво, и въпреки, въпреки всичко... Разбира се, че трябва да се стегна, знам го, опитвам се да не мисля за това, и преди успявах, но сега ми е трудно. В работата има доста напрежение, разбира се, просто моята работа е такава - работя в окръжна прокуратура, където всеки ден се сблъсквам с ужасната страна на живота - наркотици, ПТП-та със загинали, удавени, обесени и т.н. да не изреждам. И това ме депресира понякога, но в сравнение с отрицателните чувства, които изпитвам, когато съм се скарала на детето и после ми е толкова тъжно, толкова ми е гадно... Няма смисъл да ви описвам повече.
Дали сте ми добри идеи за забавление с малката. Ще си наложа да съм по-търпелива, да играя повече с нея, може би това ще обърне нещата.Знам ли...

Когато родих  моят мъж често пътуваше в чужбина,липсваше ми много,разбира се,но се научих да се радвам на това. Осъзнах,че така ми остава повече свободно време с детето,нямах ангажименти за готвене, можех да стоя до късно с детето на вън и да се прибираме само за спане,правих си даже график на срещите с приятелки.Опитай да се възползваш от самотата,върши приятни неща,за които до сега ни ти е оставало време,обикаляи магазини,почивай си на някоя пейка в парка,докато детето ти играе.Иначе рискуваш детето ти да се чувства по същия начин като теб-ти страдаш от липсата на съпруг,тя страда от липсата на майка.

Единственото нещо, което веднага ми идва наум е, да напуснеш тази работа, щом те дели от съпруга ти физически (и психически), да не говорим пък за малкото ти момиченце... Много е неправилно да си го изкарваш на нея. Върни се при половинката и подредете приоритетите си ЗАЕДНО, потърси си хубава работа, където няма да се разкъсваш между служебни задължения - разстояние, нерви и ролята на майка (която е несъвместима с изброените по - горе)...
Друга работа (ако трябва на половин ден!) и повече се усмихвай на малкото си слънчице. Ако се прекрати връзката между вас сега, винаги ще го усещаш и ще съжаляваш.

ol4eto, не мога да напусна тази работа. Работя като прокурор и много трудно стигнах дотук - изпити, конкурси и пр. Трудно я спечелих. Мъжа ми също - след 9 години труд, най-после го повишиха. Освен това през април ще ме преместят и ще сме заедно. Не можем да си позволим да избързаме с решението само заради временна /както съм отбелязала по-горе/ раздяла. За мен в момента е по-важно да преодолея стреса в момента, и не съм готова за такова генерално решение. Ако напусна нито ще имам работа, нито ще съм в майчинство. А ние не сме много на "ти" с финансите. Търся подкрепа и идеи за изход от положението, генералните решения в живота си вече сме ги взели.Все пак благодаря!