Цветнокожите деца в България

Аз имам познати, които осиновиха чернокожо момиченце. Беше оставено пред вратата им и те направиха всичко възможно да го осиновят. След това жената роди още две деца. Не сме били толкова близки да ги разпитвам как се държат хората с тях заради цвета на кожата на детето им, но пък съм чувала деца как го обиждат. Много грозно беше и детето много зле се чувстваше.

В парка имаше едно цветнокожо семейство. 4 момиченца бяха. Имаше и още едно с едно момченце. Моята щерка много хубаво си играеше с тях, за малките деца няма значение цвета на кожата. Дори не й направи впечатление  За големите също е така ако бъде възпитано правилно 

Много мъчно ми стана за тез дечица, но истината е че ще срещат и добро и лошо отношение. За българина колкото и приказки има колко е толерантен, това не е въобще така  Може би от това децата ще станат много по-силни, дано 

Аз нямам опит с това ,нито познавам такива хора,но ще ви кажа аз какво бих казала на цветнокожото си дете ако чуе лош коментар зад гърба си.Бих му казала ,че това са зле възпитани и ниско интелигентни хора ,които могат да обиждат дете,а особено заради начина по който изглежда.
Хората не можеш да промениш,но ако създадеш ясна представа в детето ,че те се делят на интелигентни и възпитани и на неинтелигентни и невъзпитани ,няма да му прави впечатление.
Не знам ,поне така си мисля.

Откровено се радвам на цветнокожи хлапенца, много са ми сладки. Не мога да си представя възрастен човек да ги приема негативно и да коментира  .  В кой град живеят твоите познати?

Здравейте,
От снимката ми се вижда ,че съм се сблъсквала с така наречения проблем
Истината е ,че никой неможе да затвори хорските уста!Имайки предвид нашенския манталитет и възпитание,семейството би трябвало да знае пред какво се изправя.Понякога наистина боли ,но хайде ходи кажи на някой...Ако ще живеят тук ,ще трябва да се примирят с глупостите,които ще чуят,а и с тези ,които няма,но ще знаят ,че са казани.
Поздрави за семейството 

в нашата ясла имаше мулатче, после две близначки китайчета, после едно китайче
децата изобщо не се впечатляваха от това
някои родители гледаха странно, но не са правили коментари
като цяло в българия не сме много толерантни, направо сме си дебили, но полека-лека се забелязва напредък
това което можем да направим, е да възпитаме децата си да са толерантни към останалите

Oт собствен опит мога да кажа че българина е расист!
моето дете е леко мургаво просто защото бащата е по тъмен и от както съм родила чух какво ли не, пъро всички питаха детето бяло ли е черно ли е, а бащата е просто мургав!, след това като го видеха, "Аууууууууу ама  то беличко било", но през лятото хвана тен и всеки почна, АУуууууууу какво е черничко и така!
Хорските уста никога не ще затвориш, дискриминация има и ще я има!
с какво заплашват майките децата си, с циганчетата който са мръсни и черни нали, чувала съм го неведнъж!
тук в детската ясла имаше едно мулатче и децата не искали да играят с него защото било мръсно и не се било къпело!
е това от къде го знят 2-3 годишни деца! От родителите рабира се!
просто според мен трябва да обясняват на детето че то не е различно че хората не се съдят по цвета на кожата им и че нямя разлика в това всеки е човек, и расизма в българия няма скоро да се успокои!
Радост и безгрижно детсво на детето!
Хорските уста никога не ще затвориш! Ако не е бяло, защо не ако не е черно пак защо не е!
е какво да е на петна ли?????
Сори за дългия пост!!!

ее, и моят мъж е доста мургав и съответно децата ми силно чернеят от слънцето и лятото са като циганета  ама какво от това, хич не ми пука
една съседка ме убеждаваще, че мъжът ми е арабин, ми аз по-добре от нея знам, ама тя си е убедена и толкоз 
не знам какво толкова се впечатлявате, има много по-важни неща от това
мисля че е по- важно че сме живи и здрави, защото хората с увреждания ,например, са подложени на много по-ужасна дискриминация, а освен това имат и здравословни проблеми

Едно 2 годишно дете не прави разлика в цвета на кожата, поне моята щерка. Така че няма нужда нищо да му се обяснява. Тези деца на 2 годишна възраст които не искат да играят с цветнокожи деца поради куп причини по-скоро са обработени от родители си, което просто е как да кажа грозно. Явно става дума за ниско интелигентни хора с които няма смисъл да се общува  

в класа на дъщеря ми ,има цветнокожо момиченце - подхвърлих й, че е много сладка...тя нещо се позамисли , но потвърди...може да е имало някакво разискване, за цвета на кожата, но не пожела да сподели с мен...

Интересно, какво може да се изкоментира зад гърба на едно дете, което е от друга раса? Все едно да ида аз някъде в Африка и зад гърба ми да кажат: "Ха, вижте - българка!"..., какво друго? Че е грозно, че е мръсно, че защото не е бяло е лошо? Какво казват?
В новата група на Гери, има едно китайче и две арабчета. Арабчетата не личат много, но китайчето си е китайче, откъдето и да го погледнеш . Изобщо и през ум не ми е минало да кажа на детето ми - "Ооо, с това китайче няма да си играеш", или пък да подхвърля на госпожата: "А, какво прави това китайче тук?"
Не мога да разбера, какви коментари получават родителите на осиновеното цветнокожо дете и не биха ли могли с усмивка да скастрят коментатора? Все пак имат право на избор и са го направили с това момиченце.

Аз пък веднъж станах на една циганка с две бебета в ръцете в автобуса. Никой не й ставаше. Тя, горката, се скъса да ми благодари и да ме благославя. Направо неудобно ми стана.

Ами нашият татко е пакистанец и в един маляк град с хора които никога не са излизали  от българия е малко трудничко

Не, не мисля, че децата са го чули от родителите си. По-скоро вината на родителите е, че не са обяснили на децата си, че има различни раси и представителите им се различават помежду си.
Спомням си, когато синът ми видя за първи път мулатче на улицата. Директно ме попита това дете защо е толкова мръсно. Добре, че бяхме далеч и детето не чу. 
Тогава му обясних за какво става въпрос. Първоначално беше много учуден, че има и такива хора, но после явно прие думите ми, защото след това не се е впечатлявал при подобни срещи.
Но, да си призная, аз самата едва се удържам, когато срещнем такова детенце да не го зяпам непрекъснато. Много са ми сладки! 
А през лятото каква негърка видях, малеее... Най-дългите крака, които съм виждала наживо!  Страхотно тяло, като статуетка беше направо!

Мдаммм,"черната раса" се слави с красивите си мъжки и женски тела!

Аз също не мисля ,че децата реагират така заради родителите си От началото на седмицата работя с деца по на 3 години.Знаете ли какъв беше първият въпрос в първия ми час?"ти защо си черна?"
Първото ,което ми дойде на ум беше,че съм била на море Така цял час слушах как детето не е било на море и т.н На следващия ден пак имах час със същите деца и този път въпросът ми беше зададен от друго дете, на същата възраст.Реших да пообясня леко Питах ги дали не са виждали и други тъмни хора(т.е. аз знаех ,че не са.То в наше село съм си само аз )После им казах ,че има доста различни хора по света.Попитах ги дори ,дали им пречи цветът на кожата ми.Та така приключихме!

Ню-Ти все пак си бяла,нали!Могат да се изкоментират доста злостни изказвания.През твоя поглед нещата стоят друго яче.На мен лично са ме наричали"маймунооо",което за дете на 10 години примерно не е приятно.Други пословични обиди са :негро,църна,въглен,печка,брикет....Еми не е приятно!Да споменем ,че доста често това се казва с вик и крясък Да не говорим за погледите,моял.Те са просто убиец
А ти ако отидеш в Африка съм сигурна ,че няма да получиш и един коментар по повод цвета на кожата си.
Аз също гледам ,когато някой ми хареса,но го правя с усмивка.Така ми идва.А в очите на повечето хора тук се чете едва ли не ужас!
Тъй като аз съм доооста мургава,се очакваше детето също да е тъмно!Нещеш ли ,то е чисто бяло!Ха познайте колко глави са искали ,а и са се навирали  в количката му не,за да видят бебето вътре,а за да видят цвета му!Това за мен е обидно!

Наистина често пъти децата реагират по този начин, не защото са чули нещо от родителите си. Просто се сблъскват с нещо различно и коментират по свой детски си начин  Обаче, ако и след този първи сблъсък родителите не разясняват нищо на децата си, тогава идва проблема и се стига до обидите.

Моята дъщеря се сблъска за първи път с чернокож човек като беше на 4 годинки. Мъжът беше колега на баща и. Моята в първия момент се уплаши ужасно. Никога не сме я плашили с черни хора . Ама е на - уплаши се. Може би е трябвало по- рано да и разясним за различните раси , ама кой да се сети  А и може би, ако не го беше видяла на живо, нямаше толкова добре да ни разбере. След първоначалния си страх и нашите обяснения стана първа приятелка с Габи Кабеда 

Обидите, които са наранявали Цвети за съжаление и аз съм ги чувала отправени към детенцето, за което писах. Явно родителите на децата отправящи тези обиди, не са си дали зора да им обяснят за физическото различие между хората и как то не трябва да има значение във взаимоотношенията.

Аз съм прясна прясна по темата. Днес преди обед дъщеря ми си игра за първи път с едно негърче. Тя е още малка, но повече се впечатли от топката на другото дете, а не от цвета на кожата му.  Не съм чула коментари от другите майки наоколо, но пък нямаше и други деца освен моето, които да си играят с негърчето.
Не знам, може би все още възприемаме негрите и мулатите за нещо екзотично и  по-скоро затова хората се обръщат след тях, а не защото ги мразят.  По мои наблюдения българите са много повече расисти спрямо циганите, отколкото към чернокожите.

споделям това мнение. Мисля, че расизмът е нещо много неприятно, "меко казано". Много ми се иска макар и бавно обществото ни да се промени и да стане по-хуманно.

  Лятото  на морския бряг надвечер се случи моето дете да играе с 2-годишно мулатче.Захласнах се по това дете-едни чудни черни очи с дълги мигли.Детето бе с баба си и дядо си.Заговорих се с тях /бяхме само ние и те на брега/за обичайните неща покрай децата.Лични в-си ,естествено, не съм задавала. Моята дъщеря/тогава на 2 и половина г./прие детето от раз,не се е чудила,не ми е задавала в-си нито по време на играта ,нито след това.Но аз все пак я попитах дали е забелязала,че кожата на детето е била тъмна и че очичките му са били черни.Дъщеря ми каза,че е видяла това.Подчертах,че детето е красиво и тя се съгласи.Явно за нея всичко си беше в реда на нещата,успокоих се.

Аз израснах с приятелка мулатка-Моника Бабикер,и не съм забелязала различно отношение към нея.Даже напротив това и помагаше и като гледам продължава да и помага.

Не, не мисля, че децата са го чули от родителите си. По-скоро вината на родителите е, че не са обяснили на децата си, че има различни раси и представителите им се различават помежду си.
Спомням си, когато синът ми видя за първи път мулатче на улицата. Директно ме попита това дете защо е толкова мръсно. Добре, че бяхме далеч и детето не чу. 

Същото ,само дето дъщеря ми е на 1г.и 8мес и каза:"Пууу,бате цапкан!"и аз не можах да измисля какво да й обясня.

Ивка-Явно имаме общи познати !Да,в света на шоу-бизнеса,ако си красива цветнокожа ти е само плюс(както и ако си търсиш работа-зависи и от работата де)!Ние обсъждаме реакциите на така нареченото простолюдие(без засегнати от израза),мисля.На хората от блока,на тези от квартала,улицата ,училището.Съмнявам се, Моника да е срещала само положителни реакции Ако попиташ нея самата, ще видиш!

Аз имах малко проблеми дори с моя преподавателка от 5ти до 10ти клас.Е тази жена ,за 2 грешки ме беше питала ,дали вкъщи говорим на български
И все пак ,нека не сравняваме цветнокожите с роми .

Тогава когато ние растяхме бяха други времена.Сега хората не са толкова консервативни.Сигурно е имало разни хора,които са реагирали кофти,но повечето от нас,не са!През тези години за които говоря,хората реагираха лошо и на децата на разведени родители,обаче сега са доста по-толерантни и не мисля,че някой ще се впечатли от цвета на кожата.Или поне ми се иска да е така!

Ивка-Мился ,че е повече второто .Жалко ,но е факт!Преди 3 години ,по софийските улици съм била наплювана от гнусен кретен ,отиващ към футболен мач Е,незнам как не го беше жал Наплюването беше придружено с репликата"мръсна маймуно" .За каква толерантност говорим тук?Или аз съм нямала късмет просто?А намушканите чернокожи из софийските улици .То е ясно ,че винаги ще има и такива кретени,но мисля,че все още са в повече
Апропо,аз съм не само тъмнокожа,но и дете на разведени родители.Един малък ужас за обществото!
А едновремешните номера бяха побутване,пулене на очите,сръчкване...Да ,по-малко приказки,но и тези "мили" жестове ,че на предния фронт се движи невиждан обект ,бяха достатъчни,за да се почувстваш не на мястото си!

Ха, тя е кума на една колежка и приятелка.

Иначе и аз от детската градина съм била заедно с мулат. Никога не ми е и хрумвало да се държа по-различно с него.

Общо взето близките и познатите са по-толерантни.Аз също в детските си години ,не бих могла да кажа ,че съм била избягвана от децата,напротив.Но при хората по улицата (т.е. непознатите) е по-друго!Всъщност там е проблема мисля

Обидите могат да идват и от близки и познати. Това дете, за което писах, точно негови познати деца го обиждаха и не искаха да играят с него. Едното дори беше неговата собствена братовчедка. Явно искаше да подражава не приятелчетата си.

Оо,~Цвети~ това за което  говориш е наистина гнусно отношение.Не искам да вярвам,че има такива хора,но все си мисля,че някъде при тях е изпусната нишката на обяснение за добро и културно отношение.Радвам се ,че не съм ставала свидетел на такива инциденти,и искрено се надявам да не ти се случват повече такива неща.
Летисия няма ли как тогава родителите на това дете да поговорят с тези деца?Ох на мен май ми стана страшно.
Сега майка ми, ми разказа 1 случай от вчера-Та вървели майка и дете и майката се обърнала и казала на някакво момче което вървяло пред нея:-хайде бе,мангал-и детето и казало :-аз не съм мангал ,бе мамо!Та тук става въпрос че има някои деца които подражават на родителите си,както и този малкия може би някой ден ще се държи така.Аз лично съм била различна в друга държава,и съм чувала какви ли не реплики за българките,но точно такова грозно отношение не съм получавала.

Много отдавна цветнокожите деца не са сензация и повод за шушукане по ъглите.Поне в по-големите градове,където преди години университетите се пукаха по шевовете от цветнокожи студенти.Аз имам позната,която е омъжена щастливо за нигериец от дълги години.Детето им е красиво и умно.Не е обиждано,не се е чувствало некомфортно.Това явно е приоритет на закостенелите малки мозъчета,на тесногръдите душички,които дори и в напредналото общество,в което живеят,все още правят разлика между бялата кожа,черната кожа и кожата с цвят на мляко и кафе.

Не знам Ивка. Може и да са говорили. Не бяхме толкова близки и не сме обсъждали въпроса. Споделям само това, което съм чувала от децата, когато моята си е играла с тях.
И това не е единичен случай. В родния ми град познавам жена, омъжена за чернокож. Имат 3 или 4 деца - вече им загубих бройката  И към тези деца съм чувала гадни подмятания и то пак направени от деца.
Сигурно при някой от тях това поведение се дължи и на примера на родителите им.
Няма да забравя как най- добрите приятели на свекърва ми коментираха чернокожите на видеозаписа, който бяха направили при ходенето си до Лондон. И тези коментари се правеха пред детето им. Такъв расизъм никога не бях срещала. В последствие, когато се преместиха в Англия и детето им се случи да има учителка чернокожа, го преместиха в друго училище.

повечето хора са расисти,не е проблема само в България
лятото бяхме в прекрасен хотел в Анталия пълен с туристи от цял свят(ние бяхме единствените българи)и когато в детския басейн влезнаха чернокожи братче и сестриче ,всички майки(предимно германки и рускини) си изведоха децата...................

Хахаха,сигурно са се бояли да не им почернее вода и да им оцвети русите деца .Милите

Chanel -Незнам дали говориш от опит или от наблюдение в/у други люде!На мен, доста от нещата са ми се случвали именно в най-големи ни град,а именно София.Та явно там тесногръдщината, не е толкова рядко срещана

Расизмът според мен възниква в следствие на:
а) незнание - Някои хора не знаят, че черната кожа не е в следствие на некъпане.
б) комплексарщина - Някои хора си мислят, че като са бели значи превъзхождат черните. Явно това е единственото, с което могат да ги превъзхождат, щом изтъкват цвета на кожата. Явно са лузъри в живота, щом си позволяват да тъпчат хората заради нещо, което не зависи от тях. Такива хора вероятно биха се присмивали и на дълъг нос.  Нещастници, какво да ги правиш.
   Преди време бях създала една тема по повод расизма и призовах майките да научат децата си на толерантност към цветнокожите, но не се радваше на успех.

Ами то не само към цветнокожите,а към всички раси,религии и въобще хора!
Все едно ,моето дете като се усмихне на циганче по пътя, да му кажа"Не!Това е мангал ".Абсурдно е просто и не бих постъпила така,но може би защото гледам от своята камбанария,знам ли

не знам поне за сега не съм срещала такова отношение към моите деца докато живеехме в бг-в градината им имаше деца от други смесени бракове,тур4ета и ром4ета към вси4ки се отнасяха еднакво.
аз съм омъжена за арабин,мъжо е мургав и когато се роди голямата и ме са ме спирали да погледнат бебето и когато я видеха бяла с сини о4и вси4ки замлъкваха за минута ,след като се роди 2та -тя пък беше бяла руса и с зелени о4и цирка беше още по пълен,веднъж  бяхме в една градинка и аз у4ех и децата играеха с баща си няма 4овек който да не се обърне да ги изгледа поне няколко пъти
след като се роди най малката -по4наха коментарите тя защо е по тъмна от каките/дори и свекито пита/
така 4е на хората не можеш да угодиш,моите са нау4ени 4е вси4ки са хора и са еднакви,когато у4ех тук в курса имах колеги от всякакви националности,сред тях и няколко сомалийки и няколко индинезийци заведох децата с мен един ден и когато видяха едната сомалийка се дръпнаха малко,но им казах да поздравят лелята,поздравиха я и видяха 4е не хапе,после попитаха защо индонезииците изглеждат така на което им казах 4е просто там хората са си такива  и до тук с коментарите.видяха и приеха 4е вси4ки както и да изглеждаме сме хора

Преди време гледах един социален рекламен клип. Мисля, че по Рекламна пауза го даваха. В него един чернокож показваше как ние белите всъщност сме цветнокожите. Когато сме болни сме сини, зелени, когато ни е топло сме червени, когато ни е студено сме лилави.....Много хубав и много истински клип. Дано конете с капаци да са го гледали.

Не знам, в градинките в центъра, в които водя дъщеря си, идва майка с мулатче, от Люлин.

Жената се страхува да го извежда там.

Какво повече да коментирам?

Ами българите са си расисти, както и по-голяма част от света.

Не знам дали сте наясно, но думите "негър" и "циганин" са обидни, трябва да се използва "черен" , "афроамериканец" и "ром".

Ние нямаме друг цвят на кожата, само сме леко мургави (както казваше майка ми с 10 ина бани  ) и с тъмни коси. И когато живеехме в Австрия се наслушахме на расистки коментари. Трябва да ви кажа, че колкото и дебела кожа да си сложиш, не можеш да игнорираш хората през цялото време. Всички коментари не могат да се забравят и те кънтяха дълго в главата ми - унизителни и обидни.
Колко сълзи съм проляла не за себе си, но когато съм чуела коментар за дъщеря ми и още си спомням неразбирането и изненадата в очите й, когато почна да осъзнава подмятанията на другите. И всичките добронамерени хора, които съм имала около себе си са разбира се подкрепа, но не решават генерално проблема. А чернокожите си бяха направо за оплакване. Когато таквива хора се движат в тълпа и около тях си има празно пространство, никой не ги докосва, никой не сяда около тях си е направо зловещо.
Така че семейството да се приготви в отбранителна позиция и да работи много над самочувствието на детето (това е задача номер едно докато порасне). Няма да им е лесно и ще имат несъмнено горчиви моменти.

Щом тези хора се чувстват обидени от тези обръщения, за мен трябва да е най-малкия проблем да не ги използвам. Защото дали ще е едно или друго обръщение, за мен не би трябвало да има разлика, но ако успея да направя деня им по-малко горчив, нямам против.
Това е първата крачка на толерантност. И когато думата "ром" стане обидна от дълго обидно употребяване те ще кажат как искат да се наричат.

В България употребата на думата "чужденец", не е обидна, но в Австрия е - "мръсна чужденка" - ето какво бях аз последните 15 години; когато завърших започнах да отговарям - "госпожа магистра чиста чужденка (къпя се всеки ден) ако обичате, Вие необразован тесноглед австриецо  ". Ама как се пулеха само хи-хи.

Ние хората не можем да надскочим себе си, но научих много от другата страна на "медала".

Ами то според мен не е нужно въобще да се пропивкват хора ,с каквито и да е названия.Дали ще си шушкат"виж,виж ,негър" или "виж,виж,чернокож" все тая.Така е и с ромите, и с жълтата раса.За мен няма да има дискриминация,тогава,когато хората вървят по улиците и не им прави впечатление дали човекът ,с който се разминават е жълт,черен,бял,червен или просто "различен"(в кюпа са и инвалидите мисля).Аз лично смея да твърдя ,че се абстрахирам.Дразня се от мърлявщина и нахалство

А защо "циганин" да е обидна дума?Аз не използвам думата "ром".

абе всеки да използва каквото иска,но да не е грубо.Нека не караме хората да се чувстват виновни ,затова ,че не са  като вас(щях да напиша нас,но се сетих ,че не върви в случая ).
Аз примерно,ако говоря за някой цветнокож ,също бих употребила думата "негър",но не да му го кажа на ушенце и да го гледам еееето така .Доста важен е начина и ситуацията според мен ...
Иначе,доста е глупаво да забраниш на детето си да играе д мулатче,виетнамче или каквото и да е друго дете!То е просто дете,е..ати!

   Аз ще споделя само една случка ,която ми направи силно впечатление.Когато живеехме в София в нашия вход имаше едно негърче-много сладко момиченце и децата често си играеха с него.Когато се преместихме да живеем в Сливен и детето тръгна на детска първото му впечатление беше " Ама мамо тук живеят много негърчета " .В групата му нямаше негърчета,а циганчета,но детето си мислеше че са негърчета,защото дотогава не беше контактувало с ромчета.

  Снобизмът ми е чужд и се старая и  децата ми да не съдят за хората по раса,възраст ,положение и т.н.