Знам ,че е глупаво това което ще питам ,обаче немога да преодолея страха дъщеря ми да не падна и да се удари като ходи,като я пусна от количката когато сме на вън тя не върви а направо се изтрелва все едно съм я държала в клетка и се налага постояно да съм след нея и да викам да спре защото вхаща пътя и нищо не я интересува.Като сме вкъщи съм спокойна върви си нормално и си играе но като отидем в парка хуква и така преплита краката все едно всеки момент ще падна по очи,тя е буйно дете и не стои на едно място за секунда.Абе незнам много ме е страх а всички мои приателки ме съветват остави го детето да върви спокойно ,като падне ще стане ама ,не аз съм все след нея.
- Публикувана: 29 септ. 2007, 12:55 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2007, 22:36 ч.
Моля споделете опит.
Не знам кога детето ти се е научило да ходи,но във всички случаи го остави на мира да си ходи,ако падне - ще пореве и ще престане.Може да си удари ръчичката,ще я поболи малко и ще мине.Ако постоянно си зад нея,тя никога няма да падне,а представи си да речем дете на 3-4 години да не е падало 
Остави я,нека се учи,а ти не се страхувай,нали си до нея 
Остави я,нека се учи,а ти не се страхувай,нали си до нея 
И според мен трябва да оставиш детето да си бяга самичко.Даже и да падне,едва ли ще се удари лошо.Най-много ръчичка или краче,ще я гушниш,ще я цункаш и тя пак ще е готова за подвизи 
И да знаеш че това е само началото,това дете все повече ще иска да тича,утре ще започне да кара колело......все ще бягаш след него ли.И като падне не се шашкай,ами и кажи"хайде да изтупаме панталонки и ръчичките и можеш пак да бягаш" 
И да знаеш че това е само началото,това дете все повече ще иска да тича,утре ще започне да кара колело......все ще бягаш след него ли.И като падне не се шашкай,ами и кажи"хайде да изтупаме панталонки и ръчичките и можеш пак да бягаш" 
И аз си мислех, че е правилно да се оставя да пада.
Но мнението ми се промени след като падна лошо и хвърчахме до Пирогов, където го снимаха (което не много хубаво, както знаем), лепиха го и сега си има мн хубав белег.
Знам, че не мога да го опазя, но след тази случка вървя след него през цялото време.
Не знам дали е правилно, но като се сетя какво беше...........
Но мнението ми се промени след като падна лошо и хвърчахме до Пирогов, където го снимаха (което не много хубаво, както знаем), лепиха го и сега си има мн хубав белег.
Знам, че не мога да го опазя, но след тази случка вървя след него през цялото време.
Не знам дали е правилно, но като се сетя какво беше...........
не се шашкай!Важното е детенце да не разбира,че ти се плашиш иначе ще има да плаче.......
И аз бях така като проходи... 
Все тичах след нея и се притеснявах да не падне, а всички ми викаха "Остави го детето, нека падне, нищо му няма..." Да, ама лесно се казва... Първо дете ми е и не я оставих поне първия месец докато не стана по-стабилна и не започна да ходи по-хубаво. Всяка майка сама си решава, зависи и от детето. Но определено се радват като излезят навън, че са на "свобода" и почват да тичат като бесни... 
Ако детенцето ти ходи стабилно не се притеснявай, пусни я да и мине мерака. Ако сте и в парк, на трева едва ли ще се удари като падне. Няма как, не може вечно да ги държим, но друг е въпроса, че не трябва да ги изпускаме от очи... 
Все тичах след нея и се притеснявах да не падне, а всички ми викаха "Остави го детето, нека падне, нищо му няма..." Да, ама лесно се казва... Първо дете ми е и не я оставих поне първия месец докато не стана по-стабилна и не започна да ходи по-хубаво. Всяка майка сама си решава, зависи и от детето. Но определено се радват като излезят навън, че са на "свобода" и почват да тичат като бесни... Ако детенцето ти ходи стабилно не се притеснявай, пусни я да и мине мерака. Ако сте и в парк, на трева едва ли ще се удари като падне. Няма как, не може вечно да ги държим, но друг е въпроса, че не трябва да ги изпускаме от очи... При нас беше обратно.Аз го оставях да си тича,пък всички наоколо се стряскаха,че всеки момент щял да падне,той просто така си тичаше,все едно,че аха и ще е на земята.Когато падне гледам да не реагирам емоционално,правя се,че няма нищо и той става и продължава.Случвало се и да плаче,тогава отивам при него и с целувки,гушкания се оправят нещата.Спокойно, не може да си предпазим децата от всичко,колкото и да ни се иска понякога,аз си викам нека едно обелено коляно да ни е проблема
И аз те съветвам да стиснеш зъби и да оставиш детето на мира. В крайна сметка не можеш цял живот да си след него, а ако му е писано да падне сериозно ще го направи. Щерка ми падна надолу с главата от една пързалка, докато баща й беше до нея. Така че не се стряскай, а остави детенцето, а и все пак от ниско пада. А и така ще се научи как се върви, чрез грешките си. Пожелавам ти много спокойствие и търпение!
От самото начало ....пускам детето, то пада, казвам браво на Дани, хайде сега ставай,...той става....сега вече си изтупва и ръчичките,...става, пада, тихомълком, даже и не го разбирам вече...като гледам една приятелка как се шашка, ....не трябва всеки път да се 'търчи' след детето като е паднало според мен...сега при всяко падане на детето на приятелката дори и най-лекото, започва един рев...малките са страшни умници, всичко усещат, така че добре трябва да се внимава на какво точно да ги научаваме, моето сега хита му е седенето в автомобил, едно въртене на кормилото, натискане на копчета, ръчки...и постоянното бу, бу, бу...но аз съм си виновна, кой ме караше да му показвам всичко това...сега чакам по 2 часа докато му омръзне в колата 
И ние бяхме същите, като го пуснех и като хукне , та не се спира и много се страхувах да не падне и накрая намерихме решение на въпроса 
Пускахме го в градинка , където има тревичка и пръс, дори не беше много равно , но се справяше чудесно и не се притеснявах като падне 
Бягаше си наволя , дори си похапваше и малко пръсчица 
, но този вариант е по -приемлив от останалия , където е много опасно и постоянно се страхувах да не си счупи нещо . Баща му заставаше на единия край на градинката между дърветата , а аз на другия, за да го завръщаме и така стана по-стабилен и чак тогава се осмилих да го пусна да ходи по асфалт 
Мисля ,при че този вариант ще ти е по- спокойно и няма толкова да се притесняваш, защото като падне - ще знаеш , че пада на по-мекичко Успех
Пускахме го в градинка , където има тревичка и пръс, дори не беше много равно , но се справяше чудесно и не се притеснявах като падне Бягаше си наволя , дори си похапваше и малко пръсчица , но този вариант е по -приемлив от останалия , където е много опасно и постоянно се страхувах да не си счупи нещо . Баща му заставаше на единия край на градинката между дърветата , а аз на другия, за да го завръщаме и така стана по-стабилен и чак тогава се осмилих да го пусна да ходи по асфалт Мисля ,при че този вариант ще ти е по- спокойно и няма толкова да се притесняваш, защото като падне - ще знаеш , че пада на по-мекичко Успех Нека да си тича на воля мъничето!След всяко падане ще става все по-внимателна,а и ще се научи да не разчита винаги на мама. 
Мдаа! И моят щурчо откакто си "закупи" крачета, е страшно палав и непослушен. Тичам след него когато:
- наближава бясно каращо се колело;
- куче, на което бърка в очите;
- поредния откачен, който може да е опасен и т.н.
Иначе го оставям да пада и да става, не охкам и не припадам! Така го научих да не плаче като се удари и да не се плаши!
При нас беше обратно.Аз го оставях да си тича,пък всички наоколо се стряскаха,че всеки момент щял да падне,той просто така си тичаше,все едно,че аха и ще е на земята.Когато падне гледам да не реагирам емоционално,правя се,че няма нищо и той става и продължава.Случвало се и да плаче,тогава отивам при него и с целувки,гушкания се оправят нещата.Спокойно, не може да си предпазим децата от всичко,колкото и да ни се иска понякога,аз си викам нека едно обелено коляно да ни е проблема
Тя е стабилна,обаче като тръгнем към парка направо пощурява.Пускам я в тревата но тя тръгва обратно към плочките и към люлките,инъче нашия парк е страшно чист и подържан.Даже има постоянна охрана,не се допускат домашни животни има табели затова.Тя проходи на 15 юли ,ама един ден така се изтупка по лице на плочките че направо пребледнях,аз се изплаших от това не тя.А си мислих ,че при всяко падане си слага ръцете,ама не.
Хахахах...в тази връзка се сещам за изцепката на свекървата на моя приятелка 
Жената много се спъва и пада понякога,та на прощъпалника на детето й,казала да направят пита и за нея,"барем" спряла да пада
Нормално е да се тревожиш,но не ограничавай детето си.Просто го наблюдавай и се стреми да запазваш спокойствие.Цял живот ще имаме тревоги,далеч по-сериозни от падането
Жената много се спъва и пада понякога,та на прощъпалника на детето й,казала да направят пита и за нея,"барем" спряла да пада
Нормално е да се тревожиш,но не ограничавай детето си.Просто го наблюдавай и се стреми да запазваш спокойствие.Цял живот ще имаме тревоги,далеч по-сериозни от падането