Бременна съм в шести месец,другото ни детенце е на почти две годинки.
Разбрах,нещо което ме заби в една голяма дупка.Незнам трети ден как да се справя с това.Тежи ми,много ми тежи,защото го обичам,защото не съм вярвала ,че ще го направи.Подигра ми се,излъга ме....
Разбрах защото видях телефона и в разпечатката,после си призна някой неща,но естествено не всичко.От къде ще намери такава смелост ...той иска вълкът да е сит и агнето цяло.
Полудях,вярвате ли ми полудях...!!Идваше ми и все още ми идва да я пребия,спира ме факта,че съм бременна иначе вярвайте щях да го направя.
Той казва,че аз съм причината за да се стигне до тук.Може и така да е,аз сама си гледам детето по цял ден и няма начин изнервена съм.Това се е отразило на отношенията ни вероятно,но ...защо ли не се е запитал дали и аз нямам нужда от утеха и сила за да се чувствам спокойна.Не помня да сме излизали заедно или да сме си организира ли забавления извън семейните задължения и ежедневия.Това не убива ли и мене???От три години сме заедно,толкова много неща съм преглътнала заради него,промених си тотално целия живот и за благодарност получих това.
Немога,незнам как да забравя или да простя,той иска да сме заедно.Но аз немога да спра да мисля за това,че когато аз имах нужда от него,той потърси утеха другаде.
Каже те ми какво да правя дали да простя или да остана сама??Лутам се ...лутам се и незнам,как да преглътна болката...незнам как да спра да мразя???
Яд ме е за детето за бебето в мене,тези нерви се отразяват пагубно не само на мен ,но и на тях на детето ми и на това което все още не е родено.