промениха ли ви се отношенията след раждането

Същото е положението както при вас...., че даже и вече катон че ли семейството е разделено на две: аз и сина ми от една страна и съпруга ми от друга.

 Що тъй бре....?
При нас не етака....

Да, много се промениха....и то не към добро.
Много ми е тежко от всичко това, дори и сега като пиша ми се плаче...
Мисля си, че брака ми отива към своя край!

И ние бяхме така.Постепенно всичко си дойде на мястото.Сега чувствам съпруга си доста по близък отколкото преди.

Нормално е да се отчуждят съпрузите след появата на бебето. Бебето изисква много грижи и е на първо място винаги. Моя колежка има две деца. Тя и мъжа й имат среща един път седмично просто да поговорят- наемат бавачка и излизат навън, за да се видят и да обърнат внимание на себе си. Трябва може би всички да го правим по-често това бягство от ежедневието и рутината. 

Да. Станахме и родители.

При нас се промениха към по-добро. Много по-близки и по-скъпи сме си отпреди, но моят мъж е страхотен баща.

Абсолютно!Промениха се коренноОтчуждихме се,нямаме време да се погледнем,разминаваме се непрекъснато по грижите за детето.И моят син е на 9 месеца,така че съм в същото положение.Или по-скоро бях.От скоро отново започнахме като по чудо да се отнасяме човешки един към друг.Спим даже прегърнати.Което не се беше случвало от повече от година!!!Не знам дали сме преживели кризата,все още е рано да се каже или е затишие пред буря.Ама от десетина дни обстановката е много по-свежарска!Така че не губи надежда .
Според мен мъжете превъртат сериозно след появата на детето в семейството.Сигурна съм че термина"следродилна депресия"го е измислил някой мъж с деца,като оправдание за това че уж хормоните на жена му са виновни за това че не може да асимилира факта"че детиту ни мож са гледа само,а обгрижващата го майка е чивек,нуждаещ се от помощ,а не рубот ,който движи бараката 24 часа в денонощието".Мисля че мъжете много често гледат на нас майките като на истеричка,на която пипето щрака непрекъснато в търсене на нов повод за заяждане.Поне така е с моя мъж."Е,до сега бяхме окей,на теб просто ти хрумна да се караш с мен"Щото примерно той си гледа мача,а детето му ближе обувките,докато аз бъркам боба....
Т.е. той трябва да продължава да си гледа келипира,аз да продължавам да бъркам боба,но с другата ръка да вземам детето всеки път когато докопа нещо неподходящо за игра.Той просто се нуждае от някакъв хибрид между майката от Фантастичната четворка(онази,която се разтягаше като ластик)и Спайдърмен.Пък аз съм просто жена.

и при нас е така, все по малко си говорим, предимно за детето, за нас почти не общи неща, за секса да не говориме той е плачевно състояние, хубав, но много рядък...............абе въобще нямам думи.

Не. Винаги сме били като куче и котка

За съжаление май при повечето двойки е така! При нас все има нещо за което да се скараме. На него му минава бързо, а мен ме мъчи и лошото е че помня дълго след това. Не се плаши, с времето ще се поуспокоят нещата, но винаги ще има нещо  !

Аз казвам на мъжа ми какво искам да свърши и не спирам,докато не го направи.
Наистина, домашната работа с малко дете у дома няма край, а аз и уча.
Изобщо не си давам зор за подреждане-имам само две ръце,не съм стоножка.
Ако иска всичко да е свършено идва да ми помага,щото няма друг начин.
Веднъж чух мъжа ми да казва на детето:"Виж за тебе мама какви вкусни десертчета прави, а за мене няма."Като се замисля- наистина готвя така,че и детето да може да яде от сготвената храна.И от милост направих на мъжа ми шоколадова торта, която той много обича.
Чувствам се, все едно имам две бебета-едно голямо и едно по-малко.

Тъпение, много търпение трябва. Често нещата се влошават след появата на детето, но нещата бавно си идват на мястото. Не се предавайте, момичета.

След като се роди дъщеря ми, нямаше негативни промени. Аз бях на 24, супер жизнена и амбициозна. От 6 до като родих бях в болница и аз и мъжът ми страдахме изключително много от тази раздяла. Той отслабна 10-15кг, аз качих 20 Както и да е...След като си дойдох в къщи имах помощ само през деня за около 5 дни, след което изгоних бабите Супер щастлива бях че съм си в къщи с бебето и тати (след този затвор в болницата). Сама се грижех за всичко, освен къпането за което ми помагаше тати. В къщи абсолютно всеки ден беше подредено, чисто , сготвено всеки ден, изпрано (първите 3 месеца БЕЗ пералня). Когато бебока беше на 1 месец излезе възможност да давам частни уроци на едно момиче за доста добри пари...Не изпуснах възможността. Тя седеше в къщи по 6 часа на ден. Та се сещаш какъв ми е бил режима месеци наред. Бебе, уроци, чистене, готвене, всичко на моята глава. Но аз бях изпълнена с енергия, щастлива и спокойна. Не се сещам да съм искала помощ от мъжът ми за каквото и да е!
Съответно взаимоотношенията ни бяха страхотни. Дойде лятото и всяка вечер бяхме навън (бебка беше на 3-4 месеца) разходка, ресторант, гости...Ех живот!
Сега след като се роди второто бебе, нещата бяха КОРЕННО РАЗЛИЧНИ!!! Аз бях изключително уморена и нервна. Нямах енергия нито за чистене, нито за готвене. тежеше ми нощното ставане. С две думи, тотално изтощена ! В този момент мъжът ми който взе един цял месец отпуска за да е с нас, започна да работи както никога до сега...Отпуската му съвпадна с много важен етап в работата му и той реши че не е за изпускане и се започна 16 часов работен ден!!! Бях побесняла (дори тема пусках)...не виждах това което той прави: води и прибира каката от училище, урежда храна (не съм готвила нито един път за месеца), нае фирма да чисти, отгоре на всичко се опитва да натрупа огромни точки в работата за да вземе повече пари(И м/у другото ги взе получи голямо повишение)...Е да де ама на мен ми беше черен, и не можех да го гледам...исках този месец да е наш! Бяха ни се влошили много взаимоотношенията. Аз обаче успях да си стъпя на краката...станах по-бодра, по-енергична, спрях натякванията, погледнах нещата от към по-розовата страна (запазих си фирмата за чистене де ) Сега нещата са добре и се надявам и по-добре да стават
Мисълта ми е че понякога човек се съсредоточава твърде много върху човека с/у себе си и забравя да си хвърли един поглед. Съветвам те да видиш дали ТИ не допринасяш за напрегнатата атмосфера...Не казвам че задължително е така. Просто една лична ревизия няма да навреди!
Успех и се надявам всичко да се оправи!
 

Да, първо имаше период на много мило държание на мъжа ми към мен веднага след раждането, аз обаче бях зле, получих хиляди болести и нищо и никой не понасях освен бебето. После като се възстанових напълно - около 6-7 месец, се преместихме в новия ни апартамент. Въобще не можех да вляза в ритъм- бебе, цялото домакинство в кашони и двойно повече пространства за чистене и подреждане. А мъж ми вече от умора и безсъние вървеше и псуваше каквото му падне. Уж голямо щастие- нов дом и детенце, а ние направо не можехме да се гледаме. Добре, че всичко премина. Сега- 1г и 2м. след раждането спокойно мога да кажа, че имаме много по-хубави отношения от преди бебето. Всичко се нареди, но трябваше много търпение и желание от двете страни, за да се върне хармонията.  И разбира се помогна една много хубава почивка, на която въпреки че бяхме с бебето, се почувствахме много близки и много обичани. 

  Благодаря на всички, които са писали по темата, наистина ми дадохте кураж.Съжалявам, че чак сега ви отговарям, така се получи /а и известно време бях без нет/, както и да е, измина вече 1 год. от раждането на дъщеря ми.С мъжът ми нещата се пооспокоиха, на се "ядеме" за щяло и нещяло вече, но сме като бретче и сестриче, вечер си лягаме и всеки се обръща на другата страна.Мен това мн. ме мъчеше и се опитвах по всякакви начини да го променя.Опитвала съм се да го съблазнявам, да говориме на тая тема, даже си измислих че съм си намерила приятел от чата, вече му намеквах че съм все пак на 26г. и според околните съм привлекателна и че ще си хвана любовник, ако това продължава- е него изобщо нищо не успя да го впечатли.А и не иска да говориме на тая тема, все момента не е подходящ.
  Не ми се ще да ви оттекчавам, ама вече и аз не знам до кога ще я караме така.А иначе държи на семейството, но за 1 год.  сме правили само 2 пъти секс...ужас...
 

Да, обичаме се даже повече. Има и още един, който много да обичаме... Пу, пу, да не ни мине черна котка път

до 2-та годинка и при нас беше зле, но вече почти година, жената не може да повярва как се обърнаха нещата.

До скоро нещата бяха доста зле,по едно време дори се карахме жестоко,стигахме дори до тема развод,но оправихме нещата-с мноооого компромиси и стискане на зъби.Сега се чувстваме добре заедно.

ние все още нямаме дете,но никога не мога да си предтставя как едно бебче би развалило отношението между двама?нали децата са най-хубавото,най-скъпото?би трябвало те да сплотяват,да изграждат още по-стабилна връзка между родителите им.наистина не мога да си го обясня и съм доста учудена защо толкова много мами споделиха,че след раждането отношенията им са тръгнали на зле.

когато се променят приоритетите на някой другия се чувства "отсвирен" ....

макар и неосъзнато има и ревност за внимание.

И при мен е така за съжаление

Супер депресивна тема. Замислих се...

При нас всичко е наред. Дано и за напред да е така.

Да,промениха се.Съпругът ми изпадна в следродилна депресия 

и към всичко това като добавиш и еднообразието, в което е поставена жената, и "яда" на мама, че тати спи по цяла нощ, а тя става по н-пъти на брой , защото "просто бебо плаче за нея или за гърдата й".. , мился,  че няма място за чудене. Просто нещата страшно много се променят след бебо и хич даже няма да се очудиш като се случи. Е, разбира се, пожелавам ти да не го разбереш 

Мисля, че това при вас е период, защото е напълно нормално да има чувствителна разлика в прекараното време, например, а и умората си взима своето...

....

След като прочетох всички мнения по темата, се обърнах и попитах съпруга си "промениха ли ни се отношенията откакто бебо се роди"- той естествено ме погледна супер странно. Доуточняващо казах "отношенията ни, между нас двамата", а той отвърна "Между нас стои Шумпи(така нарича малчо)"и продължи невъзмутимо да зяпа evronews. В интерес на истината Шумпи, в този момент наистина  лежеше между нас двамата на дивана. После помислих и стигнах до крайния извод, че всичко си е както преди,но  все пак отговора му беше право в целта:35:

извинявайте,че ще подходя с хумор,ама нашите отношения се промениха,откакто си взехме компютър! "Милото"свикна да дреме пред телевизора с дистанционното,а кака вилнее из форумите! 
инъче,май наистина настъпва някаква неизбежна промяна, в различна степен!ама, гледам малки са ви дечицата,така че вярвайте ,че всичко е временна история!
ма-а-алко да поотрасне детенце,че като се загледате пак влюбено-о-о!!!
п.п.
дано не съм засегнала някой с "лековатото"си отношение по темата

и то само как...чак не мога повярвам...иде ми да крещя ,бе хора!Толкова го обичам тоя човек,а така се прецакват нещата,чак за раздяла говорим,незнам какво да мисля,от къде тръгнахме,до къде стигнахме,а и точно днес се скарахме жестоко,на Бъдни вечер също...плакала съм днеска като малко дете,гушнала съм малкия и рева ли рева с глас-просто си отпуснах душата,а то милото се гушнало в мен и не смее да мръдне .
 Свраче,дано си права!

Миличка, успокой се! Бавно, но ще се оправят нещата... Ако кърмиш, наистина се успокой, от личен опит се убедих, че притесненията ни много влияят не бебчо. А нали то сега  е най-важното 

Е, недейте така де! мисля че трябва да проявявате повече търпение един към друг.

не не кърмя!Но днес съм много отчаяна!търпение...да,може би си права,ама е много трудно...каза ми да правя каквото сметна за добре,ако реша да си ходя,да тръгвам,но да не се връщам никога повече...щяло да му бъде мъчно само за детето,но ако реша да остана трябва да се променя.Да,имам вина и може би наистина трябва да променя нещо в себе си и ще го направя само и само защото го обичам и искам това дете да има мама и тати.Хубавото в случая е,че и той ми каза че ме обича...дано!

[quote author=svra4eto link=topic=227377.msg5998563#msg5998563
ма-а-алко да поотрасне детенце,че като се загледате пак влюбено-о-о!!!
п.п.
дано не съм засегнала някой с "лековатото"си отношение по темата [/color]
[/quote]
 Не си засегнала, дано  да се получи така.Много зле се отразява на самочувствието на една жена да е пренебрегната и нежелана от мъжа си, опитва се да го компенсира някак си.Все пак виждам, че ги има тези кризи в мн. семейства. Точно това не съм си предсавяла, че ще ни се случи, преминавали сме през разл. етапи на връзката ни, /бяхме гаджета 7 год/, но винаги е имало мн.  любов помежду ни.
 Нода ви кажа измисленото ми приятелство с мъж от и-нет заинтригува мъжа ми даже и в момента си мисли че си чатя с някой мъж и май започва да се дразни... ...

Ето, видя ли - търпение, малко компромиси, промяна. Дано имаш сили да се справиш!

Ами да, промениха се.Станахме по-отговорни в ежедневието, по-самостоятелни, което не ми харесва много в емоционален план, защото ми е мъчно за времето, когато бяхме постоянно заедно, по 24 часа в денонощието.Сега бебка отнема цялото ми време и не мога да бъда напълно отдадена и на любимия си, за което ми се плаче на моменти, ама няма как...Виждам, че и той не се чувства добре от това, но и на него му е ясно, че е само период или поне се надяваме.
Вярвам, че ще мине време и нещата ще се наредят сами, не може винаги всичко да е както ми се иска.Буболинка ще порастне и ще можем отново да си бъдем пак тримата..., а може и четирима вече!

[quote author=iori link=topic=227377.msg5988937#msg5988937 date= подходящ.
  Не ми се ще да ви оттекчавам, ама вече и аз не знам до кога ще я караме така.А иначе държи на семейството, но за 1 год.  сме правили само 2 пъти секс...ужас...
 
[/quote]

Ами то хубаво, че държи на семейството, но все пак ти си жена, аз не мисля, че е нормално за цяла година да сте правили само два пъти секс
Да не би да си има някоя друга ( дано не е това), но просто не го разбирам този твой мъж
много нереално ми се струва, млад, здрав и потентен мъж да прави с...с само два пъти

Ние, откакто се появиха двата бебока станахме много по-близки - разговаряме много повече, помагаме си много повече, прекарваме много повече време заедно покрай децата.....пък секса си е на същото ниво 

И при нас е така...има коренна промяна в отношенията ни от преди брака и след него

Раждането промени отношенията ни в положителен аспект, за сметка на битовизмите, които все по-често взеха да променят отношенията ни в другата посока.

Минахме през един по-труден период, когато малкия беше на 6 месеца, май чак тогава ме хвана депресията.
Сега имаме жена която да гледа почасово малкия и намираме време само за нас : отиваме на обяд и се разхождаме из центъра и магазините, излизаме с приятели на вечеря, ходим на кино...

И при нас отношешенията се промениха към по-зле.Знам че този период ще отмине,но вече полудявам от това че аз карам 24-часово дежурство покрай децата,а той като се прибере от работа се затваря  в другата стая,пуска си филм и все едно не съшествувам А да не говоря за секс-един или два пъти в месеца-стига ни толкова