Или какви услуги правите на познати/непознати, и какви изисквате. По времето на комунизма услугата се приемаше за много актуална разменна монета... Как е сега? Правите ли си услуги по съседски, между приятели, между роднини, в работата и т.н.т... Какви?
- Публикувана: 3 окт. 2007, 01:12 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2007, 15:46 ч.
Аз на тебе, ти на мене...
Ако реша да помогна,правя го.Не се интересувам ще ми върнат ли жеста или не.Но така или иначе винаги в живота някой някога ти връща услугата.И без да го искаш се случва.
Ако мога-помагам. Но ако още в началото сметна, че не ми се помага поради някаква причина (човекът не ми е приятен, нямам възможност да помогна, помагането не би било от сърце или би ме натоварило повече отколкото смятам, че мога да поема), то тогава веднага отказвам. Понякога може би изглеждам малко гадна като откажа нещо, но поне не давам напразни надежди и хората са наясно какво могат да очакват от мен. Иначе наема ли се с нещо, то тогава правя всичко което ми е по силите, за да изпълня ангажимента си каквото и да ми коства това. Не очаквам да ми се връща жеста. Той все някога се връща, но от някой друг. Все пак и на мен са ми помагали някои хора без задължително да им връщам жеста, просто защото тези хора не са имали нужда от мен. Обаче в сходна ситуация аз съм помагала на някой друг. Възприемам нещата като верижна реакция.
Ако реша да помогна,правя го.Не се интересувам ще ми върнат ли жеста или не.Но така или иначе винаги в живота някой някога ти връща услугата.И без да го искаш се случва.
Добронамереният човек и устроен така, че извършвайки добро не очаква да му го върнат и не го прави заради това. Винаги когато мога помагам и никога не искам в замяна нищо, освен ако не се налага някога наистина да "допра" до същия човек на когото преди време съм помогнала. Но дори и тогава не си позволявам да "напомня" за услугата, която аз съм направила за него/нея , за да не се чувства принуден/а или изнудван/а да ми свърши работа. Общо взето въпрос на възпитание 
Никога не отказвам да свърша услуга, ако мога. Не търся отплата.
На съседи и приятели не отказвам, ако имам възможност, и не търся реванш.
Стига да мога - ще услужа.Не очаквам същото от хората,на които съм помагала 
От години съм на принципа да помагам само и единствено тогава, когато ме помолят за услуга - независимо кой, защото понякога непоисканата услуга може да се превърне в "мечешка". Или казано най-кратко, ръководя се от следните поговорки: "Пътят към ада е покрит с добри намерения" и "Няма ненаказано добро" - има много истина в тях.
Вършейки услуга винаги го правя заради себе си, без да очаквам някой да ми е благодарен, или да ми я върне. Чувствам се по-добре ако успея да помогна на някой.
В тази връзка си спомням преди години, когато бяха на мода "Тимуровските команди". Била съм 3-4-ти клас, когато със съучениците ми си бяхме направили такава групичка и ходихме да помагаме на възрастните хора. Ярък спомен ми е как видяхме възрастна жена, която се беше натоварила с много торби и се опитваше да пресече улицата. Всички се втурнахме към нея, грабнахме торбите от ръцете й (с намерение да й помогнем), а тя се изплаши и започна да ни моли да й ги върнем и да я оставим на мира
. Та така с непоисканата помощ.
Вършейки услуга винаги го правя заради себе си, без да очаквам някой да ми е благодарен, или да ми я върне. Чувствам се по-добре ако успея да помогна на някой.
В тази връзка си спомням преди години, когато бяха на мода "Тимуровските команди". Била съм 3-4-ти клас, когато със съучениците ми си бяхме направили такава групичка и ходихме да помагаме на възрастните хора. Ярък спомен ми е как видяхме възрастна жена, която се беше натоварила с много торби и се опитваше да пресече улицата. Всички се втурнахме към нея, грабнахме торбите от ръцете й (с намерение да й помогнем), а тя се изплаши и започна да ни моли да й ги върнем и да я оставим на мира
. Та така с непоисканата помощ. 
Преди помагах на всеки който ме помоли за услуга, пари на заем давах ( минало свършено време! ), обаче мен никой не ме пита имам ли нужда от нещо, как съм.... Тези на които най-много съм помагала, сега ми пишат 1 път на 3 месеца в скайп...
Доста хора вече отбягвам, изтрих им телефони и не желая особени контакти, защото съм разочарована.
Контактна и доверчива съм, а после много лесно се разочаровам.
Доста хора вече отбягвам, изтрих им телефони и не желая особени контакти, защото съм разочарована.
Контактна и доверчива съм, а после много лесно се разочаровам.
...но не знам точно кога идва приказката: "Приятелите са си приятели, ма сиренето е с пари!" 
Правя разбирасе и очаквам същото от другата страна.Предимно на приятели и на роднини но на тях по малко.-рондините защото нещо напоследък като ги помоля да гледат малката все имали работа а като помоля една моя приятелка -колежка,стига да не е на работа е съгласна инищо не иска само памперси тя щяла да й сготви.
Покриваме си закъснелите колеги 
. Покриваме си грешките един на друг понякога. Сменям батериите на слуховите апаратчета из квартала. Могат също да поливам цветята, да храня рибки или други домашни любимци. Измервам кръвно. Всякакви неща правя. Но работата ми не позволява изискване на услуги: никой не иска такива неща от мен. Не е като да запазвам билети, стоки или услуги.
. Покриваме си грешките един на друг понякога. Сменям батериите на слуховите апаратчета из квартала. Могат също да поливам цветята, да храня рибки или други домашни любимци. Измервам кръвно. Всякакви неща правя. Но работата ми не позволява изискване на услуги: никой не иска такива неща от мен. Не е като да запазвам билети, стоки или услуги.