...Иначе ги приемам, но смятам че е редно близките да са наясно с това особено когато създаваш деца...
- Публикувана: 3 окт. 2007, 08:47 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2007, 19:01 ч.
Луди ли сме?
Поясни, моля. Как така да си наясно, когато създаваш деца?
25% от населението на София има психични заболявания, които водят до трайно намалена или загубена работоспособност.
Около 6000 са столичаните с диагноза шизофрения, а 25 000 имат някаква степен на умствена изостаналост. Това пише в общинска Стратегия за психичното здраве, която предвижда създаване на центрове за кризисна интервенция на психично болни в някои от бившите поликлиники.
Около 6000 са столичаните с диагноза шизофрения, а 25 000 имат някаква степен на умствена изостаналост. Това пише в общинска Стратегия за психичното здраве, която предвижда създаване на центрове за кризисна интервенция на психично болни в някои от бившите поликлиники.
Поредните журналистически манипулации. Не съм разглеждала скоро психиатричните статистики, но това са изкривени данни.
В интерес на истината шизофренията има постоянен процент - обичайно шизофрениците съставляват 1% от популацията...Този процент се запазва в различни исторически времена. (Между другото, шизофренията е психоза, но не при всяка психоза болният не осъзнава състоянието си. Напротив, много често психотичните пациенти осъзнават болестта си, а невротичните пациенти - не.)
Абсолютна си права, не мисля, че данните са завишени. Приеми, че повечето болни са в София+ някакъв брой по другите градове, ето ти ги 1% от цялото население. Въпреки че според последното, което съм говорила с психиатри .. не са 1%, но е нормално да се въртят около процент във всяка една държава.
...Ами като кажеш на другият човек, че си болен, все пак той има право да знае нали..да си прецени сам и да си поеме риска.
[ ]
Аха, да. Мисля че по закон при встъпване в брак болният партньор трябва да каже. Обаче ако нямате намерения за брак - предполагам че всичко е на добра воля...
[/quote]
Да по закон е така, но явно тук законите не важат и аз мисля, че трябва да каже на другият човек ..Става въпрос за вече прекратен брак преди много години и за факта че аз разбрах след 10 г че той е болен, а имах право да знам и да реша сама за себе си искам ли брак, дете и тн от човек с такова заболяване..
Аха, да. Мисля че по закон при встъпване в брак болният партньор трябва да каже. Обаче ако нямате намерения за брак - предполагам че всичко е на добра воля...
[/quote]
Да по закон е така, но явно тук законите не важат и аз мисля, че трябва да каже на другият човек ..Става въпрос за вече прекратен брак преди много години и за факта че аз разбрах след 10 г че той е болен, а имах право да знам и да реша сама за себе си искам ли брак, дете и тн от човек с такова заболяване..
всеки, който все още живее в София си е направо с диагноза
Задръстване, навалица, мръсотия, неадекватни съседи ...
Ежедневни изпитания и терзания - ако намериш място за паркиране бързаш да не се забавиш и минута от определеното време, защото тогава "скобите" не ти мърдат;
ако успееш да избегнеш студения душ от някой джигит в джип прелиташ през локвите, ще стъпиш на разклатена плочка и ще се "подмиеш";
ако се отървеш и от плочката - бъди сигурен, че някое кучешко л..но, те дебне зад ъгъла;
ако успееш да намериш майстор посред лято, ще го дебнеш да не ти съсипе къщата докато я ремонтира;
ако обаче майстора не ти погоди номер, със сигурност очаквай наводнение от съседите над теб;
ако успееш да се вредиш за детска градина, ще трепериш на какви точно учителки си случил;
ако си случил на учителки, в групата задължително ще има някой мъничък агрисор, който ще тормози детето;
Ако обаче нищо от това не ти се случи, започваш денонощно да се терзаеш, че щом в този луд гръд всичко с теб е наред, то задължително те дабне някаква по-апокалиптична опасност.
Накратко - всички сме луди, но на някои повече им личи.
Абсолютна си права, не мисля, че данните са завишени. Приеми, че повечето болни са в София+ някакъв брой по другите градове, ето ти ги 1% от цялото население. Въпреки че според последното, което съм говорила с психиатри .. не са 1%, но е нормално да се въртят около процент във всяка една държава.
Нормално е в София да има повече психично болни на глава от населението, поради гъстотата му най-малко.
Но да се говори за 25% загубили трудоспособността си е безумно. Все пак далеч не всички психични нарушения минават през ТЕЛК. Не харесвам начина, по който данните се представят, но е нормално медиите да търсят сензации.
Иначе, печалната "мода" на БГ обществото са депресиите, тревожните и фобийни разстройства и особено психичните и поведенчески нарушения в детството и юношеството
Как няма да са нарушенията в детството?! От децата в днешно време масово се очаква да са Айнщайн, Мая Плисецкая и още за когото се сетите накуп. То не им остана детство от родителско натискане. И учебните програми са смотани до безкрайност. Ще станем като американците - ако детето не издържа, айде, антидепресантче.
..Как няма да са нарушенията в детството?! От децата в днешно време масово се очаква да са Айнщайн, Мая Плисецкая и още за когото се сетите накуп..
25% от тия с психично разстройство са загубили трудоспособност, така че 25% си е направо малко.
На фона на соматичните заболявания, много по-ограничен кръг психични болести инвалидизират - т.н. умствена изостаналост (остарял термин) и психозите, в това число ендогенни депресии. Всички останали - личностови разстройства (много рядко се диагностицират), неврозите (тревожност, фобии и пр.), реактивните депресии (т.е. когато депресията е реакция на травма преди всичко), детските поведенчески нарушения и др. не водят до инвалидизиране, така че определено не виждам основание да се спекулира с цифри.
Нямам подръка психиатрична статистика, но мога да питам за точни данни, ако това действително интересува някого
Иначе позитивът от подобно журналистическо писание е, че все пак се замисляме за душевното си здраве, което е добре да се случва отвреме-навреме
Как няма да са нарушенията в детството?! От децата в днешно време масово се очаква да са Айнщайн, Мая Плисецкая и още за когото се сетите накуп. То не им остана детство от родителско натискане. И учебните програми са смотани до безкрайност. Ще станем като американците - ако детето не издържа, айде, антидепресантче.
Да, за жалост и аз имам подобни наблюдения, при това подкрепени вече със случаи в клиниката
с основен източник - родителски свръхамбиции. Хубавата новина е, че съвременните родители търсят и съвети от специалисти, които отстрани могат да видят родителстването по-обективно и да дадат насоки 
То при това положение и да не искаш ще станеш 
Как няма да са нарушенията в детството?! От децата в днешно време масово се очаква да са Айнщайн, Мая Плисецкая и още за когото се сетите накуп. То не им остана детство от родителско натискане. И учебните програми са смотани до безкрайност. Ще станем като американците - ако детето не издържа, айде, антидепресантче.
Да, за жалост и аз имам подобни наблюдения, при това подкрепени вече със случаи в клиниката
с основен източник - родителски свръхамбиции. Хубавата новина е, че съвременните родители търсят и съвети от специалисти, които отстрани могат да видят родителстването по-обективно и да дадат насоки Лошото е, че в много случаи "заекът е минал баира". Много е трудно да се превъзмогне собственото его, пък какво остава за прехвърлянето върху децата. Като си помисля колко трудно се уча да внимавам с това какво истам от децата... Кога успявам, кога не, сигурно се движа средно някъде около нулата.
Препоръчани теми