Здравейте мили мами!Първо искам да ви приветствам за решението ви да осиновите детенце!Аз съм една от вас-регистрирана съм във форума,но засего искам да остана анонимна-все още не се чувствам готова за това-не искам някой да ме разбере погрешно(не изпитвам срам или неудобство за това,че и аз имам осиновено дете)Имам един въпрос относно това как да се каже на детето,че е осиновено.Естествено прочетох всички мнения,но при нас е малко по сложно-детето въобще до този момент не ме е питало как се е появило,как идват бебетата и т.н. и аз няма КАК ДА ЗАПОЧНА да му обяснявам,разбирате ли-не мога ей така просто да започна разговора за осиновяването.Детето е достатъчно голямо да се интересува от тези въпроси-но не би!Понякога ми говори,че имал друг татко ит.н.за което ме разби-та моля ви дайте ми съвет-аз все пак направих някакъв опит,но....
- Публикувана: 1 апр. 2005, 14:07 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2005, 08:45 ч.
Как да намеря повод да кажа
Незнам как да започнеш, а и защо трябва да започваш . При нас момента още не е дошъл въпреки, че заедно опаковаме дрехите или нещо за детския дом и Гого знае, че тези неща за децата които си нямам майка и баща и им пращаме да си имат , но оше не се заформи темата . Аз лично харесвам Др Спок
Мисля горе -долу по този начин да постъпим с нашите деца, а вече как ще се получи кой знае
Цитат
Да предположим, че едно 3-годишно дете чува как майка му обяснява на някоя позната, че то е осиновено, и пита:"Какво значи осиновено, мамо?" Тя може да отговори: "Много отдавна аз исках да имам малко момченце, което да обичам и за което да се грижа. Затова аз отидох на едно място, където имаше много бебета, и казах, че искам едно малко момченце с кестенява коса и кафяви очи. Те ми донесоха едно бебе и това беше ти. И аз казах - това е точно бебето, което искам. Аз искам да го осиновя и да си го прибера в къщи завинаги. Ето така аз те осинових". Това е добро начало, защото подчертава положителната страна на осиновяването - факта, че майката е получила точно това, което е искала. Историята ще му се хареса,и то ще иска да я слуша много пъти.
Но някъде между 3- и 4-годишна възраст, ако е като повечето деца, то ще иска да знае откъде първоначално идват бебетата. Най-добре е да се отговори искрено, но достатъчно просто, за да може 3-годишното дете да разбере лесно. Но когато майката обясни на осиновеното дете, че бебетата растат в корема на майка си, това го озадачава, защото то знае, че е избрано измежду множеството други деца в дома. Тогава или месец по-късно то запитва: "Аз в тебе ли пораснах?" Тогава майката може простичко и непринудено да му обясни, че е израснало в корема на друга майка, преди да е било осиновено. Това сигурно ще го обърка за известно време, но по-късно ще му стане ясно.
Впоследствие то повдига по-трудния въпрос, защо неговата собствена майка се е отказала от него. Ако се намекне, че неговата майка не го е искала, това ще подкопае вярата му във всички майки. Всяка измислена причина може по-късно да започне да го безпокои по непредвиден начин. Може би най-добрият и най-близкият до истината отговор е: "Не знам защо не е могла да се грижи за тебе, но съм сигурна, че тя го е искала". Докато детето възприеме това обяснение, трябва да го подсещате с прегръдка, че то вече винаги ще бъде ваше.
Но някъде между 3- и 4-годишна възраст, ако е като повечето деца, то ще иска да знае откъде първоначално идват бебетата. Най-добре е да се отговори искрено, но достатъчно просто, за да може 3-годишното дете да разбере лесно. Но когато майката обясни на осиновеното дете, че бебетата растат в корема на майка си, това го озадачава, защото то знае, че е избрано измежду множеството други деца в дома. Тогава или месец по-късно то запитва: "Аз в тебе ли пораснах?" Тогава майката може простичко и непринудено да му обясни, че е израснало в корема на друга майка, преди да е било осиновено. Това сигурно ще го обърка за известно време, но по-късно ще му стане ясно.
Впоследствие то повдига по-трудния въпрос, защо неговата собствена майка се е отказала от него. Ако се намекне, че неговата майка не го е искала, това ще подкопае вярата му във всички майки. Всяка измислена причина може по-късно да започне да го безпокои по непредвиден начин. Може би най-добрият и най-близкият до истината отговор е: "Не знам защо не е могла да се грижи за тебе, но съм сигурна, че тя го е искала". Докато детето възприеме това обяснение, трябва да го подсещате с прегръдка, че то вече винаги ще бъде ваше.
Мисля горе -долу по този начин да постъпим с нашите деца, а вече как ще се получи кой знае
И аз нямам готов отговор за това. Дори също се нуждая от съвет, защото и при нас този въпрос е на дневен ред. Засега се опитвам само да подготвя нещата и чакам подходящия момент за да му кажа. Разбира се за това няма точно определен и еднозначен отговор. зависи от самото дете, от конкретната ситуация, но силно се надявам, че когато дойде момента няма да го пропусна. Засега, понеже имаме много играчки които вече не ни интересуват, му предложих да ги занесем в една къщичка където има много деца които си нямат майка и поговорихме малко по този въпрос....не знам, трудно е, всеки път когато го погледна и си помисля, че вече е време да му кажа, една ръка просто сграбчва сърцето ми и започва да го мачка. Толкова се страхувам да не му причиня болка и какво ли ще се роди в тази мъничка главичка. ...единственото което знам със сигурност е, че трябва да го направя.
..желая ти успех.
..желая ти успех.
?Хареса ми подхода на BENY 
.Хубаво начало 
Благодаря ви мамички!Ще пробвам нещо подобно на това което казва Бени-дано да се получи-все пак ще умувам но трябва да се действа-че детето тръгва на у-ще и искаме да е подтотвено преди това.Имаме и още едно дете(родено от мен) след първото и като бях бременна все се надявах,че ще започне да пита за бебета и т.н. и ще ми бъде по лесно да започна този разговор-да му разкажа за него.
На пет годинки и половина е.
Така като чета и нашата гостенка е стигнала до същия извод като мен, щом е решила да каже на детето преди да почне училище....желая й успех
Още повече, че не ни се е налагало да сменяме нито квартала, нито работата си. Засега нямаме проблеми, но се страхувам, че един ден все ще се намери кой да му го каже на улицата...я някой съсед на който не сме угодили нещо, я някое дете което е чуло да се коментира в къщи...абе не знаеш от къде ще ти падне на главата.
...та така, темата е сериозна, но да гледаме малко по оптимистично на нещата. Важното е да си обичаме детенцето, да сме винаги до него,...пък нещата ще си дойдат на място.
...А на госта искам да кажа - добре си решила сега да му кажеш, това е поне моето мнение. То няма да може да осъзнае напълно казаното, но хубавото на това е, че точно ти ще имаш възможността да му помогнеш /и естествено благодарение на многобройните му въпроси/, и заедно с него да доизгадиш картинката. ...хайде, че пак се увлякох, ама нали темата ме интересува
Така като чета и нашата гостенка е стигнала до същия извод като мен, щом е решила да каже на детето преди да почне училище....желая й успех
Още повече, че не ни се е налагало да сменяме нито квартала, нито работата си. Засега нямаме проблеми, но се страхувам, че един ден все ще се намери кой да му го каже на улицата...я някой съсед на който не сме угодили нещо, я някое дете което е чуло да се коментира в къщи...абе не знаеш от къде ще ти падне на главата.
...та така, темата е сериозна, но да гледаме малко по оптимистично на нещата. Важното е да си обичаме детенцето, да сме винаги до него,...пък нещата ще си дойдат на място.
...А на госта искам да кажа - добре си решила сега да му кажеш, това е поне моето мнение. То няма да може да осъзнае напълно казаното, но хубавото на това е, че точно ти ще имаш възможността да му помогнеш /и естествено благодарение на многобройните му въпроси/, и заедно с него да доизгадиш картинката. ...хайде, че пак се увлякох, ама нали темата ме интересува
moeto mom4enze ste stane na 2g.kato go osinovih parvite mesezi mislih 4esto po tosi vapros i resih da mu napisa dnevnik v koito sam opisala vsi4ki moi 4uvstva,vsi4ko koeto snaia sa maika mu,basta mu.snaia 4e ne e dostata4no,no toi raste i e 4ustvitelno,nejno 4ove4enze i nesnaia dali niama da go sasipe podobna novina.iska mi se da mu kaja na 18g.togava ste moje po lesno da go prijivee.snaia 4e svu4i staromodno,no ne iskam da si misli 4e kato mu sabrania nesto ili mu se skaram 4e go pravia sastoto ne sam rodnata mu maika.dosta e slojno i as ne snaia.imam vreme,no ako direktno me popita ne mislia da go laja.vremeto ste pokaje
Цитат на: tara 1
da prava si no ne sabraviai 4e idva pubertet.
i predpolagam 4e si spomnias kak si go karala i 4uvstvala.
postavi se na negovoto miasto kak bi se 4uvstvala ako snaes 4e maika ti te e isostavila i ti se karat,sabraniavat ili kakto ti pises dori nashlapvat.
i predpolagam 4e si spomnias kak si go karala i 4uvstvala.
postavi se na negovoto miasto kak bi se 4uvstvala ako snaes 4e maika ti te e isostavila i ti se karat,sabraniavat ili kakto ti pises dori nashlapvat.
Да де, точно защото заем какво е през пубертета. А представяш ли си пък какво ще бъде ако точно тогава разбере, че досега е лъгано. Нали точно в това е номера. Още преди да навлезе в пубертета да е подготвено, да знае истината и това да не е като шок за него. Защото не ми се мисли как ще реагира едно дете в 8 клас да речем, ако някой на улицата му подхвърли: "Абе тая не ти е истинска майка".
А по въпроса за карането...сега какво, като е осиновенодетето ми и да не смея нищо да му кажа. Мисля, че това е най-лошата услуга която мога да му направя. Достатъчно много уважавам и обичам детето си и себе си за да не допусна това да влияе върху възпитанието му и да позволя под каквато и да е форма да ме изнудва именно с това, че знае истината.
Ако аз му позволя това, ако допусна въобще да се случи / не казвам, че няма да има такъв случай, но стига то да не се превръща в начин на общуване между нас/, то значи, че не съм се справила с положението.
Мисля, че ние трябва да правим каквото трябва, пък каквото се случи в кая на краищата. Дете ми е и винаги ще съм зад гърба му и готова да му помогна във всичко, независимо в каква ситуация се намира. В края на краищата не са малко и случаите когато и роденото от теб дете хваща лошия път...както се казва.
И не си мисли, че всеки път когато му се карам или когато го гушкам трябва да имам предвид, че просто не съм го родила. Това е моят син и независимо, че не е израсъл в моят корем, той е целия ми свят, целият мой живот и няма да позволя никой да му навреди, най-малкото пък аз, изхождайки от позицията - ама той е осиновен и видиш ли, няма да му се скарам.
Това е...мнението си е мое.
Цитат на: Beny
Мисля, че ние трябва да правим каквото трябва, пък каквото се случи в кая на краищата. Дете ми е и винаги ще съм зад гърба му и готова да му помогна във всичко, независимо в каква ситуация се намира. В края на краищата не са малко и случаите когато и роденото от теб дете хваща лошия път...както се казва.
И не си мисли, че всеки път когато му се карам или когато го гушкам трябва да имам предвид, че просто не съм го родила. Това е моят син и независимо, че не е израсъл в моят корем, той е целия ми свят, целият мой живот и няма да позволя никой да му навреди, най-малкото пък аз, изхождайки от позицията - ама той е осиновен и видиш ли, няма да му се скарам.
Това е...мнението си е мое.
Дъщеря ми знае,че е осиновена;Сега е в 6кл.ОТ обичта,която получава и това,че не е делена от по-големите и малкия си брат и става ясно че всички са за мен еднакво мои!Често говорим по тия въпроси,най често след поредната караница с нея,защото ми е много проблемна и инатеста.Показвам и дланта си и и казвам,че както пръстите ми са различни но много необходими-така и те колкото и да са различни четеримата са ми еднакво мили и еднакво обичани!От детският дом ни остана напишването нощем,сега стоя да я дигна към 24ч да иде то тоалетната ,за да е суха на сутринта.Когато заслужава е наказана,лишена от нещо,но така е и с другите!Намирам начин да и докажа че в нищо не е делена-когато има нужда от помощ или защита знае,че съм насреща и винаги може да разчита на мен!Много са сложни човешките взаимотношения!Не се поддавайте на страха от неизвестното АКО,защото АКО НЯКОЙ ГАДНИЧЪК ВАШ ПОЗНАТ ПОДХВЪРЛИ В НЕПОДХОДЯЩ МОМЕНТ И НЕПОДХОДЯЩА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО ВИ ЧЕ Е ЧУЖДО- СТАВА ОЩЕ ПО СЛОЖНО И СТРАШНО!Примери в живота -много!Неживейте и с тоя страх-какво ще се случи!Полека лека подготвяйте детето си,да знае,че има домове в които живеят дечица без мами,и тези дечица,чакат някоя мама дето много иска такова специално дете да дойде и да намери своето ,носете подаръци в такива домове веднъж годишно!Нищо не струват 50 бр вафли или кроасани!Но посещението в дома ще се запомни.И така докато настъпи момента за истината.Смелост на всички мами!Няма страшно-когато детето ЗНАЕ че е обичано,то ще реагира правилно!
Хей, ДИДКА, ти наистина си страхотна!!!Напълно съм съгласна с теб, че това е начина да кажеш на едно дете, че е осиновено!МИЛИ МАЙКИ, намерете в себе си сили, и когато дойде подходящия момент, го направете! Казвам го от позицията на човек, приживял точно обратното. Ужасно е, когато след толкова години няма кой да отговори на хилядите въпроси...
Мами -вие сте просто чудесни!Напоследък съм така разтревожена за детенцето както казах скоро тръгва на у-ще и ще има много контакти с деца(и няма да ми е все пред погледа) и все си мисля.че времето когато ще му кажа за него наближава-като споделих с вас се поуспокоих и най-важното ще имам на предвид вашите съвети-много Благодаря.
Цитат на: Миленка
миличка, знаеш ли, аз си мисля, че няма да посмееш да й кажеш..ти някакси сама пред себе си не го признаваш..значи бълбукаш си регистрирана и когато пишеш по проблем, за който би искала да говориш открито се криеш//помисли за това...поздрави и целувки..
Е съвсем не е така-още повече,че съм говорила с детето си за тези неща-а що се отнася до това дали се крия или не-незнам може и да си права.но нямам намерение да афиширам с този факт-все пак това е нещо което засяга мен и семейството ми.
Психолозите и психиатрите са единодушни, че на осиновените деца трябва да им бъде казана истината. Много осиновители се притесняват кога и как точно да направят това. В миналото специалистите съветваха осиновителите да казват на детето си, че е родено в тяхното семейство, с цел то никога да не разбере, че е осиновено. С премълчаването на истината обаче впоследствие се появяват проблеми - например детето се чувства излъгано и предадено именно от хората, които цял живот са го възпитавали в честност, откровеност и истина.
КАК ДА КАЖЕМ
на детето си, че е осиновено
Теодора ТАНЕВА
Как да започнем?
Когато започнете да говорите с детето си на важни теми като секс, любов, раждане на деца, религия, информацията трябва да се поднася малко по малко. С годините постепенно разширявайте знанията му по конкретната тема в зависимост от интелектуалното му равнище, от способността му да асимилира, преработва и осмисля нова информация.
Докато детето е малко, е лесно да отговорим на въпросите му. Например ако то попита: „Мамо, аз откъде идвам?”, може да има предвид града или държавата, в която живее, а не майчината утроба. Опитайте се да разберете какво точно иска да научи. Ако детето има нужда от повече информация, бъдете сигурни, че ще ви попита. Понякога осиновителите бързат да кажат всичко по въпроса за осиновяването, а детето може изобщо да не е готово да чуе и възприеме цялата истина.
Разговорът за осиновяването не трябва да е еднократен. Децата имат нужда информацията да им се повтаря периодично, докато напълно я осъзнаят. Според Броджински (психотерапевт, експерт в областта на осиновяването) родителите не трябва да се безпокоят, ако децата им не разберат техните обяснения от първия път. Няма нищо притеснително в това да обясните на 4-годишното си дете какво означава да си осиновен и да му го повторите отново, когато то стане на 7-8 години. Това не означава, че вашите обяснения са били недостатъчно ясни или погрешни - просто детето ви не е било готово да осъзнае такива сложни и абстрактни концепти като осиновяването.
Какво да правим,
ако детето се разстрои?
Важно е родителите да разберат, че колкото и да им се иска, те не могат да предпазят детето си от всяка болка, която то би могло да изпита. Така както не можете да го предпазите от болката на ожуленото коляно, така не можете да го предпазите от някои неизбежни чувства, които ще изпита, когато разбере, че е осиновено - болка, загуба, разочарование, объркване. И все пак, ако говорите за тези неща по позитивен и грижовен начин, болката от раната ще бъде по-поносима.
Нека детето разбере, че сте готови да отговорите на всички въпроси, които му хрумнат. Ако не знаете как да му отговорите, просто си признайте. Самият факт, че детето ще знае, че може свободно да говори с вас на тази тема, ще му помогне много. Изследванията показват, че колкото по-открито е отношението на родителите към осиновяването, толкова по-добре се чувства самото дете
Страхът от грешки -
какво да правя, ако кажа нещо грешно?
Много родители се притесняват да говорят с детето си за осиновяването - страхуват се да не кажат нещо по неподходящ начин или да не знаят как да отговорят на въпросите. Чувстват се неловко всеки път, когато някой спомене тази тема. Според специалистите осиновителите се тревожат за тези неща, защото си мислят, че трябва да бъдат перфектните родители.
Осиновителите са преминали през продължителни социалнопсихологически проучвания, толкова много са искали дете, вероятно някои са го чакали дори години. Ето защо повечето от тях живеят с усещането, че трябва да правят всичко по възможно най-добрия начин и да бъдат най-добрите родители в целия блок, в целия квартал. Някои дори страдат от чувство за вина, че са отвлекли детето от биологичните му родители и затова се стремят да бъдат свръхдобри с него - за да докажат и на самите себе си, че заслужават да се грижат за това дете.
Ако сте осиновили детето си по законовия ред, няма защо да се чувствате виновни. Перфекционизмът ни кара да се чувстваме зле и непрекъснато да доказваме себе си. Опитайте се да приемете, че не сте съвършени и не се натоварвайте с нереалистични очаквания за самите себе си.
Всичко това важи и за разговорите ви с детето относно осиновяването. Никой не знае отговорите на всички въпроси, а и освен това няма съвършени отговори. Някои от въпросите на детето може сериозно да ви разтревожат - това е нормална реакция и не бива да се притеснявате. Запомнете - ако мислите, че сте допуснали грешка в обясненията относно осиновяването, в повечето случаи тя може да бъде поправена.
На каква възраст да кажем на детето?
Мненията на специалистите относно възрастта, в която едно дете трябва да научи, че е осиновено, се различават. Някои препоръчват това да стане между 8 и 11 години, други смятат, че най-подходящата възраст е 2-3 години.
КАК ДА КАЖЕМ
на детето си, че е осиновено
Теодора ТАНЕВА
Как да започнем?
Когато започнете да говорите с детето си на важни теми като секс, любов, раждане на деца, религия, информацията трябва да се поднася малко по малко. С годините постепенно разширявайте знанията му по конкретната тема в зависимост от интелектуалното му равнище, от способността му да асимилира, преработва и осмисля нова информация.
Докато детето е малко, е лесно да отговорим на въпросите му. Например ако то попита: „Мамо, аз откъде идвам?”, може да има предвид града или държавата, в която живее, а не майчината утроба. Опитайте се да разберете какво точно иска да научи. Ако детето има нужда от повече информация, бъдете сигурни, че ще ви попита. Понякога осиновителите бързат да кажат всичко по въпроса за осиновяването, а детето може изобщо да не е готово да чуе и възприеме цялата истина.
Разговорът за осиновяването не трябва да е еднократен. Децата имат нужда информацията да им се повтаря периодично, докато напълно я осъзнаят. Според Броджински (психотерапевт, експерт в областта на осиновяването) родителите не трябва да се безпокоят, ако децата им не разберат техните обяснения от първия път. Няма нищо притеснително в това да обясните на 4-годишното си дете какво означава да си осиновен и да му го повторите отново, когато то стане на 7-8 години. Това не означава, че вашите обяснения са били недостатъчно ясни или погрешни - просто детето ви не е било готово да осъзнае такива сложни и абстрактни концепти като осиновяването.
Какво да правим,
ако детето се разстрои?
Важно е родителите да разберат, че колкото и да им се иска, те не могат да предпазят детето си от всяка болка, която то би могло да изпита. Така както не можете да го предпазите от болката на ожуленото коляно, така не можете да го предпазите от някои неизбежни чувства, които ще изпита, когато разбере, че е осиновено - болка, загуба, разочарование, объркване. И все пак, ако говорите за тези неща по позитивен и грижовен начин, болката от раната ще бъде по-поносима.
Нека детето разбере, че сте готови да отговорите на всички въпроси, които му хрумнат. Ако не знаете как да му отговорите, просто си признайте. Самият факт, че детето ще знае, че може свободно да говори с вас на тази тема, ще му помогне много. Изследванията показват, че колкото по-открито е отношението на родителите към осиновяването, толкова по-добре се чувства самото дете
Страхът от грешки -
какво да правя, ако кажа нещо грешно?
Много родители се притесняват да говорят с детето си за осиновяването - страхуват се да не кажат нещо по неподходящ начин или да не знаят как да отговорят на въпросите. Чувстват се неловко всеки път, когато някой спомене тази тема. Според специалистите осиновителите се тревожат за тези неща, защото си мислят, че трябва да бъдат перфектните родители.
Осиновителите са преминали през продължителни социалнопсихологически проучвания, толкова много са искали дете, вероятно някои са го чакали дори години. Ето защо повечето от тях живеят с усещането, че трябва да правят всичко по възможно най-добрия начин и да бъдат най-добрите родители в целия блок, в целия квартал. Някои дори страдат от чувство за вина, че са отвлекли детето от биологичните му родители и затова се стремят да бъдат свръхдобри с него - за да докажат и на самите себе си, че заслужават да се грижат за това дете.
Ако сте осиновили детето си по законовия ред, няма защо да се чувствате виновни. Перфекционизмът ни кара да се чувстваме зле и непрекъснато да доказваме себе си. Опитайте се да приемете, че не сте съвършени и не се натоварвайте с нереалистични очаквания за самите себе си.
Всичко това важи и за разговорите ви с детето относно осиновяването. Никой не знае отговорите на всички въпроси, а и освен това няма съвършени отговори. Някои от въпросите на детето може сериозно да ви разтревожат - това е нормална реакция и не бива да се притеснявате. Запомнете - ако мислите, че сте допуснали грешка в обясненията относно осиновяването, в повечето случаи тя може да бъде поправена.
На каква възраст да кажем на детето?
Мненията на специалистите относно възрастта, в която едно дете трябва да научи, че е осиновено, се различават. Някои препоръчват това да стане между 8 и 11 години, други смятат, че най-подходящата възраст е 2-3 години.
Нямам осиновено дете, но чета и се чудя - Защо е нужно да се казва на детето, че е осиновено? Не може ли да му се спести това, а на родителя - също. Имам племенница на почти 5 години и като си я представям, си мисля: Какво ще разбере това дете, ако тръгне да му се говори, че мама и тати, не са истинските му родители? Предполагам, ч е ще зададе хиляда въпроси и пак няма да й стане ясно, как така мама не й е мама. И въобще, защо е нужно това? Нали отмина времето, когато дъртите клюкарки плетяха интриги и всеки гледа своя си живот... Незнам, вие си решавате, ама на мен ми се струва много тежка задача. Какъв е смисъла?
Смисъла е в това, че клюкарки 
и интригантки 
е имало винаги,има и ще има...УВИ...А като научи за осиновяването си,едно дете в тинейджърска възраст да речем,когато му бушуват хормоните,може да реагира много зле на новината.Имам познати, а съм се наслушала на примери дето след като научат за осиновяването си ,някои деца,започват неоснователно да се държат агресивно и предизвикателно с родителите си,бягат от дома си,хващат лоши пътища и се оставят на течението СЯКЪШ СА НАУЧИЛИ ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО в ЖИВОТА СИ!Добре,че тия случаи са много малко!За това е хубаво по един или друг начин децата да са подготвени за новината.
и интригантки е имало винаги,има и ще има...УВИ...А като научи за осиновяването си,едно дете в тинейджърска възраст да речем,когато му бушуват хормоните,може да реагира много зле на новината.Имам познати, а съм се наслушала на примери дето след като научат за осиновяването си ,някои деца,започват неоснователно да се държат агресивно и предизвикателно с родителите си,бягат от дома си,хващат лоши пътища и се оставят на течението СЯКЪШ СА НАУЧИЛИ ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО в ЖИВОТА СИ!Добре,че тия случаи са много малко!За това е хубаво по един или друг начин децата да са подготвени за новината.
Дидка,напълно те подкрепям относно мнението на Ню.Детето рано или късно разбира-ако мама и тате не го подготвят за това по отрано-значи някой друг ще го направи и то не в такава светлина каквато трябва.а ще се доукраси за по кпасноречиво,повярвай Ню-така е-а и защо трябва да живее цял живот в лъжа-никой не обича да го лъжат,било то и благородно.
Аз пък не мога да се съглася с Ню - мисля,че осиновените деца трябва да знаят и да се гордеят със своите осиновители. Нищо,че дребнави души винаги ще има, има и много хора,които се възхищават на осиновителите. Бих ви предложила следната идея-ако имате познати,чието дете е осиновено и това не е тайна поговорете със своето дете за тази ситуация или използвайте приказка,в която се разказва за осиновено дете-така ще разберете как възприема вашето детенце осиновяването,какви са неговите нагласи. Ще можете да изкажете и своето мнение и убеждения и говорейки ще утвърдите у детето представата за осиновяването като благородна и достойна постъпка. Дано ви хареса идеята ми и ви желая щастие!
Здравейте, живея в САЩ и тук имат страхотен начин да казват на децата си- Купуват книжки. Страхотни книжки, с весели големи цветни картинки за малки деца обикновено за едно детенце, което е осиновено- четете книжката, много е сладка, и накрая книжката пита- "А каква е твоята история" И детенцето ви почва да питате. Самата книжка е направена страхотно и ви дава начини да обясните. Сестричката на мъжа ми /сега 7годишна/ беше толкова щастлива и само питаше как я гушкали родителите й като я взели от дома- т.е. книжката създава приятна емоция и показва, че осиновеното дете не е само.
Oще нещо- Децата ТРЯБВА да знаят! Това е нещо с което да се гордееш, а не да се срамуваш и криеш.
Тук има много литература по книжарниците, в България сигурно нищо няма и затова все още е това неприемане и срам...ужасно. Бъдете силни, гордейте се с решението си и не се давайте на простаци
Тук има много литература по книжарниците, в България сигурно нищо няма и затова все още е това неприемане и срам...ужасно. Бъдете силни, гордейте се с решението си и не се давайте на простаци
Цитат на: me4tiza
Аз пък не мога да се съглася с Ню - мисля,че осиновените деца трябва да знаят и да се гордеят със своите осиновители.
Извинявайте, че се намесвам. Преди време имаше подобна тема в семейство. Дано ви е от помощ:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=6702&highlight=
http://www.amazon.com/exec/obidos/search-handle-form/102-5117414-3661737
Това е web site, от който може да се купят книжки за осиновени дечица. Има страшно много литература, не зная обаче дали пращат в БГ.
Това е web site, от който може да се купят книжки за осиновени дечица. Има страшно много литература, не зная обаче дали пращат в БГ.
Цитат на: Дидка
Смисъла е в това, че клюкарки и интригантки е имало винаги,има и ще има...УВИ...А като научи за осиновяването си,едно дете в тинейджърска възраст да речем,когато му бушуват хормоните,може да реагира много зле на новината.Имам познати, а съм се наслушала на примери дето след като научат за осиновяването си ,някои деца,започват неоснователно да се държат агресивно и предизвикателно с родителите си,бягат от дома си,хващат лоши пътища и се оставят на течението СЯКЪШ СА НАУЧИЛИ ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО в ЖИВОТА СИ!Добре,че тия случаи са много малко!За това е хубаво по един или друг начин децата да са подготвени за новината.
и интригантки е имало винаги,има и ще има...УВИ...А като научи за осиновяването си,едно дете в тинейджърска възраст да речем,когато му бушуват хормоните,може да реагира много зле на новината.Имам познати, а съм се наслушала на примери дето след като научат за осиновяването си ,някои деца,започват неоснователно да се държат агресивно и предизвикателно с родителите си,бягат от дома си,хващат лоши пътища и се оставят на течението СЯКЪШ СА НАУЧИЛИ ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО в ЖИВОТА СИ!Добре,че тия случаи са много малко!За това е хубаво по един или друг начин децата да са подготвени за новината.Според мен това може да се случи също именно тогава когато си му казала и знае.При всяка забрана или скарване може да ти казва:"Ти не си ми майка и нямаш право да ми забраняваш" или нещо подобно.
Аз все още мисля и разпитвам.Всеки има различнo мнение-едни казват, че трябва да му се каже от малко; други да не му се казва и аз не зная вече.Аз съм му написала всички възможни въпроси и съм отговорила на тях.Решила съм,ако ме попита няма да го лъжа,но ако не-ще остане това,като тайна,но не ми се иска да си тормозя излишно детенцето.В крайна сметка аз го чувствам като мое детенце.Ох,и аз не зная,но не ми се иска да се чувства изоставен и нежелан.Ако му кажат и не иска да говори с мен ще му дам този дневник.И ние сме хора и имаме право на грешки или ги правим тогава,когато най-малко желаем.Много е трудно !
Дъщеря ми знае че е осиновена.тя е сега в 6 клас.В интерес на истината се караме много често,но никага не е реагирала така,че като не съм и майка нямам право да и се карам или наказвам!Питала ме е когато види че вече май много е прекалила с ядовете-дали ще я върнем,на което получи няколко пъти категоричен отговор"Че кой родител си изоставя детето на пътя само защото не го слуша"и въпросите спряхаТя е сигурна,тя е убедена в нашата обич и,че няма сила на земята ,която да я отдели от нас!.Но тя ходи от като е осиновена в дома за сираци/от където я взехме/ да носи по нещо на децата,вижда как живеят,знае защо са там и вижда как молят всеки влязал в дома да стане нечия мама.Когато вижда двете страни на монетата тя сама си прави изводите,че наистина е много специална за нас,щом сме избрали нея,обичаме я и не я делим от другите ни деца!Другата седмица ще пусна снимки!Проблема с казването,кога и как е толкова индивидуален!Успех и много щастие на всички!
Мами чета ви и се опитвам да разбера от какво се страхувате. Мнението ми е че човек осиновил дете трябва да е много горд и щастлив, а не унил и уплашен. Защо прекарвате живота си в страх вместо да ви е спокойно на душата? Аз отдавна съм обърнала гръб на простотата, завистта и злобата у хората. Вярно в резултат на това дост асе стехниха контактите ми с хората, но за какво са ми?Искам да се чувсатвам свободна и го правя - загърбвам всякакви подмолности и съм само с тези хора с които се чувствам щастлива. В тази връзка съм абсолютно категорична че всяко дете трябва да знае за произхода си и че е осиновено. Това обаче не трябва да се казва с страх и боязън, а с гордост и щастие. Този въпрос трябва да се объжда като всеки друг - нито с повече нито с по малко емоции. Трябва да е нещо нормално и естествено, а не болезнено. Ами така мисля.
Goste imam registracia no neznaini zasto tuk nemoga da se logna s neia 
Nevizirah teb specialno , a hiliadite semeistva s osinoveni deca........prekarvat zivota si v strah - s godini se chudiat kak i kog ad akazat, niakoi dfa ne kaze na decata i t.n. A towa e tolkova izlishno.......... Niamam takowa dete, no speciialnostta mi e svyrzana s takiva deca ta problema mi e poznat.
Nevizirah teb specialno , a hiliadite semeistva s osinoveni deca........prekarvat zivota si v strah - s godini se chudiat kak i kog ad akazat, niakoi dfa ne kaze na decata i t.n. A towa e tolkova izlishno.......... Niamam takowa dete, no speciialnostta mi e svyrzana s takiva deca ta problema mi e poznat.
Ами как да го обясня? Значи тук въобще не става въпрос за моите страхове и за моята свобода, въобще за това как се чувствам аз. Става въпрос за това как ще се почувства моето дете, защото това е най-важното за мен. Тук на първо място са неговите чувства, а не за моите. Вярно е също, че това много зависи и от мен. Ако то усети моята несигурност, страх и т.н. може би и то ще се почувства така.
А аз наистина се чувствам горда и щастлива с него. Приемам и говоря за нещата съвсем нормално, но трябва да разбереш, че едно е твоето усещане за нещата, а съвсем друго неговите чувства, защото все пак живеем в дадена среда която също оказва влияние върху него. ...и ето тук вече се появяват нашите притеснения, как точно да го предпазя от негативното отношение на някои хора, защото ако ти си обърнала гръб на простотията и злобата, все още има хора които не са го направили. Да не говорим пък за децата, които без да искат и само защото са подучули нещо може да го наранят много с неволно подхвърлена дума...Та при мен притесненията са именно за това, дали ще успея да го предпазя от всичко това, а не дали да му кажа...
А аз наистина се чувствам горда и щастлива с него. Приемам и говоря за нещата съвсем нормално, но трябва да разбереш, че едно е твоето усещане за нещата, а съвсем друго неговите чувства, защото все пак живеем в дадена среда която също оказва влияние върху него. ...и ето тук вече се появяват нашите притеснения, как точно да го предпазя от негативното отношение на някои хора, защото ако ти си обърнала гръб на простотията и злобата, все още има хора които не са го направили. Да не говорим пък за децата, които без да искат и само защото са подучули нещо може да го наранят много с неволно подхвърлена дума...Та при мен притесненията са именно за това, дали ще успея да го предпазя от всичко това, а не дали да му кажа...
Бени, рано или късно ще се намери някой гадняр да му каже. Ще го предпазиш по-добре, ако научи този факт от теб. Ако успееш да прикриеш страховете и притесненията си, мисля че детенце дори може да се чувства гордо, а от сомочувствието му и собственото му мнение по въпроса ще се определя основно и това на другите.
На дъщеря ми /рожденна е / като и обяснявам от къде идват децата и казвам, че има два начина - или бебето расте в корема на майката, или родителите го вземат от един дом за деца, където са тези, чиито родители по някаква причина не могат да се грижат за тях. Обяснявам и, че не всеки може да си роди дете, както и не всеки, който си го роди може да го гледа.
Наскоро я питах дали иска да си вземем детенце, защото имам проблеми да забременея. Тя каза да. питах я "Ти мислиш ли, че има разлика дали ми е било в корема ми или сме го взели от дом?" тя много учудено отговори "Не. Нали ще си е нашо"
На дъщеря ми /рожденна е / като и обяснявам от къде идват децата и казвам, че има два начина - или бебето расте в корема на майката, или родителите го вземат от един дом за деца, където са тези, чиито родители по някаква причина не могат да се грижат за тях. Обяснявам и, че не всеки може да си роди дете, както и не всеки, който си го роди може да го гледа.
Наскоро я питах дали иска да си вземем детенце, защото имам проблеми да забременея. Тя каза да. питах я "Ти мислиш ли, че има разлика дали ми е било в корема ми или сме го взели от дом?" тя много учудено отговори "Не. Нали ще си е нашо"
Лекси, съгласна съм с всичко казано от теб. Аз съм взела решението за себе си да кажа на детенцето си. Просто исках да обясня, че все пак страховете съществуват, независимо, че сме взели вече решението и те са свързани по скоро с чувствата на самото дете отколкото с нашите. Иначе се надявам все повече родители да възпитават децата си както ти своята дъщеря. Тогава и за нас ще е по-лесно.
Anaise не знам дали това е по правилното решение. По принцип не забравяй, че дечицата от дома виждат почти във всеки посетител потенциален родител и така са зажаднели за ласки, че почти съм сигурна, че ако отидеш, всички ще те пожелаят за мама . Иначе няма лошо...важното е, че ще дариш любов.
Anaise не знам дали това е по правилното решение. По принцип не забравяй, че дечицата от дома виждат почти във всеки посетител потенциален родител и така са зажаднели за ласки, че почти съм сигурна, че ако отидеш, всички ще те пожелаят за мама
. Иначе няма лошо...важното е, че ще дариш любов.
Защо у нас толкова е драматична тази работа с осиновяването? Имам познат чужденец и 6 осиновени деца, които са като united colоurs of benetton - всякакви цветове. Изобщо там хората, който имат малко повече пари често осиновяват деца и обикновено са от друга раса, та се вижда от 100 км. че са осиновени, това не е тайна и съответно драма няма. Изобщо това осиновяване в България е някаква тайна при всички случаи и нещо, което звучи като срамно и не се говори за него. Мисля че е грешно това. Анжелина Джоли цял свят знае, че осиновява децата си и не само тя - всичките артисти, певци и най-обикновените хора са така-всичко е ясно и си живеят живота нормално-без глупави и излишни тайни и тревоги. Все си мисля, че тук има нещо още от едно време от онова общество, което кара кората да се срамуват, за това че имат осиновено дете, а така предават несигурността си на децата.
Ако едно дете се чувства обичано в семейството си няма пубертет на света, който да го накара да се откаже от него.
И ако някой му каже ти си осиновен, винаги ще отговори-ама да, моята майка ме е избрала точно мен и е обърнала света да ме има, а пък теб са те родили и да не те харесват няма как да те сменят:)))))))
Казвайте им на дечицата докато са малки и те ще живеят нормално, ако вие се държите нормално и с необходимото самочувствие.. а не сте гузни за нещо
Ако едно дете се чувства обичано в семейството си няма пубертет на света, който да го накара да се откаже от него.
И ако някой му каже ти си осиновен, винаги ще отговори-ама да, моята майка ме е избрала точно мен и е обърнала света да ме има, а пък теб са те родили и да не те харесват няма как да те сменят:)))))))
Казвайте им на дечицата докато са малки и те ще живеят нормално, ако вие се държите нормално и с необходимото самочувствие.. а не сте гузни за нещо
Цитат на: маме
Защо у нас толкова е драматична тази работа с осиновяването? Имам познат чужденец и 6 осиновени деца, които са като united colоurs of benetton - всякакви цветове. Изобщо там хората, който имат малко повече пари често осиновяват деца и обикновено са от друга раса, та се вижда от 100 км. че са осиновени, това не е тайна и съответно драма няма. Изобщо това осиновяване в България е някаква тайна при всички случаи и нещо, което звучи като срамно и не се говори за него. Мисля че е грешно това. Анжелина Джоли цял свят знае, че осиновява децата си и не само тя - всичките артисти, певци и най-обикновените хора са така-всичко е ясно и си живеят живота нормално-без глупави и излишни тайни и тревоги. Все си мисля, че тук има нещо още от едно време от онова общество, което кара кората да се срамуват, за това че имат осиновено дете, а така предават несигурността си на децата.
Ако едно дете се чувства обичано в семейството си няма пубертет на света, който да го накара да се откаже от него.
И ако някой му каже ти си осиновен, винаги ще отговори-ама да, моята майка ме е избрала точно мен и е обърнала света да ме има, а пък теб са те родили и да не те харесват няма как да те сменят:)))))))
Казвайте им на дечицата докато са малки и те ще живеят нормално, ако вие се държите нормално и с необходимото самочувствие.. а не сте гузни за нещо
Ако едно дете се чувства обичано в семейството си няма пубертет на света, който да го накара да се откаже от него.
И ако някой му каже ти си осиновен, винаги ще отговори-ама да, моята майка ме е избрала точно мен и е обърнала света да ме има, а пък теб са те родили и да не те харесват няма как да те сменят:)))))))
Казвайте им на дечицата докато са малки и те ще живеят нормално, ако вие се държите нормално и с необходимото самочувствие.. а не сте гузни за нещо
аз не съм осиновила детето, но пък то има някои проблеми - това понякога поставя прегради пред мен като възпитател, защото си казваш "ами ако това му навреди, не е лтрадало достатъчно ..." и тем подобни
а трябва да се държиш така като казва Дидка - все едно няма разлика, защото щом си гледате децата - значи за вас наистина няма разлика в това дали е ваше или не. а това как ще реагира - зависи само и единствено от вашето възпитание и от начина на поднасяне на информацията.
едно е да кажа аз по подходящ начин на малкия, че като бебе е боледувал и имал проблеми...а сещате се как това може да прозвучи в неподходящ момент, закъсняло и от чужд човек!
Тара1 - мисля, че ще е огромна грешка да го кажеш когато е разгара на пубертета, вие се карате - това е неминуемо и света е труден и недоброжелателен, за младежа тепърва отвоюващ мястото и позицията си...И изведнъж тази новина - ами нормално е да се попита първо защо сте го ЛЪГАЛИ, това толкова лошо ли е, че да се крие? СРАМНО ли е? - щом е тайна... И подобни излишни въпроси... докато децата приемат лесно нещата - както каза нашата рехабилитаторка - "добре, че е малък за да преодолее болката и спомена за нея!"
а трябва да се държиш така като казва Дидка - все едно няма разлика, защото щом си гледате децата - значи за вас наистина няма разлика в това дали е ваше или не. а това как ще реагира - зависи само и единствено от вашето възпитание и от начина на поднасяне на информацията.
едно е да кажа аз по подходящ начин на малкия, че като бебе е боледувал и имал проблеми...а сещате се как това може да прозвучи в неподходящ момент, закъсняло и от чужд човек!
Тара1 - мисля, че ще е огромна грешка да го кажеш когато е разгара на пубертета, вие се карате - това е неминуемо и света е труден и недоброжелателен, за младежа тепърва отвоюващ мястото и позицията си...И изведнъж тази новина - ами нормално е да се попита първо защо сте го ЛЪГАЛИ, това толкова лошо ли е, че да се крие? СРАМНО ли е? - щом е тайна... И подобни излишни въпроси... докато децата приемат лесно нещата - както каза нашата рехабилитаторка - "добре, че е малък за да преодолее болката и спомена за нея!"
Цитат на: new*
Нямам осиновено дете, но чета и се чудя - Защо е нужно да се казва на детето, че е осиновено? Не може ли да му се спести това, а на родителя - също. Имам племенница на почти 5 години и като си я представям, си мисля: Какво ще разбере това дете, ако тръгне да му се говори, че мама и тати, не са истинските му родители? Предполагам, ч е ще зададе хиляда въпроси и пак няма да й стане ясно, как така мама не й е мама. И въобще, защо е нужно това? Нали отмина времето, когато дъртите клюкарки плетяха интриги и всеки гледа своя си живот... Незнам, вие си решавате, ама на мен ми се струва много тежка задача. Какъв е смисъла?
Не искам да те отчайвам. Не е минало времето на клюкарките и съвсем не са измряли! Точно това вече съм го писала поне вда пъти. Но нямам време да търся къде и да пускам линкове. Само с няколко думи. И двете ми деца са осиновени и знаят това. винаги сме имали намерение да им кажем, но ни изпревариха.
Изпревариха ни в прекалено ранна възраст. Голямото беше на 4, а малкото на 2. Намери се човек (само предполагаме кой е, без да можем да го докажем), който ги СВЕТНА за ситуацията.
Въпреки първоначалното си желание да го застрелям, сега съм благодарна за случилото си.
Знаят, но дали са го приели? Не може да се твърди със сигурност. Горещо се надявам да е така. Малкият говори свободно по темата и не се притеснява да я сподели с непознати. Голямия - не дава дума да се издума.
Питам се "Как ли щеше да реагира всеки от тях, ако не бяхме им казали? И някой го направи когато са най-уязвими, най-нараними и несигурни в света? Когато търсят себе си и се съмняват във всички и във всичко?"
Определено съм на мнение, че трябва да им се каже. Начините всеки осмисля сам. Няма два еднакви случая. Важно е децата ни да имат доверие в нас. Да са сигурни, че каквото и да се случи, дори да им се скараме, дори да ги плеснем, че ще сме до тях и няма да ги изоставим.
И ние самите да вярваме в тях. Да вярваме каквото и да ни кажат, по какъвто и да е начин да ни провокират, каквито и глупости да дрънкат. 
Защото това са нашите деца, независимо от това от чии клетки са порасли. Защото ние се държим и постъпваме така, както бихме се държали и постъпвали, ако бяха порасли в коремите ни. Колкото до това Какво ще разбере това дете, ако тръгне да му се говори, че мама и тати, не са истинските му родители? Бъди сигурна на 100%, че ще разбере най-малкото какво значи "истински родители". Ще си изгради съвсем различна ценностна система и няма да объща внимание на злонамерени люде.
Цитат на: Anaise
Мами дели летя на бял кон като си мисля че е по добре да се осиновяват деца които са по големи? Искам детето само да пожелае да му стана родител и да е наясно с ситуацията?
Колкото по-малко е детето, толкова по-добре. Иначе всички рани, нанесени в дома остават белези в душата му. И те са доживотни. незаличими
Повярвай ми! По-добре е да ги нямат.
Проблемите са и за двете страни.
Цитат на: Beny
Ами как да го обясня? Значи тук въобще не става въпрос за моите страхове и за моята свобода, въобще за това как се чувствам аз. Става въпрос за това как ще се почувства моето дете, защото това е най-важното за мен. Тук на първо място са неговите чувства, а не за моите. Вярно е също, че това много зависи и от мен. Ако то усети моята несигурност, страх и т.н. може би и то ще се почувства така.
...
...
Явно няма да мина с малко. Ще ви разкажа за моя приятелка. Лежахме си с нея в една стая при стерилните.
Сега има момиченце. Беше на 5 къгато взе решение да му каже. Взе го, защото аз бях казала на моите.
Направи го! И един час след това паникьосана позвъни в къщи. Дъщеря й била страшно разстроена. Плачеше по телефона. Съжаляваше може би за постъпката си. Успокоих я доколкото можах. Посъветвах я да изчака няколко дни и тогава да прави оценка на ситуацията.
Не се чухме близо два месеца след случилото се. Заминаха на село при бабата. Когато ми се обади отново, нямаше по-горд и щастлив човек от нея. Разказа ми следното:
Докато пътували във влака, малката се лигавила и досаждала на майка си. Естествено получила мъмрене и строги забележки. Една лелка се намесила и на думите й: " Я остави тази лоша майка. Ела с мене. Аз ще ти стана майка и няма да ти се карам." малката отговорила: Не е лоша! Тя ме е отгледала и не е лоша!За два месеца малкият човек е направи лразлика между родила и отгледала.
Е, сега всичко е наред и при тях няма проблеми. Но пубертета предстои.
Здравейте всички мами,от скоро следя този форум и реших да ви пиша.Аз сьщо имам осиновено момченце и в момента сьм в процес на осиновяване на второ детенце.По вьпроса за казването на истината бях категорична че децата трябва да знаят за осиновяването.Но на теория не изгеждаше толкова страшно, а се оказа ,че ние и детенцето поехме по един труден и горчив пьт.Когато синьт ми беше на 3 годинки гледахме някакьв детски филм с раждане на бебе.Аз му обяснявах,че бебенцето е в коремчето на майката и ще излезе от там.Той ме попита дали и той така се е родил от моето коремче и е бил там, в коремчето ми.И тогава аз му казах,че всички се раждат така, само че той не е бил в моя корем а в коремчето на една друга жена.Той се шокира.Много ми е трудно да пиша за това.Усещам,че много сковано и сухо пиша, но ще продьлжа.Последваха доста въпроси вьв времето.Някои отговори идваха лесно за момента,за други тьрсих помощ от специалисти.Изживявам болката на моето малко момче и я израствам с него доколкото това е вьзможно.
Мили МАМИ,зная,че някои дечица изобщо не говорят по вьпроса щом им се каже истината с години,но кокво става в малките главици един Бог знае.АЗ се сдобих с малко литература по вьпроса и с удоволствие ще я предоставя на всеки който желае.Пишете ми.Блягодаря ви,че ви има вас и БГ-мама.Румяна
eto 4e i as imeno satova se strahuvam da mu kaja.ne ot egoisti4ni 4uvstva a mislite 4e po tosi na4in ste go sblaskam s edin goliam problem sa nego, me kara da mislia po rasli4no.sina mi e na 2 no tosi vapros me sanimava ot samoto na4alo.
sled osinoviavaneto ne mojeh da si predstavia 4e niakoga triabva da mu kaja.edva li ne iskah da si e samo moi,no tova bese kratak period.
as darja da mu kaja, no koga nesnaia.
imam 4uvstvoto 4e kakvoto i resenie da vsema vse ste badi gresno.
mom4enzeto mi e mnogo 4ustvitelno i nejno i taka mi se iska da mu spestia vsi4ko tova.
as snaia koia e maikata i v dnevnik sam napisala vsi4ki vaprosi i otgovori i povodite sa osinoviavaneto vsi4ko koeto mislia 4e e vajno sa nego.biah resila ako niakoi mu kaje da mu go dam sa da go pro4ete ako ne iska da me islusa,a v protiven slu4ai iskah da mu kaja kogato stane 18 i da mu pomogna da nameri maika si ako ima tova jelanie.
drugiat variant e da mu kaja ot samoto na4alo,no vse si misli 4e kato mu se skaram ili nesto sabrania vse ste si misli 4e go pravia sastoto e osinoven.
ne si predstaviah 4e ste e tolkova komplezirano no vsiako dete e rasli4no.sinat mi ne e udaril dete vse gi pregrastame i zeluvame tolkova e mil i krehak 4e mi se iska edva li ne vsi4ko loso da mu spestia a snaia 4e e nevasmojno.
rumi ste se radvam ako moga da ti pisa na li4ni,sastoto v momenta se povtariam,nadiavam se da mi pomognes sas savet.
as sasto iskam da si osinovia oste edno detenze i se nadiavam v nai-skoro vreme da stane.
sled osinoviavaneto ne mojeh da si predstavia 4e niakoga triabva da mu kaja.edva li ne iskah da si e samo moi,no tova bese kratak period.
as darja da mu kaja, no koga nesnaia.
imam 4uvstvoto 4e kakvoto i resenie da vsema vse ste badi gresno.
mom4enzeto mi e mnogo 4ustvitelno i nejno i taka mi se iska da mu spestia vsi4ko tova.
as snaia koia e maikata i v dnevnik sam napisala vsi4ki vaprosi i otgovori i povodite sa osinoviavaneto vsi4ko koeto mislia 4e e vajno sa nego.biah resila ako niakoi mu kaje da mu go dam sa da go pro4ete ako ne iska da me islusa,a v protiven slu4ai iskah da mu kaja kogato stane 18 i da mu pomogna da nameri maika si ako ima tova jelanie.
drugiat variant e da mu kaja ot samoto na4alo,no vse si misli 4e kato mu se skaram ili nesto sabrania vse ste si misli 4e go pravia sastoto e osinoven.
ne si predstaviah 4e ste e tolkova komplezirano no vsiako dete e rasli4no.sinat mi ne e udaril dete vse gi pregrastame i zeluvame tolkova e mil i krehak 4e mi se iska edva li ne vsi4ko loso da mu spestia a snaia 4e e nevasmojno.
rumi ste se radvam ako moga da ti pisa na li4ni,sastoto v momenta se povtariam,nadiavam se da mi pomognes sas savet.
as sasto iskam da si osinovia oste edno detenze i se nadiavam v nai-skoro vreme da stane.
моя ДАни също е много чувствителен...трябва ли да крия че е ходил на рехабилитация /дай боже всичко да отшуми и да не му личи/, че е еимал проблими??? и ако някой ден мило му подхвърлят "ма ти си ходил на рехабилитация дето водят ненормални и бавно развиващи се..."
Е Тара помисли за шока му и си представи най-лошото което ще преживее ако аз му обясня защо и как сме ходили по болници...
Сега си мисли за твоето дете...колкото и зле да го преживее нама да е като ако някой нарочно поиска да го засегне с истината!
Лично мое мнение - когато аз държах сина си на три месецза да му вземат кръв - беше по-добре за него отколкото когато преди това го стиска и насини целия една сестра! Боли да си майка ама това е! Понякога си длъжна да причиниш болка на детето си - с цел друг да не го направи още по-зле!
Е Тара помисли за шока му и си представи най-лошото което ще преживее ако аз му обясня защо и как сме ходили по болници...
Сега си мисли за твоето дете...колкото и зле да го преживее нама да е като ако някой нарочно поиска да го засегне с истината!
Лично мое мнение - когато аз държах сина си на три месецза да му вземат кръв - беше по-добре за него отколкото когато преди това го стиска и насини целия една сестра! Боли да си майка ама това е! Понякога си длъжна да причиниш болка на детето си - с цел друг да не го направи още по-зле!
Нямах време да прочета всички мнения и може моето да се повтори, но ако никой не го е писал ще съм полезна. В психологията четох че трябва да се каже когато детето започне да се осеща, т.е. на около 2 години. И му казваш че си отишъл на едно място където има много деца и от всичките тези деца си гледала гледала и си избрала точно него. Т.е. че то е избрано от толкова много деца .И му казваш още че то е много по-щастливо от другите деца защото има не една а 2 майки - една която го е родила и една която го е отгледала. Не знам дали го обесних добре, но не чакайте детето да порасне и да му каже злобна нейна съученичка както стана с братовчедка ми и тя получи нервна криза и искаше да си реже вените. Сега вече тя порасна и е благодарна и много обича майка си но защо трябваше да има толкова много проблеми. И още нещо - и тя и друга съседка /те са вече на 30 години/която също е осиновена искат да се запознаят с другата майка, но им е неудобно да кажат на майките си за желанието си. Пожелавам на всички успех и ви подкрепям истински.
Препоръчани теми