На етажа, на който живея съседи са ми двама старци на по над 80 години. Единият е вдовец и едвам крета, ходя да му пазаря от време на време. Другият не е никак добре ( предполагам е преживял няколко инсулта, защото никак не е добре с главата...все се налага да му припомням коя съм ),живее със съпругата си, която е също толкова възрастна. Прибирам се онзи ден и виждам самотния дядо стои едва държащ се на краката си на стълбището и вика на някой видимо притеснен. Питах го какво става, а той " Моля те, настигни го! Ще го блъсне някоя кола ! " Тръгвам аз да тичам по стълбите ( при все че живея на 12-ия етаж ) и виждам другия дядо по пантофи слиза надолу. Започвам да го увещавам да се качи, а той сигурно за 30 път ми повтаря че не ме познава и че нещо се опитвам да го излъжа. Отказва да се качи и върви надолу. Обяснявам че живея до него, че ме познава, че ще се изгуби, без резултат...не ме помни и това е. Изумлението ми....Почти стигнали до първия етаж се обръща и ми казва " Остави ме, не те познавам и нз къде се намирам, но отивам да търся жена си " . От другите съседи бях чула, че са я взели в болница. Направо онемях, за части от секундата ми замръзна всичко...Да не помниш никого, да си нямаш идея къде се намираш и какво правиш, но жена си....
Това е. Потърсих помощ от хората на партера и успяхме да го приберем човечеца. Иска ми се да вярвам...всъщност аз вярвам в истинската любов. В любовта, за която тривиално казват че е безгранична и неподвластна на времето и всичко останало. Пожелавам на всички ни да я изпитаме. Това е, просто исках да споделя.
Това е. Потърсих помощ от хората на партера и успяхме да го приберем човечеца. Иска ми се да вярвам...всъщност аз вярвам в истинската любов. В любовта, за която тривиално казват че е безгранична и неподвластна на времето и всичко останало. Пожелавам на всички ни да я изпитаме. Това е, просто исках да споделя.
Дядото беше в болница с белодробни проблеми, а бабата страдаше от склероза, но си беше вкъщи. И са си отишли по едно и също време, при това без изобщо да разберат за смъртта на другия! Все едно са се наговорили! 
Хем ми беше тъжно, хем се радвах за тях. Какво ли не бих дала, за да си замина в една нощ с любимия, при това на преклонна възраст! 
ми пълнеха душата. Възхищавам се на дълбоките чувства. 
Едва излязоха от водата, но много се забавляваха. Стояха до нас, тя беше с маникюр, прическа и гривна на крака. Сладури големи.