Да избягаме от час! Мисията невъзможна, или трикове и смешки... :)

 Яла съм тебешир уж за вдигане на температурата. Грънци  Въпреки масовата ученическа практика, роднини нито съм раболявала, нито погребвала.

е , аз говоря за времената преди 14-15 години, може би и учителките не са били изобретателни ,както сте сега... шапка ви свалям!

Аз живеех сама и можеби заради това не ми се е налагало да се крия или извинявам пред нашите. Но за сметка на това винаги измислях по някоя беля .В един от часовете при класния се бях скрила в един шкаф който той отвори ,аз така го стреснах че човека ходеше с валериан цял ден .А един съученик на няколко пати погреба баба си

Една история от моя баща: Учителя им по химия бил Перко на перковците, имал един кръг от малко крушки, чиито брой отговарял на броя ученици в класа и взимал тоя апарат той, натискал бутон и крушките започвали да светят на принципа "мексиканска вълна", когато натиснел пак бутона, която крушка светела текущо, този номер ученик изпитвал. Винаги, това било закон. Баща ми мислел,ч е е по-голям шмекер от даскала и преди час решил да си прецака крушката, която отговаряла на неговия номер, та да нямало шанс да го изпитат. Е, да ама НЕ. Цъкнал копчето химика и викал: " А сега кой няма никакъв късмет днес. Една лампичка се е развалила. Хммм, шестата. Шести номер на дъската!"

 
И аз ядох веднъж картофи, но температурата ми падна под 36 градуса и повече не повторих . Ако въобще е действало, при мен номерът не мина.
Иначе за бягства имахме тесте медицински бележки и съученичка, която имитираше всякакви почерци. Обикновено бяхме болни от ОКГДП.

Аз много коварен гастрит имах обикновено 
Сега се сещам за една съученичка, която хич не си падаше по физическото и се сдобила с бележка за освобождаване за 2 месеца. Всичко беше прекрасно докато учителката не обърна внимание, че бележката и беше до дата 31-ви ФЕВРУАРИ!  

Помните ли пластмасовите химикалки с ръбчетата - нещо подобно на сегашните жълти BIC? Като потъркаляш такава химикалка върху китката си няколко минути, мястото се зачервява и подува. Е как да пишеш в час с наранена дясна ръка?! Ако си късметлия, училищната лекарка може да те прати и на рентген в учебно време...

Лекарката веднъж ни написа бележки на мен и на една приятелка - даде ни по три дни за обезпаразитяване.

Когато бягахме от час организирано, натегачите ги изнасяхме на ръце.

Още в началото на основното училище - май бяхме в четвърти клас - измислихме много цветна история. Цялата компания - десетина маймуни - избягахме от училище. Нямаше ни няколко часа. Накрая се върнахме и право при класния със следното обяснение: Някой казал на една съученичка, че е видял кучето й на улицата - избягало от апартамента. Тръгнали сме да го търсим - отишли сме всички, за да го намерим и приберем бързо, още в междучасието. Да, ама се оказало, че кучето е прибрано от цигани и сме ходили да се разправяме с тях, момчетата дори се е наложило да се бият... Раздърпахме им дрехите и им намазахме лицата с трева да имитираме синини - много убедително изглеждаха. (Всъщност прекарахме няколко часа на поляната зад супера - бяхме си купили разни неща за ядене и пиене и се скрихме там да се почерпим). Не знам класният дали ни повярва - изслуша ни много сериозно и ни прати в час. Тогава бяхме сигурни, че сме го излъгали успешно. Днес като се замисля - силно се съмнявам....

в основното не бягах защото и без това си висях при директора всеки ден.Аз винаги бях тартора на бягтсвата и белите.В основното "крадях "тапите на столовете и играх футбол в коридорите.Всеки ден защо така и аз ами щото ми е кеф.Бях дала грешен адрес и телефо та директора никога не потърси майками.Жената я беше срам да ходи на мой родителски срещи.,защото само ме хвалеха по 1/3 от предметите защото само тях учех а по другите само ме хулеха че закачам уж старателните деца дето искат да научат нещо.Да не говориме че понеже ходих на уроци по Математика и английски.Първия месец от учебната година ги ксарах да ме изпитат да напълнят дневника с оценки-5 или 6 за да не ме закачат после ,но после почнаха да ме гонят учителите от контролни щото по математика решавах си задачите за 10 минути и пусках лист с решените задачи на групите,а по останалите предмети подсказвах.
В средното бях отговорник на дневник аи на класа.Караха ни да ходиме на псикоаналитик и да казвам пред съочениците какво се разисква там.Веднъж отидох там побърках психоложката,която се оказа и директорка на училището и жената се отказа от нашия клас да я посещава.Щом някой предложеше да се бяга ако съм на кеф взима дневника  мене и стой в раницата отстреща в кафето или го оставям в учителската стая или тактично го забравям в предишния час.Магарий колкото искаш.ИЗвинявах отсъствияСамо не пишешх бележки.Бяхме си хванали една кака от 11 класове.Жалко че беше само за 1 година.Целия глас бяхме в една поликлиника но при различни лекари.Тази кака знаеше фамилийте на цялата поликлиника и имаше бележки с печат от регистратурата.Дава се бележката и класната го извиняваше.Иначе бягствата аз.Да не говориме че една даскалица не ни беше приятна щото беше нова й намазахме пианото с Ц 200 д азалепнат клавишите и на другия ден й дадох аз счупен стол,а на третия ден сложишме габаръче на друг стол,иначе и за стола сме я залепвали.Тартор разбирасе аз.Дъщерями когато се роди и вече порасна .Не е мой и на баща й дъщеря.Толкова е кротка но ще видиме в училище.След време на тази даскалица станахме любимия й клас и си я поискахме за класна,но не ин огря.Директорката-психоложката като ме видя дирктно ми затвори вратата.Има много да разказвам но ще дам шанс на други.ИНаче тръ пъти си цепих главата и 1/2 от класа ще ме водят в пирогов.Е верно че от тези 15 човека 5 ме водиха но карай.

Аз бях мноооого примерна

Бях тъпа и залупена. Не бягах сама. Поне още някой трябваше да има с мен. Бягахме масово след 8-ми клас в езиковата. Като не си сам ти стиска. Обаче имах два плюса и ме пускаха - хълцах доста с часове наред (не е било нарочно) и разсмивах всички и ме пускаха да си ходя. Или спях накриво и ми се вдървяваше вратът. Пак ме пускаха  Или вместо руски включвах на руския на Слави и рускините-преподавателки побесняваха и сами ме отпращаха 

В 9-ти клас, класния дойде в къщи да ми донесе бележника и личната карта 

гепвах бележки от лелите ми /докторки са/ и си ги пишех сама, през седмица бях болна
Не играех физическо -бях с алергия от прах  къде ми е дошло на акъла.
Никога не съм била примерна и послушна ученичка, но имах отличен успех.

много бягах аз от училище. толкова, че след една РД майка ми се върна с черни вадички грим под очите и не ми говори 1 седмица - след това спрях, че ми стана мъчно за нея. е, само по физика продължих, но това не се изддържаше просто .
една съученичка пишеше яко бележки. класната знаеше, но ги приемаше. много често самата ни класна ти извиняваше отсъствията - бяхме й последния клас и много ни обичаше жената. на маймуна я правехме, милата. и все ни се караше, че бягаме, щото квото и да я лъжехме, знаеше, че бягаме, но после пак ги извиняваше.
и аз съм симулирала температура - лесно ставаше с търкането на термометъра.
всякакви лъжи сме измисляли и сега като се сетя 100% учителите не са ни вярвали, ма обикновено връзваха на тях.
учителката по математика беше много готина мацка. и знаеше, че сме едни 5-6 човека бесни хуманитари и не ни закачаше изобщо. редовно бягахме, но тя не ни пишеше отсъствия. при нея сме правили и най-наглото си изпълнение - на класно, хората, които стоят най-отред на групата бяха много добри математици и решаваха задачите като пишеха на индиго. после пускаха назад копията. аз толкова не знаех математика, че не знаех като преписвам и не ми стига мястото дали мога да пренеса уравнението на нов ред .
и любимото беше на една съученичка, която 10 минути преди часа налапа някакви неща за ядене, добави вода и държа това в устата си докато не започна часа. след това буквално го повърна това нещо пред учителката и оттърва контролното.

Най-често ползвахме фалшиви бележки, които си ги пишехме ние. На една съученичка майка и беше лекарка и тя беше "доставчикът" на видове заболявания. Аз бях писарът. Лошото се случи, когато на един съученик му бахме писали "болезнена менструация".
Другият начин беше- дойде ми. Номерът вървеше безотказно при мъжете учители, но жените започнаха да усещат, че ни идва по няколко пъти на месец. Детска си му работа!

Малей, като ви чета си давам сметка колко съм била залупена. Ако имаше единица мярка за задръстеняци в училищна възраст, то тази мярка щеше да бъде 1 LidiS.
  Сетих се. Веднъж бях се натъпкала с една посиняла кайма. Сещате се какво ме сполетя. Училищната докторка ме прати в поликлиниката. Дадоха ми 3 дена. Моята приятелка, тя учеше в друго даскало, ме замъкна в тяхната поликлиника и....и на нея дадоха- 5 дена. Черна несправедливост.
Ръфала съм и суров картоф. Не вдигнах температура (тя моята телесна е 34`С), но пък от тогава си падам по суровоядството.