Тъкмо взе да разбира какво искам.....

  • 3 225
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Сигурно някои от вас са се сблъсквали с проблема , в който несъответствието на характерите и различното възпитание са били повод за почти ежедневни кавги.Какво да говорим за тези от нас , които са взели за съпруг "Краля Слънце" и всички в семейството са длъжни да се движат в орбита покрай него.?!И въпреки всичко си задаваме въпроса , че сега може би е поодялкан , въпросният герой, и ако се оставим на чувствата  ,  втората му евентуална половинка ще намаже от нашите старания да го направим мъж....Струва ли си детето да страда?(ето пак се търсят оправдания ,заради страха от неизвестното който изпитваме).Всеки ден се надяваме , че следващият ще е по - добър.Дано сме достатъчно силни и маневрени , за да успяваме да се справим с предизвикателствата! #2gunfire

# 1
  • Мнения: 1 380
Добре, де кога разбра че имате несъответствие в характерите? Аз така имах гадже с което бяхме 5 години заедно и чак тогава разбрах какъв "смешник" е ....добре, че не се омъжих за него Stop

# 2
  • Мнения: 11
Още докато бяхме гаджета (срам ме е да си призная), но вярвах ,че обичта му е искрена и....се подведох.Но в началото не бе кой знае колко голямо противоречието.Когато се намесиха и родовите взаимоотношения ...да не говорим какво стана (родовете на Ромео и Жулиета ряпа да ядат) -пълна непоносимост.

# 3
  • софия
  • Мнения: 2 140
А преди да се вземете живяли ли сте заедно?

# 4
  • Мнения: 11
Не.(ако не се брои ходенето за по 10 дена на море..)

# 5
  • софия
  • Мнения: 2 140
Не се брои.Ние преди да се оженим решихме така да си поживеем известно време заедно и през това време си изгладихме и напаснахме характерчетата.И съм доволна от пробния ни брак,защото се оказа,че сме съвсем различни и двамата.А преди да заживеем заедно бяхме гаджета близо 4 години.

# 6
  • Мнения: 2 197
Няма мъж, който може да се промени!
Аз затова не се и опитвам. Трябва много добре да се обмислят недостатъците и тогава да се втурваме да се женим или да имаме деца от тях.
Компромисите са излишни и  не са от полза на никого, особено на децата. Най-много да подхранят нечие мъжко егоистично его. Аз лично не правя компромиси. Имала съм много дълги връзки, но никога не съм искала от тях да се родят деца. Когато прецених, че приятеля ми ще бъде добър баща тогава родих дъщеря си. И не се опитвам да го променям - абсурдно е!

# 7
  • Мнения: 25 676
Цитат
Тъкмо взе да разбира какво искам.....

... и той взе, че си намери друга.  Mr. Green
Честно, не разбирам какъв ти е проблемът? Не го искаш, но и на друга не го даваш? Какво общо има детето с "разбирането" му?
Прецени си ТИ какво искаш, пък после мисли за останалите.  Peace

# 8
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Аз имах една такава връзка, която продължи много дълго. Мислех си, че ще го променя,а бяхме толкова различни. Живях с него 8 месеца и картинката ми беше ясна: промяна не можеше да има. Затова и е вече отдавна бивш.
Докато си влюбен си склонен да правиш много компромиси. Като намалее влюбеността, се отварят очите и си даваш сметка за много неща.

# 9
  • Мнения: 1 380
Аз имах една такава връзка, която продължи много дълго. Мислех си, че ще го променя,а бяхме толкова различни. Живях с него 8 месеца и картинката ми беше ясна: промяна не можеше да има. Затова и е вече отдавна бивш.
Докато си влюбен си склонен да правиш много компромиси. Като намалее влюбеността, се отварят очите и си даваш сметка за много неща.
Все едно аз съм го писала, само дети си губех времето с един загубеняк 5 години....пу толкова време си пропилях, а можеше да срещна толкова интересни мъже.....

# 10
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Сладкишче,
аз бях с него 8 години, но имаше периоди, в които живеехме в различни градове. Просто не ми се мисли  ooooh!

# 11
  • Мнения: 3 423
пу толкова време си пропилях, а можеше да срещна толкова интересни мъже.....
и да си пропилееш още някоя и друга петилетка.
Не съжалявай.

# 12
  • Мнения: 431
Как се навивате да се жените с човек, с когото не сте живели поне малко...

# 13
  • Мнения: 25 676
Как се навивате да се жените с човек, с когото не сте живели поне малко...

Как пък можете да се навиете да жените за човек, с когото вече сте живяли?  Mr. Green
Мазохистки!  Joy

# 14
  • Мнения: 220
все мъжете са ви виновни и все те трябва да правят компромисите...

абе момичета, що не вземете да се погледнете в огледалото, ама без розовите очила и да видите, че отсреща не седи Василиса-прекрасная и да се поровите в крехката ви душевност и след дълго търсене и лутане да установите, че вашите характери не са от най-идеалните, че и вие имате трески за дялане...

и вече след това, да погледнете човека отсреща и да му търсите карез....

п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....

# 15
  • София
  • Мнения: 2 840
п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....
A После очаквате на вас да ви свири някоя цял живот. Mr. Green

# 16
  • Мнения: 165
Няма мъж, който може да се промени!
Аз затова не се и опитвам. Трябва много добре да се обмислят недостатъците и тогава да се втурваме да се женим или да имаме деца от тях.
Компромисите са излишни и  не са от полза на никого, особено на децата. Най-много да подхранят нечие мъжко егоистично его. Аз лично не правя компромиси. Имала съм много дълги връзки, но никога не съм искала от тях да се родят деца. Когато прецених, че приятеля ми ще бъде добър баща тогава родих дъщеря си. И не се опитвам да го променям - абсурдно е!

Не съм много съгласна тук. Всеки човек би могъл да се промени стига да поиска и да разбере сам, че така е по-добре за него. Аз доста пъти обяснявах на моя човек, че така както я кара все на инат няма да стигне до никъде. В една връзка винаги трябва да има компромиси и от двете страни. И в един слънчев ден и той сам разбра, че е така. Отстъпване и компромиси са нужни понякога, но трябва да се преценя с кое можеш да направиш компромис и с кое не!

# 17
  • Мнения: 116
...би могъл да се промени стига да поиска и да разбере сам, че така е по-добре за него...
Много правдива мисъл, но лошото е когато друг решава кое е по доброто.
Що не ги възприемете мъжовете си такива каквито са. То на края така става, ама много нерви се хабят  Naughty

# 18
  • Мнения: 4 752
 Всеки си има недостатъци. С първия ми съпруг се взехме на сляпо, бяхме живяли почти година заедно и какво...едно нищо.

# 19
  • Мнения: 166
Що не ги възприемете мъжовете си такива каквито са. То на края така става, ама много нерви се хабят  Naughty
Става, друг път! Twisted Evil Всъщност пътищата са два - безразличие или изневяра. За който не му стиска - първото пътче, за който има смелост - второто! Mr. Green

# 20
  • Мнения: 4 752
Нали не си мислите, че има хора с чиито характери вашия биха се припокрили на 100%. Няма такъв филм. Има хора, които си приличат, такива които се допълват, такива които умеят дипломатично да заглаждат различията в характерите и т.н  Другото са празни приказки.
 Мисля си, че когато има наистина обич, всичко е преодолимо...различията също.

# 21
  • Мнения: 166
Сори, ама днес ми е малко кофти ден, та ми се иска да попитам. Какво, мила Касиди, наричаш "наистина обич"? newsm78

# 22
  • Мнения: 4 752
Сори, ама днес ми е малко кофти ден, та ми се иска да попитам. Какво, мила Касиди, наричаш "наистина обич"? newsm78

Не в романтичния аспект Simple Smile Макар проваления си брак зная че ако си натисках парцалите и имаше обич от моя страна, щях да туширам ежедневно и ежечасно различията в характерите ни. Като няма обич едно или двустранно всяко различие е като трън в очите. Разбираш ли какво исках да кажа?
 Давам себе си за пример, защото това говори опита ми и естествено никой не е длъжен да разсъждава като мен.

# 23
  • Мнения: 197
Скъпа, meris.to, мога да ти отговоря само за частта за детето. Решаваш кое е приоритет в живота ти и не правиш компромиси с него! Аз съм дете на разведени родители и помня какъв ад беше. И защо? Сега след толкова години отношенията на майка ми и баща ми са чудесни. Заедно сме на всички празници, помагаме си, но това което пречи да се забрави миналото е обидата. В такава ситуация всички са наранени. Прецени дали можеш да разчиташ на мъжа си и ако е така, приеми го с недостатъците му. Ако ли не, животът ти ще си минава със скандалите, докато ти се надяваш той да се промени. А детето е най-потърпевшо! Убедена съм че ще е по-щастливо, ако сте разделени /това не значи, че ще остане с един родител/, но отношенията между вас са като на нормални и зрели хора, отколкото да е в дом където сте изнервени непрекъснато и напрежението с нож да го режеш.

# 24
  • Мнения: 166
Сори, ама днес ми е малко кофти ден, та ми се иска да попитам. Какво, мила Касиди, наричаш "наистина обич"? newsm78

Не в романтичния аспект Simple Smile Макар проваления си брак зная че ако си натисках парцалите и имаше обич от моя страна, щях да туширам ежедневно и ежечасно различията в характерите ни. Като няма обич едно или двустранно всяко различие е като трън в очите. Разбираш ли какво исках да кажа?
 Давам себе си за пример, защото това говори опита ми и естествено никой не е длъжен да разсъждава като мен.
Да, в този аспект съм напълно съгласна с теб. В смисъл, че като няма обич всяко нещо може да издразни. Другото все още не ми е ясно - като има наистина обич, значи ли че нищо не те дразни? Thinking И коя е тази обич, дето пък е толкова либерална? Сигурно онази, дето ни води към "сляпата неделя" Laughing

# 25
  • Мнения: 4 752
Като има обич Люсил за мен е трудно да бъда дълго време сърдита, нацупена, крива, мрънкаща, недоволна, капризна, претенциозна. Когато няма обич, човек може да бъде от всичко по много и рано или късно идва края. Не ми се зацикля в темата, защото ми е болна. Доста сол изядох зада стигна до важни за самата себе си изводи. Хубавото на времето е че учи хората, на обич-не, но на мъдрост-да.

# 26
  • Мнения: 166
Касиди, извини ме ако съм те засегнала. Hug Темата за мен също е "болна", но пък аз имам друг начин на лечение - зациклям здраво в нея и не излизам, докато не съм " помъдряла" достатъчно Wink

# 27
  • Мнения: 4 752
Нали си говорим истини, изобщо никакво засягане няма  bouquet   Упоритка си значи, това е хубаво. Но какъв ти е стумила да упорстваш? Може би обич....

# 28
  • Мнения: 2 336
Вярвай много добре разбират какво искаш. Ама не искат да ти го дават. Касиди е права за обичта. Ама за да са нещата в ред трябва да има взаимност. А не само единият да дава и да се надява, а другият да граби с шепи и да си живурка в своя себичен егоизъм.

Последна редакция: вт, 09 окт 2007, 18:10 от Sissi_82

# 29
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
все мъжете са ви виновни и все те трябва да правят компромисите...

абе момичета, що не вземете да се погледнете в огледалото, ама без розовите очила и да видите, че отсреща не седи Василиса-прекрасная и да се поровите в крехката ви душевност и след дълго търсене и лутане да установите, че вашите характери не са от най-идеалните, че и вие имате трески за дялане...

и вече след това, да погледнете човека отсреща и да му търсите карез....

п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....
Много грубо  Close
Никой никого не може да промени ако човекът отсреща не иска да го направи

# 30
  • Мнения: 197
Вярвай много добре разбират какво искаш. Ама не искат да ти го дават. Касиди и права за обичта. Ама за да са нещата в ред трябва да има взаимност. А не само единият да дава и да се надява, а другият да граби с шепи и да си живурка в своя себичен егоизъм.

Браво, Sissi_82! Така е! Обич само от едната страна не е достатъчна!

# 31
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Касиди,
не съм съгласна с теб. Аз обичах моят приятел, исках да остарея с него. За съжаление, генетично заложеното за някои неща  + полученото от родителите възпитание, взе и взима връх дори над една изгаряща любов. И той ( + неговото семейство) искаха да ме променят и мен, но не успяха.

# 32
  • Мнения: 4 752
Касиди,
не съм съгласна с теб. Аз обичах моят приятел, исках да остарея с него. За съжаление, генетично заложеното за някои неща  + полученото от родителите възпитание, взе и взима връх дори над една изгаряща любов. И той ( + неговото семейство) искаха да ме променят и мен, но не успяха.
Ммм, има го този момент. Хората са различни, както казах. Вие като двойка на сравнително зряла възраст, защо допускахте семейството му да се меси? Той подвластен ли им беше...в смисъл контролиран дори подсъзнателно от тях?

# 33
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Касиди,
за съжаление, много хора се поддават на влияние на родителите си. Така беше и с него.
Но основната причина за нашата раздяла е, че си мислех, че един ден ще имам мъж, който ще чете приказки на детето ми, грижи за мен, ходи на театър с мен, говори за сериозни неща, учи нещо. Реалността беше: печката, яденето, играенето на карти с приятели и т.н. Rolling Eyes

# 34
  • Мнения: 4 752
Приел е за напълно нормален модела на поведение на родителите си...предположение е само това. Разбирам те и наистина съжалявам, че така се е получило  Confused

# 35
  • Мнения: 490
все мъжете са ви виновни и все те трябва да правят компромисите.......

п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....


" Оркестър без име"  Wink Други умотворения?!

# 36
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Касиди,
напълно си права.... Hug

# 37
  • Мнения: 220
Цитат
п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....



" Оркестър без име"   Други умотворения?!

много добре знам от кой филм е репликата...

написах я защото, тя е част от едни взаимоотношения във същия този филм... щото човека във филма я моли, моли онази Ваня, ама тя се правеше на ощипана мома... 

вие какво искате - мъжете да лазят подир вас и да целуват прахта от стъпките ви???  искахте еманципациа - хубаво, ама еманципацията не дава само права, а и отговорности....

п.п. никъде не съм казал, че няма темерути и тъпунгери, дето не подлежат на очовечаване, ама кой ви е виновен на вас жените - като сте си ги харесали и като сте си ги взели такива и не сте мислили навремето - сега се оплаквате....  как беше - га яди пастите ни рива, а....

# 38
  • Мнения: 2 908
Виж,за това си мноооого прав Peace

# 39
  • Varna, Bulgaria
  • Мнения: 464
Сигурно някои от вас са се сблъсквали с проблема , в който несъответствието на характерите и различното възпитание са били повод за почти ежедневни кавги.Какво да говорим за тези от нас , които са взели за съпруг "Краля Слънце" и всички в семейството са длъжни да се движат в орбита покрай него.?!И въпреки всичко си задаваме въпроса , че сега може би е поодялкан , въпросният герой, и ако се оставим на чувствата  ,  втората му евентуална половинка ще намаже от нашите старания да го направим мъж....Струва ли си детето да страда?(ето пак се търсят оправдания ,заради страха от неизвестното който изпитваме).Всеки ден се надяваме , че следващият ще е по - добър.Дано сме достатъчно силни и маневрени , за да успяваме да се справим с предизвикателствата! #2gunfire

Това все едно е написано от мен. Толкова много прилича на моите мисли.

# 40
  • Мнения: 23 039
И моя мъж се изживява като Цар Лъв,много уморително е с такива хора.

# 41
  • София
  • Мнения: 397
И моя мъж се изживява като Цар Лъв,много уморително е с такива хора.
Моят бивш-също и за това мога да кажа на авторката ,да не се притеснява за следващата.Никоя жена не обича мъжът да поставя себе си над всичко останало.Да не говорим пък за детето,съжителството с такъв баща не е в негов интерес,той подтиска и неговото самочувствие и психика. Peace

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Kasidy , допада ми начина ти на мислене. newsm26

След един брак зад гърба си и за малко да разруша и сегашната си връзка разбрах много неща!

# 43
  • Мнения: 11
Благодаря за отзивите! Бяха много полезни за мен!Но.......Възможностите на големият град да потърсиш и намериш половинка са мооого - по -добри отколкото това , което ти предлага малкото селище.Понякога си задавам въпроса дали да поздравя даден човек , защото ми изглежда страшно познат , но се оказва , че просто сме се срещали по няколко пъти на ден.Един ден след като сме се поздравявали дълго време с една майка тя ми задава въпрос"Извинявай , но от къде се познаваме?". "Нямам представа - отговарям аз". Това също би могло да се сметне за намиране на оправдания прикриващи страха от неизвестното.За сега съм доволна , че успях да се противопоставя на възпитанието на моята половинка , което избивайки комплекси залегнали в младша възраст , Joyпонижаваха жената в ранг на секс робоня.Тогава му наврях в носа факта , че любимата му майка също е жена!

# 44
  • Мнения: 197
За сега съм доволна , че успях да се противопоставя на възпитанието на моята половинка , което избивайки комплекси залегнали в младша възраст , Joyпонижаваха жената в ранг на секс робоня.Тогава му наврях в носа факта , че любимата му майка също е жена!
newsm10
Аз на моя съпруг от време на време му напомням, че не съм му майка! Naughty Naughty
Така че, майки на момчета, не ги глезете прекалено Wink. Simple Smile Това че не са момичета не значи, че не не могат да си оправят леглата, да разтребят масата, понякога и да измият съдовете...  Laughing Моят е научен вкъщи да е като на хотел, иначе не е лош, ама аз понякога си мечтая да ми помага от време на време! Все пак съм майка /за сега Laughing/ само на едно дете!  wash Laughing

# 45
  • Мнения: 569
А какво става когато сте живяли пробно,не се е полу4ило,но продължавате да сте заедно и пак мислите да живеете зедно ама този път завинаги,като всеки уж е наясно къде е сбЪркал предния път??? Някой пробвал ли е???

# 46
  • Мнения: 197
А какво става когато сте живяли пробно,не се е полу4ило,но продължавате да сте заедно и пак мислите да живеете зедно ама този път завинаги,като всеки уж е наясно къде е сбЪркал предния път??? Някой пробвал ли е???
newsm78 Ще ми е интересно да прочета отговорите на въпроса ти.

# 47
  • Мнения: 502
В отговор на Nikitita мога да кажа,че при мен това не може да се получи.С бившия ми приятел бяхме заедно 6 години,като последната една живяхме заедно и тя беше показателна и решаваща за мен.Щом не можем да живеем заедно и не можем да се нагодим - не става.И край.Ако се бях навила /което не можеше да стане/,въпреки всичко да създадем семейство сега може би щях да съм щастливо разведена,а не щастливо омъжена.
 Щом няма разбирателство при пробното съжителство - мисля,че просто няма смисъл.Връзката ще е с много компромиси/и то все от едната страна/,скандали...  с две думи напрегната и нервна обстановка.Не,мерси.

Общи условия

Активация на акаунт